4 Дисциплина

Учебно съдържание

Всеки студент ще получи на първото занятие името на автор и неговото произведение, което трябва да прочете и да представи пред колегите си съгласно график. Рефератите се представят устно с продължителност не повече от 15 минути. Целта е да се говори концептуално и тезисно. Не се изчерпва цялостно даденото произведение, а се извлича информация по следните въпроси:

• 
  Как дефинира даденият автор властта, политиката, държавата
  
• 
  Какви форми на управление разглежда
  
• 
  Къде вижда мястото на индивида в системата на управление
  
• 
  Откъде извежда въпросите за справедливостта и свободата
  
• 
  Какъв е основният принос на дадения труд
  
• 
  За какво служи властта
  
• 
  За какво служи политиката?
  
• 
  В какво се състои властта на експертите/служителите?
  
• 
  По какво да разпознаем дали управлението е добро? Достатъчно ли дадено управление да бъде законно, за да бъде наречено добро?
  
• 
  И т.н. според всеки отделен текст
  

Студентите, представящи своя реферат трябва да въведат с няколко думи особеностите на епохата и личността на разглеждания от тях автор. Всеки рефериращ трябва да се старае да представи изложението си интересно за своята аудитория. Извеждането на полемични въпроси въз основа на текста, прочути (крилати) фрази, интересни цитати са някои от помощните елементи на изложението. Студентите имат пълна свобода в организацията на своето изложение (могат да ползват опорни писмени бележки, цитати и пр., но не се позволява изчитането на цялостен писмен доклад-реферат).

Всяко семинарно занятие е форма на провеждане на устен изпит със съответната текуща оценка. На семинарите говорят студентите. Преподавателят поставя концептуалната рамка, задава въпроси и прави корекциите и смисловите заключения. Студентите биват оценявани въз основа на това дали са подготвени, дали могат да се изразяват аргументирано и по същество. Очакването е да се стремят към проблемно мислене и анализ, както и към интересно изложение.

1. 
   Дефиниране на политиката. Същност на политиката и политическите институции.
   
   1. 
      “Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 9-17)
      
   2. 
      Лекции и допълнително – от семинарно занятие върху Макс Вебер „Политиката като признание”
      
2. 
   Разбиране за отношението политика – публична администрация. Особеност публичната администрация като наука и като дейност. Модели на публична администрация.
   
   1. 
      „Въведение в публичната администрация” ( М. Милър, „Идеи и концепции за публичната администрация”, с.39-63)
      
   2. 
      „Публична администрация в политическа среда. Текстове.” Танева, Въведение към сборника (с. 7-12)
      
3. 
   Взаимодействие и особеност на политическа власт, публична власт, и икономическата власт. Източник на властта.
   
   1. 
      „Въведение в публичната администрация”-- Т. Танев, „Публичната администрация като обществена реалност” с. 15-39
      
   2. 
      „Въведение в публичната администрация” – Св. Ставрев, „Власт и управление в публичните организации”, с. 315-330
      
4. 
   Понятие за политическа система. Видове политически системи. Политически режим. Форми на управление. Понятие за партийна система.
   
   1. 
      „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 18- 24; 122-128)
      
   2. 
      Семинари (Хана Аренд; Фр. Хайек;)
      
5. 
   Политическа социализация и политическа култура като елементи на политическата среда.
   
   1. 
      „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 25-43)
      
6. 
   Форми на политическо участие в обществата на либералната демокрация. Понятие за гражданско общество. Групи на интереса.
   
   1. 
      „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 129-140; с. 45-50 )
      
7. 
   Избори и избирателни системи. Предимства и недостатъци на мажоритарната и пропорционална избирателни системи.
   
   1. 
      „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 50 - 62)
      
8. 
   Понятие за демокрация. Принципи на демократичното общество. Модели на демокрация.
   
   1. 
      Карасимеонов, „Политика и политически институции”,( с. 142-145)
      
   2. 
      „Публична администрация в политическа среда. Текстове.” (А. Лейпхард, „Уестминстърски модел на демокрация” и „Консенсусен модел на демокрация”с. 15 – 48
      
9. 
   Същност и роля на политическите партии в политическия процес. Характеристики на партийните фамилии.
   
   1. 
      „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 68-118)
      
10. 
    Институции на държавната власт. Разделение на властите. Парламентаризъм – основни понятия: императивен мандат, свободен мандат; законодателен процес;
    
    1. 
       „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с.142-176)
       
    2. 
       „Въведение в публичната администрация” – Хуб Спорманс, „Политически институции – типология и варианти ( с. 153-163)
       
11. 
    Същност на изпълнителната власт: историческа еволюция и съвременно състояние. Същност на президентската институция. Полупрезидентски режим.
    
    1. 
       „Политика и политически институции”, Г. Карасимеонов (с. 177-210)
       
    2. 
       „Въведение в публичната администрация” – Хуб Спорманс, „Политически институции – типология и варианти ( с.163-168)
       
12. 
    Тенденции в развитието на модерния свят – политиката на либералната демокрация.
    
    1. 
       Карасимеонов, „Политика и политически институции”, --Политиката на либералната демокрация, 222-230
       
    2. 
       „Публична администрация в политическа среда. Текстове.” Въведение към „Гражданите и държавата”, (с. 118-146)
       
    3. 
       „Публична администрация в политическа среда. Текстове.”—„Глобалният дебат за третия път”, (с. 89 – 118)
       
13. 
    Теми от упражненията: Разбиране за властта: произход на властта; разделение на властите; проблеми в съвременния политически процес;
    

1. 
   Макиавели, „Владетелят”: Технология на властта; произход на властта; рационалност на управлението.
   
2. 
   Хобс, „Левиатан” : Договорната теория за държавата; структура и функции на управлението;
   
3. 
   Лок, „Два трактата за управлението”: Принципи на либерализма; либералният индивидуализъм;
   
4. 
   Монтескьо „За духа на законите”: Теорията за разделението на властите; принципи на управление;
   
5. 
   Русо „За обществения договор”: теорията за народния суверенитет; проблемът за формите на представителност и императивния и свободния мандат;
   
6. 
   Вебер, „Политиката като призвание”: източниците на власт и характеристики на политическата дейност;
   
7. 
   Аренд, „Тоталитаризмът”; характеристики на тоталитарните политически системи; въпросът за доброто управление;
   
8. 
   Аренд, Хана, „Насилие и политика”
   
9. 
   Себастиан Хафнер, „История на един германец” и „Бележки за Хитлер”: развитие на политическия процес между двете световни войни в Германия; политическа и партийна криза, предпоставките за нацисткия тоталитаризъм; узурпирането на властта и възможностите за превенция между двете световни войни;
   
10. 
    Дарендорф, „След 1989 година” и „Модерният социален конфликт”: предизвикателства пред демократичните системи; ролята на гражданското общество като субект при либералната демокрация
    
11. 
    Робърт Дал „За демокрацията”: принципи на демокрацията като политическа система;
    
12. 
    Дейвид Боаз „Либертарианството”: Либертарианският възглед за справедливостта, политическата свобода и ролята на държавата
    
13. 
    Морис Дюверже: Характеристики на президентската институция и полупрезидентски режим
    
14. 
    Хуан Линц, „Парламентаризъм и президенциализъм”
    
15. 
    С. Хънтигтън, „Сблъсък на цивилизациите”: разглеждат се западните, ислямските и азиатските системи на мисъл и управленско противопоставяне; универсалността на единен цивилизационен модел е илюзия; неуниверсалността на парламентарната демокрация и свободния пазар като социални регулатори;
    
16. 
    Франсис Фукояма „Краят на историята” и „Големият разлом”: предизвикателства и перспективата пред съвременните либерални демокрации; преносът на демократични модели в различни условия;
    
17. 
    Ърнест Гелнер „Условията на свободата. Гражданското общество и неговите съперници”: обществени състояния; понятието за атомизация и аномия; гражданско общество-държава;
    
18. 
    Джон Ролс „Политическият либерализъм”: принципи на политическия либерализъм; разбиране за политическата справедливост като морална категория;
    
19. 
    Фридрих Хайек, „Илюзията на социалната справедливост”: понятие за обществено благо в свободното общество; справедливостта като характеристика на човешкото действие, а не като социална справедливост, която е възможно понятие само при централизирана власт и планова икономика, която се осъществява с цената на ограничение на индивидуалната свобода;
    
20. 
    Фридрих Хайек, „Политическият ред на свободния народ”: разграничаване между либерализма и консерватизма; състоянието на демократичния идеал; свободата като правила; проблеми пред демократичното общество от края на ХХ век; принципите на свободното общество;
    

В отделни случаи, преподавателят ще осигурява личните си екземпляри на книгите.

1. 
   “Политика и политически институции”, Георги Карасимеонов, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1997 г.
   
2. 
   „Публична администрация в политическа среда. Текстове.” Съст. Танева, А., и Я. Георгиева, УИ, 2005
   
3. 
   “Политическите партии”, Георги Карасимеонов, ГорексПрес, София, 2000 г.
   
4. 
   “Американското понятие за власт”, Димитър Иванов, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
   
5. 
   “Политическата култура”, Тодор Танев, Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, София, 2002
   
6. 
   “Формата на държавата”, Георги Близнашки, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
   
7. 
   “Принципи на парламентарното управление”, Георги Близнашки, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
   
8. 
   “Политическият дебат и преходът в България”, Евгений Дайнов, Фондация “Българска наука и култура”, София, 2000
   
9. 
   Kenneth Benoit and Michael Laver, Party Policy in Modern Democracies, Routledge research in comparative politics, В: http://elearn.uni-sofia.bg/course/modedit.php?add=resource&type=&course=453§ion=0&return=0&sr=0
   
10. 
    Kenneth Minogue, POLITICS, A Very Short IntroductionВ: http://elearn.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=92876
    

1. 
   “Князът”, Николо Макиавели, София
   
2. 
   “За духа на законите”, Монтескьо, София
   
3. 
   “Левитан”, Томас Хобс, София,
   
4. 
   “Два трактата за управлението”, Джон Лок, София, 1996
   
5. 
   “Общественият договор”, Ж.Ж. Русо, София,
   
6. 
   “Ученият и политикът”, Макс Вебер, ЕОН, София, 2000 г.
   
7. 
   “Тоталитаризмът”, Хана Аренд, София 1993
   
8. 
   “Право, законодателство и свобода”, т. 1 “Правни норми и правов ред”, Фридрих А. Хайек, Университетско издателство”, София, 1996
   
9. 
   “Право, законодателство и свобода”, т. 2 “Илюзията на социалната справедливост”, Фридрих А. Хайек, Университетско издателство”, София, 1996
   
10. 
    “Право, законодателство и свобода”, т. 3 “Политическият ред на свободния народ”, Фридрих А. Хайек, Университетско издателство”, София, 1996
    
11. 
    “За демокрацията”, Робърт Дал, Обсидиан, София, 1999
    
12. 
    “Политическият либерализъм”, Джон Ролс, Обсидиан, София, 1999
    
13. 
    “Модерният социален конфликт”, Р. Дарендорф, София, Издателска къща “Златорогъ”, 1998
    
14. 
    “След 1989. Морал, революция и гражданско общество”, Р. Дарендорф, София, Дружество Гражданин, 2000
    
15. 
    “Условията на свободата”, Ърнест Гелнер, София, 1994.
    

• 
  Bowling Alone: America's Declining Social Capital
  

Дата, март 2016 г. Съставил:доц. д-р Албена Танева