29 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Падане от движещ се автобус на градския транспорт в столицата донесе награда на Димо Карабашев, връчена му фондация „Програма достъп до информация”. Карабашев получи златен ключ от организацията в деня на свободата на информацията – 28 септември. Той беше удостоен с приза заради упоритостта си да научи кой носи вина за това, че шофьорите в градския транспорт возят пътници в автобуси с отворени врати, което може да стане причина за трагични инциденти. Самият Карабашев е станал жертва на подобна безотговорност. Пред няколко години той пада от автобус, тъй като е незрящ и не е успял да разбере, че вратите на превозно средство не за затворени.

След инцидента той се заема заедно с фондацията да намерят виновника за липсата на сигнализация в градския транспорт за хората с увреждания, както и за отсъствието на контрол върху шофьорите на автобуси. Карабашев подава редици заявления за достъп до информация в дирекция „Автомобилна инспекция”, Столична община, Министерството на транспорта, МВР и Агенцията за защита на хората с увреждания. По думите на пострадалия единствено Агенцията за защита на хората с увреждания дали информация дали ДАИ е изготвил доклад за нарушенията, които се извършват в обществения транспорт. Според Карабашев автомобилната инспекция продължава да нарушава закона и не му дава достъп до информация кой е виновен, че в автобусите няма устройство, сигнализиращо, че вратите им са затворени. Със собствени усилия пострадалият разбира, че по принцип всички нови превозни имат такъв уред, но той не се ползвал, защото звукът дразнел шофьорите.

За първи път пък министерство получи наградата на фондацията за най-добре организирана система за предоставяне на информация на гражданите. Призьорът в тази категория беше финансовото ведомство. Оказа се, че то отговаря на редица критерии за осигуряването на качествена услуга на гражданите. Сред тях попадат учтивото отношение на служителите на министерството, както и фактът, че ведомството е отговаряло на всички искания за достъп на информация, независимо дали той е бил положителен или отрицателен. С грамота се сдоби и Министерският съвет заради новосъздадената система за правна информация, публикувана на сайта на МС.

За ай-добър сайт, осигуряващ лесен достъп до информация, златен ключ получи Басейнова дирекция Източнобеломорски район – Пловдив. Според организаторите посетителите на уебстраницата на дирекцията могат да получат оптимално количество информация.

Организаторите връчиха и антинагради, наречени „Златен катинар”, на институциите, които са направили всичко възможно, за да направят невъзможен достъпа до информация за хората. Голямата негативна награда беше връчена на община Разград, която е осъдена по 30 дела за отказ да предостави информация.

Също така местната администрация в Разград печелила на гърба на гражданите, като ги таксувала за прочита на документ от 110 страници с 250 лева. В таксата без включен ДДС влизали 1,59 лв. за писмена справка за всяка една страница, 0,2 лв. за принтиране и 0,09 лв. за ксерокопиране. По-малката антинаграда получи община Варна отново за липсата на прозрачност при изготвянето на градоустройствения план на града. От организация СОПА обещаха да връчат наградата на варненския кмет Кирил Йорданов, който обаче забранил достъпа на граждани до Варненска община. Също така Йорданов наредил да бъде отменено приемното време за граждани на експертите в общината.

Друга антинаграда беше връчена за най-абсурден отговор на искане за достъп до информация. Тя беше връчена на Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура” към Министерството на транспорта. Агенцията получи приза заради изпратено писмо до гражданка, която е поискала данни за броя, наименованията и местоположението на железопътните тунели в България. От ведомството изпратили отговор, който явно показвал страха на администрацията, че исканата информация може да представлява държавна тайна.

Писмото до гражданката гласяло: „Уважаема госпожо, от писмото не става ясно кой и за какви цели ще използва тази информация; какво точно разбирате под наименование на тунела и местоположение на тунела. За уточняване на тези въпроси и поради по-особеното естество на исканата от Вас информация и необходимостта от лично получаване Ви каним на среща в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. За първи път, откакто "Програма достъп до информация" раздава награди, на церемонията присъстваше представител на институция, която е получила една от антинаградите. В този случай това беше пресаташето на агенцията „Железопътна администрация”, която прие негативния приз.



29.09.2009 г., с. 3
И премиерът подхвана новата мюсюлманска партия
Борисов: С 5,50 ставаш министър при мен
Новосъздадената мюсюлмандемократическа партия е противоконституционна, съобщи във вторник министър-председателят Бойко Борисов при откриването на 65-ия технически международен панаир в Пловдив. Във връзка с новата формация премиерът е разпоредил да бъде направена проверка по какъв начин е извършена регистрацията на партията.

Преди два дни беше учреден Мюсюлмандемократичен съюз, който определя себе си като сдружение на личности, приели морално-етичните норми на исляма като поведение и начин живот. Още в неделя шефът на комисията за борба с корупцията в парламента Яне Янев обяви, че съюзът ще бъде даден на ДАНС и на Върховната касационна прокуратура. Депутатът поиска учредителите на формацията да дадат показания, както и да стане ясно кой финансира новата партия.

Преди посещението си на Пловдивския панаир вчера премиерът Борисов официално откри новата учебна година в УНСС. Той пожела на студентите да завършат с успех 5,50, тъй като тогава могат да станат министри „в неговия кабинет”. Тези, които учат, трябва да бъдат стимулирани, каза премиерът. Затова Борисов увери, че ще бъде създадена програма за завършили млади специалисти, които ще могат да бъдат привличани в разработването на различни държавни проекти като енергийните например. По този начин специалистите ще могат веднага да започнат работа в сферата, в която са се обучавали до момента, обясни Борисов.

Съдбата на проекта АЕЦ „Белене” ще стане ясна в края на октомври, каза вчера премиерът. Той обясни, че германският съинвеститор РВЕ не се е отказал от участието си в изграждането на централата. По-рано през деня министър-председателят се срещна с изпълнителния директор на РВЕ Юрген Гросман. Борисов обаче отказа да даде повече информация около състоялата се среща. Германската компания държи 49 процента от проекта за втора атомна централа. Останалите 51 процента са собственост на държавната НЕК. Миналата седмица германските медии публикуваха информация за евентуалното оттегляне на германския концерн от строителството на АЕЦ „Белене”.

Можем да ви кажем как не трябва да се договаря един проект – без да имаш осигурено финансиране и без да имаш пазар, обърна се Борисов към студентите при посещението си в УНСС.

Премиерът попита риторично дали може да се прави договор и проект и да се похарчат стотици милиони, без да се знае колко ще бъде крайната цена на централата и на електрическата енергия, както и кой ще строи съпътстващите мощности, които по думите му също струват няколко милиарда.

Преди ден енергийният министър Трайчо Трайков коментира, че няма еднозначен отговор за това дали ще се строи АЕЦ „Белене”. Реализирането на проекта зависило от това дали ще има инвеститори, желаещи да купят част от българския дял в централата. Той посочи, че Русия не е единствената заявила интерес към акции от втората атомна централа, но отказа да посочи кои са другите.


29.09.2009 г., с. 4
Общината поиска военното НДК
Столичната община е готова да довърши Националния ар­мейски комплекс в столицата, по-изве­стен като военното НДК. Единственото условие е тя да ста­не собственик на сградата. Това обяс­ни вчера главният архитект на София Петър Дйков. Той предвижда ком­плексът да се разде­ли на две части. Ед­ната ще е предназ­начена за различни събития, а другата ще се отдава под наем. По този начин парите ще покриват част от необходими­те средства за поддръжка на сгра­дата, стана ясно / още от думите на Диков. В комплекса има хотелска част, два ресторанта, конферентна зала и паркинг за близо 900 автомобила.


29.09.2009 г., с. 3
София си търси строител на завода за боклука
Столичната община започна процедурата по избор на проектант и строител на завода за отпадъци край село Яна. Обявата за об­ществената поръчка беше публикувана на сайта на официалния вестник на Европей­ския съюз. В конкур­са могат да участват фирми или консорци­уми с оборот от поне 200 млн. лв. за всяка от последните три го­дини. През този пери­од компаниите трябва да са регистрирали печалба. Желаещите да строят завода трябва да са проекти­рали и изградили поне едно подобно съоръжение с капаци­тет 200 000 тона го­дишно в периода 2004-2009 г. или две с капацитет по 100 000 тона смет. Документи­те за участие се купу­ват до 16 ноември. Гаранцията за учас­тие е 100 000 лв.


29.09.2009 г., с. 6
Общините с рекордни задължения заради кризата
Двойно по-малко постъпления от данъци и такси
Просрочените задължения на общините ще надхвърлят 200 млн. лв. в края на годината, прогнозира председателят на Националното сдружение на общините и кмет на Смолян Дора Янкова. По думите й нарасналите с над 75 процента от началото на годината дългове водят до сериозно напрежение и затруднение при предоставянето на общински услуги.

