3 брой – ноември 2003 г. Информационно издание на Дунавски екологичен форум
Изтегляне 268.24 Kb.
|
3 брой – ноември 2003 г. Информационно издание на Дунавски екологичен форум Уважаеми читатели, Този брой на бюлетина на ДЕФ е посветен на участието на обществе-ността. Предоставяме на вашето внимание информация за успешни НПО проекти, свързани с участието на обществеността и река Дунав. Третото издание на бюлетина предо-ставя актуална информация за дунавския басейн. През втората половина на 2003 г. се състояха важни събития като приемане на планове за речна регулация и строеж на язовири в райони на река Дунав, където има уникални екосис-теми. В някои случаи природоза-щитните НПО в Дунавския регион участват активно в предотвратява-нето и борбата с негативните после-дици от подобни дейности. Секретариатът на ДЕФ се премества На 1 декември 2003 секретариатът на ДЕФ ще се премести в новия си офис. Той се намира в малкото село Девин на мястото където се сливат реките Морава и Дунав. Нашият нов адрес е: DEF Secretariat Rytierska 2, 841 10 Bratislava Slovak Republic Tel: +421 2 654 561 13, Fax: +421 2 657 300 50 E-mail: def@changenet.sk Какво е ДЕФ? Дунавският екологичен форум (ДЕФ) съществува от 1999 г. като широка платформа за Дунавския Басейн на неправителствени, нестопански и политически неутрални природозащитни организации. Създаден е с цел да се предприеме единен подход за опазване на природните богатства на река Дунав. От 1999 ДЕФ има статус на наблюдател в Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR). Създаване на навигационен канал през устието Бистрое Плановете за създаване на навигацио-нен канал Дунав – Черно море са в процес на подготовка в Украйна. Предложеният проект е спорен, защото ще премине през устието Бистрое на дунавската делта, където се намира природен резерват със международно значение. Делтата на Дунав според Световния фонд за дивата природа – (WWF) е „най-важната влажна зона в Европа”. Тя също така е най-голямото устие за естествено пречист-ване на водите чрез тръстика в света и дом за 325 вида птици и 75 вида риби, както и убежище за влечуги и насекоми, много от които са изброени в Червената книга като застрашени от изчезване. Редица биологично и икономически значими морски видове хвърлят хайвер на територията на устието, което също е миграционен път за множество птици. Състоянието на делтата на Дунав в момента е критично - през миналия век от влажните зони и заливните гори са разрушени 80%. По силата на Рамсар-ската конвенция през 1995 г. делтата е обявена за влажна зона с международно значение, за биосферен резерват под егидата на програмата на ЮНЕСКО “Човекът и биосферата” през 1998 г., и за Глобален еко-регион 200 от WWF. Поради необходимостта от спешни мерки, Световната банка инвестира в пилотни проекти за опазване на делтата. Не само растителните и животински видове са застрашени. Местните жители също ще бъдат засегнати, тъй като риболовът е основно препитание за тях. Изграждането на канала застрашава този търговски отрасъл и представлява намеса в традиционния начин на живот в региона. Очаква се каналът да подоб-ри икономическото състояние, като ускори търговската дейност в региона, но ако междувременно бъде унищожен риболовът, икономическата ситуация ще се влоши. Очакваното намаление от 100 тона от годишния добив на риба е изумително. С оглед на придвижването на големи морски съдове дълбочината на канала ще бъде регулирана изкуствено чрез постоянно извличане на седименти от речното дъно. Извлечените седименти ще се изхвърлят в Черно море, което ще доведе до разрушаване на почвите, флората и фауната. Бреговете ще бъдат покрити с бетон, което ще разруши миграционните пътища на множество птици. Корабното гориво ще замърси плавателните канали и ще застраши качеството на питейните води. Последи-ците ще бъдат дълготрайни. Ако се направи сравнение на Бистрое с подобен проект – каналът Провра, ще се установи, че проблемите са сходни. През 1997 г., след скъпоструваща операция за прокопаване, каналът се запълни с утайки за три месеца, което го прави неподходящ за морски транспорт. Проведените апели, петиции, прескон-ференции бяха напразни. Украинското правителство провежда проекта през последните две години при затворени врати. Подобно поведение е директно нарушение на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията от Еспоо). Украйна е задължена от законодателна гледна точка да осигури участие на обществеността и да консултира засегнатите страни. Новината, че украинското Министер-ство на транспорта ще издаде указ, подписан от президента за изключване на 5600 хектара от Дунавския био-сферен резерват, е изключително тре-вожна за местните хора и междуна-родната общност. А подобен указ е необходим, за да се легитимира осъ-ществяването на проекта. Научните и неправителствени органи-зации също желаят икономическо въз-становяване на региона и предлагат алтернативи на предложения плавателен канал. Съоръжението може да бъде изградено извън зоната на биосферния резерват. Плановете за изграждане на плавателния канал трябва да бъдат пре-кратени, докато изискванията на Кон-венцията от Еспоо не бъдат изпълнени. Трансграничното въздействие на съоръ-жението трябва да бъде оценено при непрекъсната консултация със засегна-тите страни. Петруца Моиси, eco@cceg.ro Контрол на неточкови източници на замърсяване в Босна и Херцеговина Контролът на неточкови източници на замърсяване в Босна и Херцего-вина е предмет на програма LIFE за трети страни на Европейската комисия. Целта на програмата е да помогне за изграждането на умения и административни структури в областта на околната среда и при развитието на екологична политика и програми за действие в т.нар. “трети страни” в близост до Средиземно и Балтийско море. Това определение изключва централно- и източно-европейските страни-кандидатки за ЕС. Проектът цели да хармонизира на-стоящото законодателство на Федера-ция Босна и Херцеговина, свързано с неточкови източници на замърсяване (с нитрати и фосфати) с това на ЕС. На второ място е необходимо подо-бряване на техническите познания и подходите към това замърсяване с оглед на неговото дългосрочното намаляване във Федерацията. Технически и законодателен са двата компонента, от които се състои проектът. В рамките на техническия компонент ще се проведе идентифи-циране на замърсяването и определяне на бюджет за басейна на река Ласва. Проучването на терен ще продължи две години. През това време ще бъдат наблюдавани хидроложките параметри, качеството на водите и др. параметри в 30 избрани водосбора. След завършването на полевата дейност ще бъдат направени модели на замърсяването за съпоставяне на входящите параметри и количеството замърсители. Моделът ще послужи за целите на научните изследвания на в Босна и Херцеговина. Целта е да се създаде оптимална стратегия за управление с оглед на неточковите източници на замърсяване. Опитът, генериран по време на проекта, ще бъде достъпен за професионалната общност чрез наръчник за оптимални методи за управление. В добавка широката общественост ще има достъп до информация по темата от страница в Интернет, както и от информационни материали, разпро-странявани чрез медиите. Предвижда се проектът да завърши през юли 2004 г. Игор Паланджич igor.palandzic@heis.com.ba Дейности на НПО, свързани със замърсяването на водите в България Замърсяването на водите в дунавския басейн е предмет на дейност за редица неправителст-вени организации в България. През 2003 – 2004 г. пет организации ще проведат проекти в тази насока, финансирани по Програмата за малка безвъзмездна помощ на Дунавски регионален проект, което се провежда от РЕЦ.
