У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: ПОЛИТИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ
Преподавател: проф. д-р Боян Знеполски, проф. д-р Петя Кабакчиева, гл. ас. д-р Момчил Христов, ас. Леа Вайсова
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
30
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънаудиторна заетост
|
Самостоятелна работа в библиотека
|
45
|
Самостоятелна подготовка за анализ на казуси и коментар на текстове
|
45
|
|
0
|
|
0
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
| Краен изпит: тест с отворени въпроси |
50%
| -
|
Две писмени работи през семестъра: анализ на казус, коментар на текст
|
50%
|
За оценка „Отличен“
|
60-50 точки на теста; отлични анализаторски умения, особена находчивост в анализа на казуси.
|
За оценка „Много добър“
|
49-40 точки на теста; много добри анализаторски умения, адекватно прилагане на теорията в анализа на казуси.
|
За оценка „Добър“
|
39-30 точки на теста; добри анализаторски умения, задоволително прилагане на теорията в анализа на казуси.
|
За оценка „Среден“
|
29 -20 точки на теста; познаване на част от литературата.
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът по политическа социология съдържа три основни тематични ядра. Първото тематично ядро въвежда основните понятия и концептуални инструменти, позволяващи да дефинираме и мислим социологически политическото: политическо поле, политическа власт, политическа рационалност. Тук се въвеждат и основните институционални опори на политическото държавата, нацията, демокрацията, които се разглеждат в тяхната взаимовръзка. Второто тематично ядро разглежда политическото като процес на непрестанно ставане, на постоянно изобретяване “отдолу” посредством социалните движения, масовите мобилизации, гражданските протести. Тук акцентът е поставен върху взаимовръзката между диагностиката на съвременните общества от страна на академичната социална критика (социална фрагментация, социални неравенства) и опитите от страна на гражданските мобилизации да конструират проекти на политически общности, основани на различни принципи. Третото тематично ядро е посветено на близката история на установяване на демокрацията като политически режим и тип общество, проблематизирт се нейните съвременни форми. Тук се разглеждат в критическа перспектива теориите, осмислящи прехода от тоталитарни или авторитарни режими към демокрация, а също така се изследват основанията, взаимовръзката и ефектите от различните съвременни форми на демокрация: “представителна демокрация”, “пряка демокрация”, “демокрация на участието”.
|
Предварителни изисквания: |
Няма.
|
Очаквани резултати:
|
Очаква се курсът да подпомогне развитието на умения за критично и аналитично отношение към проблемите на съвременния политически процес както в национален, така и в медународен план. Акцентът е поставен върху доброто познаване на различните традиции на социологическо осмисляне на политическите феномени и способността те да бъдат адекватно прилагани към конкретни политически казуси.
|
Учебно съдържание
№
|
Тема:
|
Хора-риум
|
1
|
Що е политическа социология? Социогически измерения на политическото.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
2
|
Лекция: Конституиране на политическото поле, политически капитал, символно насилие.
Семинари: Пиер Бурдийо, “Делегирането и политическият фетишизъм”, “Социално пространство и сомволна власт”, В: П. Бурдийо, Казани неща, София, УИ “Свл Климент Охридски”, 1993.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
3
|
Лекция: Формите на властта: институираща власт и институирана власт.
Семинари: Корнелиус Касториадис, “Власт, политика, автономия”, В: К. Касториадис, Проектът за автономия, София, Anarres, 2014.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
4.
|
Лекция: Модели на политическото и проблемът за политическата рационалност.
Семинари: Юрген Хабермас, “Модерността един незавършен проект”, В: сп. Критика и хуманизъм, 3/1991.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
5.
|
Лекция: Нация и демокрация: демокрацията на национално и наднационално равнище.
Семинари: Калхун, К., “Национализмът и културата на демокрацията”, В: К. Калхун, Нациите имат значение, София, Изток/Запад, 2013.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
6.
|
Лекция: Политическото в пресечната точка държавата и пазарната икономика. Кризата на социалната държава и възходът на неолиберализма.
Семинари: Тони Джуд, “Непоносимата лекота на политиката”, В: сп. Критика и хуманизъм, кн. 41, “Народът” и “гражданското общество” като ресурси на демокрацията”, извънреден брой/2013.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
7.
|
Лекция: Социалните движения и конституиране на субекта на социалния протест.
Семинари: Ален Турен, Мишел Виевиорка, “Работническата класа и работническото движение”, В: Полетата на френската социология, София, Наука и изкуство, 1993.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
8.
|
Лекция: Социална критика и прагматизъм. Борбите за социално признание.
Семинари: Болтански, Л. “Приносът на социологията към социалната критика”; В: Около Люк Болтански и Аксел Хонет: комплексното общесто, София, ДНЧО, 2011.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
9.
|
Лекция: Радикалната социална критика и проблемът за социална промяна.
Семинари: Жижек, С., Първо като трагедия, после като фарс, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2012.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
10.
|
Лекция: Фигурите на народа и историческите форми на популизма.
Семинари: Ернесто Лакло, “Популизмът: какво ли значи това?”, В: сп. Критика и хуманизъм, кн. 41, “Народът” и “гражданското общество” като ресурси на демокрацията”, извънреден брой/2013; Мишел Виевиорка, “За популизма, постпопулизма и съвременните митове”, В: сп. Критика и хуманизъм, кн. 23, Призракът на народа. Новите форми на популизъм, 1/2007.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
11.
|
Лекция: Историческите трансформации на гражданското общество.
Семинари: Alexander, J. 2006. The Civil Sphere. Oxford, Oxford Univ. Press, гл. 1
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
12.
|
Лекция: Как мислим промяната – „преход“ или трансформации? Транзитологията – Филип Шмитер и Гилермо О’Донел за преходите от авторитаризъм към демокрация. Критика на парадигмата на прехода.
Семинари: Кародърс, Томас, Краят на парадигмата на прехода. Разум 2003, №1 –он лайн версия; Кръстев, Иван (2003). Капанът на политическата безалтернативност. За състоянието на демокрацията на Балканите. Център за либерални стратегии. София.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
13.
|
Лекция: От представителна към демокрация на участието? Обсъждане и участие /делиберативна демокрация и демокрация на участието/.
Семинари: Делиберативно допитване
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
14.
|
Лекция: Пряка демокрация и социален контекст. Плюсове и минуси на пряката демокрация.
Семинари: Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
15.
|
Анализ на социологическо изследване на актуален политически проблем.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
Конспект за изпита
Библиография
Основна:
Барбър, Б. Джихад и Мак-свят. София: Критика и хуманизъм, 2001
Болтански, Л. “Приносът на социологията към социалната критика”; В: Около Люк Болтански и Аксел Хонет: комплексното общесто, София, ДНЧО, 2011.
Бурдийо, П., “Делегирането и политическият фетишизъм”, “Социално пространство и сомволна власт”, В: П. Бурдийо, Казани неща, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.
Виевиорка, М., “За популизма, постпопулизма и съвременните митове”, В: сп. Критика и хуманизъм, кн. 23, Призракът на народа. Новите форми на популизъм, 1/2007.
Джуд, Т., “Непоносимата лекота на политиката”, В: сп. Критика и хуманизъм, кн. 41, “Народът” и “гражданското общество” като ресурси на демокрацията”, извънреден брой/2013.
Жижек, С., Първо като трагедия, после като фарс, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2012.
Знеполски Б., “Социалната критика в България днес. Типология на критическите жанрове, В: Около Люк Болтански и Аксел Хонет: комплексното общесто, София, ДНЧО, 2011.
Калхун, К., “Национализмът и културата на демокрацията”, В: К. Калхун, Нациите имат значение, София, Изток/Запад, 2013.
Кародърс, Т., “Краят на парадигмата на прехода”, В: сп. Разум, 2003/1.
Касториадис, К., “Власт, политика, автономия”, В: К. Касториадис, Проектът за автономия, София, Anarres, 2014.
Кръстев, И., Капанът на политическата безалтернативност. За състоянието на демокрацията на Балканите. София, Център за либерални стратегии, 2003.
Лакло, Е. “Популизмът: какво ли значи това?”, В: сп. Критика и хуманизъм, кн. 41, “Народът” и “гражданското общество” като ресурси на демокрацията”, извънреден брой/2013;
Турен, А. Виевиорка, М., “Работническата класа и работническото движение”, В: Полетата на френската социология, София, Наука и изкуство, 1993.
Хабермас, Ю., “Модерността един незавършен проект”, В: сп. Критика и хуманизъм, 3/1991.
Хабермас, Ю., За конституцията на Европа, София, КХ, 2011.
Хонет, А., “Пазар и морал”, В: Около Люк Болтански иАксел Хонет: комплексното общесто, София, ДНЧО, 2011.
Хранова, А. и М. Якимова (съст.), Нация и гражданство. Български и балкански посоки. сп. Критика и хуманизъм, кн. 37, бр. 2/2011.
Alexander, J.,The Civil Sphere, Oxford, Oxford University Press, гл. 1.
Fishkin, J. When the People Speak. Deliberative Democracy and Public Consultations.
NY, Oxford Univ. Press, 2009
Kabakchieva, P. and D. Hristova- Kurzydlowski, Civil Society in Bulgaria: NGOs versus Spontaneous Civic Activism, Sofia, OSI, 2012.
O’Donnellр G. and Philippe C. Schmitter, Transitions from Authoritarian Rule. Tentative Conclusions about Uncertain Democracies, Baltimore, John Hopkins Univ. Press, 2013
Допълнителна:
Джуд, Т. След войната: История на Европа след 1945 г., София, Сиела, 2012.
Джунс, Т. и М. Якимова (съст.), Протестът като гражданска практика, сп. Критика и хуманизъм, кн. 45,
1/2016.
Знеполски, Б. (съст.), Призракът на народа. Новите форми на популизъм, сп. Критика и хуманизъм,
кн. 23, бр. 1/2007.
Смилов, Д. и Л. Вайсова (съст.) , Протестът: анализи и прогнози в българската преса лято 2013,
София, Изток/Запад, 2014.
Фотев, Г., Граници на политиката, София, ЛиК, 2001.
Хобсбом, Е., Нации и националимъз от 1780 до днес, София, Обсидиан, 1996.
Дата:
10.11. 2017 Съставил:
Проф. Боян Знеполски
Сподели с приятели: |