Кметът на Смолян прогнозира спад в приходите на местната власт с 400-450 млн. лв. в сравнение с планираните в началото на годината. Неизпълнението само на собствените приходи ще е около 350 млн. лв. Основната част от него се дължи на двойно по-малките постъпления от данъци и такси, свързани с продажбата на имоти и строителството.

Според Янкова финансовите проблеми на общините се дължат на кризата. В най-затруднено положение в момента са по-бедните общини. Затова общинари предлагат "да се намалят разпределяните по непрозрачни и неясни критерии от министерствата средства, които да се предоставят пряко на общините". Общински кметове от Смолянско отправиха предложение да се формират критерии за финансирането на поддръжката и строителство на пътища в планинските райони, в които тези дейности са по-скъпи.

От месеци от сдружението на общините предупреждават, че в края на годината кметствата ще изпаднат във финансови затруднения. Първоначалната прогноза на организацията беше, че неизпълнението на собствените приходи на общините ще е около 800 млн. лв. Досега обаче не се говореше за увеличаване на неизплатените задължения на местната власт, които ще създават проблеми и през следващата година, тъй като ще се прехвърлят в бюджетите на общините за 2010 г. Местната власт се надява на финансова подкрепа от правителството за покриване на част от дефицитите.

Битката за АЕЦ „Белене” отскоро влезе в нова фаза. Икономисти с определен и не дотам политически цвят бяха впрегнати в машината за оплюване на строежа на централата. И докато трезвомислещите зрители на цирковете около „Белене” си даваха ясна сметка за причините и лобитата, завъртели интригите, една сутрин коалицията анти-Белене изплю камъчето: заемът от Русия ще увеличи държавния дълг и да влоши кредитния рейтинг на страната и ще спрат потоците чуждестранен капитал. Доколко една икономика, базирана на чуждестранните инвестиции, е стабилна, това е отделна тема. Но пък „Белене” да отблъсква чуждестранните инвестиции е, меко казано, твърде екзотично и откровено невярно твърдение. Че нали тъкмо АЕЦ „Белене” е инфраструктурният проект, който би привлякъл чуждестранни инвестиции и би дал глътка въздух на точно 61 български фирми. Отделно над 3000 българи - инженери, строители и други специалисти. Толкова са по списък нашите подизпълнители на проекта.

И ето че странно завихреният спор около строежа на „Белене” изведнъж мобилизира и експертите на „Отворено общество”. Организация на милиардера Джордж Сорос, от който настръхва дори английският паунд, само като самолетът му прелита в близост до летището Хийтроу. Та тукашният главен икономист на тази мощна лобистка организация, с твърде отчетливо влияние върху демократичния процес у нас - г-н Георги Ангелов, разви горната мисъл в предаването „Референдум” по БНТ, в личния си блог и на още няколко по-видни от вси страни места:

„От макроикономическа гледна точка държавното гарантиране на кредита за строителство на АЕЦ “Белене” би означавало незабавно удвояване на държавния дълг на България. А ако проектът се окаже по-скъп, държавният дълг може дори да се утрои. Дори и в нормална среда това би било изключително рисково и би ни върнало десетилетие назад. Да си припомним, че преди десетилетие България нямаше инвестиционен кредитен рейтинг, нито значим приток на капитали. В сегашната кризисна среда рязко влошаване на дълговите индикатори и кредитния рейтинг могат да доведат дори до изтичане на капитали от страната с тежки и възможни фатални последици за икономиката.”

Впечатлени най-вече от драматичния финал на горните умозаключения, помолихме изпълнителния директор на най-голямата банка у нас - „Уникредит Булбанк”, г-н Левон Хампарцумян за коментар. Попитахме го каква е пряката връзка между взимането на кредит за строежа на АЕЦ „Белене” и влошаването на кредитния рейтинг на страната. "Пряка връзка няма - обясни специално за „Новинар” г-н Левон Хампарцумян. - Индиректно обаче, ако задълженията на държавата се увеличат много рязко, това би могло (тук условното наклонение е изрично необходимо - бел. а.) да бъде предпоставка за преоценка на рейтинга на страната. Но ако пък икономиката се развива добре, ако фискалната политика е консервативна, не непременно тези две неща биха се свързали едно с друго."

Директна връзка няма. Но пък всяка партенка изглежда тъй правдоподобна, че докато се разбере истинската й цел, на хората вече им е омръзнало да я подмятат из пространството. Всъщност зад цялата тази „финансова” атака срещу "Белене" прозира един основен управленски комплекс, че ако искаме да сме европейци, трябва да избягваме нерегламентирани контакти с Русия. Както се казва на полицейски жаргон. Преди обаче да овикваме подобни притеснения, нека си припомним, че до съвсем не отдавна пеехме една друга песничка – „Кога ще ги стигнем американците?”. И измервахме градуса на демократичния процес със степента на владеене на английски език в държавата. А не на руски.

Извън подсъзнателните страхове от Русия обаче е хубаво да си отговорим на два въпроса – кои руснаци ни плашат в проекта „Белене”. Тези, които ще строят централата, или тези, които ще дават пари за нея. Също така очакваме критиците на проекта по време на днешната дискусия „за” и „против” "Белене" да отговорят на простичкото питане: не е ли нормално един кредитор да иска някаква гаранция срещу парите, които отпуска? Нали дори за един скромен потребителски кредит банките искат поръчители, включително и кръщелното на клиентите си. Но никой не вдигат олелия от този факт. Според непредубедени финансисти съществува и още нещо - държавната гаранция в случая с „Белене” се явява “условен пасив” и не се отнася автоматично към държавните дългове. В смисъл, че държавната гаранция се задейства само ако АЕЦ „Белене” фалира.

Страховете около спадането на кредитния рейтинг на държавата с увеличаването на държавния дълг повдигат автоматично и резонния въпрос – печеливша ли е всъщност „Белене”. Мнозина ядрени експерти пресмятат, че към момента на пуска на централата през 2016 година на Балканите ще се произвеждат 12,5 хиляди мегавата ток и нашата централа няма шанс за износ и печалба. Атомни централи ще се строят в Румъния, Сърбия, а наскоро дори Турция подписа споразумение с Русия за строеж на атомна централа.

Според архитект-инженера на проекта Уорли Парсънс обаче централата е обречена на печалба. Някои специалисти дори изчисляват, че „Белене” би донесла около 180 милиарда евро печалба за 60-те си години живот. Но това е твърде дълга перспектива.

Нека разгледаме прогнозите за пазара в средата на следващото десетилетие. „Първо, от началото на проекта до пуска на една АЕЦ минават не по-малко от 15 години”, заяви преди време в интервю за „Новинар” Богомил Манчев, председател на "Булатом". Според него нашата Втора атомна има предимство, защото проектът е в по-напреднала фаза. Стига в началото на октомври правителството да даде дългоочаквания старт. Преди комшиите отново да са ни задминали с пълна пара, докато ние се чудим дали може да фалира атомна централа. Е, на енергийния пазар фалити на атомни централи са трудно забележими.

Друг един икономист пък сметна, че проблем пред износа на ток от "Белене" е десет пъти по-високата цена. Няма такова нещо, господа. За момента разчетите са, че ако стартът е през 2016 г. – 2017 г., мегаватът ще е около 60 евро. Сега токът от "Козлодуй" е 23 евро. Най-евтината възможна енергия, сравнена с тока от ТЕЦ, ВЕЦ, фотоволтаичните системи и вятърните централи. А двата хилядника в „Белене” ще произвеждат 16 млн. мВт/ч евтина електроенергия. Това означава, че ще носят приход по 1 млрд. евро годишно. Освен това има още от сега гарантиран пазар за първите 5-6 години. В момента има западни компании, които отсега са готови предварително да закупят 500 мВт енергия от Белене „off take” за 15-годишен срок. Това прави 65 млн. мВт/ч. Според Богомил Манчев само от този пазар приходите ще са над 6 млрд. евро. Това е достатъчно условие да свал

и риска от централата и дава възможност с банките да се договорят далеч по-благоприятни лихви по финансовия ресурс. Така например бюджетът на проекта може да бъде оптимизиран. Т.е. да бъде спестено с 1-2 млрд. евро оскъпяването на проекта заради скъпия финансов ресурс. Оттук следва и простичкият извод: АЕЦ „Белене” е предприятие, обречено на печалба. Което ще се изплати за 15 години след старта му.

Въпреки тези аргументи противниците на проекта "Белене" продължават да тресат общественото мнение със страховете си. Те обаче – нека бъдем откровени, изобщо не са присъщи на обикновения народ. Който симпатизира на руснаците. Пък и в крайна сметка "Белене" може да пълни бюджета. Откъдето ще дойдат повече пари за по-добро здравеопазване, образование, за по-високи пенсии. И това съвсем не е без значение за подобряване на живота на обикновените граждани. Ето къде се мултиплицира ефектът от Втора атомна.

Както пише един активен наш читател: „И накрая – нещо не разбирам: какво толкова бодат очите руснаците. Сигурно това, че за първи път влизат в ядрената енергетика на европазара. Преди, докато се очакваше банката Париба да финансира АЕЦ „Белене” срещу държавно гарантиран кредит, нямаше проблеми. А сега като се дръпнаха, сигурно заради прекрасния им портфейл от щатски ипотечни облигации, вече има проблем, че биха дошли източни капитали!?”

Проблемът с Втора атомна касае по-скоро собствеността в централата. Както и нездрави намерения за смяна на основни играчи, смятат запознати.

Всички тия боричкания около изграждането на централата обаче само дават преднина на съседите в състезанието за енергиен център на Балканите. Защото геостратегическите предимства на страната ни съвсем не са наша запазена марка. Сърбите например разчитат именно на вътрешните междуособици у нас, за да си изиграят асата в ядрената енергетика и в газовия сектор

Една тенденция обаче няма промяна - предложенията в евро са по-добри от тези в левове. Прави впечатление и нещо друго. Ножицата в лихвените нива по еврови и левови заеми започна да се свива. За съжаление все още не сме станали свидетели на обратното, а именно цените на левовите кредити да се приближават към тези на евровите. Това би означавало поевтиняване на заемите в националната ни валута. По различни причини засега подобен сценарий не се е реализирал, а и липсват предпоставки да се случи в бъдеще.

От сравнението в таблицата вляво се вижда, кои банки предлагат най-добрите оферти за ипотечни кредити.

Каква е причината да се предпочита еврото? Когато финансовата криза се превърна в глобална, финансирането зад граница на българските банки стана твърде ограничено и скъпо. Резултатът - високи лихви по кредити в евро.

Още по-показателни са лихвите по левови заеми. Тъй като такъв ресурс може да се набави само и единствено от България, банките се принудиха да платят скъпо за него. И вдигнаха лихвите по депозитите.

Говорейки за цената на кредитите, не трябва да се пропуска и валутния риск (рискът дадена валута да се обезцени спрямо друга), който банките залагат при формирането на лихвите. Стабилността на една валута до голяма степен се предопределя от състоянието на икономиката на страната. Смята се, че единната европейска валута е сред най-стабилните, поне в Европа. От тази гледна точка рисковете от обезценката й са сравнително ниски.

От тази гледна точка липсват предпоставки за включване на висока рискова премия при формирането на лихва по евров кредит. Така основната причина за покачването на тези лихви вероятно се корени именно в цената на ресурса.

На обратния полюс се намират “рисковите” валути. За жалост България все още се смята за страна с повишен икономически риск и не съвсем стабилна икономика. Допълнителен негатив понасяме и от световната криза, която ни се отразява осезаемо. Това привнася опасения за бъдещето на страната и икономическата й стабилност. Но добре, че имаме борд, в който инвеститорите вярват. Ако го нямаше, със сигурност лихвите биха били осезаемо по-високи.

Средният процент за цяла Европа според централната банка е 1,86%. У нас този процент е около 6 на сто, или разликата е близо 3 пъти.

В Полша например годишен депозит в евро се оскъпява с около 2,1%. У нас такъв влог получава лихва около 8-9%. В Австрия годишен депозит в евро получава 0,75% оскъпяване. Аналогична банка в България ще ви даде 7,5% върху парите ви. На всичкото отгоре в повечето държави от Евросъюза банковите лихви се облагат за разлика от България, където местните лица не дължат налог.

Скъпите депозити обаче не винаги са изгодни за населението. Причината е, че хората, които имат заделени пари, са по-малко в сравнение с онези, които имат заеми. А солените лихви по депозити означават и скъпи кредити.

Пак според статистиката на Европейската централна банка кредитите у нас са най-скъпите в Европа.

Потребителски заем със срок на изплащане между 1 и 5 години в еврозоната например се оскъпява между 5 и 8,92%. У нас за същия кредит се дължат между 12,75 и 14,12 на сто.

При жилищните заеми ситуацията е още по-страшна. У нас лихвата по тях е между 9 и 10 на сто, близка при повечето банки. В Европа тя варира от 2,29% до 6,04 на сто. Най-ниска е във Финландия, а най-скъпа - в Италия. Средният размер за еврозоната е 3,04%.

Основната причина за скъпите депозити е липсата на финансиране, което удари българските банки от началото на кризата.

Масло в огъня наля и намалението на депозитите, което се наблюдаваше през миналата и началото на тази година, коментират банкери. Допълнителна причина е и рисковият фактор в страната ни за разлика от икономики като Белгия и Германия.