30 май 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Концесия, публично-частно партньорство, приватизация... Все мръсни думи в България. Най-вече за хората, които бистрят новините на ракийка със съседа и заедно псуват всички. За съжаление обаче, такива коментари се чуват и от личности, които би трябвало да са скъсали с носталгията по времената отпреди 10 ноември.

Цели 12 творчески съюза (на писателите, артистите, филмовите дейци, музикалните и танцови дейци, композиторите, художниците, журналистите, преводачите, архитектите и др.) явно не могат да приемат простата истина, че частният интерес управлява по-добре. За това говори искането им НДК да бъде включен в забранителния списък към Закона за приватизация - нищо, че икономическият вицепремиер Симеон Дянков няколко пъти повтори, че не се предвижда продажбата на един от символите на държавата. Страхът от приватизация обаче крие зад себе си и притеснението от

задължителната промяна, която трябва да се случи в НДК.

В уж единното мнение на творците има и други вътрешни противоречия. „Особеното отношение към НДК през последните години, обективното и принудително влошаване на неговото икономическо състояние ни подсказват, че целенасочено се върви към реализиране на познатата схема за осребряване,подготвя се приватизация, която да се яви като спасителна", се казва в писмото. Което никак пък не кореспондира с думите на шефа на СБП Николай Петев, цитиран от „Труд": „Да не помислите, че тук се борим да върнат Христо Друмев! Ние искаме просто да е ясна съдбата на НДК. А Христо Друмев е един изключително ценен човек." Което, предвид биографията на Друмев, сигурно е вярно. Въпросът обаче отново е в това, че НДК има нужда от спешна промяна.

В интерес на истината, начинът да започне този процес е именно с одит на състоянието на комплекса. Не с цел „да дадем някого на прокуратурата", а за да се види колко пари прави НДК, колко може да печели, има ли кухи структури и мъртви души. Това е работа именно на професионалните мениджъри. Какъвто е членът на борда на двореца Тодор Влайчев. (Доста грубо и неточно определен в писмото на професионалните съюзи като „брокер на недвижими имоти"). За да е спокойно обаче обществото, задължително е резултатите от проверката и плановете на новото ръководство да са публични. Иначе ще остане усещането, че има нещо скрито и само се търси отговорност от Друмев, което не е честно. Най-малкото защото тогава трябва да се зададе и въпросът защо 13 правителства оставиха НДК и бившия му шеф на самотек, без контрол и дори без юридическа форма.

Ако се върнем към проверката на състоянието, това е първото нещо, което всеки нов шеф в която и да е компания по света ще направи. Тя обаче не дава отговор какво трябва да се прави с НДК оттук нататък. Възможните полета за развитие на комплекса са няколко: конгреси и изложения, търговска и офис част, и най-накрая - културни събития. Нищо необичайно и неочаквано всъщност.

Всичко това се правеше и досега, но някакси на парче и без ясни правила, заради което една от най-впечатляващите сгради в България беше заприличала на Истанбул - великолепна отвън, но претъпкана с чаршии отвътре. С тази разлика, че й липсваше чарът на един от най-великите градове в световната история.

Така отново стигаме до качеството на мениджмънта. Ръководството на един от най-големите и успешни конгресни центрове в Европа - този в Берлин, е в ръцете на професионалисти, независимо от факта, че собствеността върху компанията Messe Berlin Gmbh. е общинска. Между другото, историята и финансовото състояние на ICC Berlin е впечатляваща. Само ще спомена, че приносът на центъра към икономиката

на Берлин е близо 1 млрд. евро на година, оборотът му е 150 млн. лв., а служител ите му са около 500 души. За сравнение, в НДК работят около 200 души, а по моя скромна преценка оборотът на компанията е около 10 млн. лв. Дори при разликата в цените между Германия и България, потенциалът на НДК в дългосрочен план е

поне да учетвори приходите си

Особено при положение че преди кризата вече се усещаше една тенденция за прехвърляне на конгреси, симпозиуми, големи бизнес срещи и събития към икономиките на Източна Европа, която вероятно ще се засили с излизането на света от икономическите затруднения.

А от управлението на държавна фирма до отдаването на НДК на концесия крачката е малка. Да, вероятно няма да има български политик, който да има куража да я направи, но нека да сме оптимисти за 5 минути и да си представим какви може да са ползите от такова решение. Най-голямата е, че така отново опираме до възможностите, които дава доброто управление. Този вид договор ще даде възможност на пазара да влязат големи чужди компании (консултанти и мениджъри) със своето ноу-хау и своите качествени хора, които иначе марката НДК, за съжаление, няма как да привлече. А и един добре направен концесионен договор ще гарантира, че на центъра на София няма да изникне НДК Мол, а ще има и културни събития. Да не говорим, че така със сигурност и качеството на културния живот в България ще се увеличи. А кой знае - ако този експеримент се окаже успешен, може да се помисли и за бърза приватизация на НДК. Спокойно, уважаеми творци, шегувам се. Абсолютно сериозно обаче - НДК има сериозен потенциал и ако се управлява като частна компания, можем да спечелим всички. Дори и вие.
Снимка на четири колони - НДК бе великолепен отвън, но отвътре приличаше на Истанбул. Само че без ориенталски чар.


30.05.2011 г., с. 38
Ще строят закрита писта в Сливен
Министерството на спорта ще отпусне 200 000 лв. за реновирането на закритата атлетическа писта в Сливен. Ще има помощ и за ремонта на баскетболни площадки в Ямбол. Преди да обяви намеренията си, министър Свилен Нейков откри състезания по лека атлетика за ученици в Сливен, изгледа и мачове от финалите на ученическите игри по футбол на стадион „Хаджи Димитър".

Нейков, управителят на Сливенска област Марин Кавръков, кметът Йордан Лечков и депутатът от ГЕРБ Десислава Танева наблюдаваха демонстрации на клубове, спечелили проекти по програмата на министерството „Спорт за децата в свободното време".

Наземните и подземните паркинги центъра на столицата побират 7075 автомобила, сочат данни от преброяване, направено от Центъра за градска мобилност. Голяма част от местата в гаражите в „сърцето” на София обаче стоят празни, а столичани предпочитат да търсят „квадратче” за колата си в синята зона, показа проверка на „Монитор”.

Причината за това е, че час престой в повечето паркинги, които се държат от частници, струва между 2 и 3 лева. Така столичани трябва да плащат между 16 и 24 лева, ако искат да оставят колата си по време на работния ден.

„Тези цени са значително по-високи от таксата за синята зона

В много малко от частните гаражи се плаща по 1 лев за 60 минути престой”, коментираха данните от Центъра по градска мобилност. Описването на местата в паркингите в центъра на София бе направено по време на изработването на концепцията за разделянето на синята зона на два ринга, в които се очаква капацитет за близо 12 700 коли.

Един от гаражите, които седят наполовина празни, се намира на пъпа на града - под „Булбанк” на Ларгото. Основната част от него се държи от МСН 2001, а цената за престой е 2 лева на час. Общинският дял от паркинга стои неизползваем. Зам.-кметът по транспорта на Столичната община Любомир Христов често дава този гараж за пример как столичани не оставят колите си на места, където се плаща повече от таксата за престой в синята зона.

При строежа на нови гаражи с частни инвестиции цените няма да са по-ниски от тези в общинските зони за престой на автомобили, коментират транспортните експерти. Именно заради това проектирането на подземни паркинги е на заден план докато не бъдат завършени буферните гаражи по протежението на метрото от „Надежда” до „Лозенец”. След това може да се мисли за нови паркинги, коментира още Любомир Христов.

В края на 2009 г. Столичният общински съвет одобри над 90 места, където е подходящо да се изградят наземни и подземни гаражи. Сред тях са ключови площади, дворове на училища и други места, където е съсредоточен трафикът. Преди месец главният архитект на столицата Петър Диков предложи разработване на проекти за съоръжения на 21 от местата. Очакваният капацитет на всеки от паркингите е между 100 и 300 коли. Решението за старт на проектите предстои да се разглежда от общинарите.

Първият гараж по протежението на метрото, за който вече „Монитор” писа, ще бъде до станцията на стадион „Васил Левски”. Амбицията на кмета Йорданка Фандъкова е паркингът да бъде пуснат в експлоатация в началото на следващата година. Гаражът ще има капацитет 320 коли и ще е на два етажа. Третият етаж, който е даден за ползване на БНР, е готов.

През лятото на следващата година ще бъдат готови и гаражите на станциите на бул. „Ломско шосе”, на Централна гара и на бул. „Черни връх”, които са по трасето на подземната железница от „Надежда” до „Лозенец”. В тях ще могат да паркират общо 1370 автомобила.

Месец-два по-късно в експлоатация ще бъде пуснат и най-големият подземен паркинг в столицата. Гаражът се намира на бул. „Цариградско шосе”, при Интер Експо Център, а капацитетът му е 1300 паркоместа.

10 716 съществуващи места в синята зона

2000 нови места при откриване на зелената зона

3000 нови места в паркингите до метрото

Втори частен гробищен парк трябва да заработи в София до 6 месеца, съобщиха вчера от Българската траурна камара. Теренът е с площ 90 дка и се намира до Централните софийски гробища. „Това обаче със сигурност няма да реши проблема с местата в столицата”, коментира управителят на първия частен гробищен парк Бисер Христов. Все още не е ясно какви ще са цените в новото гробище. В откритото през 2009 тарифите варират от 3000 до 8400 евро на място за вечен покой. Урнов гроб пък струва 2400 евро.

Тарифата за изкопаване на нов гроб е най-висока в община Ловеч, сочи справка на траурната агенция. Тамошният общински съвет е гласувал цена от 206 лв. На второ място се нарежда Свищов с 189,60 лв. Най-висока цена за изваждане на кости от стар гроб пък се плаща в Нова Загора – 288 лв. Освен това някои общини искат и такса за административни услуги при погребение, което допълнително оскъпява ритуала. В Пловдив например изкопаването на нов гроб струва 108 лв., към които се добавят 12 лв. за административна услуга. Според хора от бранша близките на покойника трябва да се бръкнат и с минимум 60 лв. за ковчег и още 20 за катафалка под тепетата.

Законопроектът за погребалната дейност не е достатъчно прецизиран и няма да реши проблемите в бранша, заявиха още от траурната камара. Текстовете бяха внесени за разглеждане в парламента от конкурентното сдружение – Съюз на погребалните фирми в България. Според траурната камара обаче проектът забранявал гробищни паркове да се притежават от частни лица и така се нарушава конституцията. Освен това текстовете позволявали на общините сами да предоставят погребални и траурни услуги. „Така общинските фирми могат да създадат по-добри условия за себе си и да ударят конкуренцията, защото управляват парковете и могат да дадат по-ниски цени”, коментираха от бранша.

Още от догодина в магистралите, пътищата и обществените сгради задължително ще се влагат и рециклирани строителни отпадъци. Натрошените тухли, керемиди, бетон, железа и пластмаси от стари къщи и други постройки ще влизат в повторна употреба. Това предвижда нов закон за управление на отпадъците, който в момента се съгласува между министерствата. От ведомството на Нона Караджова се надяват той

ДА БЪДЕ ПРИЕТ ОЩЕ ПРЕЗ ТАЗИ СЕСИЯ

от Народното събрание. Според експерта от екоминистерството Теодора Желева законът въвежда изискванията на новата рамкова директива на ЕС и допълва Националния стратегически план за отпадъците, приет от кабинета през миналия месец. Всички тези документи ни задължават до 2020 г. да рециклираме поне 70% от всички строителни отпадъци в страната. През 2015 г. това трябва да правим с 35%, а през 2018 г. - с 55% от материалите от старите къщи. Първоначално ще използваме малка част от тях, докато усвоим необходимите стандарти и безопасна технология. При сградите ще влагаме около 3 на сто рециклирани материали, при строежа на нови пътища - до 10%, а при техния ремонт - до 3%, обясни Желева.

Според закона всяка стара сграда ще се бута, като по ред ще се вадят керемидите, после тухлите, бетонът и т.н. Разделното разрушаване се прави по задължителен план за управление на отпадъците и то ще е грижа и отговорност на инвеститора. Дори незаконните строежи, подлежащи на принудително събаряне, ще се бутат по план, ако са над 100 кв м. При ремонт планът също ще е задължителен, но само ако площта е над 500 кв.м.

В момента в страната годишно се

ГЕНЕРИРАТ НАД 3 МЛН. Т СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ

като две трети от тях са от разрушаването на индустриални обекти. Още от догодина обаче задължително те ще се раздробяват в специални трошачки и ще се използват наново. Което не се вложи в строежи, ще се депонира на специални депа за строителни отпадъци или с него ще се покриват сметищата, ако технологията го изисква.

Сега в цялата страна има петдесетина фирми, които и без закон раздробяват бетона и го използват в новите си строежи. Само че до момента нямаше правила и нормативи, твърди Теодора Желева.

ОФИЦИАЛНО РАБОТЯТ САМО 2 ТРОШАЧКИ В СТОЛИЦАТА

а други 27 го правят без специално разрешение. Нова наредба към закона обаче ще опише ясно как разделно ще се събират отпадъците, кой ще отговаря за рециклирането им и какви ще са наказанията за нарушителите. Този бизнес е печеливш и не е необходимо държавата да финансира каквото и да било, твърдят от екоминистерството.

Въпреки това обаче предвидените санкции за различните нарушения варират от 1400 до 20 000 лв. Законът предвижда контролът да е главно в ръцете на местната власт и кмета.

Заради ремонт на Рилския водопровод на 31 май на сухо ще бъдат селата Бистрица и Кокаляне. От обяд на същия ден до 1 юни без вода ще бъдат високите части на село Кокаляне, вилните зони Ловджийска чешма, Косанин дол, Бункера и Градище.

От 13.00 часа на 31 май до 1.30 часа на първи юни пък няма да има вода в кварталите Симеоново, Драгалевци и вилните зони Симеоново – Драгалевци и Малинова долина. От 14.00 часа във вторник до 2.00 часа на следващия ден на сухо ще остане квартал Киноцентъра.

От следобедните часове на 31 май до сутринта на 1 юни без вода ще са и квартал Бояна и вилните зони Беловодски път, Килиите и Мала кория. Засегнати от ремонтите ще бъдат още Княжево, Горна баня, Банкя и село Мало Бучино.

Водоноски ще бъдат осигурени на площадите в кварталите Симеоново, Драгалевци, Горна баня и Банкя, съобщиха още от „Софийска вода”.
Снимка на една колона - Ремонти оставят столицата на сухо.


30.05.2011 г., с. 12
Пропуснатите ползи от паркингите
Над 7000 места в охраняеми гаражи в центъра на столицата представляват алтернатива на общинската синя зона. Част от тях обаче често остават незаети, тъй като престоят струва по-скъпо – по 2-3 лева на час.

Реакцията на столичани е логична: потребителят винаги избира по-ниската цена, ако и двете услуги са с приблизително еднакво качество (б.а. - предимство на паркингите пред синята зона е охраната).

Също така право на собствениците на скъпите гаражи е да изберат маркетингова стратегия: дали да продължат да реализират пропуснати ползи, като работят на ниска печалба или дори загуба, или пък – да намалят цените за престой.

И в двата случая обаче е задължение на общината да осигури достатъчно на брой алтернативни места за паркиране на гражданите. Изпълнението му започва с откриването на гаражите до метростанциите догодина.

- Г-н Маринов, летният сезон започва с конфликти по Черноморието заради неуредени задължения и отговорности по отношение статута на националните курорти. Как законово този проблем ще бъде разрешен?

- Сега съществува едно постановление на МС от 2005 г., с което по списък са определени националните курорти, но от това нищо повече не следва. Факт е, че различните курорти са с различна собственост. Затова от МРРБ и Министерство на финансите се събира работна група, която да изработи законови текстове, уреждащи статута на курортите относно тяхното управление и финансиране. Така независимо от собствеността на курортите условията в самите курорти ще бъдат еднакви. Те са специфични селищни образувания и срещат проблеми с приемането на транспортните схеми, на поставяемите обекти, с качеството на самите курорти, с инфраструктурата и кой и за какво трябва да плаща. Сега навсякъде е различно. „Слънчев бряг” АД е собственик на инфраструктурата, но и община Несебър плащаше за осветлението. И тук настъпва противоречие и конфликт поне от 10 години със Съюза на собствениците и хотелиерите. Те плащат данък сгради и такса смет в общината, отделно плащат за поддръжката на инфраструктурата. Затова като уеднаквим статута на всички курорти, независимо от формата на собственост, правилата за всички ще са еднакви.

- Ще се превърнат ли курортите в самостоятелни селищни единици? В активния сезон всеки от тях генерира достатъчно хора за един голям град.

- Какви са възможностите в тази насока, ще видим в хода на дискусията, тъй като освен представители на държавата в лицето на МРРБ и финансовото министерство на дискусиите ще бъдат поканени представители на Националното сдружение на общините в България, общините, на чиито територии се намират тези курорти, собствениците на инфраструктурата и представители на бизнеса, които оперират на тези места. Но в хода на дискусията ще видим как ще го направим. Много е важно вече да се реши този проблем.

- Хотелиери из страната протестират срещу новия туристически данък, който се изчислява на база 30% средногодишна заетост, а мнозина работят на сезонен принцип. Преди дни министърът на икономиката пое ангажимент да се плаща само за времето, когато хотелите работят. Кога ще стане това?

- Туристическият данък е местен данък и събираемостта му зависи от общините. Средногодишната заетост на хотелите у нас за миналата година по данни на НСИ е била малко над 27%, което показва, че сме уцелили прага от 30% и че той е реален и нормален. Това, което сме предложили в проекта за новия Закон за туризма, е да се въведе възможността за временно прекратяване на категорията. Когато тя е прекратена, съответният хотелиер не заплаща туристически данък. По този начин ще бъде регулиран възникналият проблем. Общини ще контролират дали не се работи в сивия сектор и санкцията за нарушение ще бъде, от една страна, платима, но също така респектираща.

- Сега общините решават какъв е размерът на този данък. Как се определя размерът на налога и къде постъпват събраните приходи от него?

- В Закона за местните данъци и такси беше определен диапазонът, в който може да бъде определен размерът на туристическия данък. Общините трябваше до 31 януари т.г. да го определят според категорията и местоположението на обекта. Това са двата критерия, според които се определя данъкът. Би следвало всяка община, която приеме съответния размер на туристическия данък, да е направила анализ какво е поносимо за бизнеса като размер на налога. Събраният данък следва да се разходва за дейности, определени от Закона за туризма, и приходите от него да се влагат само за развитието на туризма на територията на съответната община. В сегашния текст на закона са определени областите, за които може да бъде харчен този данък: за улесняване на достъпа до туристически обекти, за благоустройство на населените места, за озеленяване, осветление, за информационно обслужване на туристите, за издаването на рекламни материали и участието на борси и изложения. В проекта на новия Закон за туризма сме конкретизирали допълнително дейности, за които може да бъдат харчени приходите от този налог.

- При обсъждането на закона по кои текстове възникват най-големи полемики?

- Свели сме до минимум разногласията и вече говорим за прецезиране на текстове. По отношение финансирането на националната и регионалната реклама разногласията са със сдружението на общините, тъй като искахме част от общинския данък да се дава за национална и регионална реклама, а общините не са съгласни с това. Другото е разногласие е по отношение сертифицирането на екскурзоводите и превръщането на екскурзоводската дейност в регулирана професия. Възникна въпросът кой ще издава удостоверенията за професионална квалификация на екскурзоводите. Иначе оправихме текстовете за електронната резервация, електронния договор, електронния ваучер.

- Важно е да уточним преди началото на летния сезон: всеки българин, който прави резервация за ваканция или престой в хотел само по интернет в България, получава ли гаранция, че ще получи продукта, за който е платил?

- В сегашния текст на закона липсва извършването на услуги по електронен път и каквото и да си разпечатате на лист хартия като потвърждение, то не носи гаранция за получаване на продукта, за който човек е платил. Тази сигурност обаче е налице, ако си купувате такава ваканция в Германия или друга държава с установени законови норми за електронния туристически ваучер. Затова и ние наваксваме с това изоставане.

- Много дискусии се появиха във връзка с прекатегоризирането на хотелите на определен период от време.

- Предложили сме срочна категоризация за срок от 5 години. В регистъра на туристическите обекти автоматично ще излиза кога кога на кой обект му изтича категорията. Собствениците ще трябва писмено да удостоверят дали са направили реконструкция и модернизация, дали отговарят на наредбата за категорията си. Ако декларират, че отговарят на изискванията, няма да подават документи за категоризация, а експертна комисия ще ги провери на място. Но ако проверката покаже снижено качество, те ще бъдат с понижена категория.

- Кога ще има туристическото райониране, колко ще са районите?

- За районирането в закона сме предвидили създаването на т.нар. организации за управление на дестинациите. Те ще бъдат органът, който ще извършва дейности по реклама и ще дават предложения какъв туризъм да се развива, в какви обеми и къде. До три месеца след приемането на закона министърът на икономиката със заповед ще определи колко са районите, какви са им границите. Далеч сме от мисълта, че всички ще бъдат доволни. Този процес ще отнеме време. В Чехия например това е станало за три години, в Швейцария за 15 години. Но трябва да се почне отнякъде.

- Кой ще избере членовете на органа за управлението на районите, за да се гарантира, че общият интерес е защитен?

- Върховният орган на управление ще бъде общото събрание, а като членове на организацията за управление на дестинациите сме предвидили всичките местни и регионални туристически сдружения, които съществуват на територията на съответния район. По отношение на общинските съвети на общините, които са на територията на района - областните управители.

- Всички прогнози за предстоящия летен сезон са за сериозен ръст както от вътрешен, така и от руски, германски пазар. Проблемите в Африка ли върнаха част от туристите, или се случи нещо ново в начина, по който България се продава?

- Кризата в Северна Африка не носи пряк и значим ефект върху увеличаването на пътуванията за България. Египет не ни е конкурент, защото страната е целогодишна дестинация и там преобладава културният туризъм. По-скоро Тунис ни е конкурент като продукт, като сезон. Но в Тунис нещата бързо се стабилизираха и не бяха спрени резервациите за там. За германския пазар пътуванията към Египет не бяха спирани изобщо, в края на април Русия също отвори екскурзиите си натам. Затова пряк и значим ефект върху българския туризъм няма. Спрямо миналата година има ръст от 42% на издадените визи за Русия. Бих казал, че голям ефект оказа подобряването имиджа на страната, както и комуникационните кампании и рекламата по паневропейските тв канали. Представихме се отлично и на международните борси и изложения. Важно е, че тази година се запазиха цените от миналата. .
Визитка
Роден е през 1963 г. в София

Завършил е френски лицей в Алжир, след което се дипломира като магистър в Икономическия университет във Варна

Започва професионалната си кариера в "Сердиком" АД, след което работи в "Интерсервиз-Узунов" и КТ "Подкрепа"

Бил е експерт в Комитета по туризъм към Министерския съвет и директор на отдел "Международно сътрудничество" към Министерството на търговията и туризма

През 2007 г. е избран за общински съветник от ГЕРБ-София
Снимка на четири колони – без текст
Снимка на една колона – без текст