Общото между всички тези проекти е разбирането, че за намаляване на био-генното замърсяване е необходимо да бъдат предприети природосъобразни мерки – възстановяване на влажни зони, устойчиво земеделие, изграждане на естествено пречистващи водни басейни. Всички неправителствени организации съзнават колко важно е сътрудничест-вото с различните заинтересовани стра-ни на местно ниво – власти, НПО, фермери при изпълнението на такива проекти. Станислава Бошнакова ceie@iterra.net Програма за възстановяване на земите и предотвратяване на наводненията в Унгария Планът да регулиране на река Тиса, носещ името на ръководителя на про-грамата Пал Вашарчелий, е приложен в Унгария през втората половина на 19 век. Преди измененията, Тиса е заливала 38 000 км2, oт които 25 000 км2 са разположени в днешна Унгария. Решението за речна регулация е взето поради нарастващите нужди за производство на пшеница. Важна предпоставка е и наличието на квали-фицирани инженери. Двата стълба за речна регулация съкращават речните завои и водят до създаване на диги. 150 години след разрешаването на проблема областта отново започва да се наводнява. Между 1998 и 2002 г. Унгария претърпява четирите най-големи наводнения в историята си, които причиняват големи материални щети по поречието на Тиса. За щастие, наводненията не отнемат човешки жертви. Необичайните климатични условия са само една от причините за наводне-нията. През 2000 г. унгарското прави-телство взе решение за създаване на план за подобряване на речната регулация. Първият вариант на плана е съставен от Министерството за управление на водите. Той определя два вида дей-ности. На първо място са необходими изменения на влажните зони, за да се увеличи капацитета за поемане на вода. На второ място е необходимо създава-нето на извънредни водохранилища като допълнителна мярка при бъдещи големи наводнения. Първоначалният вариант на плана беше насочен единствено към предотвратяване на наводнения, изключващ други възмож-ни фактори. Природозащитниците посочиха потен-циалните опасности, които ще възник-нат, ако първоначалният вариант на плана бъде приложен. Тази версия на програмата почиваше на същите прин-ципи, заложени в плана Вашарчелий и поради това се считаше, че така ситуацията само ще се влоши (задъл-бочаване на речното легло, промяна в хидрологията на унгарската равнина, загуба на природни богатства в навод-нените участъци). Беше препоръчан алтернативен вариант за разрешаване на проблемите свързани с река Тиса чрез прилагане на т.нар. “интегрирано управ-ление на водите” чрез природосъоб-разни методи. Проблемните области включваха хидрология, земеползване, социално-икономически проблеми. Природозащитниците предложиха План за рехабилитация, който да доведе до тяхното разрешаване. От това произлезе продължителна дискусия между правителството и неправителствените организации, с участието на местни заинтересовани страни, национални и международни експерти. Три години след първата среща за създаване на плана вече е завършена първата фаза от конструк-цията. След допълнителни дискусии, където бяха изказани критика и несъг-ласие по отношение на конструкцията, земеползването, опазването на околната среда и социално-икономическите фак-тори бяха взети под внимание. Подпи-сан е договор за сътрудничество между Министерството за управление на водите и определени природозащитни граждански организации, а работата по проекта започна.
Инициаторите на големите проекти за хидрорегулация, които се осъществиха преди две десетилетия с първоначална цел за пресушаване на югоизточната част на Панонската равнина със сигурност не са били в състояние да предвидят съвременните проблеми, свързани с разливите на реката. Един от най-значителните проекти включваше изграждането на насипи по поречието на Дунав в Югославия през шейсетте години на двадесети век, което оказа отрицателно влияние на природата. Специалният природен резерват “Горние Подунавие” е една от последните запазени влажни зони, простираща се на 20 000 хектара от лявата страна на реката от границата с Унгария до село Богожево. Регионът претърпява големи изменения, заради укрепването на бреговете. За повече от половината от терито-рията на влажната зона има недостиг от прясна вода, която в миналото е доставяна от реката. Промяната на речния курс е довела до пресушаване на блатните екосистеми и намаляване на растителността. Проектът за възстановяване на блатото Моностор – северната част от “Горние Подунавие” с размер 10 000 хектара, започва преди 10 години в резултат на влошените екологични условия. Понастоящем се провежда втората фаза на проекта - поредица от дейности по т. нар. “Южен клон”. Чрез прокопаване през системата от канали и водни шлюзове, ще бъде възможно да се изпомпва вода директно от Дунав, за да се напояват 5 000 хектара от блатото Моностор. Това, разбира се, е само една фаза от амбициозния проект, който е насочен към повторното свързване на Дунав с прилежащата алувиална равнина. Докато подобен проект изисква инвестиции в човешки и материални ресурси, последствията никога не са напълно предвидими. Въпреки несигур-ността, провеждането на този проект е жизненоважно за всички държави в дунавския басейн. Участието на непра-вителствените организации е необхо-димо от гледна точка на разпростра-нението на информация и идеи, осигуряването на постижими условия от материален аспект и осигуряването на участие на различни заинтересовани страни при възстановяването на влажните зони. Неправителствените организации без съмнение са неделима част от опазването и възстановяването на Дунавския басейн. Борис Ерг Екологично движение “Син Дунав”, Апатин Европейската комисия апелира за подобряване на навигацията по Дунав На 1 октомври 2003 г. Европейската комисия издаде предложение за преразглеждане на Трансевропейската транспартна мрежа (TEN-T), вследствие на окончателния доклад на Групата на високо равнище, председателствана от предишния комисар Карел Ван Миерт. Предложението включва 29 приори-тетни проекта на стойност 220 млрд евро. Сред останалите приоритети, предложението на Комисията включва проект № 18 “Вътрешен воден път Рейн/Мойзе-Майн-Дунав” (аналогичен на Проект № 2 “Елиминиране на стесненията на Дунав” от доклада на Ван Миерт). Проектът трябва да доведе до подобряване на навигацията при определени участъци от река Дунав. Участъците представляват отделни подпроекти, които ще се осъществят при различни времеви рамки:
Предложението на комисията подчер-тава, че някои от проектите, включител-но № 18 “трябва да бъдат определени като дейности с европейски интерес, за да може ресурсите, достъпни по линия на финансовите инструменти на Общ-ността да бъдат насочени към тях”. В окончателния си доклад Инициа-тивата за европейски растеж потвърди предложението за обща мисия, която е подготвена и издадена съвместно с Европейската инвестиционна банка. Докладът ще бъде обсъден по време на декемврийската среща на Европейския съвет. Той потвърждава първоначалното предложение на Комисията за уско-ряване на инвестициите за 29 прио-ритетни Транс-европейски транспортни мрежи и техните подразделения. Пред-ложението е фокусирано главно върху транс-граничните подразделения на проектите и ги третира като програма с “бърз старт”, която трябва да започне незабавно. Пакетът от транспортни проекти ще струва 38 млрд. евро от сега до 2010 година, като включва и два погранични раздела от проект № 18: Рейн/Мойзе при шлюза Ланайе и погра-ничен участък Виена – Братислава. От гледна точка на околната среда участъкът от Виена до Братислава е особено важен. Проектът трябва да започне през 2006 г. и е на обща стойност 180 млн. евро. Съществуващите предложения не определят конкретни мерки, които да бъдат предприети. Предложението на Ван Миерт се отнася до адаптирането на стесненията на Дунав, за да се постигне минимална тяга от 2,5 м, 350 дни годишно. Преди последното предложение два законови инструмента, отнасящи се до Ниското ниво за навигация и регулация (LNRL) в този участък от Дунав определяха минималната дълбочина на навигационния канал: a) Препоръки на Дунавската комисия от 1988 г.: Минимална цялостна дълбочина на водния път: 25 дм за свободно течащи води над дъно от чакъл, 350 дни в годината (94% от годината). b) Икономическа комисия за Европа: Европейско съглашение за главните сухоземни водни пътища с между-народно значение, 1996: Минимал-на тяга от 25 дм, 240 дни в годината (60% от годината). Предложението на Ван Миерт е нова комбинация от мерки, свързани с Ниското ниво за навигация и регулация, апелиращо за повишаване на тягата и цялостната дълбочина на тази част от реката. Вдълбочаването на речния канал може да повлияе върху морфологич-ните, хидрологичните и екологичните условия на реката и прилежащите заливни гори. Това ще окаже въздейст-вие върху Националният парк Австрий-ски дунавски заливни гори, разположен по протежението на Дунав между Виена и Братислава. Много вероятно е да последва адап-тиране на участъците на Дунав, които не са част от програмата за “бърз старт” (но са част от първоначалното предло-жение на ЕС), за да се осигури цялостна оперативност на дунавския воден път. Европейските природозащитни органи-зации, включително и водещите - Транспорт и околна среда, Световен фонд за дивата природа, Приятели на Земята, БърдЛайф Интернешънъл и Банкуоч за ЦИЕ проявяват интерес за участие в преразглеждане на мрежата от транспортни коридори в Европа. Въпреки техния интерес, Комисията не е предоставила възможности за оглася-ване на техните гледни точки по време на преразглеждането. Гореспоменатите организации и техните партньори в отделните държави понастоящем са силно обезспокоени от плановете на Европейската комисия, при наличието на междусекторна консултация и обществено участие на национално и европейско ниво. Ето защо природо-защитните организации изискват от ко-мисията пълна оценка на въздействие върху околната среда и анализ на стойността и ползите от цялата Транс-европейска транспортна мрежа, както и за всички проекти преди включването им в предложението за преразглеждане. Оценката на въздействие върху окол-ната среда трябва да бъде съобразена с изискванията на екологичното законо-дателство на ЕС и предоставеното фи-нансиране от общите фондове. Необхо-дими са и допълнителни консултации с различни заинтересовани страни и с обществеността. Неправителствените организации настояват и отделните държави да се съобразят със законо-дателните изисквания.
Река Драва и Лигата на Драва Река Драва (776 км) извира в Италия, минава през Австрия и Словения, Хърватска и Унгария, като представлява национална граница между последните две държави. Реката има жизненоважно значение за редица водни и сухоземни видове; нейната заливна низина е втора по размер в Дунавския басейн и включва 41 238 кв. км богата растителност. Местните жители са привикнали към речните изменения и регулират реката, за да опазят обработваемата земя от наводнения. На мястото, където най-големият приток - река Мура се влива в Драва, последните 250 км от реката са останали незасегнати поради исторически и политически съображе-ния. Този регион е изключително ценен поради ландшафтното разнообразие, обширните гори в низината и голямото биологично и културно разнообразие. Нагоре по течението индустрията е развита и ето защо последния недо-коснат участък от Драва между Хърватска и Унгария е силно зависим от развитието на социално-икономи-ческите процеси в двете страни. Развитието на хидроелектрическата индустрия и добива на чакъл в региона оказва въздействие върху реката. Началото на 20 век разкри големия хидроелектрически потенциал на реката, която се използва за про-изводство на електричество в 23 водноелектрически централи в Австрия, 12 в Словения и 3 в Хърватска. Хидроелектрическата индустрия оказва отрицателно въздействие върху ре-гиона. Струва си да се отбележи последната и най-голяма централа в Хърватска. Плановете за изграждане на четири хидроелектрически централи съвместно от Хърватска и Унгария бяха спрени през 1989 г., когато Унгария се отказва от проекта, който ще нанесе щети на природата. Въз основа на системни наблюдения и описание на местните видове при унгарското крайбрежие на Драва, регионът е характеризиран като изключително ценен за опазване на видовете. и през 1992 г. е основан Национален парк Дунав - Драва. Хърватските власти въпреки всичко продължават изпълнението на плано-вете за хидроелектрическа централа “Ново Вирие”, чието строителство е планирано между селата Ферди-нандовец и Ново Вирие. Въпреки единодушния отказ при оценката за въздействие върху околната среда от страна на местните жители в района на Драва, проектът остава включен в Програмата за пространствено плани-ране, приета от хърватския парламент през 1999 г. Друга икономическа заплаха за региона е добивът на чакъл и пясък от речното легло и бреговете на Драва. По силата на програма за ускорен икономически растеж, Хърватска ра-боти за подобряване на инфраструк-турата, особено по отношение на изграждането на пътища и магистрали. Извличането на чакъл се е превърнало в примамлив източник на доходи за предприемачите. Отрицателните после-дици са дълготрайни; добивът на чакъл води до ненужно разкопаване и унищожаване на речното богатство. Нивото на подземните води спада, а прилежащите заливни гори се унищо-жават, което би могло да доведе до унищожаване на живота в реката. Лигата на Драва, хърватска асоциация на неправителствените организации в региона на реката, е основана през 2001 г. в опозиция на отрицателните икономически въздействия. Организа-цията се стреми да разследва и да огласява всички негативни последствия на индустрията върху реката, расти-телните и животински видове и хората. Лигата на Драва се стреми към устойчиво развитие на региона. Експертите от Лигата на Драва в партньорство с СФДП (WWF), Евро-натур, Зелена акция и други партньори от страната и чужбина предложиха алтернативни методи за управление на водите на властите в Хърватска. Подобни методи вече се прилагат в ЕС. Лигата непрестанно апелира за разрешаване на въпроса чрез провеж-дане на образователни дейности, работа с медиите, местните власти, земедел-ците и лесовъдите, парламента на Хърватска и обществеността като цяло. През май 2003 г. Лигата представи предложение за основаване на биосфе-рен резерват Мура – Драва пред хър-ватския клон на програмата Човека и Биосферата на ООН. Проектът на предло-жението е подготвен от Евронатур и приет от ЮНЕСКО през 1997 г. В сътрудничество с местните и между-народни партньори, лигата понастоя-щем провежда инвента-ризация на застра-шените видове в региона. В допълне-ние Лигата на Драва изследва възможно-стите за екотуризъм като алтернатива на разрушителната ин-дустрия. Проектът Екозона за екотуризъм Драва е една конкретна инициатива, основаваща се на споразумение между министър-председателите на Хърватска и Унгария. Словенските асоциации на ловците също са активни при защитаването на региона на Драва в Словения. Пона-стоящем те се стремят да убедят местните власти за опазването на частта от Драва около Средишче като ландшафтен парк. За да информира обществеността за местния потенциал и опасностите, асоциацията на ловците Средишче, ръководена от Борис Кочевар съвместно с други асоциации като Асоциацията на датските ловци, публикува брошура за региона. В допълнение тези организации са активни в управлението на земи, които закупуват от местните хора. Мисията на Лигата на Драва е свързана с бъдещото присъединяване на Хърватска към ЕС през 2007, когато страната ще може да предложи богатото си наследство от биоразнообразие и питейна вода, както и възможността за екотуризъм. Предвид предстоящото прилагане на Рамковата директива за водите ще бъде необосновано да се изразходва потенциала на реката заради индустрията. Разпространението на информация по подобни въпроси на местно, национално, регионално и международно равнище е най-големият принос на Лигата та Драва и други природозащитни организации. Очаква се тяхната дейност да окаже въз-действие върху взимането на решения в региона на Драва. Ирма Попович zelena-akcija@zg.hinet.hr Милан Вогрин milan.vogrin@guest.arnes.si Започна редовна работа Басейновият съвет за Дунавски район в България Басейновият съвет към Басейнова дирекция Дунавски район се състои от 26 членове в титулярния състав и 26 членове в резервния състав. Председателства се от директора на Басейновата дирекция и се свиква най-малко два пъти годишно. Съставът му обхваща предста-вители на областните админист-рации, общините, ХЕИ, “Гражданска защита”, “Морска администрация”, “Напоителни системи”, “Язовири и каскади”, големи водоползователи като “Кремиковци”, “Златна панега”, “Захарни заводи”, АЕЦ “Козлодуй”, “Оргахим”, “Свилоза”, ВиК дружества, научни институти, НПО. Общността на природозащитните неправителствени организации е представена от БДЗП – клон Свищов, НМ “Екогласност” – секция Монтана и ИУЦЕ – София. На 22.10.2003 г. се състоя първото редовно заседание на Басейновия съвет за Дунавски район. В сградата на Басейновата дирекция в Плевен се събраха представители на титулярния и резервния състав на Съвета, за да разгледат и приемат първото по рода си Задание за разработване на План за управление на речните басейни. Директорът на Басейновата дирекция, Цветанка Димитрова, запозна присъст-ващите с целите на Басейновия съвет, План-график за институционализиране функциите на Съвета, спецификата на Дунавския район за басейново управ-ление. Данка Маринова, началник отдел “Планиране и стопанисване” към Дирекцията, представи Заданието за разработване на План за управление на речните басейни. Това е първото Задание в Европа, разработено в съот-ветствие с Рамковата директива за водите и българското законодателство по водите. Изчерпателният документ предизвика одобрението на членовете на съвета, бяха направени уточняващи допълнения от представители на раз-лични заинтересовани страни. Басейно-вият съвет подкрепи предложението и взе решение то да бъде представено в МОСВ, за да стартират последващите процедури по басейново планиране. В същото време Заданието е отворено за допълнения и се превърна в основен работен документ както за Басейновата дирекция, така и за членовете на Басейновия съвет. Особен интерес за участниците, както и за местните медии представлява и представеният от Мария Дакова – началник отдел “Мониторинг” към Дирекцията – Анализ на данните от мониторинга на водите в Дунавския басейн. По време на заседанието бе отчетена и досегашната дейност на Басейновата дирекция, представени бяха плановете за дейността през следващата година. От началото на 2003 г. служителите на Дирекцията са осъществили огромен обем работа, така че институцията да заработи според нормативните изиск-вания. Разрешителният режим в сферата на водите в Дунавския район изцяло е в компетенцията на Дирекцията и отделът работи ефективно. Утвърдени са четири регионални Бюра по водите – във Враца, София, Велико Търново и Русе, които започват да фукционират от началото на м. ноември 2003 г. и с оглед да обслужват разрешителния и конт-ролен режим по подрайони на управ-ление от началото на следващата го-дина. През 2004 г. предстои устано-вяването на информационен отдел и създаване на страница в интернет. Още една възможност за осигуряване ши-роко участие на обществеността в процеса на планиране е регламен-тираното от Правилника на Басейновия съвет създаване на Подбасейнови комисии. Инициативата за тях се очаква да произхожда от заинтересованите водоползователи по региони, а коми-сиите се председателстват от член на Басейновия съвет. В съответствие с досегашните си инициативи за участие на обществе-ността и с цел осигуряване на макси-мална прозрачност на целия процес на планиране, Информационен и учебен център по екология отправи към Басейновата дирекция предложение за сътрудничество при прилагане на “Ръководство за участие на обществеността във връзка с Рамковата директива по водите – активно участие, консултатии и публичен достъп до информация” (GUIDANCE ON PUBLIC PARTICIPATION IN RELATION TO THE WATER FRAMEWORK DIRECTIVE - Active involvement, Consultation, and Public access to information – окончателна версия, приета от заседанието на Директорите по водите от ЕС през декември 2002 г.). Като допълнение към Институцио-налния анализ в рамките на Заданието за плана, бе предложено разработването и осъществяването на план за участие на обществеността още от първите стъпки на процеса за басейново планиране. На Басейновата дирекция са предоставени различни препоръчителни документи във връзка с публичността при прилагането на Рамковата дирек-тива по водите, които също са на разположение и на всички заинте-ресовани.
Милена Димитрова, Даниел Попов Информационен и учебен център по екология, София тел. 02 9892785, 088 8798712, e-mail” ceie@iterra.net
В своята презентация пред участ-ниците в общото събрание на Дунав-ския екологичен форум в Обреновац, изпълнителният секретар на Меж-дународната комисия за защита на река Дунав заяви, че тя е създадена да осъществи целите на Дунавската кон-венция и няма да замества функциите на администрациите на държавите от басейна. Ф. Уелър обясни какви са възмож-ностите за сътрудничество с ДЕФ. Създаване на съвместни експертни групи, осигуряване на информация по екологични въпроси, развитие на обща база данни за фотографии и контакти с журналисти са само част от вариантите. В събранието участваха представители на неправителствени организации от всички страни без Германия и Молдова. От България бяха СНЦ “Зелени Балкани”, ИУЦЕ и НД “Екогласност”. Основната разглеждана тема бе планирането на дейности за втората фаза от Дунавския регионален проект 2004 – 2006 г.: поставяне на национални приоритети, намаляване на замърсява-нето и засилване на връзките в мрежата. Анди Гарнър – специалист по околната среда към проекта подчерта, че се надява ДЕФ да успее в този период да стане устойчива мрежа – да е в състояние да се финансира, да подобри комуникацията си с адми-нистрацията и други структури на национално ниво – като селкосто-панските производители например. “Важно е да убедим тези, които живеят на Драва, Тиса или Янтра да осъзнаят, че и те участват в опазването на Дунав.” Предстои работа за по-ефективно включване на хората в процеса за защита на реката – Милена Димитрова (ИУЦЕ, България) представи кому-никационната стратегия на ДЕФ. Планират се информационни кампании за Рамковата директива за водите на ЕС, обучения за представители на различни заинтересовани групи, очаква се обявяването на втори кръг на конкурса за малки грантове. Всички присъстващи НПО имаха възможност да споделят проблемите си и да потърсят подкрепа. Бе оформено официално писмо, с което мрежата се обявява срещу строежа на канала Бистройе в устието на реката. Главният проблем на организациите е осигуряването на средства – поради различния статут на страните е трудно съвместното кандидастване за фондо-вете на Евросъюза. Йоханес Волф (Дистелферайн, Австрия) изрази надежди, че след май 2004 г., с присъединяването на още три страни, ДЕФ ще има по-големи шансове за помощ от ЕС. Най-обсъжданото събитие е организи-рането на Деня на Дунав – 29 юни 2004 г. На тази дата преди 10 години в София е подписана Конвенцията за опазване на река Дунав. Има идеи за отбелязване на събитието както на национално ниво, така и за общите дейности по цялото течение. Кристина Крумова ceie@iterra.net Диалог между НПО и институциите за опазване на река Дунав Членовете на Дунавския екологичен форум (ДЕФ) от България отбелязват напредък в диалога и партньорството с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Басейновата дирекция за Дунавския район и Секретариата на Дунавската конвенция. В рамките на официалното посещение в България на президента на Дунавската конвенция, г-н Фриц Холцварт и изпълнителния секретар – г-н Филип Уелър се състояха две значими за НПО общността срещи. На 8 декември Милена Димитрова от Информационен и учебен център по екология, национален представител на ДЕФ, взе участие в обсъждане на напредъка по прилагане на Рамковата директива за водите на ЕС и изпъл-нението на дейностите по разработване на План за управление за басейна на р. Дунав. Бяха разгледани проблемите и възможностите за сътрудничество и взаимодействие със структурите на Дунавската конвенция. Представите-лите на МОСВ и Изпълнителната Агенция за околна среда изложиха развитието по подготовката на географ-ската информационна система, състоя-нието на мониторинговата система, проучването на подземните води, съоб-разяването на Плана със защитените територии. Представителят на ДЕФ представи степента на участие на обществеността и партньорството с Басейновата дирекция за Дунавски район. Дискутирани бяха и пред-стоящите през 2004 г. дейности на всички участници в срещата. Прези-дентът на Конвенцията подкрепи уси-лията на ДЕФ за още по активна работа за въвличане на различни заинтере-совани страни в процеса на планиране. В Срещата се осъществи при любезното домакинство на МОСВ, като и г-ца Яна Михайлова – специалист от Информа-ционния център, участва в дискусията. Милена Димитрова ceie@iterra.net М
|
алентина Фиданова (СНЦ “Зелени Балкани”), Иван Ацев (НД “Екогласност”), Иван Христов (СДП “Балкани”), Милена Димитрова и Даниел Попов (ИУЦЕ) участваха в среща с г-н Уелър на 9 декември. В продължилия повече от час разговор бяха уточнени дейностите на НПО за втората фаза на Дунавския регионален проект, партньорството с МОСВ и община Русе за отбелязване Деня на Дунав (29.06.2004 г.). Бяха обсъдени и провеждането на информационна кам-пания за популяризиране принципите на басейновото управление и намаляване на биогенното замърсяване, възможно-стите за диалог и подкрепа от страна на Дунавската конвенция както за регионални инициативи в долното течение на реката, така и цялата мрежа на ДЕФ. Филип Уелър насърчи НПО към активно участие в програмата за малки грантове.
