4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка

В предишните раздели разказахме за учителските конференции, за самодейните хорове, за неделните сказки, за актьорските и други изяви на широколъчани. Тази дейност – училищна и читалищна, винаги е вървяла заедно. В нея е имало и застои, и възходи. При социалистическия период от развитието на България също имаше възход на самодейната фолклорна и музикална дейност. Социалистическата държава отделяше много средства за това. Като че ли най-силно това беше изразено през 70-те години на XX век. Тази дейност и сега не е замряла, напротив, в Широка лъка тя успешно се развива и днес, но основите на този качествено нов, на професионално ниво етап, бяха положени с учредяването в Широка лъка на Средното музикално училище в началото на 70-те години на XX век, сега преименувано в Национално училище за фолклорни изкуства.

Вечерята бе приготвена от Руса Бобева и се състоеше от качамак, широколъшки клин, овче мляко и най-много от програмата и песните на самодейците. Тодор Живков често се включваше в пеенето заедно с групата. Към полунощ вдигна тост, тропна по софрата и каза:

- Димитров, в това село трябва да има музикално училище.

Димитър Димитров му отговори:

- Другарю Живков, в този новосъздаден окръг има нужда от много работа, за да се подобри живота на хората.

Тодор Живков веднага се объна към генерал Гръбчев и го попита кога ще се завърнат в София, за да определи среща на окръжните ръководители на БКП в Смолян. На тази среща трябва да бъдат обсъдени проблемите на Смолянски окръг. Още същата вечер поставя задачата на Д. Димитров да започнат работа върху проект за социално-икономическото и културното развитие на окръга.

Според Бай Дафо, по време на вечерята, Тодор Живков казва също:

- Другари, в много страни съм ходил, на много концерти съм присъствал, но такава задушевна вечер никъде не съм прекарвал. Затова, дето чух тези хубави родопски песни, тая хубава родопска каба гайда, аз ще разреша тук да се направи едно средно музикално училище, в което да се изучава, съхранява и разпространява родопската песен. Ползвайте ме, докато съм на този пост, защото и аз имам “връзки”. Имате ли някакви други искания към мен? Сега е момента, искайте!

Срещата приключила след 1 часа през нощта. Огромна е била радостта и удовлетворението на присъствалите широколъчани.

През месец октомври 1971 г. в 43 Постановление на МС за укрепване на Смолянски окръг било записано, че музикално училище ще бъде създадено точно в Широка лъка. През месец ноември същата година Т. Живков пристига в Смолян, за да разясни пред актива на окръга всичките аспекти на 43-то постановление. Тогава той с ентусиазъм обосновава решението да се открие Средно музикално училище в Широка лъка, като казва (по Стефка Белакова):

- Ако ми дадете право и аз да гласувам къде да бъде това училище, то според мен трябва да е в Широка лъка, защото там всички пеят. И Стефка пее (Стефка Белакова – кмет на Широка лъка), и Коста пее (Коста Мурджев – секретар по идеологическите въпроси, който в момента замества партийния секретар на Широка лъка Теневски, който е бил в отпуск), и всички пеят...

Недоволни от това постановление, обаче (Гьочев, 2002), първият секретар на Партията Димитър Димитров и други партийни деятели убеждават Министерството на народната просвета да издадат заповед за откриване на училището в гр. Смолян. Широколъшките ръководители: Стефка Белакова – председател на Общинския народен съвет и Стоян Теневски – партиен секретар, реагират веднага, отиват в Смолян и предизвикват среща с окръжните ръководители и категорично настояват да се изпълни решението за откриването на Музикалното училище в Широка лъка. Широколъшкият актив заплашил, че ще отиде при Т. Живков в ЦК на БКП, ако не се изпълни указаното в постановлението. Тогава Величко Караджов, председател на Окръжният народен съвет В Смолян (Гьочев, 2002), взима думата и убеждава събранието да се спази повелята на 43-то постановление за откриването на училището в Широка лъка.

Според Бай Дафо Трендафилов от Окръжния комитет на БКП в Смолян преди това са изпращали и делегация в София, която се срещнала с Павел Матев с настояване училището да бъде създадено в Смолян. Павел Матев, по думите на Бай Дафо, им отговорил:

- Аз не мога да отменям министерски постановления.

Делегацията не потърсила другаря Т. Живков, а побързала да изпълни указаното в 43-то ПМС, защото лично Т. Живков няколко пъти вече се интересувал защо се бави изпълнението на тази задача.

Бай Дафо пази като скъп спомен и опаковките от колетите, които е получавал от Т. Живков за Коледа или Нова година. А те действително свидетелстват за уважението на държавния ръководител на България пред изкуството на гайдаря Дафо Трендафилов, който дълбоко го впечатлил.

На същата януарска среща през 2005 г. Бай Дафо сподели с нас, присъстващите, и един анекдот, който другарят, или както казваме сега, г-н Т. Живков, разказал тогава:

Най-напред музикалното училище започнало работа в сградата на основното училище на Широка лъка, а след това инвестициите за построяването на собствената му сграда и нейното обзавеждане по най-модерен начин не закъсняват. Резултатът от тези усилия е един забележителен архитектурен комплекс, изграден в родопски стил. Колективът, под ръководството на арх. Лилия Граматикова, спечелил Димитровска награда за архитектура и строителство, проектирал новата сграда на училището. То разполага с 16 класни стаи, 63 акустични кабинета за индивидуално обучение, звукозаписна кабина, административен сектор с учителска стая, лекарски и зъболекарски кабинети, кинокабина, физкултурен салон, библиотека, бюфет и други сервизни помещения. Уникална е концертната зала на училището, която има 200 места. Облицована е с дърво и има чудесна акустика. Сценичният подиум осигурява много добро движение и разположение на артистичния и инструментален състав. Обучението е 5-годишно. Досега са завършили 21 випуска.

Учителският персонал е средно около 45-50 високо квалифицирани специалисти, а учениците – 150–200 през различните години. Учениците се подготвят за изпълнители по народно пеене, по тамбура, гайда, гъдулка и кавал.

За обучението се грижат високо квалифицирани преподаватели, завършили Софийската държавна консерватерия и Академията за музикално и танцово изкуство-Пловдив.

Художествените състави в училището – представителен хор и оркестър, групи за автентичен фолклор, тамбурашки състав, гайдарски състави (каба и джура), танцов състав, камерни групи, дават възможност на талантливите възпитаници на училището да намерят творческа реализация още по време на своето обучение.

Учебните програми, по които се обучават учениците, са възможност за получаване на професионално музикално образование и солидна обща култура.

Многобройни са изявите и отличията на художествените състави на СМУ с.Широка лъка в страната (концерти и конкурси - “Атанаска Тодорова”, ”Радка Кушлева”, “Гюрга Пинджурова”, ”Калинка Вълчева”, “Янко Петров”, “Йовчо Караиванов”) и чужбина (Либия, Гърция, Белгия, Молдова, Франция, Германия).

Завършилите училището продължават своя професионален път във фолклорните ансамбли на страната. Голяма част от преподавателите по специалните дисциплини са възпитаници на училището, а много от завършилите през годините разнасят славата на нашия фолклор далеч извън пределите на България и помагат на родното училище. С помощта на Източно-европейския фолклорен център в САЩ, Центъра за българска култура в Ню-Йорк, Българската общност в гр. Бостън и възпитаниците на СМУ - Широка лъка, работещи в Америка, през 2000г. се издаде компактдик “Широка лъка пее”.

- Другарю Живков, не смятате ли, че направихте грешка, като създадохте ТКЗС във високопланинските райони? Нашето ТКЗС, например, откакто е създадено, е на загуба.

Последвало пълно мълчание в залата. Не знам и какъв е бил отговорът на Т. Живков, но това, което всички в Широка лъка разбрали на другия ден било, че две черни волги дошли и прибрали съселянина. Сигурно са поработили върху неговото социалистическо възпитание и съзнание, но за най-голямо учудване на всички, след като се прибрал в Широка лъка, въпросният съселянин отправил в писмена форма молба до ЦК на БКП да му бъде разрешено да отиде да живее в някоя демократична страна, “например Швейцария”, предлагал той.

Тук изпъква още една типична за някои широколъчани черта, или, казано с думите на широколъшкия диалект, “право куме в очи”.

Последвало ново посещение на представители на Държавна сигурност и нов курс по социалистическо възпитание, може би по-труден от предишния. Представям си как са се чувствали и неговите най-близки: съпруга, деца, братя и сестри. Благодарение на тяхното застъпничество и намесата на близки “отговорни другари”, и този път нашият съселянин завършил превъзпитателния курс благополучно. Завърнал се в Широка лъка, но видимо дълбоко разстроен. Дълго време престанал да задава неудобни въпроси.

Ще спра дотук, защото скоро не съм разговарял с уважавания ни съселянин и не знам какви ли сюрпризи му е поднесъл животът.

“За израстването на училището като притегателен център за музикална култура имат изключителен принос композиторите Стефан Мутафчиев, Коста Колев, Костадин Льолев, Костадин Шопов, Милчо Василев, родопските гайдари-Михаил Калфов и Дафо Трендафилов, гъдуларите Кольо Запрянов,Никола Тенев, народните певици Анка и Стефка Кушлеви, Светла Тенева, певците Павел Куцев и Георги Маринов. И сега своя опит и майсторство предават на младите учителите Соня Балабанова, Магдалена Василева, Мария Урилска, Щильон Неделчев, Калин Бочуков, Стефка Гайдева, Недко Дерьовси, Георги Кичуков и др.