Плащат със закъснение средствата на болниците за януари

Професор Бенинг работи в Медицинския университет в Кьолн. Той оглавява Клиниката по детска кардиохирургия. Името му се свързва с използването и развитието на по-нетрадиционни методи на изследвания и предимно за операции и лечение на вродени заболявания на сърцето и съдовете при деца и възрастни. Участието му в екипа е по линия на фонда за лечение на деца в чужбина.

Няма опасност за живота на бъдещите майки, неродените им деца и останалите пътници. Всички те обаче са с различни фрактури на долните крайници - счупени глезени, колена и подбедрици, и са в шок.

От родилното бременните и останалите пътници бяха закарани в близките клиники “Пирогов” и ВМА за обстойни прегледи. От спешния институт пък на свой ред извикаха колегите си от “Шейново”, които пристигнаха за 15 мин., за да окажат гинекологична помощ, ако е нужно.

Най-пострадала е 32-годишна жена, за която има съмнения за счупен гръбначен прешлен. Във ВМА е настанен един от мъжете - холандски гражданин, който придружавал съпругата си в “Майчин дом”. Той обаче ще бъде изписан днес, нямал сериозни травми.

Две от бъдещите родилки са оставени в клиниката под наблюдение на гинеколозите. Едната от родилките е с близнаци, но за нея също няма сериозен проблем.

Инцидентът се случил в 14,50 ч и хвърлил в паника цялата болница. Минути след като от кабината се понесли писъци, охраната на клиниката се обадила в пожарната и в “Бърза помощ”. Малко след това два екипа огнеборци пристигнали в “Майчин дом”. По-късно родилното буквално почерня от полиция. Пристигна и здравният министър д-р Божидар Нанев.

Първоначална проверка установи, че асансьорът се е движел от 7-ия към 1-вия етаж, когато стигнал 2-рия, започнал да пропада. Пожарникарите открили кабината, заклещена между първия етаж и мазето. Първите пострадали са транспортирани 30 минути след инцидента.

Асансьорът е за шестима души, а вътре са били 12, признаха от “Майчин дом”. В родилното веднага тръгна слух, че лифтът е бил неизправен. Агенция “Фокус” съобщи, че нейни източници от клиниката са заявили, че за съоръжението е имало предписание за техническа поддръжка и смяна. И то от лятото на м.г. В сметката на болницата пък били заделени 5 млн. лв. за капиталови разходи, които били предвидени за основни ремонти на някои звена и за смяна на асансьорите. До този момент обаче парите не били използвани.

“Въжетата не са скъсани”, каза министър Нанев, след като чу данните от първоначалната проверка. А шефът на болницата д-р Виктор Златков уточни, че точно миналата година през лятото е направен технически преглед на съоръжението. Нямало и такива 5 млн. лв. за капиталови разходи и не е предвиждан ремонт на лифта.

Нанев обаче разпореди пълна проверка за случилия се инцидент. “Независимо кой е виновен за инцидента, той със сигурност ще си понесе отговорността”.

В “Майчин дом” има общо 17 асансьора. Те са от 1976 година, когато е построена сградата. Това не е първият инцидент с тях. Преди време лифтовете блокирали на петия етаж на сградата. “Проблемите ни с тях не е ежедневие, но не мога да кажа, че нямаме такива”, каза шефът на болницата д-р Златков.

Инцидентът с лифта обаче се оказа, че не единственият за деня. Малко преди случая в “Майчин дом” приключила учебна тревога в 8 големи болници из цялата страна. Оказало се, че по време на учението аварирал лифт във ВМА. Вътре били шефът на клиниката ген. Стоян Тонев, началникът на отбраната Симеон Симеонов и зам. военният министър Валентин Радев. Тримата излезли невредими.

“Първите асансьори при нас са от 1980 г., но 9 г. по-късно ги сменихме”, каза ген. Тонев. Той лично прегледа част от пострадалите пациенти в “Майчин дом”. “Счупванията са им като при парашутистите”, коментира лаконично генералът.


Разрешиха картофи мутанти
Генномодифицираните картофи “Амфлора” на компанията BASF вече ще могат да се отглеждат в страните от Евросъюза. Снимка АФП Европейската комисия съобщи, че е разрешила свободното отглеждане на геннопроменен картоф на германската компания BASF.

Това е първото разрешение от 12 години насам за такъв вид продукти в ЕС, където генномодифицираните организми (ГМО) предизвикват оживена полемика.

ЕК прие също така продажбата в Европа на три хибрида на генномодифицираната царевица на фирмата “Монсанто”, производни на MON 863, съобщи изпълнителният орган на ЕС в комюнике. Истинската новост обаче е разрешаването на картофения сорт “Амфлора”, създаден от компанията BASF.


Какво всъщност ни каза МВФ?
Вчера научих, че “МВФ ни позволи бюджетен дефицит от 1,8% за 2010 година”. Учудих се. Защото МВФ няма практика да препоръчва разпускане на фискалната дисциплина. Освен това МВФ не ни е настойник или родител, за да ни “позволява” едни или други неща.

Ще започна в обратен ред, с “позволението”. Каквото и да каже МВФ, това е препоръка или съвет - това не е и не може да бъде тълкуване като “позволение”.

Време е да пораснем и да преодолеем ирационалното преклонение пред чужди институции. За да станем развита страна, трябва да можем сами да определяме необходимата икономическа политика и сами да я прилагаме.

Точно поради тази причина миналата година няколко български макроикономисти препоръчахме България да не сключва споразумение с МВФ. Винаги е по-добре да се справим сами с проблемите - това гради авторитет за страната ни, изгражда доверие и носи дългосрочни ползи. И наистина това проработи. В сравнение със страните, сключили споразумение с МВФ, България се справя много по-добре в кризата (и това се забелязва - почти всяка седмица има положителна статия за българската икономическа политика в западните медии).

Затова е учудващо, че за мнението на МВФ се използват думи като “позволение”. МВФ не е в позиция да ни позволява едно или друго, ние се справяме без него. МВФ обаче може да ни съветва. От нас зависи да вникнем в дълбочина в съветите и да вземем най-доброто от тях.

Все пак дали МВФ е препоръчал да разпуснем бюджета и да имаме бюджетен дефицит от 1,8% от БВП? Категорично не. Точно обратното. Според прессъобщението на МВФ прогнозата за приходите в бюджета е много оптимистична и вероятно няма да има толкова приходи, колкото са очаквани. Поради по-малкото приходи ще има бюджетен дефицит от 1,8%. За да се избегне достигане на още по-голям бюджетен дефицит, МВФ препоръчва строга бюджетна дисциплина и никакво увеличение на разходите.

МВФ изрично посочва, че бюджетният дефицит е риск и че бюджетната дисциплина е изключително важна за стабилността. Това между другото и сами си го знаем. Румъния още преди повече от година беше ударена от бюджетния дефицит. Няколко месеца по-рано това се случи и на Унгария.

Сега Гърция страда от подобен проблем. Разхлабената бюджетна дисциплина в тези страни задълбочи кризата и ги доведе до ръба на фалита. При толкова много примери можем и сами да осъзнаем защо е противопоказно да се разпуска бюджетът. МВФ просто потвърждава това, което и без това знаем (ние дори знаем и повече от МВФ - знаем, че правителството трябва да си плаща навреме задълженията).

Още няколко неща, които знаем, се споменават от МВФ. Например експертите на фонда смятат, че осигуровките водят до повишаване на конкурентността на икономиката, но в същото време припомнят, че намаление на данъци и осигуровки може да има само ако се съкращават държавни разходи. И това е съвсем логично - за да се намали облагането, трябва да се ограничи раздутият държавен сектор на икономиката. От колко години това си го говорим в България?

В допълнение МВФ ни припомнят, че здравната система е с ниско качество, а пенсионната система е неустойчива и представлява дългосрочен риск. Двете системи спешно се нуждаят от дълбоки и радикални реформи.

Също така имаме нужда от намаляване на бюрокрацията, облекчаване на регулативното бреме, намаление на сивата икономика. Ами точно така е. Тонове хартия са изписани по тази тема, а и повечето хора дори лично са усетили ниското качество на здравната и пенсионната система. Трябва ли МВФ да ни го каже, за да започнем най-после истински реформи в тези системи?

Вече за никого не е тайна, че България има най-лошата здравна система в Европа - според класациите сме на последно място след всички страни членки на ЕС и дори след кандидатите за членство. Знаем и проблемите какви са: липса на конкуренция и избор, монополна и бюрократична здравна каса, липса на стимули за качество, липса на инвестиции и лошо управление на болниците и пр. Време е да ги решим тези проблеми и трябва да хванем бика за рогата, трябва да започнем от най-тежкия проблем - от монопола на държавната здравна каса.

Същото е и с пенсионната система. Време е да спрем да се самозалъгваме, че имаме добра пенсионна система. Всички знаем, че тя не става - от нея не са доволни нито пенсионерите, нито работещите. Добра пенсионна система има в Холандия, където пенсионните фондове имат повече от половин трилион евро активи, от които изплащат пенсии. Нашият държавен пенсионен фонд няма активи, има само задължения и това е голям риск за стабилността. Само ще припомня, че една от причините за фискалните проблеми на Гърция са отложените реформи, включително отложената пенсионна реформа.

И накрая да не пропуснем и позитивното. МВФ подобри прогнозата си за развитието на България и вече очаква малък положителен растеж на икономиката ни през 2010 г. Това е огромна промяна, тъй като доскоро МВФ смяташе, че България ще бъде от малкото страни, които ще останат в рецесия и през 2010 г. - при това сериозна рецесия. Но това не е достатъчно, правителството трябва да засили реформите, за да може да има и следваща ревизия в прогнозите на МВФ и в крайна сметка през 2010 г. да постигнем по-солиден икономически растеж.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че правителството ще спазва всичко, което “знаещите и можещите” институции като МВФ съветват. А МВФ съветва да пазим бюджетна дисциплина, да правим дълбоки реформи в администрацията, здравеопазването, пенсионната система, бизнес средата. Дано наистина правителството се вслуша, защото тези съвети си заслужава да ги следваме.

Георги АНГЕЛОВ, старши икономист, “Отворено общество”


Управлението на ГЕРБ - ден за ден
Какво се случи през миналия месец? Как събитията се отразяват върху политическия живот? Има ли промяна в тежестта на парламентарните сили? Какви са оттук насетне обществените предизвикателства? Всеки месец за читателите на “Труд” на такива въпроси отговаря специално създадена група за анализи. В нея участват политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов и Първан Симеонов.
Събитията

* Встъпи в длъжност новата Европейска комисия.

* Започна операция “Октопод” на МВР срещу босове на организираната престъпност. Арестуван бе Алексей Петров, бивш съветник в ДАНС. Стартираха и нови операции - “Факирите” и “Силоваците”.

* Премиерът Бойко Борисов поиска ново разследване на смъртта на Ахмед Емин. Депутатът от ДПС Камен Костадинов лансира версията, че Емин може да е бил агент на ДАНС и да е имал намерението да убие лидера на ДПС Ахмед Доган.

* Конституционният съд касира изборите в 23 секции в Турция. Изборът на трима депутати бе обявен за незаконен. ПГ на ДПС загуби, а ПГ на ГЕРБ спечели едно място. След разместванията в парламента се върна Венцислав Върбанов, който се обяви за независим депутат, подкрепящ ГЕРБ. Управляващото мнозинство вече може да разчита на 118 гласа.

* Заговори се за възможността да се разполагат съоръжения на американската ПРО на територията на Румъния и България. Русия реагира със запитване до София. Борисов обясни, че официални разговори не са водени.

* Народното събрание ратифицира споразумението за изграждане на газопровода “Набуко”. Русия ни предложи заем от 2 млрд. евро за строителство на АЕЦ “Белене”.

* Законопроектите за ГМО и електронното проследяване бяха съществено променени под обществения натиск. Законопроектът за отбраната също претърпя изменения, след като президентът наложи вето, частично одобрено от Борисов. Кабинетът отложи пенсионната реформа.

* Меглена Кунева отказа високопоставен пост в ЕК и заяви намерение да участва в българския политически живот. Първанов обяви, че остава в политиката след края на мандата си и призова да се отворят “икономическите досиета на прехода”.

* Министерството на финансите стартира операция “Совите”.

Бившият социален министър Емилия Масларова (БСП) беше обвинена в престъпления по служба.

* Доклад на комисията по европейските въпроси в НС констатира, че от 2007 г. насам България е усвоила 1,3% от оперативните програми на ЕС.

* Според данните от изследване на “Алфа рисърч” рейтингът на ГЕРБ е спаднал с 15%, а на премиера - с 9% спрямо август 2009 г. При все това категоричната доминация на ГЕРБ и на неговия лидер се запазват.
Значението

* Амбициозната операция “Октопод” пряко поставя въпроса за връзката между държавата и организираната престъпност. Действията в нея възстановяват доверието в МВР, но евентуален неуспех или неубедителни резултати могат да навредят на цялото правителство.

* Операция “Октопод” има ясно политическо измерение. В обсега на вниманието влизат поне три правителства и почти всички основни партии. Темата за ревизия на предходното управление по необходимост се измества от потребността да се ревизира целият преход. Посланието на президента “Да се отворят икономическите досиета на прехода” може да има дългосрочни последици.

* Отношението към управлението все повече увеличава дистанцията между “Атака”, “Синята коалиция” и РЗС. Различните позиции стават знакови за едно бъдещо пренареждане на парламентарното пространство.

* Реформаторската активност на кабинета среща почти повсеместни отрицателни реакции в професионални общности. Акциите на МВР засега компенсират щетите върху публичния образ на ГЕРБ. Рейтингите на доверие в кабинета не се чупят, а се ронят.

* Европейската политика на България получава известни положителни резултати, но е пресилено да се говори за съществена промяна в отношението на Брюксел към София.

* Форматът ЕНП отново се завръща като тема в отношението на европейската десница към ГЕРБ.

* Вицепремиерът Цветан Цветанов става ключова фигура както в очите на обществеността, така и в текущата политика на кабинета.

* За първи път президентските избори през 2011 г. навлизат сериозно в политическите дебати.
Проблемните възли - променлива скорост в реформите, неясноти във външната политика

В действията на ГЕРБ преобладава тактическата политика. Повечето ходове и инициативи на управлението изглеждат с краткосрочен замисъл. А многообразието им създава впечатление за интензивност и динамичност. От друга страна, реформаторската активност на кабинета по основни направления като че ли започва да буксува.

Здравната реформа е в много тежък стадий. Неадекватният план за действие предизвика предимно страхове сред лекари и пациенти. Разяснителна кампания почти нямаше. На недоволството управляващите реагираха постфактум, с обиколки из страната на министър Божидар Нанев и със съкращаване на списъка с лечебни заведения, набелязани за закриване. Водещите проблеми - състоянието и цената на здравната инфраструктура - така и не са получили задоволително решение.

Пенсионната реформа, замислена да синхронизира българската ситуация с европейския опит и да облекчи тежестта върху системите за социално осигуряване, също бе обявена без предварителна подготовка и срещна остри реакции и от синдикатите, и в обществото. Отлагането й за 2012-а не решава трупащите се проблеми.

Реформата в сферата на наукатасрещна съпротива и като че ли губи началната си радикалност. Министерството отвори твърде широк фронт и в посока на висшето и средното образование, като същевременно забави конкретните действия.

Управлението задържа относително висок рейтинг, за което му помага и видимото нежелание за конфронтация с различни обществени групи. Законодателната дейност на мнозинството е белязана от много отстъпки и компромиси. Преформулират се или се оттеглят първоначални постановки, най-често вследствие от социални протести или негативно обществено мнение.

За броени дни отпаднаха или бяха смекчени ключови за обществения дебат норми като следенето в интернет и отглеждането на ГМО. Съобщено е и намерение за отказ от забраната за тютюнопушене на обществени места от 1 юни. След политически критики скоропостижно бе оттеглен и току-що назначеният - на половин щат! - съветник на премиера Кольо Парамов.

Има симптоми и за известно нежелание да се поеме отговорност във външната политика. Ясно е, че в редица случаи не можем да си позволим едностранни решения без консултации с основни партньори. Въпреки това впечатлението за липса на ясна визия на моменти се запазва. То проличава в политиката спрямо САЩ: отсъства позиция (и опит за формулирането й) за настаняване в България на затворници от Гуантанамо, както и за дислоциране на съоръжения от ПРО на българска територия. Особено изпъква нерешителността по въпроса за руските енергийни проекти.

Стана възможно двама министри едновременно да говорят противоположни неща, а премиерът да не излезе в защита на дадена теза. Не е изключено и двете теми (ПРО и енергийните проекти) да се превърнат в основа за сериозен вътрешнополитически сблъсък в следващите месеци.

Вече могат да се отчетат и проблеми в реализацията на амбициозната цел на правителството: ускорено членство във валутния механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната. Внушителен политически и административен ресурс бе насочен за постигането на тази цел, за да се покрият конвергентните критерии.

Кабинетът положи усилия да се задържи равнището на безработица в допустимите граници, както и за предотвратяване на ситуация на бюджетен дефицит. Пренасочването на редица държавни плащания от 2009-а към 2010 г. целеше сходен ефект. Когато започна да се изяснява, че целта не може да бъде реализирана в кратки срокове - дори не толкова по вътрешни, колкото по външнополитически причини, настъпиха и отклонения от възприетия курс, вкл. и с признаване на потребността от известен бюджетен дефицит за оздравяване на икономиката.

Криминално-политическата интрига, свръхактивизацията на МВРизместват основни социални, икономически и политически въпроси от обществения дневен ред. С “Октопод” и съпътстващите го операции в центъра на вниманието се оказа фигурата на Алексей Петров, свързван с много политически фактори и процеси.

На институционно равнище името на Петров се коментира във връзка с Националната служба за сигурност (по времето на И. Костов и А. Атанасов), прокуратурата (по времето на Н. Филчев), МВР (по времето на министър Г. Петканов), ДАНС (по времето на С. Станишев и П. Сертов). На управленско равнище съмненията за нерегламентирани контакти и влияние на Петров се разпростират до всички правителства от кабинета Костов насам. На партийно равнище под прицел попадат водещи политически сили в страната, и преди всичко БСП, ДПС и РЗС (поради съмненията за пряко отношение на Петров към партията).

Разграничението между “добри” и “лоши” въведено от Б. Борисов в политическата му практика, надхвърля борба с наследството на тройната коалиция - тенденция, безусловно доминираща през първата половин година на кабинета. Фронтът е дефиниран по-общо във вида: правителството на ГЕРБ срещу престъпността.

Езикът на властта е милитаризиран:премиерът говори за “война”. Управлението държи и монопола върху моралния критерий, разделящ “добрите” от “лошите”. Докато опозицията не притежава подобно обществено признато право, мнозинството ще има сериозна социално-психологическа преднина.

МВР се превръща в ключовата институция за провеждане на тази линия, а стремежът към бързи резултати сблъсква правоохранителните органи с правораздавателните. Неслучайно дойдоха и остри възражения от страна на съдилищата и главния прокурор срещу поведението на вътрешното министерство.

Операциите на МВР имат и външнополитическо измерение. Правителството и особено премиерът може и да нямат личен интерес от действията по“Октопод”, но имат несъмнен политически интерес. След случая с Румяна Желева и нееднозначно приети международни инициативи на премиера за Борисов е важно да се утвърди пред Запада като борец срещу мафията като стожер на сигурността и реда.

За международното внимание към акциите на МВР научаваме пряко (чрез положителното и доброжелателно отношение на западни посолства в София) и косвено (чрез желанието на Алексей Петров за среща именно с американския посланик и стремежа да обвърже ареста си с критиките срещу лихвената политика на чуждите банки в България).

Съществува риск управлението да загуби контрол върху собственото си говорене. Пипалата на “Октопода” се оказват почти вездесъщи. Заговаря се за “Октопод в аптеките”, “Октопод в прокуратурата”, “Октопод в медиите”. От различни страни тръгват опити лични интереси и конфликти да бъдат представени в пъзела на битката срещу “Октопода”.

Подобно на случая с досиетата, но в по-тежка форма, разгърнатото говорене за “Октопода” заплашва да прерасне в повод за разчистване на сметки и уреждане на стари проблеми вътре в отделни професионални общности. Не е ясно докога МВР ще може да издържи на наложеното от самото него темпо на вадене на нови факти и обвинения и ще започне да се “задъхва”...

БСП. Електоралният й капацитет се стабилизира на 20% (по време на парламентарните избори е 16%), въпреки че партията все още не е успяла да намери верния тон за политическа инициатива. Вътрешнопартийната криза все повече може да се дефинира и като лидерска. Станишев се опитва да разгърне действията си на три равнища: (1) като идентифицира подкрепата за себе си с противопоставянето на ГЕРБ; (2) като продължава да изнася на преден план събития на младежкото обединение и почти го превръща в паралелен център на политическата активност на БСП, за да парира обвиненията в липса на стратегическо мислене за бъдещето; (3) като се стреми да подкрепя и дублира ходовете на президента, за да внуши представата за синхрон между “Позитано” 20 и “Дондуков” 2.

Критиците на лидера засега заемат по-скоро изчаквателни позиции. Румен Овчаров се отказа от публично обявената си оставка от поста председател на софийската организация.

Лявата опозиция не се възползва от негативите на управлението. За обществото е важно не само какво се казва, но и кой го казва. Да си представим, че кабинет, доминиран от БСП, беше взел решение да се отложат плащанията на фирмите, а след това да поиска те “доброволно” да се откажат от 10 на сто от онова, което следва да получат. Би станал грандиозен скандал. Или да си представим, че левицата вдигне шум около видими нарушения на нормите на правовата държава, които изискват съдът да се произнесе върху виновността на дадено лице. Реакцията ще е: Ето кой защитава престъпниците.

ДПС. Загубата на едно депутатско място с решението на Конституционния съд не бива да се драматизира. Най-важното е, че вотът в Турция беше касиран само в 23 секции, а не изцяло. КС на практика подпечата легитимността на наличните 37 депутатски мандата на ДПС.

Подновеното разследване на смъртта на Ахмед Емин е казус, чието развитие трудно може да се прогнозира. На този етап очевидно е, че той е изключително съществен за ДПС. Нехарактерен за движението е опитът предварително да се мине в настъпление, като се уличи Емин в работа за секретните служби и в намерение да убие Доган. ДПС няма интерес от нова фаза на медийно внимание към себе си, макар че лидерът му така влиза в друга роля: от отговорен в някаква степен за смъртта на Емин става негова жертва. По-изгодна е позицията на изчакване.

“Атака”. Аферата на Волен Сидеров във Франкфурт хвърли тежка сянка върху опитите за международно утвърждаване на партията. В този си вид “Атака” трудно може да претендира пред Европа и света, че е единственият легитимен партньор на ГЕРБ. В ЕНП сякаш виждат в тази роля по-скоро “Синята коалиция”. Така може да се обясни и внезапната атака на Сидеров срещу Костов по случая с Алексей Петров. Той даже призова за оставката на лидера на ДСБ от парламентарната комисия за контрол върху ДАНС. Сидеров има интерес Костов да бъде компрометиран именно по линията, където управлението се опитва да отбележи най-много точки: борбата с корупцията и организираната престъпност. Акциите му не бележат успех. Засега. В ситуация, в която социолозите регистрират сериозен отлив от “Атака”, въпросът за поведението на партията рискува да се превърне във въпрос за нейното оцеляване.

“Синята коалиция”. Въпросът за отношенията между СДС и ДСБ не е решен, но все повече се обезсмисля. Общо представяне на местните избори догодина (към което се върви) ще лиши от основание съществуването на две партии. В лидерски план няма конкуренция, нито дори партньорство, а разпределение на ролите: Мартин Димитров е по-крайният, Костов се държи по-умерено.

Политическият момент е особено важен за Костов. С “Октопод” и последващите действия на МВР се появяват рискове за сериозното компрометиране - неговото и на управлението му. Затова той тръгна да чертае картина, чрез която представя управлението си като подранила операция “Октопод”, битка на “добрите” срещу “лошите”, която е била загубена, защото “лошите” са се самоорганизирали и са довели Сакскобургготски в България. Това всъщност е и послание към премиера: дори провал на правителството не е фатален за обществената подкрепа, защото може да се възприеме като ответен удар на престъпността.

Въпреки всичко Костов днес сякаш е по-близо до властта, от колкото преди няколко месеца. Не само защото РЗС се разпада, а “Атака” е компрометирана. А и защото у външнополитическите партньори на българските десни като че ли надделява разбирането, че политическата линия на ГЕРБ само ще спечели, ако бъде балансирана във властта от старите десни партии. Тенденцията към сближаване е реална, но има голям риск да не се случи. Готовата “ябълка на раздора” са руските енергийни проекти. При продължаващ руски натиск и евентуално европейско “рамо” ГЕРБ е доста вероятно да каже “да” на проектите.

Спадът на доверие към ГЕРБ не увеличава обаче електоралния капацитет на сините. Притискането на българския бизнес поставя десните пред ситуация на избор: (а) категорична критика на подобна крачка като неприемлива за дясната политическа линия; (б) резервирано, макар и не безкритично приемане. Категоричната критика носи рискове, но и електорални шансове. Конформизмът запазва възможностите за маневриране, но и подчинената позиция спрямо ГЕРБ.

Правителствената политика показва видими черти на рейтингова тактика “ден за ден”. Онова, което публиката наблюдава, е рейтингово забавяне при протести срещу определени реформи или форсиране в други случаи (пример - организираната престъпност). В международната политика има рейтингово балансиране (ПРО, енергийните проекти). Впечатлението, че правителството няма стратегия, е неточно. Всъщност самата му стратегия е рейтингова.

Усещането за безалтернативност на управлението идва и от слабостта на опозицията. Дори задълбочаване на кризата не може само по себе си да бъде рисков фактор за кабинета, докато той контролира интерпретацията на протичащите процеси. За да възникне алтернатива, тя следва да предложи обществено значима кауза, различаваща се от линията на мнозинството. Политическият календар дава подобен шанс през 2011 г., когато предстоят местни и президентски избори.