3. Възникване на науката за мо


Външната среда и взаимодействията с нея



страница3/10
Дата06.11.2017
Размер1.89 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Външната среда и взаимодействията с нея.
Външна среда на системата на МО е онова, което е извън нея и с което по един или друг начин тя взаимодейства.

Външните гра¬ници на системата на МО са пределите, до които се простират нейните елементи, действат нейните закономернос¬ти и се осъществяват движенията в нея. Външните граници са израз на нейната обособеност и цялостност.

Границите и средата на системата активно взаимодействат. Между тях съществува мрежа от пра¬ви и обратни връзки.

МО и тяхната система са част, системен ком¬понент на човешкото общество. Това общество представлява външната среда на системата на МО. Ефективността на въздействието на тази среда зависи от степента на организираност и системност на човешкото общество.

От това може да се изведат няколко заключения:

• Промените в системата на МО след¬ва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Но съвсем не и обратното. Промените на обществото като цяло не са част от промените в системата на МО.Това са промени извън границите на системата.

• Закономерностите в общото развитие на човеш¬кото общество са действителни закони и в сферата на МО, защото тези отношения са част от него. Но закономерностите в МО могат да се различават от тях и могат да не действат извън външните граници на системата.
• МО, състоянията и развитието на тяхната система не могат да бъдат изследвани и задоволи¬телно обяснявани, ако не се разглеждат в общия контекст на обществените отношения въобще.
Взаимодействието между системата на МО и нейната среда е сложно. Затова взаимодействието между тях става едновременно не само на рав¬нище системата като цяло и средата като цяло, но заедно с това и на множество други структурни подравнища. Средата не влияе върху МО само като един общ фон. Отделни нейни елементи взаимодействат специфично с отделни елементи на МО. Вътрешнополитически процеси в ня¬коя държава, промени във формите на собствеността или изобщо някак¬ви други социални промени в нея са явления, които са извън системата на МО и се отнасят към външната среда. Но те могат да имат голямо влияние върху МО.(Пр.:Един държавен преврат може диаметрално да промени външните отно¬шения на всяка държава-срут¬ване на Съветския съюз, повлякло след себе си разпадането на Варшавския договор, на СИВ и на световната социалистическа общност/На свой ред събитията в сферата на МО въздействаха върху външната социална среда, като способстваха за бързи изменения на социал¬ни структури в много от държавите от Източна Европа).
И системата, и средата й се изменят непрекъснато. Промените стават нееднакво.

Въздействията, както в рамките на системата , така и между системата и нейната външна среда могат да се раз¬глеждат като разлчни импулси-2 вида:.

• Част от тях са отклоняващи импулси, тъй като я привеждат към състояния, различаващи се от съществуващото. Те предизвикват промени , могат да бъдат конструктивни, полезни, положителни, но могат да са и неконструктивни, вредни, отрица-телни. Изискването да се развива международното сътрудниче¬ство, за да се предпази светът от планетарна екологична катаст¬рофа е пример за силен положителен източник за положителни импулси.

• Друг вид са компенсаторните импулси-съдействат да се възстанови състоянието в системата, които я връщат към предишното й състояние и така могат да съдействат за поддържане на нейното равновесие и равновесието й със зао¬бикалящата я среда.



Ако отклоняващите импулси са първични, компенсаторните са вторични в смисъл, че те се проявяват в ответ на отклоняващи импулси. Съотношението между тези импулси може да бъде различно и да се променя във времето.
Въздействието на импулсите, идващо от средата към системата и обратно, става по различни линии на връзка, по различни канали на въздействията. Основният от тях е външната политика на държавите. В сферата на тази политика се формират външнополитическите цели и се определят действията, които внасят промени. Това придава особено зна¬чение на сферата на държавните и политическите отношения върху МО. Една от важните задачи на ТМО е да очертае мястото и значението на тези импулси, както и възможните им деформации. Преследвайки външнополитическите си цели, държавите самостоятелно или съчетавайки усилията си най-бързо могат да предизвикват промените. Те са, които определят основните еле¬менти на вътрешния ред, правилата, които го регулират.
Ако хората, цялото човечество се приеме като част от живата и не¬живата природа, природната среда също може на свой ред да се преце¬нява като външна среда на човечеството. Въздействието на природната среда върху МО също се осъществява с отклоняващи и компенсаторни импулси. Въздей¬ствието върху МО на импулсите, идващи от про¬мените в природната среда, поначало се опосредства от държавите и от другите обществени системи. То се проявява и в МО. Много бавно протичащите промени в природата, в сравнение с обществото , я характеризират като фактор, имащ висока устойчивост и в много случаи действащ като ограничител на едни или други тенденции в МО. В други от случаите, когато например се касае за решаване на общочовешки про¬блеми, тя действа и като фактор, който подтиква и насочва динамиката на МО.
Една от пресечните точки на взаимодействията между природната среда и МО са глобалните проблеми. Основни сред тях са свързани със запазването на природата, нейните ресурси и нейното равновесие. В съвременните условия запазването на природна-та среда от вредни въздействия, както и нейното възстановяване са пред¬мет на усилия на цялото международно общество. Много от промените в природата, често предизвикани от неразумна човешка дейност, по са¬мото си естество са трансгранични и предизвикват появата на общи или противоречиви трансгранични интереси. Възникват проблеми, които не могат да бъдат решавани по друг начин, освен чрез съгласувани усилия на много страни, а някои от тях и на цялото човечество.

Субекти на МО
Числеността на действащите в системата на МО субекти е голяма и постоянно се променя поради появата на нови и отпадането на съществуващи до този момент субекти. За някои субекти, каквито са държавите, качеството им на субекти на МО е присъщо с тяхното възникване. Те не се нуждаят да бъдат признавани.Затова тях­ната субектност се определя като първична субектност. Но при други субекти, особено когато отношенията се регулират юридически, взаим­ното признаване на това качество може да е предпоставка за установя­ване на трансгранични отношения. В този случай субектността им се определя като производна, вторична субектност.
Връзки и взаимодействие възникват между сходни, при­надлежащи към една и съща разновидност субекти. Субектите на МО трябва да притежават:

•Трангранични интереси, да съзнават тези интереси и да имат во­лята да ги защитят или реализират

•Организираност, включваща способност да бъдат представлява­ни като неделимо цяло в отношения с други субекти

•Способност да вземат самостоятелни решения в процеса на трансграничното общуване



•Възможност да извършват действия в сферата на международ­ните отношения
Съществуват съставни субекти- възмож­но е едната страна в отношението да е отделен, единичен субект, а другата страна да са множество от субекти, страна да е съставен субект. Такъв би бил случаят, когато една държава установи и поддържа отношения с един международен съюз.
Истина е, че в голям брой случаи многостранните отношения могат да се разложат на отделни двустранни отношения. Но това невинаги е възможно. Някои групи субекти встъпват в отношения като неделимо цяло, като една, макар и съставена от много субекти страна. При такива ситуации комплексният, съставният субект изразява интереси, преслед­ва цели, проявява воля, взема решения, действа и т. н. по начин, разли­чен от съставляващите го субекти. Това изключва възможността да се разглежда другояче, освен като самостоятелен и неделим субект, нарав­но със субектите, които го съставляват. Неговата субектност е различна от тяхната, тя е единна и не се дели.

Субекти на МО са държавите, меж­дународните структури, в които те участват, както и множество други недържавни обществени формации, които водени от своите интереси осъществяват дейности върху международната сцена, влизайки в отношения помежду си. В отделни и много ограничени случаи, такива може да са и от­делните физически личности. Почти във всички случаи се касае за призна­вана от защитаващото основните права на човека международно право международноправна субектност на отделния индивид, обстоятелство. което го прави субект на международни юридически отношения.
1)Междудържавните отношения.Държавите са основен и много активен субект на МО.Междудържавните отношения имат структурноопределящо значение за цялата система на МО.Държавите винаги са субекти на МО. Междудържавните отношения са най-динамичната част от МО. Те имат решаваща роля за начините, формите и условията, в които се осъществяват отношенията във всички останали области на отношения върху международната сцена.От това следва, че най-значителни и бързи промени в световната система като цяло могат да се постигат, когато се внасят промени в меж­дудържавните отношения. Между държавите и общностите от държави се гради и функциони­ра основната нормативна регулираща международните отношения сис­тема - юридическата. Държавите, техните групировки, съюзи, органи­зации, общности и други подобни, са основните носители на юридичес­ки права и задължения. Те са субекти на МП и разпо­лагат с първична и всестранна правоспособност.

Субекти на МО са и групи от държави. Това са съставни субекти. Такива са множество правителствени международ­ни организации, междудържавни съюзи, коалиции, интеграционни общ­ности др. Те обединяват държави, съчетават сили. способстват за сътруд­ничество, насочено към постигане на общи цели. Но не всички групира­ния на държави имат международна субектност. Държавите могат да се групират за сътрудничество в различни области или да поемат задълже­ния да си оказват различни форми на взаимопомощ. Взаимодействието им в този случай се ограничава само между тях и не касае трети страни. С трети страни те поддържат отношения всяка поотделно. Тези групи­ровки на държавите не се проявяват като субекти на МО. Те поддържат отношения само в рамките на своята група.

Върху световната арена възникват коалиции, обединения, групиров­ки, организации, съюзи, съставени от държави. Трябва да отговарят на определени условия:

• Групата държави, образуващи организация, съюз. общност и т.н. трябва да има. постоянна структура, позволяваща на групата да предприема действия от свое име и като едно цяло, различ­но от отделните участващи в нея държави.

• Групата трябва да има структури и процедури, които да й позволя­ват да взема самостоятелни решения

• Нужно е да разполага с институционни елементи, които да я представят като нещо различно от участващите в нея страни.
2)Неправителствени субекти.Несравнимо превъзхожда численост­та на другите субекти. Могат да бъдат отнесени към три основни групи:

1.Формации, които са създавани от държавите и в които държавите участват, но които не са държавни орга­ни и действат като самостоятелни стопански и правни единици. Такива са държавни фир­ми и стопански организации,банки, фон­дове, ,фондации, общности и др.

2.Формации, които не са създадени от държавите и в които държавите не участват(МИО). Такива са частни предприятия, тръстове, концерни, корпора­ции и транснационалните компании.

3.Субекти на МО от сме­сен тип, в които участват както държави, така и недържавни фор­мации. Не се регулират от МП.


Субектите установя­ват отношения и връзки предимно с онези, които са им сходни.

•Субектите на МО формално са независими в своите отношения.

•Субектите са свободни да избират сами вариантите на своето поведение.

•Субектите са юридически равнопоставени.

•Редица потребности субекти­те могат да задоволяват само като установяват и поддържат отно­шения помежду си.
Има субекти на МО, които са универ­сални. Те не само установяват отношения с други субекти още със своя­та поява, но и се изявяват като активни субекти във всички сфери на МО - държавите. Но във всяка отделна сфера на МО има субекти, които се изявяват в това качество само в нейните рамки. Върху международната сцена се проявяват два много различ­ни вида международна субектност -универсална международна субектност и специализирана, ограничена международна субектност. Съот­ветно с това и субектите са или с универсална субектност, или са субек­ти с ограничена субектност.
13.Ролята на физическите лица в МО.
Физическите лица по общо правило, но с изключение на точно определени случаи, не са су­бекти на МО. Но зна­чението и ролята им в процеса на международното общуване са големи. Проявяват се в няколко направления.

Независимо от това дали страни в тях са цялата човешка общност, отделни държави, групи от държави или неправителствени социални формации, МО винаги са начин,за реализиране на интересите на хората.В основата на МО са справедливи интереси на отделния човек. Но това не го прави субект на МО. И държавата е начин да се защитят интересите на отделния инди­вид, но това обстоятелство не прави неговия статус еднакъв със статуса на държавата. Отношенията между държавите са международни отно­шения, обаче отношенията между физическите липа и държавата не са МО.


И все пак една от новите тенденции в процеса на международното общуване, появила се през втората половина на XX век и утвърждаваща се много бързо е осъзнаването, че съществуват основни, жизнени и присъщи на всички хора интереси и че между тяхната защита и състоя­нието на МО има връзка и зависимост. Укрепва общото разбиране, че тяхната политическа и правна защита е задълже­ние не само на отделната държава, но трябва да е грижа и на цялата международна общност. Резултатът е, че се появи, формира и разви цяло направление, отделен клон на съвременното МП - за­щитата на основните общочовешки права и свободи. Възникването на правни и политически механизми и институции за международна защи­та на тези права и свободи превръща защитата им в обект на междуна­родните отношения. При това обект с растящо значение. Тенденцията още повече се утвърждава и с появата на наддържавни правни и полити­чески механизми за интернационална защита на основните права и сво­боди при особено тежките посегателства върху тях. - агресивна война, геноцид, апартейд, тероризъм и др.
Възникнала е лична международна наказателноправна отговорност и за отделните индивиди.Например за военни престъпления или за престъпле­ния против човечността. Така отделните индивиди стават преки носите­ли на определен кръг от международноправни права и задължения, ста­ват субект на международноправни отношения. А тези отношения са част от общата система на МО. Но както беше отбелязано, тези случаи се ограничават почти изключително в сферата на правото. Физическите лица в определени случаи, при определен гръг основни тяхни права придобиват и международно правна субектност, но от това не следва, че те стават субекти на МО.
Още по-активна и значителна е ролята на физическите лица като изразители на волята и интересите на държавите и другите субекти на МО. Тези субекти не мо­гат да волеизявяват, освен чрез индивиди, чрез физически лица, които са правомощни да правят това от тяхно име. Физически лица персонифицират субектите па МО. Така, без да стават субекти на МО, те придобиват голямо зна­чение в международното общуване. Само онези, сравнително немногобройни индивиди, които са правомощни да извършват това. Така те внасят в осъществяването на МО и управлението на тяхната система много влиятелен и силно изра­зен субективен елемент. Защото като интерес и воля, като решение и действие на съответната страна в МО, на съот­ветния субект на МО, било държава или група от държави, се приема онова, което е изразено чрез тази персонифика­ция. Решаващо значение придобива формално изразените от правомощ-ната личност държавни интереси , а не реалните интереси.

Правомощната физическа личност, държавникът, политикът, дипло­матът или президентът на международния икономически концерн в края на краищата постъпват така, както разбират интересите на субекта, кой­то персонифицират. Вземат политическото, стопанското или друго ре­шение съобразно със своите убеждения, интелигентност и информира­ност, а нерядко и под влияние на своя темперамент и емоции. Ето защо, при анализите на ситуациите в МО и особено при прогнозирането на тяхното възможно развитие ролята на качества­та на отделни персонифицираши субектите на МО физически личности се вземат предвид като важни елементи на ре-алнйте или на възможните ситуации. Смяна на президент, премиер, ми­нистър на външните работи може да предизвика значителни промени в поведението на държавата и с това - в нейните отношения с другите държави. Разбира се, влиянието на физическата личност зависи преди всичко от поста, който заема в държавния апарат и от нейните правомо­щия да взема решения в областта на МО.
Структура и структурни конфигурации (монополярна , биполярна , многополярна).
Наличието на стабилни, непроменящи се връзки и отношения спо­мага системата да запазва за дълго време основните си .Тези стабилни, постоянни, устой­чиви отношения образуват структурата на системата.

Структурата определя вътрешната организация на системата. Тя е спе­цифичен и устойчив начин на свързване на отделните й подсистеми и еле­менти. Изразява вътрешния й ред. Структурата стабилно специфицира меж­дународната система, спомага да бъде различавана от другите системи.

Структурата свързва устойчиво взаимоотношения върху световната сцена. Така тя играе важна роля за запазване целостта на системата .Структурата играе важна и активна роля при взаимодей­ствията с външната среда на системата. Тя е от значение и за определяне на външните граници на системата.Затова структурата може да се дефинира като итариант на системата



Структурата се променя.Устойчивостта, за която ста­ва дума. означава само, че промените тук стават по-трудно и по-бавно.
Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис. Колкото по-радикални са промените в структурата, толкова по-съществени са измененията в системата като цяло. Най-ради­калният начин да се внесат промени в системата е да се въздейства върху структурните отношения в нея.
Структурата възниква едновременно с възникването на системата. Тъй като основните начала, върху които се гради структурата са едновременно и основни начала на сама­та система (отсъствие на висша власт и център на управление в нея. суверенност и независимост на субектите, ненамеса и равноправие меж­ду тях и т. н.), никой от субектите не е в състояние едностранно, ради­кално и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на сис­темата. От това не следва, че субектите на международните отношения са изобщо безсилни да променят структурно системата, в която се осъще­ствяват техните отношения.
Структурата се проявява като своеобразна „памет", свързваша миналото, текущия момент и бъдещето на системата. Без познаване на структу­рата не е възможно надеждно прогнозиране.
При изучаването на структурата на системата трябва да се прави раз­лика между структурата на системата като цяло и структурите на нейните подсистеми. Много важна нейна особеност е, че системата на МО принадлежи към категорията на полиструктурпите системи. Полиструктурността на системата на МО се изразява в това, че всяка от подсистемите, интеграционни общности, съюзи, организации или формирани според характера на отношенията (право, политика, икономика и т. н.) имат устройства и структури, които са съвсем несходни. Това им позволява да функционират и да се развиват по различни начини, темпове и насоки, в условия на относителна независимост едни от други, но винаги в рамките и под основните зави­симости от общата система..Полиструктурността на системата на международните отношения увеличава разнообразието в нея, усложнява движението в системата и я прави по-гъвкава и адаптивна.
Съществуват зависимости между структурата и функциите на система­та. Структурните промени са свързани с изменения на способите, чрез които системата може да постига едни или други цели. било като цяло. било на отделни участващи в нея страни.
Структурни конфигурации могат да възникват във всички части на общата система. Това явление е най-силно изразено в сферата на меж­дудържавните отношения.Техните центрове на силови и други взаимодействия имат първо­степенно значение и за всички останали сфери на отношенията. Форма­та на тези центрове може да бъде различна: сфери на преобладаващо влияние, блокове, съюзи, организации, интеграционни общности и дру­ги.
Възможностите за конфигурация на обшата структура на световната система на междудържавни отношения са три основни модела, в зави­симост от броя на центровете (полюсите ):

моноцентрична (монополярна. еднополюсна) структурна конфи­гурация

билолярна (бицентрична, двуполюсна) структурна конфигурация

полицентрична (многополюсна) структурна конфигурация



При първите два основни модела има само един вариант, но при третия модел вариантите могат да са много, в зависимост от броя на полюсите.

2)Преобладаващо е мнението, че биполярността е неизменно присъща на структурата на МО. Глобализирането на сис­темата съвпадна с пълното разделяне на света на сфери за влияние и колониално господство в края на XIX и началото на XX век и световни­те противоречия, свързани с борбата за тяхното преразпределяне. Ос­новна ос стана въпросът за промяна на статуквото или за неговото реви­зиране. Това доведе до формирането на двата противоположни съюза -Антантата и Тройния съюз и първата световна война между тях ,след 1917 г. социалистическа Русия и останалия свят , антифа­шистката коалиция и фашисткия блок , студената война между Изтока и Запада. Около тях отново се групираха почти да края на столетието мощни съюзи и блокове.Биполярното разделяне на световните от­ношения след втората световна война-появата на така наречения „трети свят" , конфронтация меж­ду Китай и СССР и между СССР и СФРЮ .


1,3)Рухването на тоталитаритарния сталински и постсталински модел на „административен социализъм" в СССР и други страни от източния блок откриха възможност да се преодолее биполярната конфронтационна структура на системата и да се премине към изграж­дане на демократичен и многополюсен свят. В същото време обаче, бързото разрушаване на компенсаторните балансиращи елементи на предишната биполярна система откри възможност за развитието й как­то към моноцентризъм, така и към полицентризъм.
Според други изследователи, от гледна точка на способността на държавите да водят голяма термоядрена война, през втората половина на XX век светът е останал както преди в състояние на биполярност и било вероятно да остане така задълго-само две държави разполагат с необходимия ресурс за водене на стратегическа ядрена война. От друга страна много държави (при това не само средни, но дори и малки държави) са се обзавели с ядрено оръжие и са способни да водят малки войни-полицентричност.
Някои политици и изследователи поддържат тезата, че биполярна­та структурна конфигурация има преимущества пред другите два модела - еднополюсния и многополюсния. Като ос­новни аргументи най-често посочват това, че в този вид тя била по-ус­тойчива, предвидима и се поддавала по-лесно на контрол , но се дебалансира много по-бързо и лесно. При нея възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са крайно ограничени. При разрушаването на единия от центровете е по-вероятно преминаването на системата към монополярна конфигурация, а това е най-лошият вариант. Особено неблагоприятна е билолярната конфигурация за малки­те държави. Биполярността затваря малките в тесните предели на двата полю­са. При нея изборът им никак не е голям. Те по-лесно биват принудени да се групират около по-големите и силни партньори

Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница