4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

1. 
   Дългокрака горска жаба(Rana dalmatina Bonap.)
   

1. Скален орел(Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи индивиди

2. 
   Малък орел(Hierraetus pennatus (Gmelin)) – прелитащи индивиди
   
3. 
   Горска чу­­­­чулига(Lu­llu­la arborea (L.))
   
4. 
   Полубеловрата мухоловка(Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer))
   
5. 
   Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.) – в ниските части на терена
   

1. 
   Вълк(Canis lupus L.)
   

Както се вижда от Списък 2, в него фигурират 7 вида, попадащи в Приложение 2 на ЗБР. Това е малък брой приоритетни за опазване видове, като се има предвид, че повечето от тях се срещат в различни райони на страната със значителна или поне задоволителна, с голяма и дори много голяма численост. Поради тази причина не може да се говори за уязвимост и застрашеност в страната, а също и в района, в който попада територията на обекта.

При птиците от видовете скален и малък орел в района са регистрирани само прелитания и кръжене на единични индивиди (рядко и на двойки). Не е установено гнездене в обхвата на обекта и близките му територии. При горската чу­­­­чулига и полубеловратата мухоловка също не бе регистрирано гнездене в обхвата на обекта, но тези два вида се размножават в тази част на страната и планината. В горски местообитания горската чучулига обитава и гнезди в открити тревни територии извън насажденията. Това е характерно в планините, в ниските и в равнинните части на страната, а също и в негорски пасищни територии, в т. ч. каменисти в някаква степен и дори в аридизирани (пустеещи, опустинени) и нарушени територии. Полубеловратата мухоловка гнезди в гори – в този район изключително в стари (или поне средновъзрастни) букови, като вторичен хралупогнездник. Червеногърбата сврачка бе регистриран в долните части на района – около долната му граница и в съседство, както и край пътя за обекта. Този вид обитава и гнезди по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, а също и в населени места, в т. ч. в градове като София, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Сандански и др., както и в села. Този вид у нас е твърде многоброен и освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини, като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (връх “Мурсалица” и съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m н. в. – 22.06.2006 г.). Личното ми мнение е, че мястото на този вид не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само редките за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по-конкретно Закон за биоразнообразието, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа(в някои страни на Северна Европа този вид е рядък), като същевременно ми се иска да вярвам, че попадането на вида в Приложение 2 на ЗБР е плод единствено на техническа грешка. Ако при добивните дейности евентуално бъде засегнато гнездово местообитание на двойка, за индивидите няма да представлява проблем да заемат гнездово място в съседство или в по-малка или по-голяма отдалеченост от обхванатата от добива територия.

От видовете птици в Приложение No 2 в тази част на страната са срещани и видовете белогръб пъстър кълвач (Dendrocopos leucotos (Bechst.)), среден пъстър кълвач(Dendrocopos medius (L.)) и черен кълвач (Dryocopus martius (L.)), но в обхвата на находището и в съседство присъствие на индивиди не бе регистрирано. Такова е вероятно и дори възможно през някои години. Поради малката площ на обекта и локалния характер на работа, експлоатацията не е в състояние да затрудни и в минимална степен пребиваването на индивиди от тези видове в този район.

Индивиди от дългокраката горска жаба са регистрирани в горите в района, в т. ч. и върху територията на находището. Този вид, макар и с малка или неголяма плътност, се среща в горски райони в цялата страна, поради което не е застрашен от изчезване, нито е малочислен за страната. Тъй като добивните дейности обхващат определената за разработка площ с бавни темпове и локално, индивидите на останалата част от територията няма да бъдат подложени на въздействие. Тези в близост до действащите участъци ще имат възможност да се изтеглят (отдалечат). Не може да се отхвърли напълно вероятността от случаи с летален изход, каквито, поради малката плътност на индивидите, ще са твърде редки. След приключване на добива в даден участък и провеждането на рекултивация на територията му, каквато е предвидена в проекта, участъкът отново ще е в състояние да бъде част от хранителната база на вида в района.
В тази част на страната и планината се среща и вълкът. През топлата част на годината поради постоянното присъствие в откритите територии на инвестиционното предложение и около него на стада едър и дребен рогат добитък, придружавани от пастири и кучета, индивидите или групите(глутниците) ги отбягват. Най-вероятно това е и причината да не бъдат регистрирани следи от пребиваването на индивиди в района на находището. По сведения на срещнатите в района пастири, видът не е срещан в района на находището, което обаче, не следва да бъде напълно изключвано. Поради малката площ на обекта и локалния характер на работа, експлоатацията не е в състояние да затрудни и в минимална степен пребиваването на индивиди в района.

Изложените съображения се отнася и за мечката. В обхвата на находището не баха регистрирани следи от пребиваването на индивид (индивиди). Освен това не са налице и места, подходящи за зимни леговища на индивиди от този вид. Не бяха получени и сведения за посещения на индивиди на вида в тези територии през настоящата година. Според един от пастирите «тук има мечка», имайки предвид и предишни години. При такива случаи най-вероятно районът, макар и инцидентно, е посещаван от индивид (индивиди) на вида през някои периоди на годината при търсене на храна. Както и при вълка, поради малката площ на обекта и локалния характер на работа, експлоатацията не е в състояние да затрудни и в минимална степен пребиваването на индивиди в този район на планината.

С писмо № 26-00-3890/11.04.2008 г. МОСВ уведомява възложителя на инвестиционното предложение, че съгласно координатния регистър на граничните точки на концесионната площ на находище “Ливаде”, част от нея попада в границите на защитена зона (Натура 2000 място) с код BG0001389 “Средна гора”, обявена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал.1, т. 2 и 2 от Закона за биологичното разнообразие и включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС № 661/16.10.2007 г. В тази връзка дирекция НСЗП към МОСВ изисква информация за да бъде извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитената зона “Средна гора” в резултат от реализацията на инвестиционното предложение.

Срокът на концесията, предоставена на „ХЕЛИКС” ЕООД е 20 години, а експлоатационният срок на находището е 29 години. Инвестиционният проект за експлоатация на кариера „Ливаде” и Инвестиционния проект за Рекултивация на кариерата е внесен в МОСВ с вх.№26-00-2390 от 15.06. 2007 г. Преработка на суровината няма да се извършва на обекта. Последната ще се извозва за преработка във външно предприятие.

Прегледът на проекта за разработка на кариера „Ливаде” показва, че добивните работи в кариерата ще започнат от южната част на находището. До края на концесионния период няма да се работи в североизточната част на концесионната площ, където последната контактува със защитена зона „Средна гора”.

От картния материал с посочени местоположение на находището, контур на концесионната площ, контур на запасите и насипище, нанесени спрямо границите на защитена зона “Средна гора” (Приложение №5) е видно, че в границите на защитената зона попада част от концесионната площ с обхват 48,9 m². Съгласно информацията от стандартния формуляр на защитената зона и след полеви оглед се установи, че площта от 48, 9 m² е заета от следните типове природни местообитания, обект на опазване в зоната: 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) – на площ от 44,71 m² и 6510 Низинни сенокосни ливади – на площ от 4,289 m².

Обектът беше посетен от експерти, които извършиха оглед на частта от концесионната площ, намираща се в близост и попадаща в защитена зона “Средна гора”.

Физикогеографски находището за вермикулитова суровина “Ливаде” се намира в най-западната част на Ихтиманскосредногорския район, в землището на с. Белица, община Ихтиман и на около 850 m от централната му Средищна махала, през която преминава пътят Вакарел-Панагюрище.

Релефът в района е ниско - до среднопланински. Находището се разполага върху източен склон между възвишенията “Белият камък” (1079,2 m н.в.) и “Кюркчийски чукари” (1076,5 m н.в.) в месността “Ливаде”. Най-високата точка в района е 1121,2 m н.в. (“Змейова чукара”). Надморската височина на находището е между 900 и 1080 m.

Климатичните и хидроложки условия за района са умереноконтинентални.

Хидрографската мрежа е средно развита. По-значителните водоприемници са реките Бощица и Белишка. Подхранването на многобройните долове е предимно от валежи. Подземните води са дълбоко.

Теренът е изграден от гнайси и амфиболити, всред които се вместват ултрабазитите. Покритието е от алувиални и елувиално-делувиални наслаги – почвен слой и склонов нанос, представен от късове ултрабазити, пегматити и гнайси, споени от жълто-кафяви глинии пясъци. Дълбочината на покривния слой е от 0,40 до 6,30 m.

Проучената площ “Ливаде” заема площ от 192 704 m² и представлява част от Белишкото вермикулитоносно поле, по-конкретно е част от находище “Белият камък”.

Тъй като районът е планински, растителната покривка е основно горска. На територията на концесионната площ горите са около 52%, а земите от селскостопанския фонд са около 48%, които представляват пасища, ливади и изоставени (необработвани) ниви –обрасли с пасищни треви, бурени и храсти.

Естествената горска растителност е характерната за ниския горски пояс на широколистните гори – в случая благуново-церови и отчасти бук.

Почвите в района на находището са от клас Примитивни – тип Регосоли и клас Метаморфни – тип Кафяви горски почви.

Въз основа на описаното накратко геоморфоложко разположение на находището и характеристиката на природно-териториалния комплекс, районът на находището, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, БАН, 1997), се отнася към полупланинските и планински ландшафти и се определя от следните таксономични единици:

Съгласно схемата на последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997), създадена на база на териториалното съчетаване от типове, подтипове и групи ландшафти, както и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, районът на находище “Ливаде” попада в следната ландшафтна структура:

Особеност за Витошко-Ихтиманската ландшафтна подобласт е географското разположение. Простирайки се от държавната граница в източна посока между планинските вериги, тя включва Драгомански, Софийски, Витошки, Плански, Самоковски, Ихтимански, Лозенски и Еледжишки райони. Територията се отличава с изключително разнообразие от морфоструктури – високи и средно високи планини, хълмове, котловини, равнини и полета, реки и речни долини, долове, проломи, клисури и пр.

Лозенско-Еледжешки ландшафтен район заема най-източната част от територията на ландшафтната подобласт и граничи на изток със Средногорско-Задбалканската и Горнотракийската ландшафтни подобласти. В резултат на това съществува известна преходност по отношение на някои от природните и ландшафтните геокомпоненти. Лозенско-Еледжишки ландшафтен район носи някои от характерните и основни белези на тези две ландшафтни подобласти.

За по-меродавно характеризиране на ландшафтите изобщо, твърде полезно и от особено значение е ползването на избрани представителни количествени показатели за основни природни геокомпоненти. Същите са систематизирани, обобщени и таблично оформени за всички ландшафтни области и подобласти на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997).

В таблица № 4.5.1-1 са посочени стойностите на представителните количествени показатели за Витошко-Ихтиманска ландшафтна подобласт.

ІХ. Витошко - Ихтиманска подобласт таблица № 4.5.1-1

Съществена особеност, която отличава Витошко-Ихтиманската ландшафтна подобласт, е съществуващото голямо разнообразие на морфоструктури и съответстващото им богатство на природни ландшафти. Витошко-Ихтиманската ландшафтна подобласт, благодарение на географското си местоположение и благоприятните природни условия, се характеризира и с наличие на твърде голямо разнообразие по отношение на антропогенни и антропогенизирани ландшафти, особено в равнините и котловините. Основните насоки на антропогенизацията и създаването на антропогенни ландшафти в подобластите са резултат на дейности като: земеделие, урбанизация, изграждане на инфраструктура, промишленост и пр.

Конкретно обследваният район обаче, поради планинския релеф и слабата заселеност, не е така засегнат от човешката дейност. Антропогенизацията в случая се изразява преди всичко в изсичане на горите и превръщането на площите им, доколкото подволява планинския релеф, в агроландшафти или пасища. Броят на основните видове ландшафти в района на находището е по-ограничен от посочените в приетата през 1998 г. (съгласно изискванията на проекта за “Европейска конвенция за ландшафтите”) Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти. В Хартата за България, насоките за устойчиво развитие са формулирани за следните категории ландшафти:

- естествено съхранени ландшафти;

- горски ландшафти;

- селскостопански ландшафти;

- водни ландшафти;

- селищни ландшафти;

- комуникационни ландшафти;

- промишлени ландшафти;

- рекреационни ландшафти.

Естествено съхранени ландшафти

Както бе отбелязано по-горе, поради планинския релеф, с преобладаващи стръмни склонове, бедна почвена покривка и слаба населеност, районът на находището е сравнително слабо зясегнат от антропогенизацията и се характеризира със сравнително добре запазена природна среда. Едни от трайно устоялите от въздействието на човешката дейност природни ландшафти и основни ландшафтни компоненти са: релеф, геоложки състав, почви, реки и долове, горски масиви, пасища и естествни ливади.

Горските ландшафти са преобладаващите в района. Естествените горски насаждения са представени от характерните за ниския горскорастителен пояс, в случая преобладаващо от благуново-церови гори и типичните за средния горскорастителен пояс букови масиви. Срещат се отделни площи и с иглолистни култури.

Горски ландшафти заемат около 52% от концесионната площ.

Въпреки намалените качества на съществуващите естествени гори, ролята им е от особено значение за съхраняване на биологичното разнообразие и поддържане на генетичното богатство на флората и фауната, както и приносът им за поддържане на съществуващото равновесие и стабилност на природните процеси в района.

Не без значение е и тяхното ландшафт-рекреационно и ландшафт-естетическо въздействие върху оформящият се като вилна зона район.

Пасищни ландшафти

Това са вторите по площ ландшафти в района на находището, след горските. Основната част от тях са естествено съхранени пасища. Има и незначителни площи, които са антропогенни, настанили се на мястото на ликвидираните в миналото горски ландшафти. Терените, които заемат пасищните ландшафти, се очертават около по-тесните била, околните ивици, разположени под нивото им и отделни участъци върху изпъкналите и с по-голям наклон релефни форми на планинските склонове. Растителната покривка при тях е представена от сухоустойчиви пасищни треви и единични храсти.

Особената роля на естествените пасищни ландшафти е, че в тях се съхраняват някои от естествените растителни видове по местообитание. Същевременно обаче, , поради липса на паша, се наблюдава промяна в съотношението на тревните видове, в не особено благоприятна насока.

Общата площ на земеделските, ливадни и пасищни терени представлява около 48% от концесионната площ, като делът на пасищата е най-значителен.