3817 излишни болнични легла


от БСП викат Москов на дебат



страница3/17
Дата13.10.2018
Размер0.5 Mb.
#86235
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

66 от БСП викат Москов на дебат


в. Стандарт Стр. 5

Здравният министър Петър Москов ще бъде изслушван в парламента в петък по повод дарените от Турция ваксини "Пентаксим". По инициатива на БСП 66 депутати са се подписали, за да свикат дебат в пленарна зала. "С него искаме официално да приключим темата с ваксините", коментира социалистът Емил Райнов. След това социалистите ще изчистят мотивите си за вот на недоверие към кабинета за политиката в здравеопазването.

"След дискусията по ваксините в петък могат да се появят нови мотиви. Именно това е и целта на изслушването", уточниха от "Позитано" 20. Още не е ясно дали социалистите ще получат подкрепа за вота. Те чакат позиция на БДЦ.

"Споделяме голяма част от аргументите на БСП за вота на недоверие за здравната политика", каза вчера Хакан Адемов (ДПС). "Проблемите не само не се решават, а се задълбочават. Решенията, които се предлагат, създават сериозни притеснения", посочи той.



Вето от НОИ за инвалиди


Лекарските становища вече ще се оспорват

Мила КИСЬОВА

в. Стандарт Стр. 5

Реформата в ТЕЛК ще даде възможност да се оспорват лекарските преценки за степен на увреждане при съмнения за измама. Предвижда се втората комисия за експертизата на работоспособността, която ще е към териториалните дирекции на НОИ, да изисква допълнителни изследвания или повторение на изследвания при съмнение в решението на медицинската експертиза, заяви вицепремиерът Ивайло Калфин. В момента НОИ може да оспорва само процедурата по издаване на ТЕЛК-ови решения, но не и преценката на лекарите. "Сега веднъж като тръгне фалшив медицински документ, той си върви докрай, защото няма кой да го оспори", посочи Калфин. Само 1% от издадените решения на ТЕЛК се обжалват годишно от НОИ.

Реформата, която се провежда от две министерства - здравното и социалното, предвижда ТЕЛК-овете да бъдат заменени от нови лекарски комисии, в които ще участват практикуващи лекари специалисти. След освидетелстването хората с увреждане ще минават през социална комисия, която ще оценява възможността за работоспособност.

Лекуват наши деца с езда и гребане в Гърция


Михаела БЛАГОЕВА

в. Стандарт Стр. 7

120 хлапета, между които със специални потребности и с физически увреждания, ще участват в международен детски лагер това лято в Еърция. Проектът "Международен детски лагер Символ на мира - Вие сте част от нас" се организира от "Балканска федерация Адаптирана физическа активност Балкани и Черноморска област - ФАФА" и клуб Юнеско Еърция с подкрепата на нашето спортно министерство и ще продължи 3 месеца. Децата ще пътуват до южната ни съседка на групи за по 2 седмици, като първата от тях заминава през юни, уточни Слав Петков, президент на ФАФА.

Целта е хлапетата с увреждания и специални потребности да общуват свободно с останалите си връстници, докато спортуват, играят и опознават културното наследство на Еърция. Сред дисциплините, предвидени в програмата, са конна терапия, адаптирано гребане, ветроходство и щафетни игри. А сред инструкторите също ще има хора с увреждания. В лагера ще се включат деца от България, Еърция, Русия и други държави от черноморския басейн, като за подбора им водеща роля ще има по-ниският социален статус.

"Тази невероятна инициатива ще даде възможност на нашите деца наистина да се почувстват наши деца, защото няма по-добър начин да интегрираш дете с увреждане от това да го събереш с връстниците му", коментира зам.-министърът на спорта Нина Найденова. "На тези лагери децата създават връзки с деца от различни страни и възпитаваме в тях интерес към културното наследство", каза Агапи Свитайло, директор "Международни културни програми Юнеско - Еърция".



Симеон Дянков: Левият Калфин направи най-успешната реформа


С еврофондове и държавни поръчки се създава наркозависима икономика, казва Симеон Дянков

в. Стандарт Стр. 13, 15

- Г-н Дянков, какви са слабостите на бюджет 2016? Какъв бюджетен дефицит очаквате през настоящата година?

- Основните теми с бюджет 2016 са две. Първата е макрорамката: заложеният дефицит от 2% и покриването му с нов дълг. Втората е структурата на разходите. Тук се запазват 2 тенденции: поддържане на нереформираните сектори и повече пари за държавни поръчки.

Събираемостта върви добре най-вече благодарение на Ваньо Танов и митниците. Приходите оттам вече са над 8 млрд. лв. за година, а само при акцизите ръстът е 12% спрямо 2014 г. Този ресурс можеше да се използва при по-дисциплинирана разходна част.

Вижте как се движи процентът на преразпределяне през бюджета за последните 5 години. Расте. Събираме повече и харчим повече. През 2011 г. бяхме успели да свалим разходите под 34% от БВП, докато през миналата и тази година се очаква те да са около 40%. Процентът на преразпределяне през бюджета е мярка за отговорност или за липсата на такава.



- Някои икономисти заговориха за повишаване на данъци и/или въвеждане на нови такива. Смятате ли, че е необходимо?

- Въпросът е да не стане неизбежно. Продължаваме с политиката на дефицити и финансирането им с дълг. През 2012 г., на третата година от тенденцията за намаляване на дефицита насред кризата, успяхме да го свием до 0.45%. И после беше изпуснат.

През същата 2012 г. дългът ни беше 13.7 млрд. лв., тази година ще е двойно по-висок. Ако сте глава на семейство и вече имате задължения, които погасявате с лихвите - ипотека за апартамента и лизинг за колата, дали ще си позволите да влезете в още толкова задължения само за 3-4 години? Удвояването на дълга за 4 години, при хроничен дефицит, вече ни изважда от страните, за които се смяташе, че са фискално стабилни.

Поддържането на дефицит и покриването му със заеми не може да продължава дълго. Така идва темата с повишаване на данъците. Решението е едно и то се знае от самото начало: намаляване на разходите и преструктурирането им. Което означава реформи.



- Кой е икономическият сектор, който има най-голяма нужда от реформа през 2016 г.?

- Същите, за които продължаваме да си говорим: енергетика, здравеопазване, вътрешни работи. И съдебна система. Тя не е в икономическата категория, но дава цялото усещане дали страната, в която живеем, е демократична и правилата работят. От това зависи доверието на инвеститорите, доверието на младите да виждат бъдещето си тук и всичко останало.

В реформите сме по-назад, отколкото бяхме в края на 2014 г. Бях изненадан, че най-успешната реформа, макар и частична, беше прокарана от министъра, за който се предполагаше да е най-левият в правителството. Калфин направи в социалния сектор това, което се очакваше да направят министрите реформатори в своите икономика, здравеопазване, образование.

- Българската икономика е силно зависима от еврофондовете. Безвъзмездното финансиране обаче постепенно намалява. Какво може да го компенсира и да влее свеж капитал в икономиката ни?

- През 2010 г., след като бяха размразени плащанията по оперативните програми, еврофондовете даваха около 8% от инвестициите в икономиката. През 2015 г. този дял вече е 25%. Това е тенденция, макар че през миналата година го имаше и ефекта от приключване на първия програмен период. Такова ударно усвояване ще има отново през 2021-2022 г., когато ще се изчистват плащанията от сегашния програмен период. И после?

Смисълът на еврофондовете е не да налееш парите еднократно, а така, че да дадат тласък за устойчиво развитие нататък. За какво са ни магистралите, ако около тях не се развива икономика? За какво ни е водна реформа някъде, ако след 20 години там няма да е останал да живее никой? Сега е моментът да се мисли как да се използва изградената пътна инфраструктура не само да ходим по-бързо до морето, но около нея да се изгражда икономическа инфраструктура - мрежа от индустриални зони и логистични центрове. Затова трябва икономическа политика. Не виждам да имаме такава.

Иначе се оказва, че еврофондовете дават растеж, но той е временен и непазарен. В началото си говорихме за структурата на бюджетните разходи и продължаване на тенденцията за повече пари в държавни поръчки. Държавните поръчки, финансирането на проекти през бюджета, има същия ефект - дава непазарна част в растежа. Ето защо продължавам да смятам, че този вид икономически стимули повече вреди, отколкото помага.

Това е създаване на наркозависима икономика, където с всяка година дозата трябва да расте, за да я поддържаш. Пътят е точно в обратната посока: повече свобода за пазара и по-малко икономика, дрогирана с публични средства.

- Мнозина чертаят черни сценарии за разпадане на ЕС, еврото и еврозоната. Съществува ли подобна реална заплаха?

- Не смятам, че съществува реална заплаха. Това, което наблюдаваме, е резултат от наслагване на 2 процеса. Първият е вълната от евроскептицизъм и популизъм по места. Вторият е бежанската вълна. Резонансът на тези 2 вълни води до предсказанията за разпад на Европа, включително и от по-сериозни анализатори.

Неподготвеността на централните власти в Брюксел с трайно решение подсилва усещането, че вече всеки гледа да се спасява сам. От една страна, опитите за еманципация в Централна Европа -Вишеградската четворка и Словения, включително с идеята да строим стена по гръцката граница, от друга - вълненията преди референдума във Великобритания, значи центърът вече го няма. Това не е така. Защото всеки е наясно, че няма как да се справи сам. Така че изграждането на нови стени вътре в Европа не е решение. Краят на Римската империя е започнал със строежа на стени. Трайното решение е извън Европа. Местните играчи в Близкия изток ще имат все по-голяма роля по темата. Нека не мислим, че частичното падане на санкциите срещу Иран е само заради Русия. ЕС няма да се разпадне дори и Шенген да бъде временно замразен. Което също не вярвам да стане.

Иначе и без бежанската криза популизмът по места щеше да расте. Но даже и да се доберат до власт, радикалните популистки партии - независимо дали крайнодесни или крайнолеви - нямат трайно бъдеще. Тук Гърция е добър пример. "Сириза" вече е приемана като партия от статуквото, седи на власт и не дава решението, което обеща на избирателите си. Ясно е, че нямаше как да го даде.

Въпросът за разпад на еврозоната винаги е свързан с Гърция. По стечение на обстоятелствата сега Германия и Гърция имат общ интерес, свързан с бежанците. Гърция ще остане в еврозоната.

- България отдавна се стреми към членство във валутния и банковия съюз на ЕС. Предвид сложната геополитическа и икономическа обстановка, трябва ли да се ангажираме за по-бързо присъединяване към тях, или е по-добре да почакаме?

- За валутния съюз така или иначе ще трябва да почакаме. През 2014 г. надхвърлихме с почти 3% Маастрихтския лимит за дефицита заради КТБ. Не покриваме критериите за влизане в чакалнята. Дори и при добри прогнози за бюджета и дълга в следващите години, а не виждам ясна политика в тази посока, ще сме в ERM II към 2022 г. най-рано. За банковия съюз - мястото ни е там.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница