3. Възникване на науката за мо



страница10/10
Дата06.11.2017
Размер1.89 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ІІІ. ЕС – Европейски съюз – За ЕС започва да се говори през 1992 г. след договора в Маастрихт. Неговата структура се представя като гръцки съюз. Шапката е ЕС.

1-ви стълб са трите интеграционни общности (1950 г.). Подписан е договорът, създаващ Европейска икономическа общност. През следващите години Европейската икономическа общност се слива с други две формации: Обединение за въглищата и стоманата и ЕВРОАТОМ (Европейска общност за атомна енергетика), като трите формации обединяват ведно своите ръководни органи. Така възниква Европейската общност – най-развитото и мощно интеграционно обединение в съвременния свят. Основният политически орган на Европейската общност е Европейският съвет, съставен от държавните ръководители на страните участнички. Друг орган е Европейският парламент, в който заседават депутати, избирани според национални квоти.

2-ри стълб - договорът от новата обща политика на ЕС и политиката за сигурност;

3-ти стълб – сътрудничество между държавите членки. ЕС се определя като общата рамка.

С договора от Маастрихт се урежда първоначално отбраната и сигурността. Механизмът е, ако ЕС реши да предприема действия, той ще използва Западно Европейски съюз (ЗЕС), който е военна организация. ЗЕС е член на НАТО, неговият европейски стълб. Ресурсите на ЗЕС са под командването на НАТО. Декларация на съвета на ЗЕС - Петерсбургска декларация - 1992 г. Формулират се задачите, които ще решава ЗЕС: хуманитарни мисии и спасителни операции, управление на кризи, опазване на мира.



1997 г. Амстердамски договор, с който се правят редица промени в областта на сигурността. Наричат го прогресивно формулиране на политиката. Амстердамският договор включва в себе си Петербуркските задачи, които се превръщат в задачи на ЕС. След този договор се предприемат поредица от конкретни действия и на редица европейски форуми се вземат важни решения в областта на мира и сигурността.

  • Кьолн – 1999 г. – на Европейският съвет се взема решение ЕС да има собствени въоръжени сили за собствени действия.

  • Хелзинки – 1999 г. на Европейския съвет се взема решение, продължение на Кьолн, според което, държавите членки трябва да имат готовност да участват с техни контингенти, с цел да се създадат европейски сили за бързо реагиране. Там се вземат решения да се изградят военни и политически структури на ЕС - Военен персонал на ЕС; Агенция по отбрана на ЕС, Военен комитет на ЕС.

Амстердамският договор предвижда интегрирането на ЗЕС в ЕС.

17. Проблеми на разоръжаването. Основни договори в областта на ядрените оръжия, средствата за масово унищожение и конвенционалните оръжия
Основни понятия – разоръжаване, съкращаване, замразяване, контрол.

Разоръжаване – съвкупност от действия и мерки, които се предприемат с цел прекратяване на надпреварата във въоръжаването; мерки и действия, предприети с цел ликвидиране на оръжия. Крайната фаза би била освобождаване от всички оръжия.

Съкращаване на оръжията – намаляване на броя на оръжията.

Замразяване на въоръженията – да не се допуска увеличаване на броя на оръжията, производството и разпространяването на нов вид оръжия.

Контрол над въоръженията – възможността на държавите, да разполагат с оръжие в съответствие с определени квоти.

І. Направления на разоръжаването, свързани с конвенционалните оръжия.

    1. Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). 1989 г. започват преговори във Виена по повод конвенционалните оръжия в Европа, които приключват с договорът ДОБСЕ през 1990 г., под егидата на ОССЕ. Договорът, фиксира таванът на въоръженията за НАТО и Варшавския договор. ДОБСЕ предвижда всички оръжия, над този таван, да се унищожат на основата на блоков принцип.

    2. Споразумение за адаптация на ДОВСЕ. Среща на ОССЕ в Истанбул, съобразно новите реалности, след разпадане на Варшавския договор. Споразумението са основава не на блоков принцип, а на териториален – територията на Европа.

    3. Конвенция за пълно неизползване на противопехотните мини, като държави подписали конвенцията, се задължават да предоставят средства за откриване и унищожаване на съществуващите мини.

ІІ. Направление за разоръжаване в областта на химическото и бактериологическо оръжие (ХБО). Женевски протокол за забрана употребата на ХБО по време на война. Този протокол не предвижда количествено съкращаване на оръжие. Протоколът е от голямо значение, защото дава основание за задълбочаване на проблемите около ХБО. 70-те год. приема се отделна Конвенция за бактериологическите оръжия – пълна забрана на използването се постига. 90-те год. – добавя се Конвенция за химическите оръжия, като се създава и организация за следене спазването на конвенцията.

ІІІ. Трето направление – ядрено разоръжаване:

    1. Да се ограничи географията на ядреното оръжие (ЯО) – Договор за неразпространение на ЯО (1968 г.): дели държавите на ядрени (САЩ, СССР, Китай, Франция, Англия) и неядрени. Прагови държави – всички държави, които разработват ЯО. По силата на този договор, по никакъв начин не трябва да се помага на неядрените държави да се сдобият с ЯО. Този договор дава право на всички държави да използват атомната енергия за мирни цели. Спазването на договора се контролира от Международната организация за атомна енергия. Механизмите за контрол са: инспекция на място; изготвяне на доклади за притежаване на оръжие; на всеки 5 г. държавите, страни по договора провеждат конференция.

    2. Договор за забрана на използването на ЯО в морските и океанските дъна и техните недра - 1971 г. Определят се и се обявяват безядрените зони – това е територия, която може да е населена или ненаселена, в която не само е забранено разработването, но и съхраняването на ЯО. Безядрените зони стават само по силата на международен договор, с които се въвежда и безязрен режим, включително и гаранции за спазване на този режим. Безядрени зони са: Латинска Америка; Южната част на Тихия океан; дъната на моретата и океаните; Луната и Космоса; Африка; Антарктида; остров Малта – самообява се;

    3. Забрана за опитите с ЯО.

  • Основен договор - 1973 г. - забрана за опитите с ядрено оръжие във водата, въздуха и на сушата, като остават само опитите под земята;

  • Договор за пълна забрана на опитите с ядрено оръжие 1995 г. За да влезе в сила решението на този договор, той трябва да е подписан от 44 държави, но за сега не е влязъл в сила – САЩ, Китай не са подписали.

Усилия на международната общност за съкращаване и пълно унищожаване на ЯО:

  1. Двустранни преговори между двете големи сили. 1969-1972 г. – договорености: САЛТ-1 за ограничаване на ядреното оръжие, САЛТ-2 – подписан, но не е влязъл в сила.

От началото на 90-те г. са преговорите СТАРТ - три кръга двустранни преговори между Русия и САЩ за съкращаване на ядрените арсенали. 1987 год. двете супер сили сключват Вашингтонския договор за унищожаване на ядрени ракетите със среден и малък обсег на действие. Това на практика е унищожаване на цял клас ядрено оръжие.
Външнополитическа стратегия на малките държави

Съществуват няколко фактора:

1. географско положение- стратегическото положение на тази държава за ВС. Времето е изключително важен фактор в политиката. Съдържанието на отношенията между ВС се променя, следователно се променя значението на геогр. положение на малките държави.

2. променящите се фази на властовия цикъл на центровете- има отражение върху остротата на тези центрове и политиката им върху малките държави. Следователно е необходим постоянен анализ на ВнП на света. Нещо малко може да се окаже съществено и да рефлектира върху ВнП решения. Малкото ресурси, с които разполагат малките държави , както и други отстъстващи неща, могат да бъда компенсиране с международни преговори.

3. натрупания опит в отношенията между малката страна и всички други активни центрове на сила на м-н сцена. Съответната страна трябва да е способна да натрупва знанието от предхождащите периоди, да може да го използва. Не е логично да не се използва опитът от 15 годишни активни отношения с един център ( СССР- България). Моралът за малките държави е по-достъпен.

4. съществуване на многостранни рамки за сътрудничество по въпросите на сигурността. Умението да се формулират собствените интереси в м-н аспект е от голямо значение за ВнП. В България- проблемът с либиците ни в Либия- ключ към справяне с въпроса са ООН и ЕС. Многостранният подход е ключов за ЕС.

5. формиране на национална ВнП стратегия, роля и участие в процеса на решаване на въпроси от глобален дневен ред, свързани със сигурността. Важна е степента на интегрираност в МО

По времето на Студената война е нереално Великобритания да води ВнП в ущърб на арабските страни (Либия). Националната роля, според К. Холски, влияее върху процеса на формиране на ВнП стратегия и действие, взимащите пол. решения, дефинициите, правилата, които са подходящи за държавите им + функциите, които тя трябва да изпълнява. Стратегиите, от своя страна, могат да променят националните роли.

Типични нац. роли:

1. “регионален защитник”

2. “медиатор- интегратор”

3. “регионален лидер”

4. “верен съюзник”- няма само негативна окраска. Това е начина да се извличат ползи от преговорния процес.

5. “пример за др. държави”

6. “независим”

Определяща е позицията на ВС и тази на съседните държави.

Адекватните водещи външнополитически стратегии на България, действащи в системно единство днес и в обозримо бъдеще – следващите 15-20 години, които влияят върху международните преговори по сигурността на малката ни страна, са следните:

1. универсалистка стратегия

2. стратегия спрямо САЩ като водеща държава в процеста на глобализацията и единствената суперсила за следващите поне 10-20 години

3. евроатлантическа стратегия и нейните конкретни проекции в балкано-черноморския регион.



Универсалистката външнополитическа стратегия – отношението към демокрацията, ПЧ, съвременното МП, околната среда, ОМУ и поразяване, борбата с тероризма.

• Утвърждаването на демокрацията, осъществяването на демократични реформи са дейности залегнали в „Европейската стратегия за сигурност”. България като член на ЕС е призвана да реализира на практика този подход чрез действена външна политика.

• Уважението и спазването на човешките права – зачитането и защитата на човешките права все повече се утвърждава като условие, без което е невъзможно нормалното провеждане на международните отношения ( участие на България в Косовската криза 1999 г – макар първоначално оценявана двусмислено, позицията в защита на хуманитарната интервенция постепенно започна да придобива тежест в МО и да се формира един нов принцип на съвременото МП за правото на намеса на международната общност във вътрешните работи на държава, нарушаваща ПЧ на собствените си граждани)

• Запазването и възстановяването на околната среда – въпрос на инстинкт за оцеляване на нацията и обществото съвместно с останалите хора на планетата Земя.

• Отношение към МП – въпрос на морален дълг и външнополитически избор е дали една малка страна да се присъедини към държавите, подкрепящи утвърждаването на МП и международните институции. Нормите и институциите, създадени за урегулиране на на МО, формират по-сигурна управленска среда за малките държави.

• ОМУ -. Специфичното във военно-ядрените аспекти на българската универсалистка стратегия следва да бъде акцинтирането на два елемента: от Европейската стратегия за сигурност: първо, че трансатлантическата връзка е незаменима и, второ, че международният ред днес и в бъдеще следва да се основава на активен мултилатерализъм. Необходим е внимателен анализ с участието на дейци от двете страни на Атлантика, за да се намерят реалистичните формули в прилагането на стратегиите на неразпространението и контраразпространението по конкретни поводи, каквито са тези за Иран и Северна Корея.

Тероризъм и борбата срещу него – в процес на формиране е концепция за трансатлантическа отечествена сигурност, покриваща територията на ЕС и САЩ и с главен акцент върху изпреварващото и превантивното действие, отговора и справянето с последиците на евентуална терористична активност.

Либия си спечели отсрочка по въпросите за външния натиск за демокрация чрез отказа си от формирането си като ядрена сила и Д разполагаща с бактериологично и химическо оръжие.



Стратегия спрямо САЩ – отразява степента на приспособеност на българските ценности и интереси на сигурност към тези на водещата държава в процеса на глобализацията и единствената суперсила за следващите 10 -20 години.

Централни проблеми на този свят са тези за сигурността и имат ясни и непосредствени за България геополитически характеристики: приключване на процесите на стабилизация и продължаване на демократизацията на Западните Балкани; превръщането на широкото пространство, обхващащо района на Черно и Каспийско море в стабилна зона на кръстопътя н астратегическите коридори Изток-Запад и Север – Юг; реализирането на провиб в системните трансформационни процеси към демокрация и стабилност в района на широкия Близък Изток, в който намира геополитически приют най-опасната форма на съвременния тероризъм – ислямският есктремизъм.

Външнополитическите роли и задачи на страната са свързани, както с непосредствения геополитически район, към който принадлежи, така и със зъдачите и ролите, които започна да играе като член на НАТО и ЕС.

Присъствието на американски военни съоръжения в Ксово, България и Румъния създават допълнителни трайни гаранции за стабилността в Балканско-Черноморския район. България придобива допълнителна доза свобода на маневриране спрямо непосредствената велика геополитическа сила - Русия, както и спрямо регионалната сила Турция. Тази специална стратегическа връзка със САЩ е също така съществена допълнителна гаранция в сложните, деликатни, но и нелишени от опити за доминиране и налагане на волята на големите държави отношения в ЕС.



Евроатлантическата стратегия – поради своите по-ограничени способности по-слабите и малки страни могат да формират интереса си за членство в съюз от държави не само за да засилят военната си сигурност, а и за да постигнат редица невоенни изгоди каквито са например засилване на търговията, на икономическата активност, укрепване на вътрешнополитическата ситуация и авторитета на съответното правителство. Съюзните връзки могад да намалят дипломатическата гъвкавост на малките страни за предотвратяване на външнополитическите кризи до степен на пълномащабен военен сблъсък, оставяйки несигурна възможността съюзниците да се придържат към обещанията за военна помощ в случай на въоръжен конфликт. Формирането на външнополитически коалици, както и борбата за сплотеност на съюза са подходи за предотвратяване на подобни ситуации.

Многостранният характер на Алианса и правилото на единодушието при вземането на решения е важна гаранция за интересите на малките страни от НАТО. Независимо от неравенството на ДЧ във военните им ресурси, всяка една от тях може на практика да наложи вето на д взиманите от организацията решения. Възможността всякакви вътрешни конфликти в НАТО да бъдат третирани и разрешавани по демократичен път съществено компенсира опасенията за попадане в зависимост от една или друга по-голяма страна-членка.

Евроатлантическата стратегия на България има и друг ключов компонент, който е свързан с членството на страната в ЕС. Членството на Бълагрия в ЕС е най-мащабното предизвикателство пред суверенното съществуване на малката ни страна. Рисковете са свързани ст толкова очевидния стремеж на големите и водещи държави в ЕС – особено Франция и Германия да индуцират около своите политики полюси на влияие.тези национални пориви на ключови страни на ЕС са своеобразна реакция и опит за компенсация на недостатъчната зрялост на самия европейски интеграционен процес, все още несъумяващ да превърне Съюза в равностоен на САЩ партньор. Тежко предизвикателство пред евроатлантическата стратегия на България с оглед на членството и в ЕС ще бъде участието при формирането и реализацията на ОВППС и Общата европейска политика на сигурност и отбрана.

ЕС и интеграция

Ако се падне въпрос за интеграцията, трябва да се наблегне на ВнП и отбрана + проблема за СС. Федерация- НЕ!

1. Предпоставки за интеграцията:

- взаимна търпимост

- наричие на идентични ВнП цели

- наличие на положителен контекст на управленско и индивидуално равнище

- споделяне на общи ценности

- наличие на взаимна изгода от интегрирането

- наличие на убеденост, че чрез интеграцията ще се подобри икон. развитие

- предпоставка може да бъде някое политическо или м-н събитие.

2. Стимули за създаване на ЕС:

- подобряване на икон. състояние в Европа

- противопоставяне на Варшавския договор

- противопоставяне на САЩ



3. Определение- Интеграцията е процес, чрез който политически действащите лица, единици или образувания се убеждават, че трябва да прехвърлят очакванията си, политическите си действия и лоялност към един нов по-голям център, чиито институции притежават или изискват юрисдикция, която надхвърля рамките на предишните държави.
Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница