29 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Обичай врага си. Влезем ли в предизборна кампания, ставаме противници. Новото, което ние демонстрираме, е, че вратите са отворени за всички кметове", заяви вчера в Перник премиерът Бойко Борисов на въпрос дали ще подкрепи кмета на общината Росица Янакиева за втори мандат.

Той бе в града, за да открие новата канализация в кв. Калкас. Проектът е на стойност 32 млн. лв., 200 хил. са осигурени от общината, 6 млн. - от държавата, 24 млн. - от Брюксел.

„Кметицата може да ви каже как се работи с мен и с правителството. Направихме им магистрала, университет, детско отделение, театър, канализация, а сега и депото за отпадъци. Работим и за улицата тук (от центъра на квартала до главния път - б.а.), но първо искам да говоря с Плевналиев и тогава ще кажа дали може да стане сега", поясни Борисов.

Премиерът отказа да назове името на претендента от ГЕРБ за кмет в Перник. Но бе категоричен, че няма опасения за Кърджали. Българските мюсюлмани много харесвали ГЕРБ, защото видели, че са ги лъгали предишните.

" Понеже вече няма какво да правят и дори когато си говоря с някои хора или кучкари, те вървят по мене и се чудят каква глупост да измислят след това. Нищо не съм казал. Не съм говорил на никаква тема с никого. Сега попът предложи на кметицата да ме направи почетен гражданин на Перник, защото толкова много неща съм направил за града. Това,

ако някои го чуе, може да го тълкува както си иска", коментира Борисов цитираното от медиите негово изявление, че кучетата му са страхотни, но са като българите - здраво трябва да се държат.

Министър-председателят поясни, че българското овчарско куче е много силно,смело,бие се с хищници, своенравно е и трябва да се държи здраво. Кучето на въпросната госпожа - лабрадор, било като агне.

"Викам: Я виж какво кротко куче. Това сме си говорили с кучкарката. Кучето си прилича на стопанина", допълни Борисов.
Снимка на три колони - Бойко Борисов и кметът на Перник Росица Янакиева са в добро настроение, докато режат лентата на новата канализация. На откриването премиерът бе с екоминистьр Нона Караджова и председателя на парламента Цецка Цачева.


29.06.2011 г., с.5
Съдийка сложи „на трупчета” делото „Батко”
Откри неточно обвинение след 2 г. процес. Георгиев пред Темида по Коледа
ВАСИЛИЙ ДРУЖИНИН

Съдийката Весела Дончева изненадващо торпилира делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, по-известен като Батко. При повторно разглеждане вместо да даде ход на процеса срещу него за престъпления по служба, Дончева го върна на прокуратурата за частично прекратяване. Така тя отложи старта му за края на годината.

Георгиев бе даден на съд през януари 2009 г. Той бе обвинен, че през 2006-2007 г. е одобрил 8 договора за обществени поръчки между пътния фонд, който ръководи, и фирмите "Биндер", "Инмат" и сдружението "Инфраструктурни обекти".

До поредното буксуване на делото, което вървеше към финал, се стигна, след като през декември 2010 г. съдия Георги Колев стана шеф на Върховния административен съд. Заради кадровата промяна делото трябваше да тръгне отначало при нов съдия и бе разпределено на Дончева.

В закрито заседание в началото на юни тя не открива нарушения и насрочва делото за 28 юни. Георгиев обаче вече е подал молба да му се разреши да пътува в чужбина. На 14 юни тя събира прокуратурата и защитата в съдебната зала, за да реши дали да отмени забраната за пътуване. Прокуратурата не се противопоставя на молбата на Батко и той е пуснат да пътува, за да лекува шийна дискова херния. На заседанието Дончева лично връчва на подсъдимия препис от обвинителния акт, с който той вече разполага, за да подготви защитата си.

И когато всички очакват най-после делото да тръгне, идва голямата изненада.

Вчера сутринта наблюдаващият делото прокурор Моника Малинова и адвокатът Пламен Ялнъзов заявяват, че искат да се даде ход на делото. Съдийката обаче обявява, че е открила процесуално нарушение -обвинението било неточно.

Грешката била допусната още в т.нар. първоначално работно обвинение. Там се сочело, че Георгиев трябва да отговаря за 11 сделки. В хода на разследването за 3 от тях доказателства не били събрани. На финала в обвинителния акт било записано, че Георгиев трябва да отговаря за 8 от сделките.

"Предишният съдебен състав не е констатирал подобно нарушение, а делото бе стигнало до пледоарии", каза вчера говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска. "Само за 14 дни Дончева успява да намери нарушение, което преди това не е открила нито тя, нито съдия Колев.

Тя задължава прокуратурата да напише постановление за частично прекратяване, което няма как да се връчи на Георгиев в близките 2 месеца, защото той може да се е възползвал от правото си да замине на лечение в чужбина", допълни Немска. Така Батко ще бъде изправен пред съда най-рано през зимата. Съдия Дончева не бе открита за коментар.

Това каза вчера Михаил Андонов, минути след като министър Трайчо Трайков обяви, че той оглавява компанията. Досега Андонов бе временно изпълняващ дейността. Новият началник ще предложи преструктуриране на компанията.

„От 14 години работя в НЕК и ако не бях участвал в конкурса, щеше да е предателство към компанията тя да се остави да бъде управлявана от хора, които никога не са работили в нея", заяви Андонов.

Трайков оповести резултата от конкурса, обявен от Българския енергиен холдинг. Надпреварата за шеф на НЕК започна, след като предишният - Красимир Първанов, бе освободен след скандала с подписване на споразумението за "Белене". 13 подадоха оферти. В късата листа бяха класирани четирима, единият отпадна заради конфликт на интереси. Имаше идея директорите на НЕК да са двама, но тя явно отпадна. От самото начало на конкурса се смяташе, че именно Андонов е фаворитът.

Разходите на НЕК за година и половина са свити, печалбата й за 2010 г. е 102 млн. лв., за полугодието се очаква да е 50 млн. лв. Ще се прави дългосрочна програма за погасяване на задълженията. Сред тях са 250 млн. евро заем от "БНП-Париба" за "Белене" и 160 млн. евро за "Цанков камък", както и задължения към изпълнителя на хидровъзел "Алпине". Има да се плащат 60 млн. евро за първия реактор, който вече се изработва.
Снимка на една колона – Михаил Андонов


29.06.2011 г., с.9
„Софарма имоти" АДСИЦ разпределя дивидент
за 2010 г. от 0,1833 лв. на акция. Решението е гласувано на общо събрание вчера. Печалбата за м.г. е 1,9 млн. лв., но след преобразуване по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел става 2,38 млн. лв. Като дивидент се разпределят 2,14 млн. Одобрено е и увеличение на капитала с 1,17 млн. акции с емисионна цена от 2 лв.


29.06.2011 г., с.9
До 7 юли търсят оценител на сградата на данъчните
на столичния бул. "Цариградско шосе", стана ясно от обявен конкурс на агенцията за приватизация. Постройката, която е на груб строеж, има прилежащ терен от 15 хил. кв. м. Продажбата ще стане чрез търг.


29.06.2011 г., с.9
Теснолинейка ще е първата жп линия на концесия
ВИКТОР ИВАНОВ

Жп линията Септември -Добринище ще бъде концесионирана. Днес кабинетът трябва да одобри доклад на транспортното министерство за начало на процедурата.

Трасето е дълго 125 км, започва от гара Септември (на пътя между София и Пловдив) и преминава през Велинград до Добринище. По тази линия са едни от най-високо разположените гари в страната. Част от тях са запазени както са били още в началото на XX век.

Целта на концесията е трасето да бъде модернизирано и да стане печелившо.

БЪЛГАРСКИЯТ елит -политици, магистрати, кметове и прочее, се държи като по учебник в кризисните години. Това прави впечатление от първи прочит на подадените декларации пред Сметната палата.

В учебниците по икономика пише, че в криза се пести. Доста от първенците в държавата са обявили, че са успели да заделят някой лев настрани. Било от заплата, било от хонорари за консултации или друга дейност. Нищо чудно тогава, че БНБ отчете нарастване на спестяванията в последните две години на криза с над 6 млрд. лв. Не цялата сума, разбира се, се пада на депутати, министри, магистрати и прочее.

Ако пък някой има спестени пари и се чуди какво да прави с тях, би трябвало да ги вложи в имот, ако следва модела на инвестиции на хората от властта. Защото в декларациите им именно покупките на апартаменти, къщи или парцели са най-често срещаните разходи. Такива са направили основно депутати и някои магистрати.

И ако се предположи, че става въпрос за хора, които са добре информирани, то явно се очаква ръст в цените на имотите, щом като те инвестират в тях. Макар хора от строителния бранш да твърдят, че ги очакват още 5 трудни години. Което ще рече, че

трябва да се запасите с търпение, ако заложите на инвестиционната стратегия на хората от властта. Не по-малко важно е да намерите приятел строителен предприемач, който да ви направи изгодна оферта за покупка. Или пък да си построите сам апартамент или два на морето, както е направил депутатът Павел Шопов.

И да имате едно наум, че нито един министър не си е купил имот през миналата година. С изключение на Мирослав Найденов, но той взел просто гараж.

Ако искате да вземете за пример правителството как да оцелеете в кризата, то ще се окаже, че трябва да живеете от заплата и при възможност да си докарате някой лев допълнително от хонорари. Това пък показват декларациите на министрите. При тях няма едри покупки, да не говорим за екзотични такива. А министерската заплата, която в момента е около 3000 лв., явно не стига. Защото доста от членовете на кабинета са обявили допълнителни доходи извън трудовото си възнаграждение. А Росен Плевнелиев и Симеон Дянков са случили на съпруги, защото всяка една от тях през 2010 г. е имала близо четвърт милион лева.

Вземайки за пример финансовия министър, се оказва, че трябва да заложите на акции. Семейството на Симеон Дянков е пренасочило голяма част от средствата си в банкови депозити в на фондовата борса. Инвестициите са на името на съпругата Каролин Фройнд, чиито акции в общо 19 компании струват 291 900 лв.

Но не става въпрос за българската борса, а за компании като " Епъл", " Дженерал електрик" и др. И това не е лоша инвестиция, като се има предвид, че повечето анализатори прогнозират ръст от 30% на акциите на "Епъл" в следващите 12 месеца.

И докато сме на темата за вложенията в акции, се оказва, че елитът почти е загърбил българската фондова борса Тук-там се мярка по някой заместник-министър с акции от родни дружества. При това основно във фондове, които инвестират в земя - значи пак са намесени имоти. А до 2008 г. имаше доста депутати и министри, които влагаха в български предприятия. Но пък и на борсата тогава можеха да се направят и по 200-300% печалба на година. Но кризата срина индексите и печалбите на БФБ. Но не всички ценни книжа от България са загърбени. Бившият финансов министър Милен Велчев например е обявил 370 000 лв., инвестирани в ДЦК. Както се казва – не особено висок, но стабилен доход и може би знак, че България не е заплашена от фалит, та да спре да плаща дълга си.

И друго прави впечатление в инвестиционното поведение на хората от елита -доверието им в българската банкова система. Защото почти всички, които са успели да спестят,

са сложили парите си на влог.

Нищо, че лихвите по депозити непрекъснато падат през последната година. По данни на БНБ през май тази година те са с 1/6 по-ниски спрямо година назад, като средният доход е 5,28%. Което дава на депозитите символична печалба от около 1 на сто спрямо натрупаната инфлация. Но пък зависи и каква сума сте сложили в банка. Ако имате 1,2 млн. лв. като Доган, то само от депозита си ще печелите по над 4000 лв. месечно.

И все пак, ако ще вземате пример от елита, би трябвало да имате едно наум - в декларациите им може и да не са отразени реалните цени на имотите или пък някои от тях изобщо да са описани. Същото важи и за декларираните пари. Вярно, че има изискване да обявяват имането и на семействата си, но нищо не пречи имоти и пари да се водят на трети лица. А до този момент няма уличен политик, че е скрил притежавани от него активи. Въпреки възможността НАП да ги проверява, ако има разминаване в декларациите пред Сметната палата и обявените доходи и платените данъци.
Снимка на две колони – Ахмед Доган спестил 1 241 674.


29.06.2011 г., с.13-14
Андрей Райчев, социолог
Българинът живее по-добре, но се чувства по-зле
Нашият капитализъм е свиреп, защото хората не са солидарни
Мила Гешакова

- “Българинът никога не е живял по-добре и никога не се е чувствал по-зле”, казвате в интервю за в. “Култура”. Защо мислите така, г-н Райчев?

- Това започна около 2006 г. Причините са две: не е живял по-добре, защото България не е членувала в такъв клуб, какъвто е обединена Европа. Тъкмо в резултат от това членство в рамките на няколко години над България се изля златен дъжд от около 30-40 млрд. евро през 2003-2008 г.

Така страната се рекапитализира, стана по-заможна от всякога в историята си и започна да произвежда много повече от когато и да било.

Но има и обратна страна: ако по време на социализма българинът живееше в една много голяма “средна класа” и разликата между най-богатия и най-бедния, между най-имащия и най-нямащия беше от порядъка на 30 000 лв., сега тази дистанция се мери с десетки милиони. Повечето хора днес са се озовали завинаги в “долната” класа - класата на трудещите се. Докато в “горната” класа - тази на капиталистите, са малцина. Дистанцията е непреодолима и обикновеният българин чак сега схваща, че това се отнася не само до него, но и до неговите деца и внуци. Затова се чувства нещастен и декласиран, защото допреди години е бил равен класово, а сега е по-ниска класа.

- Казвате, статусите вече са заковани. Можем ли да преведем това така: който забогатял - забогатял, дотук беше!

- О, не, не съм искал да кажа това. В последния век, век и половина главният герой е така нареченият масов човек. А главната характеристика на масовия човек е, че живее в режим на оцеляване и се бори да удържа възпроизводството на статуси. Например той трябва да удържи статуса си на съпруг, на баща, който храни семейството, статуса си на образование, своя и на детето. Ако е висшист, да речем, синът му също трябва да следва. Типично за масовия човек е, че оцелявайки, той страда, защото непрекъснато се лишава от нещо.

По тази причина е настроен доста революционно. Типичният пример тук е селянинът, който е принуден да продава земя, за да изучи и изхрани децата си, но си плаща цената: става все по-дребен собственик.

В богатите страни тази спирала се прекършва към втората половина на XX век. Тогава проблемът с възпроизводството на статусите изчезва, защото доходите започват да се увеличават, образователната система действа, пенсионните фондове и здравеопазването - също. Нещо повече - масовият доскоро човек получава горница, която може да харчи свободно Това му дава възможност да планира бъдеще. И за пръв път в историята не само да запазва статуси, но и целенасочено да придобива нови. Например може да стане турист и да обикаля света, да си купи телевизор последна дума на техниката и така нататък - чак до вила в Испания.

При наличието на тази горница и по различни механизми на лизинг той постепенно променя социалното си качество и става консуматор. Това е първият нереволюционно настроен човек в историята на света. Той не иска войни и сътресения, защото разполага със свое бъдеще. Преобладаващият тип хора в златния милиард, тоест в богатия свят, са консуматори.

- Какво стана с българските консуматори в кризата?

- Тя ги върна към статуса “масов човек”. Отне им горницата и ги принуди да живеят пак в режим на оцеляване.

- Съгласен ли сте със заключението на икономиста Емил Хърсев, че в кризата богатите станаха по-богати, бедните си останаха същите, но обедня средната класа?

- Да, мисля, че е прав.

- Твърдите, че класовото разслоение вече е приключило. Какво следва по-нататък? Все си мисля, че ако то е достигнало тавана си, това не е веднъж завинаги и той все пак в някакъв момент ще рухне?

- Класовото разслоение е приключило не защото има таван на парите, а защото едни са собственици на средства за производство, а други не. Разделението не е по вектора кой колко пари има, а, че едни имат хотел, а други работят в него като наемни работници.

- Става дума за усещането на много хора, че не могат да минат една граница, от която нагоре биха могли да получават доста по-големи пари. И че пазачи на тази граница са българските олигарси.

- Нищо подобно. Едните печелят от труд, а другите от капитал. Печалбата от собствен труд е ограничена сама по себе си до няколко хиляди или десетки хиляди лева. Докато другите печелят милиони, защото имат капитал.

- Въпросът, който хората масово си задават, е как са спечелили този капитал. Как в държава, в която всичко е било общо, за 20 години някои са направили капитал, а други печелят само от собствения си труд?

- Това е знаменитото “първоначално натрупване на капитала”. Случвало се е в десетки страни. То винаги е бързо, жестоко, несправедливо и необратимо. В България този класически процес протече под формата на приватизация. Тя създаде основните капиталови богатства. Тук искам да отговоря на въпрос, който не сте ми задали, но често виси във въздуха: “Не ги ли говориш тези работи, защото самият ти си материално добре?”

Участието в приватизацията беше въпрос на личен избор. Ние с моя партньор Кънчо Стойчев имахме възможност да се включим, но съзнателно не направихме това. Колкото до материалното добруване, ние просто живеем по законите на обществото, което българите решително (макар и необмислено) избраха. Но пак повтарям, ние не посегнахме на натрупаното от предишните поколения.

Всичките ни постижения са в сфери, нови за страната: изследвания, реклама, свободни медии, частна наука, ако щете и голф.

- Каква е ролята на политическия елит в процеса на декласация и забогатяване? Как менажира тези процеси?

- Политическият елит не менажира споменатото първоначално натрупване на капитала, а по-скоро участва в него, мнозина натрупаха този капитал през политиката. Елитът имаше две много важни политически задачи - да вкара страната в Европа и да не допусне кръвопролитие. Справи се и с двете.

Но беше намразен тъкмо заради гигантската социална диференциация, която настъпи. А сега постпреходният живот се състои в плахи опити на населението да поиска реванш.

Той се иска в най-неадекватната форма: като наказание на предишния елит. Разбира се, такова наказание няма да се осъществи и не би могло, ще има просто символично насилие, каквото гледахме над комунистите през 90-те години. И до форми на такова символическо насилие засега се свежда политическият живот на хората след прехода - не само у нас, но и в Полша, в Унгария, в Румъния и т.н. Тъкмо затова те непрекъснато изтласкват нагоре партии, които ще накажат Михаля.

- Като известен ляв човек харесвате ли капитализма, който градим в момента?

- България нямаше особен избор. Тя не избираше между капитализъм и социализъм, а само между това да бъде в Европа или извън Европа. Европейският капитализъм е несъмнено много по-човешки от този извън границите на континента.

Но така или иначе си е капитализъм, едно сурово, ефективно и доста трудно общество. Сигурен съм, че един ден капитализмът ще отстъпи място на друга, по-съвършена форма на обществен строй, но това не е изборът на България сега. Капитализмът в Германия е по-укротен, защото работниците са си извоювали права. Докато в България е по-свиреп. Но не защото политиците са ни виновни, а защото хората не са солидарни.

За положението у нас ще дам пример: в Добруджа наесен шофьорите на десетки москвичи и лади са извадили кой по 100, кой по 200 кг чушки, седнали край пътя и ги продават. Тези хора не могат да кооперират дори продаването на стоката, камо ли покупката на семена или пък да се борят за правата си.

В България масовият човек очаква своите придобивки през държавата, за разлика от този в Англия. Той очаква и от държавата, но отлично знае, че ако не се съюзи с другите като него и не си поиска правата, никой няма да му ги даде. А нашия го обират.

- Мнозина сънародници емигрираха и се замогнаха зад граница. В Щатите например някои за три години постигат колкото за 10-15 у нас...

- В САЩ е значително по-трудно да станеш капиталист, отколкото в България. Защото капиталът там е значително по-ефективен, по-яростен, по-могъщ, по-хищен, отколкото тук. За сметка на това там работниците са си извоювали много повече права от тукашните и това е една от причините да получават по-високи заплати.

- Кои са трите ключа на благополучието днес? Помня, че за социализма бяха апартамент, кола и вила...

- Социализмът беше общество на дефицитите - това е теза на унгарския икономист Януш Корнай. Съответно трите главни дефицита са апартамент, вила и кола. 92% от българските домакинства по време на социализма са се сдобили със собствен апартамент, 30% с кола, 15% - с вила.

Днешното общество обаче не е на дефицитите - има изобилие от стоки. Можете да си купите и космически кораб. И дори ще ви го опаковат и изпратят... Благополучието днес има само едно измерение - парите.