31 януари 2008г. План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (dvb-t) в Република България



страница3/4
Дата01.05.2017
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4



Въвеждане на DVB-T в държавите-членки на ЕС и в някои други държави
Австрия

Цифровата платформа в Австрия (DPA) стартира през 2002 г.

През 2003 г. е изготвена стратегия за DVB-T.

Каналите за DVB-T, както и частните канали (над 60) са в процес на координация. Предвиден е кратък период на симулкаст.

Април – Юли 2004 г. – в Грац са тествани предаватели и частни интерактивни (MHP) приложения.

Повече от 150 MHР боксове са раздадени съответно по домакинства, които се съгласиха да участват в изпитателния период.

Февруари 2006 г. – одобрена е лицензия за 2 мултиплекса от Телекомуникационния регулатор на Австралийските бродкаст доставчици (ORS).

Октомври 2006 г. – стартира 1 мултиплекс в основните градове със 75 % покритие по население, използващи фиксирани приемници.

Вероятно аналоговото изключване ще започне през 2007 г., след шестмесечно едновременно предаване по радио и по телевизията на аналоговите и наземните цифрови услуги. ORF е подала заявление за лицензия на DTT мултиплекс, която се издава от правителството.

2010 г. край на прехода.


Белгия

В Белгия DVB-T в момента е в процес на внедряване.

Използвани параметри:


  • SFN мрежи, 8К модулация

Определянето на обратните канали за портативни приемници е все още в процес на проучване.

  • 2002 г. – в региона на Антверп са използвани 4 DVB-T предавателя (по въздух), (ADSL канали), нови интерактивни услуги и приложения.

  • Юли 2003 г. – в Антверп започват редовните DVB-T предавания с 1 мултиплекс.

  • Май 2004 г. – DVB-T мрежата покрива цялата област Фландрия с 1 мултиплекс за външно приемане.

  • Предвижда се края на прехода да бъде 2010 г.

  • Във Френската общност в Брюксел работят 2 DVB-T предавателя. Цялата Френска общност ще бъде покрита до края на 2007 г.

  • Фактор за развитието на DVB-T в Белгия ще бъде използването на евтини приемници за SFN мрежите.


Великобритания

Във Великобритания се излъчват 5 национални наземни цифрови телевизионни програми с използване на над 80 основни предаватели, работещи в SFN мрежи.


Хърватска

DVB-T в Хърватска стартира (пробно) 2002 г. Разположени са 6 предавателя в Хърватската национална телевизия (НТР). В Загреб работи 1 предавател с обхващащ 1 000 000 жители.

Идеята е по-долните съседни канали, работещи в DVB-T мрежата да са 23 dB ERP.

2005 г. – области на въвеждане на DVB-T – Истрия, Риека, Сплит, Задар, Дубровник и Осиек.

Използвани са различни методи на предаване с максимален брой програми, качени на един мултиплекс (вътрешен).

Целта е до средата на 2006 г. да се достигне 75 % покритие в страната с един мултиплекс.

В бъдеще цифровите мрежи ще оперират с MFN/SFN мрежи.

Правителството засега няма публикуван официално документ, относно въвеждането на DVB-T, дата на прекъсване на аналоговата услуга и лицензионна политика.


Чешка Република

Редовната DVB-T услуга на един MPX (sign A, Czech Television и TVNOVA) е пусната на 21 октомври 2005 г. в Прага. Сега тази услуга е разпространена и в областите Бърно и Острава. Ще бъдат предприети стъпки за пускане на други два MPXs (sign Band C), когато завърши процеса по лицензиране от Съвета по радиоразпръскване. По това време ще започнат експериментални проекти в Прага и Бърно.


Дания

Стартът на предаването с две мощни станции (еквивалентна излъчена мощност 50kW), работещи в SFN, започва през ноември 1999 г.

В Копенхаген през 2000 г. са разположени SFN мрежи.

През октомври 2002 г. стартират две мощни станции в Северен Ютланд.


Решението на парламента е да се инициира международна координация на 4 DVB-T мултиплекса. Един от четирите мултиплекса ще осигурява регионалната структура на равно с аналоговата мрежа, използван от TV2/DANMARK.

Два национални обществени оператора са получили разрешение да въведат мрежа за предаване за първия мултиплекс, които ще използват съвместно.

През 31 март 2006 г. стартира първия мултиплекс с национално обществено покритие. Този мултиплекс ще пренася програми и интерактивни услуги от обществените оператори – DR и TV2. Всички програми ще бъдат предавани некодирани.
Финландия

Министерството на транспорта и съобщенията на Финландия издава лицензии за три мултиплекса на 23 юни 1999 г. Лицензиите са за срок от 10 години, като действието им започва на 01 септември 2000 г. В същото време предварително е решено, че аналоговите телевизионни услуги ще бъдат спрени в края на 2006 г. През 2004 г. официално е потвърдено switch-over да бъде на 31 август 2007 г.

Работните излъчвания (8К, 64 QAM, ниво на кода 2/3, защитен интервал 1/8) стартират, по график, на 01 септември 2000 г. с 39 % покритие по население.

MHP е стандартът избран във Финландия.

През 2005 г. стартира пилотен тест на DVB-H в Хелзинки. През същата година Министерството на транспорта и съобщенията предприема стъпки за кандидатстване за лицензия за широка национална мрежа за DVB-H предаване. Лицензията е издадена на Digita Oy на 21 март 2006 г.

В момента тече период за кандидатстване за лицензия за пета широка национална цифрова мрежа във Финландия. Последния срок за приемане на заявки е до 02 май 2006 г.


Франция

Наземната цифрова услуга (TNT) стартира във Франция на 31 март 2005 г. До март 2006 г. покритието по население достигна 50 %. За една година са продадени 2.5 млн. декодери. През септември 2005 г. CSA експериментира с T-DMB и DVB-H мрежи над Париж за периода от 9 месеца.

Целта е да се постигне пълно покритие до 2007 г. Аналоговото изключване ще бъде постигнато до 2012 г.
Германия

Въвеждането на DVB-T се извършва в т.нар. „стартови острови”.

Дългосрочният период предвижда DVB-T да се осигурява чрез портативно вътрешно приемане, както и мобилно приемане за национално, регионално и местно покритие.

Планирано е покритието по население да достигне 95% в градските райони и 70% за селските райони.

Най-важно е редовното DVB-Т предаване да стартира с 3-4 мултиплекса в големите градове и в по-гъсто населените територии, използващи честоти в IV и V обхват, включващи над 60 канала.

Преходът ще продължи в цялата страна стъпка по стъпка, като броя на мултиплексите ще нараства според потребителските нужди.


Целият цифров сценарий главно се базира на SFN планиране с параметри 8К модулация, 16QAM, 2/3 защита от грешка.

31 октомври 2002 г. стартира пилотен проект в няколко области в Германия (Берлин и околностите). Тествани са радиопредавателни станции използвани за два мултиплекса.

През 2003 г. са качени 12 национални програми и 14 комерсиални програми на 7 мултиплекса.

През 2004 г. в Кьолн/Бон, Бремен и Хановер/Брюнсвик на четири мултиплекса са качени 16-20 ТВ програми.

На 30 май 2005 г. стартират шест мултиплекса в Бавария – областите около Мюнхен/Южна Бавария и Нюнберг.

През декември 2005 г. стартират три мултиплекса с качени 11 ТВ програми в областите Ерфурт/Ваймар и Хале/Лайпциг.

Днес 55% от населението (49 млн.) приемат DVB-T наземно чрез външни антени, 23% от населението (19 млн.) приемат чрез преносим приемник.

В края на 2008 г. всички аналогови предаватели за наземна телевизия трябва да бъдат спрени и прехода от наземна аналогова към наземна цифрова телевизия трябва да бъде завършен.

Край на прехода се очаква да бъде през 2010 г.
Гърция

В Гърция DVB-T планирането започва през 2002 г. Приоритет на ATTIKI компанията е столицата на Гърция, Атина, като покритието да достигне 50% от населението. Гърция има намерение да използва едночестотни мрежи (SFN) и многочестотни мрежи (MFN), поради географските особености на областта.


Унгария

В Унгария подготовката на DVB-T плана започва през 2000 г. Планът предвижда три мултиплекса да използват 17 съществуващи и три нови станции. Каналите на три MFN мрежи са в честотната лента 478-862 MHz.

За в бъдеще ще бъдат необходими седем DVB-T мултиплекса в UHF обхвата и един DVB-T мултиплекс VHF обхвата. През 2007 г. се очаква да бъде направен предварителен преглед на DVB-T услугата. Аналоговото изключване е планирано до 2012 г.
Ирландия

През 1998 г. започват първоначалните проучвания относно възможностите за доставяне на телевизионни услуги в ерата на цифровизацията.

В Ирландия 30% от домакинствата ползват цифрова спътникова телевизия, 80% ползват кабелна телевизия и 42% общо домакинства ползват цифрови телевизионни услуги. Планирането на DVB-T започва 2006 г.

Аналоговото изключване се очаква да причини минимално неудобство на зрителите.


Италия

Първият етап на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване започва през февруари 2003 г.

Втори етап – януари 2004 г.

В големите градове в Италия работят 140 DVB-T предавателя, от които 30 работят в III обхват и 110 работят в IV и V обхват, два мултиплекса с покритие 70 % по население.


Латвия

Планирането на мрежата започва 1998 г., като е базирано на 8k 64QAM 2/3 модулация за антенно приемане в селски райони и портативно в градските. Честотното планиране е на базата на SFN – 100 по 100 km за национално и местно покрите.

През август 2002 г. Латвия подписва споразумение за DVB-T в TV канали 61-69 и започват пробни излъчвания с 4 програми с предавател в V-ти обхват.

Очаква се одобрение от правителството на концепцията за въвеждане на цифрово радиоразпръскване.


Литва

По време на преходния период са планирани 4 мултиплекса, които ще работят едновременно с аналоговите мрежи и ще предават едни и същи програми. За преходния период се планира фиксирано приемане с използването на SFN и MFN мрежи с 8k системи.

Преди няколко години е издадена лицензия на литовския национален оператор да започне излъчвания, използвайки канал 53.

На 31 март 2004 г. са издадени лицензии на три компании, които да предават техни собствени програми. Най-късно до 1 септември 2004 г предавателите трябва да започнат да предават тези програми и да спрат тестовите излъчвания. По това време ще има 5 програми (3 комерсиални и 2 национални).

За сега е предвидено да има комерсиални предавания на 4 канала, които включват 20 програми до края на 2005 г. В следващите две години цялата територия на страната трябва да бъде покрита от 4 мултиплекса.
Люксембург

През 2002 г. са пуснати 3 тестови предавателя в канал 41 в SFN мрежа, които покриват град Люксембург и околностите, както и югоизточен Люксембург. Планираната мрежа е с преносимо вътрешно приемане. Проведени са тестове на полето с фиксирана, преносимо и вътрешно приемане при конфигурация SFN, 16 QAM, 2/3 ниво на кода, 1/8 защитен интервал и 8k.

Аналоговият канал 7 е изключен края на 2004 г. и сега е в тестова фаза в цифров формат, излъчващ 1 тестова програма.

Люксембург цели да координира 7 национални мултиплекса, в това число 3 са превключени от аналогови в цифрови предаватели с висока мощност.

Люксембург няма точен план за преминаване към цифрово радиоразпръскване и решението ще бъде според пазара.
Малта

През 2004 г. Телекомуникационния регулаторен орган на Малта заедно с Министерството на конкуренцията и съобщенията започват проучване относно въвеждането на наземни цифрови услуги.

През март 2005 г. са връчени две лицензии на двама оператори.

През юли 2005 г. един от лицензираните оператори стартира предоставянето на услуги с ограничено покритие.

Двете мрежи ще бъдат SFN, базирани на 8k и неподвижен тип приемане.
Молдова

През септември 2003 г. започват тестови излъчвания с един DVB-T предавател. През октомври 2003 г. втори предавател започва тестови излъчвания с 4 програми.


Холандия

На 31 януари 2002 г. са дадени лицензии за период от 15 години за използването на радиочестотния спектър за цифрова наземна телевизия на една организация, която сега използва аналогова обществена телевизия (1 мултиплекс) и на друга с комерсиални цели (4 мултиплекса).

Двата оператора започват редовни комерсиални цифрови излъчвания през април 2003 г. в Рандщад, чиято територия сега е покрита от 5 мултиплекса.

За да може преминаването към цифрова телевизия да стане най-бързо до 2007 г., има предложения да няма преходен период, а на базата на район по район, като този процес ще приключи до началото на 2007 г.”



Приложение № 5
Кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми
(Източник – КРС)

През 2005 г. са регистрирани 52 нови оператора на обществени кабелни далекосъобщителни мрежи, което е наполовина по-малко спрямо 2004 г. Същевременно през годината са издадени и 104 допълнения към вече съществуващи регистрации за разширяване на териториалния обхват. Към края на годината общият брой на кабелните оператори достигна 642, а броят на кабелните мрежи 2 512. През годината са заличени 49 регистрации. Може да се обобщи, че се наблюдава насищане и преструктуриране на този сегмент от далекосъобщителния пазар в полза на по-големите оператори.



Фиг. 1. Брой оператори и кабелни мрежи за периода 2004-2005 г.


Източник: Данни, подадени в КРС
От графиката се вижда, че броят на кабелните оператори е почти същият, както през 2004 г., но количеството на мрежите се увеличава, което показва, че големите оператори утвърждават позициите си.

Фиг. 2. Разпределение по области на обществените кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни сигнали към 31.12.2005 г.
Източник: Данни, подадени в КРС
Разпределението на издадените удостоверения за регистрация по области е неравномерно – повече от половината от мрежите са изградени в дванадесет от двадесет и осемте области на страната (фиг. 2), като най-много са в Пловдив, Бургас, Благоевград и София.

Фиг. 3. Разпределение на обществените кабелни мрежи за разпространение на радио- и тв сигнали към 31.12.2005 г. според вида на населеното място


Източник: Данни, подадени в КРС
На фиг. 3 е представено разпределението на кабелните далекосъобщителни мрежи според вида на населеното място, където са изградени. 1937 (или 77% от регистрираните кабелните мрежи) са с териториален обхват в селата, а 554 - в градовете. В сравнение с миналата година кабелните мрежи в селата са се увеличили с 302, а в градовете - с 43.
Кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни сигнали вече са изградени във всички градове, както и в 28% от селата в Република България. За една година броят на селата с кабелна инфраструктура се е увеличил с 11%.

Фиг. 6. Структура на абонатите на кабелни мрежи към 31.12.2005 г. според броя жители на населените места


Източник: Данни, подадени в КРС
На фиг. 7 е представена структурата на приходите от кабелна далекосъобщителна дейност. Като се има предвид, че над половината абонати са в населени места с над 60 000 жители, приходите от обществената кабелна далекосъобщителна дейност в тях формират още по-значителна част от общите пазарни приходи - 68%. В населените места до 5000 жители този показател е едва 11%.
По експертна оценка на КРС обемът на общите приходи от този пазарен сегмент за 2005 г. възлиза на около 151,5 млн. лв., което е с 30% повече от 2004 г. Основната им част продължава да е от разпространение на радио- и телевизионни сигнали (76%). Нараства делът от кодирани програми (почти 6%).
Някои от големите оператори („ЕВРОТУР САТ ТВ” АД, „ЕВРОКОМ КАБЕЛ” ЕАД, „ТЕЛЕКАБЕЛ” АД) предлагат на абонатите си и цифрова телевизия, която осигурява излъчване, транслиране и приемане на телевизионен сигнал изцяло в DVB-S формат. Предимство на тази технология е, че тя създава възможности за интерактивност, т.е. абонатът активно определя съдържанието и времето за това, което иска да гледа. Една от най-популярните услуги от този вид е „видео по поръчка”, при която абонатът може да гледа желани от него филми или програми срещу допълнително заплащане. Пакетът цифрови програми обикновено се ползва заедно с основния пакет аналогови програми, като се доплаща допълнителна абонамента такса за приемането им. Услугата се предлага и в пакет с кодирани програми.

Фиг. 7. Структура на приходите от кабелна далекосъобщителна дейност към 31.12.2005 г. според броя жители на населените места
Източник: Данни, подадени в КРС
По данни от проучване по поръчка на КРС (“Проучване и анализ на потребителското търсене на далекосъобщителни услуги в България”, 2006 г., изследване, извършено от Стопанския факултет на Софийски университет по поръчка на КРС) за периода ноември 2005 г. – март 2006 г., в България 69,1% от гражданите ползват кабелна телевизия, а 31,3% разполагат с Интернет връзка. Кабелната телевизия е най-широко разпространена сред населението на възраст 26-45 г.: 71% от представителите на тази възрастова група ползват услугата. Наличието на кабелна телевизия е характерно основно за домакинства с месечен доход от 601-900 лв. (77% от тях).

Приложение № 6
Заетост на телевизионните канали от страна на Министерството на отбраната.


Честотeн обхват [MHz]

Честотна лента [MHz]

Канал

Освобождаване

478-494

478-486

22

до края на 2007 г.

486-494

23

502-510

502-510

25

до края на 2007 г.

590-614

590-598

36

до края на 2007 г.

598-606

37

606-614

38


646-686

646-654

43

до края на 2008 г.

654-662

44

662-670

45

670-678

46

678-686

47

726-758

726-734

53

до края на 2008 г.

734-742

54

742-750

55

750-758

56

766-814

766-774

58

до края на 2008 г.

774-782

59

782-790

60

790-798

61

798-806

62

806-814

63

822-862

822-830

65

до края на 2010 г.

830-838

66

838-846

67

846-854

68

854-862

69
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница