5 6 септември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница3/8
Дата11.02.2017
Размер1.19 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

06.09.2011 г., с. 4
Министерска въртележка на “Дондуков” 1
Емилия Караабова

Министерска въртележка в кабинета се задава заради кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев, научи “Труд”.

Пръв на нея ще се “качи” министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който се очаква да наследи Плевнелиев на поста в регионалното министерство.

За мястото на Томислав Дончев пък се обсъжда името на зам.-министърката на финансите Боряна Пенчева. Този вариант обаче все още е под голям въпрос, подшушнаха запознати, защото Пенчева била абсолютно неприемлив вариант за Брюксел. Като стар кадър на финансовото министерство тя носела вина за спирането на еврофондовете.

Затова по-вероятно е досегашната заместничка на Плевнелиев - Лиляна Павлова, да стане титуляр на строителното ведомство.

По-малки са шансовете на шефа на транспортната комисия в парламента Иван Вълков, чието име също се завъртя като евентуален министър. От ГЕРБ разказаха, че отпада и колегата му Любен Татарски, който пък е председател на регионалната комисия в парламента, както и тайнствена банкерка, за която “Труд” писа.

Ако Лиляна Павлова бъде посочена от премиера Бойко Борисов за министър, в строителното министерство ще го закъсат откъм заместници.

Причината е, че ако Плевнелиев стане президент, с него на “Дондуков” 2 ще отиде и другата му досегашна заместичка Екатерина Захариева.

Според източници на “Труд” тя вече е приела поканата му да стане част от екипа му, най-вероятно като началник на кабинета.

В крайна сметка утре след заседанието на Министерския съвет премиерът Бойко Борисов ще обяви кой ще е наследникът на Плевнелиев.


Четири малки портретни снимки – Томислав Дончев, Лиляна Павлова, Боряна Пенчева, Екатерина Захариева


06.09.2011 г., с. 4
Плевнелиев вземал душ за 1 марка по паркингите
Кандидатът за президент от ГЕРБ Росен Плевнелиев като млад е спал по паркингите в Германия, за да пести, а и в момента като действащ министър няма против да се вози в метрото. Самият Плевнелиев разказа пред Би Ти Ви, че на мача на националите с Англия миналата седмица той и синът му Филип се придвижили с метрото до националния стадион. На връщане влакчето се пръскало по шевовете, а хората снимали как един министър “здраво се е наблъскал в тълпата”.

Плевнелиев разказа и за заминаването си в Германия през 1990 г., когато започва да гради бизнеса си. Тогава му се е налагало да нощува на паркингите. Те били за тираджии и били уютни и добре уредени. Тоалетните били чисти, а топлият душ струвал 1 марка. През 1991 г. Плевнелиев вече има 24 работници в Германия и бизнесът му потръгва.

Кандидат-президентът на ГЕРБ е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Завършва Технически университет-София, а през 1990 г. основава и управлява първата си фирма “Ирис интернешънъл”. Оттогава се занимава с бизнес, през 2001 г. създава и управлява “Линднер България”. От 2007 г. Плевнелиев е член на Управителния съвет на КРИБ. Той е женен и има три момчета.

Владее немски и английски език.




06.09.2011 г., с. 4
Маргарита Попова остава министър, взема си отпуск
Росен Плевнелиев напуска кабинета в сряда, ведомството се нуждаело от титуляр
Кандидатката на ГЕРБ за вицепрезидент Маргарита Попова няма да подава оставка като министър на правосъдието, а само ще излезе в отпуск.

Това обяви самата тя в понеделник. Ден по рано премиерът Бойко Борисов съобщи при представянето Росен Плевнелиев и Попова като кандидатпрезидентска двойка, че двамата ще напуснат правителството в сряда. Тогава се очакваше да са ясни и наследниците им.

“Подаването на оставка от г-н Плевнелиев е лично решение. Аз вървя по закон - ще изляза в отпуск по време на кампанията. Ще видим как ще процедираме, след като спечелим изборите”, обяви Попова на излизане от ЦИК, където ГЕРБ внесе регистрацията на двойката за вота.

“Труд” научи, че премиерът и правосъдната министърка са се разбрали тя да не напуска. Плевнелиев обясни разминаването за оттеглянето на вицето му от кабинета с “грешна интерпретация”. Самият той още в неделя потвърди, че в първия работен ден подава оставка.

“Министерството гони срокове, графици, трябва си министър”, мотивира се той.

“Много пъти съм казвал “не” на премиера. Със сигурност повече, отколкото Калфин на Първанов”, каза Плевнелиев пред Би Ти Ви. И разказа, че преди около 2 месеца Борисов му предложил няколко алтернативи. Сред вариантите били Плевнелиев да се кандидатира за президент, за кмет на София или да стане премиер. Претендентът за държавен глава бе категоричен, че ще участва в диспут с опонентите си и няма притеснения - “няма с какво да бъда ударен”.

Междувременно германският дипломат Клаус Шрамайер обяви пред “Дойче веле”, че е изненадан от съгласието на Попова да се впусне в изборите, но допуска, че “може да не е имала друг избор”.

Той нарече министърката “най-мъдрата жена в България днес” и одобри решението й да не подава оставка.

Дипломатът предположи, че в “сметките на Борисов” е било да я пожертва. Тя демонстрирала независимост в кабинета, често опонира и единствена “развява високо знамето на правовата държава”. Германецът намеква и за конфликтите й с вицепремиера Цветан Цветанов по ключови теми през последните месеци.
Снимка на три колони- По традиция ГЕРБ регистрира и първата кандидатпрезидентска двойка за вота на 23 октомври - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.


06.09.2011 г., с. 5
Пирогов” ремонтира 14 дка клиники
Институтът за спешна помощ “Пирогов” в София ремонтира 14 декара, или 14 хил. кв. м площ, върху които са разположени десетки клиники и операционни зали.

“Започнахме ремонта преди три години от реанимацията, която не беше виждала майстор от 3 десетилетия”, съобщи пред “Труд” проф. Димитър Раденовски, директор на института.

За пациентите обаче от най-голямо значение е приемното отделение с кабинетите на първия етаж. Строителните дейности там - върху 4000 кв. м, ще приключат до края на месеца. Само в спомените ще останат олющените врати на кабинетите, потъмнелите тавани и “амортизираните” седалки за изчакване на реда.

“Сметките показват, че тригодишният ремонт ни излиза за по 450 лв./кв. м. Сумата е изключително изгодна, защото в нея влизат сменените вентилации, окабеляване, поставеното видеонаблюдение и др.”, изброи професорът. Финансирането е изцяло от Министерството на здравеопазването, което в близките дни ще изненада болницата с още допълнителни средства, научи “Труд”. “Повече от 200 000 болни годишно минават през “Пирогов”, т.е. 35% от всички приемани в болница пациенти на територията на София. А в столицата има 62 болници”, припомни Раденовски. Осем процента от лекуваните са неосигурени.




06.09.2011 г., с. 6
Свлачище блокира движението през Искърското дефиле
Теменужка ЙОЦОВА

Движението по второкласния републикански път през Искърското дефиле е затруднено,а след първите есенни дъждове ще стане и невъзможно. Причината е паднал преди два месеца и непочистен огромен скален къс.

Опасният участък е между село Елисейна и Своге, на границата между общините Своге и Мездра. Шосето през дефилето е най-прекият път към столицата, но активизираното свлачище оставя десетки селища без връзка с общинските центрове. Освен това при сложна пътна обстановка или инциденти на главен път Е-79 към второкласното шосе се пренасочва интензивният международен трафик от и за фериботите в Оряхово и Видин. Това е четвърти поред случай, в който на същото място се изсипват тонове скална маса.

„Скалата край пътя буквално е подкопана и опасните пропуквания по нея са много. Миналото лято алпинисти правиха т. нар. обрушване, но отново се налага отстраняване на надвисналите опасни зъбери", каза кметът на мездренското село Елисейна

Румен Илков. Изпратените от него багери всеки ден разчистват мястото. Липсата на алтернатива пък кара водачите да преминават на метри от зейналата край скалите огромна пропаст. Опасният участък по документи се стопанисва от община Своге, която разчита на финансиране от Столична голяма община. „Пътят е в окаяно състояние и от петилетка се пълнят само по-големите дупки", казва Илков. През лятото тази година и това не се прави, защото се чака цялостна рехабилитация на шосето през дефилето. Има изработен проект, избран е и изпълнител, но поради липса на средства ремонтът се отлага от 2 години.


