Стара Загора под карантина заради грипа

Стара Загора под карантина заради грипа

Мерките са разпоредени от Регионалната здравна инспекция. Както "Телеграф" вече писа, повечето от болните са повалени от грипния щам "Виктория". В края на миналата седмица са отчетени 341 болни от остри респираторни заболявания на територията на областта, което представлява 247,59 на 10 000 души население. В тази връзка е разпоредено ограничаване на свижданията в здравните заведения, както и спазване на строг дезинфекционен режим. Задължителен става филтърът в детските заведения и недопускането на заболели от грип хлапета.

От РЗИ препоръчват да се избягват затворени помещения с присъствие на много хора като молове, киносалони и театри. Преди ден шефът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обясни пред "Телеграф", че ваканцията на учениците ще ограничи временно заболеваемостта. Очаква се пикът на заразата да е около празника на Св. Валентин.

Изхвърляме по един тон стари лекарства

По един тон стари лекарства изхвърляме всяка година чрез системата на Столична община за разделно събиране на опасни отпадъци. Това сочи справка, предоставена на "Телеграф" от фирмата, която се занимава с прибирането и обезвреждането им.

Кампанията стартира в началото на 2012 г. и само за три години е обработила общо 10 тона вреден боклук. Най-често услугите им са търсени именно заради медикаменти с изтекъл срок на годност, които съставят 26% от общото изхвърлено количество. Преди лекарствата са единствено остатъците от ремонтни дейности като бои, лакове, лепила и разредители. Освен на общите събирателни пунктове фирмата събира опасен боклук, като идва до дома ни.

Опасно

За да се възползваме от тази услуга, трябва само да позвъним на телефон 0700 11 750. След това в рамките на няколко дни до две седмици екип идва директно до вратата ни и със специално оборудвана техника извозва рисковите продукти. Това се случва само ако пренасянето им в обществения транспорт или в личния ни автомобил е наистина опасно, което не важи за таблетка от старо лекарство. В сила е обаче за всички продукти, които съдържат живак. Така например ако в дома си имаме стар термометър, апарат за кръвно или живачна ампула, дори и да е само едно нещо, екипът ще дойде директно до входната ни врата. За други опасни отпадъци, особено в помалки количества, са предназначени мобилните събирателни пунктове, за които има определен ежемесечен график.

За една година всеки човек събира около 300400 г непотребни илачи. Въпреки системата обаче все още хората масово използват старите и погрешни методи, за да се отърват от ненужните таблетки. Някои опитват да върнат старите лекарства обратно в аптеката. Проверка на "Телеграф" обаче показа, че фармацевтите не ги искат. Въпреки че в много от листовките пише да се консултираме именно с фармацевт за безопасното унищожаване на излишните количества, те не ги приемат. По-интересното обаче е, че повечето от тях дори не знаят накъде да насочат онези, които искат да предадат медикаменти с изтекъл срок. Затова повечето хора се отказват от доброто си желание и мятат илачите в контейнера или директно в тоалетната чиния. Практика, която е абсолютно забранена вече 15 години.

Трябва ни повече отговорност

Масово хората в страната изхвърлят лекарствата с изтекъл срок на годност в контейнерите или в тоалетната, защото не им се занимава. Най-лесно е да ги бутнеш при останалите боклуци и да успокоиш съзнанието си, че няма да има последствия. Такива обаче има от всяко действие.

В конкретния случай някой клошар или улично животно биха могли да се натровят със старите медикаменти. Изхвърлените директно в тоалетната лекарства пък отиват направо в почвата и я замърсяват. Това няма да се случи, ако старите лекарства се предават на пунктовете за опасни отпадъци. Такива трябва да се правят навсякъде в страната и общините да имат ангажимент да запознават гражданите с работата, която извършват. Това си е вид обучение по социална отговорност. А ние имаме нужда от такава. Наистина е добре да започнем да мислим повече за природата, а и за останалите хора. Затварянето в черупка и незаинтересоваността от живота на другия ни е отдалечило тотално от понятието "гражданско общество".

Д-р Кристина Чачева и д-р Марина Михова, които оперираха бебе в утроба:

***

- Прави се през ултразвуков контрол. Майката е будна, с локална анестезия. На бебето също се поставя - или в крачето, или посредством майката. Когато анестезията е поставена венозно, тя достига и до бебето. След това се поставя самият дренаж. Не е лесно, манипулацията е наистина трудна. Първия път поставихме дренажа, но бебето го измъкна, затова повторихме опита. При втория път го поставихме така, че то да не може да го достигне и в крайна сметка успяхме да задържим бременността.

- Минути. Това за дванайсетте часа не е вярно. Броени минути трае.

- Много по-често. Аз работих в Университетската клиника по акушерство и ги некология в Бон. Аз завърших там и цялата ми специализация премина в нея. Това е най-добрият център в Германия за пренатална диагностика и терапия и това беше ежедневие. Но в Германия има 650 000 раждания на година и съответно броят на малформациите също е много по-голям. Докато при нас е десет пъти по-малък и не е възможно да имаме толкова много деца. А и истината е, че за да можеш да правиш нещо такова, трябва да си го виждал и правил много пъти, защото е трудно.

- Аз работих 10 години с професор Томас Кол, който е един от водещите специалисти по вътреутробна хирургия. Там бяха извършени първите операции на спина бифида (възстановява гръбнака на бебето в утробата - бел. ред). Аз имах щастието да участвам в екипа, който оперира първите 30 бебета, като само една такава процедура трае 10 часа.

- Прави се например разширяване на сърдечните клапи на бебето, пренатално е единственото възможно нещо. Но това е доста рискована операция и най-често е неуспешна. Такива интервенции обаче така или иначе с е правят сам о когато нямаш друг избор, т.е когато единствената друга възможност е плодът да загине. Защото всяка пренатална манипулация води до риск за по-ранно раждане или увреждане на детето. Така че такива неща не се правят с лека ръка.

- Причината е комплексна. Аз живея и се чувствам по-добре в България. Освен това в болница "Надежда" получих предложение за работа, което не можех да откажа. Защото тук мога да правя това, което ми харесва.

- Да, разбира се. Много съм щастлива, когато бебетата, на които сме помогнали, се раждат живи и здрави. Оценявам и реакцията на хората, колко се радват, колко са щастливи. В това е смисълът.

***

СПАСЯВАЛИ СМЕ С ЛАЗЕР НЕРОДЕНИ БЛИЗНАЦИ

- Д-р Михова, случаят с Християна ли е първият, в който вие лично участвате?

- Не, това е второто ни бебче с подобен проблем, което стигна до този прекрасен край. Първото се роди през април миналата година. То също беше с плеврални изливи и при него посредством същата манипулация стигнахме отново до чудесен резултат и вече си имаме две здрави бебета. Освен поставянето на плеврални дренажи обаче вече имаме и няколко други вътреутробни операции.

- Работим с няколко усложнения на бременността, които подлежат на фетална терапия На първо място това е приложението на лазер при фетофетален трансфузионен синдром. Това е нещо, което звучи ужасно сложно, но всъщност при еднояйчни близнаци, кои то използват обща плацента и имат кръвни връзки помежду си, много често се случва така, че единият близнак помпа кръв в кръвообращението на другия. От тези случаи вече имаме три успешно приложени лазерни процедури, при които кръвообращението на близнаците е разделено и те са получили реален шанс за нормално развитие през бременността. Друго много голямо приложение на феталната терапия е корекцията на фетална анемия, която се получава най-често при резус негативни майки, които са сенсибилизирани (предразположени бел. ред) и плодовете им също страдат от анемия. В тази посока също имаме вече три бебета, които са минали през цялата тази плеяда от неща. Така че вече имаме 8 операции на бебетата от утробата на майката.

- Не познавам човек, който е отдаден на работата си, който е добър в работата си и съвсем се е съхранил от подобни емоции. Когато човек се прибере в къщи, тези неща ги преживява, те не приключват с края на работния ден. Но тук говорим за професионализъм. Всеки един от нас е свикнал с работата в операционна и тези неща не играят толкова голяма роля, колкото в очите на хората, които не се занимават с това.