4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях


Блок ІІ – Детайлно оценени ресурси



страница2/4
Дата31.03.2018
Размер0.72 Mb.
#63923
1   2   3   4

Блок ІІ – Детайлно оценени ресурси


Външния контур на блока е прокаран по изолиниите с минимално кондиционно съдържание на вермикулит – 10%. Площта на блока е 39 776 m2, средната полезна дебелина на вермикулитовата зона е 4,45 m; средното съдържание на вермикулит е 19,4%; средното насипно тегло на експандирания вермикулит е 285,8 kg/m3, а съотношението на откривката към полезната дебелина е 0,57:1. При обемно тегло 1,8 g/сm3 са изчислени 318,6 хил.тона ресурси от вермикулитова суровина, от които 61,8 хил.тона са чист вермикулит. За площ “Ливаде” са определени общо запаси и ресурси 1494 хил. тона, при средно съдържание на вермикулит 22,8 %, и средна полезна дебелина 4,33 m. Запасите са утвърдени от СЕК с Протокол № НБ – 2 от 12.01.2005 година.
Забележка: част “Геоложка среда”е разработена въз основа на „Окончателен геоложки доклад за резултатите от проведеното проучване на вермикулитова суровина на находище „Ливаде”, Белишко вермикулитоносно поле, община Ихтиман, с изчисление на запаси по състояние към 30.10.2004 година”.
4.4.2. Описание на дейностите при реализация на инвестиционното предложение, които ще засегнат геоложката среда

Находище “Ливаде” е разположено в едноименната местност на източен склон с дължина 500 m. Структурата на находището позволява кариерен добив. В най-високата си част кариерата ще бъде по вододела – хоризонтал 1010 m – 1000 m. На площ от около 200 дка са доказани запаси 1 494 000 тона от вермикулитова суровина.

Откривката е изградена от почвен слой и склонов нанос, представен от късове ултрабазити, пегматити и гнайси, споени от жълто-кафяви глини и пясъци. Дебелината й е от 0.80 до 5.50 m, средно 2.23 m, като удълбочаването се наблюдава в крайните югоизточни части и на малка площ в централните части на находището.

Полезната дебелина на вермикулитовата зона за находище “Ливаде” варира от 2.00 m до 5.10 m, средно 4,33 m. Наклона на долнището на вермикулитовата зона е сходен с наклона на терена.

Ъгълът на естествения откос за скалната маса, вместваща вермикулита е в сухо състояние – 310 до 41045’ и под вода – 260 до 28020’.

Обемното тегло на вермикулитовата суровина в сбито състояние е от 1,58 до 2,0 g/сm3, като средно е 1,8 g/сm3.

Хидрогеоложките и хидроложките условия няма да налагат работа при сложни условия.

Миннотехническите и природните условия налагат:

Достъпът до находището да се осъществява посредством удължаване и поддържане на съществуващи земни пътища.

Експлоатацията на кариерата ще се заключава в провеждането на откривни и добивни работи. Те ще се водят при сезонен режим на работа, само през сухите месеци в съответствие с нуждите от суровина.

Не се предвижда преработка на суровината на площадката, изграждане на гаражи и ремонтни работилници.

Отстраняването на откривката и суровината от масива ще се извършва чрез булдозерни работи от наклонен забой, оформен по наклона на терена. Откривните работи имат за цел изкопаване на откривката и транспортирането до насипище. На изградените насипища ще се оформят площадки, на които в процеса на добивните работи ще се натрупва добитата суровина. На кариерата се оформят три насипища с площадки за депониране на суровина.

Добивните работи в кариера”Ливаде” ще се водят по открит начин, с булдозер, оборудван с рихлител при последователност: рихлене, изкопаване с булдозер, булдозериране до площадка за депониране, оформяне с булдозер на депо за суровина с височина до 3 m, натоварване на суровина с челен товарач на транспорт.

Експлоатацията ще се извършва без използване на ПВР (пробивно-взривни работи).

Преработка на добитата суровина на площадката на инвестиционното предложение не се предвижда, същата ще се продава в суров вид и ще се извозва за преработка във външна фирма. За целта депонираната суровина се товари с челен товарач на автотранспорт.

От изложеното в тази част се вижда, че очакваните с реализацията на инвестиционното предложение промени в геоложката среда, се определят в следните направления:



  • Изкопни работи, извършени във връзка с прокарване и изграждане на път, отнемане на откривката. Засягат предимно маломощната кватернерна покривка, част от коренните скали, изграждащи в по–голямата си част кариерната площ.

  • Изкопни работи, извършени във връзка с добива на полезното изкопаемо. Засягат изключително вермикулитовата суровина в обсега на кариерното поле;

  • Насипни работи, свързани отново с производствената дейност на кариерното стопанство. На практика най-често насипните работи променят само локалната дебелина на покривния хоризонт.


4.5. Биологично разнообразие, защитени природни територии.

4.5.1. Характеристика на растителността в района. Наличие на доминантни и застрашени видове.

Инвестиционното предложение се намира във флорния район Западна Средна гора. Теренът на концесионната площ обхваща местностите Ливаде, Яворски поляни, Ушите, Крушата, Малиница и Радковец, в землището на с. Белица, община Ихтиман, област София. Общата концесионна площ, съгласно концесионния договор на „ХЕЛИКС” ЕООД, възлиза на 537 521,5 dka. При разработване на кариерата според представения проект ще бъдат засегнати 200 dka. Откривните и добивни работи ще се водят чрез рихлене, изкопаване с булдозер, булдозериране до площадка за депониране/складиране от наклонен забой, оформен по наклона на терена. На изградените 3 насипища за откривка ще се оформят площадки, на които в процеса на добивните работи ще се натрупва добитата суровина.

Експлоатацията ще се извършва без пробивно-взривни работи.

Северозападната част на находището засяга ЗЗ „Средна гора“ от НАТУРА 2000. Концесията е за срок от 30 г. При реализация на предложението ще бъдат прекарани пътища с обща дължина от 5 000 m. Част от тях излизат извън концесионната площ като дублират частично съществуващи коларски пътища в местността. Извозващият път се свързва с пътя за с. Белица, западно от кариерата.

Спо­ред горско­рас­ти­тел­но­то райониране територията на обекта попада едновременно в горната част на Долния равнинно-хъл­мист и хълмисто-пред­пла­н­ински пояс на дъ­бовите гори (0 - 900 m н. в.) и по-точно в Подпояса на хълмисто-пред­пла­н­инските дъ­бови гори (600 - 900 m н. в.) и в долната част (подпояс) на Средния горскорастителен пояс (900–1200 m н. в.).

Местността „Яворска поляна“, попадаща в обхвата на находището, е хабитат 6520 „Планински сенокосни ливади“. Наклонът е 20° на изток. От дървесните и храстовите видове се срещат поединично джанка Prunus divaricata, киселица Malus sylvestris, обикновен глог Crataegus monogyna и круша Pyrus communis.

Ливадното съобщество е съставено от ливадна класица Alopecurus pratensis, козя брада Chrysopogon gryllus, ливадина Poa pratensis, власатка Festuca pratensis, сълзица Briza media, късокрак Brachypodium sylvaticum, обикновена полевица Agrostis capillaris, тимотейка Phleum pratense, сеноклас Cynosurus cristatus и ежова главица Dactylis glomerata.

От бобовите в състава на ливадната растителност участват алпийска детелина Trifolium alpestre, сграбиче Astragalus glycyphyllos, гръмотрън Ononis spinosa и глушина Vicia vilosa. От разнотревието се срещат езичестолистна паламида Cirsium ligulare, орехче Filipendula vulgaris, полско червеноглавче Knautia arvensis, ливадна козя брада Tragopogon pratensis, бял равнец Achillea millefolium, еньовче Galium verum, черновръх Clinopodium vulgare, белезникав очиболец Potentilla neglecta, обикновена звъника Hypericum perforatum, лечебен ранилист Stachys officinalis, дълголистен лопен Verbascum longifolium, лепка Viscaria atropurpurea, полски хвощ Equisetum arvense, чернотичинков лук Allium melanantherum, обикновено лъжичниче Armeria rumelica.

По влажните места до гората има хигрофитна растителност, съобщества на широколистен папур Typha latifolia, разперена дзука Juncus effusus, горски камъш Scirpus sylvaticus, кръглолистно ленивче Lysimachia nummularia, мента Mentha spicata, пълзящо лютиче Ranunculus repens, пушица Eriophorum latifolium, изправено прозорче Potentilla erecta, влакнеста острица Carex hirta, заешка острица Carex leporina, блатна острица Carex cuprina, сбит близмус Blysmus compressus, обикновено ленивче Lysimachia vulgaris, пластица Deschampsia caespitosa, блатен хвощ Equisetum palustre, четирикрилна звъника Hypericum tetrapterum, камшик Agrimonia eupatoria, върбовка Epilobium hirsutum, ливадно секирче Lathyrus pratensis, блатно еньовче Galium palustre, блатна незабравка Myosotis nemorosa, тризъбка Sieglingia decumbens, живениче Scrophularia umbrosa, щитово великденче Veronica scutellata.

В южната част на находището се намира хабитат 9130 „Букови гори от типа Asperulo-Fagetum“, състоящ се от обикновен бук Fagus sylvatica и лазаркиня Galium odoratum. Освен тях в хабитата участват зъбник Cardaminе bulbifera, градско омайниче Geum urbanum, матруня Aremonia agrimonoides, бисерка Melica uniflora, медуница Pulmonaria officinalis, кукуряк Helleborus odorus, мъжка папрат Dryopteris filix-mas, скална салата Mycelis muralis, райхенбахова теменуга Viola reichenbachiana, зловонен здравец Geranium robertianum, пролетно секирче Lathyrus vernus, кървавочервен лапад Rumex sanguineus, сгърбун Lapsana communis, широколистен дремник Epipactis helleborine, горски ранилист Stachys sylvatica, дебрянка Sanicula europaea, ресник Actaea spicata, женска папрат Athyrium filix-femina, многогодишен пролез Mercurialis perennis.

По пътя на юг към гората участват дървесни видове – обикновен бук Fagus sylvatica, обикновен дрян Cornus mas и кучешки дрян Cornus sanguinea. От тревистите растения се срещат крилата жълтуга Chamaespartium sagittale, коча билка Nepeta pannonica, ранилист Stachys germanica, миризливка Anthoxanthum odoratum, звездан Lotus corniculatus, красива бударица Galeopsis speciosa, гола мащерка Thymus glabrescens, лудо биле Atropa belladonna, шексиев лопен Verbascum chaixii, синя тинтява Gentiana cruciata.

При реализиране на инвестиционното предложение в рамките на кариерното поле и на малка част от прокарваните пътища ще бъдат напълно унищожени двата хабитата – 6520 „Планински сенокосни ливади“ и 9130 „Букови гори от типа Asperulo-Fagetum“. От изброените видове няма такива с природозащитен статус. От ендемичните видове тук се срещат два балкански ендемита – чернотичинков лук Allium melanantherum и обикновено лъжичниче Armeria rumelica и един от групата CITESшироколистен дремник Epipactis helleborine.

На 3 km северозападно от обекта се намира ЗМ „Арамлиец“. При експлоатация на инвестиционното предложение няма да има въздействие върху него.

Проектът за разработка на кариера „Ливаде” съдържа част „Рекултивация”. Предвидени са поетапни техническа и биологична рекултивации. При техническата рекултивация ще се оформят стъпалата в крайния контур с ъгъл на откоса 350.

При биологичната рекултивация ще се извърши залесяване с храстови видове на табаните на насипищата, бермата и площта над борда на кариерата. На затревяване подлежат дъното на кариерата и откосите на стъпалата. За залесяване са предвидени храстови видове от типа на жълта акация, люляк, птиче грозде, смрадлика, шипка и др. Затревяването ще се осъществи с тревни смески от четири компонента – червена власатка, ливадна метлица, обикновена полевица и английски райграс.
4.5.2. Характеристика на животинския свят в района. Наличие на доминантни и застрашени видове.

Обектът – кариера за добив на вермикулит (находище “Ливаде”) – попада в централната част на страната в планината Ихтиманска Средна гора, като отстои на 2 km северо-западно от с.Белица и на 1 km северо-източно от махала Горабиите (по полски пътища). Цялата концесионна площ, обхваната от обекта – кариерата, насипищата и обслужваща площадка обхващат 537,5215 dka. Теренът на концесионната площ заема местностите Ливаде, Яворски поляни, Ушите, Крушата, Малиница и Радковец, които по регистъра на земеделските земи се категоризират като изоставени ниви и ливади от Х категория. Релефът е хълмист, планински, силно начленен, с наклон около 20 до 500, а изложенията на склоновете – основно южни. Най-ниската кота е 650 m, а най-високата- 1080 m. Климатът е умерено континентален. През по-голямата част от годината средномесечната температура е положителна. Отрицателни температури има през месеците януари – март, а снежната покривка не се задържа продължително време.

Спо­ред горско­рас­ти­тел­но­то райониране територията на обекта попада в Подпояса на горната част на хълмисто-пред­пла­н­инските дъ­бови гори (600 - 900 m н. в.) и в долната част (подпояс) на Средния горскорастителен пояс (900–1200 m н. в.).

Обхванатата от находището площ представлява територия, заета от поляни с некомпактна, но на места и с компактна дървениста (от дървета и храсти) растителност, и от гори. Основен лесообразувател е букът(Fagus silvatica L.). Тревостоят е преобладаващо висок. Територията се използва и за паша на добитък.

Тази част на страната е посещавана през различни години от периода 1989-2007 г. Във връзка с настоящото експертно становище районът на самия обект бе посетен на 15-16.07.2008 г.

Състояние на гръбначната фауна в района на обекта

Гръбначната фауна, в т. ч. и (тип Chordata, подтип Vertebrata) е най-добре проученият тип фауна и с най-добре рег­­­ла­ментиран природозащитен статус у нас. В района на инвестиционното предложение тя е от видове, характерни за ниските час­ти на Стара планина и Предбалкана. В зоогеографски аспект фа­­у­ната е от видове, характерни за областта Палеарктика и по-конкретно от такива, характерни за уме­ре­ни­те географски ширини. Срещат се и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в или и в Средиземноморската под­об­ласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски видове (като определение това не е съвсем правилно, тъй като ареалите на някои от тези видове са разположени преобладаващо в други зоогеографски области).

От гръбначната фауна в района, в който попада обектът, най-многобройни са птиците (клас Aves). Характерът на територията като местообитание определя и особеностите на животинския му свят – както от видове, характерни на открити, така и такива на тревно-храстови и храсталачни местообитания и на гори.
За района на обекта, като характерни и типични за гръбначната ни фауна могат да бъдат посочени следните видове (Списък 1):

Списък 1.


Земноводни(Amphibia)


  1. Дъждовник(Salamandra salamandra (L.))

  2. Кафява(голяма) крастава жаба(Bufo bufo (L.))

  3. Дългокрака горска жаба(Rana dalmatina Bonap.)


Влечуги(Reptilia)


  1. Зелен гущер(Lacerta viridis L.)

  2. Ливаден гущер(Lacerta agilis L.)

  3. Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)

  1. Голям стре­лец(Coluber jugularis L.)

  2. Смок мишкар(Elaphe longissima Laur.) – в горите около обекта

  3. Медянка(Coronella austriaca – в долни части на терена


Птици(Aves)


  1. Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.))

  2. Северен мишелов(Buteo lagopus (Pon­to­­­ppidan)) – през есенно-зимния период

  3. Го­лям яс­т­реб(Accipiter gentilis (L.))

  4. Малък ястреб(Accipiter nisus (L.))

  5. Скален орел(Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи индивиди

  6. Малък орел(Hierraetus pennatus (Gmelin)) – прелитащи индивиди

  7. Сокол орко(Falco subbuteo L.) – прелитащи индивиди

  8. Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)

  9. Горски бекас(Scolopax rusticola (L.)) – предимно през есенно-зимния период

  10. Гривяк(Columba palumbus L.) – в гори около обекта

  11. Гургулица(Streptopelia turtur (L.)) – в гори около обекта

  12. Обикновена кукувица(Cuculus canorus L.)

  13. Гор­с­ка уша­та со­ва(Asio otus (L.)) – при ловуване

  14. Горска улулица(Strix aluco L.) – при ловуване

  15. Обикновена кукумявка(Athene noctua (Scopoli)) – при ловуване – в населени места в района

  16. Черен бързолет(Apus apus (L.))

  17. Зе­лен къл­вач(Picus viridis L.)

  18. Го­лям пъс­тър къл­вач (Dendrocopos major (L.)) – в гори около обекта

  19. Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – в насел. места под обекта

  20. Ма­лък пъс­тър къл­вач(Dendrocopos minor (L.))

  21. Полска чучулига(Alauda arvensis L.)

  22. Горска чу­­­­чулига(Lu­llu­la arborea (L.))

  23. Качулата чучулига(Galerida cristata (L.)) – до насел. места под обекта

  24. Селска лястовица(Hirundo rustica L.)

  25. Червенокръста лястовица(Hirundo dahurica L.) – рядка

  26. Градска лястовица(Delichon urbica (L.))

  27. Скална лястовица(Ptyonoprogne rupestris (Scopoli.))

  28. Горска бъбрица(Anthus trivialis (L.)) – по-честа по време на сезонните миграции

  29. Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.) – по време на сезонните миграции, вкл. и в селото

  30. Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles) – в ниски части на района

  31. Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка(Motacilla cinerea Tunstall) – през есенно-зимния период – в селото

  32. Ръждивогушо ливадарче(Saxicola rubetra (L.)) – по време на сезонните миграци

  33. Южен сла­вей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm) – в насел. места

  34. Кос(че­рен дрозд)(Turdus merula L.)

  35. Имелов дрозд(Turdus viscivorus L.)

  36. Поен дрозд(Turdus philomelos C.L.Brehm)

  37. Хвойнов дрозд(Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период

  38. Беловежд дрозд(Turdus iliacus L.) – през есенно-зимния период

  39. Чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че(Sylvia atricapilla (L.))

  40. Oби­к­­­новено бело­гу­шо коприварче(Si­l­via communis La­tham)

  41. Малко белогушо коприварче(Sylvia curruca (L.))

  42. Елов певец(Phylloscopus collybita (Vieillot)) – в гори около обекта

  43. Гор­с­ки(бу­ков) пе­вец(Phylloscopus sibilatrux (Bechstein))

  44. Бре­зов пе­вец(Phylloscopus trochilus (L.)) – по време на сезонните миграции

  45. Лъс­ка­вог­лав си­ни­гер(Parus palustris L.)

  46. Жа­ло­бен си­ни­гер(Parus lugubris Temminck)

  47. Че­рен(бо­ров) си­ни­гер(Parus ater L.) – през есенно-зимния период

  48. Син си­ни­гер (Parus caeruleus L.)

  49. Го­лям си­ни­гер (Parus major L.)

  50. Дъл­го­опа­шат си­ни­гер(Aegithalus caudatus (L.))

  51. Гор­с­ка зи­дар­ка(Sitta europaea L.)

  52. Горска дърволазка(Certhia familiaris L.) – рядка

  53. Си­ва му­хо­лов­ка (Muscicapa striata (Pallas))

  54. Бе­лов­ра­та му­хо­лов­ка(Ficedula albicollis Temminck)

- ssp. Бе­лов­ра­та му­хо­лов­ка(Ficedula albicollis albicollis Temminck) – по време на сезонните миграции

- ssp. Полубеловрата мухоловка(Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer))



  1. Жа­лоб­на му­хо­лов­ка(Ficedula hypoleuca (Pallas)) – по време на сезонните миграции

  2. Орех­че(Troglodytes troglodytes (L.))

  3. Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.) – в ниските части на терена

  4. Гарван-мършар(Corvus corax L.)

  5. Сива врана(Corvus corone cornix L.)

  6. Чавка(гарга)(Corvus monedula L.) – в насел. места

  7. Сврака(Pica pica (L.)) – във и около насел. места

  8. Сойка(Garrulus glandarius (L.))

  9. Обикновен скорец(Sturnus vulgaris L.)

  10. Домашно врабче(Passer domesticus (L.)) – в насел. места

  11. Полско врабче(Passer montanus (L.)) – в насел. места

  12. Зеленика(Carduelis chloris (L.))

  13. Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))

  14. Ел­шо­ва ска­тия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

  15. Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.))

  16. Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)

  17. Планинска чинка(Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период

  18. Органел(диво канарче)(Serinus serinus (L.)) – през есенно-зимния период – рядък

  19. Чер­ве­нуш­ка(Pyrrhula pyrrhula (L.))

  20. Че­ре­шар­ка(Coccothraustes coccothraustes (L.))

  21. Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.)

  22. Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.)

  23. Пъстроглава(сивоглава) овесарка(Emberiza cia L.)


Бозайници(Mammalia)


  1. Източноевропейски(белогръд) таралеж(Erinaceus concolor (Martin)) – вкл. в насел. места

  2. Обикновена къртица(Talpa europaea L.)

  3. Заек(Lepus capensis L.(Lepus europaeus Pallas))

  4. Катерица(Sciurus vu­­­lgaris L.) – в гори около обекта

  5. Обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis Pallas) – в ниските части на терена

  6. Горска мишка(Apodemus sylvaticus L.)

  7. Жълтогърла горска ми­­­­ш­­­­ка(Sylvaemus(Apodemus) flavicollis (Melchior))

  8. Домашна мишка(Mus musculus L.) – в населени места, но често и извън тях

  9. Куче(Canis fammililaris L.) – безстопанствени индивиди

  10. Вълк(Canis lupus L.)

  11. Лисица(Vulpes vulpes L.)

  12. Невестулка(Mustela nivalis L.)

  13. Бялка(Martes foina Erxl.) – вкл. в населени места

  14. Черен пор(Mustela putorius L.) – вкл. в населени места

  15. Язовец(Meles meles L.)

  16. Дива свиня(Sus scrofa L.)

  17. Сърна(Capreolus capreolus L.)

  18. Благороден елен(Cervus elaphus L.)

Като се вижда от Списък 1, в него фигурират 3 вида земноводни, 6 вида влечуги, 77 вида птици и 18 вида бозайници, или не по-малко от 104 вида гръбначни. За територия с такава големина (обектът и околните му територии) това е значителен брой видове. Дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат смятани за пълния (окончателния) видов състав на гръбначната фауна в така описания район. Това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като особено по време на сезонните миграции, тук могат да бъдат регистрирани още известен брой видове.

При птиците в горите и в храсталачни местообитания най-често срещаните видове са обикновената чинка и големият синигер, със значителен брой са още косът, сойката, червеногърбата сврачка, големият пъстър кълвач. В откритите територии с незначително количество дървениста растителност в тази част на страната и в района на обекта с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещите двойки, са полската чучулига, червеногърбата сврачка и полската овесарка. Освен това, в различни части на района през есенно-зимния период, се концентрират от значителен до голям брой индивиди (вкл. на ята) от видовете кадънка, зеленика, елшова скатия, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, жълта овесарка, обикновен скорец, чавка и др. При бозайниците от насекомоядните най-често срещаща се е обикновената къртица, от гризачите (Rodentia) – жълтогърлата горска мишка, от хищниците(Carnivora) – лисицата. При копитните (Artiodactyla) значителна е числеността (като ловен запас) на дивата свиня и сърната (вкл. и по сведения на местни ловци и служители в местното горско стопанство). При влечугите най-често срещани са стенният и зеленият гущери, като на места в ливадно-пасищни и в храсталачни територии и дори в гори се среща и ливадният гущер, а при земноводните – дъждовникът, но в гори.

В района се срещат и известен брой прилепи (разр. Chiroptera), но отделните видове не са дадени, тъй като за тях в този район на страната и конкретно за района на обекта липсва достатъчно точна информация.

През територията на обекта не преминават значителни по големина и с постоянен воден режим реки, липсват и водоеми със стоящи води. Във вече по-големите и с постоянен воден режим реки в тази част на страната, на такива надморски височини най-характерният вид е речната(балканската) пъстърва(Salmo truta fario L.), която е обект на спортния риболов.

Видовете в Списък 1, попадащи в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) – приложението на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които на територията на страната е приоритетно – са дадени в Списък 2:



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница