5. Горите и горското стопанство в Широка лъка важен поминък за населението Много са природните богатства на България



Дата30.11.2018
Размер295.03 Kb.
#106959
5. Горите и горското стопанство в Широка лъка - важен поминък за населението

Много са природните богатства на България. Едно от тези богатства са горите с които е надарена нашата земя. Голяма част от това богатство се намира в Родопите. По своята красота, романтичност и разнообразие родопските гори са обект на естетическо съзерцание и богат източник на вдъхновение за всяко човешко сърце.

Величествените Родопски върхове и кории, плата и пасбища, чукари и слогове опасани с потайни пътеки са многовековни свидетели на епичните борби за свобода и независимост на нашия народ. Те са подслонявали всички които са търсили защита от врагове и завоеватели.

Широколъшкият снежник (Шилестата чука), застанал на върха на легендарен Карлък е свидетел на орфичното начало по тези земи, на тракийския гений, на христовото послание към хората за саможертва в името на ближния. Шилестата чука е подслонила в своите прегръдки спретнатото балканско селце Широка лъка и околните му спътници: Гела, Стикъл, Солища.

Широколъшките гори векове наред са били източник на поминък на голяма част от местното население. След скотовъдството и високопланинското земеделие те са задоволявали потребностите на хората от дървен материал за строителство и за огрев.

Първите организирани прояви за ползване на горите в Широколъшко датират от края на 19 век. Две десетилетия преди Балканската война се добиват черноборови ж.п. траверси и трупи, една част от които са били спускани по р. Въча а друга транспортирани с каруци през Чепеларе до Асеновград. Поради скъпия превоз, обаче, тази инициатива не продължава дълго. Главните обекти от които е добиван дървения материал са били “Попина”, “Сарпа”, ”Колацкото” и “Кекезите”. По-успешна експлоатация на горите в района е извършена от дружество “Родопи” след 1918 г. Добива на дървения материал е извършен в почти всички по-достъпни горски комплекси. В някои от горските комплекси е извършена безогледна сеч следите от която десетилетия след това са останали в Широколъшко. Благодарение на ликвидацията на дружеството до по-големи поразии не се е стигнало.

Разумно и съгласно принципите на лесовъдната наука в широколъшкия край се извършва ползването на горите след като са подобрени стопанските условия в тях, тяхното измерване и устройство. За своето време, единствено в цяла България, през 1908 г. по инициатива на будната широколъшка интелигенция, населението с голям ентусиазъм и одобрение посреща идеята да се обявят южните склонове над Широка лъка за охранителни и залесителни. За осъществяването на това мероприятие голяма роля е изиграло съществуващото от 1872 г. местно читалище. От сцената на читалището е била посята просвета, обич и култ към хубоста на природата и неиното велико творение – гората. Сега целият южен склон на Широка лъка от параклиса Св. Дух при Соломоня, до месността “Рупски камък” и още по нататък е покрит с многолетна гора.

След Балканските и Първата световна война, поради настъпилия подем в строителството и народното стопанство, горското дело в района преминало към една още по-активна фаза на развитие.

За активизирането на добива от Средно родопското горско богатство допринася завършването на шосето Асеновград-Чепеларе-Смолян и допълнително построените странични шосета до останалите населени пунктове. Специално за горите в басеина на Широколъшка река (р. Лъджа), построеният и завършен през 1936 г. път по коритото на р. Въча създава благоприятни условия за тяхното ползване. С цел да се постави горското стопанство в района на по-солидна научна основа, както и да се осигури трайност в ползването на горите се налага изучаването на тяхната площ, запаси, прираст и годишен добив. Затова още в началото на трийсетте години на изминалия век горите в землището на Широка лъка са измерени и устроени. Те са групирани в 16 горско-стопански единици и се стопанисвали от собствениците им на кооперативни начала. Размерът на собствеността е приведен в идеални дялове.

Информация за състоянието на горите през трийсетте години дава инж. лесовъд Д. Чолаков - главен инспектор в Министерството на търговията. За да се види състоянието им той използвани данните от стопанските планове на 16 ревира. Общата площ на устроените гори в Широколъшко възлиза на 5562 хектари, от които 2806 хектари залесени и 2806 незалесена площ.

Вижда се, че залесената площ съставлява половината от общата. От всички измерени и устроени гори само една е общинска. Неината площ е 424 ха., от които 215 ха. залесена и 209 ха. незалесена. Останалите 15 ревири с обща площ са частни.



Дървесни видове

смърч

бял бор

черен бор

ела

бук

дъб

Га-бър

Оси-ка

всичко

Хектари в %

1940

69,2


256

9,1


339

12,1


96

3,4


113

4,0


46

1,7


15

0,5


1

0,02


2806

100

Според данните на стопанските планове тогава, насажденията по класове на възраст се разпределят както следва:


Класове на възраст

I

1-21


II

21-40


III

41-60


IV

61-80


V

81-100


VI

над 100


всичко

Хектари

%


380

13,5


591

21,1


718,3

25,6


634

22,6


371

13,2


112

4,0


2806

100

Таблицата показва, че по-голямата част от тези гори към трийсетте години на XX век са средновъзрастни.

Според лесовъдите главното мерило за състоянието на горите е тяхната пълнота. Разпределението на насажденията тогава, според инж. Д. Чолаков по пълнота е:




Пълнота

1

0,9

0,8

0,7

0,6

0,5

0,4

0,3

0,2

всичко

Хектари

%


52,8

1,9


62,1

2,2


161,7

5,8


413,4

14,7


590,5

21,1


701,6

25,0


481,8

17,2


307,5

11,0


34,6

1,2


2806,0

100

От таблицата се вижда, че най-голям процент се пада на насаждения с пълнота 0,5 и 0,6.
Общата средна пълнота на горите тогава в Широколъшко е 0,56. Бонитетите на насажденията са показани в следващата таблица:


Бонитет

I

II

III

IV

Всичко

Хектари

%


254,87

9,08


1403,81

50,03


1031,42

36,76


11583

4,13


2805,93

100.0

От таблицата се вижда, че най-много са насажденията от II бонитет, които заемат 50,03% от цялата залесена площ. Което показва, че химическият състав и физическите свойства на почвите, мерилото на които се явява бонитета, са добри.

От стопанските планове за измерените и устроени гори през 1935 г. в землището на Широка лъка се установява общ дървесен запас 527296 куб.м., като средно на хектар се пада по 188 куб.м. Средният годишен прираст на цялата залесена площ възлиза на 8362 куб.м. или на хектар залесена площ се реализират 2,6 куб.м.

Редовното годишно ползване от измерените и устроени гори на Широка лъка за периода 1935-1945 г. е средно 7741 куб. м от които 7279 куб.м. иглолистна маса и 462 куб. М. широколистна. Като се спаднат 20% за отпадки при сечта иглолистната маса е около 5823 куб.м.. От нея около 4100 куб.м. е годна за бичене, а останалите 1793 куб.м. представлява обли за дялане на греди и минни подпори.

Общата площ на неустроените неизмерени гори към 1935 г. стопанисвани жегодно, възлиза на 391 ха, а тези на охранителните и строго охранителните на 157 хектари. Годишният добив от първите е 146 куб.м. иглолистна маса и 106 куб.м. широколистна.



Инж. лесовъд Димитър Чолаков с много ентусиазъм и патос казва:

- Нека обаянието и нежността на гайдата, съчетани с недостижимите по своята мелодия и смисъл песни, отекват на веки в горите и балканите на тоя прекрасен край! Нека те бъдат вечният спътник на Широколъчанина. Нито крачка назад от този завещан ни девиз.



Горското стопанство в Широка лъка е основано на 01.12.1935 г. Първоначално, до построяването на собствена сграда се е помещавало на първия етаж в “Бочукоската къща”. По повод 50–годинината на горското стопанство в Широка лъка е организирано тържестствено честване на което са поканени всички бивши и настоящи служители и ръководители както и цялата общественост на Широка лъка. На това тържество е поканен и Георги Радичев, който преди това е бил служител в стопанството. В писмото придружаващо поканата директорът на Гoрското стопанство тогава инж. М. Кущинаров пише:
Уважаеми другарю Радичев,

Във връзка с честването на 50-годишния юбилей и съставянето на паметна книга на Широколъшкото Горско Стопанство, което ще стане през настоящата година умоляваме Ви да дадете Ваши спомени за службата Ви в стопанството.

Известно ни е, че дълги години сте били и проф-председател и сте допринесли твърде много за сплотяването на колектива.

Желателно е да посочите добри горски работници и служители и някои други данни свързани с историята на стопанството.

От името на службата Ви благодарим.

Директор:

/инж. М. Кущинаров/
Към отправената молба баща ми се отнася твърде отговорно. Изпраща до директора инж. Кущинаров свои спомени написани на 9 машинописни страници, които ме впечатлиха, затова бих искал да споделя част от тях с вас. Те характеризират както цялостната отговорна дейност на Широколъшкото горско стопанство, така и качествата на ръководителите и работниците му през един сравнително дълъг период.

Георги Радичев пише:



- Имам малка школовка в горското ведомство и като физически работник и повече като служител. Работил съм по горски пътища и в други стопанства. Най-много в Женевра, Широка поляна, и Сель Кюприя, когато по това време там беше директор господин Пеевски а негов заместник Новоселски. Това беше в годините 1933 до 1938. Чуках чакъл, правех букет калдаръм, нареждах бордюри и прочие. Работех в стопанството и по изчисляване на маркираната дървестна маса. През летния сезон живеехме в колиба покрита с елови клони и чимове. Готвехме най-много фасул със сланина в гърне. Много вкусен беше. Млади бяхме. Печелехме пари с мой приятел Пенчо Христов Пенчев за да учим висше образование. И аз и той постигнахме тази цел, но той доби по-голяма закалка като студент в Чехословакия от 1939 до 1945 г., понеже “стажува” и около 8 месеца в смъртоносния лагер ДАХАУ край град Мюнхен.

В Широколъшкото горско стопанство служих от 1948 до 1952 г. Първоначално бях привлечен като надничар, а в последствие като книговодител и плановик. Бях поканен на работа в стопанството от Стайко Масурски, който по това време беше счетоводител на стопанството. Имахме предишна дружба с него и сега искаше да ми помогне понеже бях безработен.

С Масурски работехме в една стая. Помагахме си братски, той на мене, аз на него. И така работата вървеше с чувство на взаимно доверие и взаимопомощ. По линията на БЗНС Масурски беше включен активно в работата на Народния съвет, като общински съветник. Цели 5 години аз не помня с него да сме си помрачили за нещо отношенията си както в службата, така също и дружбата, която продължи до старини. Благодарен съм му, че ме привлече на работа при него. Този период ми вдъхна горски въздух и обикнах това ведомство за цял живот. За съжаление бях изтръгнат от горското ведомство насила и заставен да постъпя на работа там, където преди това бях оскърбен и пренебрегнат.

В Широколъшкото горско стопанство служих при двама директори и работих с други горски служители, който в последствие станаха директори на стопанствто след моето напущане. Ще споделя, макар и накратко, мнението си и за тримата, защото ги уважавам като хора с прекрасни човешки и трудови качества.

За единия мога да кажа, че беше истински директор-строител. Другият беше пламенен, вдъхновен директор-залесител, а третият корав директор-изпълнител.

Директорът-строител се нарича Андрей Апостолов. Директорът залесител е Тодор Илиев Чернев. А коравият директор изпълнител е Цветко Георгиев Присадов.

Служих в ония период когато бе построена сградата на стопанството, а постъпих когато горското стопанство се помещаваше в частни помещения.

За Андрей Апостолов може много да се пише. Той беше непретенциозан към облеклото си човек. Ходеше скромно облечен в износена лесовъдна униформа. Само в големи празници съм го виждал изискано облечен в нова униформа. През цялото време на пребиваването му в Широка лъка съм го запомнил като истински трудов човек. Винаги беше гологлав, без шапка, с гуменки и обикновено с бели вълнени чорапи. Семейството му беше много скромно. Имаше три малки дечица. За отбелязване е, че както се грижеше за децата си Андрей Апостолов така се грижеше и за Горското стопанство – за стопанския коларски транспорт, който лично той създаде. Сутрин излизаше на работа на разсъмване и се отправявяше към строящия се обект. През негово време се създадоха горските пътища за Белия камък, Лома, Параджика, Запора, Караул дере и др. Сам трасираше пътишата. Беше способен инженер строител. Той лично създаде строителния план на постройката на Горското стопанство в Широка лъка. Даде и такъв вид, че и днес всеки който минава покрай нея вижда едина изискана сграда - паметник на строителната култура, въпреки, че по проект бе планирано в Широка лъка да бъде построен само миниатюрен Горски пункт. Апостолов на своя глава реши да направи пред­ставителна постройка достойна за горско стопанство, която удовлетворява всички изисквания и днес и то не само функционални, но и естетически.

Счетоводството на Горското стопанство в Широка лъка бе много затруднено да оправдае разходите по строителството защото отпусканите кредити бяха само за Горски пункт. Апостолов, обаче, не само си беше наумил да построи представително горско стопанство в Широка лъка, но за постигане на целите си бе намерил и начините за това. За целта използваше кредити извън нашия район от една “дойна кравичка” в лицето на Началника на Горски строежи другаря Цолов, който от своя страна се чудеше как да усвоява кредитите спуснати му от Министерството на горите за други райони, като Лесичево, Женевра и прочие, където бездействуваха и не използуваха заплануваното. Апостолов по телефона казваше “Цолка давай”, а ония по телефона също му викаше “Андрейко не се бой аз съм насреща”. И така от Горски пункт в Широка лъка се построи сграда за чудо и приказ. Счетоводителят на Горското стопанство Стайко Масурски се “пържеше” много при оформянето на документацията по тези разходи, но нали нямаше злоупотреба, всичко беше на лице, само че в Широка лъка, с чест преодоляваше многото трудности безнаказано. Сега това сигурно е изключено да се извърши.

При построяването на сградата на Горското стопанство главно служителите давахме трудови дни. Апостолов се стараеше да не ангажира, освен в много специални случаи, горските работници, които и без това бяха достатъчно натоварени.

При изкопа на основите на сградата открихме един много стар гроб. Костите на скелета бяха жълти като кехлибар. Запомнил съм, че някой от присъствуващите тогава каза “Тоя човек е ял много зехтин, затова костите му са толкова жълти”.

Апостолов беше роден в Адана – Турция, където баща му е бил строителен инженер на Близкоизточната ж.п. линия през Турция до Сирия. Завършил беше френско училище. Знаеше отлично френски и турски.

Апостолов привличаше много умело работниците по строежите на пътищата. Сам ходеше да ги търси и много често се случваше да доведе голяма група от 20 – 30 дори 40 човека. Те бяха много доволни от него, понеже се грижеше за прехраната им. Намираше им царевично брашно за да се хранят “на корем” с качамак. Умееше да ги “кутка” и по начислявнията на заплащането им.

Когато сградата на Горското стопанство беше готова се яви проблема с водата. За Апостолов обаче нямаше нещо невъзможно. По това време нямаше железни тръби затова той намери хора да извъртят дървени тръби от боров материал, който не гние като се зарие в земята. Докара извора по пътя по който се отива за Илинден, под махалата Заевите. Дървените тръби свързваше с железни халки, които се набиваха от двете страни. Така зашуртя вода и край стопанството и в самата постройка.

На този трудов човек, обаче се намериха хора от Широка лъка да му хвърлят камък през прозореца в квартирата му, находяща се в къщата на Димитър Теофанов Попов и насмалко да убият момченцето му Гошко. Възмутен си подаде оставката, но министърът на горите Попов не му я прие и дойде в Широка лъка да го убеди да остане. Апостолов иска да напуска – министърът не го пуска. Скараха се яко в долния етаж на къщата на Тодор Бочуков, където по това време се помещаваше Горското стпанство. Министърът чука с юмрук на масата, Апостолов му отвръща също с юмрук по масата. Най-послеминистъра го убеди да остане на поста си.

Случваше се често, когато ние служителите сутрин отивахме на работа Апостолов да се връща от някой посетен обект за да подпише пощата.

Апостолов уважаваше и почиташе горските работници. Той се грижеше за техния труден живот в гората. Най-важното се грижеше за снабдяването им с хранителни продукти, което за онова време не бе никак лесно. Имам още много лични случки с моя началник, но за да ги опиша трябва да се пише цял труд.

Когато Апостолов напускаше го изпратихме най-тържествено с гайди и чеверме в месността Ардашлъ.

Наследникът на Апостолов бе млад, пламенен директор, вдъхновен залесител – Тодор Илиев Чернев. По-голям паметник от този, който приживе си изгради Чернев не може да се направи.

В София в Парка на свободата има един скромен паметник на убит лесовъд от Велинградско. Този скромен паметник напомня за този предан на делото лесовъд, но паметникът на Чернев е обхванал вече с висок ръст целия Широколъшки горски район.

Погледнете по река Луковица, погледнете около Широка лъка – Страпа. Идете в Присоето към Гращица, река Ослен, Малката река, Сарпа, Попина, Карлък, около махалата Сливово и прочие и ще се убедите, че този широк паметник извисява снага в голям мащаб. Иглолистната маса е покрила целия район. Около Сливово, обаче, расте онова чудо, което

покрива с 97 % прихващане.

Дойде инспекция за проверка на прихващанията от Министерството на горите. Ръководеше я някой си другар Льондев. Заедно с Льондев отидохме и за и Чернев за да констатиране прихващането на най-трудните за залесяване обекти. Един от тях бе този под Сливово. Там където преди залесяването имаше само камъни и сипеи. Заложихме няколко площи и започнахме да броим. За голямо чудо накрая се установи, че има 97% прихващане. Льондев, който бе атеист като видя това се прекръсти.

Планирахме да доставим широколистни, декоративни дръвчета: брези, липи и плачущи върби. Доставихме ги от разсадника при Белово. Почти всички дървестни видове от споменатите по-горе са от тази доставка и са разсадени в Широколъшки район. Днес на площада в Широка лъка и на площада в Солища се извисяват грамадни плачущи върби посадени тогава. Тази в с. Солища лично съм посадил и съм се грижил за неиното оцеляване.

За да имаше такава висока прихващаемост Чернев полагаше големи грижи за посадъчния материал в горските разсадници в целия район. Той доставяше такъв и от други райони. Когато видеше някое дърво клъцнато от нарушител, Чернев, като че ли усещаше, че него лично са го клъцнали. Усещаше силна болка.

През негово време се подобриха горските пътища. Някои обекти станаха каминионни станции. Когато напусна стопанството от Министерството заслужено го повишиха и назначиха в гр. Пловдив като ръководител на организирането на заселяванията в цяла Южна България.

Цветко Георгиев Присадов постъпи в Горското стопанство когато Чернев беше директор, като стажант лесовъд. Цвятко е син на горски служител – горският надзирател Бай Георги Присадов с допълнителният му псевдоним “Юнкера”. Не случайно му бяха сложили този псевдиним. Той беше изпълнителен в службата си толкова много, че никъде не правеше компромис с нея. И ако някои от неговите деца биха сторили нарушение нямаше да се поколебае да им състави акт, но те никога това не биха направили защото бяха възпитани от него. Цветко не само, че беше наследил тези качества от баща си, но ги беше дори завишил.

Ето един куриозен случай. С друг честен и изпълнителен и много природно интелигентен служител Пею Хиков Каров бяхме една година на горската хижав месността Кекезите, не сегашната а друга горска постройка там. Обработвахме карнетките от маркацията която Цветко ръководеше и същевременно подготвехме за групата която маркираше. При най-лоши климатични условия Цветко без прекъсване работеше с групата в гората. Не го плашеше ни дъжд, ни лапавица, ни студ ни буря, каквито често има в планината. Вечер се връщаше целия мокър. Когато го чукнехме с длан по ризата му на гърба пръскаше вода встрани. Това беше Цветко на млади години, преди още да е станал директор.

И още един случай с Цветко. Една пролет правехме дваматас него един бент за риба в Голямата река при Синявицата. По време на работата той се подхлъзна и падна във вира. Аз му викам :

-Бягай Цветко да се преоблечеш, че в тази студена вода пневмонията ти не мърда, а той се засмя и почна да се съблича. Съблече се гол. Направи си малко гимнастика. Изцеди след това и горни и долните си дрехи и пак се облече. Продължихме работа двамата докато бента стана много хубав. Бента и до скоро съществуваше там, повече от 25 години.

Впоследствие, като директор на Горското стопанство в Широка лъка, а след това и като шеф на Смолянския горски комбинат, както е известно на всички, организира направата на стотици бентови и прагови съоръжения по реките с цел при наводнения да не се изнася рибата от придошлата вода. Цветко беше горски служител за пример. Заслужено е син на “юнкера”. Преди да се пенсионира го наградиха с най-високия орден “Георги Димитров”.

През по-голямата част от времето когато бях служител в Широколъшкото горско стопанство ме удостоиха да бъда председател на Профкомитета. За тази ми дейност ще кажа също нещо. Профкомитета беше облечен както с големи права, така и с големи задължения. Правата бяха в това, че най-активно се включвахме в дейността на стопанството. Почти всички въпроси се разглеждаха колективно с ръководството на стопанството.

Профкомитета защитаваше правата на горските работници. На онова време и секачи и извозвачи и делачи и товарачи бяха истински мъченици на ръчния труд. Всичко се обработваше на ръка. Нямаше никакви машини. Брадвата и жегата бяха дясната ръка на секачите. Цапината беше товарачната машина в голите ръце на товарачите. Мулетата и каруците бяха машините на извозвачите. Твърдите и коравите ръце бяха машините, двигателите на цялата дейност. Секачите Петър Теневски, Наско Масаурски, Марко Панайотов, Стоян Златев, делача Бозов, извозвачите Димитър Дурев, Иван Капушев, Стефан Масурски и др. Със своите мулета бяха упорити хора на труда, затова често бяха удостоявани със званието ударници.

Профкомитета беше двигател на всички чествания – местни и национални. Във фоаието на стопанството беше устроен кът в който се отразяваха постижениеята в изпълнение на плановете. На по-големите обекти – Ардашлъ, Параджика и др. се устройваха работнически кухни. В Ардашлъ имахме и фурна за хляб. Много грижи се полагаха и за ловно-рибарския сектор. Зарибяваха се реките, правеха се хранилки през зимата за полезния дивеч. На празници ударниците се награждаваха с парични награди.

Животът отсейва времето в забрава, променя го с всеки изминат ден. Сега е друго време, дълбоко в гората навлязоха машините. Те са в помощ и на секачите и на делачите и на товарачите и на извозвачите....Работниците се задоволяват с много повече удобства и за работа и за живеене и за обличане. В този период на съществование стопанството се е развило много. Голяма заслуга имат и тези трима директори за които писах по-горе. Но най-голяма е заслугата на работната, трудолюбива човешка ръка, която не се спира пред нищо. Въпреки това и сега при тази голяма, внедена техника се срещат много трудности. Има не по-малко проблеми, които трябва да се преодоляват,

Всяко време си носи своето. За да имаме успех в начинанията си трудностите трябва да се преодоляват с хъс и умения (Широка лъка, 1987 г. Георги Радичев)

През 2009 г. се обърнах към инж. Цветко Георгиев Присадов (същият, описан с възхищение от Георги Радичев) с молба да напише свои спомени за дейността на горското стопанство. Г-н Присадов бе много любезен и направи това за което съм му много благодарен. Без съмнения един от най-достоверните начини за описание на различни събития са личните впечатления и спомени на участниците в тях. Затова с удоволствие “давам думата” на Г-н Цветко Присадов:

- Завърших “Лесотехническия факултет” в София през 1952 г., след което бях разпределен за учител в горски техникум - Велинград. Влечението ми към нашия край ме накара да се откажа от предложената длъжност и се върна в родния край. През 1953 г. отбих воентата служба, а от месец февруари 1954 г. бях назначен като инженер по дърводобива в Горско промишлено стопанство Широка лъка. През 1951 г., поради голямата нужда от дървен материал за развиващото се строителство и промишленост в страната горската дейност бе разделена като дърводобивна и смолодобивна. Дейността им се извършваше от образуваните горско-промишлени стопанства в Девинска околия. Горско-промишлените предприятия бяха на подчинение към Министерството на тежката промишленост. Стопанисването на горите: залесяване; охрана; маркиране на лесовъдния фонд; отглеждането на младите гори беше към горските стопанства, които бяха към Националното управление на горите при Министерски съвет. Това разделяне на дейностите бе извършено с цел да се осигури по-добро и правилно стопанисване на горите, тъй като обемът на дърводобива бе много голям, извършваше се при много трудни условия и имаше опасност да се изпълнява за сметка на влошаване състоянието на горите.

В Широколъшкото промишлено стопанство заварих като директор Ангел Ст. Сариев – политическо лице. След него беше назначен лесовъда Димитър Тилев, а в горското стопанство беше директор лесовъда Тодор Чернев. Действително аз заварих в стопанството един план по дърводобива от 35000 куб. м., който за площа и горите тогава беше много голям. Изпълняваше се при много трудни условия. Нямаше никаква механизация. Брадвата и ръчната жага бяха машините за сеч а цапината за товарене. В началото материалите се белеха от кората. Смърчовата кора се събираше и използуяаше за кожарската промишленост. Трудът на работниците беше много тежък, а производи­телността ниска. Така беше няколко години до внедряването на моторния трион “Дружба” в сечта и премахването на беленето. За изпълнението на такъв план бяха необходими много работници секачи-извозвачи и затова през летните месеци набирахме до 250 души. Освен местните работници търсехме и от други населени места. Извозът на дървените материали от сечищата до камионните пътища също беше много трудно. Извозните разстояния бяха дълги. Пътищата лоши, производителността ниска. Това налагаше стопанството да поддържа 30-35 чифта собствен обоз, коларожелезарска работилница за направа на каруци, влекачи, брадви цапини и друг инвентар. Освен дървените строителни материали се добиваха значителнчително количество дърва за огрев, като няколко години в месността Ардашлъ, от тях добивахме и дървени въглища. От сечищата материалът се извозваше до временни складове със самарен добитък. Стопанството разполагаше само с един товарен камион и една конска каруца с две самарни мулета за превоз на работници и снабдяване на работниците по обектите. За превозването на работниците до по-отдалечените обекти от населените места и по-големите обекти като Ардашлъ и Параджика, където работеха по-голям брой работници (50-60 души) бяха създадени условия за нощуване. Открити бяха столове за храна, фурни за производство на хляб, а на по-малките обекти имахме построени дървени бараки в които работниците нощуваха и си готвеха. Стопанството редовно ги снабдяваше с хляб, хранителни продукти, бензин и друго каквото бе необходимо. Така беше на обектите: Рибя река, Караул дере, речица и др. Лек служебен превоз стопанството нямаше и аз бях принуден да си закупя с лични средства един мотор “Ковровец”, с който обикалях по обектите, когато времето бе хубаво, а през другото време ходех пеша.

Такава беше дейността на горско-промишленото стопанство до 1961 г., когато отново двете стопанства се обединиха в едно. Директора на горското стопанство Тодор Илиев Чернев беше изтеглен и назначен за директор на образуваната Лесозащитна станция в гр. Пловдив със задачата да ръководи опазването на горите от болести и вредители в Южна България, а аз бях назначен за директор на обединеното стопанство. В София, по същото време бе образувано “Министерство на горите и горската промишленост”. Така, че към дърводобивната дейност, която стопанството продължи да изпълнява се добави и залесяването и отглеждането на културите, маркиране на лесосечния фонд, охрана на горите и др. Работата се удвои, а условията оставаха същите. В стопанството имаше само един възрастен зам. директор и почти цялата тежест на работата падаше върху мен но благодарение, че останалия технически персонал беше много добър, добросъвестен, опитен, работлив успявахме да се справяме с задачите.

През 1962 г. на стопанството беше отпуснат план за залесяване от 2400 дка., което беше непосилна задача за изпълнение, защото площите за залесяване около населените места бяха почти залесени през времето на директора Тодор Чернев, които сочи Георги Радичев. Ние довършихме залесяването в останалите площи и трябваше да отиваме на по-отдалечените обекти, за които трябваше да се возят работниците, а превозни средства нямаше и се налагаше на най-големия обект – водосборния басеин на река Караул дере с площ около 4000 дка за залесяване работниците от село Брезе да пътуват пеша по десетина километра сутрин и вечер. За подготовката на почвата да използваме и мъже, които нощуваха по обектите.

За осигуряване на площи за залесяване преминахме и към реконструкция на предвидените по Лесоустройствения проект широколистни насаждения в лошо състояние, нискостъблени, закелявяли като се изсичаше наличния дървослой на голо, почвата се подготвяше и залесяваше с иглолистни дървесни видове. Такива гори имаше доста под махала Сливово и Караулдере, Горски дол и др., а сега са 50-60 годишни много хубави иглолистни гори. Голям беше обема на залесяване и през следващите години, докато бях в стопанството – края на 1965 г.

За тази голяма залесителна дейност за условията на горското стопанство се наложи да организираме собствено производство на посадъчен материал – фиданки вместо да ходим да търсим от други горски стопанства в страната. Затова освен съществуващия горски разсадник в месността Ардашлъ, който го разширихме създадохме още два – един в Широка лъка на мястото където сега е построено музикалното училище и един в месността Тепавицата, в която си произвеждахме необходимите стотици хиляди фиданки от различни дървесни видове. Усиленото залесяване, макар и в по-малък обем продължи докато се залесиха почти всички годни за дървопроизводство горски площи. С това се постигна увеличаване производството на дървесина, предот­вратяване на ерозията – изнасяне на почвата на хиляди декара горски площи. Така например дерето до махала Сливово при пороен дъжд прииждаше и затваряше с наносни материали пътя Широка лъка – Девин. Сега и при най-големите валежи водата тече чиста и спокойна. Днес в стопанството нямa терени с интензивно развитие на ерозионни процеси. Залесената дърво­производителна площ представлява 97.1%, а незалесената дървопроиз­водителна площ само 17.1 ха = 0.1 %.

Иглолистните гори заемат 95.9 % от залесената площ, които са в добро състояние. Освен тези промени горите до 60 – годишна възраст към 2007 г. представляват 49,6 % млади хубави иглолистни гори, като половината от тях са създадени през периода 1950/70 година. Увеличен е дървесинния запас към 2007 г. с 468 600 куб. м., който за 2007 г. е 2 276 500 куб.м.

След сливане на стопанствата ползването на горите остана високо около 30 000 куб.м. годишно, което при съществуващите теренни условия за извоз на материалните сечища – дълги извозни разстояния, лоши пътища, ниска производителност трудно се изпълняваше плана затова трябваше да се търсят възможности за подобряване на работата. Докато в сечта се механизира работата с моторните резачки, то за извоз най-ефективно в това отношение беше строежа на камионни пътища, скъсяване на извозните разстояния за добитъка и вкарване на камионите, колкото се може по-навътре в горите. Тази дейност започна още от промишленото стопанство и продължи след сливането. Продължи се камионния път от Горски дол до Параджика и около него се направиха разклонения с обща дължина 12 км. До направата на камионния път Горски дол – Параджика материалите се возеха с каруци по 3-4 км. по скалисто дере, поради което всеки ден се чупеха колела, оси и работилницата неможеше да смогне да ги ремонтира. Продължи се пътя от Караул дере до Карабалкан с 10 км. Продължи се пътя от Белия канък до Запора и Кукова лака с 3 км Построи се камионен път от Бачица до хижа Ледницата с дължина 4 км. Направи се камионен път от месността Рибя река до месността Казаня с дължина 4 км. Направи се камионен път от месността Превала до Стойченски Карлък с дължина 4 км. Продължи се пътя от Речица до Окманица. Пусна се път за Павля. Така на още много места бяха построени по 1-2 км нови камионни пътища, в резултат на което извозните разстояния за извоз с животинска тяга от сечищата до камионните станции се скъсиха до 1- 1,5 км.

Общо за периода 1951/1965 г. са построени 45 км нови камионни пътища, като почти всички обекти бяха обхванати с такива пътища. Всички те са проектирани от стопанството, строени са по стопански начин в началото без никаква механизация, а по-късно са използвани компресори и трактори с булдозерна уредба. Работници са набирани предимно от кържалийски район – бригади от по 10 – 15 човека.

На най-труднодостъпните обекти са ползвани въжени линии, като една от първите беше от Сарпска чука до пътя Широка-лъка-Девин. Втората въжена линия в района бе на Туралското и трета за обекта Тераклийца. Така с много труд, ентусиазъм и любов се работи дълго време при трудни условия, както за подобряване състоянието на горите, така и за добива на дървените материали необходими за икономическото развитие на България. Голяма заслуга имат местните работници родени и закалени в планината, които упорито и добросъвестно изпълняваха своите производствени задачи, като освен от споменатите от г-н Георги Радичев трябва да споменем и бригадата на Тодор Ташков от с. Гела, Михаил Каврошилов от Заевите, Кисьовите от Гращица, Мехмед Палов от Арда, а от техническия персонал благодарност заслужават Райчо Коруев, Атанас Стоев, Стою Глухов, Мурджо Каранлъков, от Стойките, Михаил Седянков, Атанас Батаклиев от Стикъл, Сава Сарков от Солища, Дафо Пищалов от Гела, Никола Глухов – главен счетоводител, Васил Кабзималов – счетоводител, Георги Пеевски – плановик. Директорите, които бяха след мен и продължиха със същото усърдие да работят бяха Георги Пенелов, Марко Кущинаров, Марко Шарков и сега най-младият Тодор Кушлев.

За всички директори, които са минали през стопанството остава моралното удовлетворение, че са работили професионално и с усърдие, за да се констатира от лесоустройството през 2007 година, че състоянието на насажденията на територията на стопанството са в добро състояние, подобрени са основните качествени показатели.

От общата площ на стопанството 9284,5 хектара залесена дървопроизводителна площ е 9018,1 ха = 97,1 %, незалесена дървопроизводителна площ – 17,1 ха = 0,1 %, недървопроизводителна площ 249,4 ха =2,8 %.

Иглолистните гори заемат 95,9 % от залесената площ. Увеличен е средногодишния прираст на хектар на 4,08 куб. м., а общия запас със 468 600 куб.м. Предвидено е средно годишно ползване от иглолистни гори по 18 000 куб. м. дървесина.

По функционална принадлежност горите се разпределят:

  • Гори и земи с основна дървопроизводителна и среднообразуваща функция – 5765 дка = 51,3 %

  • Защитни и рекреационни гори и земи 4519 дка = 48,7%

От тях: Курортни гори 36,1 %

Природни забележителности 0,7 %

Водоохранни гори 12,0 %.
Разпределението на горския фонд и общата площ по населени места е следното:


Вид на земята

Широка лъка

Солища

Гела

Стойките

Общо

Горски фонд

4136,8

1077,8

2558,3

1510,4

9284,3

Обща площ

5365,6

1482,5

3340,7

2122,4

12311,2

Лесистост

77,1 %

72,7 %

76,6 %

71,2 %

75,4%


Или общата лесистост на района на горското стопанство е 75,4%.

След възстановяване собствеността на горите разпределението на горския фонд на горското стопанство придобива следния вид по собственост:


1. Държавни гори

1869,1 ха =20,1 %

2. Общински гори

494,3 ха =5,3 %

3.Кооперативни/в съсобственост/

4843,7 ха = 52,3%

4. Частни на физически лица

1514,7 ха = 16,5 %

5. На обществени организации

35,1 ха = 0,4 %

Временно общински

/невъзстановени частни/

627,6 xа = 6,7 %

На горите в собственост са създадени 5 горовладелски производствени кооперации: ГПК “ЕЛА”-Гела, ГПК “Карлък”-Солища, ГПК “Костовица”-Върбово, ГПК “Махмутица”, ГПК “Борика” – Стойките и едно дружество по Закона за задълженията и договорите “Павля” в с. Широка лъка.
Икономическо значение на горското стопанство

Преобладаващият процент на горите в района на общината от общата площ са с приоритетно значение за нея и населението на отделните села. Още от старите горовладелски кооперации част от населението е получавало доходи, както от работа по дърводобива и дървообработването, така и дивиденти от собствените си гори в тях. След 1950 г. когато се увеличи обема на работа по дърводобива и залесяването в горското стопанство се откриха работни места, както за мъже, така и за жении. Въпреки, че нямаше още изселване, населението бе по многобройно и се създадоха възможности за участие на всички желаещи свободни и здрави хора. Даже се търсеха работници и от други населени места. Сега горовладелските кооперации и горското стопанство също създават условия за работа на всички незаети на работа на други места хора и желаещи да работят в дърводобива и дървообработването, като се има в предвид, че населението в района рязко намаля чрез изселване. Освен чрез работа, голяма чат от хората получават известен доход от горовладелските кооперации като наем срещу внесените в тях гори. От извън кооперативните – частни гори също част от населението получава известни доходи. Така, че ако се направи сметка на доходитена хората в района неработещи на други места или неполучаващи пенсия, ще се види, че от горите вземат най-много пари. Дейността в селското стопанство намаля, растениевъдството и животновъдството служат предимно за самозадоволяване нуждите на семействата и само отделни хора произвеждат продукция за пазара.

Освен материални ползи от горите не по малко ценни са красивата природа създадена от разнообразието на релефа покрит с хубави гори, наличието на исторически и природни забележителности, създаването на възможности за развитие на туризъм и курортното дело. Тези дейности се развиват усилено в Смолянската община и ще обхванат и Широколъшкия район, с което ще се съзават нови работни места и възможности за допълнителни доходи.

Времето бързо се промени, условията за работа и живот също. Сега горовладелските кооперации и горското стопанство разполагат с необходимите служебни превозни средства. Ползва се необходимата техника за производство. Разполага се с добре квалифицирани технически и канцеларски кадри снабдени с компютри и друга техника. Работата, която в миналото се изпълняваше само от горското стопанство сега в намален на половина обем се изпълнява от шест птедприятия.

Последните трима директори на горското стопанство успяха да организират ремонта и преустройството на административната сграда в Широка лъка, която стана по-хубава от старата и функционално по-добра.Сега се работи по-спокойно и по-приятно. Необходимо е само кооперациите и горското стопанство да полагат грижи за опазване и правилно стопанисване на горите, за по-нататъшно подобряване на тяхното състояние, а не да има увлечения за превишаване на предвиденото ползване с цел получаване на по-големи доходи, което в последните години се забелязва (Широка лъка, 2009 г. Цветко Присадов).



И за да бъде по-пълна картината за горите в широколъшко трябва, макар и съвсем накратко, да се спомене за типичните представители на животинския свят които обитават горите в района.

Гората е най-чудноватото съжителство между растителното и животинското царство. В нея са съчетани най-благоприятните условия за опазване и развъждане на многоброен и разновиден дивеч. Гората е закрилница за животните от най-големия им враг – човека. В този район на Родопа планина живеят почти всички видове горски бозайници и птици. Срещат се заекът, лисицата, вълкът, мечката, белоглавият орел, язовецът, златката, белката, лещарката, киклът, ястребът, соколът, яребицата, фазанът и много други.



За опазване и развъждане на дивеча в Широка лъка от началото на 20 век съществува ловно дружество. През годините то е направило много за опазването и развитието на фауната в района.
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница