3М : музика, масонство, моцарт ея темата „ Трите М



Дата01.08.2017
Размер140.53 Kb.
#27039


ТРИТЕ „М“ (3М) : МУЗИКА, МАСОНСТВО, МОЦАРТ - ЕЯ

Темата „ Трите М“ се роди съвсем случайно в главата ми. Исках да направя градеж за Музиката в Масонството, а Моцарт съвсем логично се присъедини към темата (3M-много масонско се получи). Няма Масон, на когото, ако заговориш за масонска музика първата му асоциация да не е свързанан с Моцарт и разбира се с най-масонското произведение въобще – операта му „Вълшебната флейта“. В крайна сметка трите теми са толкова вплетени една в друга, че действително могат да се изведат до масонски символ -„3М“

Ще започна от общото, всеобхватното, за да стигна до частното, конкретното.
МУЗИКА
Няма по-велико изкуство, нямо по-масонско изкуство от Музиката.“ Е. Я. 
Какво е Музиката – висша хармония на звуците, безкрайна в своето разнообразие.

Какво е Масонството – висша хармония на човешките взаимоотношения, безкрайни в своето разнообразие.

Музиката не е само пасивна хармония, тя има способността да хармонизира средата, в която се разпространява. Под среда нямам предвид само, хората, които имат уши да чуват, имам предвид, животните, растенията, водата ..... Доказано е, че кравите  дават повече мляко на музика на Моцарт, растенията растат по-бързо при наличието на фонова музика, водата променя кристалната си решетка, а ние сме 70% вода. Музиката лекува.

Ако направим паралел с Масонството – братството не е пасивна хармонична среда, ние се стремим към самоусъвършенстване (хармонизиране), първо на самите себе си, после на масонската общност, а като следствие и на човешките взаимоотношения като цяло, хармонизираме връзките си с природата.

Бих могъл да задълбоча още темата, но докато пишех градеж попаднах на една статия, която ме порази и която дава глобална дефиниция на явлението „Музика“. Смятам да завърша подтемата „Музика“ с нея, като я предам дословно:

Защо Струнната теория може да е ключ към разкриване

Теория на всичко“

Основна цел на модерните физици е да открият една теория, която е в състояние да обясни цялата вселена и да обедини силите на природата в себе си. Стандартният модел например оставя тъмната материя, тъмната енергия и дори гравитацията извън картината, което означава, че касае много малка част от това, което съставлява вселената.

Струнната теория свързва концепцията на Айншайн за Общата теория на относителността с квантовата механика и резултатът е квантова теория приложена към гравитацията. Това приложение ни позволява да разбием вселената отвъд нивото на субатомните частици до вибриращи струни, чиито вибрации и взаимодействие съставляват вселената.

С други думи, цялата материя е съставена от атоми, всички атоми са съставени от електрони, неутрони и протони, а те от своят страна могат да се разбият до кварки. Кварките са съставени от тези динамични струни, чиито движения в пространството са ключ към разбирането на вселената. Такова обяснение дава Мичио Каку, физик в Сити Колидж Ню Йорк. Каку е съавтор на теорията за струнното поле (клон в Струнната теория).

Каку: Субатомните частици не са нищо друго освен музикални ноти на малка вибрираща струна. Какво е физиката? Физиката не е нищо друго, а законите на хармонията, с които можеш да пишеш по вибриращите струни. Какво е химията? Химията не е нищо друго, а мелодията, която можеш да създадеш чрез взаимодействието на вибриращите струни. Какво е вселената? Вселената е симфонията на вибриращите струни. Какъв е Божият промисъл, за който Алберт Айнщайн пише през последните 30 години от живота си? За първи път в историята имаме кандидат за Божия промисъл. Това е космическа музика, която резонира в 11 измерения в хиперпространството.

ДОБРИ ВИБРАЦИИ

В интервю за Big Think Каку обяснява Струнната теория така: Стандартният модел за физика, в това число Хигс Бозон, представлява най-ниската октава на вибрираща струна. Тъмната материя, която съставлява около 23% от вселената, е следващата вибрация нагоре. Тъмната енергия „се случва“, когато симетриите на суперструната се счупят и тя съставлява 68% от вселената.



(Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица. Съществуването и е доказано и потвърдено от Европейската организация за ядрени изследвания – CERN на 14 март 2013 г. Теоретично е предсказана от Питър Хигс в рамките на т.нар. Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици). Хигс бозонът е единствената елементарна частица от стандартния модел, която не е наблюдавана експериментално до юли 2012 г.)

Така, според Струнната теория, всяка вибрираща струна кореспондира с различна частица и почти сигурно има и повече измерения във вселената от онези 4, за които някога се мислеше, че представляват всичко. Струнната теория е уникална в момента, подчертава Каку, защото е единствената, която наистина има потенциала да бъде „теория на всичко.“


Братя, не знам какво да добавя към това.
МАСОНСТВО

Прочитайки горната статия, мислите ми тръгнаха в съвсем различна посока. Опитах се да разгледам Масонството от гледна точка на „елементарна теория на музиката“. И започнаха да се появяват в съзнанието ми различни препратки, различни преки връзки между музика и масонство, например:

Всяка музикална форма се изгражда върху 3 основни тона – тоника, доминанта и субдоминанта = Майстор, Първи надзорник, Втори надзорник (Майстор, Калфа, Чирак/трите колони на храма).

Сонкопът в музиката е = на чирашките стъпка, ръкостискане и чукане.

Числото 5 – петолиние, квинта ...

Числото седем – седем са основните тона на гамата, септима и т.н.

Т.е. принципите на изграждане на хармонията в музиката са същите, върху които се гради хармонията в Масонството.
ИСТОРИЯ МУЗИКА/МАСОНСТВО

В историята, периодът на стиловете Барок, Рококо и Виенскaта Класическа школа, може да бъде описан като Ера на Просвещението, обхващащ 17 и 18 век.


Тогава се развиват и масонските философия и ритуали, композира се и много музика за Братството. Музиката намира много приложения в Масонския ритуал още тогава: Процесът на преминаване от единия до другия край на залата често е бил съпровождан от музика. Множество такива „пътеществия около ложата” представят хода на времето и музикалният акомпанимент е особено подходящ. Музика се изпълнява също и преди и след молитва, при постъпване в Ложата. В Англия дори и днес е обичайно да се изпълнява „Заключителната ода” в края на всяка среща на Ложата.

Братя, мисля, че на всички ни е ясно какво е въздействието на музиката в нашите ритуали – в една организирана среда, която се стреми към хармонизиране на отношенията няма по-въздействащо влияние от добре подбраната музика - хармония от звуци, които засилват, резонират емоциите ни, откъсват ни от ежедневието и ни потапят в състояние на единение, на братска любов и скрепване на веригата.

Не случайно велики композитори като Моцарт, Хайдн, Лист, Соуса, Сибелиус са композирали и изпълнявали музика по поръчка на наши братя.

В настоящия градеж ще разгледам малко по-подробно гения на Моцарт и неговия принос за масонската музика



Мистерията – Моцарт; Масонската опера „Вълшебната флейта”
Историята твърди, че Волфганг Амадеус Моцарт е бил единадесет годишен, когато е композирал първите си песни върху масонски текст посветени на лекаря му - масон, лекувал го по това време от едра шарка. На 12 години, детето - чудо композира едноактната операта „Бастиен и Бастиена” по поръчка на високо ерудирания виенски лекар Месмер. Премиерата на операта, издържана в традициите на немския зингшпил /игра с пеене/ се състояла през 1768 г. в градините на д-р Антон Месмер. Лекарят става известен през XVIII в. с теорията си за животинския магнетизъм окачествяван като чисто шарлатанство от парижките му опоненти. Впрочем, днес името на д-р Месмер се свързва най-вече с „mesmerism” /хипнотизмът/, представян често погрешно като хипноза.

През 1770 г. четиринадесет годишният Волфганг Моцарт получава второто си име „Амадеус” /„Обичащ Бога”/.

Първият осъзнат музикален досег на композитора със свободното масонство става през 1772 г., когато Моцарт написва музиката на два хора за премиерата на „Тамускралят на Египет” - пиеса от масонският драматург - Тобиас Филип Фрайхер фон Геблер1. Шест години по-късно, Моцарт пише допълнителна музика за една нова постановка на пиесата, продуцирана от Шиканедър. Инцидентната музика за „Тамус” била неговата първа специфична масонска творба. Пак през 1772 г., когато композиторът е вече на16 години, той пише драматична серенада за ръкополагането на новия архиепископ на Залцбург към либретото от Пиетро Метастазио2, базирано върху „Сънят на Сципион”.

Няма съмнение обаче, че най-голямото художествено достижение, в което свободното масонство е играло главна роля е най - известната Моцартова масонска творба - оп. „Вълшебната флейта” /Die Zauberflöte/, чиято премиера се състояла на 30.09.1791 г. във Виенският театър - по-малко от 3 месеца преди смъртта на Моцарт. Тази опера обикновено е окачествявана като върхов хвалебствен химн на Просвещението. Впрочем, дълги години либретото й било осмивано и тълкувано като „детинско” и твърде недостойно за превъзходната партитура. По този повод Гьоте пише, че „се изисква ерудиция, за да се разбере стойността на това либрето, вместо да се подиграва!”.

В каталога на Кьохел „Вълшебната флейта” е преди „Милосърдието на Тит”, защото се предполага, че Моцарт е работил над нея до последния си ден. Действително „Вълшебната флейта” не е първата масонска опера. Ziriaster на Жан Филип Рамо от 1749 г. и Osiride на Йохан Готлийб Науман от 1781 г. са само две от произведенията, които са базирани върху херметичните теми. И все пак Моцарт, на когото никога не е липсвало вдъхновение, изглежда не се е повлиял от тях. Идеята вероятно е била на Емануел Шиканедър – актьор, певец, ръководител на театрална трупа и многостранна личност с голям талант, с когото Моцарт се запознава в Залцбург още през септември 1780г. На практика операта „Вълшебната флейта” представлява един откровен опит на двама лоялни посветени в масонското братство, Моцарт и Емануел Шиканедър /театралният продуцент, написал либретото/ да защитят свободното масонство от австрийските му критици, призоваващи то да бъде забранено. Действително през XVIII в. масонството било изключително популярно сред виенски общество. Но свободните му схващания по отношение на човешките права, естествено не били приемани добре от монархията, която се чувствала застрашена. По тази причина през 1785 г. император Йозеф II издава заповед да бъде намален борят на ложите във Виена. Нещо повече, императорът дори изискал ложите да представят на правителството списъци с имената на членовете си, което било кощунствено за едно тайно общество, но пък безценно за съвременните учени. Институцията на свободното масонство била заклеймена с една папска вула, макар че изглежда тя не е влязла в сила в свещената Римска империя. След смъртта на император Йозеф II през 1790 г., оцеляването на свободното масонство в Австрия, било под въпрос.

Бащата на Моцарт - Леополд Моцарт също бил масон - член на ложата „Zur wahren Eintracht”, в която по-късно членувал и неговият приятел Франц Йозеф Хайдн. Много от най-ранните контакти на Моцарт били с близките приятели - масони на неговия баща. Други пък били членове на кръговете на илюминатите, чието движение процъфтявало по това време. Самият Волфганг Амадеус е посветен във Виена през 1784 г. След тази година се появяват дузина произведения със специфично масонско съдържание, включително няколко кантати и изтънчената „Масонска Погребална Музика” / Mozart - Masonic Funeral Music for Orchestra in C minor, K. 479a47. За посвещаването на баща му Леополд Моцарт в масонството пре з април 1785г., Моцарт пише музикалната творба „Пътешествието на чирака“. Текстът, който Моцарт избрал за творбата си има следното съдържание:



Ти, който сега се качи по-високо,
във високия дом на Мъдростта,
продължавай непоколебим все по-нагоре и нагоре.
Знай, че това е най-благородния път.
Само непомрачена душа
може да достигне светлината.
Коментарът е излишен.
И така, историята на „Вълшебната флейта” - Моцарт – Шиканедър била базирана върху алегоричния роман „Sethos3 на масона абат Жан Терасон4. Този роман разказвал за древния Египетски принц Sethos, който се подложил на доста изпитания за инициация. Търсейки духовно просвещение, принцът пътувал по целия свят. Впрочем, по това време се е вярвало, че Sethos е извор на масонски ритуали и идеи. Вече се знае, че абат Терасон е знаел ритуалите от свободните масони. Тези ритуали били популярни във Франция по негово време. Самият Терасон, представил историята на Sethos в художествена творба, твърдял че е използвал гръцки ръкопис от неизвестен автор, базиран върху египетски източници. С помощта на този роман абат Терасон популяризирал понятието „египетски тайни”. „Sethos” бил не само много четен от масоните из цяла Европа, но също така и понякога цитиран от френските историци, като авторитетен източник върху древно-египетската религия. Образът на Тамино от „Вълшебната флейта” несъмнено се препокрива със самия Sethos; а премеждията през които преминава Тамино във второ действие - сцена 11, са базирани върху масонските ритуали за посвещаване. Образът на Зарастро пък– Висшият Жрец на Храмът, очевидно визира реформаторът на древната персийска религия Зороастър, един от най-великите от prisci theology. Съществува и друга версия – алюзията с граф дьо Калиостро5, който по това време в Париж правел опити да прочисти съществуващите масонски ложи на Франция, за да създаде в крайна сметка свой собствен „египетски ритуал”. Впрочем този ритуал бил известен с това, че отделял жените от мъжете, защото ги считал за един вид тяхно допълнение – „Adoption”. Предполага се, че Моцарт е познавал Калиостро и дори, че под името „Sarastro” композиторът е имал предвид Върховния жрец на Изида и Озирис.

Карл Фридих Шинкел6 – Градината на Зарастро

сценографията на II-ро действие, сцена VII-ма
Масонският характер на операта е очевиден. Той може да бъде усетен още от първоначалните акорди на увертюрата, която е написана в „ми бемол” /es dur/ –Масонска ключова тоналност, тъй като е с три бемола. По този начин се представя „Триадата”, която има същата трансцедентална значимост за свободните масони през XVIII в., каквато e имала и за Питагорейците. Величествената встъпителна <фраза – акорд> е последвана от други два акорда, всеки предшестван от слаби времена създаващи ритъм от 5 части: Х-хХ-хХ. Така получената петица съчетава Диадата и Триадата, дори нещо повече, според проф. Джеймс Стивънс Кърл7 в масонската система от знания „петицата” представлява „огнената пламтяща звезда на женския Порядък или самата светлина.” Точно това придава на операта перфектна симетрия, тъй като финалът изразява върховния триумф на светлината над мрака. Анализът на Кърл за увертюрата продължава: „Последващото adagio представя по конвенционален начин Царството на Нощта или Мрака, или Хаосът. Началото на фугата е „Ordo ab Chao” или „Ред в хаоса”, Царството на Светлината с един ритъм, напомнящ ударите на дървени чукове, т. е. масонска алюзия. Фугата започва с „три пъти по три” акорда, т.е. най-висшата Майсторска Степен с насечен ритъм....последвана от една по-мрачна част в минор с много хроматизми,/ внушаваща пътуване чрез звука/, което да ни поведе към мажорните заключителни тактове, представящи победата на Слънцето.”

Цялата опера изобилства от край до край от масонски теми, като особено това се открива в специфичния цифров символизъм – „тройката”. Числото „три”, едно от най-свещените числа още от времето на Питагор, е навсякъде в творбата: Освен трите прекъсвания на Увертюрата, има Три дами, Три момченца и множество триолови ритми. Една от мистериите в операта е Царицата на Нощта, първоначално замислена като второстепенен образ, но в последната версия на операта е превърната в отмъстителен лунатик. Едно от възможните обяснения за това е, че е изпозлвана от Моцарт-Шиканедър като символ на Църквата. Известният дизайн на Карл Фридих Шинкел за първо действие - VI-та сцена, изобразяващ Царицата, възнасяща се в небесният свод върху полумесец, заобиколена от подредени звезди, подсказва образа на Дева Мария и нейният апотеоз като Зорница. Шинкел представил Царицата в ситуация, в която тя се възнася, стъпила върху полумесец към небесният свод, заобиколена от сферично подредени звезди.


Карл Фридих Шинкел – Царицата на Нощта


В този смисъл, несравнимата омраза на Царицата към Зарастро – върховният жрец, също е алегория на враждебността на Църквата към свободното масонство. Когато принц Тамино разбира, че силата на братството на жреците, /т. е. на Масоните/ е в трите добродетели, които са: Мъдростта, Силата и Красотата, както са му обещали трите момчета, индиректно внушава, че свободното масонство ще превъзмогне противниците си. Действително това е откровен намек, че свободното масонство ще успее да преодолее всички свои противници. И все пак надеждата на Моцарт и Шиканедър не се осъществява. Свободното масонство било забранено в Австрия през 1795 г. и легализирано отново чак през 1918 г.

Съществуват няколко книги, направили опит да разтълкуват всички масонски символи, скрити в текста и музиката на Моцартовата опера. Една от тях е „Масонски аспекти в оп. „Вълшебната флейта”на Жак Чейли8.

Но не е необходимо да се задълбава толкова много в недрата на операта, за да се открие връзките й с древните концепции за музикалната Вселена. В някои моменти усещането от присъствието на Великата тема просто блесва. Когато Тамино свири на вълшебната флейта в 1-во действие – XI сцена, викайки дивите зверове да се приближат и да чуят песента му, очевидно се отъждествява с Орфей. По-нататък, във 2-ро действие - XII сцена, двамата оръженосци пеят: „Който стъпи на този път, изпълнен с изпитания:Огън, Вода, Въздух и Земя, ще бъде осквернен и когато преодолее страхът от смъртта, тогава ще се възнесе до небесната сфера и ще бъде посветен.”

Вълшебната флейта” със сигурност представя Моцартовата философия много по-точно от която и да е от другите му опери. Пишейки произведение за един народен театър от предградията, съвместно с приятеля си, брат-масон, на композиторa не се е налагало да се безпокои как да задоволи суетата, или политическите пристрастия на някой благороден покровител. И никъде другаде не се чувстваме толкова близко до Моцарт, както във финала на операта, където Зарастро, стоящ пред храма на Слънцето пее: „Златното великолепие на Слънцето прогонва Нощта и разклаща властта и мощта на Злите сили”.



Обични Братя, темата 3М е необятна, във всяка една от трите под теми. Ще бъда доволен, ако съм бил полезен с градежа, който предсавих пред вас.

1

 Тобиас Филип Фрайхер фон Геблер /вероятно между 1720-1722 – 1786/ е драматург, считан за един от най-модерно мислещите австрийските държавни служители на своето време. Бел. авт.

2

 Пиетро Антонио Доменико Трапаси е роден на 13 януари 1698 година в Рим. Богат римски адвокат и поет го осиновява, като му дава името Метастазио /фамилията Трапаси в превод на гръцки/. Вивалди, Хендел, Хасе, Глук, Моцарт, Салиери и още редица автори са използвали неговите либрета. Бел. авт.

3

 Sethos е фараон на Египет описани от Херодот в историята му /Книга II /Euterpe/ Бел. авт.

4

 абат Жан Tерасон /1670 – 1750/- духовник, писател, френски елинист и Латински учен. Бел.авт.

5

 Граф Алесандро ди Калиостро /1743-1795/ е псевдоним на окултиста Джузепе Балсамо, италиански авантюрист. Бел. авт.

6

 Карл Фридрих Шинкел /1781-1841/ - немски архитект, художник и дизайнер. Той е автор на известния дизайн на медала Железен кръст, както и на мебели в стил, от който по-късно се развива стилът „бидермайер”. Шинкел е и сценограф на няколко пиеси на Йохан Волфганг фон Гьоте. Бел. авт.

7

 Джеймс Стивънс Кърл /1937/- почетен професор, архитект и историк. Бел. авт.

8

 Жак Чейли /1910 – 1999/ е музиковед, френски композитор. Бел. авт.


Каталог: system -> files
files -> Семинар от серията Paving Youths’ Way на тема: Успешна реализация в България 2 4 ноември 2012 г хотел "Дружба", Банкя п р о г р а м а
files -> Бизнес моделът на макдоналдс
files -> Cepu international Italia partner of the Medical University of Sofia invest in Bulgaria
files -> Програма за специалност медицинска генетика 2016г. Въведение
files -> Семестриални такси на студентите : специалност „обществено здраве и здравен мениджмънт”
files -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
files -> На научния проект (изписва се)
files -> Годишен доклад 2012: важното накратко 1
files -> Зимен семестър медицински факултет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница