29 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Общината в Разград е поискала 250 лв. за 110 страници справка по закона за достъп до информацията. Това съобщиха вчера от програма "Достъп до информация". Цената на един лист хартия е оценена от кметството на 1.59 лв., но са искани по 11 ст. за принтиране и по 9 ст. за ксерокопиране. Според наредба на финансовото министерство стойността на един лист по заявление за достъп на информацията е 0.09 ст.

Заради тези цени община Разград получи и антинаградата "Златен катинар" за институция, която е организирала зле работата си по отношение на изискванията на закона. Срещу кметството се водят и над 30 дела по отказ да даде информация на граждани или юридически лица. Антинаграда "Срамота" получи община Варна, според чието решение гражданите нямат достъп до коридорите на кметството.

България все още не е направила нито една стъпка за подписване и ратифициране на Конвенцията за достъп до официални документи, обяви вчера Гергана Жулева, изп. директор на програма "Достъп до информация".

"Златен ключ" получи Димо Карабашев - гражданин, най-активно упражнявал правото си за достъп до информация в полза на хората с увреждания, който отправя редица запитвания относно автоматизираните защити и премахването им от автобусите на градския транспорт. "Златен ключ" в категорията неправителствена организация, използвала най-активно правото си на достъп до информация, получи Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) във Варна.

Наградата "Златен ключ" получи и в. "Сега" за публикации за строежа на т. нар. Военно НДК на Министерство на отбраната.

След 5 месеца единственият гробищен парк "Бакърена фабрика" в столицата, където са останали свободни места, ще изчерпи капацитета си, заяви директорът на общинското предприятие "Гробищни паркове" Венцислав Григоров. В останалите паркове вече се извършват само вторични погребения. Григоров обясни, че за 8 г. са изчерпани 200 декара, отпуснати през 2001 г., и сега остават едва 10 дка, който ще стигнат само за 5-6 месеца.

Решението на проблема е в разширяването на парковете, но то е свързано с тежки отчуждителни процедури. "Терените, които общината трябва да откупи, са частни земеделски земи, които трябва да сменят регулацията си, а това е скъпа инвестиция", обясни Григоров. В момента тече процедура по отчуждаване на 40 дка, с които ще се разшири Малашевското гробище, а главният архитект на София Петър Диков се е ангажирал общината да откупи до края на годината 55 дка за разширяването на гробищен парк "Бакърена фабрика", каза още Григоров. "Ако не се осигурят тези 55 дка, няма да имаме друг избор, освен да бутнем оградата и да погребваме хората в частните терени", заяви директорът на "Гробищни паркове". Той обясни, че това вече се е случвало през 2001 г. с парка в "Бакърена фабрика", когато общината е започнала да изплаща обезщетенията за частните имоти 3-4 месеца, след като те вече са се използвали за гробища.

Придобиването на още два големи терена подготвят от общината, но Григоров не пожела да ги конкретизира, за да "няма брожения от страна на собствениците".

Таксата за ползване на гробно място сега е 570 лв. и към момента общината не предвижда увеличение. По думите на Григоров откакто полицаи са се включили в охраната на гробищните паркове, вандалските набези са намалели.
АЛТЕРНАТИВА
Недостигът с местата в гробищните паркове е проблем не само у нас, но и в целия свят, затова се мислят алтернативни начини. На Централните софийски гробища се подготвя терен, където ще се изградят оборотни гробници. Това означава, че след период например от две години костите ще се местят в камера, а гробницата се освобождава за друг покойник. "Сега изготвяме проекта за около 800 оборотни гробници. Този метод ще е по-евтин от един гроб, защото ще се използва по-кратко, а после ще се плаща само за камерата", обясни Григоров.


29.09.2009 г., с. 10
Анализ
"Информационно обслужване" досега обслужва само властта
Истинският проблем на държавното дружество е, че никой не мисли за последиците от сегашната разсипия
Цветелина Соколова

Едва ли има неопетнена в публичното пространство голяма държавна фирма, но една от тях бе очертана като безспорен символ на всичко най-лошо - "Информационно обслужване". Наскоро няколко бизнес организации, обединяващи фирми от областта на информационните технологии, умело се възползваха от шума около червените прашки и свободното държане на доскорошния шеф на борда й Азер Меликов и поискаха "Информационно обслужване" направо да бъде закрита. Защото спъвала конкуренцията в сектора, а и, както всички знаят, шефовете й взимат огромни заплати, фирмата е по традиция хранилка и партийна касичка и т.н.

С какво всъщност се занимава "Информационно обслужване"?

Изгражда и поддържа национални бази данни и електронни регистри, създава софтуер, електронен подпис, поддържа хардуерни системи, но също и работи като системен интегратор, осигурява комуникационна свързаност. Основният клиент на дружеството е финансовото министерство, но то обслужва също много други министерства, агенции, комисии, общини, съдилища, БНБ, а също и частни организации като енергоразпределителните дружества, Банка ДСК, брокерски къщи, "Краун ейджънтс" и др. Дело на фирмата са например електронните услуги на НАП, митническата информационна система БИМИС, недоизградената система за еврофондовете ИСУН и др.

Колкото и финансовият министър Симеон Дянков да се възмущава, че фирмата не е изградила електронното правителство, такава задача реално никой не й е възлагал. Всъщност, замисълът на ИО е дружеството да се превърне в централно свързващо звено на всички държавни информационни системи. Въпросът е защо това не се случва.

В момента държавата развива IT технологиите си напълно хаотично. Всеки знае, че информационните системи на различните ведомства у нас не си комуникират, а чиновниците предпочитат писмата и класическата поща. Съдилищата например имат 4 информационни системи, които "не си говорят". Агенцията за държавни вземания е крайно затруднена да събира парите на държавата, защото няма електронна връзка с необходимите й регистри. Огромна корупция се вихри в администрацията, само защото гражданите са принудени да разнасят формуляри по гишетата, вместо това да става електронно и автоматично. Именно за да има ред в IT скелета на държавата, е крайно необходим централен интегратор, какъвто трябва да бъде ИО. Неслучайно всяка развита страна има няколко свои фирми за софтуер, които играят ролята на свързващи звена и интегрират поне т. нар. "критични системи" - данъчната, митническата, системата на централната банка, на службите за сигурност и др. Дори провалилата се в изграждането на информационната система на НАП френска фирма БУЛЛ е всъщност държавна. Това не означава, че частният бизнес няма своето място в тези процеси, но като изпълнител. А не като звено, което ще държи контрола над информационните системи на държавата.

Изпълнението

Няма управа на компанията, около която през годините на прехода да не са се вихрили скандали. По-рано се твърдеше, че дружеството се контролира от сините храненици, после - от жълтия комисионер Спас Русев, сетне от червените спонсори. През последните години през компанията минаха и хора като Ивелин Николов, Петко Сертов, Александър Петров, Наско Михов и др. Станишевият съветник Азер Меликов, пресаташетата на Пламен Орешарски - Зорница Арсениева, и на ГЕРБ - Севдалина Арнаудова, и бившият вицепрезидент на "Мултигруп", почетен консул на Оман и бивш сътрудник на Държавна сигурност Стоян Денчев, са само най-новите лица в дългия списък на парашутистите и конюнктурни партийни назначения в дружеството. Крайно ненормално е управата на една от най-големите IT фирми у нас с годишен оборот от 30 млн. лв. и с печалба 3.7 млн. лв. да се оглавява от партийни кадри, които нямат нищо с определението "IT мениджър" или пък имат твърде спорна биография като Стоян Денчев например. Дори в собствения доклад за дейността си през 2008 г. ръководството на компанията признава, че няма стратегия за дългосрочното развитие на ИО. Не се инвестират средства в изпреварващо разработване на продукти и системи, което изправя дружеството пред сериозни рискове в бъдеще. Това са всъщност истинските проблеми на дружеството.

Източването

Безспорно злоупотребите в компанията са сред топ проблемите и е крайно грозно, че нито една власт досега не стартира поне едно дело срещу отговорно длъжностно лице. Тепърва се чакат резултатите от инспекция на финансовото министерство, от която обаче не се очакват големи разкрития и затова всичко засега е в сферата на приказките, в които напоследък са особено активни шефът на надзорния съвет Стоян Денчев и бившият зам.-шеф на управата на дружеството Тошо Недялков.

От думите им стана ясно, че спадът на приходите на компанията през м. г. от 32 млн. лв. на 29 млн. лв. се дължи не само на обективни причини (липсата на избори и преминаването на Търговския регистър към Агенцията по вписванията), но и на субективни фактори. Привличани са консултанти заради политическата им ориентация, а не на базата на обективни критерии. Самият Денчев за кратко е имал договор с ИО по проект в Македония. Сред известните консултанти на дружеството са също бившият главен секретар на МВР Илия Илиев, членът на НС на БСП Цветко Цветков. Стана ясно също, че за ремонти на големия сграден фонд на софтуерния гигант, който има 26 офиса из страната, са похарчени огромни суми. Според отчета на ИО в резултат на подобренията стойността на сградите на фирмата се е качила с 417 000 лв. В ИО всъщност изобщо не се обявяват обществени поръчки, фирмата си намира изпълнители и доставчици по свои си вътрешни правила. Бизнесът пък се оплаква, че държавната компания често е предизвестен победител на конкурсите за софтуер.

Денчев твърди още, че депозит на компанията е държан срещу много ниска лихва - едва 4%. От отчета става ясно, че дружеството е държало 6.6 млн. лв. през м. г. в няколко банки, като най-много пари са съхранявани в близката до ДПС Корпоративна търговска банка, а също и в гръцката Банка Пиреос и в Прокредит банк. Харчени са и доста пари за излишен лукс, например за новогодишния коктейл на дружеството, за разточителни семинари по курортите, за представяния на български певци и групи, организирани от Азер Меликов. Представителните разходи м. г. са били за 250 000 лв., като според Денчев Меликов е демонстрирал цинична безпардонност с покупките на вратовръзки и жакардови кърпички за сметка на дружеството.

Винаги се е твърдяло, че "Информационно обслужване" има достъп до огромни държавни бази данни, т. е. до безценна информация, и това, а не само преките облаги, е толкова атрактивно за хранениците на властта. Специалисти от компанията твърдят обаче, че реално единствените данни, които "живеят" в ИО, т. е. са на негови сървъри, са тези от ЕСГРАОН и от търговския регистър до 2007 г., който и без това вече е публичен.

Заплатите

Заплатите на шефовете също добиха скандална известност. Бившият изпълнителен директор Иво Николов, който е и син на началника на кабинета "Жан Виденов" Красимир Николов, беше наречен от премиера Бойко Борисов "мъжка вещица", тъй като се оказа, че през м. г. е взимал по около 10 000 лв. на месец. Общо 8-те члена на управата и надзора са взели през 2008 г. 359 989 лв. Това прави средно по около 3750 лв. на месец на човек. Шефката на "Човешки ресурси" в дружеството Цветанка Панова също е взимала солидна заплата - средно по 5700 лв. на месец. Същевременно средната заплата на всеки от 850-те специалисти в компанията е била 1159 лв. според отчета, като в тях би трябвало да влизат и премиите, които се получават при завършването на всеки проект. Факт е, че с някои изключения заплатите са дори под средните възнаграждения на същите длъжности в частния сектор. Но какви пари трябва да взимат хората в държавните предприятия и в администрацията трябва да се реши след цялостен анализ на възнагражденията в целия бюджетен сектор. Още повече, че заплатите в държавните дружества идват не пряко от бюджета, а от приходите, които сами си изработят.
Снимка на две колони - Доскорошният шеф на управителния съвет на "Информационно обслужване" Азер Меликов (с потника) се превърна в еманация на безпардонното отношение на кабинета "Станишев" към управлението на стратегическите държавни структури.
Снимка на четири колони - Никой не се интересува от истинската задача на "Информационно обслужване" - да въведе ред в IT системите на държавата.


29.09.2009 г., с. 12
Консулт
Безработицата удари най-вече 40-годишните висшисти
Бизнесът търси евтини работници - плаща около минималната работна заплата, ако може и само процент
Дина Христова

Висококвалифицирани и образовани хора все по-трудно си намират работа. В безизходицата са по-склонни да приемат дори работа, за която преди икономическия срив трудно са се навивали дори хора с основно образование. Това е най-тъжната тенденция, забелязана на пазара на труда, откакто през октомври 2008 г. кризата започна да съсипва в различна степен всички отрасли на икономиката.

Само чрез бюрата по труда можете да намерите работа по различните активни програми и мерки на пазара на труда, финансирани от Националния план за заетост или по операциите към ОП "Развитие на човешките ресурси". Обикновено след изтичането на субсидирания период човекът отново остава без работа. Но по-добре нещо да се работи, докато си търсите по-добра позиция, за да не се губят мотивацията и навиците за ходене на работа, съветват експертите. Защото един от курсовете за освободените от "Кремиковци" например е мотивационен, тъй като се оказало, че след дългото стоене без работа те са загубили елементарни навици да стават рано, да ходят до работното място, да си изпълняват ангажиментите.

В България има 105 бюра по труда и 9 регионални служби, които ги управляват административно. Създадени са и 166 филиала в по-малките общини. А след като заради кризата започна масово освобождаване на работна сила, за улеснение на новата армия от безработни Агенцията по заетостта дори открива временни

приемни и в най-затънтените селца

и градчета.

В справките за пазара на труда от юли е видно, че почти всички регистрирани безработни, започнали работа през месеца, са го направили благодарение на посредничеството на бюрата по труда. Това са 11 831 лица или 92.4%. От тях 78.9 на сто или 9329 души са се реализирали в реалния сектор. Звучи невероятно, но това са 935 устроени на работа повече отколкото през юли 2008 г., когато за криза дори не се говореше.

Старши експертът в дирекция "Бюро по труда - Средец" в София Мая Георгиева е един от най-опитните трудови посредници в системата. От 20 години се опитва да улесни живота на хората, като им намира работа. От всички тях, тази година за нея е най-кризисна, защото хората с много високо образование и владеене на езици са на пазара на труда. Според анализите се увеличава точно безработицата сред 35-40-годишните с висше образование. "Това са специалисти в областта на банковата сфера, на услугите", обясни Георгиева. Преди учебната година били залети и с безработни учители, тъй като заради делегираните бюджети масово ги съкращавали през лятото. В момента работа търсят и IT специалисти, маркетингови и финансови експерти. За шивачите и строителните работници, които през 2008 г. без проблем са намирали работа, сега е направо немислимо.

Според Георгиева в кризата работодателите се освобождават от специалисти, изграждани с години, тъй като тяхното заплащане е по-високо. Тези безработни

по-трудно правят компромиси

с по-ниско заплащане, макар че това важи за всички в началото, когато всеки е убеден, че лесно ще намери работа. "По-късно всеки достига до реалната представа за трудовия пазар, особено като слуша за тенденциите за септември, когато се очаква по-голяма безработица. А ако човек е теглил кредити, това го кара да си осигури постоянен доход", обяснява Мая Георгиева. Тя е забелязала, че безработните обикновено се надяват на заплата с около 30% по-висока от предложената от работодателя за тяхната позиция. Но за каква сума биха се навили е много индивидуално. Тези, които са работили за по 4000 лв., не са склонни и на 1000 лв. Други, на които доходът им пада с около 500 лв., се навиват и на толкова. В същото време обаче в "Сердика" предлаганите заплати са около минималната (240 лв.) и под средната за страната (587 лв. за второто тримесечие).

Разбира се, работните места, обявени в бюрата по труда, са в голямата си част непривлекателни. Трябва да се работи на смени, което не е удобно, или се търсят хора, готови да се блъскат без трудов договор - само на граждански или срещу процент от изкараното. В бюрото по труда в "Сердика" има интерес към застрахователни агенти, готвачи, санитари, медицински сестри. А хората най-често търсят нещо на бюро и компютър, за около 1000 лв., показват наблюденията. Висшистите са най-голямата група безработни - към 60%.

Трудовите посредници не работят само с безработните, а и с работодателите. Георгиева например за 20 години си е създала трайни контакти с около 300 фирми. Грижи се средно за около 540 души, от които безработните са към 490. Другите са пенсионери, работещи, учащи, които имат нужда от други доходи и също имат право на регистрация, за да получават информация за пазара на труда. През първите 12 месеца на човека се търси подходяща работа съобразно образованието и здравословното състояние, след това

единственият критерий остава здравето

В кризата е нормално средно на ден един посредник да устрои от 3 до 5 човека на първичния пазар. За месец Мая Георгиева намира работа на около 61-63 души.

Най-добри са клиентите, които знаят какво искат, обаче са много малко. "Дойде човек на около 45 г. и заяви, че търси: 1. работа за счетоводител, 2. да изкара курс за готвач, 3. за чужбина, може и в селското стопанство. Категорично отказа да се явява на конкурс за държавен служител", разказва началникът на отдел "Посреднически услуги" в бюрото Иво Иванов. Имал и аргументи: завършил икономика, но изкарал курс за счетоводител, защото му харесвало. Обаче установил, че браншът е зает само от жени. А иска да изкара курс за готвач, защото ще има повече шанс за работа в чужбина. "На това също се опитваме да научим клиентите - да си подредят приоритетите", казва Иванов.

На частните фирми в трудовото посредничество сякаш им е по-лесно. Тях ги търсят по-образовани и квалифицирани кандидати. Освен това някои са специализирани - обслужват например само финансовата сфера. Имат много контакти там, познават добре конкретни работодатели. Според управляващия директор на "Менпауър" Надя Василева например в бюрата по труда хората се регистрират, ако имат да получават нещо. "Впечатлението ми от тези, които идват при нас, е, че те не се надяват много там да си намерят работа", казва тя. "Менпауър" също работи с кандидати за работа с най-различно образование и възраст. Но 99 на сто от клиентите им работодатели са чуждестранни фирми, затова при почти всички позиции се иска владеене на чужд език, а често и по повече от един. "Менпауър" е регистрирана и като център по професионално обучение за девет професии. Между тях са касиери, продавачи, шивачи. Най-често се записва обучение в търговски умения, тъй като

търговците продължават да се търсят

независимо от ситуацията на пазара. Отпадналите от пазара на труда в момента са специалисти в недвижимите имоти, в производството, рекламните консултанти. "Но кризата е повсеместна. И независимо дали една фирма е повлияна от кризата, ако някой напусне, работодателите предпочитат да не запълват мястото, а да изчакат по-добри времена", обяснява Василева.

Според наблюденията на "Менпауър" спрямо 2008 г. сега поне 4 пъти е намалял броят на хората, които си намират работа в рамките на месец. Има обаче и обявени позиции за продавач консултант на временна заетост, за които с дни никой не кандидатства. Защото дори в кризата, когато са склонни на повече компромиси, хората ги правят повече със заплащането, отколкото с вида работа. Според опита на агенция "Корект консулт" обаче на пазара вече има невероятно раздвижване. "Ако при нас обемите на предлагане на работа от работодатели бяха намалели от декември до юли с 30%, вече мога да кажа много щастливо, че за август постигнахме нормалните нива на работа", отчита шефката на фирмата Дафина Дамянова. Това ще рече 9 нови заявки от фирми за подбор на персонал. Отгоре на всичко в рамките на два дни я потърсили от две големи строителни фирми, които преди това били замразили всичките си строежи.

Впечатленията на "Корект консулт" са, че в момента има голямо търсене за консултанти за изготвяне на проекти за кандидатстване по европрограми. "Административни позиции почти не се търсят вече. От началото на тази година до днес сме работили не повече от 4-5 такива, а преди бяха много голям процент от нашата работа. В условията на криза обаче се преразпределят задачите в една фирма и на всеки служител се налага да си върши административната работа сам", обяснява Дафина Дамянова. През юли и август са назначили освен много консултанти по европейски програми и счетоводители и финансисти, няколко топмениджъри, които всъщност подменят колеги, не успели да направят успешна антикризисна програма.
Снимка на две колони - Според някои фирми за подбор на персонал в строителството вече се забелязва раздвижване.
Снимка на две колони - Старши експертът Мая Георгиева от "Бюро по труда - Средец" в София е един от най-опитните трудови посредници в системата. "Увеличава се безработицата сред специалистите в областта на банковата сфера, на услугите", обясни Георгиева.

Безработицата "поумнява" - на трудовата борса излизат много хора с високо образование, които не са склонни на компромис за по-ниски заплати.

Той обясни, че пробле­мът стои от години пред администрацията на Сто­лична община. За създа­ването на гробищни пар­кове са нужни големи ин­вестиции най-вече за ку­пуване на терени, като по­вечето от тях са частни земеделски земи.

Една от идеите е собст­вениците на тези терени да получат равностойни земи на друго място. Освен то­ва терените трябва да бъ­дат деактувани от земедел­ски в земи в регулация. Под въпрос е дали имаме достатъчно дълъг период, за да минат тези процеду­ри, каза Григоров.

Главният архитект на София е обещал, че ще бъ­дат предоставени още 35 декара, но по план върху тях са предвидени за изг­раждане административна

сграда и църква. Според Григоров има предложение тези строежи да отпаднат, за да се ползва земята ка­то парцели за гробове. Гл.архитект на София е предложил да бъдат раз­ширени Малашевските гро­бища с 40 декара, с което да бъде разрешен част от проблема, допълни Вен­цислав Григоров.

До пет месеца ще бъде решен проблемът с допъл­нителните 35 дка към гро­бищата „Бакърена фабри­ка", заяви пред журналис­ти главният архитект на София Петър Диков в отго­вор на твърденията на Гри­горов.

Подробният устройствен план на „Бакърена фабрика" е влязъл в сила и е въпрос на отчуждител­ни процедури да се при­съединят тези 35 дка към гробищата там, обясни Диков. Според него за тере­ните на новите гробищни паркове, предвидени в Об­щия устройствен план, Столичната община ще ис­ка отчуждителните проце­дури да са с предварител­но изпълнение.
Снимка на три колони - Скоро софиянци ще се изправят пред проблема да няма къде да погребват близките си