Лечебници източили касата с 217 хил. лева

За специалността могат да участват кандидати на СУ, които не са се записали за студенти в друга специалност на университета, както и кандидати, некласирани до окончателния етап на кампанията. Могат да участват също и кандидат-студенти, които не са се включили в кампа­нията на СУ. Кандидатстването става с положен кандидатстудентски изпит в СУ или в друго висше училище по биология или химия, както и с държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование или по химия и опазване на околната среда. Балообразуващите оценки от дипломата за средно образование са по биология и по химия (по-висока от държавния зрелостен изпит или от задължителната подготовка).

Местата за прием са 25. Документи се подават на 8,9 и 10 септември в 227-и кабинет на Ректората на СУ.

Класирането на кандидатите ще се извърши на 11 септември, а новоприетите студенти могат да се запишат на 14 и 15 септември.

Тази година брат ми беше абитуриент. Макар да знаех, че няма да го видя със сако и вратовръзка, започнахме разговор за костюми, рокли, прически и мод­ни тенденции сред абитуриенти­те. Не след дълго разбрах, че много от неговите съученички искат силиконов бюст за бала. Това не ме изненада чак толкова. По-голямата изненада беше, че някои от момичетата ще го полу­чат като подарък от родителите си и дори са си уредили болнични за операцията. В Латинска Аме­рика има такава традиция. Всяка ученичка, която завършва учили­ще и е от по-заможно семейство, получава като подарък от родите­лите си или пластична операция, или нов автомобил. В България това все още е мода.

Направих проверка и устано­вих: у нас уголемяването на бю­ста струва от 2 до 4 хиляди евро в зависимост от клиниката, спе­циалистите и вида на имплантите. Имплантите могат да бъдат пълни с физиологичен разтвор, със силиконов гел или с друга субстанция във вид на гел. фи­зиологичният разтвор е най-че­сто използван, защото безопас­но се абсорбира от тялото в случай на пропускане или скъсване на импланта.

Корекцията на носа, която също е сред най-честите опера­ции, струва от 1200 до 1800

евро. Отделно се заплащат ня­кои медикаменти и престоят в клиниката.

На трето място по брой ин­тервенции остава липосукцията. Отнема между 45 минути и 2 часа. Цената у нас е от 1000 до 1800 евро.

Според ASPS (Американско­то общество на пластичните хирурзи) броят на непълнолетните, които се подлагат на пла­стична хирургия, нараства. Над 330 000 американци на възраст под 18 години са се оперирали през 2005 г, с 20% се е увели­чил броят им за 2008 г.

За тийнейджърите е нормал­но и характерно да подражават на образите от медиите. Лесно се увличат по новите моди, но те също толкова бързо им омръзват. Учудващо е, че роди­телите позволяват такива при­щевки и плащат за тях. Важно е да се знае, че както всички ос­танали операции, и пластичните крият големи рискове!

Един от най-тежките пробле­ми след увеличаване на бюста е появата на втвърдявания в об­ластта на импланта. Втвърдени­те капсули са болезнени и могат да изменят формата на гърдите. В такива случаи се налага из­важдането им. Както при всяка хирургическа процедура, е възможно да се появи обилно кървене,което да доведе до отичане и болка. Ако кървенето е твърде силно, се прибягва до нова операция за овладяването му. Имплантите на гърдите мо­гат да създадат и трудности при мамографски преглед за откри­ване на рак.

Понякога се налагат и подоб­рения. Има случаи, в които след корекции се предприемат допълнителни процедури за дообработване или поправяне на грешките на някой не особено кадърен лекар. Така например след хирургия е възможно да има различия във формата и размера на двете гърди, а това определе­но няма да ги направи по-привлекателни. Често се случва орга­низмът да не може да приеме чуждото тяло и тогава възникват тежки инфекции. Когато обаче пациентът е на 17 и органите са

в процес на развитие, рисковете са още по-големи.

В чужбина, както и у нас, са известни множество злоупотре­би със забранени силиконови протези. Поставянето им може да обезобрази до неузнаваемост пациента, а последиците за здравето да бъдат трагични. И ако все пак сте решили да се подложите на такава манипула­ция, задължително направете внимателни проучвания. Имайте предвид, че понякога дори лека­ри с много свидетелства не са достатъчно подготвени за извършването на по-специфич­ни процедури. Потърсете специ­алист с по-голяма практика.

След операцията идва ред на възстановителния процес. През този период някои пациенти пре­живяват посттравматичен стрес, защото се оказват неподготвени за промените. А и синините, и подутините в началото изглеждат доста плашещо и едно младо момиче може твърде лесно да изпадне в паника, че така ще из­глежда цял живот.

Всъщност проблемът е психологичес­ки. Няма ни­каква гаран­ция, че дори и след десет манипулации ще се хареса­те и ще се по­чувствате по-щастливи, ако не поработите

над самочувствието си. Столичен хирург разказва как при него до­шла ученичка на 16 г. с внушени­ето, че носът й е прекалено дълъг. След операцията нослето стана­ло доста прилично, но момичето не било доволно и искало то да бъде скъсено с още 3 см. Докторът се опитал да я убеди, че няма да бъде красиво, ако го намали повече, но девойката на­стоявала, крещяла, тропала с крак, довела майка си и в крайна сметка се оперирала, обаче в друга клиника. Резултатът отново не я задоволил. В други случаи, след като пациентка е направила някаква малка корекция по тяло­то си, решава, че това съвсем не е достатъчно и продължава с колаген, силикон в устните, импланти в брадичката и гърдите... и се стига дотам, че не остава и сан­тиметър по тялото, недокоснат от скалпела. Чудесен пример за това са Шер с над 50 операции, Линда Еванджелиста с 45, Деми Мур, Мелани Грифит и още, и още.

Скоро вестниците писаха за ученичка в IX клас от Шумен, която си променила носа и си сложила 4 кубика хелорон. 1 ку­бик от веществото струва 600 лв. За другата операция родите­лите й платили 3200 лв. Ами да, разбира се, семейството е за­грижено! Как така фолк певици­те ще имат огромен бюст, а тях­ното момиче - не! Че как на детето ще му върви в учението без големи гърди?

Повечето хора отдават важ­но значение на външния вид. Почти всеки има идея за еднодве неща, които би искал да коригира. Когато се замислим за пластична хирургия, трябва да сме наясно дали наистина имаме нужда от нея. Дали не го правим, за да угодим на някого, дали проблемът ни не е най-вече психологически и дали с тази промяна ще успеем да го решим. През пубертета тялото се променя по-бързо. Ако сега някои части изглеждат несъраз­мерни, то с израстването физи­ката може да се оформи пропорционално и хармонично.

Неотдавна гледах предаване, в което бяха поканени известни мъже от шоубизнеса да изразят мнението си за уголемяването на женския бюст. Всички бяха категорично против. Коментирай­ки опита на всеки един от тях, господата поддържаха мнение­то, че дамите с естествени гърди са много по-свободни в леглото, без да изпитват притеснения, че имплантите ще се спукат или ще се случи друга злополука по време на секс. Тъй че мъжете са на един акъл - естественото е най-красиво.

От години намалява броят на желаещите да правят хабилитация заради ниските заплати. Това каза за "Монитор" председателят на здравната комисия и заместник-председател на парламента д-р Лъчезар Иванов, който представи вчера своя проект за Закон за университетските болници на среща с ректорите на медицинските университети.

Нов начин на финансиране, който да гарантира по-високи доходи на преподавателите, предвижда бъдещият нормативен документ, чието обсъждане в Народното събрание се предвижда да започне съвсем скоро. Други промени предвиждат автономност на медицинските университети и назначаването на изпълнителните директори на болниците към тях след академичен избор, а не директно със заповед на здравния министър, както е сега.

По думите на д-р Лъчезар Иванов проблемите на преподавателите започнаха, след като с промяна в Закона за лечебните заведения преди десетина години университетските болници бяха превърнати в търговски дружества. Моделът на прием за студенти по медицина е остарял, изтъкна проф. Григор Горчев - ректор на Медицинския университет в Плевен и председател на Съвета на ректорите на медицинските университети в страната. След приемането им с оценките от изпитите по биология и химия у тях настъпва успокоение и до голяма степен те губят мотивация и състезателен дух, изтъкна той.

в осем области, сред които Велико Търново, Бургас, Благоев­град и Русе. До края на септември ще бъ­де анализирано ре­сурсното натоварване на лечебните заведения в области­те.

- Като се каже Академията и веднага се чува, че тук никой не работи. Не е така, хора! Това не е вярно! През последните години от страна на политиците, и най-вече от просветното министерство, цареше едно неразбиране към работата ни. Един опит за насаждане на лични амбиции. Много се радвам, че настоящата министърка Йорданка Фандъкова има друга позиция и най-вече проявява уважение към БАН. Не мога да разбера как може да имаш признат в света научен персонал и да не го използваш, а да се мъчиш да го ликвидираш. За мен това е престъпно. Искаха да бутнем къщата, за да построим бараки.

- Бихте ли припомнили по-конкретни данни?

- Нашата наука - публикации, патенти, проекти, са признати по света. БАН е на 630-о място в международната класация на 4020 изследователски института и университета. Ние произвеждаме 60% от научната продукция на страната, а при нас работят 18% от учените. Ние сме водещи при изпълнение на европроектите. И вместо държавата да ни помогне, ни загърбва, защото щяла да прави нови центрове. Защо не се използва наличната база, защо да се хвърлят отново пари, и то милиони, за нещо, което съществува и може да се развива?

- Международното признание е много важно, но къде продавате продукцията си, какво сте предложили на държавата?

- Продаваме според търсенето. Няма бизнес, който да се е обърнал към нас и да не сме му помогнали. Ами представител на австрийска фирма 3 дни спа в моята лаборатория, за да се убеди, че продуктът е конкурентоспособен, купи го и работи с него. В България обаче няма традиция да се купуват патентни изделия, ние сме свикнали оттук да чопнем нещо, от там да вземем друго. Това е проблем, който тепърва ще се решава. На 10 септември ще имаме дискусия с представители на Световната банка, на която ще разгледаме ефективността на БАН.

- Какво стана с международния одит, който поръчахте на работата на институтите си?

- Очакваме резултатите в края на октомври. Поръчахме го на Европейската научна фондация преди няколко месеца. Изпратиха ни 40 експерти. Чакаме анализа им. Мисля, че в него ще има и класация на институтите, препоръки, изводи, оценки за значението на Академията за държавата. Ще видим ще се случи ли нещо в световната наука, ако един институт или звено не работи. След това ще пристъпим към едно “хигиенизиране” на Академията.

- Какво ще чистите - хора или институти?

- Ще има реформа. Сигурно ще има сливане на звена, затваряне на други. Добрите учени ще ги запазим. Ще има и пенсиониране на хора. Въпреки че това с пенсиите можем да го направим веднага по закон. Но знаете ли, че на един млад научен сътрудник заплатата му е 300-450 лева. Никой не работи за тези пари и сме принудени да назначаваме колеги в пенсионна възраст. Но държавата не се интересуваше досега от този проблем, а непрекъснато говори за промени. В министерството на образованието има администрация, която не разбира от наука. Те не знаят колко учени има, колко са изследователите, какво правят, къде го правят и като дойде някой външен инвеститор, не знаят къде да го насочат. Да не споменавам, че докато се говореше как БАН “не става”, и ние поръчахме международната оценка, “заинтересованата” държава не ни даде нито лев за това оценяване. Платихме си го сами - 300 000 лв.

- Ще се определят ли някога приоритетите за развитието на науката? Досега нещата вървяха така - държавата нещо предлага, вие се противите и давате други идеи, пак обсъждате и накрая всички - и управляващи, и учени са против.

- Не, проблемът не е в определянето на приоритетите. Конфликтът беше в искането да се зачеркне всичко и да се прави наново. Сега сме дефинирали 11 проблемни направления - нови материали и нанотехнологии, информационни технологии, енергийни източници, биоикономика и храни, медико-биологични проблеми, природни ресурси и климатични проблеми, космически науки, сигурност, икономика... Всяка сфера се нуждае от научно обслужване и не може да спре финансирането й. Преди години археологията бе извън приоритетите, но вижте сега какво става, и ако има добра политика, тя ще носи много пари на страната. Държавата трябва да каже какво иска, а ние имаме армията, за да свършим работата и бързо можем да се преструктурираме. За България е много важно да има изследователска наука, която да работи за малките и средните предприятия. В тази посока ние проявяваме сериозна активност. Знаете ли, че кметовете и новите областни управители са в пряка връзка с нас за развитие на конкретни проекти? Вече сме направили и първото преструктуриране - създаваме регионални центрове за работа.

- Какво искат от вас кметовете и губернаторите?

- Поставят ни конкретни научни задачи. Например направихме в Пловдив научен център по храните заедно с университетите там. Същото направихме във Варна за проучване на Черно море, а сега ще работим заедно за производството на яхти. В Бургас кметът ни повика да разработим програма за еко- и технологична оценка на петролопровода “Бургас-Александруполис”. Сключихме договор с общината и за внедряване на нови енергоизточници и за оценка на паметниците на културата. В Смолян - имат проблем с горите, правим проучвания какво и как да се залесява. В Добруджа почваме работа за житото. Районът е започнал да пустее, питат ни къде са водите, какво да засаждат, как да се запазят, че “са житницата на България”.

- А в столицата?

- В София, на гара Искър ще правим общ технологичен парк. А и не е само това. В момента разработваме ново лекарство за унищожаване на тумори. Добихме го от едно билково растение. Опитите са успешни, туморите се стопяват, но има едни токсични реакции, срещу които колегите се борят. Още от сега обаче сме нападнати от фармацевтични компании, които искат да купят продукта ни. В тази връзка - нали ни питат какво правят ботаниците. Ами цяло лято обикаляха и проучваха това растение из различните региони. Знаете ли, че наши учени в лабораторни условия извлякоха от люцерната метал, който се използва в авиацията. От 100 грама люцерна се добива 1 грам от този метал. Един килограм от него струва 10 000 долара! Е, не може ли държавата да инвестира в това и да печели? Имаме близо 130 продукта, които могат да се внедрят веднага.

- За целта трябва да ги купи държавата или бизнесът. Предложихте ли ги, или си стоят в институтите?

- Направихме друго. Създаваме свои фирми, в които нашите докторанти и учени ще внедрят нашите продукти, ще правят производство и ще печелят. Вече сме решили правно въпроса, като изпратихме запитвания до ЕС и до Сметната палата. Разработваме план за стопанската дейност. Например започваме един проект в Ахтопол - ще направим слънчева електроцентрала. Ние менажираме целия проект. Областната управа на Бургас ни предостави сграда, определен е теренът. Сега търсим частен инвеститор, който да построи централата. Слънчевите панели са ни предоставени вече от Франция, безплатно. Централата ще произвежда 1 мегабайт електричество, което ще е по-евтино и ще се ползва като помощна енергия през лятото. Отваряме Академията -на наша територията ще работят фирми с преференциални условия.

- Какъв е този стопански план?

- Средногодишно около 120 фирми ползват нашите продукти, тук в България. Това не е малко, но не е достатъчно. В лабораториите ни има продукти, патентовани, които така стоят и никой не проявява интерес. Ето защо ще направим тези фирми, за които споменах. Искаме младите и предприемчивите да се възползват от тях. Трудно ще е, защото опитът в България е доста ограничен. Но вече е изработен правилник за стопанската организация на БАН, направен е анализ на научните резултати и тези 130 продукта могат да бъдат комерсиализирани. Сега проучваме какво е състоянието на тези продукти, защитени ли са от патенти, проучваме пазара. Но преди това трябва да създадем образци, да разработим технологията на производството. Търсим подкрепа от други страни, например Германия. На 9-и ще подпишем договор с Щайнбайн програма, с която създаваме трансферния център. Очакваме сериозни икономически резултати от стартиращите фирми и точно на тях ще дадем нашите площи в БАН и в технопарковете.

Фармацевтите ни пък се търсят от една от най-големите британски аптечни вериги, която притежава над 500 дрогерии. От тях се изискват 2-3 години опит като минимум и много добър английски. Фирмата посредник съдейства в началото не само за настаняването, но и за регистрация в Кралското фармацевтично дружество, без която не може да започнете работа там. Тъй като кандидатите при записване плащат такса за регистрация, по-късно посредническата компания им възстановява похарчените пари. Доходът на аптекарите възлиза на 34 000 лири (76 000 лева) годишно при 40 работни часа седмично и 4 седмици годишен отпуск.

Германия и Франция пък са разтворили широко врати за доктори със стаж, по-дълъг от три години. Страната на Юго търси радиолози, анестезиолози и специалисти по гериатрия, а фирмата, която посредничи в наемането, плаща дори пътуването до Франция за интервю и настаняването в този период.

Немските медицински заведения пък спретват истинска лекарска трудова борса на 17 октомври в София. Няколкото най-големи болнични вериги в Германия търсят на практика лекари от всички специалности, като предоставят всички условия, които имат и немските медици. Верига от 45 здравни заведения например дава до 4500 евро месечна заплата и търси както асистент-лекари, така и медици с по-сериозна квалификация в сферата на анестезията, кардиологията, детската психиатрия, неврологията. Веригата се състои от 33 клиники, 7 дома за специални грижи и 5 медицински центъра в 11 провинции, като разполага с общ капацитет от 7900 легла. В нея се трудят общо 7800 медици в спешните и специализираните звена. Обединение от 23 болнични заведения с 2300 служители пък търси около 20 лекари и специализанти. Веригата притежава 4 болници с 904 легла, 12 старчески дома с 600 места, 1 дом "Майка и дете", 2 амбулантни служби за обгрижване, 1 хоспис и центрове за обучение на болногледачи. Лично главният лекар ще дойде у нас, за да подбере специализанти гастроентеролози, кардиолози, диабетолози, както и специалисти по нефрология и диабетология. Немски здравен парк за рехабилитация с 6 болници пък търси ортопеди у нас.

Друга крупна оферта представя болничната общност от Саксония, която разполага с общо 79 клиники, пръснати из цялата провинция. В тях се лекуват общо 26 000 пациенти. Заместник-управителят на веригата ще присъства на борсата, за да подбере хирурзи от всички направления, невролози и психиатри. Лекарите, които желаят да присъстват на борсата, трябва да имат отличен немски или да заявят желание да го усъвършенстват на място, като обучението им ще бъде заплатено от работодателя. Освен това от тях се иска предварително изготвено CV.

Стела Стоянова


Във Велико Търново мъчат пациенти с техника от времето на Брежнев

Облъчват раковоболни с опасни апарати
Лъчетерапията ни крета четвърт век след европейската
Силвия Николова

Болните от рак в България се облъчват със стари апарати, които могат да бъдат дори опасни, тъй като невинаги успяват да унищожат туморите, както това се постига със съвременната апаратура. Някой от тях са от времето на водача на Съветския съюз Леонид Брежнев и Студената война, а от терапията с тях пациентите се чувстват отпаднали и им се гади с дни след облъчването. Това съобщи за "Монитор" доц. Веселина Първанова - национален консултант по лъчелечение и лъчетерапия и завеждаща клиника при Многопрофилната специализирана онкологична болница в София.

За илюстрация тя посочи онкодиспансера във Велико Търново, който лекува хората с карценоми с апарат от 1960 година.

Незначително по-нови в сравнение с него са апаратите за лъчетерапия в диспансерите в останалите градове на страната, но и тяхната възраст е 25-30 години.

В Плевенската болница, независимо че имат една от най-добрите и модерни хирургии по онкология в България, нямат въобще лъчетерапия. Лекарите там нямат въобще желание да се обучават и работят в тази област, възмути се доц. Първанова. По тази причина хората от региона пътували за облъчванията във Велико Търново, Враца и Шумен.

По отношение на европейското българското лъчелечение изостава с четвърт век. Необходимо е да се вземат спешни мерки от общините, тъй като 90% от диспансерите са общински, категорична бе националната консултантка и припомни факта, че нашата страна е една от водещите на континента по най-тежки форми на рак и смъртност от тумори.

Общините спешно да възложат изготвянето на технически проекти за изграждането на бункери, за да бъде разположена в тях нова апаратура, тъй като тя изисква по-големи и строени по специални изисквания помещения. Да бъдат подбрани лекари, които желаят да работят лъчетерапия, и да започне незабавно тяхното обучение, настоява доц. Веселина Първанова.