Финансов анализ на Столична община

9. Финансов анализ на Столична община

Общинският бюджет трябва да създава стабилна и в същото време достатъчно гъвкава и адаптивна финансова рамка, позволяваща на общината да привлича и акумулира ресурси в подкрепа на своите общински приоритети и инициативи.

• 
  приходи, структура, в т.ч. свързани с околната среда;
  

Основните източници на приходи са данъците, таксите, от собствена дейност, от наеми, от продажба на общинска собственост.

• 
  разходи, структура;
  

Таблица № 9-1

• 
  такси, свързани с управление на отпадъците и водите.
  

10. Демографски анализ на столична община, по райони

Към края на 2008 г. изчисленото постоянно население на България е 7 606 551 души. За една година в резултат на отрицателния естествен прираст и отрицателното външномиграционно салдо населението намалява с близо 33 700 души, или с 0.4% спрямо предходната година.

В общия брой на населението жените са по-голямата част от него (51.6%). През 2008 г. на 1 000 мъже се падат 1 066 жени.

За разлика от общата картина в страната през 2008 г. продължава утвърждаването на положителни тенденции в демографското развитие на столицата. Тези положителни тенденции се изразяват в увеличаване броя на населението, повишаване на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на детската смъртност, увеличаване на средната продължителност на живота.

Зародилите се през средата и края на миналия век отрицателни тенденции в демографските процеси на гр. София са причина за съществуването на проблеми като сравнително високото равнище на смъртността, преждевременната смъртност, влошената възрастова структура на населението.

Независимо от това, може да се обобщи, че София започва да излиза от демографската криза, в която се оказа през последното десетилетие на миналия век.

В резултат на демографските и миграционни процеси изчисленото в края на 2008 година население на София възлиза на 1247059 души, което е 16.4 на сто от населението на страната. Спрямо предходната година населението на областта се е увеличило с 6271 души, или с 0.5%. За последните десет години увеличението е от 3.9 на сто. Това увеличение се дължи основно на положителния механичен прираст. Увеличи се и средната гъстота на населението в София. През 2008г. 922.2 души живеят на 1кв.км от нейната територия, при гъстота 68.9 души средно на 1 кв.км. за страната.

Продължава процесът на остаряване на населението, което естествено води до нарастване на показателя за неговата средна възраст. През 2001 г. този показател е бил 40.4 , а през 2007 г. - 41.5 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.7 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете – съответно 45.4 и 40.1 години. Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени и в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души.

Населението над трудоспособна възраст през 2008 г. е 1 701 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 16 хил. души. Това се дължи нe само на естественото движение на населението (смъртността), а и на изключването от тази категория на част от жените поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето им към трудоспособното население.

В София населението на възраст от 0 до 19 години е 216 135, което представлява 17,42% или с 3 процентни пункта над средното за България. Лицата над 65 години са 182 361 (14,70% от населението на столицата), а трудовоактивното население съставлява 67,88%. Съществуват различия при определяне на възрастовите граници, откъдето идват и известни различия при отчитането на показателите: подтрудоспособна възраст (168526 лица – 2008 г. или 13,5%); трудоспособна възраст (835768 лица – 2008 г. или 67%); надтрудоспособна възраст (242765 лица – 2008 г. или 19,5%). Възрастовата структура на населението в София се отличава от средната за страната с положителни съотношения между трите основни групи.

Коефициентът на демографско заместване характеризира възпроизводството на трудоспособното население. През 2008г. в София стойността му е 78.6%, което индикира сериозен проблем: 100 излизащи от трудоспособна възраст лица ( 60-64 години ) се заместват от 79 души на 15-19 години, т.е. трудовият потенциал на столицата намалява с 21 на всеки 100 лица.

Що се отнася до естествения прираст, той все още е отрицателен, но бележи тенденция на подобрение. През 2007 г. стойностите му за страната и столицата съответно са -5‰ и -1,8‰.

Таблица № 10-2

През изминалата 2008 г. е стигнал -0,6‰, което е най-малкото намаление на населението на столицата в резултат на естествения прираст след 1991 г.

През 2007 г. броят на изписаните и починалите в болничните здравни заведения в София възлиза на близо 353 хиляди, като боледувалите от болести на органите на кръвообращението са отново на първо място.

Работният потенциал се състои от трудовите ресурси, материалната база, финансовите средства и информационната система.

Трудови ресурси
Медицински персонал – общо в общинските ЛЗ на София

Таблица № 10-5

Медицински персонал в общинските ЛЗ вСофия

Оценявайки степента на осигуреност на населението с медицински специалисти в София, трябва да отчитаме, че в столицата се намира най-големия медицински университет с многобройни държавни университетски болници, Военномедицинска Академия, Медицинския институт на МВР, Болниците към Министерство на транспорта, които по силата на отпадналото райониране обслужват голяма част от столичното население. Ако вземем предвид само броя на лекарите, работещи в общински здравни заведения в София, то стойността на показателя “лекари на 10000 души население” възлиза на 12,46 при 36,5 средно за страната (2007 г.). При медицинските сестри и лаборантите показателят за общинските столични здравни заведения също е значително под средния за страната.

Материалната база (сграден фонд, апаратура и оборудване) на общинските здравни заведения е остаряла. Ремонтите се правят на парче, не се провежда адекватна амортизационна политика. Поради голямото многообразие от лечебни заведения и недостатъчната степен на унификация на методиките за събиране, обработка и анализ на данните за дейността им, ще се спрем на Многопрофилните общински болници за активно лечение (4) и на специализираните болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация (3). В София функционират 2 общински градски МБАЛ с по над 300 легла (І – 337 + 80 в база Драгалевци и V – 429), ІІ и ІV градска са съответно с 273 и 111 легла. Специализираните болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация се намират в Бухово (85 легла), Кремиковци (60 легла) и Панчарево (120 легла). Данните, подавани от официалната статистика включват всички болнични легла от съответния вид на територията на столицата – както в общински, така и в национални здравни заведения. Ако отчетем само общинските болнични легла, бихме могли да кажем със сигурност, че те са далече под нормативите за осигуреност на населението. В този ред на мисли трябва да отбележим, че в болниците на национално равнище, разположени на територията на София, се лекуват много пациенти от провинцията. В трите болници за долекуване и рехабилитация материалната база се нуждае от сериозен ремонт.

Използваемостта на леглата в МБАЛ варира от 65 до 80% при 76,44% средно за страната, в СБДПЛР – от 71 до 76% при 70,41% за България. Статутът на тези болници е „търговско дружество” и функционирайки като такова в условията на пазарно стопанство, то не може да си позволи да използва капацитета си средно на две трети. Следователно са наложителни незабавни мерки за оптимизиране дейността на тези болници: преструктуриране на разкритите легла, активна рекламна кампания, за да достигне до всички нуждаещи се информацията за предлаганите услуги.

Финансови ресурси

През последните години настъпиха радикални изменения в начините на финансиране на болничното здравеопазване – от бюджетно финансиране към финансиране от здравоосигурителен фонд. Болниците са подложени на влиянието на редица фактори, съдействащи за нарастването на финансовите средства, необходими за издръжката им:

В страните с традиции в областта на финансовия мениджмънт важен източник на средства са кредитите и подобни оценки на проекти са регулярна практика. В България кредитите в дейността на здравните заведения са редки единични явления, но в бъдеще значението им ще нараства. Предстои да се използва и още един лост на финансовия мениджмънт в здравеопазването, натрупването на реални амортизационни фондове и използването им за поддържане на сградния фонд и закупуване на модерна медицинска апаратура.

От 2001 г. отбелязваме нарастване на разходите: за персонал – близо 3 пъти; за медикаменти – 2,44 пъти; за храна – 1,63 пъти; за оперативни дейности – 2,24 пъти. В структурата на разходите най-голям дял имат разходите за заплати и осигуровки – около 50 % (известни вариации има в зависимост от предмета на дейност), следвани от режийните разходи, за медикаменти, за външни услуги. Най-малко средства и с най-нисък относителен дял са разходите за храна. По този показател е необходимо да се унифицират методиките за изчисление. Някои болници са изнесли доставянето на храна като външна услуга. При тях в стойността на храната кетъринговата фирма включва стойността на продуктите, енергията за приготвянето, заплащането на труда на готвачите и кухненския персонал, транспортирането и др. В болниците, които имат собствена кухня, стойността на храната се изчислява само на база стойност на хранителните продукти – това води до силно занижаване стойността на 1 храноден.

На следващата таблица представяме икономическите показатели на общинските и на държавните болници в София. Издръжката на един преминал болен е два пъти по-ниска в общинската болница. В държавните болници (университетски, ВМА, МВР, транспортна болница и др.) вероятно постъпват пациенти в по-тежко състояние, с усложнения и лечението им съответно е по-скъпоструващо.

Таблица № 10-6

При анализа на отчетните данни на общинските здравни заведения установяваме значими различия в размера на разходите за амортизации и в относителния им дял от общите разходи. При оценката на същите данни можем да посочим и големи различия в коректността на подаването на информацията: в редица здравни заведения в графата “ниво на амортизация” или се посочва 100% без отчитане на годината на производство на апаратурата, или се посочва някаква левова стойност, без да се поясни дали това е първоначалната или остатъчната.

В диагностично-консултативните и медицинските центрове делът на разходите за амортизация варира от 4-5% (в ДКЦ 6, 16, 25; МЦ 7) до 33% (ДКЦ 18). Следва да отбележим, че информацията в ДКЦ 14 и в Дентален център е събрана и подадена много коректно и прецизно. Срещат се обаче и квалификации от рода на “апаратурата работи” или “е добра”, което буди недоумение и поставя въпроса за нивото на компетентност на специалистите, които събират, обработват и подават данните. Има и здравни заведения, за които липсва каквато и да било информация за амортизационните разходи.

В четирите градски болници за активно лечение също наблюдаваме значителни разлики: в І МБАЛ е посочена цифра от 711 лв., липсват данни за общите разходи; ІІ МБАЛ отделя 6,34% от общите си разходи за амортизация; ІV МБАЛ – 12,67%; V МБАЛ – 8,23%. По абсолютна стойност най-големи разходи за амортизация прави V МБАЛ – близо 1 млн. лв. (2007 г.)

В трите общински болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, където базата е остаряла, разходите за амортизация варират от 2,14% в Бухово до 3,27% в Кремиковци. Болницата в Панчарево не е подала данни за този показател.

От анализа можем да направим извода, че е наложително специалистите от Столична община, които управляват здравеопазването да разработят единна методика за събиране, обработка и анализ на информацията; да разработят единна стратегия и политика по отношение на амортизационните отчисления и да проведат целенасочено обучение на лицата, отговарящи за този ресор. За сравнение бихме посочили, че в Европейските общински болници амортизационните отчисления се движат в рамките на 10-15% от общите болнични разходи.

От първостепенно значение в процеса на управление е информацията. Системата за информация на управлението има за задача да снабди всеки здравен ръководител с цялата информация, която му е необходима за вземане на решение. Благодарение на обмена на информация между системата и окръжаващата я среда, а също и между компонентите на системата, и възможността за осъществяване на взаимодействията между тях, се запазва устойчивостта на цялата система. Управляващата система осигурява поддържането на порядък в преработката и преобразуването на информацията, възприемане на информацията от обекта на управление, преобразуването на информацията и придаването й на вид, необходим за управлението.

Информацията е основен ресурс в управлението на здравните системи. Субектите на управление получават информация за процесите, протичащи както в самите системи, така и във външния свят. За да се оптимизира мениджмънтът в здравеопазването се оказва целесъобразно да се разработват и развиват информационни системи в тази област. Със създаването на медицински информационни системи се цели: автоматизиране на обработката на информацията, намаляване на възможните грешки, ускоряване и усъвършенстване процесите на вземане на управленски решения, осигуряване на достъп до информация на резлични йерархични нива. Опитът показва, че това е сложен, продължителен процес, който обединява усилията на специалисти от много научни области.

Голямо предизвикателство при използване на информацията за целите на управлението на здравеопазването е да се изгради единна информационна система; на ниво болница – болнична информационна система. Тя позволява да се съчетават различните източници и типове информация и да се избягва едностранчивото обосноваване на управленските цели, решения и оценки. Системата на информационно осигуряване включва събирането на достоверна първична информация, нейното обработване със съвременни технологии и анализ на получените статистически показатели.

Основната цел при изграждането на болничната информационна система в комплекса от общински болници е подобряване на лечебно-диагностичната дейност и ефективно икономическо управление, посредством усъвършенствуване на информационните процеси чрез автоматизирането им. Приоритетна задача стояща пред специалистите по Медицинска информатика и статистика е внедряването и прилагането на информационни технологии, даващи възможност за съпоставка на клиничните данни с икономическите показатели, от които зависят възможностите за остойностяване на всеки отделен пациент и единичен акт, както и групирането на пациентите в диагностично-свързани групи. Тези данни, отнесени към общото състояние на болничните ресурси, дават възможност да се оптимизира управлението, като с това се повишава конкурентноспособността на болниците.

Функциониращата БИС създава благоприятни условия за измерване на болничния продукт. А то трябва да се базира на разнообразни източници: счетоводни данни; аналитични данни от информационната система; електронно досие на пациента; статистически данни. В световната практика са възприети три основни метода за изчисляване стойността на един леглоден: „full costing” – сума на преките и непреките разходи; „direct costing” – сума на постоянните и променливите разходи; „activity-based costing” – сума на разходите, генерирани от различните видове дейности. Електронното медицинско досие на пациента остава базисен инструмент, незаменим за медицинския одит. Главната цел на измерването и остойностяването на болничния продукт е усъвършенстване механизма на финансиране. При системата на колективна отговорност на риска съществува риск от необосновано увеличаване на разходите. В условията на недостиг на финансови средства е от особено значение ефективното им разпределение и изразходване. В теорията и практиката са известни четири основни метода за икономически анализ на медицинските, респективно болничните грижи: за минимизиране на разходите, за максимален финансов резултат, за максимален клиничен ефект и за максимална полза. Оптималният вариант е да се съчетават и четирите.

Механичното движение на населението (вътрешната миграция), оказва силно влияние на броя и структурите на населението в София. През последните десет години механичното движение в областта запазва относително едно и също ниво, без да се наблюдават съществени отклонения – заселените са винаги повече, отколко изселилите се от нея. Заселват се повече мъже, а се изселват повече жени. Размерът на положителния механичен прираст е доста голям и варира от 13 до 17 хиляди души на година. Това е обяснимо с факта, че столицата е привлекателно място за живеене заради предлагащите се по-големи възможности за работа, в сравнение с останалите области. От 2006 г., обаче, размерът на механичния прираст в столицата е намалял два пъти.В резултат на механичните придвижвания на населението по територията на страната в края на 2008 г. област София е с положителен механичен прираст от 7075 души. Механичният прираст на мъжете е 3634 души, а на жените – 3441. Заселилите се на територията на областта към края на 2008 г. са 19193 души, а изселилите се са по-малко – 12 118. Най-голям дял в механичния прираст на столицата имат заселванията от областите Враца, Плевен, Пловдив и Софийска област.

Интензитетът на вътрешната миграция (отношение на общия брой на преселванията към броя на населението) в областта постепенно намалява.За 2008г. стойността му е 2.5 на сто, докато през 1998 година е бил 3.7 на сто.