3-ма фелдшери с 3 линейки за спешните случаи от Созопол до Резово. Отпускат още две коли


Порочно е да се изписват лекарства срещу екскурзии



страница11/13
Дата21.07.2018
Размер475 Kb.
#76960
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Порочно е да се изписват лекарства срещу екскурзии


Политика  стр. 7  

Здравната каса трябва да направи проверка, за да се види кой подава информацията на непочтените фармацевтични фирми кой лекар колко опаковки от тяхното лекарство е изписал. Ако изтичането на тази информация бъде спряно и некоректните действия ще бъдат прекратени.



Аз ще се срещна с ръководството на пациентската организация "Заедно с теб", която подаде информацията, че джипита изписват лекарства на определени фармацевтични фирми заради оферти за екзотични екскурзии и ще направим среща и с органите, които могат да направят разследване на тези случаи. Необходимо е да се установи дали има връзка между предписването на определен брой лекарства и екскурзията. Това не е въпрос на здравеопазване, а на други органи. Не мисля, че тук трябва да хвърляме вината само върху общопрактикуващите лекари. Тази практика се разпростира и върху другите области на здравеопазването. Това е гнусно поведение от страна на фармацевтичните фирми. Така не се работи! Основен виновник за въвеждането на подобна практика са именно те. Сред тях има и такива, които още не са подписали етичния кодекс.
11.08.2016
Национални телевизии


Защо се бави лечението на болни с Хепатит C?


БНТ  „Денят започва”



Тема: Защо се бави лечението на болни с Хепатит C?

Гости: Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването; Д-р Елена Тотева, главен експерт в отдел „Медицински и лекарствени експертизи” в НЗОК; Силвана Лесидренска, Сдружение „ХепАктив”; Десислава Дойнова, дъщеря на пациентка


Водещ: Пациенти с черни качулки протестираха пред Здравната каса. Така те напомниха, че всяко бавене на лечението ги осъжда на смърт. Става дума за новото лечение на Хепатит C, което болно в последен стадий очакват от началото на годината и въпреки че новите медикаменти не са по-скъпи, отпускането им се бави. От Здравната каса във вторник обявиха, че няма никакво забавяне и всичко се движи в законоустановени срокове. В студиото сега са д-р Бойко Пенков, зам.-здравен министър и член на надзорния съвет на касата, д-р Елена Тотева главен експерт в отдел „Медицински и лекарствени експертизи” в НЗОК, Силвана Лесидренска от Сдружение „ХепАктив” и Десислава Дойнова, дъщеря на пациентка, така да се каже, тоест пример за това дали има или няма забавяне се надявам да разберем. Събрахме ви, защото пациентите твърдят, че проблем няма, вие, д-р Тотева, не персонално вие, но вашите колеги, които във вторник бяха пред касата, твърдите, че няма проблем. Д-р Пенков пък е в особената ситуация, като член на надзора и като зам.-здравен министър, той е от страната на тези, които носят отговорност пред обществото, дори и за действията на чиновниците в Здравната каса – не защото законът му го вменява, а защото когато нещо не е наред, всички отиват и казват, че министерството е виновно. Вярно, че и разбиранията за ролята на институциите са малко по-особени, свикнали сме винаги да сочим министерствата и прокуратурата за виновни, независимо че нещо се развива в други посоки. Но първо към Лесидренска и Дойнова. Защо се наложи с черни качулки да излезете на този протест? И какъв е проблемът според вас?

Силвана Лесидренска: Проблемът е следният: ние като пациентско сдружение всекидневно получаваме сигнали от пациенти, че не са получили одобрението на своите протоколи в законовите два месеца. Същевременно още май месец, тъй като още тогава започнахме да получаваме сигнали от пациенти, изпратихме официално писмо към Здравната каса с въпрос колко пациенти до момента са получили лечение и колко чакат. Беше ни отговорено, че десетки се лекуват вече, но въпреки всичко сигналите от пациенти продължиха.
Водещ: Само за момент да уточним – беше ви отговорено така - че са десетки, или ви бяха дадени конкретни цифри?

Силвана Лесидренска: Не, десетки. Аз нося писмото.

Водещ: Тоест никой не ви даде конкретно колко заявления, колко разгледани протокола, колко одобрени протокола и т.н.

Силвана Лесидренска: Не. Беше ни ясно, че в началото ще има проблем, тъй като се беше събрало едно голямо количество от брой пациенти, но се надявахме наистина тези пациенти да се изчистят бързо и да няма проблем с одобрението на следващите протоколи. Факт е обаче, че ние продължаваме да получаваме такива сигнали. Нейният случай е особен пример за това нещо, тя може да разкаже.

Водещ: Какъв е вашият пример?

Десислава Дойнова: Входиран е протоколът, който съответно чакаше одобрение, на 17 май. Изчакахме законовия срок, отидохме...

Водещ: Който е 17 юли.

Десислава Дойнова: Да. 17 юли беше неделя, отидохме на 18 юли, в понеделник. Там не н беше даден конкретен отговор, „Няма за вас нищо към момента”...

Водещ: Някой каза ли ви защо няма?

Десислава Дойнова: Не. „Ще чакате.” Колко ще чакаме? „О, ами много ще чакате.” Това беше първият отговор, леко стресиращ за майка ми. Колко – невидение. Минаха още около две седмици, решихме да отидем на 4 август. Отново служител, чрез входящия ? номер, отвори системата. „Няма, госпожо, нищо за вас.” И ние тогава попитахме към кой да се обърнем, има ли тук деловодство. Отидохме директно в НЗОК...

Водещ: Тоест това се развива в столичната здравна каса.

Десислава Дойнова: Да. Но в деловодството на НЗОК подадохме писмото, за да стане по-бързо, за да е директно при хората, които евентуално разглеждат всичко това. До протеста майка ми не получи отговор. След това обаче, в края на деня...

Водещ: В края на кой ден?

Силвана Лесидренска: В края на протеста.

Десислава Дойнова: Да. В 4 и половина ми се обадиха, представи се като г-жа Иванова, която каза, че протоколът на майка ми е одобрен. Аз казах, че тръгваме тогава към столична каса. Оттам доста бързо ни беше представен вече... Мога да ви кажа на коя дата. Решение на комисията – 8 август.

Силвана Лесидренска: Тоест имаме едно забавяне от 20 дни.

Десислава Дойнова: Преди това не сме получили обаждане за готовност и одобрение.
Силвана Лесидренска: Тъй като това не е изолиран случай, аз вчера входирах в Здравна каза, защото по време на протеста от Здравната каса поеха ангажимент да проверят за забавени протоколи, аз вчера съм входирала едно писмо с едни начални 15 човека. Мога само да ви кажа, че има доста хора, които още от 17 май, 18 май, 20 май... един от тези пациенти е с придружаваща левкемия, един е с бъбречна трансплантация. Това са хора в крайно нуждаещо се състояние и те трябва да получат терапията в законово определения срок. Аз затова призовавах Здравната каса, и във вторник, и сега, просто да измислят механизъм, с който тези протоколи да се одобряват наистина в законовия срок и да не се стига до такива неща.

Водещ: На мен друго ми направи впечатление, че имаше двама пациенти на протеста, които получиха протоколите си в края на самия протест, с обяснението, че от близо две седмици са готови, но нямало кой да им ги даде. Хайде сега, д-р Тотева, да кажете има или няма проблем при тези факти, които чухме в момента.

Д-р Елена Тотева: Първо искам да кажа относно писмото, за което каза г-жа Лесидренска. Фактите не бяха точно такива. Писмо имаше от вас, но вие не го потърсихте може би цял месец, ако си спомняте.

Силвана Лесидренска: То беше върнато по пощата, после отидох и си го взех.

Д-р Елена Тотева: Така. Не е дадем точен брой, защото всеки ден броят на болните се променя, всеки ден се входират...

Силвана Лесидренска: Би могло да се даде точна бройка към определена дата.
Водещ: Нека да не влизаме в конкретната... това дали сте дали точен брой или сте казали десетки.
Д-р Елена Тотева: Защото се почва с някакви такива обвинения...

Силвана Лесидренска: Те не са обвинения, то е факт. Има хора, които не са стигнали до лечение.
Водещ: Добре. Чисто административно можем да кажем, че към дата 8 април сме получили толкова заявления, а това, че г-жа Лесидренска ще го получи на 20 април като отговор, не е от такава важност. Все пак тук става въпрос за предоставяне на една обществена информация.

Д-р Елена Тотева: Да, тя е предоставена.

Водещ: Въпросът е да коментираме конкретните случаи, които се изредиха, за забавения повече от законовия срок два месеца, пък след това вече да видим дали трябва да говорим за законов срок или за срок, който осигурява лечението на хората да протича нормално, защото понякога дори двумесечният законов срок за лечението на един човек може да се окаже прекалено, дори фатално. Да кажем за срока, който очевидно, тук изнесоха данни, че не се спазва.

Д-р Елена Тотева: Законовият срок наистина е два месеца от датата на входирането. В конкретния случай може наистина да има два-три дни пресрочване на срока.

Водещ: От 17 юли до 8 август не са два-три дни пресрочване на срока. Хайде, да речем, че там има около 24 май едни извънредни почивни дни, непредвидени...

Д-р Елена Тотева: Не ги отчитаме. Срокът е от провеждането на самите заседания на комисиите, които се събират ежеседмично, поради огромния брой протоколи за лечение, които се получават на болните с хепатит. Не са само за C хепатит, а и за B хепатит, начални, продължения. Особено при продълженията, г-жа Лесидренска знае, че там вече е фатално забавянето.

Силвана Лесидренска: То е фатално и при хората, които чакат да започнат лечение. Въпросът е има ли механизъм, по който Здравната каса да разгледа тези най-спешни пациенти възможно най-скоро. Защото, съгласете се, че в момента се е акумулирал един огромен брой хора, които чакат, но идват и нови пациенти. Има ли начин, по който да се облекчи тази процедура?

Д-р Елена Тотева: Засега начинът е по входящ номер, така се разглеждат. Може би начинът е, ако се направи една предварителна оценка на тежестта на болестта на хората, които кандидатстват, и тогава вече да се отсеят най-спешните случаи, които да се разглеждат в по-кратък срок.

Водещ: Сега, аз от години познавам д-р Пенков и го уважавам на първо място като лекар, след това като човек, който се занимава с администрация. Затова, д-р Пенков, аз ще ви попитам, това, което чувате в студиото, как ви звучи – и лекарски, и чисто административно?

Д-р Бойко Пенков: Благодаря за поканата за това участие. Изводи можем да си направим и те са няколко. Първо ще помолим колегите от касата на следващия надзорен съвет да ни разкажат как са организирали и има ли някакви проблеми в организацията на работата на тази комисия, която одобрява хората за начало на лечение. Това е първият извод. Вторият – съгласен съм с дамите, които са съпричастни и емоционално разказват техните проблеми, те са такива действително и са болезнени. Трябва да направим възможното, разбира се, за едно нормално бързо разглеждане на документи. Въпреки че тази комисия, която работи там, имайте предвид, че тя не е щатна. Това са наши колеги професори, доценти, които ние каним, които отделят от тяхното време, без да им се заплаща, да свършат тази работа. Това не са наши служители, които можем да...

Водещ: Това напълно го разбирам. Обаче, д-р Пенков, надзорът ви, наблюдаваме вече, се опитвате с молби към касата, откакто е създадена касата, да работите. Не е ли време да втвърдите тона към администрацията и към чиновниците в касата и да влезете във функцията на етимологията на думата надзор, тоест да осъществявате, ако трябва дори ежедневен контрол, за да дисциплинирате системата? Както каза и проф. Чирков преди седмица в това студио, всичко ни е наред, ама дисциплината много куца. Защото, веднага ще ви кажа, хората как възприемат нещата. Здравната каса като една институция, която събира нашите пари, които даваме за здравеопазване, която си направи едни изключително луксозни офиси и се движи с едни прилични автомобили, и в същото време всички тези проблеми, мултиплицирани в различни варианти и с различни примери.

Д-р Бойко Пенков: Аз искам да ви уверя, че колегите от надзора не са най-приятните момчета на този свят, които можете да видите, така че доста въпроси, и то сериозни въпроси, се задават на място. Има нещо друго, което исках да споделя с вас и с вашите зрители. Това, което искаме да направим в момента, голямата цел е, за да може да имат повече хора достъп до съвременно лечение, ние имаме някакъв обем пари. С този обем пари можем да покрием 300, 350, 400 човека. За да можем да покрием нуждите на повече, хора, то или трябват повече пари, или трябва по някакъв начин да намалим себестойността на терапията. И това е в момента нещото, което сме помолили колегите от касата да направят – да стартират един рунд от преговори с производителите, да можем да получим допълнително отстъпки, и то в полза на хората, които имат нужда от това лечение. Проф. Данчев, известен наш фармаколог, ми даде една статия от италианския печат, беше много интересна. За едно от лекарствата, които се ползват в момента, което е известно, себестойността на 1 кг. субстанция е 12 500 евра. Продава се на пазара на такива държави, включително и България, за 1,5 млн. Или примерно, да кажем, лечението като себестойност на един човек, като субстанция, струва 200 евра, а иначе в момента ние плащаме 25?000.

Силвана Лесидренска: Но не за това сме се събрали тук.

Д-р Бойко Пенков: Битката е да поевтиним това лечение, както се е случвало в други страни, в смисъл получават се допълнителни отстъпки в полза на хората. В момента ние се притесняваме, че изпълняваме чужди бизнес планове, а не решаваме проблема на хората.

Силвана Лесидренска: Касата беше заявила още на 26 февруари в прессъобщение, че е снижила значително цените. Ако успеете още повече да ги снижите, това ще осигури по-голям достъп, Но това в момента е в противовес с... понеже аз нося заседание на надзорния съвет от 27 юли, това, което казвате, че трябва естествено да се предоговорят цените. Ние сме абсолютно „за” – колкото повече хора имат достъп, това е по-добре. Но тук има една много обезпокоителна точка, в която се казва, че трябва да се предприемат действия за намаляване на специализираните комисии, които имат право да изписват тези протоколи. Всъщност това не е ли индиректен начин за ограничаване на достъпа на пациентите? Защото в момента действащите комисии си вършат прекрасно работата, те и бездруго са затрупани с толкова много пациенти, че наистина им е трудно да ги обработят навреме. Какво ще се случи, ако тези 12 или 13 комисии останат само четири? Как те ще успеят да поемат този огромен поток от хора, които са в крайна належаща нужда? Ето това ние не можем да разберем. Вече факт ли е това нещо, на какво ниво е – на разглеждане, на приемане, вече функциониращо ли е това решение? Наистина ли са само четири комисии към момента?

Д-р Бойко Пенков: Не, не са. Това не трябва да ви притеснява. Това, което в разговора с колеги – с проф. Кацаров, с проф. Чернев и т.н. сме си говорили – в големите университетски градове – София, Пловдив, Плевен, Варна и т.н., на базата на някои от болниците – примерно да кажем „Марина”, „Александровска”, „Георги” и т.н., да се обслужва дейността на такъв тип комисии, в които ще бъдат поканени водещи специалисти. Примерно, да кажем София, управителят ще покани в тази комисия водещите професори и хората, които така или иначе вие познавате, защото те са лекували вас или ваши близки...

Силвана Лесидренска: Мен лекуват в момента, да.

Д-р Бойко Пенков: ... където там ще се вземе окончателно мнение. Защо го предлагаме? Поради простата причина, че считаме, че основният капацитет за правилния подбор на лечението, за правилната комбинация от лекарства – без интерфероново или с интерфероново, какво трябва да се направи, всъщност потенциалът е там. И другите комисии, които са 13 на брой, доколкото знам си работят. Но финалното решение е на тези хора, на тези лечители. И те точно определят според нуждите, определят вида на лечение, неговата продължителност, за да може да бъдем максимално успешни.

Силвана Лесидренска: Тоест искате да кажете, че останалите комисии няма да се затварят.

Д-р Бойко Пенков: Не, изключено.

Силвана Лесидренска: Защото вчера получих обаждане от един от лекарите, който каза, че за съжаление вече протоколи не се одобряват в София и са били пренасочени към Пловдив. Това не знам дали е така...

Д-р Бойко Пенков: Няма такова нещо.

Силвана Лесидренска: Мога после да ви кажа кой лекар ми се обади. Но наистина, за нас е изключително притеснително, ако в един момент това решение стане факт и станат само четири комисии, които няма да могат...

Д-р Бойко Пенков: Но то ще стане факт. Ще има четири комисии, това са надзорни комисии на всички останали. Просто ние казваме, че там събираме света на лечителите. И те накрая казват...
Силвана Лесидренска: Но по този начин процесът става още по-дълъг.

Д-р Бойко Пенков: ... това са лекарствата и толкова време вие ще ги взимате, за да може да бъдат максимално ефективни хората.

Силвана Лесидренска: Тоест първоначално ще има комисии, както е в момента в съответните болници, след това има още четири комисии, които ще разглеждат техните решения.
Д-р Бойко Пенков: Представете си един надзор на всичко останало. И този надзор е от водещи специалисти.
Водещ: Д-р Тотева, все пак да се върнем и към основаната тема. Вие в касата обаче, администрацията на касата, подчертавам, а не хората, които носят отговорност дори за вашите действия, смисъл публичната отговорност имам предвид, какво можете да направите, за да се вкарате в двумесечните срокове, та дори и да ги намалите, защото двумесечният законов срок, както уточнихме и в самото начало, може да се окаже прекалено дълъг за нуждите на пациента?
Д-р Елена Тотева: Аз казах, нашата комисия работи ежеседмично с водещите специалисти, които д-р Пенков каза. Работим, наистина всичко се гледа в срок. Наистина, два или три дни за пациентите изглежда фатално, но което е по силите, от комисията се върши до този момент, забавяне няма. Лечението е много скъпо – 100 000 лева...

Водещ: Сега, видяхме, че има забавяне. Хайде на бялото да не казваме черно...

Десислава Дойнова: Извинявам се, че ви прекъсвам. Няма никаква комуникация между вас и служителите, които на практика нямат вина за това какво правят комисиите, кога го правят и какви са сроковете му за изпълнение. Когато аз отида да попитам и се поинтересувам какво се случва, не мога да получавам прост отговор „Няма нищо за вас.” Там вашите служители трябва да имат точно конкретно написано на какъв етап е поне е стигнал протоколът на съответния пациент.
Водещ: Вие с каква административна система работите? И защо не е възможно, когато отидеш в Здравната каса и си дадеш входящия номер на съответния документ, служителят да знае какво е неговото движение наистина, а не да ти вдига рамена и да ти казва „Не знам”?

Д-р Елена Тотева: Служителят би трябвало да се обади по телефона. Това е възприетото.
Десислава Дойнова: Няма такова нещо. „Съжалявам, питайте по-нагоре.”

Д-р Елена Тотева: По телефона на пациенти информация не може да се даде, ясно поради естеството...
Водещ: Г-жо Тотева, вие влизали ли сте в административна... в онази част на Здравната каса, например на столичната, в която приемат и обслужват пациенти?

Десислава Дойнова: Там е кошмар.

Водещ: Знаете ли какво се случва там, когато няма началници, а има обикновени хора?

Д-р Елена Тотева: Не знам какво имате предвид точно.

Водещ: Искам да ви кажа, че хич не е приятно изживяването.

Десислава Дойнова: И ваша служителка, която ми се обади на 9-ти, в 4:30, вече след няколко часа от протеста, ми каза, че писмото на майка ми, административно нормално, от 4-ти до 8-ми или 9-ти сутринта се е предвижвало някъде в национална каса, и благодарение на жалбата те виждат нейния входящ номер.

Д-р Елена Тотева: Не, не е възможно това.

Десислава Дойнова: Това са думите на вашата служителка г-жа Иванова. Аз няма как да си го измислям. Отделно не знаят, че тя вече е взела одобрителния протокол, майка ми от снощи притежава лекарствата, но защо трябва да се стига дотук, г-жо?

Д-р Елена Тотева: Искам да ви кажа, че вчера при нас бяха дошли пациенти, които вече се лекуват. Може би трябва да се направи един контрапротест... В момента това напрежение
Десислава Дойнова: Добре, чудесно.

Водещ: Дайте да не си играем на протест и на контрапротест, защото ние сме се събрали, за да търсим практичните решения. Например това, което стана ясно, че ще има още четири комисии, които ще бъдат надзор на другите 13, тоест при вас ще идват проверени вече протоколи, ще ви улесни ли и ще направи ли вашата работа възможно по-бърза, защото, да речем, вашата комисия няма да се занимава с неща, с които се е занимавала до момента? Можете ли тук да намерите някакъв административен капацитет за по-бързо преглеждане на нещата?
Д-р Елена Тотева: Нещата при нас ще се гледат предполагам по същия начин, както... може би ще се намери, ако допълнително технически някой подпомага работата на комисията. Но това вече аз не мога да го кажа.

Д-р Бойко Пенков: Нещо може ли да кажа? (...) обсъждаме човешкия фактор, явно има лоша комуникация. Смисъл вие питате нещо, някой не ви казва, или ви казва, така че изглежда неангажиран към вашите проблеми. Затова едни наши приятели в момента правят един софтуер, който ще бъде подарен на касата, който абсолютно безпристрастно ще показва движението на документите във всеки един момент. Така че всеки, който иска да види какво се случва, може да види хода на неговото заявление, на какъв етап е, какви са мненията и становищата и т.н.
Водещ: най-накрая. В 21-ви век, това, което би било нормално, вече да бъде реализирано.

Д-р Бойко Пенков: Това са хора, които са ангажирани с проблеми и т.н., ще го направят като дарение това нещо.

Водещ: На финала само, д-р Пенков, да ви попитам – може ли надзорният съвет по някакъв начин да се намеси, за да подобри административната работа в касата? Защото аз и преди разговора ви казах, една година никой не ме уведоми, че съм останал без личен лекар, въпреки че не виждам кой друг би могъл да направи това, освен Здравната каса.

Д-р Бойко Пенков: Има проблеми, факт е. Затова беше направен един функционален анализ, бяхме помолили външен изпълнител да направи функционален анализ на дейността на НЗОК. От него произтичат определен тип решения, които трябва да се вземат съвсем скоро, за преструктуриране на самата структура, за оптимизация, да се види къде е тясното място, за да може там да се подобрят нещата. Така че това е сторено вече. В рамките на месец сигурно ще се вземат окончателни решения и да се надяваме към по-добро.

Водещ: Добре. Аз се надявам, че в Здравната каса служителите най-вече, тези, които работят с пациентите, ще разберат едно – етимологически думата „министър” произлиза от латински език и означава „слуга на народа”. Тъй като касата е ниво под министър, нека хората, които работят там и които отговарят за нашите пари за здраве и за начина, по който се предоставя тази услуга от касата, да си мислят, че не са над слугите на народа.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница