3. 15 Дънна платка с Chipset Intel 965 за процесор Intel Pentium Чипсети от серията 96x

1.Чипсети от серията 96x.

Основните функционални характеристики на чипсетите 96х са:

• 
  поддръжка на всички стари процесори от семейството на Celeron и Pentium (включително двуядрените) с честота на системната шина 533/800/1066 MHz, а също всички процесори Core 2 Duo/Extreme.
  
• 
  двуканален контролер на паметта DDR2-533/667/800 с поддръжка до 4 модула DIMM със сумарен обем до 8 GB (без ECC) и поддръжка на технологиите Fast Memory Access и Flex Memory. В сравнение с предшестващите чипсети (i915/945), при които максималния обем памет е 4 GB, летвата е вдигната до 8 GB и е добавена честота 800 MHz
  

• 
  графичен интерфейс PCI Express x16; при това за дънните платки с два слота за видеоускорители е възможно да се организира съвместна работа на две видеокарти по стандарта на ATI CrossFire по схемата x16+х4;
  
• 
  интегрирано графично ядро GMA X3000 (само за G965) с поддръжка на технологията Clear Video; технологията Clear Video е предназначена апаратно да ускори и повиши качеството за възпроизвеждане на видео, включително и HD, чрез деинтерлейсинг¹ и корекция на цветовете, а също да предостави цифрови видеоинтерфейси (включително HDMI) за извеждане на изображението.
  
• 
  Шина DMI с пропускателна способност 2 GB/s до южния мост ICH8/R;
  
• 
  до 6 порта PCIEx1;
  
• 
  до 4 слота PCI;
  
• 
  4/6 (4 за ICH8, 6 за ICH8R) порта Serial ATA II за 4/6 устройства SATA300 (SATA-II, второ поколение на стандарта SATA), с поддръжка на режима AHCI и функции като NCQ (при ICH8 работоспособността на този режим и гарантирана само под Windows Vista);
  
• 
  възможност за организация на RAID-масив (само за ICH8R) на нива 0, 1, 0+1 (10) и 5 с функция Matrix RAID (един набор дискове може да се използва веднага в няколко режима на RAID — например, с два диска може да се организира RAID 0 и RAID 1, като за всеки масив ще се отдели своя част от диска);
  
• 
  10 устройства USB 2.0 (с два хост-контролера EHCI) с възможност за индивидуално разединяване
  
• 
  MAC-контролер, Gigabit Ethernet и специален интерфейс (LCI / GLCI), за да се свърже PHY-контролер (i82566 за изпълнението на Gigabit Ethernet, i82562 за изпълнението на Fast Ethernet);
  
• 
  High Definition Audio – висококачествен многоканален звук (7.1 канала);
  
• 
  обвивка за нискоскоростни и остарели периферни устройства и др.
  

На фиг.1 е показана блокова схема на чипсета G965, а в таблица 1 са сравнени основните характеристики на чипсетите от серия 96x.

Чипсети_от_серията_3x_и_4х.'>2.Чипсети от серията 3x и 4х.

Някои чипсети от серия 3x и 4x също така включват интегриран графичен контролер GMA (Graphics Memory Accelerator) и някои от тях включват Clear Video технология, която може да подобри възпроизвеждането на видео, и поддържат High Definition Media Interface (HDMI).

Чипсетите от серия 3x и 4x се предлагат в няколко версии, които се различават по включването на интегрирано видео, поддръжката на различни скорости на процесора и паметта, поддръжката на обем памет и броя на слотовете. Те са конструирани като двучипови схемни набори и трябва да се комбинират със съответния ICH чип. Чиповете ICH съдържат интерфейси към SATA портовете, невидео PCIe слотовете, USB портовете и вградени аудио- и мрежови конектори.

По-новите 9 и 10 версии на ICH контролерите поддържат технически новости като:

• 
  вграден eSATA контролер – възможност за свързване на до 4 външни диска;
  
• 
  Intel Rapid Recovery технология – възможност да се създават резервни копия за бързо възстановяване на съдържанието на твърдия диск;
  
• 
  поддръжка на гигабитов мрежов контролер;
  
• 
  увеличен брой USB портове с възможност за включване и изключване по желание Port Disable
  
• 
  Matrix Storage технология за изграждане на RAID масиви (позната още от ICH7R) – поддържа се от версиите с буква R в края на името.
  
• 
  Turbo Memory – за ускоряване на зареждането на Windows Vista чрез използване на вградена в дъното флаш памет (версии R и DO – Digital Office)
  

На фиг. 2 е показана блоковата схема на чипсета X38 от серията 3х.

За компютри от висок клас са предназначени чипсетите X38 Express, X48 Express и P45, които са и с по-висока цена – до 500-600 лв. Те поддържат по-високи скорости на процесора и паметта, двупътна конфигурация CrossFire на видеокарти ATI и нови технологии като Intel Flex Memory Technology, която позволява модули памет с различен капацитет да бъдат използвани в двуканален режим, както и други екстри.

За компютри от среден клас са предназначени чипсетите P35, G33, G35, Q33, Q35 от серията 3х и Q43, B43, G43, P43, Q45, G45 от серията 4х. Буквата G означава вградена графика.

За по-евтини компютри от нисък клас са предназначени чипсетите P31, G31 и G41.

В по-евтините чипсети се използват чипове с поддръжка на по-ниски скорости на процесора и паметта, по-стари версии на интерфейси, по-стари версии на чипове за южния мост ICH, не се поддържат някои нови технологии като Intel Quiet System, Intel Turbo Memory и др.
Форм-фактор на дънната платка

1. 
   Същност на форм-фактора на дънната платка
   

Някои форм-фактори са истински стандарти (което означава, че всички платки с дадения форм-фактор са взаимозаменяеми), докато други не са достатъчно стандартизирани, че да позволяват истинска взаимозаменяемост.

Препоръчително е, когато се закупува система, тя да използва модерен, стандартен за индустрията форм-фактор.

Всичко, което не съвпада с някой от стандартните за индустрията форм-фактори, се счита за частен дизайн. Изобщо не се препоръчва да се купуват системи с такива дъна, освен ако обстоятелствата не налагат това. Тези системи практически не могат да се надграждат и поправката им излиза много скъпо, тъй като дънната платка, кутията, а често пъти и захранващият блок не могат да се сменят с други модели. Системите с частни форм-фактори са "еднократни" PC-та, защото когато станат твърде бавни, или пък се нуждаят от извънгаранционен сервиз, не ви остава нищо друго, освен да ги изхвърлите.

2. 
   Видове форм-фактори на дънната платка
   

• 
  Baby-AT (PC и XT)
  
• 
  Пълноформатен AT (full-size AT)
  
• 
  LPX (получастен)
  
• 
  NLX
  
• 
  WTX
  
• 
  BTX, microBTX, picoBTX
  

• 
  ATX
  
• 
  microATX
  
• 
  FlexATX
  
• 
  DTX/Mini-DTX
  
• 
  ITX/Mini-ITX
  

3. 
   Съвременни форм-фактори
   
   1. 
      Форм-фактор ATX
      

Най-важното нещо, което трябва да се запомни е, че АТХ форм-факторът е физически несъвместим както с Baby-АТ, така и с LPX. С други думи, за монтирането на платката са необходими различна кутия и захранващ блок. Новите конструкции на захранващия блок и кутията стават масово разпространени и се използват в повечето съвременни системи.

Официалната спецификация на АТХ първоначално е публикувана от Intel през юли 1995 година и е написана като отворена спецификация за индустрията. АТХ дъната нямат силно присъствие на пазара до средата на 1996 година, когато бързо започват да заменят Baby-AT платките в новите системи. Спецификацията на АТХ е обновена до версия 2.01 през февруари 1997 година и от тогава претърпява няколко незначителни изменения. Intel публикуват спецификациите на АТХ с цел останалите разработчици да могат да използват този дизайн в своите системи. Текущите спецификации за АТХ и други съвременни типове дънни платки са налични онлайн на сайта Desktop Form Factors - www.formfactors.org. В момента АТХ е най-популярният форм-фактор за дънни платки при новите системи и ще продължава да бъде популярен в бъдеще.

АТХ е подобрен спрямо Baby-АТ и LPX конструкциите в няколко основни области:

• 
  Вграден, двойно no-висок панел с външни конектори за вход/изход. Задната част на дънната платка включва двуетажна област с конектори за вход/изход, която е с ширина 6,25 инча и е висока 1,75 инча. Това позволява външните конектори да се разположат директно на дънната платка и прави излишно използването на кабели, които да свързват вътрешните конектори с външните, както е при Baby-AT конструкциите.
  
• 
  Единичен конектор за захранване на дънната платка със засек за правилната му ориентация, без възможност за объркване. Този конектор включва и изводи за осигуряване на 3,3V за дънната платка, така че АТХ дъната не е необходимо да съдържат вградени регулатори на напрежение, податливи на повреда. АТХ спецификацията е разширена, за да включи два допълнителни, опционални конектора за захранване, наречени Auxiliary Power (3,3V и 5V) и АТХ 12V, които се използват от системи, изискващи по-голямо захранване от осигуряваното от оригиналната спецификация.
  
• 
  Ново разположение на процесора и паметта. Процесорът и модулите памет са разположени така, че да не пречат на разширителните карти и могат да бъдат достигани лесно при евентуален ъпгрейд, без да е необходимо изваждането на някоя разширителна карта.
  
• 
  Преместени вътрешни конектори за вход/изход. Вътрешните входно/изходни конектори за флопидискови и харддискови устройства са разположени така, че да са близо до нишите за дисковите устройства и далеч от слотовете за разширителни карти. Това означава, че вътрешните кабели до устройствата могат да са много по-къси, като достъпът до конекторите не налага изваждането на разширителна карта или дисково устройство.
  
• 
  Подобрено охлаждане. Процесорът и основната памет са поставени на такова място, че да подобрят общото охлаждане на системата.
  
• 
  По-ниска производствена цена. Спецификацията на АТХ елиминира нуждата от преплетените снопове кабели между дъното и външните конектори, както е при Baby-AT дъната
  

фиг. 8 Типична АТХ система

Формата на АТХ дънната платка в най-простия й вид е Baby-AT конструкция, завъртяна на 90°. Разширителните слотове сега са разположени паралелно на по-късата страна на платката и не си пречат с процесора, паметта и входно/изходните конектори. Съществуват два основни размера на стандартни АТХ дънни платки:

• 
  пълноформатна АТХ дънна платка - ширина 12 инча и дълбочина 9,6 инча (303 мм х 244 мм).
  
• 
  mini-ATX дънна платка – с размери 11,2 инча х 8,2 инча (284 мм х 208 мм)
  

2. 
   Форм-фактор microATX
   

Главните разлики между micro-ATX и стандартния или mini-ATX форм-фактор са следните:

• 
  Намалена ширина на платката (9,6 инча [244 мм] вместо 12 инча [305 мм] или 11,2 инча [284 мм]);
  
• 
  По-малко разширителни слотове (най-много четири, въпреки че повечето дъна предоставят само три);
  
• 
  Опционален по-малък захранващ блок (SFX форм-фактор);
  

3. 
   Форм-фактор FlexATX
   

Flex-ATX дефинира платка, която е с размери само 9 инча х 7,5 инча (229ммх191мм). Освен по-малкия размер, другата най-голяма разлика между flex-ATX форм-фактора и micro-ATX е, че flex-ATX поддържа само процесори за цокли, но не и за слотове.

Останалата част от flex-ATX е обратно съвместима със стандартния АТХ, като се използват поднабор от монтажни отвори и същите спецификации за входно/изходните конектори и конектора за захранване на дъното.

Повечето flex-ATX системи най-вероятно използват SFX (small form factor) захранващи блокове (въведени с micro-ATX спецификацията), въпреки че ако кутията позволява, може да се инсталира и стандартно АТХ захранване.

4. 
   DTX/Mini-DTX
   

• 
  DTX платките са 8"×9.6" и имат 6 монтажни отвора;
  
• 
  Mini-DTX платките са 8"×6.7" и имат само 4 монтажни отвора;
  

5. 
   ITX/Mini-ITX
   

В стремежа си да създаде колкото е възможно по-малка дънна платка, но да не бъде с изцяло нов и несъвместим форм-фактор VIA създават през 2001 г. платка по спецификацията на FlexATX, но с по-малкя широчина 8,5” вместо 9”, като запазват същата дълбочина, като наричат този форм-фактор ITX. Впоследствие се отказват от развитието на този форм-фактор, тъй като намаляването на размера е много малко.

През април 2002 г. VIA създават още по-малка дънна платка, наречена Mini-ITX, която е с минималните допустими размери на FlexATX 6,7” х 6,7”. Тя е предназначена за поддръжка на процесорите с ниска консумация от сериите Eden ESP и C3 E.

Последните разработки на семейството ITX са Nano-ITX (120 mm х 120 mm) и Pico-ITX (100 mm х 72 mm), конструирани за извънредно нискоенергийни вградени приложения.

1. 
   Причини за създаване на IEEE 1394
   

Причините за създаването му са същите, като за създаването на USB – преодоляване на недостатъците на съществуващите начини за свързване на външни периферни устройства:

• 
  Ниска пропускателна способност;
  
• 
  Ограничени хардуерни ресурси;
  
• 
  Ограничен брой на свързваните устройства;
  
• 
  Необходимост от преконфигуриране на системата при всяко новодобавено устройство;
  
• 
  Разнообразни портове и конектори.
  

2. 
   Същност и основни характеристики на IEEE 1394
   

Характеристики:

• 
  последователен (сериен) интерфейс;
  
• 
  позволява равноправна директна връзка (peer-to-peer) между устройствата, например между скенер и принтер, без използване на системната памет или CPU. Също позволява множество хостове на една шина.
  
• 
  висока скорост на предаване на данни – обикновено 100 Mb/s, 200 Mb/s, 400 Mb/s (12.5 MB/s, 25 MB/s и 50 MB/s), а в новите спецификации – 800, 3200 Mb/s;
  
• 
  "горещо" включване - интерфейсът позволява устройствата да се включват и изключват при работещ компютър.
  
• 
  лесно конфигуриране - plug and play спецификация
  
• 
  осигурена възможност за разширение - дървовидна и верижна (daisy-chained – верига от маргаритки) топология. При дървовидната топология към едно устройство в основата на дървото се включват разклонения, които представляват логически възли, от които тръгват следващи "клони". Възможност за включване на до 63 възела в една мрежа. Във всеки възел може да се включат до 16 устройства в последователна верига (на англ. „daisy-chain” – аналогия с верига от маргаритки, при която цветчето на следващата маргаритка влиза в разцепения край на стеблото на предната маргаритка). Няколко мрежи могат да бъдат свързани помежду си с помощта на виртуални мостове, като са позволени до 1023 моста с над 64 хиляди възела. Подобно на SCSI, 1394 може да поддържа на една и съща шина устройства с различни скорости на предаване на данните. Повечето 1394 адаптери имат 3 възела. За разлика от USB устройствата, 1394 устройствата могат да се свързват във верига (daisy-chain) без използване на хъб, въпреки че хъбовете се препоръчват за устройства, които ще се включват „горещо”.
  
• 
  тънък и удобен интерфейсен кабел – обикновено с 6 проводника (2 усукани двойки за данни и 2 проводника за захранване);
  
• 
  удобен куплунг, произлязъл от куплунга на Nintendo GameBoy;
  
• 
  възможност устройствата да се захранват по интерфейсния кабел – осигурява ток до 1.5 А при захранващо напрежение между 8 и 30-40 V.
  
• 
  ниска стойност на необходимото оборудване
  

Устройствата, които може да се свързват към PC през 1394 включват основно видеокамери и редактиращо оборудване и всички форми на дискови устройства, като твърди дискове, оптични и флопидискови устройства. Също цифрови фотоапарати, лентови записващи устройства, скенери с висока разделителна способност и много други високоскоростни периферни устройства, които имат вграден 1394 интерфейс. Шината 1394 се появява в някои настолни и преносими компютри като заместител или допълнение към други високоскоростни шини, като USB или SCSI.

3. 
   Спецификации и режими на работа на IEEE 1394
   

• 
  1394a (чете се 1394 алфа), или както понякога се нарича 1394a-2000 (годината, през която е приет). Подобрението му спрямо 1394 решава проблеми с взаимодействието и съвместимостта. Използва същите конектори и поддържа същите скорости като оригиналния 1394: 100 Mb/s, 200 Mb/s, 400 Mb/s (12.5 MB/s, 25 MB/s и 50 MB/s);
  
• 
  1394b (чете се 1394 бета), създаден в началото на 2003 г. Първоначално поддържа скорости на прехвърляне 800 Mb/s, но по-новите версии на стандарта поддържат скорости до 3200 Mb/s. Тези по-високи скорости са възможни понеже този стандарт може да поддържа също мрежови технологии като стъклен и пластмасов фибро-оптичен кабел и кабел „усукана двойка” категория 5. Допълнително предимство, когато се използва кабел категория 5 е, че се увеличават разстоянията и се подобрява предаването на сигнала. Стандартът 1394b е обратно съвместим с 1394а. За разлика от 1394a, който ползва кабел с 6 проводника, стандартът 1394b използва един от двата нови 9-изводни кабела и конектора. Освен по-високите скорости на прехвърляне 1394b има следните нови характеристики:
  

• 
  самолекуващи се затворени контури - ако неправилно се свържат устройства 1394b, за да образуват логическа бримка, интерфейсът коригира проблема вместо да се получи пропадане, както е при 1394а;
  
• 
  кодиране 8b/10b;
  
• 
  непрекъснат двоен симплекс – като се използват две двойки проводници, всяка двойка прехвърля данни към другото устройство, така че скоростта остава постоянна.
  
• 
  поддръжка на фиброоптични и CAT5 мрежови кабели и стандартни 1394а и 1394b медни кабели
  
• 
  подобрено арбитриране на сигналите за поддръжка на по-бързо изпълнение и по-големи кабелни разстояния .
  
• 
  поддръжка на кабел CAT5, независимо че той използва двойките на изводи 1-2 и 7-8 само за по-голяма надеждност. Също не изисква кръстосани кабели.
  

• 
  1394b S3200 (FireWire 3200), представен през декември, 2007 от Trade Association. При този стандарт скоростта се учетворява, като достига до 3.2Gb/s, използвайки кодиране 8b/10b. Тази версия използва същите кабели и конектори като на FireWire 800 и е обратно съвместим с FireWire 800 и FireWire 400. В този режим арбитрирането на шината, данните и протоколите за услугите са същите като в предишния режим S800. Поради това производителите лесно могат да преминат към него, без да се налага значително преконструиране на продуктите. Най-сериозният конкурент на FireWire S3200 е USB 3.0, който е със значително по-висока скорост (5Gb/s срещу 3.2Gbps) и доста по-голяма популярност. Поради това е вероятно FireWire 3200 да не получи широко разпространение в РС.
  
• 
  

  фиг. 1 Кабел и куплунг по стандарта 1394c

  FireWire S800T (IEEE 1394c-2006), публикуван на 8 юни 2007. Стандартизира нова спецификация на порт, който осигурява 800 Mb/s през Ethernet конектори 8P8C с кабел Category 5e, който е специфициран в IEEE 802.3 клауза 40 (гигабитов Ethernet през медна усукана двойка). Този порт може да се свързва както към стандартни IEEE 1394 устройства, така и към IEEE 802.3 (Ethernet) устройства.