5 7 септември 2009 г. Тема: здравеопазване жертвите при трагичния инцидент в Охридското езеро



страница1/4
Дата13.01.2018
Размер0.68 Mb.
  1   2   3   4
5 - 7 септември 2009 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


Жертвите при трагичния инцидент в Охридското езеро
Кула Иванова Маджарова, с. Антон

Нонко Николов Маджаров, с. Антон

Славка Михайлова Иванова, с. Антон

Лушка Георгиева Стоянова, с. Антон

Мария Радева Димитрова, с. Антон

Гана Дончева Георгиева, с. Антон

Георги Ганчев Метанов, с. Антон

Тодор Дончев Стаменов, с. Антон

Гана Николова Лукова, Пирдоп

Мария Христова Георгиева, Пирдоп

Лула Николова Балабанова, Пирдоп

Павел Куманов Павлов, Пирдоп

Зорка Цветкова Георова, с. Мирково

Невена Николова Панчева, Златица

Динка Маринова Гущанова, Рибарица


Стана за секунди”
Шест евро е струвала екскурзията със злополучния кораб “Илинден”. Той правел турове от Охрид до манастира “Св. Наум”.

В 17,20 ч правителственият самолет “Ту-154”, изпратен от премиера Бойко Борисов, кацна на летище “Св. Апостол Павел” в Охрид. С него пътуваха и лекарските екипи на ВМА, предвождани от здравния министър д-р Божидар Нанев. Цялата група се ръководи от зам. външния министър Марин Райков, с него е и транспортният му колега Александър Цветков.

Самолетът трябва да прибере оцелелите и леко пострадалите туристи. От летището делегацията отива директно в хотела, в който са настанени българите. Всички са в шок.

“Спаси ме това, че умея да плувам. 40 минути бяхме във водата, но всичко стана за секунди”, разказва 58-годишната Зоя с разтреперан от преживяното глас. Пет часа след трагедията жената трудно прикриваше вълнението си, предаде нашият специален пратеник в Охрид Йова Апостолова.

“С брат ми съм, слава Богу, и той оцеля. Дърпаха ме, не разбрах какво как стана”, добави Зоя.

“Качихме се на корабчето и по едно време то взе да се накланя наляво. Всички паднахме във водата, чувствах, че се нагълтвам”, разказа 69-годишната Донка от Пирдоп.

Екскурзията, при която Охридското езеро стана лобно място за 15 души, струвала 150 лева за 3 дни. По разказа на Донка били 54-ма и шофьор. В момента на крушението капитанът на корабчето се обадил за помощ. Дошъл по-голям кораб, хвърлили им пояси. Те обаче паднаха далеч и теглеха хората с въжета, разказа Донка.

В хотела оцелелите пишеха на един лист името си, за да се разбере кои са живи и здрави. Психолози, които дойдоха с правителствения самолет, започнаха да се грижат за хората.

По това време данните за загиналите продължаваха да се променят и първоначалният брой - 6, постепенно нарастваше. Когато делегацията в Охрид вече пристигна, се знаеше за 12 загинали и 12 идентифицирани. Тъжната статистика обобщи в 19 ч българско време здравният министър Нанев. “От 55 души на корабчето 15 са се удавили, 39 са в хотела, една жена - Венета Янева (57 г.), е в болница.”, каза той.

Д-р Нанев се е срещнал с нея и обясни, че тя е със стабилни показатели, в съзнание и контактна. Друга жена от пострадалите е със счупено ребро, съобщи още министърът.

Двама оцелели няколко часа бяха в неизвестност и македонски водолази претърсваха корабчето, но, слава Богу, се оказа, че не са останали под водата. В 19,15 ч българско време стана ясно, че и те са живи.

Повечето оцелели бяха с тежки травми и не желаеха да говорят с журналисти. Пред хотела няколко жени, които получаваха медицинска помощ, откъслечно и любезно отговаряха на въпроси, но бяха видимо притеснени.

До 20,13 чсамолетът още беше в Охрид и изчакваше да прибере оцелелите. На летище София ги очакваха специални бусчета, които да ги закарат по родните места.

Зам. външният министър Марин Райков съобщи, че телата на загиналите ще бъдат върнати в България със самолет “Спартан”, осигурен от военните. Близките им обаче ще могат да ги вземат, след като бъде направена аутопсия.



Пострадалите във ВМА, съболезнования от ЕС
Леко пострадалите ще бъдат транспортирани със самолет до София и ще ги настанят във Военномедицинска академия, съобщи здравният министър д-р Божидар Нанев, преди да отлети за мястото на трагедията.

По стечение на обстоятелствата вчера 41 наши доброволци от БЧК са били на обучение в Струга, съвсем близо до Охридското езеро. Щом научили черната вест, отишли там с автобус. Доброволците били готови да дарят кръв при нужда, разказа председателят на БЧК Христо Григоров.

Междувременно външната министърка Румяна Желева съобщи за трагедията на македонския си колега Антонио Милошовски буквално минути, след като разбра за случилото се. Двамата бяха в Стокхолм на среща на външните министри от ЕС и им съобщиха за трагедията. Всички изказаха съболезнования на България. Желеваизлетя предсрочно от Стокхолм, за да се включи възможно най-бързо в заседанието на кризисния щаб, сформиран в МВнР в София .Бе обявен и кризисен телефон: 948 30 03 и факс 948 27 05. Късно снощи той бе прегрял от обаждания.


Махаме лошите шефове, чистка няма да има!
Д-р Валерий МИТРЕВ, зам.-министър на здравеопазването пред Диана Тенчева
- Как вървят проверките в болниците длъжници, д-р Митрев?

- Болниците, които са на първите места по задължения, вече представиха оздравителни програми на министър Божидар Нанев. Но не сме доволни от това, което ни предадоха.

- Защо?

- Първо, наложи се ние да изискаме да изготвят програми. А когато страната ни влиза в криза в следствие на световната финансова криза, то един мениджър би следвало да вземе всички превантивни мерки, за да не се случи това, което вече се е случило в болниците с дългове. Разбира се, веднага може да се появи контрапункт на това мислене и да се каже: “Ама, клиничните пътеки са недофинансирани и който работи, формира дълг!” Но и на това има контрапункт - защо едни болници, които стоически работят и ги търсят пациенти, не формират задължения, а други - трупат дългове? Затова представените програми от директорите първо са доста закъснели, но въпреки това поискахме да видим какво е мисленето на оперативното ръководство на тези болници. И пак повтарям - не сме доволни от това, което са написали.



- Какво следва?

- Категорично промени, в бордовете и в оперативното управление.

- В колко болници? 5-10 или повече?

- Отнася се за болниците със задължения, а за другите ще се направи много точна преценка. Тук искам обаче да уточня, че когато имаме кадрова смяна, тя може да протече по два начина - маха се старият ръководител, който показва, че не може да управлява добре. А вторият път е да видиш дали този човек има необходимата визия, може ли да сформира експертна група от наличния ресурс, за се прояви като нов управленец. За да не тръгне по същия път, да не направи същите грешки и за кратък период да покаже поне тенденция за “оздравяване”. Напълно наясно сме, че това не може да стане бързо. Нужни са поне 3 месеца, за да се види дали лечебното заведение излиза от кризата.

Казвайки, че ще има кадрови промени в болниците, от тях ще си отидат лошите мениджъри, но в никакъв случай не става дума за чистка. А ще се намерят нови, добри мениджъри, заедно с опитни екипи. А там, където ще има смени, първо изпращаме групи за кризисен аутсорсинг (експерти, които имат одиторски функции. Те идентифицират проблемите, спират опасното им влияние и начертават програма за оздравяване. Тя пък се изпълнява, докато се избере нов изпълнителен директор - б. р.). Такава група вече втора седмица работи в университетската болница “Св. Георги” в Пловдив (тя е на първо място по задължения в страната- б. р.). А за бургаската многопрофилна болница заминават експерти от министерството, които първо ще извършат одит.

- Колко такива групи имате?

- В готовност са четири, а се сформират още две. Търсим хора с доказани качества и резултати в управлението на болници. При избора не се спираме на специалисти, които са известни в пространството, че са влезли в съмнителни схеми. Т.е. търсим едновременно чисти, опитни и позитивно настроени управленци, за да могат да извадят болниците от тежкото положение. Има такива хора. С някои се провеждат разговори, но те не се наемат с тежките задачи. Други обаче се съгласяват в името на отговорността към нацията и държавата.

- Значи ли, че тези шест групи ще посетят само шест болници длъжници или след това ги чакат нови шест закъсали лечебни заведения?

- Трудно е в момента да се каже. Важното е да влязат в тези, които имат най-големи финансови проблеми.

- В челната петица?

- Да - това са “Св. Георги”-Пловдив, бургаската и пловдивската многопрофилна болница, Александровска, хасковската. Но и плевенската има проблеми.

- При инспекциите натъквахте ли се на съмнителни ремонти? Директори държат ли с години милиони левове в банка заради лихви? Има ли неоснователно дадени възнаграждения, мошеничества с клинични пътеки?

- Цялата палитра от нарушения, която изброихте, я има. Но преди да завършат проверките, всяко конкретизиране не е редно. Повтарям - тази палитра я има, но на групите, които работят, им е необходимо време, за да направят подробна ревизия. Вече има една болница, която е дадена на прокурор заради определени договорни отношения. Става дума за неизгодно сключен договор.

- Да не е столичната Национална болница по онкология, където влезе прокурор заради обществени поръчки, ощетявали лечебното заведение?

- Няма да конкретизираме. Защото се води разследване по случая. Има други две болници, при които пък по сигнали се правят проверки с НЗОК. Там има съмнения за “мъртви души” - т. е. фиктивни пациенти. А с това ще се борим непримиримо!

- Какво предвиждате да се промени в болничната мрежа? Имаме над 400 лечебни заведения, какъв процент от тях ще се превърнат в такива за долекуване, рехабилитация?

- Ще ви отговоря по този начин - в България има незадоволеност на потребността на пациентите от медицински услуги за долекуване, продължително лечение, рехабилитация и физиотерапия на втория и третия етап. (Т.е. тези болни веднъж са минали рехабилитация, но когато се налага втора и трета, не мога да я получат. Както и такава след тежки хирургични операции, след сърдечна недостатъчност, когато пак се налага лечение, при усложнения на диабет и др.)

- Имаше случай на диабетик, постъпвал в болница 11 пъти за 2-3 месеца.

- За съжаление такива случаи не са казуистика. Е, не всички се настаняват по 11 пъти, но много често по 2-3 пъти и при някои от тях говорим за некоректно лечение в болницата.

- Може ли дадем пример с град с 10 болници и какво ще се случи с тях вследствие на реформите?

- Ще ви дам конкретен случай - в област Ловеч има 4 многопрофилни болници - в Ловеч, Троян, Тетевен и Луковит. Преди дни аз бях на среща с лекари от Тетевен. В тяхната болница има 3 отделения, които не отговарят на стандартите. В Троян болницата е доста силна, с много добра кадрова и материална база...

- Добре, която от четирите ще поеме основните функции?

- Определено областната в Ловеч, както и троянската в някои параметри. Но болниците в Луковит и Тетевен могат да поемат функции за долекуване, продължително лечение и някои остри случаи, за които разполагат с кадри и апаратура. Но обемът им на работа ще бъде свит. А и представете си хирург само с 30 операции на година? Вие бихте ли му поверила детето си примерно? Или на екип с 5-6 раждания на година? При преструктурирането няма да се водим от това коя болница е държавна и коя общинска. Ще разглеждаме мрежата регион по регион. Защото всеки е специфичен. Тук идва място да споменем мастерплана на специалисти от Световната банка, разработен преди 3 г. Той предвижда 6 еврообласти у нас. И във всяка от тях да има 6 високотехнологични болници. Визията ни за преструктуриране се покрива до 70-80% от заложеното в него.


Двама медици си делят приз
Неврологът проф. Иван Миланов и д-р Илия Киряков от Пловдив са двамата медици, удостоени тази година с традиционната Чилова награда на Лекарския съюз. Те ще получат отличието в къщата-музей "Проф. д-р Константин Чилов" в село Славейно в неделя. Лекарите ще отдадат почит с панихида пред гроба на проф. Чилов в двора на родния му дом. В селската църква "Св. Илия" епископ Антоний ще отслужи молебен за здраве. Д-р Илия Киряков също е родом от смолянското село Славейно. "Чилови дни 2009" стартираха снощи в Смолян с Кръгла маса по проблемите на здравеопазването.


Спешната ни помощ стига средно за 18 минути, а на Острова - до 8
Шофьорите на линейки стават медсестри
17 екипа обслужват София при лимит от 30, казва д-р Ивиян Бенишев
Пациентите у нас се оплакват, че линейките закъсняват. От спешните центрове се оправдават, че не им достигат спешни доктори. Какво ще предприеме здравното министерство, за да привлече кадри в системата на "Бърза помощ" и да се подобри работата на спешните екипи - попитахме д-р Ивиан Бенишев, който завежда сектор "Спешна медицинска помощ" във ведомството. Преди това е работил в болницата в Радомир, като е минал през всички стъпала на отговорностите - ординатор, шеф на отделение, управител в продължение на 10 г. Д-р Бенишев е завършил Медицинския университет в София. Специалист е по детски болести и здравен мениджмънт, с квалификации в областта на неонатологията и ултразвуковата диагностика. Женен, с дете.
- Д-р Бенишев, здравното министерство обнови автомобилния парк на центровете за спешна помощ. В същото време, въпреки кризата и растящата безработица, има недостиг на спешни доктори. Как ще решите този проблем?

- Утвърденият щат в системата на спешната помощ в цялата страна е 7113 души. Незаетите работни места към настоящия момент са 228. Годишното текучество в системата за Бърза помощ е 20%.

- В София има крещящ недостиг от доктори. Наскоро шефът на столичния Център за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев сподели за "Стандарт", че има 70 свободни лекарски места.

- Общият брой на незаетите щатни бройки в столичния център надвишава 120. Освен доктори не достигат и медицинските сестри и шофьорите. Това поставя не само столичния център, но и други центрове в критично състояние при оказването на медицинска помощ.

- Какво ще направите, за да привлечете кадри. Защото се получават опасни ситуации. Както наскоро писа "Стандарт", спешният екип е отишъл при 89-годишната столичанка Шаке Амуджиян с час и половина закъснение.

- Има много фактори за закъсненията на реанимобилите. Основната причина наистина е недостигът на персонал. От значение са и голямата гъстота на населението, и тежкият трафик в по-големите градове.

- За колко време трябва да стигне спешният екип до пациента според европейския стандарт?

- Няма официален стандарт, но един от критериите за качество на спешната помощ е до пациентите с животозастрашаващи случаи да бъде достигнато в рамките на 480 секунди, т.е. за 8 минути.

- Бихте ли посочили някоя европейска страна, която може да се похвали с добри резултати по този показател?

- Във Великобритания между 68 и 79% от случаите до тези пациенти се достига в рамките на 8 минути.

- Това е страхотен резултат! Страхувам се да попитам какъв е процентът за България?

- Към настоящия момент средното време за достигане до пациента, изчислено на годишна база, е 15-18 мин. До края на годината ще можем обективно да следим този показател с информационна система на спешната помощ. Тогава ще направим цялостен анализ за колко време пристигат екипите на адрес и за колко време обслужват пациента.

- Нашенец, който живее в Ню Йорк, разказа, че параекипите пристигат до четвъртата минута.

- Би трябвало да се отчете обаче колко време пациентът ще бъде обслужен в болницата, където е закаран. Миналата година Си Ен Ен излъчи документален филм как пациент умира в чакалнята на голяма болница, където е претъпкано с пациенти.

- Колко екипи на смяна дежурят у нас в цялата страна?

- Между 392 и 400 екипа, от които 90 са реанимационни, т.е. с лекар и медицинска сестра. Те се придвижват в нови линейки, оборудвани с най-модерна апаратура. Целият автопарк на спешната помощ у нас наброява 812 линейки. Искам да отбележа, че част от линейките са ангажирани да транспортират болни за хемодиализа, пациенти по медицински показания, реанимационни болни от едно лечебно заведение в друго. Те са ангажирани и с превозване на донори, органи за трансплантация, кръв, кръвни продукти и т. н. През миналата година линейките в страната са изминали над 19 млн. км.

- Обсъжда се военни хеликоптери да се използват за бързо пренасяне на донорски органи. Можем ли скоро да очакваме и спешните пациенти да се транспортират по въздуха?

- И сега министерството на здравеопазването в сътрудничество с други институции ползва хеликоптери за спешни случаи и трансплантации.

- Къде кацат в момента "авиолинейките"? Шефът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев сподели преди време, че това ще става в бъдеще и на покрива на новата пристройка към болницата, която все още не е завършена?

- Засега хеликоптерите се приземяват на летището. Но в бъдеще площадките ще се увеличат. Необходимо е обаче преди това да се определят въздушни коридори за медицинските вертолети.

- Като че ли най-голям глад за спешни доктори има в двумилионната столица?

- Така е. За София са предвидени 30 работещи екипа на смяна. Поради незаетите щатове обаче в действителност работят 14-17 екипа, в най-добрия случай 20. При такава липса на персонал екипите изпълняват по 15-17 повиквания на 12-часова работна смяна, като спазват изискванията за качество на медицинската услуга.

- Какви мерки ще вземе министерството за привличане на кадри в спешната помощ. Според д-р Гелев липсата на ентусиасти се дължи на ниското заплащане.

- Наистина средната заплата в системата е значително по-малка в сравнение със заплащането в доболничната и болничната помощ. Тепърва ще се обмислят възможностите да се повиши заплащането. Негативно влияние оказва и непривлекателното работно време - работа на смени, много дежурства през нощта, в почивните дни, на официални празници. За мотивацията на хората е много важно и да могат да специализират и да повишават квалификацията си. Тези дни министерството стартира проект за обучението на целия персонал на спешната медицинска помощ в страната - лекари, медицински специалисти и шофьори. За всяка категория има отделна програма. Целта на проекта е екипът да работи в синхрон и с общи усилия. Това съответства и на доста от препоръките на ЕС за обучението.

- БЧК организира курсове за шофьорите на линейки.

- Да, в тях водачите добиват знания как да окажат първа помощ. Но в новата програма е залегнало те да придобият повече медицински умения, така че при нужда да помагат активно в екипа.

- Ще могат ли младите лекари да избират специалност по желание? В момента могат да се квалифицират само за спешна медицина.

- Обмисля се вариант да учат и за хирурзи, кардиолози, травматолози и др. С Асоциацията на специалистите по здравни грижи търсим резерви за привличане в системата на фелдшери и медицински сестри. Тяхната квалификация и опит са много ценни. Фелдшерите ще бъдат много полезни в труднодостъпните райони, където липсват медицински кадри.

- Тел. 150 е най-краткият път до медицинска помощ. Колко обаждания годишно регистрират дежурните диспечери в страната?

- Всички повиквания през 2008 г. са 900 000, от които 100 000 не са спешни, т.е. пациентът е трябвало да се обърне към личния си лекар. Около 15% от всички повиквания на територията на България са неспешни. Има случаи, в които пациенти настояват да отиде спешен лекар, за да им изпише лекарство.

- Как могат да се ограничат необоснованите обаждания? Наскоро спешни доктори споделиха, че 30-годишна столичанка ги е повикала за летен грип - имала е болки в корема и разстройство.

- Трябва да се промени и съзнанието на хората. Когато линейката отива да обслужва неспешен пациент, ще закъснее за друг, при който наистина би трябвало да пристигне по най-бързия начин. Същото се отнася и за шофьорите - крайно време е българинът да се научи да дава предимство на линейките. Водачите на леки коли не би трябвало да карат в лентата на автобусите, които са предназначени само за градския транспорт и за специализираните медицински автомобили.

- Има доста шокиращи случаи, в които шофьори не дават предимство на линейките. Един реанимобил дори беше бутнат, докато завива при Спортната палата.

- За жалост има много такива случаи. Само преди няколко седмици санитарен автомобил, който преминаваше на зелен светофар с включена звукова сигнализация, бе блъснат на кръстовище от недисциплиниран шофьор. Така той постави на риск живота както на екипа, така и на транспортирания пациент.



Румяна Милева


Чисти сметки, щастлив електорат
ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАПОЧНА ДА ПОДРЕЖДА ПРИОРИТЕТИТЕ СИ В

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА.
Казват, че математиката е точна наука. Събереш ли две и две, получаваш четири. В сложна икономическа обстановка обаче цифрите се превръщат в доста разтегливо понятие и са способни да подведат и най-добрия специалист. Особено когато става дума за публични разходи и най-вече за социални плащания. Очевидно е, че за да закърпи бюджета си до края на годината, правителството трябва да свие разходите. Но, от друга страна, не може да се отметне с лека ръка от предизборните си обещания за по-високи пенсии и финансови облекчения за бизнеса. Сметките стават още по-сложни при над половин милион лева дефицит в Националния осигурителен институт и още близо 350 млн. лв. недостиг в сферата на здравеопазването. Системата е на път тотално да блокира и заради растящия брой на фалиралите предприятия, чиито съкратени служители остават изцяло на държавна издръжка. В тази ситуация не е чудно, че кабинетът се бави с антикризисните си мерки вече почти цял месец. Най-важният въпрос в случая е: дали ще успее така да подреди приоритетите си, че да се похвали с точни сметки в края на годината?

Ако се вярва на експертите, сложните пресмятания трябва да започнат с

преразглеждане на общата осигурителна тежест

защото с един куршум ще се уцелят два заека. "Намаляването на осигуровките с 2% догодина ще освободи допълнителни средства за бизнеса, което на свой ред ще предотврати съкращаването на около 100 хил. души", прогнозира през седмицата министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. И е прав, защото, вместо да освобождават хората си, фирмите ще получат възможност да ги задържат при по-ниски разходи за осигуровки. За целта обаче толерансът от два процента едва ли ще е достатъчен. В момента осигурителната тежест е 31% от възнаграждението на служителите, което означава, че за всеки свой работник със заплата от 1000 лв. работодателят харчи по 1310 лева. Ако те са общо сто, това ще му струва съответно 131 хил. лв. месечно. При осигурителна тежест от 29% картинката не е по-розова, защото при същите параметри фирмата спестява едва две хиляди лева от общите месечни разходи за заплати и осигуровки. "Пак е нещо", ще кажат някои, но сумата не е в състояние да покрие разходите дори на двама служители. С две думи, работодателят няма никакъв стимул да ги задържи на работа.

Затова бизнесът настоява кабинетът да бъде по-щедър и да отпусне обещаните от ГЕРБ преди изборите 5% намаление на осигурителната тежест. Докато беше все още експерт, финансовият министър Симеон Дянков твърдеше, че промяната ще се случи до месец-два след сформирането на новото правителство. Но след като се запозна с подробностите около изтънелия държавен бюджет, се оказа, че не бил разбран правилно. "Никога не съм обещавал бързо облекчаване на осигурителната тежест. Въпросните 5% са ангажиментът ни до края на мандата", уточни неотдавна Дянков, докато представяше собствената си гледна точка по проблема. По думите му в бюджета за следващата година ще бъде заложено намаление, но все още е спорно дали то ще е за работодателите или за служителите. Съвсем друг е въпросът дали схемата ще проработи, ако на бизнеса не се поставят условия - например по-ниски осигуровки да плащат само фирмите, които запазят на работа всичките си служители. В противен случай е почти сигурно, че предприятията ще се опитат да спестят пари не само от облекчението в осигурителната тежест, но и чрез съкращения на персонал. Това пък проваля всички планове и усилия на кабинета за ограничаване на публичните разходи, тъй като пазарът ще се наводни с безработни, очакващи месечните си обезщетения. През 2009-а за целта са планирани 101 млн. лв., които най-вероятно ще се окажат недостатъчни за прогнозираните над 300 хил. безработни в края на годината.

Но не това е най-големият проблем според синдикатите. "Всяко намаляване на осигурителната тежест с 5% би било безотговорно, защото ще свие приходите в бюджета за социално осигуряване с поне 700 млн. лв.", опасява се заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Прогнозата на бившия директор на НОИ Йордан Христосков дори е още по-апокалиптична, след като той говори за

дефицит от цял милиард

Подобни опасения не са за подценяване, тъй като всяка грешка в сметките поставя под въпрос социалните плащания в държавата - пенсии, обезщетения за безработица, трудови злополуки и майчинство, помощи за бедни и за хора с увреждания. За тях през тази година са предвидени над 7.5 млрд. лв. и някак не върви облекченията за бизнеса да са за сметка на възрастните, болните и нуждаещите се. Разбира се, кабинетът трудно може да си позволи недостиг на средства в държавното обществено осигуряване, защото ще провали второ предизборно обещание - вдигането на пенсиите от 2010 година. Няма да успее да изпълни и ангажиментите, записани в Кодекса за социално осигуряване, според които доходите на пенсионерите се актуализират всяка година с ръста на инфлацията. "За целта ще са ни необходими поне 220 млн. лв.", изчисли през седмицата финансовият министър Симеон Дянков. Той обаче така и не уточни дали хазната разполага с тези средства.

Както в. "БАНКЕРЪ" вече писа, част от дефицита в приходната част на Националния осигурителен институт би могъл да се компенсира, ако се премахне максималният осигурителен праг от 2000 лева. Според данните на социалното министерство поне 73 хил. души в България получават по-високи заплати, но не внасят осигуровки върху сумата над въпросния праг. Допълнителни вноски не правят и земеделските стопани, защото са привилегировани да се осигуряват върху суми до 60 лв. при минимален осигурителен праг от 240 лева. Самоосигуряващите се пък могат да избират върху какви пари в диапазона от 260 до 2000 лв. да изчисляват месечните си вноски. Като се прибавят държавните служители и специалните служби, които са изцяло освободени от осигуровки, се оказва, че системата има откъде да си набави приходи. Само че, ако привилегиите са премахнат, това ще натовари много хора с допълнителни плащания. А в условията на криза упражнението е доста рисковано.

Вероятно затова социалното министерство възнамерява да съсредоточи усилията си не толкова върху промяната в осигурителната тежест, колкото върху борбата с безработицата. В края на юли тя достигна 7.62%, но според финансовите експерти ще продължи да расте до 9.5% в края на тази година и до 11.4 на сто през следващата. В тази връзка новото правителство възнамерява да преразгледа политиките по заетостта на предшествениците си, като

разчита и на средства от европейските фондове

"Около 200 млн. лв. от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" ще бъдат изразходвани до края на 2010-а за намаляване на безработицата", обяви в началото на седмицата министър Тотю Младенов. Заедно с парите в бюджета, планирани за финансиране на програми и мерки на пазара на труда (които в последните три години са по 190 млн. лв.), ведомството се ангажира да осигури работа на минимум 150 хил. души в рамките на следващите 15 месеца. Поради тази причина се планира облекчаване на условията за кандидатстване по оперативната програма. "Това ще стимулира бизнеса да се възползва от финансирането, като запази работните места и персонала", убеден е Младенов. Идеята е страната да оползотвори максимално предвидените 2.3 млрд. лв. в европейските фондове, тъй като до този момент е усвоила едва 2.5%, или 57.6 млн. лева.

За да изпълни намеренията си, от октомври социалното ведомство ще открие три нови схеми по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", свързани с обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетенции. Допълнени ще бъдат програмите "Адаптивност", която предлага петмесечно обучение в свободното време на всички заети на половин работен ден срещу стипендия от 132 лв., схемата "Отново на работа", която дава възможност на безработни да гледат деца до тригодишна възраст срещу заплата от 240 лв., както и операцията "Аз мога", насочена към 27 хил. безработни, търсещи квалификация. За първи път парите няма да се дават на обучаващи институции, а на самите хора, които искат да се запишат на курсове. Освен това, вместо да се предоставят кеш, ще се раздават под формата на ваучери, а работещите и безработните сами ще избират къде и за какво да се обучават. "Един миньор например може да завърши курс за готвач или фотограф", уточни директорът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова. Стойността на ваучерите ще е между 600 и 1500 лв. в зависимост от степента и вида на обучението. "Така ще се приложи принципът "Парите следват човека" и ще се гарантира висока усвояемост на евросредствата при нисък корупционен риск", допълва заместник-министърът на труда и социалната политика Красимир Попов.

Допълнителни мерки вероятно ще бъдат набелязани след около две седмици, когато се очаква Икономическият и социален съвет да приключи анализа за ефекта от мерките на предишния кабинет за насърчаване на заетостта. Въз основа на него социалното министерство възнамерява да разработи собствените си политики за следващата година. За съжаление резултатите можем да очакваме чак в края на 2010-а, когато само настроенията на електората ще покажат дали кабинетът правилно е сметнал уравнението за всички социални плащания.


КАРЕ: Плащания
Около 300 000 семейства, на които се полага целева помощ за отопление до 276.15 лв., през този сезон ще могат да избират дали да я получат под формата на ваучери или на ръка. Заради кризата сумата ще се изплаща на два пъти - за ноември и декември са необходими 39.76 млн. лв. и ще бъдат изплатени от бюджета за 2009-а, а останалите 50 млн. лв. ще бъдат планирани в бюджета за следващата година.

По 150 лв. в брой, а не в дрехи и обувки ще получат и първолаците от социалнослабите семейства. Родителите се оплакваха от предишната система, тъй като еднаквите дрехи издавали социалния статут на децата и това им създавало комплекси. От тази година учителите заедно с представители на родителските съвети ще имат ангажимента да пазаруват облекла индивидуално за всяко дете. Всички злоупотреби ще бъдат докладвани в Агенцията за социално подпомагане, а родителите, чиито деца отпаднат от училище след усвояване на помощта, ще бъдат задължени да върнат предоставените средства.

Около 680 000 пенсионери ще получават плюс своите пенсии и 25% от тези на починалия си съпруг от 1 януари 2010 година. За изплащането на т.нар. вдовишки добавки ще трябват 103 млн. лева. Идеята е до края на мандата на ГЕРБ преживелият съпруг да получава 40% от пенсията на починалия. Към 465 хил. души над 75 г. са с пенсии до 300 лв. и ще им се полагат добавки за старост. При пенсия до 150 лв. ще се изплащат 50 лв. отгоре, до 200 лв. плюс 40 лв. и т.н.

Слава Аначкова

  • Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.



  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница