29 юни 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница13/13
Дата07.05.2017
Размер1.82 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

29.06.2010 г., с.4-5
Нови имоти за магистратите с "бедни" роднини
Имоти за 270 хил. лв. в Приморско е придобил замесеният в скандала с право на строеж за "бедни" магистратски роднини Панайот Генков от Върховния административен съд (ВАС). Той е купил 2 офиса, апартамент и гараж заедно с жена си, като е декларирал, че парите са от заем и наеми.

Освен това Генков е обявил, че със съпругата му имат да вземат 230 хил. лв. от Иван Ангелов и са теглили 115 хил. лв. кредит. В декларацията си е записал продажби на два офиса и апартамент със същата квадратура като на тези, които е купил. От тях е получил 230 хил. лв.

Край морето е купувал и бащата на крайно нуждаещата се съдийка от Благоевград Деница Урумова Николай Урумов от ВАС. Заедно със съпругата си Здравка през 2009 г. са придобили апартамент от 64 кв.м в местността Алепу в Созопол за 80 хил. лв., като са обявили, че парите са от заплати и спестявания.

Друг от замесените в скандала "Приморско" - Андрей Икономов от ВАС, в предишни години декларира, че е собственик на имоти за 383 хил. лв., а има заем за едва 46 хил. лв. Миналата година година си е купил ателие в София от 194 кв.м за 195 хил. лв., като е обявил, че за целта е продал апартамент в столицата и дворно място край Каварна.

Крупен собственик на имоти е и друг от замесените в скандала магистрати - уволненият заради контакти с Красьо Черния бивш апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов. Неговият син е сред получилите право на строеж в Приморско заради крайна жилищна нужда.

От декларацията на Иванов обаче става ясно, че от 1991 г. до днес семейството му е придобило в Бургас апартамент за 55 хил. лв., ателие за 27 хил. лв., склад и таван за 20 хил. лв. и още едно ателие за 30 хил. лв. Освен това Иванов и съпругата му имат дялове от две къщи и дворни места в Ямбол, апартамент с гараж в София за 504 хил. лв. и дворни места в селата Жеравна (край Котел) и Брестник (край Пловдив).

Главният прокурор Борис Велчев и съпругата му са декларирали, че спестяванията им и наличните средства са намалели от 51 хил. лв. на 35 хил. лв. Заместникът му Валери Първанов изплаща ипотечен заем от 180 хил. лв. към Райфайзен банк и тази година е получил кредитна карата с лимит от 20 хил. лв. от същата банка. Кредит от 140 хил. лв. към Юробанк И Еф Джи пък има другият заместник на Велчев Галина Тонева.

Спестяванията на шефа на Върховния касационен съд Лазар Груев са 40 хил. лв. от заплати при освобождаването му от Конституционния съд. Председателят на Софийския градски съд Георги Колев пък декларира, че съпругата му нотариус Нели Лукова миналата година е спечелила 205 хил. лв.




29.06.2010 г., с.4-5
Доган взел 1 млн. лв. от "друга стопанска дейност", Лъчезар Иванов с къща за 200 хил.лв.
Доходи от "друга стопанска дейност" в размер на 1 100 154 лв. - това е единствената графа, попълнена в имотната декларация за 2009 г. на лидера на ДПС Ахмед Доган. Това трябва да е скандалният хонорар за консултантски услуги по енергийни проекти, за който стана известно през март. Доган е бил консултант по четири мегапроекта - хидровъзел "Цанков камък", "Доспат", каскада "Горна Арда" и язовир "Тунджа", и е взел 1.5 млн. лева за консултантските си услуги.

През миналата година се е замогнал и зам.-председателят на парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ). От декларацията му се вижда, че си е купил къща с двор и гараж в Банкя за близо 200 хил. лв. Иванов е теглил заем за 150 хил. лв., останалите средства били от заплата. В същото време е дарил кабинет, апартамент и гараж в София, както и вила двор в ихтиманското село Веринско.

Иванов посочва, че през миналата година е пътувал до САЩ за сметка на Държавния департамент. Стойността на разхода е 2500 евро. В края на 2009 г. избухна скандал с пътуването на Иванов и бившия здравен министър Божидар Нанев до САЩ, за което се твърдеше, че е платено от две неправителствени организации, чийто шеф е и директор на тъканната банка "Остеотек".

Прави впечатление, че според декларациите на депутатите те са били сдържани при харчовете си през миналата година, избягвали са инвестиции в акции и ценни книжа, малко са си позволили нов имот или автомобил.

Председателят на парламента Цецка Цачева декларира спестявания от заплата в размер на 12 хил. лв. От странични доходи е получила 1666 лв., от хонорари - близо 10 500 лв., и от наеми - 2000 лв.

От тримата съпредседатели на парламентарната група на ГЕРБ.

Искра Фидосова е с най-много спестявания за м.г. - над 160 хил. лв от заем, дивидент и наем. Красимир Велчев (ГЕРБ) декларира нова собственост на семейството му - пристройка от 137 кв.м разгъната застроена площ до къщата му в Банкя за 40 хил. лв. от заем. Посочил е и собственост в две фирми - една трета от "Технотерм инженеринг" ООД и 100 процента от "Кравел" ООД. От първата фирма той е взел заем от 110 хил. лв. Тодор Димитров (ГЕРБ) е спестил близо 23 500 лв. от заплата и адвокатски хонорари, на влог държи над 6500 лв.

Лидерът на РЗС Яне Янев пък се е замогнал чрез наследство.

Наследил е къща в Сандански, а по давност е придобил дял от къща с двор и поземлен имот в близкото село Малки Цалим. Посочил е налични 20 хил. евро от заплата, 15 хил. евро, пак от наследство, и още 35 хил. лв. във влог, които пак се събрали от заплата.

Председателят на земеделската комисия Десислава Танева (ГЕРБ) е продала парцел в сливенското село Крушаре от 17 дка за 40 хил. лв. и си е купила "Тойота Авенсис" за 7769 лв. от заплата. Спестила е 8710 лв. и 26 591 евро - пак от заплата. Танева е продала акциите си в дружества, в които участва допреди да влезе в политиката - 792 акции от "МЕЛХОЛДИНГ" за 110 880 лв., 3053 акции от "Мел инвест холдинг" за 4258 лв., 40 хил. акции от "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ за 29 600 лв. и 1126 акции в "Агромел БГ" за около хиляда лева.

Обявила е доходи от странични трудови правоотношения за над 126 хил. лв., както и 38 561 лв. от прехвърляне на права или имущество.

Любен Татарски - бивш кмет на Разлог, сега председател на регионалната комисия, има 100 хил. евро в банка и вземания за още толкова.Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова е декларирала 40 хил. лв. спестявания. На влог Стоянова държи 6257 лв. Зам.-председателят на социалната комисия Геновева Алексиева (ГЕРБ) е обявила, че притежава яхта NELSON 46 за 80 хил. лв. купена заедно със съпруга й през 2002 г. Двамата имат и къща с двор в Черноморец, купена през 2003 г. за 30 хил. лв. Депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, известен като концесионер на ловни полета в Етрополе, е купил миналата година две ливади в Етрополе заедно със съпругата си. В същото време двамата са продали десет терена с гори в тетевенското село Дивчовото. Димитров е продал дял в "Елеонора транс" ООД за 100 хил. лв.

Гюнай Сефер (ДПС), който е подсъдим за нарушения, докато е бил областен управител на Силистра, е придобил чрез замяна земи в Шумен, а е продал три ниви край Дулово.

Бившият социален министър Емилия Масларова, която е обвинена за присвояване на близо 10 млн. лв. и за престъпление по служба, е декларирала 5000 лв. спестени от заплата, 13 хил. лв. в банков влог, 480 лв. доходи от "друга стопанска дейност" и 376 лв. - от трудови правоотношения извън заеманата длъжност.

Бившият премиер и председател на БСП Сергей Станишев декларира 12 хил. лв. от хонорари. Румен Овчаров (БСП) държи на влог 30 хил. евро и 34 500 лв., както и 10 хил. лв. налични средства и 15 хил. лв. - на името на съпругата му.

Лидерът на СДС Мартин Димитров е декларирал само собственост на съпругата си, която е купила апартамент в София за 45 хил. лв. от заплата и спестявания. Лидерът на ДСБ Иван Костов няма нови придобивки, а Волен Сидеров ("Атака") е декларирал само лизинг за автомобил за 10 хил. лв. на съпругата си Капка Сидерова.

Евродепутатът от БСП Кристиан Вигенин и съпругата му са си купили със заплати и спестявания апартамент в Белгия за 126 хил. лв. Евродепутатът от „Атака” Димитър Стоянов пък се е сдобил през 2009 г. с апартамент (163 кв.м) и гараж в столичния квартал „Изток” за почти 464 хил. лева.


29.06.2010 г., с.5
Първанов спестил 10 хил. лв. от заплата
Президентът Георги Първанов има спестени едва 10 хил. лв. от заплати, сочи имотната му декларация. Вицепрезидентът Ангел Марин се оказа по-спестовен и от държавния глава - има 16 хил. лв., спестени от трудови възнаграждения.

Кметът на София Йорданка Фандъкова е купила миналата година единствено лек автомобил "Рено" за 6 хил. лв. Зам.-кметът по финансите Минко Герджиков пък си е взел мотор за 11 900 лв.

Кметовете на Бургас - Димитър Николов, и на Варна - Кирил Йорданов, не са придобили нищо през изминалата година, в декларациите им фигурира почти само участието на жените им в дружества. Сливенският кмет Йордан Лечков, срещу когото тече разследване и е отстранен от кметския пост, също е декларирал само придобивки на съпругата си - два парцела в Сливен.

Жена му е изплащала банков кредит от близо 200 хил. лв. Лечков има и ипотека в полза на съпругата му за същата сума. От имотните декларации на областните управители се вижда, че 25 от 28-те управители не са придобили движимо или недвижимо имущество през 2009 г.

Шефът на БНБ Иван Искров е декларирал и 225 хил. лв. банкови депозити. Председателят на комисията за финансов надзор Петър Чобанов е обявил банков влог от 15 хил. лв. и още 10 хил. евро като налични средства, спестени от заплата. Чобанов има 16.4 хил. лв. доходи от друга стопанска дейност.

Шефът на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова е обявила, че заедно със съпруга си притежава общо 66 имота - апартаменти в София и в Несебър, земи и гори, всичките придобити преди 2008 г.




29.06.2010 г., с.6
Кабинетът ще ореже общинските пари с 27% по-малко от предвиденото
Юлиана Колева

Управляващите ще орежат трансферите от републиканския бюджет към общините със 100 млн. вместо със 138 млн. лв., научи "Дневник" от свои източници. Това е една от промените, които ГЕРБ ще направи в проекта за актуализация на бюджета преди неговото гласуване на второ четене. Разликата от 38 млн. лв. обаче ще се насочва приоритетно към малките и бедни общини.

Част от сумата може да достигне и до по-големите общини, но конкретният механизъм за разпределяне на средствата не стана известен. Така на общините ще бъдат предоставени 2.156 млрд. лв. вместо 2.118 млрд. лв., както е записано в одобрения на първо четене текст.

Правителството ще ореже и 26 млн. лв. по-малко от трансфера за здравното министерство. За това в последните 2 седмици се обявиха депутатите от "Синята коалиция". Тази допълнителна сума ще бъде за лекарства, които Министерството на здравеопазването плаща.

Сините искаха намаление на средствата да не се прави, но председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова обясни, че е бил направен задълбочен анализ и новото пресмятане установило, че и при това по-малко съкращение на средствата министерството ще може да осигури необходимите лекарства.

Другата промяна, която кабинетът е склонил да направи, а депутатите на ГЕРБ вече са внесли, е част от допълнителните разходи, записани в резерва за непредвидени и неотложни разходи (1.229 млрд. лв.), да бъдат изрично записани като конкретен разход.

"Всички разходи, които могат да се предвидят и оценят, ще бъдат посочени конкретно, както настояваха от опозицията и партиите - партньори на ГЕРБ. Сред тези средства са субсидиите от 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите, 142 млн. лв. за социални помощи, анексите към договора с "Мапа Джингиз" за магистрала "Люлин".

Остават обаче около 800 млн. лв., които ще бъдат харчени с постановление на правителството и по негова преценка. Това са разходи, които отсега парламентът не може да опише, защото не са толкова конкретни, като например финансирането за инфраструктура, покриване на неразплатени договори и т.н.", заяви Менда Стоянова.

Тези предложения вчера са били окончателно съгласувани с Министерството на финансите и приемането им няма да повлияе върху дефицита, се залага с актуализацията на бюджета. За осигуряването им обаче ще се орежат средства от други пера в републиканския бюджет, което ще означава част от предвидените програми на правителството да не се изпълнят, а други да бъдат орязани.


29.06.2010 г., с.VII
Комисията за потребителите с иск срещу Уникредит Булбанк
Поводът са повишените лихви сключени договори
От банката коментират, че всичко ще се реши в съда
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще заведе колективен иск срещу Уникредит Булбанк заради вдигане на лихвите по някои кредити по вече сключени договори. Това съобщиха от ведомството. Решението на КЗП е в резултат на жалби срещу "Уникредит" от техни клиенти.

"Целта на колективния иск е да се обявят за нищожни някои от клаузите, които са във вреда на интересите на потребителя", заяви Огнян Варадинов, член на КЗП.

Става въпрос за договори, в които не е предвидена възможността при значително увеличение на лихвите клиентът да се откаже от него или такива, в които има твърде големи неустойки при отказ, поясни той. "Няма клаузи в договорите за кредит, които да противоречат на закона", коментираха от Уникредит Булбанк и допълниха: "Окончателната преценка е на съда, а там банката ще докаже, че обвиненията са неоснователни."

От 1 април банката увеличи с между 1.5 и 2.5 процентни пункта лихвите по ипотечни кредити на стари клиенти. Повишението беше за заеми, отпуснати от Ейч Ви Би банк Биохим, ТБ Хеброс и Булбанк, преди обединението им в Уникредит Булбанк. В началото на месеца КЗП се самосезира и за общите условия за дебитните карти на банките заради оплаквания на клиенти за начисляване на такса от около 0.20 лв. при плащане на ПОС терминал в търговските обекти.

Целта на проверката е да се установи дали кредиторите упражняват нелоялна търговска практика, премълчавайки съответната информация, и дали има равнопоставеност между двете страни по договорите. По информация от КЗП в момента все още тече проверката на общите условия на договорите за дебитни карти. Това, което е установено, е, че тези от банките, които имат такса за безналично разплащане, са обявили конкретно тарифите на интернет страниците си.

Определянето на лихвите и начинът на повишаването им от банките предизвика големи обществени дискусии напоследък. Те намериха отзвук и в новия Закон за потребителския кредит. Той влезе в сила на 12 май тази година и задължи банките да уведомяват клиентите си при всяка промяна на годишния лихвен процент, преди тя да бъде направена.

Много по-детайлни са вече и изискванията към информацията, която банката трябва да включва в договорите за кредит. Да бъде максимално информиран изборът на кредитополучателя е и целта на съвсем скоро приетата на второ четене поправка в закона, според която банките трябва да публикуват на интернет страниците си методологиите, по които изчисляват лихвените проценти.

Новият текст предвижда това да важи както за потребителските, така и за ипотечните заеми, като предстои гласуването му в пленарната зала.




29.06.2010 г., с.VIII
Бизнесът чу за пореден път обещания от правителството
Изпълнението им остава за бъдеще време
Дянков: Данъците няма да се вдигат и след кризата
Ниски данъци, насърчаване на приоритетни бизнес проекти, облекчаване на регулаторните режими, на инфраструктурата, по-качествено образование и почти седем пъти повече средства за наука и иновации. Това са основните мерки за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика и за насърчаване на инвестиции, които правителството очерта вчера пред представителите на 100 големи компании от сектори като енергетика, металургия, машиностроене, циментова индустрия и др.

Бизнесмените присъстваха на първата от поредиците срещи на кабинета с големите инвеститори в българската икономика. Предварително обявената цел на форумите е да се убедят компаниите да запазят и увеличат вложенията си у нас. В рамките на първия такъв "активен диалог" бизнесмените чуха цели и мерки, за които се говори от години, и получиха отговори в бъдеще време на малкото въпроси, които успяха да зададат.

Очаквано една от залите в столичния хотел "Шератон" беше препълнена с хора в строги костюми, дошли да чуят какво прави и ще направи правителството, за да подобри възможностите за бизнес. Като че ли най-голям интерес за тях предизвика изказването на премиера Борисов. "По мои сметки, ако тази група хора, които днес са събрани тук, инвестират в бизнесите си, това ще са 2 млрд. евро. Министрите ще ви създадат условия за това. Вашите предложения ще бъдат вкарани в наши действия", каза Борисов. В типичния си стил той заяви, че "сред инвеститорите няма някой, който да не познавам".

Борисов не остана на форума, за да чуе конкретните въпроси на бизнесмените, тъй като бързаше за поредното откриване. За сметка на това остави министрите на икономиката (Трайчо Трайков), на финансите (Симеон Дянков), на екологията (Нона Караджова) и на регионалното развитие (Росен Плевнелиев) да убедят инвеститорите, че правят всичко, за да улеснят бизнеса им. Основното послание на Дянков към бизнеса беше, че в България данъците са най-ниски в сравнение с останалите страни на Балканите, които членуват в Европейския съюз, и няма да се увеличат и след кризата. Колегата му Нона Караджова се похвали, че за 11 месеца в управляваното от нея екоминистерство са създадени ясни правила за контрол, които са еднакви за всички. Тя добави, че в бъдеще ще бъдат облекчени още процедури, които засягат бизнеса и се администрират от министерството. Най-дълга беше презентацията на министъра на икономиката Трайков, който накратко представи стратегията на ведомството си за насърчаване на инвестициите. Част от набелязаните от него мерки вече бяха обявени от него и от заместника му Евгени Ангелов и на други форуми. Сред тях е приоритетната подкрепа за секторите на информационните технологии, еко- и енергийните технологии и производствата, свързани със здравето. За пореден път Трайков заяви, че до 2020 г. инвестициите в наука ще се увеличат от 0.5% до 2 на сто от БВП, като половината от тях трябва да са от частния сектор. И отново заяви, че се работи по облекчаване на регулаторните режими.

По-голямата част от бъдещите мерки, очертани от министрите, бяха посочени като необходими за насърчаване на инвестициите и от програмния директор на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) Петър Андонов. Той цитира изследване на организацията за бизнес климата. Към тях обаче той добави и твърдия ангажимент на правителството за реформи, както и облекчаване на възможностите за освобождаване на служители в случаи на криза, както и ограничаването на стачките, когато има валидни колективни трудови договори.

В края на срещата бизнесмените коментираха, че не са успели да зададат конкретните въпроси на министрите, но целта била по-скоро да се срещнат с тях и да чуят позицията им по ключови за икономиката въпроси. Някои от тях използваха възможността да зададат въпросите си на представителите на правителството на четири очи или да поискат допълнителни лични срещи с тях.


Какво питаха предприемачите

Въпросите от страна на бизнеса бяха свързани с плановете на правителството по отношение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), реформата в образованието и възможността за използването на биомаса като източник на енергия. Никола Газдов от Българската фотоволтаична асоциация заяви, че евентуалната забрана за строеж на ВЕИ инсталации на земеделски земи от І до ІV категория ще ограничи инвестициите в сектора. Нона Караджова отговори, че в страната има достатъчно пустеещи полигони и площадки, върху които могат да се поставят ВЕИ, и не е нужно за това да се използва най-плодородната земя. Колегата й Трайков побърза да се намеси, като заяви, че забраната за поставяне на ВЕИ на плодородни земи няма да е абсолютна.

Саша Безуханова, изпълнителен директор на "Хюлет-Пакард" за Централна и Източна Европа, заяви, че правителството трябва да има проактивна позиция по отношение на инвеститорите и не да чака те да дойдат в България, а да ги кани да инвестират. Според нея днешното законодателство е насочено към подобряването на условията за правене на магистрали, но не и за създаването на подготвени кадри за високотехнологичните производства. И добави, че държавата трябва да инвестира повече в образование, на което министърът на финансите Симеон Дянков отговори, че образователната реформа е вече в ход. Като основни мерки от нея той набеляза промените във висшето образование, според които финансовото управление на университетите ще се отдели от административното, а от новата учебна година ефективно трябва да заработи системата за отпускане на студентски кредити.

Димитър Зоров от асоциацията на млекопроизводителите попита кога ще може да се използва биомаса за производство на енергия. Отговорът беше, че развитието на този източник на енергия е част от енергийната стратегия на правителството.
Снимка на три колони - В рамките на първия такъв "активен диалог" бизнесмените чуха цели и мерки, за които се говори от години, и получиха отговори в бъдеще време на малкото въпроси, които успяха да зададат
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница