3. Дефиниране на проблемите по компоненти на околната среда 2 Мерки и мероприятия за решаване на екологичните проблеми по компоненти 28



страница1/15
Дата12.03.2017
Размер3.26 Mb.
#16622
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Част втора


София, 2009 г.

Съдържание част втора:

3. Дефиниране на проблемите по компоненти на околната среда 2

4. Мерки и мероприятия за решаване на екологичните проблеми по компоненти 28

5. Анализ на отделните документи и препоръки за обединяване на целите на отделните документи в областта на опазване на околната среда 36

6. Управленска структура на столична община 45

7. Административен капацитет на столична община 48

8. Анализ на икономическото развитие на Столична община 50

9. Финансов анализ на Столична община 66

10. Демографски анализ на столична община, по райони 67

11. Специфициране и анализ, с препоръки, на проблемите по опазване на околната среда, по райони. 78


11.1. Доход на човек от населението. 78

11.2. Относителен дял на разходите за такси за битовите отпадъци и водите от средногодишните доходи. 78

11.3. Заетост, средна работна заплата. 79

12. Анализ на силните и слаби страни, възможностите и заплахите /swot/ за столична община по различните компоненти на околната среда 88

13. Визия за околната среда на общината 96

14. План за действие 97

Използвана литература 156



ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Наименование на пРОГРАМАТА
Програма за управление на околната среда на Столична община 2010 г. – 2020 г.

Възложител – Столична община

Изпълнител – Колектив при ЛАБОРЕКС ЕАД - МЗ

Адрес на възложителя:
Бойко Борисов Методиев – Кмет

Столична община

ул. „Московска” № 33

гр. София
ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ
При разработването на Програмата за управление на околната среда на Столична община 2010 г. – 2020 г. са използвани данни от няколко основни групи източници:


  1. Международно законодателство;

  2. Национално законодателство и нормативни документи;

  3. Местно законодателство и нормативни документи



3. Дефиниране на проблемите по компоненти на околната среда


- Атмосферен въздух

Натовареният трафик – източник на замърсяване на средата за обитаване в град София

Емисиите от транспорта изискват специално внимание според Националната стратегия по околна среда и план за действие 2000 – 2006 г. (МС, 2001 г.). Значителното увеличение на емисиите в атмосферния въздух на големите населени места през 1998 г. се дължи на увеличеното потребление на нефтени горива от транспортния сектор, като за град София пътният трафик е един от водещите проблеми. Оловните емисии от пътния транспорт през 1998 г. представляват около 44 % от общите емисии на олово в страната.

По данни на МОСВ (1999 г.) автомобилният парк в Р България има средна възраст около 15 години, с тенденция за подновяване на автомобилите в обществения и личен сектор.

Определя се тревожна тенденция към увеличение на леките автомобили в града. Средният им брой е 406.4 леки коли на 1000 души население.

Общият брой поддържани градски автобусни линии е нараснал от 68 през 1998 г. на 76 през 2000 г. (“София в числа 2001”). Маршрутната дължина през 2000 г. е 836 км с тенденция за увеличаване.

По данни на Столична община емисиите от моторни превозни средства нарастват ежегодно. В началото на 1999 г. леките автомобили са достигнали 425 000 в София. Регистрираните леки коли – държавни и фирмени, се използуват интензивно в оживените и гъсто населените части на града. Трафикът е основният източник на замърсяването с азотни оксиди и оловни аерозоли в кварталите с неблагоприятна характеристика на замърсяване на атмосферния въздух и има данни за статистически достоверно повишение на заболеваемостта на дихателната система и бронхиалната астма при децата от 0 до 18 години

Очаква се, че при използуването на качествени горива според изискванията на Наредба № 17 за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (ДВ, бр. 97 от 1999 г.) и намаление на летливите въглеводороди чрез прилагане на Наредба № 16 за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 от 1999 г.) ще се редуцират концентрациите на значимите замърсители на атмосферния въздух: серни оксиди, серовъглерод, сероводород, азотни оксиди, въглеродни оксиди, полициклични ароматни въглеводороди (РАН), полихлорирани бифенили (РСВs) и полихалогенирани диоксини и фурани, които се отнасят към групата на устойчивите органични замърсители (persistant organic pollutants – POP). Моделни изчисления на замърсяването на град София с РОР са дадени в Екологична програма на Столична община (Том втори, 2000 г.). Няма данни, които да се основават на реални измервания.

Източници на диоксини, които имат значение за замърсяването на атмосферния въздух в един голям град, са металургичните предприятия, ТЕЦ и отоплителните инсталации (частни и обществени). В сравнение с тях най-голяма е опасността от автомобилния трафик. Рискът от замърсяване на средата за обитаване с полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и полихалогенирани диоксини и фурани зависи от използваните нефтени горива. Дизеловите горива са по-опасни от безоловния бензин.

Програмата за “Употреба на безоловен бензин в България”. е изпълнена като е прекратено производството и употребата на оловни бензини в страната.

Трябва да се отбележи, че в сравнение с 2000 г. на национално ниво емисиите от транспорта на азотни оксиди, въглероден оксид, неметанови органични летливи съединения и оловни аерозоли са намалели 3 – 5 пъти. Основен замърсител на атмосферния въздух при натоварения трафик в градовете, включително и София са азотните оксиди (около 50% от общото замърсяване се дължи на транспорта), за въглеводородите и неметановите органични летливи съединения относителният дял е 15%, за полицикличните ароматни въглеводороди – 10%. Емисиите на серни оксиди, свързани с трафика, са незначителни – под 5%. Към това трябва да се добави неблагоприятното въздействие на общия прах, саждите и наднормените нива на шум в градската среда с транспортно натоварване. Натовареният трафик, особено близо до зони със специфичен здравен статут (детски заведения, училища, зони за отдих, кръстовища, пътни магистрали), създава рискове от злополуки, свързани с тежка инвалидизация или смърт.

Автомобилният транспорт е по-голям потенциален замърсител на приземния атмосферен слой с азотен диоксид, оловни и кадмиеви аерозоли. Това има съществено значение за натоварените улици и големите кръстовища в центъра на град София, близо до които се намират жилища, детски градини, училища и здравни заведения.

Проблем за град София продължават да бъдат излезлите от употреба автомобили. Те са разположени на обществени пространства. Създават затруднения за паркиране, за придвижване на пешеходците по тротоарите, почистване на улиците.

Необходимо обществено съзнание и качествен контрол на емисиите на автомобилите при проверките от КАТ.

Очаква се, по-висока степен на контролирани емисиите от автомобили с използването на по-качествено дизелово гориво и намаляване на емисии от въглеродни оксиди, азотни оксиди и твърди частици според Европейските стандарти.

Регистрираните на общински фирми автобуси в град София към 1999 г. са 6 426 броя, но няма данни за частните автобуси. Предполага се, че в бъдеще те ще нарастват с около 1.1 – 2.0%. Относителният им брой в центъра на град София ще бъде редуциран във връзка с изграждането на метрото, а за тях се отнасят същите изисквания на Европейския съюз: използуване на качествено дизелово гориво и подмяна на старите автобуси с нови. От значение е изискването за въвеждане на дизелови двигатели тип ЕВРО 2, които според Европейските стандарти имат 2 пъти по малки емисии от дизеловите двигатели тип ЕВРО 1.

Продължава тенденцията за нарастване регистрирането на заболеваемостта по обращаемост на децата на възраст от 0 до 18 години (общи заболявания, дихателни заболявания, бронхиална астма, кожни болести, вродени аномалии и травми) от данните на РЦЗ - София за периода 2000-2006 г. и обединените градски болници за периода 1998 – 1999 г. в град София по райони разкрива достоверно повишение на показателите за някои квартали с натоварен трафик: Възраждане, Оборище, Средец, Триадица. За Изгрев, Красно село, Лозенец, Овча купел заболяванията при децата са по-малко в сравнение със средните стойности за град София.

Данните от непубликуваните изследвания на НЦХМЕХ и СРИОКОЗ за замърсяването на почвата и почвения прах в рискови детски градини, разположени близо до улици и булеварди на град София с натоварен трафик, свидетелстват за повишено съдържание на тежки метали.

Изследванията на шума от градския трафик върху здравето на населението са малобройни. Обитателите на жилищни райони с нива на еквивалентния шум през деня над 70 dBA, свързан с транспорта, имат по-чести оплаквания от депресия, намалено самочувствие, отпадналост, лоша социална ориентация в сравнение с тези от тихите зони на градовете. Доказани са статистически достоверни увеличения на дневния и нощния шум, висока честота на оплакванията сред обитателите и повишена заболеваемост от социално значимите болести (артериална хипертония, стенокардия, язвена болест, диабет, мигрена) при изследваните лица, обитаващи зони с увеличен градски трафик.

Транспортните средства са източници на инфразвук, във връзка с което Раднева и съавт. (1997) са изследвали 52 многожилищни сгради в София, от които 27 разположени на разстояние 5 м до 15 м от магистрали или улици с интензивни транспортни потоци и шумови нива над 60 dBA. Средата за обитаване е разделена според видовете строителни конструкции, етажност и изложение. Не се установяват часови разлики в измерванията на инфразвука през периодите 8   10 ч и 17   19 ч. В обедните часове интензитетът на инфразвука леко намалява. Инфразвуковият интензитет не се повлиява от конструкцията на жилищните сгради, от жилищните помещения (стаи, кухни), но е статистически достоверно повишен в шумните зони с интензивен транспортен трафик и акустично натоварване от порядъка на 70   78 dBA.

Информация за качеството на атмосферния въздух на град София, източниците на замърсяване (транспорт, промишленост, горивни и отоплителни инсталации и природни източници) са представени в Раздел Атмосферен въздух.

В Екологична програма на Столична община, Том втори (2000), е извършен анализ на емисиите от моторни превозни средства, от промишлеността - от сектор енергетика, металургия и други. Според авторите най-значими промишлени източници на замърсяване на атмосферния въздух се намират в районите на общините Сердика, Подуяне, Красно село, Искър, Връбница, Нови Искър и Кремиковци (ТЕЦ Кремиковци, коксово производство, доменно производство на чугун, кислородни конвертори, електропещи). През последните години посочената тенденция се запазва.

Сериозно е замърсяването на атмосферния въздух от ТЕЦ София и ТЕЦ София-Изток, които използуват и мазут, освен природен газ като гориво. Най опасна е практиката за поддържане на ТЕЦ Кремиковци с коксов катран и некачествен пропан-бутан, което води до значими емисии от РАН, DIOX и РСВs към тези, образувани от коксовото производство и доменната пещ.

Много високи са измерените концентрации на серен диоксид, азотен диоксид и общ суспендиран прах по данните от Националната система за мониторинг на атмосферния въздух НАСЕМ за пунктовете Стамболийски (район Възраждане) и Орлов мост (Район Оборище), където влиянието на автомобилния транспорт е от съществено здравно значение.

Доказва се, че автомобилният транспорт е по-голям източник на наднормено замърсяване на приземния атмосферен слой на град София с азотен диоксид и оловни аерозоли, докато промишлеността има по-голямо значение за замърсяването със серен диоксид. Източници на общ суспендиран прах са трафикът, големите предприятия (МК Кремиковци), твърдите и течни горива за отопление.

Проследени са показателите на атмосферното замърсяване от Националната система за мониторинг, провеждан от РИОКОЗ, и заболеваемостта по обращаемост от поликлиниките за населението на възраст 0   1 години, 1   15 години и над 15 години от следните квартали: Възраждане, Момкова махала, Орландовци, Младост, Бояна и Люлин. Установява се, че оловните аерозоли превишават средно 4 пъти пределно-допустимите концентрации (ПДК) във Възраждане, където общият прах е 2.3 пъти над нормата и азотните оксиди са повишени. Серният оксид и сероводородът имат тенденция към повишение в Младост и Орландовци.

Изследване за съдържание на фини прахови частици 2,5 ppm и 10 ppm в анализиран прах от определени райони на град София, доказват тяхното увеличаване в работните дни. Тези изисквания са извършвани в близост до промишлени зони и пътни артерии с интензивен трафик.

Съвместно изследване на концентрациите на фините прахови частици - ФПЧ10 в атмосферния въздух на град София от колективи на НЦХМЕХ и СРИОКОЗ под ръководството на ст.н.с. І ст. Б. Никифоров през 2001 г. в съответствие с изискванията на Наредба № 9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46 от 1999 г.) показва, че средногодишните концентрации за пунктовете в НЦХМЕХ и СРИОКОЗ на ул. “Одрин” са съответно 5 – 6 пъти и 3 – 4 пъти над допустимата норма, гарантираща здравето на населението. Това е свързано с натоварения трафик в двата района на София и използуването на отопление през студените сезони на годината.

С решение на МС от 1994 г. 14 района на страната са обявени като “горещи точки” със сериозно замърсяване на атмосферния въздух. В тях влизат Кремиковци и Перник. Районът на град София показва наднормени стойности на измерваните концентрации за следните показатели (Национална стратегия по околна среда, 2001):



  • Общ прах – 1.2 – 2 пъти увеличение на средногодишните концентрации при източници трафик, промишленост, твърди и течни горива (ТЕЦ).

  • Азотен диоксид – най-високи са средногодишните концентрации на оживените кръстовища.

  • Оловни аерозоли – повишени стойности на средноденонощните концентрации около металургичния МК Кремиковци.

  • Сероводород - 1 – 4 пъти увеличение на средногодишните концентрации.

  • Фенол – увеличение на максимално еднократните концентрации в някои от пунктовете на София през някои дни от годината.

  • Въглероден оксид – увеличени среднодневни концентрации

  • Серен диоксид – не представлява толкова сериозен проблем въпреки периодичното увеличение на средноденонощните концентрации, особено през отоплителния сезон, напр. община Триадица.

Полициклични ароматни въглеводороди (РАН), полихлорирани диоксини и фурани (DIOX) – получават се от изгарянето въглища и нефтени продукти в ТЕЦ и други инсталации за битово отопление, ауспухни газове от трафика, особено при използуване на дизелово гориво, металургични обекти в района на Кремиковци, полихлорирани бифенили (РСВs) от трафика, отработените нефтени масла, трансформаторните и хидравличните масла и някои топлоносители в промишлеността.

Емисии от промишлеността, ТЕЦ - кадмий 98%, олово 45%, РАН 88%, DIOX 90%, прах 99% от общите емисии на София”. Не е ясно как е изчислен относителният дял на емисиите, но експертите, изработили тази част на Програмата би трябвало да коригират заключенията си, след като знаят, че се касае за устойчиви органични замърсители (persistant organic pollutants – РОР), към които населението е особено чувствително.

В Р. България отсъстват проучвания за установяване на риска от въздействието на PAH, РСВs и DIOX. В литературата са публикувани проучвания върху здравното състояние на населението, предимно свързани с производствени аварии, металургична промишленост и инсинератори за изгаряне на битови и опасни отпадъци в Германия, Белгия, Холандия и скандинавските страни. Препоръчително е разширяване на аналитичните възможности на специализирани лабораторни и контролни органи за изследване (качествено и количествено) на РАН,

За замърсяване на атмосферния въздух в Столицата оказват влияние следните антропогенни фактори:



  • Многобройните малки промишлени предприятия с неорганизирани източници на атмосферно замърсяване с прах, азотни оксиди, серен диоксид, въглероден оксид, фенол и др.

  • Интензивен автомобилен трафик.

  • Извършването на строителни и ремонтни дейности в различни райони на града е свързано с допълнително повишение на концентрациите на суспендиран прах и вредни газове от нефтени горива.

  • Използването на твърди и течни горива за отопление през зимния сезон в битовия сектор продължава да бъде от съществено значение.

Изследвания на влиянието на атмосферните замърсители върху здравето на населението в големите градове показват, че те достоверно повишават заболеваемостта от дихателни заболявания, бронхиална астма, болести на кожата и сетивните органи, на кръвотворенето, сърдечно-съдовата система и репродукцията (Никифоров, 1991, 1992, Chuturkova et al., 2000). Особено чувствителни на тяхното въздействие са децата.

Информацията, характеризираща връзката между замърсяването на атмосферния въздух и заболеваемостта при децата от рисковите райони на град София, е онагледена чрез ГИС със съдействието на инж. Х. Дечев и инж. Д. Романова от УАСГ - София.


Питейна вода. Вода за къпане и рекреация

Националната система за мониторинг на водите е функция на МОСВ, РИОСВ, ИАОС и Националния институт по метеорология и хидрогеология при БАН. В мрежата са включени 209 станции за повърхностни води, вкл. язовири с повърхност над 10 km2, и 431 пункта за подземни води, вкл. 106 извора. Мониторингът на питейната вода се извършва от МЗ и РИОКОЗ при съществуващи 120 лаборатории. За качеството на водата за питейни и битови нужди отговарят фирмите, които предоставят водата на потребителите – за град София това е “Софийска вода” АД.

В Раздел води са представени данните за повърхностните и подземни води, както и качеството на питейната вода, използвана от населението на град София според изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.). Предоставена е и информация за качествата на минералните води, използувани от населението на град София предимно за питейни цели.

В настоящия момент фирма “Софийска вода” АД е подготвила документацията и е предала част от нея за около 19 водоизточника в МОСВ и РИОСВ за одобрение на поясите за санитарно-охранителните зони по Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води, използувани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.).

Значителни са проблемите с опазването на СОЗ в района на язовир Искър и язовир Бели Искър във връзка с неспазване на законодателството при застрояването и използуването на обекти за спорт и рекреация.

Предоставена е информация за качеството на питейната вода, подавана по водопроводната мрежа на град София след третиране в Пречиствателните станции за питейна вода Бистрица и Панчарево. Подаваната питейна вода отговаря за значителна част от показателите на санитарно-хигиенните изисквания по органолептични, физико-химични, микробиологични и биологични изследвания. Проблем е водопроводната мрежа, която в редица квартали е остаряла, с постоянни течове и разположена по трасета, откъдето има възможност за допълнително замърсяване с битови отпадъчни води или подземни води в индустриални зони. Другият здравен проблем, свързан с водопроводната мрежа, е свързан с това, че все още не са подменени значителна част от етернитовите водопроводни тръби, които са източник на азбестови влакна. Азбестът е доказан канцероген за хора при продължително въздействие по дихателен път на фини влакна с диаметър под 3 m и дължина на влакната над 5 m. Етернитовите водопроводни тръби са източник на замърсяване на средата за обитаване, който според международно приетата здравна стратегия подлежи на подмяна.


Данните от изследванията на питейната вода през 2000 г. и 2008 г. за град София и за населените места в района с локално пречистване на питейната вода са предоставени от СРИОКОЗ, където се провежда мониторингът и се съхранява цялата информация за качеството на питейната вода, използвана от населението на град София. Проследени са качествата на подаваната от “Софийска вода “ АД вода. Контролирани са 26 “градски” пункта, разположени в различни райони и квартали на София, и по 1-2 пункта в останалите населени места на територията на Столична община. Подробните данни са дадени в Раздел 2.2. настоящата Програмата.

Сравнението на обобщените данни за последните години показва, че след внедряването на по-добра производствена практика от фирмата “Софийска вода” АД и по-строг контрол при провеждането на дезинфекцията чрез хлориране, микробиологичното замърсяване на питейната вода предимно по показател “Коли титар” намалява с всяка година.

За период, по-голям от 20 години, въпреки установените отклонения в някои от органолептичните, физико-химичните и микробиологичните показатели, СРИОКОЗ не е регистрирала заболявания сред населението на град София, свързани с питейната вода (ентероколити, салмонелози, хепатит А).

Хигиенна оценка на качествата на питейните води в Софийска област е извършена от Водиченска и съавт. (1999) на базата на динамично проследяване на 100 централни източника на водоснабдяване в селищата на Софийска област за периода 1980 – 1991 г. по 17 органолептични и физико-химични показатели по БДС 2823 – 83. Според авторите в изследвания период са били централно водоснабдени 71.7% от селищата в Софийска област. Резултатите от проучването са сравнени с данните за периода 1971 –1975 г. и пределно допустимите концентрации на замърсителите на питейните води, осигуряващи добро здраве.

Авторите съобщават, че концентрациите на сулфати, хлориди, фосфати нитрати са в нормата, а не се установяват амоняк и нитрити. Окисляемостта в 97% от изследваните селища на Софийска област отговаря на стандарта. Цинкът и медта са в нормата, а манганът, хромът и арсенът са значително под допустимите с концентрации. Оловото и кадмият при годишните осреднявания на данните са в нормата, но се регистрират единични случаи на периодично повишение над допустимото замърсяване. Тези тежки метали са от съществено хигиенно значение, защото почвата и подземните води около индустриалните зони, сметищата и депата за битови отпадъци се замърсява от стари акумулатори, негодни батерии и отработени нефтени горива.

Водиченска и съавтг. (1999) съобщават, че за изследвания период селенът, желязото, барият алуминият и натрият са били в нормата.

Хигиенна стойност имат данните за природен недоимък на флуор. Той се компенсира от прием на таблетки при децата и като добавка в пастите за зъби. Характерна за Софийска област е ниската минерализация на питейната вода, която засяга около 94.5% от населението. Установена е тенденция за нормализиране на ниските концентрации на калция и магнезия, които са необходими за здравето на хората.

Качеството на подземните води е в границите на препоръчителните норми по Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) с изключение на по-високото съдържание на манган. Състоянието на подземните води в индустриалните зони, около депата за битови отпадъци Суходол, Долни Богоров) се характеризира с резултати от изследвания за степента на замърсяване с устойчиви органични съединения и тежки метали, особено при провежданите оценки за щети от стари замърсявания на големите промишлени обекти. Препоръчително е активизиране по- мащабни проучвания на посочените замърсители в промишлени зони.

Повърхностните води в София и Област Софийска продължават да са сериозно замърсени с битови отпадъчни води, неразтворени вещества, амониев и нитритен азот, сулфати, фосфати, желязо, манган, нефтопродукти и микроорганизми. МК Кремиковци зауства отпадъчните си води в р. Лесновска (тежки метали, нефтопродукти, устойчиви органични замърсители). СПСОВ зауства третираните води от градската канализация в р. Искър. Всички реки в района на София са от ІІ или ІІІ Категория според Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (ДВ, бр. 96 от 1986 г.) и не бива да се използуват за поливане, къпане и рекреация. Нивото на дезинфекция в обществените къпални е достатъчно добро, поради което се получават инфекции от хламиди, увеличена честота на дерматомикозите, свързани с инфекция на кожата от гъбички. По-високите концентрации на дезинфектантите във водата за къпане за компенсация при неспазване на честотата за смяна на водата в басейните са свързани с оплаквания от дразнене на очите с хронични възпалителни заболявания, неприятна миризма на хлор. Изследвания върху избрани групи от населението във връзка с описаните възможни неблагополучия, следва да бъдат организирани с въвеждане на планово мониториране на качеството на води в различните категории басейни.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница