3 Демографските показатели като измерители на общественото здраве

Демографията е наука за населението. Тя изучава закономерностите при изменението на броя и състава на населението във връзка с ражданията, умиранията и миграционните процеси, участващи във взаимовръзката на тези закономерности със социални, икономически, здравеопазни и други явления. Използвайки статистически методи, демографските изследвания са ориентирани главно към статиката и динамиката на населението.

Статиката разглежда броя и състава на населението към определен момент, наречен критичен. За критичен момент служат обикновено средата или края на годината. Точни и сравнително пълни данни се получават от специално организирани за целта преброявания, които се провеждат обикновено веднъж на 10 години. Чрез преброяването се събират данни за пол, възраст, социална група, образование, националност, вероизповедание, местожителство и др. В България първото преброяване е осъществено през 1882г., последното през 2001г. Населението на България е най-многобройно през 1985 – 8 949 900.

За здравните работници са необходими данни за броя и разпределението на обслужваното от тях население. В зависимост от промените, които настъпват в относителните дялове на отделните възрастови групи 0-14, 15-49 и над 50 години, се променя и типът на възрастовата пирамида на населението. Когато преобладава 0-14 години, тогава населението има прогресивен тип на възрастовата структура с трайна тенденция за нарастване; при изравнени относителни дялове на 0-14 и над 50 години се формира стационарният тип на възрастова структура. Тогава броят на населението не се променя във времето. Когато относителните дялове на групата 0-14 стремително намалява, а тези над 50 се увеличава, е налице регресивен тип на възрастовата структура.

Динамиката на населението включва:

Механично движение на населението, което е изразено чрез: вътрешна миграция; емиграция; имиграция.

Естественото движение се определя от процесите на раждаемост (Р), смъртност (С), естествен прираст (ЕП), детска смъртност (ДС), обща детска смъртност (ОДС), ранна неонатална смъртност (РНС), неонатална смъртност (НС), перинатална смъртност (ПС). Чрез тях се извършва смяната на поколенията, изразена чрез възпроизводство. Всички демографки показатели се изчисляват на 1000 души от населението.
Р=(брой на живородените деца през годината)/(средногодишен брой на населението).1000
С = (Броят на умрелите през годината)/(средногодишен брой на населението).1000

ЕП = (Брой живородени-брой починали)/(средногодишен брой на населението).1000

Средната продължителност на предстоящия живот е най-чувствителният критерий за състоянието на общественото здраве, тъй като посочва броят на годините, които средно ще преживее едно поколение, ако показателите за повъзрастова смъртност не се променят.

Показателите раждаемост, смътност, детска смъртност, естествен прираст и средна продължителност на предстоящия живот са носители на много съществена информация за оценка на общественото здраве на населението.

Раждането на живо дете е пълното изтласкване или изваждане на продукт от майката, независимо от продължителността на бременността, който след това отделяне диша, има сърцебиене, пулсация на пъпната връв. Мъртвото раждане може да се предизвика по време на раждането, но може да бъде в резултат на настъпила вътреутробна смърт. Средносрочно раждане е раждането точно на термина от 37 до 42 седмица., преждевременно е раждането преди 37 седмица, а закъсняло е след 42. Документирането и регистрирането на раждането се извършва от лекаря, който води раждането, чрез „Съобщение за раждане”, в 7 дневен срок след раждането и се изпраща в общината.

Смъртността е показател, който представлява по-точна, пълна и диференцирана информация за състоянието на общественото здраве чрез причините за умиранията. За умрелите се издава „Съобщение за смърт”.

Естественият прираст се изчислява на 1000 души от населението, като от стойностите на раждаемостта се извадят тези на смъртността. Той приема положителни и отрицателни стойности. Положителният ЕП е резултат от висока раждаемост и ниска смъртност. Детската смъртност характеризира децата от раждането до края на първата година. Важно значение за здравеопазването имат диференцираните показатели на детската смъртност. Детската смъртност се счита за водещ критерий при оценката на здравното благополучие на всяка нация.

Обобщената комплексна оценка на демографските показатели у нас за последното десетилетие показва картина трърде много близка и наподобяваща на тази в следвоенния период:

Най-ниско равнище на раждаеността в демографската история на страната – 9,02% през 2000г.

Прогресивно нарастваща обща смъртност през последните три десетилетия – 14,1%

Прогресивно нарастваща детска смъртност – 13,3%

Отрицателен ЕП - - 5,01%

Застаряване на населението