42-годишна с разкъсана аневризма даде шанс за живот на 3-ма Нямало съвместим чакащ за сърце, били все едри мъже любомира николаева



Дата25.01.2018
Размер306.16 Kb.
#51919
09 септември 2013 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



42-годишна с разкъсана аневризма даде шанс за живот на 3-ма

Нямало съвместим чакащ за сърце, били все едри мъже
ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА

Близките на 42-годишна жена от Сливен, изпаднала в мозъчна смърт, дадоха шанс на трима души да живеят с нейния черен дроб и бъбреци. Кръвоизлив от разкъсана аневризма е довел до необратимото състояние. Аневризмите са патологични коварни разширения на кръвоносен съд, за които често се научава чак след фаталния инцидент. Така станало и в конкретния случай, жената иначе била съвсем здрава.

Сърцето също е можело да се присади, но не е имало подходящ пациент. В листата на нуждаещите се са 33-ма. „С кръвната група на жената обаче са били едри над 90-килограмови мъже, а тя е била фина и дребничка. При тези операции е важно да има и антропометрично сходство. Не бе възможно да се трансплантира сърцето, без да се поеме неоправдан риск. Решението се взе с най-големите специалисти." Това каза за „24 часа" д-р Марияна Симеонова, ръководител на Изпълнителната агенция по трансплантация.

Органите са докарани с военен самолет през нощта срещу събота. От София са тръгнали два медицински екипа - единият за черния дроб, другият - за бъбреците, за да не се губи време. След търсене на най-добра съвместимост между донора и този, който ще получи органа, черният дроб е присаден във ВМА на 54-годишен мъж. Той е бил с напреднала цироза - състояние, при което тъканите се свиват и втърдяват и не могат да изпълняват функциите си. Операцията продължила 5 ч. След присаждането пациентът се чувства добре, съобщиха от ВМА. Това е 32-ата чернодробна трансплантация там и 4-а за годината. Бъбреците бяха транс-плантирани в бившата Правителствена болница. Операциите на жените - на 31 и на 50 г., минаха според очакванията на лекарите, обясниха оттам.




В „Пирогов" Двоен ръст на неосигурените
Двоен ръст на неосигурените пациенти спрямо миналата година отчитат от столичната болница „Пирогов".

Това съобщи доц. Олег Чолаков, ръководител на Спешния авангарден комплекс там. 225 са били здравно неосигурените пациенти, които са минали през лечебното заведение от 1 януари до 31 август 2012 г. Двойно повече - 484, са за същия период тази година. Повишението се вижда и от последните 3 почивни дни, когато в болницата са били приети повече от 1200 пациенти, 17 от които без осигуровка. Миналата година от Същия брой болни едва трима са били неосигурени. „Лечението на тези болни го плащаме ние, работещите в болница Пирогов", обясни доц. Олег Чолаков. Такава е и практиката в другите болници, което се отразява на доходите на лечебните заведения. Средно между 1000 и 2000 лева струва лечението на едно здравно неосигурено лице, като така разходите на „Пирогов,, в тази насока са около 400 000 лева за 2013 г.




40 млн. издължени до края на август
Фирми бавят заплати за 35 млн.

Синдикати тръгват след компании, взели пари от държавата и не платили на хората си
Държавата се разплаща ударно с бизнеса. Издължават ли обаче фирмите своите борчове към работници и доставчици? Близо 40 млн. лева закъснели заплати са дадени за осемте месеца на годината. 36 500 българи обаче чакат още 34 млн. възнаграждения. И докато държавните поръчки се изплащат, просрочените общински борчове са над 160 млн. лева.
877 фирми бавят заплатите за своите работници, по данни на Главна инспекция по труда (ГИТ) от началото на септември. 36 500 души чакат от работодателите си общо 34,674 млн. лв. Това съобщиха за "Стандарт" от ГИТ. Там от година е въведен специален софтуер, който проследява как във фирмите с констатирани нарушения се наваксват забавените заплати. По данни на този софтуер от началото на годината до края на август са изплатени забавени трудови възнаграждения в размер на 39 357 122 лв.

От инспекцията отказват да посочат поименно най-големите длъжници. Оттам само съобщават, че най-много забавени заплати има в сектор "Строителство на съоръжения" - 9,126 млн. лв. На второ място сред длъжниците са фирмите от жилищното строителство, които явно трудно продават построените жилища заради кризата на пазара на имоти. С 3,1 млн. лв. забавени заплати към работниците на трето място се нареждат предприятията за производство на метални изделия, както и за ремонт и инсталиране на машини и оборудване. Транспортни фирми дължат 2,85 млн. лв. за заработени трудови възнаграждения. Задължения от 2,7 млн. лв. към служителите имат и здравни заведения в страната.

Очертава се тенденция за намаляване на продължителността на периода на забавяне на трудовите възнаграждения, отчитат трудовите инспектори. Според тях рядко той надхвърля 3 месеца. В една трета от предприятията със затруднения бавенето на заплатите е с един месец. До 2 месеца е в 18% от фирмите, а до 30 месеца - в 11%.

Кои компании вече са получили парите си от държавата по изпълнението на различни договори, настояват да знаят двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа". Така профсъюзите ще могат да проследят дали сред тях има работодатели, които не са изплащали навреме трудови възнаграждения. Представители на КНСБ се срещнаха с експерти от финансовото министерство в края на миналата седмица. "Не искаме да знаем какви суми са получили фирмите, а само кои са те, за да може да проследим дали дължат пари на своите работници и дали са започнали да ги погасяват", обясни за "Стандарт" Николай Ненков, вицепремиер на КНСБ.

От финансовото министерство обаче отказали на синдиката тази информация. Оказало се, че ведомството получавало само обобщени справки от другите министерства за погасените суми към бизнеса.

Към 30 юни държавата има просрочени задължения към фирми по различни договори в размер на 147 млн. лв., показва статистиката на финансовото министерство. Други 160 млн. лв. се дължат от общини. С актуализацията на бюджета за тази година правителството на Пламен Орешарски предвиди 160 млн. лв. допълнителни разходи за покриване на просрочените плащания на държавата към бизнеса. Ветото на президента е забавило министерствата по-рано да започнат разплащанията, се оплакали на синдикатите от финансовото министерство.

Държавните предприятия, които дължат пари на работниците си и на доставчици, от 160 вече са 114, като за целта правителството е разплатило 5 млн. лв. през август, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева. За юни и юли кабинетът даде над 6 млн. за погасяване на най-належащите задължения.

Как обаче общините ще се разплатят с бизнеса, засега не е ясно. "Предложихме на правителството при актуализацията на бюджета да се поемат поне най-неотложните плащания на общините, но това не бе възприето", припомни за "Стандарт" Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините в България. Кметовете са поискали държавата да помогне при заплащането на строително-монтажни дейности по инвестиционни проекти. Това по техни оценки са около 70-80 млн. лв.



Мила Кисьова


Затягаме правилата, поне 50 клиники може да не подпишат с касата

Борим се да спасим европарите за здраве
Детска болница и пет-скенер ще има в най-големите градове, обещава д-р Таня Андреева

Какво свърши за 100 дни в един от най-горещите столове в Министерски съвет д-р Таня Андреева? Ще има ли повече пари за здраве? И как ще се харчат? Отговорите пред "Стандарт" дава здравният министър.
- Д-р Андреева, изминаха 100 дни от началото на мандата ви, какво успяхте да свършите за това време?

- Това време беше много тежко, нямаше ден, в който да не беше необходима нашата намеса или започването на промени. ГЕРБ непрекъснато твърдяха, че много добре се усвояват средствата от Европейския съюз (ЕС). В Министерството на здравеопазването (МЗ) нищо не беше свършено по проекта "Спри и се прегледай" - проект, който е стартирал 2009 г. и трябва да приключи до края на тази. На нас ни оставиха да прегледаме 400 000 души за онкологични заболявания за 5 месеца, което няма как да стане. Не мога да не се ядосвам, че ще загубим пари и хиляди българи ще са се разболели по-сериозно, вместо да се лекуват навреме. Твърдеше се, че и актуализацията на държавния бюджет е ненужна и непрозрачна. Но на нас ни трябват само 4 млн. за фонда за деца, защото 6-те милиона, колкото бяха заделени, няма как да стигнат за годината. Все пак най-важното, което свършихме за 100 дни с екипа ми, е изготвянето на Националната здравна стратегия. Нейната липса освен че предполага хаотично развитие и застой на сектора, щеше да доведе до провал и във финансирането на здравеопазването от ЕС през следващия програмен период. С други думи, преди да се заемем със спешната помощ, трябваше да окажем спешна помощ за целия сектор.

- Кои са основните приоритети в стратегията?

- Първият е спешната помощ, там предвиждаме да променим начина на специализация и работа, да подобрим кадровата обезпеченост, да направим равномерно разпределение на центровете в страната, да обновим апаратурата и линейките. Вторият е развитието на човешките ресурси, идеята ни е веднага със завършването на образованието и започването на работа при младите лекари да стартира и тяхната специализация. Едната възможност е това да става без изпит - на база успеха от следването. Друга идея е превръщането на областните и университетските болници във високотехнологични центрове. Профилактиката също е приоритет.

- Какви иновации ще има във високотехнологичните болници?

- В сферата на онкологията например във всички големи клиники ще има пет-скенери и лаборатории за туморни маркери. Освен във Варна ще купим циклотрон за Александровска болница и за Пловдив. Целта е всички университетски болници да са на едно ниво. Така хората няма пътуват, а и ще се избегнат предпоставките за появата на списъци с чакащи.

- Ще се създаде ли и детска болница?

- Да, вече сме разработили проект заедно с екипа на "Св. Марина" за създаването на детска "Дисни болница" във Варна. Там ще се съсредоточат всички детски отделения в областта, говорихме за създаването на нещо подобно и в Александровска болница в София. Но ми се иска да има и в Бургас, Пловдив, евентуално в Стара Загора. Средствата ще са не само от еврофондове, но и от националния бюджет.

- Какви профилактични програми ще разработите?

- Детските програми са основен приоритет. Едната, върху която работим, е за скрининг на диабет, както и за изграждане на регистър не само за деца, но и за възрастни. Ще прегледаме и онкорегистъра, за да може информацията да се обновява по-добре. От догодина ще започнем да разработваме и регистри на хепатитите, сърдечно-съдовите заболявания, недоносените бебета. До средата на 2014-а ще е готова и информационната система по трансфузионна хематология.

- На колко пари от Европа за здраве можем да разчитаме през следващия програмен период?

- От ЕС ни предупредиха, че за тях секторът е рисков за финансиране, защото има проблем с оптимизацията му - нищо сериозно не е правено през последните години. Желанието ни е да се отдели сериозен ресурс и ще направим всичко възможно - ще сме готови с концепцията за спешната помощ и високотехнологичните болници до края на годината.

- С тези пари ли ще се изградят филиали и медицински центрове, където няма болници?

- Да, сега с общините правим карта на спешната помощ в България. До края на октомври трябва да знаем потребностите не само от нови линейки и апаратурата, но и от филиали. Вече сме готови и със списъка на общинските болници, които ще се финансират от държавата. Те ще са 50, а финансовият ресурс, за който се борим за 2014 г., е 6 млн. лв.

- Колко болници ще се доизграждат, а колко ще се трансформират в медицински центрове?

- Трудно ми е да кажа без информацията на общините. Спускането на административни решения отгоре надолу не е правилният път. Сега може да ни се струва, че някъде е нужна болница, но ако там се изгради добър спешен център, може да се окаже, че няма. Мислим и някои спешни филиали да станат отделения. Сега те ползват консултации от колеги в болниците, но лекарите не получават заплащане за това. Щом филиалът се интегрира, няма да е така, дейността ще се обезпечи чрез МЗ. Там, където няма болници, ще се преценява дали да се прави филиал на спешна помощ или ДКЦ с 10 легла за стационарна помощ. Такъв район е Бобов дол - няма болница, а е рисков заради мините. Пирдоп също.

- А промени в Закона за здравно осигуряване - в модела на финансиране на болниците например?

- Основните предложения тук ще дойдат от НЗОК, защото тя работи с парите от вноските ни. Идеята е да въведем единни правила, на които болниците трябва да отговорят, за да сключат договори с нея. Изискванията ще са не само документални, но ще засягат и обезпечеността с апаратура, с кадри. В момента не е тайна, че дипломи на лекари странстват на 6-7 места, за да се подписват договори с касата, но реално присъствие на лекари няма. Новите изисквания ще се разпишат в закона. Със сигурност промените ще доведат до напрежение в системата, защото поне 50 болници няма да могат да отговорят на тези условия. Изискванията, разбира се, ще бъдат различни според нивото на болницата.

- Ще се пресече ли и нелоялната конкуренция, защото сега на теория всички болници имат еднакви задължения, но реално само някои ги спазват?

- Да, ще въведем по-строги правила за спешността - какви специалисти трябва да има в графика, за да сме сигурни, че се покриват 24-часовите дежурства.

- Ще се махнат ли регулативните стандарти?

- За нашия екип е неприемлив начинът, по който се правят лимитите за болниците. Примерите за лечебни заведения, които имат една дейност за годината и орязан бюджет с 20-30% за другата, са много. На никого не му е ясно как се правят тези бюджети, затова ще въведем ясно разписани правила за формирането им. Но истината е, че са давани разрешения за откриване на болници без никаква сметка и мисъл. Това трябва да се спре и да се въведат правила за работа с касата.

- Вие издадохте ли разрешителни за нови болници?

- Не, и преди да е готова здравната карта, това няма да се случи.

- Ще има ли повече направления за специалист и изследвания?

- Да, защото ще има по-голям контрол. При разговорите ни с колегите от доболничната помощ не се искаха повече средства. По-скоро те поставиха въпроса, че не може 80% от пациентите да се препращат към болниците и специалистите. В другите страни повечето хора се обслужват от общопрактикуващите лекари. При нас от 100 преминали 60 пациенти са с направление за специалист или болница. Джипитата трябва да поработят върху квалификацията си и да поемат по-сложни случаи, мисля, че и това ще стане.

- Какъв бюджет чакате за догодина? Интензивните грижи и ин витрото ще се върнат ли в МЗ?

- В МЗ ще се върнат ваксините и ин витрото. Мерките, които предложихме на премиера, бяха оценени и съм убедена, че за следващата година ще се намерят повече средства за спешната помощ, психиатриите и връщането на двете дейности в МЗ. Смятам, че ще получим допълнително над 50 млн. лв.

- С колко ще увеличите заплатите?

- В спешната помощ с 10%, а в психиатриите с 20%, но ако имаме повече средства, може да има още едно увеличение на заплатите в спешната помощ. Всички допълнителни средства ще пренасоча към лечебните заведения. Държавните болници са тежко задлъжнели, 3 пъти са нараснали просрочените им дългове за последните 4 г. Сега са 90 млн. лв., а през 2009 г. са били 36.5 млн. лв. Общите задължения на болниците са около 350 млн. лв.

- Какви са причините за дълговете?

- В най-тежко състояние са най-работещите болници. Смятам, че основният проблем е недофинансирането на системата, не управлението. На места има и лош мениджмънт, но това са частни случаи. Затова винаги съветвам колегите да не разчитат само на приходи от МЗ и НЗОК, да търсят пари по европрограми. Болниците, които си сътрудничат с други държави, се развиват добре и са на печалба.

- Планувате ли тогава да се въведе доплащане или задължително допълнително осигуряване?

- Доплащане - категорично не. Но задължителното допълнително осигуряване за мен е много здравословно и глътка въздух за системата. За съжаление на този етап няма как да стане. Много трудно ще върнем доверието в системата, а с него и желанието на хората да отделят повече пари за здраве. Спомняте си, че през 2010 г. резервът от 1.4 млрд. лв. на НЗОК, който беше заделен точно за това, ГЕРБ даде на двама души - Дянков и шефа на БНБ.

- Ще се въведе ли нов модел за финансиране на онколекарствата?

- Много е рисковано да се правят резки движения, защото ако създадем и временен вакуум, е възможно да оставим пациенти без животоспасяващи медикаменти. Помните, че подобен хаос беше създаден преди 2 г. Засега онколекарствата остават в касата, тя ще прави договарянията на цените, а болниците - търгове. Но ще има по-голям контрол. Искаме обаче да въведем промени при паралелния износ. Заради ниските цени на някои лекарства те масово се изнасят и липсват на пазара. Затова мислим, преди да се пристъпи към експорт, търговците да уведомяват комисията по цени и реимбурсиране, а тя да дава разрешение. Така ще се погрижим и на нашия пазар да има нужните медикаменти.



Мария Чипилева

/Плюс Минус
Работодателите призовават социалния министър да не вдига административно вноските
Скромен ръст на праговете за пенсия

Увеличение ще има за около 1 милион работещи на трудови договори
Скромен ръст на минималните осигурителни доходи ще има през 2014 г. От 5 до 20 лв. ще е увеличението на месечните прагове на възнагражденията, под които не може да се правят вноските за пенсия и здраве. Това показват сключените вече споразумения между работодатели и синдикати за 44 от общо 84 икономически дейности у нас. Бизнесът е притеснен от рецесията, в която изпадна икономиката ни, и от нестабилната политическа обстановка. Затова работодателите не са склонни да вдигат минималните заплати за отделните длъжности по сектори. "За значителен брой икономически дейности механизмът на непрекъснато нарастване на осигурителни прагове, а от там и разходите за осигуровки, води до свиване на дейността на малките и средни предприятия и до освобождаване на нискоквалифицираните работници", предупреждават от Асоциацията на работодателските организации.

За десетина от икономическите дейности, в които са водени преговори, синдикатите са се съгласили осигурителните прагове да останат на нивата от тази година. Сред тях са отделните подбраншове на добивната индустрия като въгледобив, добив на строителни материали, неметални суровини, нефт и природен газ, а също и в месопреработвателната индустрия и др. За други няколко сектора ръстът е символичен - под и малко над 1%, и засяга само групата на квалифицираните работници. Това се отнася за хлебопроизводството, мелничарството, бирената индустрия и металургията. Така догодина увеличение на осигурителните прагове се очертава само за около 1.06 млн. работещи на трудови договори, при общо 2 милиона. Средният ръст ще е около 4.1%. Тези прагове обаче са договаряни при действащата минимална заплата за страната от 310 лв. Ако тя бъде увеличена на 340 лв., при това още от 1 октомври, както планира правителството на Пламен Орешарски, средното увеличение на минималните осигурителни доходи за 2014 г. ще бъде по-голямо. Защото на минимална заплата масово в икономиката са нискоквалифицираните работници.



Консервна промишленост

Най-висок ръст на осигурителните прагове за догодина ще има в консервната промишленост - 13%. В този бранш броят на заетите е над 6300 души. Минималната заплата за инженери-технолози и други специалисти в консервирането на плодове и зеленчуци вече ще е 651 лв. - с 30 лв. повече от тази година. С 50 лв. пък ще скочи прагът за операторите на машини - от 410 на 462 лв. С около 14% ще се увеличат и минималните възнаграждения в производството на медицински и зъболекарски инструменти, но там заетите са под 2000.



Търговия

В търговията, където работят 328 хил. души, е договорено 3% средно увеличение по длъжности. За аналитичните специалисти в този сектор минимумът, върху който ще се внасят осигуровките, е 910 лв., при сегашни 880 лв. За техниците увеличението също е с 30 лв. до 800, а за квалифицирани работници е 15 лв. на 525 лв. Продавачите, за които не се изисква квалификация, ще се осигуряват минимум върху 420 лв., което е с 10 лв. повече.



Туризъм

От 10 до 30 лв. ще е увеличението на минималните заплати за 150 000 души, работещи в хотелиерството и ресторантьорството. За висококвалифицираните кадри, които минават под категорията аналитични и приложни специалисти, увеличението е с 20 и 30 лв., до 800 и 640 лв. С 15 лв. се вдига за квалифицираните работници до 530 лв. Най-големият дял от наетите в туризма обаче попадат в категорията "Персонал, зает с услуги за населението", където осигурителният праг ще е 440 лв. при сегашен 430 лв.



Строителство

В строителството ръстът на праговете ще има само за квалифицираните работници и за операторите на машини. Той обаче е доста скромен - 10 лв., което вдига минималните заплати на 540 лв.



Селско стопанство

По-осезаемо ще се увеличат минималните осигурителни прагове за наетите на трудов договор в селското стопанство - средно с над 6%. За шефовете на ферми, агрономите, ветеринарите и други специалисти в селското стопанство минималните възнаграждения, върху които се правят осигуровките, ще скочат с 20 лв. Така ръководните кадри ще плащат вноски минимум върху 885 лв., а специалисти и техниците - върху 631 и 558 лв. За квалифицираните работници прагът е завишен със 7% до 449 лв., а за операторите на машини като трактористи, комбайнери и механици - с 5% до 613 лв. Ръст от 5% се предвижда и за нискоквалифицираните работници в селското стопанство. Така за тях минималният осигурителен доход става 345 лв.



Текстилна индустрия и транспорт

В текстилната индустрия тази година фирмите отказаха да водят преговори със синдикатите за по-високи минимални възнаграждения по длъжности. Профсъюзите настояваха те да се вдигнат с 20 лв. Въпреки че други години Българската асоциация на производителите и износителите на облекла и текстил настояваха за тяхното увеличение като мярка срещу нелоялната конкуренция на нелегалните цехчета, сега оттам твърдят точно обратното - увеличаването на минималните осигурителни прагове води до сив сектор и увеличаване на безработицата. Така и догодина масово шивачки в страната ще се осигуряват на 360 лв.

Фирмите от сухопътния транспорт също отказаха да вдигат осигурителни прагове заради трудния бизнес.

Добивна индустрия и машиностроене

В добивната индустрия по-високи осигурителни прагове ще има единствено във фирмите за добив на метални руди - средно с 3%. Подсекторът се радва на добри пазари и високи цени на металите и въпреки кризата увеличава работната ръка.

От машиностроителните предприятия по-осезаемо увеличение на минималните заплати ще има в производствата на метални изделия - с 50 лв. за ръководните кадри до 700 лв. и 20 лв. за инженери, квалифицирани работници и оператори на машини.

Работодателските организация призоваха министърът на труда Хасан Адемов да не вдига административно праговете в секторите, където не са водени преговори. По закон той може да определи увеличение, равно на средния ръст, постигнат в браншовете, където са подписани споразумения. Разговорите между синдикати и работодатели в социалното министерство по темата ще продължи и тази седмица, след което се очаква реакцията на министър Адемов.



Мила Кисьова


Публикували информация за арменец, поискал БГ паспорт
Гаф на президентството с лични данни
Фонд „Земеделие”, Центърът по наркомании, пенсионно дружество и кредитна компания също погазили закона
МАРИЯ КАДИЙСКА

Нов гаф направи президентството, като погази Закона за защита на личните данни и публикува на сайта си информация за арменеца Артак Арутюнян. Това е поредната издънка, след като на официалната страница на институцията бе качена стратегия за интеграция на ромите под името NationalStrategyIntegrateMangali.pdf., а след това Росен Плевнелиев дръпна новогодишната си реч на фона на снимка от Колорадо вместо от България.

Комисията за защита на личните данни е наредила на президентството да свали от сайта си информацията за Арутюнян, съобщиха за „Монитор” от КЗЛД. Това е станало след оплакване от арменеца, че администрацията на държавния глава

обработва незаконосъобразно

неговите лични данни по повод разпространението им на сайта на институцията.

Решението на Комисията е от 26 юни т.г., а казусът бил разгледан на открито заседание от председателя на КЗЛД Венета Шопова и членовете й Красимир Димитров и Валентин Енев. Жалбата на Арутюнян срещу президента за нарушение на Закона за защита на личните данни била подадена на 5 март т.г. Той се оплакал, че предния ден на сайта на президентството били публикувани личните му данни - име, презиме, етническа принадлежност, гражданство, с което не е съгласен. Данните били известни на „Дондуков” 2 от негова молба за получаване на българско гражданство. Арутюнян поискал от Комисията да издаде задължително предписание за заличаване на информацията от сайта на президентството. В аргументите си от „Дондуков” 2 обяснили, че на сайта е публикувано опровержение на публично оповестена от самия Арутюнян информация за проблемите му с получаване на българско гражданство. В интервю за столичен вестник и национална телевизия той сам дал информация за себе си.

Комисията за защита на личните данни обаче е уважила жалбата на арменеца

и е издала задължително предписание администрацията на президента да заличи от официалната си интернет страница атакуваното съобщение. В мотивите на Комисията е записано, че Арутюнян действително е съобщил сам в медийни интервюта името и фамилията си, къде е роден, че е бил осиновен, че е арменски гражданин, информация за семейството си и живота си в България и съобщението на президентския сайт не е нарушило правото му на личен живот. От друга страна обаче президентството като администратор на лични данни е длъжно след постигане на целта да ги унищожи. Комисията счита, че целта на публикувана информация на сайта на институцията е постигната и затова тя трябвало да бъде свалена в срок от 7 дни.

Живеещият в Русе Арутюнян нашумя, след като през пролетта се оплака, че екипът на вицепрезидента Маргарита Попова не му дава българско гражданство. Арутюнян е арменец, но не помни родината си

Бил бебе, когато родителите му загинали при голямо земетресение там. На 7 декември 1988 г. в тогавашната Арменска съветска социалистическа република трус със 7,2 по Рихтер разрушава град Спитак и няколко други населени места. Жертвите са близо 25 000 души. Чуждо семейство взема сирачето и го води в България. Преди четири години арменецът подава документите си за БГ паспорт.

Съветът по българско гражданство към Министерството на правосъдието е разгледал кандидатурата му и преценил, че от хуманитарни съображения той трябва да стане българин. Единствената пречка пред него обаче е арменското му гражданство, от което трябва да се откаже официално.

Освен случая с арменеца Комисията за защита на личните данни е

направила 600 контролни проверки

през първото полугодие. Открити са пропуски и са издадени задължителни предписания към Държавен фонд „Земеделие”, Апелативния съд във Велико Търново, Националния център по наркомании, „Ай Ен Джи Пенсионно осигурително дружество” ЕАД, „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД. В процес на приключване е проверка в Александровска болница в София. Задължителните предписания на Комисията се изпълняват в указаните срокове, обясниха оттам.




Спасяват болница с 1 млн. лв.
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Специализираната болница за белодробни заболявания във Велико Търново ще бъде спасена от финансов колапс с банков заем от близо 1 млн. лева. С тях ще бъдат покрити задълженията към персонал и доставчици на лекарства и консумативи.

Борчовете на здравното заведение възлизат на 800 000 лв. Остатъкът от парите пък ще бъде вложен в обновяване на базата и в нови медицински уреди, за да може болницата да привлича пациенти и от съседните области.

Здравното заведение продължава да трупа загуби и за първото полугодие на тази година финансовите резултати са отрицателни. Лечебницата е затънала със 109 000 лв.

Общинските съветници от старата столица решиха да удължат процедурата по избор на постоянен управител на закъсалото здравното заведение, след като никой не се ангажира с явяване на конкурс за поста през последните 4 месеца.

Обявена бе нова процедура за избор на болничен шеф, като кандидатите имат 15-дневен срок, в който да подадат документите си.




Училища ще обучават за лекарски асистент

Новите кадри ще попълват щатове в спешната помощ
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Училищата да обучават за лекарски асистенти, на които да се разчита да попълват празните щатове в спешната помощ. Това ще предложи д-р Нигяр Джафер, председател на Комисията по здравеопазване.

„Идеята е образованието да е тригодишно, а получените знания ще са като на настоящите фелдшери (б. р. - тяхното обучение бе прекъснато преди 20 г., но евродирективи не позволяват то да продължи по същия начин)", обясни д-р Джафер пред „Труд".

Очаква се просветното министерство да реши кои училища имат капацитета да издават тапията. Но има предложения обучението да се извършва и във вузовете. Мярката е наложителна, защото се оказва, че обучението на парамедици, което върви в момента, не е легитимно. Т.е. не се извършва в структури с нужната сертификация. А

прогнозите за наличието на кадри в близко бъдеще са много тревожни-до 2020 г. дефицитът на медицински специалисти в Европа ще е от 2 млн. души. Скандинавските страни лесно ще подмамят с оферти за по-добро възнаграждение и развитие лекари и медсестри от държави като Германия, франция, Великобритания, Италия и Испания. Те пък ще решат проблема, като си „напазаруват" на изгодна цена качествени кадри от Източна Европа. „А у нас ще дойдат доктори от Македония, Сърбия, Пакистан и Филипините... Затова трябва да предприемем серия от мерки да задържим медиците ни и да ги подпомогнем в работата им", посочи д-р Джафер. Тя уточни, че лекарските асистенти няма да у чат 4 г., което е само с 1 година по-малко от докторите, но ще се фиксират сериозни хорариуми.

Идеята за лекарския асистент не е от вчера. Здравният министър в служебния кабинет проф. Николай Петров даже бе подготвил промени в наредба в началото на май, но те предвиждаха обучението им да става в университетите. Тогава от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи съобщиха, че се налага сериозен дебат по темата преди каквито и да е промени.




Питат премиера 108 млн. лева
Здравната комисия ще пита премиера Пламен Орешарски къде са отишли 108-те млн. лв. от сметката на здравната каса в БНБ. Сумата е сбор от 40"млн. лв. от надвнесени здравни вноски м.г., 40 млн. лв. от спрения от Конституционния съд трансфер от здравната каса към министерството, и 27 млн. лв. от предходни години.

„На 1 януари 108-те млн. лв. са налични (вит факсимилето справка от финансовото министерство), но към 31 март т.г. в сметката на касата вече няма нищо... Т.е. продължава процесът на отклоняване, на кражба и на пренасочване на пари за здраве за други сектори!", заявиха от здравната комисия. Депутати са възмутени, че здравеопазването е донор на средства на фона на недостига на пари за онколечение, диагностика, за консумативи и при лимити за лечебните заведения.




Филиповци" на бунт срещу онкоизотопи
ВАНГЕЛИНА МИХАЙЛОВА

Жителите на столичния кв. „Филиповци" са против в квартала им да работи лаборатория за производство на радиоактивни изотопи. Те се използват при диагностика на онкологични заболявания с ПЕТ-скенерни апарати, каквито има в софийската Александровска болница и във варненската „Св. Марина". На 1 август представители на инициативния комитет са подали жалба в ДНСК срещу строежа на съоръжението в местността Гладно поле, район „Люлин". Сигнал е внесен и в екоминистерството, и в това на регионалното развитие.

Според жителите при изграждането на предприятието не са спазени строителните изисквания. Отстоянието на подобни съоръжения, които използват радиоактивни елементи до жилищни сгради, трябвало да е 3000 м, а до първата къща нямало и километър. В близост се намира и кв. „Република".

Сградата вече е пред завършване. Планът на района отрежда мястото за строителство на производствени сгради и складове. Хората са притеснени, че самата сграда се намира на 5 м от шосето. „Какво ще стане, ако някоя кола се удари при катастрофа там", пита Велислав Борисов. Сега България внася за двата си ПЕТ-скенера изотопи от чужбина. Те се доставят със самолети. Проблемът е, че разпадът на изотопа трае около 10 часа. Освен от лабораторията хората са притеснени, че радиация ще има и при производството, и при транспорта на новите и отработените изотопи.

Разрешението за строеж е издадено от главния архитект Петър Диков през февруари 2013 г. Инвеститор е турската „Монрол България", която влага 4 млн. лв. в лабораторията. Проектът има издадено от екоминистерството становище за оценка на въздействието върху околната среда. Според гл. архитект на София няма опасност за здравето на хората от производството, фирмата имала подобни лаборатории на 16 други места, дори и в Австрия. Такива центрове имало и в централните части на градовете, за да могат изотопите бързо да се транспортират до болниците.

„За да доставя изотопи за нуждите на онкоболните, държавата сега плаща милиони левове, при положение че има опасност заради забавяне на транспортирането те да не бъдат използвани", коментира Диков.




108 млн. лв. от здравни вноски са изчезнали през 2013 г.
Парламентът твърдо няма да прави актуализация на парите на НЗОК въпреки очаквания недостиг от над 100 млн. лв.
Дина ХРИСТОВА

108 млн. лв., натрупани от здравни вноски, на които НЗОК разчита, за да върже бюджета си за 2013 г., са изчезнали между 1 януари и 31 март от сметката й в БНБ. За това алармира пред "Сега" председателят на здравната комисия в парламента Нигяр Джафер. "Никой не знае какво е станало с тези пари", обяви тя. Според анализите на НЗОК толкова ще бъде дефицитът в края на годината и касата няма да може да се разплати напълно с доставчиците на медицински услуги без актуализация на бюджета си. Част от сумата се натрупа от преизпълнението на приходите от осигуровки, а остатъкът е от трансфера към републиканския бюджет, спрян от Конституционния съд миналата година. За тези пари се разбра в края на годината. Така те останаха по сметките на касата, но не бяха предвидени в бюджета й за т.г. и затова вече не могат да се изхарчат без актуализирането му от парламента. Актуализация обаче със сигурност няма да има, обявиха вече и от кабинета, и от парламента. И Джафер призна, че промяна на бюджета на НЗОК не се очаква. "Значи предишните управляващи са харчили парите за здраве за каквото решат, а ние сега трябва да се чудим откъде да търсим средства", коментира Джафер. Управителят на НЗОК Румяна Тодорова също обясни, че ще се водят разговори с финансовия министър Петър Чобанов и здравния министър Таня Андреева, за да се търси начин как да се финансира системата. Хора от надзора на касата обясниха пред "Сега", че финансовото министерство твърди, че парите вероятно не са харчени за друго. Те не са в наличност по сметката, тъй като по закон касата може да получава по нея 1/12 от бюджета си всеки месец. Затова от НАП просто са превели по-малко пари от вноски за определен период. Най-вероятно в края на годината ще се отчете определена сума над плана, но пък тогава пак няма да има време тя да се изхарчи. Въпреки всички тези процедурни хватки и оправдания безспорен е фактът, че това са пари за здраве, които не могат да бъдат изхарчени за това, независимо от нуждите на системата. Най-вероятно е дефицитът на касата да бъде прехвърлен за 2014 г., а бюджетът й тогава да бъде увеличен с нужните средства, за да се разплати с болници и лекари за стари дейности. Това обаче ще задълбочи задлъжнялостта на медицинските заведения. Дълговете им вече гонят 390 млн. лв., а предишната власт ги остави на 340 млн. лв. В момента голяма част от болниците ползват парите си за последното тримесечие, а някои дори са го изхарчили. Преди дни надзорът на НЗОК реши, че за края на годината ще има ново бюджетиране за болниците, съобразено с останалите средства на касата.


Без следа

През 2010 г. бившите управляващи от ГЕРБ национализираха 1.4 млрд. лв. от осигурителни вноски, които бяха натрупани като резерв на касата за финансиране на бъдещи реформи. Парите влязоха в общия бюджет и до днес не е ясно за какво са харчени. От ГЕРБ твърдяха, че те не се пипат, тъй като без тях не могат да се покрият минималните нива на държавния резерв. Това обаче не е вярно, тъй като минималните нива паднаха само до сумите от Сребърния фонд и фонд "Козлодуй" - около 3.6 млрд. лв. в момента. Дори определените 4.5 млрд. лв. в края на годината вече могат да се постигнат и без цялата сума за здраве, тъй като с тях резервът би трябвало да стане 5 млрд. лв. Това дава възможност управляващите да запълват с тях други дефицити в хазната. От ГЕРБ обещаха и от 2011 г. излишъците по бюджета на касата да започнат да трупат нов резерв, но това очевидно не се случва, след като липсват останалите от миналата година 108 млн. лв.




Шефове на болници ще следят за донори

До края на годината здравният министър подписва с „Евротрансплант"
Наделина АНЕВА

В договорите за управление на 26-те шефове на болници, които са донорски бази, ще се запише задължение да контролират влизането и излизането на потенциални донори на органи. Това съобщи за „Преса" зам.-министърът на здравеопазването проф. Чавдар Славов. Според него този процес вече е започнал и доказателство за това е съгласието преди два дни на роднините на 42-годишна жена от Сливен, изпаднала в мозъчна

смърт, да дарят черен дроб, бъбреци и сърце. Черният дроб беше присаден успешно във ВМА, а с бъбреците се заеха лекарите от болница „Лозенец". Антропометричните данни на сърцето обаче не отговаряха на данните на нито един от чакащите българи.

„Ако имахме договор с „Евротрансплант", за сърцето можеше да се потърси пациент извън страната. По същия начин преди две седмици не се намери подходящ реципиент за трансплантация на черен дроб и един бъбрек", обясни Иван Димитров, шеф на федерация „Български пациентски форум".

Според него в България имало много сериозно лоби, което се състои от търговци, лекари и дори депутати, за това да няма трансплантации. „Годишно държавата дава между 70 и 80 млн. лв. за хемодиализа и някой прибира комисионите от това, а болници се издържат с тези пари, защото касата не покрива всичките им харчове", твърди Димитров.

„Преговорите с „Евротрансплант" са напреднали, в началото ще станем асоциирани членове, докато се увеличат донорите от страната ни", обясни зам.-министърът проф. Славов. Договорът ще бъде подписан от нашия здравен министър.




Пирогов" губи 400 000 лева от неосигурени
Радина ВАСИЛЕВА

Близо 400 хил. лв. от неосигурени пациенти е загубил институтът за спешна помощ „Пирогов" от януари до края на август, съобщи зам.-директорът на болницата по научна дейност доц. д-р Олег Чолаков.

Болните, които не са здравно осигурени, са се увеличили два пъти в сравнение с тези от 2012 г, твърди той. През м.г. са били 225, а за първите 8 месеца на 2013 г. - 484 души. Лечението им на стойност близо 400 хил. лв. се поема от болницата, което пряко влияе и върху заплатите на медиците, работещи там, оплакаха се лекари. Лечението на един такъв пациент струва между 1000 и 2000 лв. на ден за сметка на медиците. През летните месеци юни, юли и август от „Пирогов" отчитат значително увеличаване на хората без здравни вноски. Само за три месеца са дошли 176 такива пациенти, а за същия период м.г. са били със 100 по-малко. От началото 2013 г. до края на август в „Пирогов" са хоспитализирани 11 хил. души, като 484 от тях са били без здравни вноски.

„Вече 23 години се говори, че спешната помощ в България ще се реформира. Коренна промяна няма как да има, докато не се допитат до гилдията какво и как трябва да се направи", каза още доц. Чолаков.




100 дни
Нови хапчета за стари болежки

Или как се решават затлачени 4 години проблеми в здравеопазването
Аида Паникян

Само месец след началото на работата си 42-то Народно събрание прие единодушно промените в Наказателния кодекс (НК) за инкриминиране на нападението над медицински служители по време на работата им. Въпреки многобройните срещи със съсловни организации, въпреки многобройните нападения над екипи, работещи в Спешната помощ, и въпреки обещанията през последните две и половина години мнозинството от предходния парламент така и не прие въпросната промяна. Промените в НК далеч не означават, че нападенията над медицинските служители ще спрат (през последните две седмици отново имаше 3 инцидента), но сега е ясно, че посегателствата над спешните екипи няма да останат ненаказани. Националната здравна стратегия във връзка с програмен период 2014-2020 г. трябваше да е готова още в началото на т.г., но очевидно пред предишните управляващи стояха много "по-важни" задачи от здравето на нацията. Стратегията бе изработена в спешен порядък от екипа на министър Таня Андреева и на 12 август бе вече на електронната страница на МЗ за широко обществено обсъждане. Тя е необходима за бързо дефиниране на конкретните приоритети на българското здравеопазване, създаване на предпоставки за обезпечаване на потребностите на населението от различни видове медицинска помощ. Заложени са и конкретните цели за получаване на европейско финансиране. Една от тях е свързана със спешната помощ. След като по време на управлението на ГЕРБ бяха закрити близо 20 малки общински болници и десетки хиляди души оставени без достъп до адекватна медицинска помощ, едно от първите действия на новото ръководство на МЗ е предприемане на мерки за подкрепа за държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ в труднодостъпни и отдалечени райони. "Изработена и утвърдена е методика за реда и критериите за субсидиране на общинските лечебни заведения за болнична помощ в труднодостъпни и отдалечени райони. Партньори на МЗ в тази дейност са: НСОРБ, Сдружението на общинските болници в България, БЛС и БЗС (Български зъболекарски съюз)", отчита 100-те си дни МЗ. Така ще може да бъде осъществена и част от програмата на правителството, срочно да бъдат възстановени средствата за общинските болнични заведения в отдалечените и труднодостъпните райони за подобряване качеството на медицинското обслужване в тях, които бяха осигурявани в мандата 2005-2009. Освен това списък с общинските болници, които имат нужда от допълнително субсидиране, ще бъде готов до края на месец септември.

Министерството се зае и с една шумно представена и бързо забравена идея на здравните министри на ГЕРБ - болниците за долекуване и продължително лечение. Екипът на д-р Андреева предприе действия за създаване на условия за развиване на капацитета на общинските лечебни заведения за осъществяване на дейности по продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи, медико-социални грижи, както и болнични дейности в условия на спешност. Сред приоритетите на МЗ в работата му до края на 2013 и за 2014 г. са медицинските стандарти. Вече е направен анализ на медицинските стандарти, утвърдени с наредби на министъра. Целта е съобразяване на изискванията на нивата на компетентност на болничните структури с потребностите на обслужваното население за гарантиране на базова медицинска помощ, кадрова и апаратурна обезпеченост. Започна и работа по проекти за изменение на медицинските стандарти, както и разработване на предложения във връзка с въведените нива на компетентност с оглед подобряване функционирането на болничните заведения. ДУМА припомня, че по времето на ГЕРБ промените в медицинските стандарти се превърнаха в предпоставка за закриване на едни болници и поставяне в ситуация пред фалит на други.

Младите лекари

Сред предизборните обещания на левицата бе да бъде улеснено придобиването на специалност, за да могат бързо да започнат работа новозавършилите лекари. В средата на юли, след консултации със заинтересованите страни, МЗ представи вижданията си за промени в Наредба №34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Измененията целят облекчаване на начина на кандидатстване и на режима за прием на специализанти; намаляване на размера на дължимото обезщетение, което специализантите, обучавани на места, финансирани от държавата, дължат на МЗ, в случай че не изпълнят задължението си да работят в определено от министъра лечебно - здравно заведение за срока на обучението; въвеждане на извънредна сесия за провеждане на държавни изпити за придобиване на специалност, т.е. сесиите стават три; въвеждане на квоти за специализация на работещите в центровете за спешна помощ. Други промени в Наредба №34/2006 г. на МЗ предвиждат облекчаване на режима на кандидатстване по проект "Нови възможности за лекарите в България" (финансиране на специализацията на 1000 специализанти) - програмата, която бившата министърка Десислава Атанасова шумно рекламира, но преди споменатите изменения бе зациклила. В същото време за първи път като нормативно определена процедура ще бъдат преразпределени незаетите места за специализанти от утвърдените за 2013 г. чрез обявяване на втори конкурс за утвърдените 2288 места. Това е предвидено в проект на Наредба на МЗ за организиране, координиране, провеждане и регистриране на продължаващото медицинско обучение на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. В 100-те си дни МЗ изработи и проектозакон за изменение и допълнение на Закона за здравето - чл. 182. Изготвен е пакет от нормативни промени, регламентиращи реда за осъществяване продължаващо медицинско обучение и контрол на същото. Пак във връзка с обучението на здравните кадри е предвидена промяна в нормативните документи, която да не позволява на завършилите курс на обучение от 240 академични часа по здравен мениджмънт да бъдат равнопоставени с тези, които имат завършена магистратура по здравен мениджмънт.

След като по времето на ГЕРБ българинът напълно загуби доверие в донорството на органи и през 2012 г. страната ни стигна дъното по брой на осъществени трансплантации (19 за цялата година), МЗ разработи проект за създаване на

Обществен съвет по трансплантология

Извършен е анализ на законодателството в частта възстановяване на разходи на лечебни заведения, които осъществяват дейности по трансплантация. Тази стъпка е елемент от възстановяването на морала и доверието в медицината и лекарите.


Проекти за национални програми

В съответствие с Директива 2011/24/ за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е организирана работата по изготвяне на нова Национална програма за редки болести и нормативно регламентиране на регистър на редките заболявания и експертни центрове за редки болести. Други проекти на национални програми са за:

- "Превенция на хроничните незаразни болести 2013-2020";

- "Профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г. в Република България";

- "Намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013-2017";

- "Подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип 2013-2016";

- "Профилактика и контрол на векторно предавани трансмисивни инфекции при хората в Република България 2014-2018";

- "Превенция на самоубийствата в България 2013-2018".


Необходими приоритети

Те са свързани с първия етап за изпълнение на програмата на правителството. След много шум и съдебни дела по времето на ГЕРБ бе представена дългоочакваната Национална здравна карта. Ала тя се оказа просто моментна снимка на болничната мрежа в страната, с което не отговаря на помпозното си наименование. Затова екипът на д-р Андреева започва работа по картата, за да придобие тя ясен статут - задължителен или препоръчителен. Това е необходимо с оглед реалното обезпечаване на потребностите на населението на национално, регионално и общинско ниво от различни видове медицинска помощ (извънболнична, спешна и болнична).

От изключително значение е изготвянето на оптимален пакет от изследвания, свързани със задължителните годишни профилактични прегледи, което ще допринесе за по-добри резултати в профилактичната дейност. Започва работа по изработване на програма "Здравно обучение на населението" от ранна детска възраст, а средствата за масова информация да налагат здравословен начин на живот като еталон на поведение.

Важен елемент в системата за промоция на здраве и профилактика на болестите е възстановяването на училищното здравеопазване при ясно разписани правила и работни отношения между общопрактикуващ и училищен лекар. Спешно да се изготви дефиниция за национална неправителствена организация (пациентски организации) с оглед те да бъдат вкарани в определена рамка за взаимодействие.


Потребителската такса за пенсионери - 1 лев

Намаляването на потребителската такса за пенсионери на 1 лев, както и грижа за възрастните и за хората с увреждания и в неравностойно положение са едни от заявените програмни приоритети, по които МЗ трябва да активира работата си.

Друг такъв приоритет е укрепването и модернизацията на системата на Спешната помощ на територията на общини без лечебни заведения. НСОРБ подчерта своята готовност да подпомага експертите на МЗ при разработването на Националната карта на спешните центрове в страната.

Не на последно място е въвеждането на информационната система в здравеопазването, както и на електронната здравна карта на пациента (досие на пациента).


Бюджет 2014

При разработването му е необходимо да бъдат предвидени средства за осъществяване на предизборното обещание към пенсионерите за намаляване на потребителската такса, като изрично трябва да се подчертае, че разликата ще бъде покрита от държавата.



От МЗ са категорични, че са необходими допълнителни усилия и действия от гледна точка на незаявени, но очертали се като приоритет проблеми в сектора, каквито са преструктуриране на болничната мрежа на база демографска характеристика на регионите, социално-икономическите им характеристики и потребностите на населението от здравни услуги; задължителната акредитация на лечебните заведения да бъде критерий за тяхното финансиране, а изработването на единни критерии за оценка на ефективността и ефикасността на оказваната медицинска помощ ще гарантират коректна конкуренция между лечебните заведения; изработване на система за планиране, подбор и квалификация на човешките ресурси в сектора с цел осигуряване на висококвалифицирани и мотивирани медицински специалисти.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница