3. Възникване на науката за мо

Може би първа към международните отношения се обръща историята.Тя разглежда миналото и развитието на отно­шенията върху световната сцена, разкрива смисъла и съдържанието на сегашното им състояние и позволява да се прозре възможното бъдеще. В течение на векове развитието на международните отношения се отра­зява и изучава само в рамките на общата история.

През XVI век върху основата на дошлото от древността понятие за „право на народите" (jus gentium ) испанецът Филипе де Витторио въвежда понятието и основаните на него разсъждения за „право между народите", а през XVII век холандският юрист Хуго Гроций публикува труда си „ За правото на мира и войната". Неговият труд е предхождан от трудове на автори катоНиколо Макиавели („Князът"), БалтазарАйала( „За пра­вото на войната и военните учреждения") , Алберико Джентили и др. Но Гроций първи очертава цялост­но международното право, като самостоятелна система от естествено възникнали правни норми, регулиращи международните отношения. Допринасят и трудовете наЖан Боден , Жан Жак Русо, Рене Дидро и други.

Въздействието на втората световна война е подобно на въздей­ствието от първата - след нея възникват нови научни институти, пре­димно в Европа и в САЩ . Най-активна роля в науката за международните отношения за­почват да имат американски учени. Успоредно със западните институти възникват и се развиват инсти­тути в социалистическите страни(Московският ).Блоковото разделение на света наложи отпечатък и върху научните изследвания при МО. В по-голяма степен на Изток, отколкото на Запад изследванията на МО търпят силното влияние на идеологическите разли­чия. Влиянието е негативно.

• Теорията па международните отношения изследва същността на тези отношения, характеристиките на действащите върху све­товната сцена субекти на отношенията, възникването, устройство­то, действието на тяхната система, нейните състояния, подсис-темното й разнообразие, особеностите на нейните подсистеми.

• Историята на международните отношения разглежда разви­тието върху световната сцена като процес, изследва направлението и формите на промените в отношенията, съществували в различ­ни времена.

• Теорията на външната политика изучава същността на външно­политическите отношения, формирането и управлението на външната политика, вземането на външнополитическите решения, средствата, с които външната политика постига целите си.

• Историята на външната политика изучава развитието на външнополитическото поведение на дадена страна или група стра­ни, взаимодействията им с друтите участници в международното общуване.

• Теорията на МПП изучава система­та от правни норми, регулиращи международните отношения и определящи правата и задълженията на държавите в процеса на тяхното сътрудничество и съперничество.

• Теория на международната сигурност,

• Теория на .международните конфликти,

• Дипломация и дипломатическо изкуство,

• Международен протокол,

• Теория на дипломатическото преговаряне и др.

• Международни икономически отношения,

• Военнополитическа стратегия,

• Геополитика

• Социология на международните отношения,

• Психология на международните отношения и др.

Както бе вече изтъкнато, формирането на ТМО е сравнително ново явление. Като самостоятелно науч­но направление тя възниква през средата на XX век, главно след втора­та световна война. Особено интензивно е развитието през периода на 50-70-те години. Преди това съществуват изследвания в теоретичен план, но те третират отделни аспекти или проблеми, липсва им концептуален подход.

Катастрофалните последици от опре­делено развитие на МО(Студената война) направиха така, че раз­работването на теорията стана един от инструментите за запазването на мира. В тези условия интересът към международните отношения заста­на в центъра на вниманието на политиците и учените. Обаче нуждата да се познават закономерностите в развитието на международната система порасна много по-иитензивно, отколкото можеше да расте и се развива самото познание за нея. Въпросите ставаха повече, отколкото научнообоснованите им отговори. Към МО се насочиха изследователи от отдавна вече оформили се и обособили се клонове на науката: историци, юристи, социолози, философи, военни, политолози и други , които обаче свързват МО със своята област. Задържа се процесът на разработването на обща ТМО.

1)определени изследователи се насочиха към решава­не на проблема, без да свързват изучаването на МО с определен клон на науката. Международните отношения са тол­кова разнообразни, разсъждаваха те. че следва да се изучават от множе­ството различни науки.

2) проявите на желанието да се „монополизира" изучаването на тези материя от някой вече съществу­ващ клон на обществените науки

3) изучаването на МО следва да бъде предмет на социологията. Ставало дума за социални отношения. Подобен аргумент също няма достатъчно основа­ние.

4) МО не следвало да се разглеждат като предмет на изучаване от отделен научен клон, тъй като изучаването им представлявало само един раздел от политологията.Политическите отношения са ос­новно и водещо ядро в МО. Но все пак те оста­ват една част, една от подсистемите на общата система. Наред с тях системата включва много други отношения: икономически, юридичес­ки, военностратегически, етнически и т.н.

С една дума, изучаването на МО следва да се разглежда като самостоятелен клон на обществените науки, тъй като предметът е достатъчно обособен.
И историята, и политологията, и социологията, и другите обществе­ни науки разглеждат обществените отношения. Да се каже, че науката за МО не е клон на която и да е от тези науки означава само, че този клон на науката също има свой особен предмет, методи, категориален апарат, свой научен инструментариум. ТМО заема централно място, тъй като осигурява комплексен поглед върху цялата система на трансграничните социални от­ношения .МО са поле, в което намират приложение познанията и на юристи, и на историци, и на икономисти, и на военни, и на политолози и т.н., но тези специалисти не могат да заместят специалиста по МО.
Решаващо значение за формирането на ТМО имат две обстоятелства. Никоя теория не може да възник­не преди да се натрупа информацията за нейния предмет и преди това натрупване да премине определено равнище. В средата на XX столетие този предел бе преминат. Второто обстоятелство бе възникването и бързото развитие на световната систе­ма. В известен смисъл самото формиране на обща и единна ТМО е последица от възникването на обща и един­на световна система на МО.

Неслучайно Съединените щати и Съветският съюз са страните, в които най-напред и най-бързо се разви теорията. В условията на студе­ната война имаха цялостен поглед върху световната система.

Най-стара традиция за изучаване и преподаване има международ­ното публично право в Юридическия факултет на Софийския уни­верситет. В 1974 г. е създаден Институт за външна политика „Иван Башев" като научноизследователско звено.Няколко години по-късно е създаден нов научен институт - Институт за международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ). Образуват се два научни института към Българската академия на науки­те: Институт по международни отношения и външна политика и Институт по световно стопанство и международни икономически отношения.

Демократичните промени след 1989 г. поставиха начало на нов пе­риод на научното търсене и възстановяване на връзките със световната наука. Освен в УНСС, в подготовката на специали­сти по международни отношения се включиха редица висши учебни за­ведения - Нов български университет. Варненски свободен университет и др. Специалност „Международни отношения" бе открита и в Юриди­ческия факултет на Софийския университет. Теория и история на МО и външната политика започнаха да се препода­ват във факултетите по право, история, журналистика и политология на много държавни и частни висши училища.
За съжаление, поради различни причини прекрати съществуването си единственият в страната Институт за международни отношения и външна политика към Президиума на БАН и събираните през годините научни специалисти се разпръснаха. Но в същото време към проблеми­те на МО насочиха интересите си възникналите частни асоциации и институти. Те обаче е най-вероятно да се съсредо­точат главно към изследвания с практическа насоченост. Може да се очаква, че интересът към науката за МО ще продължи да се увеличава, но за неопределено време в центъра на вни­манието ще бъдат прагматичните проблеми и в много по-малка степен теорията.
5.Проблемът за дефиницията

ТMO е относително нов клон на на¬учното познание , свър¬зан най-вече със значението, което международните отношения при¬добиха в съвременния свят. В научния свят все още не се е наложила и не е станала общоприета дефиницията за терминa „MO".

Разнообразието на дефинициите за МО ве¬роятно ще намалява с развитието и със задълбочаването на познанието.Поради твърде голямото много¬образие на определенията за МО би могло да се каже, че все още не може да се говори за единна, общоприета дефи¬ниция за предмета и същността на МО теория. Обилната изследователска литература говори за дефиниции , които често се отнасят no-скоро към теорията на външната политика, отколкото към ТМО. Така през втората половина на XX век. Възниква една обширна, сложна, често противоречива и объркана „инфраструктура" на науката за МО.

Солидно изходно поле за постигането на общите гледища е общото раз¬биране, че МО не са хаос от случайни явления, връзки и взаимни влияния, че в убеждението за привидната им разнопосочност и безпорядъчност се проявява всъщност недостатъч¬ното ни познание за тях, че в международното развитие има вътрешна логика, че съществуват ред и закономерности, които позволяват да се изгради ефективен и практически полезен модел. Общо е убеждението за тяхната системност. Всеобщо е схващането, че тяхното опознаване е нужно не само за разбиране на общото развитие на света и обществото, но и за потребностите на практическата политика. Касае се за особена сфера на социалните отношения, а от това следва, че и за МО определящи са всички общи закономерности на обще¬ственото развитие.

1)Един от тях например е М. Каплан, чийто труд „Sistem and Process in International Politics" е публикуван в САЩ през 1957 г. и изигра голяма роля за утвърждаването на системния подход при изучаването на международните отношения. Той ги определя по следния, малко странен и доста неясен начин: „Множество променливи, които ш разлика от заобикалящата ги среда се отнасят едни към други така. както закономерностите в пове¬дението им определят не само вътрешните им взаимодействия, по и взаимодействията между променливите извън тяхното множе¬ства".

2)Пет години по-късно, през 1962 г. в Париж излезе капиталният труд на големия френски социолог и теоретик на МО П.Арон „Paix et guerre entre les nations: " Аз определям като международна система, писа той, съвокупиостта от политически единици, които поддържат постоянни отношения и са способни да бъдат въвлечени във всеобща война"

Както се вижда, за разлика от Каплан, Арон свежда представата за МО до междудържавните отношения и при това счита, че способността да се участва във всеобща война е един от системообразуващите фактори.

3)През 1969 г. Фрепкел публикува в Лондон труд: „International Politcs. Conflict and Harmony". Според него понятието „международна система" изразява ..множество политически единици, които взаимодействат по определен ред" Вижда се, че в понятието „международна система" авторът е включил не само държави, а изобшо субекти на политически международни отношения.

4)Недълго след него друг изследовател,М Мерл, в издаден в Париж труд „Sociologie dcr relations internationales" (1974 г.) изрази мнението, че според него под „МО" следвало да се разбира „комплекс от разнообразни отношения или потоци, които пресичат границите или се стремят да ги пресе¬кат" , твърдейки, че те образували система, която според него изобщо била лишена от външна среда.

Вероятно определена част от несполуките да се достигне до сход¬ство в разбирането за международната система се дължат и на това, че не се забелязваше една от най-основните характеристики на международ¬ната система - нейната полиструктурност.

Тер¬минът „МО" е общоприет почти на всички езици, а и съдържа двата основни елемента, необходими при всяко дефиниране. -„отношения" определя родовата принадлежност на предмета, а оп¬ределението „международни" изразява неговата видова специфика (diferentia specifica). Отношението е израз на връзката и взаимодействието на две или повече страни, определяни обикновено като негови субекти. Международни са само онези социални отно¬шения, които пресичат държавните граници. Това са трансгранични со¬циални отношения.
Следователно:МО са отношения между държави и групи държави, нации и други социални формации, кои¬то пресичайки държавна граница се реализират върху междуна¬родната сцена
Би могло да се каже, че терминът „международни" има съществени не¬достатъци. Ако се приеме, че под „народ" се разбира населе¬нието, живеещо в една и съща държава и притежаващо нейното гражданство, възниква неяснота. Народите не общуват един с друг непос¬редствено, не осъществяват непосредствени и поради това масови взаи-модействия като единен и неделим субект. Народите като цяло, като взаимо¬действащи страни на отношенията върху международната сцена се изя¬вяват посредством съответната им държава.

Самият термин „МО" обаче е много по-нов от онова, което изразява. Международни отношения съществуват от хи¬лядолетия, но терминът се появява сравнително скоро. Появата му бе¬лежи промяната във възприемането на международните взаимодействия. Утвърждава се през XVIII век. Изразява се мнение, че авторството при¬надлежи на английския философ И. Бентъм (1748-1832).

Може би, за да излязат от затруднениетонякои автори предпо¬читат да говорят за „МО в широк смисъл” и за „МО в тесен смисъл" на този термин. В широ¬кото си значение, според тях терминът „МО" тряб¬ва да включва както междудържавните, така и недържавните трансгра¬нични отношения, докато в тесния си смисъл терминът „МО" следва да е синоним на междудържавни отношения. По този начин обаче проблемът не се решава, усложнява се още повече и терми¬нологичната неточност се увеличава.