06.09.2011 г., с. 8-9
Има опит за подмяна на “Синята коалиция”
С Надежда НЕЙНСКИ, евродепутат от “Синята коалиция”, разговаря Лилия Цачева:
- Г-жо Нейнски, как разчитате хода на Бойко Борисов да издигне за президент най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев, а за вице - министъра на правосъдието? Може ли да цели и промяна в кабинета - не е тайна, че между Цветанов и Маргарита Попова има искри?

- За мен в най-политическата институция истинският дебат трябва да е за стратегическата политическа визия за развитието на страната, за защитата на националната сигурност и едно силно външнополитическо държавническо представителство. С кандидатурите на доказани експерти в своите области ГЕРБ бяга от този дебат - какво можем да очакваме от президента и институциите като правомощия в съответствие с конституцията? Какви проблеми те реално могат да решават? Може ли президентът да бъде социален, каквато заявка беше дал Първанов? Може ли да бъде експертен, каквато заявка днес дава Борисов с Плевнелиев? Може ли да решава икономическите проблеми или тези, свързани с реформата в съдебната власт? И в този смисъл - няма ли да има продължение на конфликта, който наблюдавахме доскоро между двете - съдебната власт и МВР? Разбира се, всичко това при хипотезата, че ГЕРБ спечели президентските избори.

- Как изглежда ГЕРБ в средата на мандата и преди вота идния месец? Имате ли притеснения за манипулации на изборите?

- ГЕРБ ще хвърли всичко, за да спечели добри позиции в местната власт и президентския пост. Те си дават сметка, че пречупване на тенденцията лавинообразно ще доведе до разколебаване на част от симпатизантите им. Премиерът твърдеше, че президентските избори не са му важни, но бързо премисли.

ГЕРБ имат склонност към недемократични практики. Излишно е да припомням и че министърът на вътрешните работи е шеф на щаба на ГЕРБ. Нарасналият брой подслушвания прилича на “стимул” хората да не се отклоняват от “правата вяра”. Целта на тези явни знаци е да се формира автоцензура, самоконтрол. Това ме връща 20 г. назад. За съжаление част от силата на ГЕРБ идва от нашата слабост.

- Разпадна ли се “Синята коалиция” за президентския вот с неучастието на ДСБ, или се разширява, каквато е версията на лидера на СДС?

- Мисля, че вече никой не знае какво точно се случва. Безспорно е, че за пореден път се поставя въпросът има ли обединение вдясно. За да има - трябва една политическа цел, общи кандидати, които да я представляват, и една бюлетина, с която хората да гласуват за нас. Днес имаме няколко листи и политически конфигурации, а това значи и различни цели. Адвокатите на новото обединение ще опитат да ме опровергаят, че то се е случило, но фактите говорят друго.

- Коалициите по места вече са регистрирани. Новият партньор на СДС - ОДС, на повечето места има свои кандидати, вероятно така ще е и в София. Как се стигна дотук?

- Днес вратата на миналото е широко отворена, но вместо поуки надничат сенките на омразата и желанието за мъст. За мен, независимо кой как ще опакова случилото се, безспорно е едно - десницата на този етап не е съумяла да формулира обща цел. Традиционната десница се свързва с противоречиви политически ходове и, уви, с продължаващи конфликти. Ние не просто караме хората да избират между този, когото повече или по-малко харесват, което само по себе си е шизофренно, а ги караме да взимат страна в спор, който ги е изтощил до смърт. Преди избори това е самоубийствено.

- Колко е срокът на годност на подписи под дясно обединение?

- Истинският отговор е - докато хората ти вярват и гласуват за теб, да ги представляваш и да защитаваш интересите им. Другото е да решиш, че си по-голям от доверието им и да си правиш дребни сметки. Последният ми спомен за реално доверие от избирателите беше при създаването на “Синята коалиция” през 2009 г. Наистина имаше подем, имаше ренесанс на вярата. И се питам кому беше нужно да се разпилее това доверие? Не знам колко печеливша ще е новата формула на “Съюз на десните сили”, но знам, че “Синята коалиция” беше успешен модел. Отговорност на лидерите беше да надградят доверие в “Синята коалиция”, в която повярваха 300 000 души. Аз самата като евродепутат представлявам това доверие в “Синята коалиция”. Избирателите повярваха в този проект. Сега и хората, и аз се питаме какво се случва. Не може да не прави впечатление, че там, където няма листи в президентските избори - подкрепа се дава лесно. А където има листи, респективно интереси - това обединение го няма. И всеки, дори неизкушен от политиката, се пита как така за президентския вот имаме общи цели, виждания, общ кандидат, а по места имаме различни цели, визия, кандидати и листи. Такива усещания се наказват от избирателите.

- Каква е целта на новото обединение за президентския вот? Опити за съставяне на този формат, дори със същото име, имаше и при Петър Стоянов, при Пламен Юруков?

- През 2004 г. като лидер на СДС поканих десните лидери на разговори за формиране на обща дясна платформа. Беше година преди изборите, за да говорим за политика, не за листи. Интерес нямаше, извън една обща снимка. Слушам изявление на лидера на СДС, че случващото се на този вот не ни ангажирало с парламентарните избори.

Означава ли това, че СДС на всеки 2 г. ще прави различни конфигурации? Защото, когато имаш принципи и ценности и конструираш политиката си спрямо тях, те не се променят на всеки вот. Очевидно има някакъв друг мотив за поведението ти, който е променяем.

- Мартин Димитров каза - Иван Костов пак цепи дясното.

- Кой как ще представи случилото се, няма никакво значение. Факт е, че се прави опит за подмяна на “Синята коалиция”. Дясната алтернатива може да е само една. Не може всеки град да си има различни версии на десницата.

Тук се връщам на това, което казах преди няколко месеца за уредените мачове и задкулисните договорки. Ако има промяна в отношението ти към една или друга политическа сила, трябва да имаш куража да кажеш ясно кое точно налага тази промяна. Да поемеш отговорността. Това е работа на лидерите, а някои от тях се крият зад гърбовете на шефове на щабове и на кандидати.

- ОДС бяха на среща с ДПС и се разбраха за евентуално сътрудничество по места. Мост ли е ОДС към подкрепа на ДПС за кандидата за президент Румен Христов?

- И аз искам да знам. Искам да знам какви са договореностите между СДС и ОДС, имало ли е преговори и защо са били тайни, участвал ли е кандидатът за президент, присъствали ли са лидерите, къде е политиката в това. Днес Ахмед Доган говори за предсрочни парламентарни избори, помня и едно интервю на Лютви Местан, в което ясно казва, че който иска подкрепата на ДПС за тези избори, ще я получи само в открити преговори и тази подкрепа ще е знак за желаната конфигурация от ДПС за следващия мандат. Ще следя с интерес този сюжет и кой ще поеме отговорност за развоя. На тези избори резултатът от мача ще е ясен много скоро. Тогава ще паднат маските. И ако зад случващото се в десницата лъсне, че стоят неясни договорки, цената, която ще плати СДС, ще е изключително висока.

- В София “Синята коалиция” засега я има. Разпадът за президентския вот може ли да торпилира и това обединение?

- Всеки скандал и всяко разцепление е допълнителен риск както за президентските, така и за местните избори. Аз питам защо тази нова конфигурация, в която стои СДС, не води до един дух за вота в София.

- Това е аргументът и на ДСБ, а вие сте от СДС.

- Това е аргументът на избирателите, гласували за “Синята коалиция” на европейските и на парламентарните избори през 2009 г. Да твърдиш, че си обединен за президентските избори, а в най-знаковия град София показваш, че не си - няма никаква логика. За мен това са необясними неща, ще видим как ще ги оценят хората.

- Прекали ли Костов с ултиматумите - за листата в София, за оттегляне на Стефан Софиянски за кмет, за да има коалиция за президентския вот?

- Когато няма национално споразумение и общи цели както за президентските, така и за местните избори, всеки си брани собствените интереси. Липсата на ясна рамка за отношенията в “Синята коалиция” дава възможност всеки да ги използва както може. От друга страна, за мен случилото се на финала с ОДС е отдавна подготвян сценарий.

- От кого?

- От хора, които са заинтересовани от дългосрочна стратегия за парламентарните избори, за преструктуриране на традиционната десница. За мен това се цели в тези избори и то почти няма отношение към местните избори, а да не говорим за президентските. Вотът за държавен глава е ключето, с което се преформулира десницата.

- На кого помагат скандалите в “Синята коалиция” на тези избори?

- На всички други. Най-много на ГЕРБ, които се целят в десни гласове.
ВИЗИТКА

Родена на 9 август 1962 г. Министър на външните работи в кабинета на Иван Костов (1997 - 2001 г). Лидер на СДС (2002-2005). Депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Председател на Съюза на малките и средните предприятия към ЕНП. Евродепутат от “Синята коалиция” от 2009 г.


Снимка на три колони- без текст


06.09.2011 г., с. 12
О, Живков! 2.
Втората малка стаичка
Кеворк Кеворкян
Плевнелиев бе представян като кандидат-президент цели 18 минути в 26-минутната централна емисия “Новини” на Би Ти Ви.

Предполагам, че като президент ще бъде представян поне 180 минути.

Да позная, как ще бъде наричан тогава е извън моите възможности - понеже сега бе наречен “велик и непобедим”. Ехе, как да не обичаш българския блюдолизец!

Вярно е, че така го нарече една дама, “израснала с него”, но все пак. А такива дами са ни винаги подръка в подобни случаи.

Велик и непобедим! Пуснете още две-три подобни определения, сякаш става въпрос за Симеон Велики, и Бойко може и да го оттегли - така великодушно, както и го наложи.

Плевнелиев, разбира се, няма никаква вина - освен че беше неудържимо размекнат на пресконференцията. Сигурен съм, че не се е молил на Бойко да го тика към поста, който определено вече ще бъде нещо като коафьорски отдел, лично към премиера. Или нещо като втора малка стаичка към премиерския кабинет, долепена към първата, където българските министър-председатели обичат да си почиват.

Бойко, както винаги, беше достатъчно ясен.

Най-напред за дълго редеше, че този пост най-много подхожда на самия него. Сетне - че ако го ядосат, ще вземе да се кандидатира. А съвсем накрая - за да провери дали сте вече достатъчно зомбирани, отправи най-ясното си послание: че може би трябва да се закрие този пост.

И ето, той го закри, като сложи там невинния Плевнелиев.

Бойко трябва да се слуша внимателно. Много внимателно. При него нищо не е случайно, той е превъзходен разказвач, макар и интуитивен, но пък интуицията му никога не го е подвеждала досега. Няма друг подобен случай в българската политика. Толкова груб и лесен на външен вид и толкова неслучаен иначе.

Когато още през 2007 година казах - и бях първият, че съзирам в него доста от чертите на Живков, мнозина бяха озадачени. Най-много се заоглеждаха дежурните социолози, които си падат по схеми, миришещи отчетливо на пари. След месеци и те постепенно започнаха да се съгласяват, обаче това ги поставяше на голямо изпитание. Те трябваше да виждат в тази прилика някакво неудобство за самия Бойко - а това си беше направо комично, понеже повечето от тях бяха произлезли от семейства, предани на самия Живков.

Сега Б. Б. им наби здрав ритник. За първи път няма за какво да се търгуват с останалите кандидат-президенти - не върви да ги уговаряш за тлъсти бакшиши, за да им осигуриш балотаж. Не броя Волен - той бе абсолютно прав, когато в неделя заяви, че Плевнелиев е лесен съперник за него, понеже няма ясни каузи. Да, де, обаче ако изборите бяха в страна, където каузите имат някакво значение.

Неделната пресконференция за номинацията (телевизионният й вариант) ни даде удивително познание - отново главно за Бойко.

Той се държеше така, сякаш гледаше представление на “Комиците”, в което Нейков го имитира - снизходително към усилията на шута, който иска да го ощипе, но с много любов.

И пак каза нещо извънредно важно - дали е прилично, е отделен въпрос, но приличието е рядък политически деликатес тук.

Дори два пъти го повтори: “Няма по-естествено, няма по-естествено от това, аз и днес да съм кандидат за президент.” И сетне: “ГЕРБ за следващите президентски избори ще има кандидат. Това съм аз.”

Не закри директно поста президент. А деликатно ни съобщи, че от есента ще бъде и президент.

Не вярвам да го е казвал на репортерите, понеже той дори не ги забелязва вече, за него те имат стойността на продупчен трамваен билет.

Казваше го на Плевнелиев. А донякъде и на себе си.

А Плевнелиев се гънеше, макар и засмян - като ученичка, прехвалена от учителя, в когото тайно е влюбена.

Сега остава само един въпрос. Как ще се развият отношенията между двамата през годините, понеже е известно, че българската политическа почтеност има прекалено малък срок на годност. Дори си мисля, че този продукт излиза на пазара едва след като е изтекъл срокът му на годност.

Много ме е яд, че не намерих време за една тема, която ме занимаваше напоследък. И тя е: кой от великия, непобедим и изключително предан екип на Бойко ще го предаде първи. Дори бях готов със заглавието:

“Кой държи ножа?”

След известни размишления бях решил, че това може да бъде само Плевнелиев. Прекалено мек и услужлив ми се виждаше, прекалено засмян и гъвкав, доста често излишно рафиниран и отстъпчив. Дълги месеци просто подаваше бутилките, които Бойко разбиваше по новите обекти. Също така е и доста състоятелен, което винаги си е минус - все нещо могат да ти изровят. Напълно подходящ за ножа.

Останалите ми се виждаха невъзможни кандидати за въпросния инструмент. Вежди е винаги амбициран за още и още слава, няма да се поколебае да стане дори и наместник на Аллах за пределите на България, ако все още вярва в него. Но пък е рядко съчетание на честолюбие и досетливост, което би му попречило да се хвърли под багера. Другите?

Дянков изглеждаше най-подходящ за тази роля - но има един ужасен дефект. Американското възпитание изключва от ценностната му система подобна подлост. Военният министър? Той бе зает в разправии с президента, освен това има чара на типичен солдафон, изключено. Дамите министри ще бъдат докрай предани на Бойко - не по-малко от най-вътрешната охрана на Кадафи, която е съставена от амазонки, ако думата не е пресилена. Игнатов е наясно с живота на фараоните. Н. Младенов? За него истината ще дойде скоро от “Уикилийкс”. И т.н.

Охо, забравих един! Знам, че ми го казвате. Не съм го забравил. Но Бойко се погрижи своевременно за него. Ако беше направил дори само една петминутна пресконференция - рамо до рамо с Цветанов, - вътрешният министър нямаше да има никакви проблеми с измислиците около имотите му. Но не го направи, защото не трябваше да го направи. Остави най-близкия да се пържи в най-големия тиган.

Жалко за дописката “Кой държи ножа”. Сега въпросът е докога Плевнелиев ще бъде този Плевнелиев, когото представиха в неделя. Най-вероятно - дотогава, докогато Фандъкова се държи като Фандъкова, която познаваме. Значи - винаги.

И сега кажете ми случай в новата българска политика, когато човешкият материал в най-висшето управление е бил подбиран, фасониран, употребяван и пр. по този начин.

Да не съм ви чул повече да се подигравате на Бойко.

Да се върнем към избора на Плевнелиев. Бяха много смешни воплите на останалите кандидат-президенти, като изключим Волен.

Калфин (Новините, неделя): “Това не е/…човек, който има опит, има знания, има авторитет, има позиции в международното отношение.”

Сякаш Желев или Петър Стоянов бяха врели и кипели във външната политика. От друга страна, не е лесно, разбира се, да имаш позиция в “международното отношение”.

Кунева - тя все повече се нуждае от преводач, понеже когато повтаряш едно и също, накрая и ти започваш да не го разбираш.

Румен Христов - в този случай дори няма нужда от излишни думи. Всъщност, просто ги няма.

За първи път от 22 години не са потребни ничии думи. Няма и никакъв шанс президентската двойка набързо да се разпадне, както Желев-Блага или Стоянов-Калайджиев. Изключвам Марин - солдатите никога не предават.

Семов? Колкото повече говори, толкова по-добре за Бойко. Това е безстрашният лай на булонката срещу немската овчарка.

О, Живков! Как ги нареди всичките.

Едно отклонение - много вежливо - за костовистите. Уважаеми дами и господа, може ли да приемем, с превелико удивление, че вашият идол отново бе много изискан?

И сега тия избори са лов на мърша за дясното.

Да му свалим шапка на великия погребален агент на дясната кинкалерия.

В онези 18 минути, които Би Ти Ви коленопреклонно отдели на временното второ “аз” на Бойко, имаше все пак и един разкошен портретен репортаж на Костадин Караджов - много премерен, извън общата еуфория, скрито ироничен и пр. (За БНТ не отварям дума - там екзалтацията трая само 26 минути, сигурно ще им се карат - това е нищо срещу 70 милиона лева държавни подаяния годишно.)

Най-важните думи, все пак, ги отрони Плевнелиев, макар че ги е казвал и по-рано. Той предимно отронва, обичайно има много притеснено изражение. Изглежда като второстепенен актьор, на когото пет минути преди представлението са съобщили, че трябва да замества звездата, понеже тя си е намерила по-важна работа.

Думите на Плевнелиев бяха: “Тогава, когато спах по паркингите през зимата в Германия, не очаквах, че седем години по-късно ще участвам в строителството на Райхстага”. (С приятел е живял половин година в кола на един от паркингите в Хамбург.)

Това спане е неговата голяма гордост.

Има сериозен потенциал зад тия думи. Сиротникът, който е успял. Сиротникът, който винаги ще живее със спомена за несретното минало. Сиротникът, който никога няма да подведе благодетеля си. В тия думи прозира и нуждата, все още, от приласкаване. Политическият успех, погледнат от този ъгъл, обаче не струва много. Той е по-скоро един подарък наготово - минал главният Коледарин и ти дал нещо.

Когато по-късно наблюдавате как Плевнелиев се учи за президент, не забравяйте, все пак, че наблюдавате Бойко.

Сега мнозина ще пеят песничката “Как танцуват пионките по шахматната дъска”.

Но няма да е справедливо. Желев цъфна в президентството почти направо от село Грозден. За Стоянов да не говорим. Той е по-интересен, когато си спомня за мандата си, отколкото докато го употребяваше. Единствено Първанов имаше солидна политическа биография зад гърба си.

Нито един от тях обаче не е бил протежиран по този начин както Плевнелиев. Ставаха президенти заради пазарлъци и договорки - с политическия опонент Луканов, какъвто беше случаят с Желев. Заради предизборни машинации - когато Кошлуков и други подведоха Желев да се съгласи на предварителни избори със Стоянов, та дадоха възможност на комунистите масово да гласуват срещу него. Или отпадаха заради тъпоумни нападки срещу противника, плод на непознаване на българския манталитет - фиаското на Стоянов срещу Първанов.

Сега царят великодушно изтика пионката напред - накара я да направи няколко хода наведнъж - против правилата, сякаш че е кон. Нищо лошо, щом е ясно за всички.

А онзи цар - от Мадрид, как си го представяхте в ролята на пионка в ръцете на Бойко - макар че това би било още по-забавен вариант. Обаче Историята щяла да се смее? Че тя не се ли задави досега от смях заради имотните приключения на Симеон?

Пиша тази дописка по обяд на 5 септември. Не знам какво ще се случи след два дни - когато ще се чества 100- годишнината от рождението на Живков. Ще отиде ли Бойко в Правец (макар че Валентин Златев се дистанцира от тържествата)? По-скоро - да. Това отново ще подчертае различието му от останалите. Ще отиде ли Първанов? Може би - за да го усуква като на среща с Путин. Станишев? Това пък няма никакво значение. “Десните” политици? Бля-бля. Дежурните “десни” анализатори? Те няма да припарят там, понеже ръцете им са предостатъчно дълги, за да пребъркват както намерят за нужно джобовете на Историята.

И всъщност случайно ли Бойко обяви номинацията си тъкмо два дни преди тези тържества?

О, Живков 2!
Снимка на три колони- Живков и Бойко на един балкон в Правец през 1995 г. Едно и също ли са виждали тогава?

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница