4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

Ливадните ландшафти в района са почти изцяло естествени и представляват многобройни, неголями горски поляни, пръснати в горските масиви. Заемат релефните микропонижения, дъна на долчинки, терасовидни теренни форми и места, където съществуват известни условия за задържане на почвена влага за по-дълго време и в по-голями количества. Съществуват и по-обширни площи, заети от ливадни ландшафти, като самостоятелни единици или в комплекс със земеделски и пасищни такива. Значението на ливадните ландшафти от екологична гледна точка е свързано със съхраняването на характерните за района растителни видове и тяхните местообитания.

Долинната мрежа в района е сравнително добре развита, но преобладават суходолията. По-значителните водоприемници са реките Бощица и Белишка. Първата е североизточно от находището, а втората – югозападно. Река Бощица (в горното си течение Заин дол) се влива в язовир Тополница, а река Белашка - в река Мътивир, вливаща се също в язовира. Реките през по-голямата част от годината са с малък отток, но дебитът им нараства при интензивни валежи и снеготопене.

Поради отдалечеността на водните ландшафти, не се очакват някакви нарушения на средата по време на строителството и експлоатацията на находището.

Подземните води са дълбоки. Поради високата водопроницаемост на пластовете, атмосферните води се акумулират на голяма дълбочина.

Земеделските ландшафти, в сравнение с горските, пасищните и ливадните, са най-слабо застъпени и имат най-незначителна територия. Заемат по-обширните и по-заравнени била и понижения, терасовидни теренни форми и най-често земи в близост и около населените места (махали). Обработваемите земи, макар и незначителни по площ (в голямата си част са изоставени) почти не се обработват и може да се каже, че вече са се приобщили към пасищните. Установените евентуално обработени площи в района са в близост до населените места и дворове.

Наред с горските, пасищните и ливадните ландшафти се установяват и земеделски ландшафти, които общо се нарушават в резултат на разкриването и разработването на находището. Земеделските земи, съгласно описанието на почвите, са от десета категория.

Селищни ландшафти

Особеност по отношение на селищните ландшафти в района на находището е, че селището е само едно (с. Белица), но състоящо се от 18 махали, пръснати на твърде голяма територия. Най-близо и западно от находището е махала Горобиовци – на около 150- 200 m до концесионната граница и 510 m до кариерното поле. Отстоянието от Средищна махала е около 850 m. Всички останали махали са на повече от 2 кm от находището.

При тези разстояния, предложена технология на разкриване и експлоатация, качества на суровината и откривката, не се очаква никакво въздействие и изобщо нарушаване на селищните ландшафти.

Добитият материал ще се извозва по пътна връзка, която ще се включва извън селото в пътя Вакарел – Панагюрище.

Почти липсва нормална пътна мрежа на огромната по площ територия на кметство Белица. Единствената нормална пътна комуникация, минаваща през Средищната махала, е третокласен път № 801 (Вакарел – Панагюрище). Пътната връзка на многобройните махали с центъра на селото и републиканската пътна мрежа се осъществява чрез тесни и неподдържани горски, стопански и черни пътища. Черен път с дължина около 2 кm свързва и находището с центъра на селото и пътната артерия.

Промишлените ландшафти не са характерни за района. Промишлена дейност на територията на кметство Белица няма. С разкриването и разработването на находището „Ливаде”, на мястото на естествените горски, пасищни, ливадни и антропогенни земеделски ландшафти ще се създадат нови антропогенни техногенни (кариерно-добивни) ландшафти, представляващи котлован и три насипища.

Факторите, обуславящи от години постепенното превръщане на махалите и района на село Белица във вилна зона за временно или постоянно обитаване са преди всичко природните дадености. На първо място това са нископланинския релеф, наличието на горски масиви, благоприятните климатични условия (особено лятото). Не без значение е слабата заселеност, близостта на столицата и на големи градове от юг, липсата на промишленост и изобщо на производства, генериращи вредни вещества и замърсители.

Застрояването на махалите и вилните имоти обхваща основно по-заравнените и по-обширни билни части от терена, които обикновено са свързани с горната третина на южни, защитени от север и с по-малък наклон склонове.

Разкриването и разработването на находището не застрашават по-нататъшното развитие на рекреационния характер на района. Гаранция и сериозна предпоставка за това са: отдалечеността на населените места от находището, незамърсяваща суровина и откривка, технология на добив без взривявания, директно извозване (без първична обработка) на суровината и пр.

Инвестиционното предложение предвижда разработка на карирера „Ливаде” за добив на вермикулити в района на с. Белица , община Ихтиман, Софийска област.

Съгласно официалния регистър за паметниците на културата, като исторически и културни паметници с национално значение в региона, са посочени:

• 
  Исторически паметник - Лобно място, местността „Ушите”, 8 km южно от гр. Ихтиман (ДВ бр.57/1969);
  
• 
  Архитектурен - Крепост „Маркова механа”, елемент от фортификационна система Траянови врата”, в близост до гр. Ихтиман.
  

Поради факта, че концесионната площ на кариера “Ливаде” попада в територии извън регулация, експлоатацията й създава условия за компрометиране или застрашаване на целостта само на археологически паметници. Съгласно определението, посочено в чл. 6, ал. 4, т. 1 на Наредба № 5 на Министерството на културата (ДВ бр. 60/1998 г.), археологическите паметници са материални свидетелства за човешко съществуване и дейност, които се идентифицират чрез археологически проучвания и са неразделна част от средата, в която са създадени.

След коредпонденция с НИПК (писма №№ 65/27.06.2007 г. и №75/27.07.2007 г.), на база подробна проверка на регистрите и сравнение върху топографска основа, е установено, че в рамките на територията на находище „Ливаде”, в м. „Градището” от землището на с. Белица, е регистриран археологически паметник на културата „Късноантична и средновековна крапост”.

Съгласно проекта за разработка на находището, пряка добивна дейност в района на цитирания археологически паметник няма да се провежда. Ще се използва само път за извозване на добитата маса, който и сега е съществуващ като горски път.

Независимо от това, НИПК с писмо №75/27.07.2007 г. предписва територията на паметника и неговата охранителна зона да бъдат изключени от концесионната площ.

Инвеститорът приема предписанието и с писмо № 26-00-552/09.07.2008 г. Министерство на културата съгласува концесията за добив на полезното изкопаемо. ХЕЛИКС ЕООД подава в МИЕ заявление за корекция на концесионния контур ( Писмо вх. № Е-26-Х-16/30.07.08 г. (Приложение №.7 – Справка за извършени консултации по обхвата на ДОВОС).

Един от съществените елементи при реализирането на инвестиционното предложение е да се осигури безопасност, както за работещите на обекта, така и за живеещото в близост население, при доказана и при прогнозно висока интензивност на експлоатацията на кариерата за планирания период от 20 г.

В Наредба №7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ бр. 46 от 1992г., изм. и доп. бр. 46 от 1994г., бр. 89 и бр. 101 от 1996г., бр. 101 от 1997г., бр. 20 от 1999г.) са регламентирани изискванията за минимално отстояние на производствени обекти от населени места. Според чл.4 (1) на Наредбата, намаляването или увеличаването на хигиенно защитните зони на обектите и дейностите посочени в Приложения №1 и №2 се разрешава от Министерство на здравеопазването. Позовавайки се на Наредбата с писмо №1679/25.06.2007 г., РИОКОЗ – Софийска област не възразява срещу стартиране на процедура по реализация на инвестиционното предложение и уточнява, че хигиенно-защитната зона за този вид дейност е 500 m.

Според нас предвидените с инв. предложение дейности следва да се класифицират според Приложение №1, т. 212 от Наредбата “Добив по невзривен начин и промиване на нерудни строителни материали (чакъл, пясък и др.) с определена хигиенно защитната зона от 300 m. Няма да се строи преработваща инсталация в рамките на концесионната площ. Суровината ще се извозва за преработка в предприятие на друга фирма.

В настоящия случай, измереното разстояние от границата на жилищната зона на Средищна махала на най-близкото с. Белица до границата на площадката на ”Кариера за добив на вермикулит” е 850 m в северозападна посока и на 510 m в североизточна от махала Горабиите. По тази начин изискванията на Наредба №7 на МЗ са спазени.

4.8.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората: извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида на рисковите фактори и условията (предпоставките за вредно въздействие).

Главните рискови фактори за здравето на работниците, ангажирани с реализацията на инвестиционното предложение са праха, токсичните вредности от ДВГ, шума, общите и локални вибрации, неблагоприятния микроклимат, физическото натоварване.

От химичните рискови фактори, представени като веществен състав основно значение имат компонентите на ауспуховите газове: полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), въглеродния и азотни оксиди, серния диоксид, катрани и др.

Рискови фактори за здравето на населението по време на строителството, експлоатацията и рекултивацията на кариерата са основно замърсената въздушна среда и наднормените шумовите нива.

По време на експлоатацията на кариерата ще бъдат използвани тежки машини (булдозери, багери, антосамосвали). Този факт предполага, че ще се наблюдава увеличение на емисиите на определени вредни вещества и фини прахови частици. Работниците се очаква да бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

Работата в кариерата ще се извършва на открито. При най-неблагоприятни климатични условия (сухо и безветрено време), прахът е възможно да достигне стойности над ПДК, като ще се добави и прахът, който ще се генерира от транспортните машини. Тези прахови емисии са неорганизирани и ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици, и много други условия. При транспорта на скалната маса концентрациите на прах в приземния слой на атмосферата ще са най-високи в района на пътното трасе. В проекта са предвидени мерки за снижаване разпространението на прах при транспортиране на суровината- оросяване, покривала на камионите.

По принцип острият здравен ефект, провокиран от праха, е лигавичното възпаление (очи, нос, гърло) и задух, но експозицията на “чисти” (свободни от токсични субстанции) прахови частици е много рядка. По - честа е ситуацията при която праховата експозиция е съчетана с експозицията на други токсични химични съединения. В тези случаи, острите ефекти от токсичните химични съединения могат да доминират над тези от праха. Ролята на фините прахови частици в транспорта на други химични токсични съединения до белодробните клетки и задържането им тук е едно от възможните обяснения за прогресиращите увреждания в белодробната тъкан, настъпващи след острата експозиция.

Фините прахови частици увреждат белодробната функция временно (обратимо) или постоянно (необратимо). Те подпомагат развитието на хроничен бронхит и са предпоставка за развитието на остри бактериални или вирусни респираторни инфекции, особено при чувствителни индивиди. Експозицията на прах създава условия за усложнено протичане на бронхиалната астма, късните стадии на хроничен бронхит, белодробния емфизем и съществуващи сърдечносъдови заболявания, а също за настъпването на морфологични промени в белодробната тъкан.

Тежките строителни машини – багери, булдозери, тежкотоварни камиони генерират шум с висок интензитет, който в кабините надвишава допустимите норми от 85 dB/А и оказва неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и нервната система.

При реализацията на инвестиционното предложение ще се използват нови машини в кариерата и превозни средства, с което е възможно да се минимизира неблагоприятния шумов ефект. Параметрите на шума и вибрациите в кабините на по-новите типове товарни машини най-често са в границите на допустимите норми.

Наднормени нива на общи вибрации - От литературни данни и експертни изследвания е известно, че тежкотоварните машини генерират общи вибрации в наднормени нива. Те са в по-голяма степен проявени при по-старите машини. На общи вибрации ще бъдат изложени водачите на тежкотоварните камиони, багери, булдозери. Общите вибрации увреждат главно костно ставния апарат, съдовата система, а чрез ефекта на резонанса те оказват и неблагоприятен ефект върху редица вътрешни органи.

Локални вибрации - На въздействието на локални вибрации ще бъдат изложени водачите на обслужващите кариерата машини. Неблагоприятният здравен ефект се изразява в увреждания на сетивната и микросъдовата система на горните крайници. Този ефект е по-силно изразен при работа в условията на преохлаждащ микроклимат.

Вредни токсикохимични фактори.

Замърсяването с токсични вещества ще се дължи основно на изпусканите в атмосферата изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи работата в кариерата и транспортни дейности в района на пътното трасе. Основните замърсители, които ще се отделят в околната среда са СО, NOx, SO₂, въглеводороди, бензинови пари. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида на използваните машини, режима им на работа, както и от функционалната натовареност на трасето при експлоатацията му:

Трудът в откритите кариери е в голяма степен механизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и значителни физически усилия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерено тежка физическа работа.