4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка



Дата23.07.2016
Размер132.86 Kb.
4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка

В предишните раздели разказахме за учителските конференции, за самодейните хорове, за неделните сказки, за актьорските и други изяви на широколъчани. Тази дейност училищна и читалищна, винаги е вървяла заедно. В нея е имало и застои, и възходи. При социалистическия период от развитието на България също имаше възход на самодейната фолклорна и музикална дейност. Социалистическата държава отделяше много средства за това. Като че ли най-силно това беше изразено през 70-те години на XX век. Тази дейност и сега не е замряла, напротив, в Широка лъка тя успешно се развива и днес, но основите на този качествено нов, на професионално ниво етап, бяха положени с учредяването в Широка лъка на Средното музикално училище в началото на 70-те години на XX век, сега преименувано в Национално училище за фолклорни изкуства.



Ако си спомним за професионализма, за пълното отдаване на музиката, на възрожденската, широколъшката и родопската музика, от страна най-напред на Ангел Петров Маргаров – Батаченецът, който още през далечната 1863 г. учел децата да маршируват и пеят песента “Плач на България”; ако си спомним за Георги П. Найденов, създал през 1922 г. първия смесен четиригласен граждански, църковен и светски хор; ако си спомним за учителите в широколъшкото прогимназиално училище Тодор Мурджев, Манол Радичев и много други, за поколенията, които те възпитаха, както и за безбройните радетели музиканти и самоуки гайдари, народни певци и певици, дали на България и на света уникални мелодии и изпълнения, върхът на които е може би неповторимата Радка Кушлева, ще разберем, че създаването на Средното музикално училище в Широка лъка не e случайно и че е плод на цялата музикална, фолклорна и духовна деятелност в широколъшко през вековете!

Въпреки наличието на много обективни предпоставки за създаването на музикалното училище в Широка лъка, обаче, не без значение са и симпатиите на хората, от които е зависело това. А се оказва, че широколъчани, благодарение на изключителния си фолклор, неповторимата каба гайда и родопската песен, както и с голямото си гостоприемство, са спечелили не само симпатията, но и обичта на Тодор Живков – тогава управлявалия България държавен ръководител. Затова, когато говорим или пишем за Музикалното училище в Широка лъка, просто няма как да прескочим името на г-н Тодор Живков.

Стефка Белакова – тогава кмет на Широка лъка си спомня следното за “решаващото посещение” в Широка лъка на Тодор Живков:

- Тодор Живков пристигна от хижа “Перелик” в Широка лъка, облечен в туристическо облекло. Беше съпровождан само от арх. П. Петров, генерал Гръбчев и шофьора на джипа. До идването му никой не знаеше кой ще бъде височайшият гост. Преди това при мен дойде един служител на Държавна сигурност с радио-телефон. Каза ми “Тук ще стоиш, никъде няма да мърдаш”. След малко пред кметството спря джип, от който излезе Тодор Живков. На мен ми омекнаха краката. Поведох ги към Калайджийската къща, където ни чакаха Димитър Димитров – първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Смолян и група самодейци от Широка лъка.

Вечерята бе приготвена от Руса Бобева и се състоеше от качамак, широколъшки клин, овче мляко и най-много от програмата и песните на самодейците. Тодор Живков често се включваше в пеенето заедно с групата. Към полунощ вдигна тост, тропна по софрата и каза:

- Димитров, в това село трябва да има музикално училище.

Димитър Димитров му отговори:

- Другарю Живков, в този новосъздаден окръг има нужда от много работа, за да се подобри живота на хората.

Тодор Живков веднага се объна към генерал Гръбчев и го попита кога ще се завърнат в София, за да определи среща на окръжните ръководители на БКП в Смолян. На тази среща трябва да бъдат обсъдени проблемите на Смолянски окръг. Още същата вечер поставя задачата на Д. Димитров да започнат работа върху проект за социално-икономическото и културното развитие на окръга.



Според уважавания Дафо Трендафилов – един от най-изявените гайдари по това време в широколъшко, оповестяването на решението си за създаване на музикално училище в Широка лъка е станало при третото посещение на Т. Живков в Широка лъка на 26.08. 1969 г. - сряда. Бай Дафо и сега, през студената януарска зима на 2005 г., е впечатлен от това посещение. Както разбрахме от спомените на Стефка Белакова, срещата се е състояла в Музея на Широка лъка, разположен в Калайджийската къща, бивш конак от времето на турското владичество. Организирана е била от местния партиен актив и административното ръководство на селото. Изнесен е бил “мини” фолклорен концерт за високите гости от самодейна фолклорна група, състояща се от: гайдарите Дафо Трендафилов и Михаил Калфов, акордеониста Тодор Масурски и широколъчанките: Стефка Белакова, Катя Седянкова, Васка Домашенко, Мария Славчева (народна разказвачка и певица), Стефка Присадова, Вера Здравкова, Руска Карова, Цона Мурджева, Ана Масурска, Марушка Бочукова. Ръководител на групата е Манол Радичев. Групата изпълнява родопски, руски, сръбски, полски и други песни.


Eдни от най-прочутите гайдари през втората половина на XX век в Широка лъка шуреите Дафо и Халю преподавали в Музикалното училище в Широка лъка (първата снимка горе).
Според протокола на държавния ръководител, срещата трябвало да приключи в 11 часа вечерта. Това, обаче, не станало. Т. Живков разпоредил тя да продължи до следващо негово нареждане. Междувременно въздействието на неповторимото съчетание на звуци от каба гайдата и гласовете на широколъчанки, както и величието на човешката философия за доминацията на духовното над материалното, достига невероятни висини.

Според Бай Дафо, по време на вечерята, Тодор Живков казва също:

- Другари, в много страни съм ходил, на много концерти съм присъствал, но такава задушевна вечер никъде не съм прекарвал. Затова, дето чух тези хубави родопски песни, тая хубава родопска каба гайда, аз ще разреша тук да се направи едно средно музикално училище, в което да се изучава, съхранява и разпространява родопската песен. Ползвайте ме, докато съм на този пост, защото и аз имам “връзки”. Имате ли някакви други искания към мен? Сега е момента, искайте!

Срещата приключила след 1 часа през нощта. Огромна е била радостта и удовлетворението на присъствалите широколъчани.

През месец октомври 1971 г. в 43 Постановление на МС за укрепване на Смолянски окръг било записано, че музикално училище ще бъде създадено точно в Широка лъка. През месец ноември същата година Т. Живков пристига в Смолян, за да разясни пред актива на окръга всичките аспекти на 43-то постановление. Тогава той с ентусиазъм обосновава решението да се открие Средно музикално училище в Широка лъка, като казва (по Стефка Белакова):

- Ако ми дадете право и аз да гласувам къде да бъде това училище, то според мен трябва да е в Широка лъка, защото там всички пеят. И Стефка пее (Стефка Белакова – кмет на Широка лъка), и Коста пее (Коста Мурджев – секретар по идеологическите въпроси, който в момента замества партийния секретар на Широка лъка Теневски, който е бил в отпуск), и всички пеят...

Недоволни от това постановление, обаче (Гьочев, 2002), първият секретар на Партията Димитър Димитров и други партийни деятели убеждават Министерството на народната просвета да издадат заповед за откриване на училището в гр. Смолян. Широколъшките ръководители: Стефка Белакова – председател на Общинския народен съвет и Стоян Теневски – партиен секретар, реагират веднага, отиват в Смолян и предизвикват среща с окръжните ръководители и категорично настояват да се изпълни решението за откриването на Музикалното училище в Широка лъка. Широколъшкият актив заплашил, че ще отиде при Т. Живков в ЦК на БКП, ако не се изпълни указаното в постановлението. Тогава Величко Караджов, председател на Окръжният народен съвет В Смолян (Гьочев, 2002), взима думата и убеждава събранието да се спази повелята на 43-то постановление за откриването на училището в Широка лъка.

Според Бай Дафо Трендафилов от Окръжния комитет на БКП в Смолян преди това са изпращали и делегация в София, която се срещнала с Павел Матев с настояване училището да бъде създадено в Смолян. Павел Матев, по думите на Бай Дафо, им отговорил:

- Аз не мога да отменям министерски постановления.

Делегацията не потърсила другаря Т. Живков, а побързала да изпълни указаното в 43-то ПМС, защото лично Т. Живков няколко пъти вече се интересувал защо се бави изпълнението на тази задача.

Бай Дафо пази като скъп спомен и опаковките от колетите, които е получавал от Т. Живков за Коледа или Нова година. А те действително свидетелстват за уважението на държавния ръководител на България пред изкуството на гайдаря Дафо Трендафилов, който дълбоко го впечатлил.

На същата януарска среща през 2005 г. Бай Дафо сподели с нас, присъстващите, и един анекдот, който другарят, или както казваме сега, г-н Т. Живков, разказал тогава:



- Държавен ръководител, който не отстъпва пред исканията на народа, и шофьор, който не може да даде заден ход, не стават за нищо!

Средното музикално училище в Широка лъка, както стана ясно, е създадено през 1971 г. по личната инициатива и настояване на най-дълго управлявалия България ръководител - генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет на България Тодор Живков. Всички в Широка лъка знаят това. Във връзка със създаването на Средното музикално училище в едно друго свое изказване Т. Живков казва: ”Родопската област е една от най-чистите в стилово отношение български области и по мелодиите, и по поетическия текст на песните, но тя е слабо известна за другите краища на страната. Разбира се, ние не можем да оставим това ценно народно богатство, народните песни, родопската каба гайда встрани от широкия обмен на фолклорни ценности в общонационалната съкровищница на народното изкуство. И едно от средствата за постигане на тази цел е създаване на средно музикално училище в Родопите, което да готви кадри за цялата страна”.

Личността на г-н Тодор Живков е достатъчно спорна, за да я обсъждаме сега. Историята ни учи, че верните, крайни оценки за самата история и за личностите, които са я творили, е обективна само след като е изминало достатъчно време от събитията.

Безспорна, обаче, е благодарността на много широколъчани към Тодор Живков. През 60-те и 70-те години Тодор Живков е чест гост на Широка лъка. Оценил красотата на природата, на самобитната култура, на музиката и на фолклора в широколъшкия край, първият партиен и държавен ръководител на България тогава решил да възнагради широколъчани. Разпоредил: Средното музикално училище да бъде там, при извора, в Широка лъка. И не се отметнал от думите си, въпреки огромния натиск от страна на Окръжния комитет на партията училището да бъде създадено в гр. Смолян.

Най-напред музикалното училище започнало работа в сградата на основното училище на Широка лъка, а след това инвестициите за построяването на собствената му сграда и нейното обзавеждане по най-модерен начин не закъсняват. Резултатът от тези усилия е един забележителен архитектурен комплекс, изграден в родопски стил. Колективът, под ръководството на арх. Лилия Граматикова, спечелил Димитровска награда за архитектура и строителство, проектирал новата сграда на училището. То разполага с 16 класни стаи, 63 акустични кабинета за индивидуално обучение, звукозаписна кабина, административен сектор с учителска стая, лекарски и зъболекарски кабинети, кинокабина, физкултурен салон, библиотека, бюфет и други сервизни помещения. Уникална е концертната зала на училището, която има 200 места. Облицована е с дърво и има чудесна акустика. Сценичният подиум осигурява много добро движение и разположение на артистичния и инструментален състав. Обучението е 5-годишно. Досега са завършили 21 випуска.

Учителският персонал е средно около 45-50 високо квалифицирани специалисти, а учениците – 150–200 през различните години. Учениците се подготвят за изпълнители по народно пеене, по тамбура, гайда, гъдулка и кавал.

За обучението се грижат високо квалифицирани преподаватели, завършили Софийската държавна консерватерия и Академията за музикално и танцово изкуство-Пловдив.

Художествените състави в училището – представителен хор и оркестър, групи за автентичен фолклор, тамбурашки състав, гайдарски състави (каба и джура), танцов състав, камерни групи, дават възможност на талантливите възпитаници на училището да намерят творческа реализация още по време на своето обучение.

Учебните програми, по които се обучават учениците, са възможност за получаване на професионално музикално образование и солидна обща култура.

Многобройни са изявите и отличията на художествените състави на СМУ с.Широка лъка в страната (концерти и конкурси - “Атанаска Тодорова”, ”Радка Кушлева”, “Гюрга Пинджурова”, ”Калинка Вълчева”, “Янко Петров”, “Йовчо Караиванов”) и чужбина (Либия, Гърция, Белгия, Молдова, Франция, Германия).

Завършилите училището продължават своя професионален път във фолклорните ансамбли на страната. Голяма част от преподавателите по специалните дисциплини са възпитаници на училището, а много от завършилите през годините разнасят славата на нашия фолклор далеч извън пределите на България и помагат на родното училище. С помощта на Източно-европейския фолклорен център в САЩ, Центъра за българска култура в Ню-Йорк, Българската общност в гр. Бостън и възпитаниците на СМУ - Широка лъка, работещи в Америка, през 2000г. се издаде компактдик “Широка лъка пее”.


Ръководството на училището осъществява контакти с неправителствени организации, като фондация “ Райна Кабаиванска”, фондация “ Млада България”, Фондация “ Приятели на музиката и България “ от Швейцария, фонд “Детство”, участва в проекти за подпомагане на талантливи ученици, обновяване на материалната база на училището и др.

Музикалното училище за Широка лъка и широколъчани днес и за в бъдеще е много ценно. То има значението на цял университет за нашето китно селце, “закътано на Карлъка в полите”. А Широка лъка и широколъчани наистина заслужават този университет!

В началото на 70-те години Тодор Живков лично открива новата сграда на музикалното учил-ище. Тържеството се излъчва пряко по Българската национална телевизия и оставя незабравим спомен за съвременниците широколъчани. Учредяването и утвърждаването на Средното музикално училище в Широка лъка има огромно положително значение за запазване на селото като духовен и културен център в Централни Родопи, както и за цялостното развитие на българския фолклор и музикална традиция. Този акт за Широка лъка е съизмерим само с възрожденската българска традиция за създаване на училище и читалище в селото. Огромна е и заслугата на неговия създател, който, въпреки че не е широколъчанин, е разбрал значимостта и величието на широколъшкия край в многовековното развитие на Родопите и България.

Все пак има и широколъчани, които едва ли питаят най-добри чувства към Тодор Живков и системата, която той олицетворяваше. Ще разкажа един случай в подкрепа на това, без обаче да споменавам името на потърпевшия, защото нямам неговото съгласие. В края на 60–те години, при едно от посещенията на Т. Живков в Широка лъка, на среща с местния партиен актив, нашият съселянин наивно задава следния въпрос:

- Другарю Живков, не смятате ли, че направихте грешка, като създадохте ТКЗС във високопланинските райони? Нашето ТКЗС, например, откакто е създадено, е на загуба.

Последвало пълно мълчание в залата. Не знам и какъв е бил отговорът на Т. Живков, но това, което всички в Широка лъка разбрали на другия ден било, че две черни волги дошли и прибрали съселянина. Сигурно са поработили върху неговото социалистическо възпитание и съзнание, но за най-голямо учудване на всички, след като се прибрал в Широка лъка, въпросният съселянин отправил в писмена форма молба до ЦК на БКП да му бъде разрешено да отиде да живее в някоя демократична страна, “например Швейцария”, предлагал той.

Тук изпъква още една типична за някои широколъчани черта, или, казано с думите на широколъшкия диалект, “право куме в очи”.

Последвало ново посещение на представители на Държавна сигурност и нов курс по социалистическо възпитание, може би по-труден от предишния. Представям си как са се чувствали и неговите най-близки: съпруга, деца, братя и сестри. Благодарение на тяхното застъпничество и намесата на близки “отговорни другари”, и този път нашият съселянин завършил превъзпитателния курс благополучно. Завърнал се в Широка лъка, но видимо дълбоко разстроен. Дълго време престанал да задава неудобни въпроси.



След много години идва и датата 10 ноември 1989 г. Големи бяха надеждите на нашия съселянин (а и не само на него) за истинска, смислена промяна в управлението на обществото ни. Той стана активист на СДС, но уви, много скоро разочарованието отново го сполетя.

Ще спра дотук, защото скоро не съм разговарял с уважавания ни съселянин и не знам какви ли сюрпризи му е поднесъл животът.



Особено голямо е значението на Средното музикално училище в Широка лъка днес, в началото на XXI век, когато в резултат от сложните социално-политически процеси, безработицата в Родопите и конкретно в Широка лъка, е над 50%; когато раждаемостта е намаляла десетки пъти и когато за учебната 2003/2004 г. броят на първокласниците в Широка лъка е само 4 дечица, две от които са от Социалния дом в селото за деца без родители. За сравнение ще посоча учебната 1958/59 г., когато аз бях в I-ви клас и когато началният учител Згуро Гьочев с много любов и професионализъм учеше своите над 30 възпитаници.

Благодарение на Средното музикално училище и днес в Широка лъка има много деца. Заедно с оределите широколъшки момчета и момичета, те създават много глъч и радост, често огласят широколъшките улици с омайните гайдарски песни. Повече са по-големите, от 7-и клас нагоре, за които Широка лъка е станала второ родно място.

Тези деца са донесли в сърцата си една искрица, запалила се някъде в България, пламнала завинаги в Широка лъка и осветяваща след това цялата страна.

Музикалното училище е допълнителна важна предпоставка за съществуването в Широка лъка на богата интелектуална среда, която създава атмосфера на духовност и стремеж за културен обмен с други подобни институции и населени места. В училището работят значителен брой квалифицирани преподаватели и специалисти, много от които са широколъчани. Това засилва местния интелектуален потенциал. Всеки град, например, в който има университет, представлява център на образование, наука, култура и прогрес. Широка лъка със своето Музикално училище, което за нея има стойност на университет, представлява също такъв център в Централни Родопи.
Тук бих искал да добавя казаното от Стоянка Тенова, настоящ директор на Средното музикално училище в Широка лъка:

За израстването на училището като притегателен център за музикална култура имат изключителен принос композиторите Стефан Мутафчиев, Коста Колев, Костадин Льолев, Костадин Шопов, Милчо Василев, родопските гайдари-Михаил Калфов и Дафо Трендафилов, гъдуларите Кольо Запрянов,Никола Тенев, народните певици Анка и Стефка Кушлеви, Светла Тенева, певците Павел Куцев и Георги Маринов. И сега своя опит и майсторство предават на младите учителите Соня Балабанова, Магдалена Василева, Мария Урилска, Щильон Неделчев, Калин Бочуков, Стефка Гайдева, Недко Дерьовси, Георги Кичуков и др.



Уверено поеха своя път от училището и младите композитори - Георги Андреев, Костадин Бураджиев, Петьо Кръстев, Васил Колев, Недялко Недялков, Валери Димчев, Костадин Атанасов и други. Днес по наши и световни сцени звучат изпълненията на вече утвърдените фолклорни певци и свирачи, които са завършили музикалното училище в с. Широка лъка като кавалджията Недялко Недялков, гайдарите Васил Бебелеков, Петър Янев, Костадин Атанасов, тамбуристите Ангел Вълчев, Валери Димчев, Ангел Димитров, гъдуларите Росен Генков, Николай Колев,Васил Колев, Бисер Соколов,Георги Найденов, Цанко Ненков, Ангел Гаджев, певиците Златина Узунова, Вергиния Овчарова, Донка Колева, Цонка Димитрова, Гергана Дачинова, Теодора Соколова, София Ковачева и много други талантливи изпълнители”.
Днес Широка лъка е един от центровете, и то от най-оригиналните центрове на фолклорната, музикалната и духовна култура не само в Централни Родопи а и в цяла България. Средното музикално училище в Широка лъка съхранява, обогатява и развива местния фолклор, както и богатството на народната музика от Тракия, Мизия и Македония – на цялата българска народна музика. Възпитаниците на това училище са познати както на националните, така и на световните музикални сцени. Те категорично доказаха, че мястото на училището е там, където е изворът на фолклора, на народната музика.

Затова всеки, който се докосне до Широка лъка, не може да я забрави. Едни наричат Широка лъка “село – приказка”, други “остров сред българските диалекти”, трети – “долината на чановете”. Може би написаното за Широка лъка от писателя Илия Зоински “... долина на песните, хората и гайдите, долина на героични борби за свобода и опазване на българщината, огнище на просвета и култура” най-добре отразява същността на Широка лъка!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница