5. Тракиецът Спартак разтърсва световното могъщество на Рим



Дата21.01.2018
Размер23.16 Kb.
5. Тракиецът Спартак разтърсва световното могъщество на Рим

Спартак се отличавал с изключителна храброст, рядка интелигентност и забележителна сила и красота. Докаран от Тракия в Италия като военнопленник, Спартак попада в една от главните гладиаторски школи в град Капуа. Благодарение на своите редки качества на организатор, той успява да подготви заговор в школата. Заговорът бил разкрит. Най-смелите и най-предани участници в него, на брой 78 души, заедно със Спартак успели да избягат от школата и да се укрият в планината Везувий. Това било началото на въстанието.

Малобройната първоначално група от избягали роби гладиатори нараснала и се превърнала в голям отряд, достигащ на брой 10000 души. Следват многобройни победи на въстаниците над римските легиони. Като голям и прозорлив пълководец, Спартак разбира, че въпреки успехите си, те не могат да сломят могъществото на Рим. Ето защо той имал намерение да изведе своята въстаническа армия от Италия на север през Алпите. Не всички въстаници били съгласни с този план. Част от тях не искали да напуснат Италия. Те били подкрепени и от бедните свободни селяни, които се присъединили към въстанието. Затова Спартак заповядал на войските си да се върнат обратно към Рим.

Решението на Спартак да нападне столицата хвърлило римския сенат в голяма тревога. Той вдигнал на крак всичките си сили и решил да разгроми на всяка цена въстанието. За главнокомандващ на римската войска бил назначен най-богатия римлянин Марк Крас. Той преградил пътя на въстаниците към Рим, но не бил в състояние да ги обкръжи и унищожи. Главните сили на Спартак си пробили път към Южна Италия с намерение да се прехвърлят на остров Сицилия и от там по море да достигнат Балканския полуостров. Спартак влязъл във връзка с киликийските пирати, които не изпълнили обещанието си да превозят бунтовниците през пролива от Италия до Сицилия и по този начин предали Спартак и хората му. В редовете на въстаниците възникнали и нови разногласия. Предстояла и решителната битка.

Въпреки проявеното мъжество и храброст, няколко пъти превъзхождащата въстаниците римска армия на Марк Крас ги победила. Най-храбро се сражавал великият им вожд, тракиецът Спартак.

Апиан (летописец) разказва как, ранен в бедрото, Спартак коленичил, поставил щита си отпред и продължавал да се бие с нападателите си, докато накрая не паднал. Плутарх също разказва за героизма на Спартак. Според неговите думи безстрашният тракиец “се устремил към самия Крас, но поради масата сражаващи се и ранени, не успял да се добере до него. Затова пък убил двама влезли в бой с него центуриони”. Дори Флор (друг летописец), който описва въстанието с нескрита злоба и скръб от понесените поражения, бил принуден да отдаде заслуженото уважение към Спартак. Той казва: “Когато легионите на Крас нападнали внезапно, робите загинали от смърт, достойна за храбреци, сражавайки се не на живот, а на смърт, което било напълно естествено за войските под началството на гладиатори. Сам Спартак, който се сражавал в първите редици с изумителна храброст, загинал, както подобава само на велик пълководец”.



Като загадка останал фактът, че трупът на Спартак, въпреки желанието на Крас, не бил открит. В битката загинали и над 60000 въстаници. Заловените живи около 6000 въстаници били разпънати на кръстове по целия път от Капуа до Рим и останали там повече от месец.

Въстанието всяло страх и ужас у робовладелците сенатори и консули на Рим. Въстаналите роби гладиатори и цялата угнетена народна маса, въпреки разгрома на въстанието, разтърсили световното могъщество на Римската империя!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница