5 юни 2010 г. Тема: здравеопазване договарят 1,5 млрд лв с общините


Прокуратурата ще търси истината за Дома на лекаря



страница2/3
Дата02.01.2018
Размер416.58 Kb.
#39837
1   2   3

Прокуратурата ще търси истината за Дома на лекаря
Неуредиците около земята в центъра на София, предназначена за строеж на Дом на българския лекар, които изглеждаха решени от новото ръководство на Българския лекарски съюз (БЛС), изненадващо възкръснаха в петък (4 юни). Бившият ръководител на съсловната организация и сегашен председател на Сдружение "Български лекар" д-р Андрей Кехайов обяви, че ще подаде сигнал до главния прокурор и до градския прокурор на София с искане за проверка дали действия или бездействия на предишното ръководство не са ощетили лекарския съюз. В случая Кехайов визира периода, в който организацията се управляваше от бившия здравен министър Божидар Нанев, обвинявайки го, че неправомерно е ипотекирал терена, за да получи незначителен кредит, с който да обезпечи строежа на планираната сграда.

Историята е твърде заплетена, защото при развитието й съсловните интереси твърде често се срещат с корпоративните, а по случая липсва документация, която да удостовери какво на практика е станало. Както в. "БАНКЕРЪ" неведнъж е посочвал, в дъното на всичко е хаосът, завещан на съсловната организация именно от бившия й председател Кехайов. Когато той получава парцела като подарък от българското правителство през 2006 г., регистрира дружеството "Български лекар" ЕООД, за да проектира и построи сградата. Впоследствие се сдобива с право на строеж и пазарна оценка на терена - 9.1 млн. лв., според независим одитор. Преди дни на сайта на БЛС бе изнесена информация, че за строежа на Дома на лекаря през 2008-а съсловната организация е взела 162 хил. лв. кредит от "Токуда банк", а "Български лекар" ЕООД, като търговско дружество, собственост на лекарския съюз, получава кредит за 234 582 лева. Впоследствие се оказва, че парите са обезпечени с 375 хил. лв. от фирма "Ела", еднолична собственост на... Андрей Кехайов, и трябва да се покрият от тогавашния председател на съсловната организация д-р Божидар Нанев до 20 май 2009 година. За да изпълни този ангажимент и да предотврати риска правителственият подарък да отиде в частни ръце (т.е. фирма "Ела" да предяви претенции към него и да го получи, ако кредитът не бъде издължен), Нанев изтегля на 7 май втори заем за 420 хил. лв. от Корпоративна търговска банка, с период на погасяване до 15 април 2014-а и месечна вноска от 8750 лева. С него са рефинансирани старите кредити към "Токуда банк".

Сега Кехайов обвинява Нанев, че е изтеглил банковия заем на принципа "кон за кокошка", като е ипотекирал земя за 9.1 млн. лв., ощетявайки съсловната организация. "При невръщане на кредита аз изгарях с тези средства и нямаше да съжалявам, важното беше да отидат по предназначение. Направил съм го с личните си средства и собствената си отговорност", каза експредседателят на БЛС. По думите му в момента липсват оригинални документи за начина, по който Нанев е обезпечил кредита и е заложил земята.

Истината е, че фактическите доказателства за случилото се около терена, предназначен за Дом на лекаря, все още са в зоната на здрача, защото Кехайов предвидливо отнесе със себе си почти всички документи на съюза.




Кардиологията чака нов директор
Националната кардиологична болница ще има нов ръководител, след като Министерството на здравеопазването освободи от длъжност доц. Николай Димитров, заедно с целия борд на директорите. Ресорният министър Анна-Мария Борисова вече е определила нов борд, който предстои да избере временно изпълняващ длъжността директор до официалното обявяване на конкурс от ведомството. За отстраняването на Димитров няма мотиви, просто министърът има право да го освободи, обясниха от пресцентъра на проф. Борисова. Вече бившият управител на кардиологичната болница бе назначен в края на миналата година, но не спечели доверието на колегите си. За няколко месеца десетина доктори напуснаха по собствено желание, а в публичното пространство се заговори за тайни далавери в лечебното заведение. Лекари твърдят, че Димитров е харчил служебни пари за щяло и нещяло, включително и за скъпи обеди и пури, а определени хора от администрацията са получавали по 17 хил. лв. заплата. Министър Анна-Мария Борисова е била уведомена за злоупотребите от 20-ина лекари, които в официално писмо до нея и до премиера Бойко Борисов заплашиха, че ще напуснат, ако не бъдат взети мерки по случая. Националната кардиологична болница е едно от най-големите лечебни заведения за сърдечносъдови заболявания на Балканския полуостров и е едно от малкото в страната, които извършват високотехнологични дейности. Прочу се в началото на годината с новата си ангиографска лаборатория, колоритно описана от премиера Борисов с думите: „Инвестирали сме 1.1 млн. лв. в апаратура, която прави около 1.5 мм дупчица и чрез нея се отива до сърчицето. Там вече се правят всички необходими неща вместо старите операции. Знаете как при тях хората като ярета ги режеха по средата." Много подробности около работата и проблемите на болницата обаче остават зад стените й, защото лекарите нямат право да говорят. В началото на февруари директорът доц. Николай Димитров издаде изрична заповед, която забранява на служителите да правят изявления, касаещи дейността им пред представители на медиите. В противен случай ги грози дисциплинарно уволнение. За съжаление, независимо че Димитров вече не е директор, заповедта му остава в сила до назначаването на нов ръководител, който да я отмени.


Вътрешни войни в ГЕРБ
"ТЕМАТИЧНИ" КРЪГОВЕ НА БИЗНЕС ИНТЕРЕСИ ТРЕСАТ УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ
Общинските събрания на ГЕРБ извадиха на показ партийни конфликти, които тлеят от месеци. На повечето места в страната те попариха надеждите на мишкуващи общински съветници да спечелят лидерската битка. Към партийната централа в столицата заваляха доноси за золуми на кметове, депутати, общински и областни лидери. А "лоялни" досега гербисти изведнъж станаха бъбриви борци срещу корупцията, от която вече боледувала и управляващата партия.

Зад многобройните обвинения за конфликт на интереси, роднински назначения и спечелени по партийна линия обществени поръчки се оказа, че стоят нереализирани амбиции за същото. И усещане за дeжа вю. Подобни обвинения имаше и в една друга партия чудо преди осем-девет години. Така започна началото на края на НДСВ. С тази разлика, че в царската партия основните битки се водеха между кръговете на икономистите и юристите, между онези, които се представяха за приятели на царя, и между редови депутати, кандидати за приза "любимец на Сакскобургготски". В ГЕРБ за добро или зло нито юристите, нито икономистите имат силно представителство. В тази партия няма прависти от ранга на Огнян Герджиков, Пламен Панайотов, Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Антон Станков.

Има обаче Цецка Цачева и Искра Фидосова, които бяха назначени да отговарят за парламентарната дисциплина. След 24 май и злополучния полет до Моравия с правителствения "Фалкон" стана ясно, че Цачева има по-високи амбиции. Председателката на Народното събрание изпълни заплахата си към шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова и след докладване на когото трябва успя да я уволни. Причина за изхвърлянето на бесарабската българка стана критика на чиновническата мудност и липсата на координация между институциите. Не стана ясно само дали Цачева предварително е уведомила, когото трябва, че по време на парламентарната моравска мисия ще пътува семейно, със съпруга си - архитект, който отскоро е назначен за експерт в "Булгартабак холдинг". Както и доколко са верни твърденията на депутати от ГЕРБ, че Цачева прави всичко възможно да се хареса още повече, за да си гарантира сигурно място във ВСС. Именно бъдещото членство във Висшия съдебен съвет гербисти сочат като повод за смразяването на отношенията между шефката на парламента и досегашната й приятелка Фидосова, която е съпредседател на парламентарната група на ГЕРБ. Тъкмо нейните шансове за кариера в съдебната система (трайно и влиятелно бъдеще) изглеждат все по-незначителни.

Колкото до икономистите в партията и парламентарната група на ГЕРБ, засега те се държат експертно, без демонстрация на амбиции за партийно израстване.

Кръгова отбрана

Още преди да стане премиер Бойко Борисов категорично отрече принадлежност към митологизирания в ИНТЕРНЕТ кръг "Банкя". Каза, че такъв кръг не съществува. Каза още, че не знае нищо и за "Котараците", с които БСП го атакува и поиска да се осветят обществените поръчки в София, спечелени от тях. "Аз имам една приятелка, на която казвам "коте", има и един от Банкя - Котака. Познавам и друг от Перник, на когото така му викат." Това бе публичното изявление на премиера по темата. Ето как той обясни и подмятанията за кръга "Дианабад": "Ходех по едно време в ресторанта на Сталийски (става въпрос за внука на бившия военния министър Александър, който е адвокат и е един от съучредителите на ГЕРБ) в "Дианабад" да гледаме мачове. На три телевизора гледахме по три мача от Шампионската лига. Сега, като си оправих телевизора у нас, си доставям това удоволствие вкъщи. Със Сашо се запознахме, като той щеше да ме смачка на една пешеходна пътека, аз още бях генерален секретар на МВР. Той тогава караше едно "Ауди." Ядях царевица и го ударих с нея. Прибрах му и колата. После се наложи генерал Василев да му ходатайства, за да си я прибере." И още едно, станало популярно негово откровение: "Откакто съм премиер, съм по-самотен. Хората се отдръпват от мен от страх да не ги причислят към някакви кръгове. Така ще е следващите четири години. По-лесно ми беше като кмет. Ако продължа да се съобразявам с всички приказки, ще вляза в другия кръг на предишните, педерасткия кръг." Засега Борисов публично се кълне единствено в приятелството си с Цецо (Цветан Цветанов). Казва, че му вярва безрезервно и нарича твърденията на политици и експерти по партийното строителство за конфликт между него и Цветанов интриги.

По места

Публична тайна е, че на местните и парламентарните избори във властта влизат хора, които нямат търпение да я яхнат за лична употреба. В ГЕРБ обвиняват председателя на столичните гербери Лъчезар Иванов в уреждане с постове на свои приближени. Критиките срещу него започнаха още с назначаването на сътрудничката му Албена Златарева за заместник-шеф на здравната каса и продължиха с пътуването му до САЩ, където той бе заедно с бившия здравен министър Божидар Нанев по покана на шефа на федерацията "Американски граждани от български произход" Румен Хичев. Хичев същевременно е и вицепрезидент на американската корпорация "Остеотех", с която Министерството на здравеопазването е в делови отношения. В презокеанския воаяж се зарови дори ДАНС. Гербери твърдят, че Лъчо ще бъде сменен от поста шеф на столичните гербери от председателя на СОС Андрей Иванов. Събранието още не е насрочено.

В момента в столицата текат партийните форуми по райони. Една от интригите бе събранието в район "Витоша", където бе направен опит за смяна на досегашния лидер Иван Александров. Активисти на партията твърдят, че зад опита за преврат стоял съветник от СОС, по чието нареждане били събрани трийсетина пияници и спортисти от "Драгалевци" и вкарани на събранието. Нито един от тях не бил член на ГЕРБ и след скандал били изхвърлени от форума. От организацията твърдят, че в едно от заведенията в луксозния драгалевски хотел "Одаджийски" се заформя нов гербистки кръг. Именно там се обсъждали тактиките за предстоящите районни събрания и се правела стратегия за общинското.

В Стара Загора герберите са разделени на три кръга. Единият е на депутата Недялко Недялков, който е и областен партиен шеф. Другият е т.нар. кметски кръг, ръководен от градоначалника проф. Светлин Танчев и заместника му Велизар Балабанов. Третият е около депутата Живко Тодоров. Зад Недялков, който е собственик на приватизираното предприятие "Мототехника и автосервизи", стои бизнесът. Политическата кариера на депутата тръгва от създадения в града на липите Клуб на работодателя, в който членува и другият бизнесмен депутат Иван Колев. Фирмите на неговия баща Дечко Колев печелят крупни обществени поръчки в ТЕЦ "Марица-изток 2", негова е частната болница в града, а в момента строи клиника на мястото на бившия хотел "Берое".

Кръгът на кмета и заместника му Балабанов герберите наричат земеделски заради подкрепата на ЗНС към проф. Танчев и близостта му с бившия депутат от същата партия Евгений Жеков. Гербери недоволстват, че градът им на практика се управлява от Жеков, че той протежира фирми, които печелят най-много поръчки. С една такава поръчка, спечелена от консорциума "Загорастрой" за ремонт на училища и детски градини за 6 млн. лв. с пари по ОП "Регионално развитие", от няколко месеца се занимават икономическа полиция и ОЛАФ. Кметът от месец е в отпуск, след като из града плъзнаха слухове, че ще бъде отстранен заради нарушения. Срещу него и заместника му Балабанов има образувана прокурорска проверка за неправомерно дадени над 400 000 лв. на частна автобусна компания без санкция на общинския съвет.

В Плевен също има вътрешни войни в ГЕРБ. Още преди парламентарните избори лъсна конфликтът между Цецка Цачева и Ивелин Николов, който също успя да влезе в парламента. Тогава из града се разнасяха списъци с рушвети, платени на Николов за уреждане с постове. Така и не стана ясно дали това е обикновен компромат, или поредна илюстрация на политическо самозабравяне. След това срещу "кадрушките" на Николов скочи СДС Плевен.

Във Велико Търново активистите на ГЕРБ отдавна не харесват областния си лидер и депутат Христо Христов. Обвиняват го в шуробаджанашки назначения и че храни общинските чиновници с колбаси от своя цех в Горна Оряховица, за което му се плаща по линия на фонд "Социално-битово и културно обезпечаване" .

Преди две седмици в Асеновград общински съветници обвиниха в далавери кмета Христо Грудев и заместник-кмета Георги Георгиев. И двамата са от ГЕРБ. В прокуратурата е изпратен сигнал, че роднински фирми печелят обществени поръчки. Това са дружествата "Строймат 96" - Пловдив, и "Урожай-64" - Асеновград. В "Строймат 96" работел синът на заместник-кмета Георги Георгиев. Фирмата спечелила конкурси за паважна настилка, парапети и ремонт на общинската администрация за 250 хил. лева.

"Урожай-64" пък била собственост на общинския съветник от ГЕРБ Петър Желязков. Тя е получила поръчки за 70 247 лева.

Герберски войни има и в Ямбол, Казанлък, Сливен, Перник, Ловеч. Сценариите са сходни. Обидени и пренебрегнати вече заплашват, че ще напуснат партийните редици.

Този филм, впрочем, вече сме го гледали. Истината е, че и този път вътрешните партийни войни нямат нищо общо с политиката. Иде реч за лични интереси и бизнес. На успелите да извоюват с лакти по-челни места в партийните редици.

Павлина Живкова


Скъпо, най-скъпо... консуматив
Около 500 млн. лв. е годишният пазарен дял на т.нар. скъпоструващи медицински консумативи в България, според изчисленията на болнични шефове. В здравното министерство и здравната каса липсва официална статистика колко пари се харчат за тях от болниците и пациентите. Няма и определение какво е скъпоструващ консуматив - наредбите към Закона за медицинските изделия предлагат класификация, но отговорните чиновници са пропуснали да определят параметрите на понятието, често използвано в болничните документи. Най-големият парадокс е, че в Националния рамков договор, който определя правилата за работа в сектора, е записано, че по 59 клинични пътеки от общо 298 касата не плаща скъпоструващите консумативи. И тъй като понятието не е облечено нормативно, се получава така, че за повечето медицински изделия пациентът плаща от джоба си.

Дълговете

В средата на май Българската асоциация на производителите и вносителите на медицински изделия, в която влизат трийсетина фирми, заплаши, че доставките на консумативи за болниците ще бъдат спрени, ако те не изплатят сумите, които дължат. По думите на председателя на асоциацията Силвия Петрова става дума за 100 млн. лв., някои от които са отпреди повече от година. Компаниите настояват 50% от парите да бъдат платени начаса, в противен случай ще изпратят писма до всички здравни заведения, ресорното министерство и НЗОК, уведомявайки ги за намерението си да фактурират всички дължими неустойки и лихвите върху забавените плащания. "До 10 юни започват първите съдебни искове за вземане по съдебен ред на задълженията, като най-напред ще се започне от най-големия длъжник - Военномедицинска академия", каза Петрова. По думите й така дължимите суми ще набъбнат поне три пъти. "Ако фактурираме всички неустойки, това са 10%, още 10% - лихви, като сложим адвокатските такси - 6%, и 4% други такси, поне 30% отгоре се оформят", обясни тя.

След среща в Министерството на здравеопазването и обещания за разплащане страстите се поуспокоиха. Във ВМА веднага направиха погасителна програма. От пресцентъра на министерството заявиха, че са взети необходимите мерки за покриване на дълговете и че болниците занапред ще се издължава на доставчиците си ежемесечно, вместо на тримесечие, както бе досега. Пловдивската университетска болница "Св. Георги" плати част от просрочените си задължения. Според изпълнителния й директор доц. Божидар Хаджиев, ако се възстановят ритмичните плащания от страна на здравната каса, болницата няма да има проблеми и ще си обслужва договорите. А шефове на общински и държавни болници в столицата увериха, че нямат проблеми с доставките на лекарства и консумативи независимо от натрупаните дългове.

Извън правилата

Основната част от т.нар. скъпоструващи консумативи се плаща от пациентите. И по съвет на докторите вместо от болничните аптеки най-често се купуват от офисите на доставчиците. В Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) са регистрирани 543 такива фирми. "Тази практика е незаконна. В Закона за медицинските изделия е посочено, че търговците на едро могат да извършват сделки с медицински изделия само с други търговци на едро, с лечебни и здравни заведения, с аптеки и дрогерии (чл.83). Предвидени са и санкции. Здравното министерство може много лесно да сложи край на този порок само с една заповед до шефовете на държавни болници, с която да ги задължи консумативите да се закупуват от болничните аптеки", коментира пред "БАНКЕРЪ" директорът на университетската болница "Св. Иван Рилски" Дечо Дечев. Той разкри и още един парадокс: "Доставчиците масово отказват да дават ценови листи, оправдавайки се с търговска тайна."

От Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване разкриха тайната на "тайните" цени на скъпоструващите консумативи. "Този пазар е тежко посивял. Ясно е защо болниците не закупуват на едро тези консумативи. Защо няма единни цени, защо за всеки пациент цената е различна, а фирмата доставчик най-често е една и съща", е мнението на председателя на асоциацията д-р Мими Виткова.

Вестник "БАНКЕРЪ" разполага с фактури, издадени от един и същ търговец, в които има разлики от 200 лв. за една и съща стока - в случая импланти за пластика на предна кръстна връзка. Хиляда лева пък е разликата, която двама пациенти са платили за система за гръбначна стабилизация, купувайки я от различни фирми. Системата е продадена от едната за 3500 лв., а от другата - за 4500 лева. Цените на титаниевите планки, използвани в ортопедията, варират от 4000 до 8500 лв., а на платната за хернии започват от 50 лв., като с консумативите една операция стига до 2500 лева.

"В тази търговия надценките са произволни, няма пределни цени, а комисионите за посредниците достигат до 25%", смята д-р Дечев. Така или иначе, от Асоциацията на здравноосигурителните дружества настояват ресорното ведомство да изготви регистър на медицинските консумативи, които не се плащат или се поемат частично от касата, и да се създаде нормативна база за пределни цени, подобно на лекарствата.

Доплащането

Според водещи медици скъпоструващи консумативи има във всяка съвременна инвазивна интервенция. При безкръвните операции пациентите често заплащат и ендоскопските, и лапароскопски инструменти. Това излиза между 1200 и 1500 лева. Здравната каса покрива разходите за сърдечни клапи, стентове и тазобедрени стави. Но в повечето случаи болните доплащат и за тях. Касата дава 1200 лв. за стент, чиято цена може да стигне и до 5000 лв., а за тазобедрени стави - 1080 лв., докато стойността на добрите швейцарски и американски марки е около 6000 лева. За българска става се доплащат 600 лв., а за най-евтината американска, с циментово закрепване, се броят допълнително 1500 лева.

В неврохирургията почти всички консумативи се заплащат от пациентите. Един клипс за мозъчни аневризми струва между 800 и 1400 лв., а клапите за хидроцефалия между 3000 и 4500 лева.

В списъците на скъпоструващите консумативи, обявени от много болници, има и любопитно допълнение. То гласи: фирмите доставчици на импланти предоставят и цeлия специфичен хирургичен набор, необходим за самата оперативна интервенция, който след операцията се връща обратно на фирмата.

Асоциацията на здравноосигурителните дружества е изчислила, че средният разход за консумативи на един пациент, които НЗОК не заплаща, е 1290 лева. С уговорката, че става въпрос за болни на възраст между 20 и 60 години.

Неотдавна здравният инспекторат към Министерството на здравеопазването оповести, че около 30 млн. лв. са били изхарчени за ненужни безкръвни операции. "В 63% от случаите не е имало стеснение на кръвоносен съд или артерия, което да налага поставянето на стент", подчерта д-р Златица Петрова, директор на агенция "Медицински одит". За да се изясни картинката, е необходимо да се отбележи, че здравната каса плаща три клинични кардиопътеки. През 2007 г. броят на преминалите през тях пациенти е 24 347, а през 2008 г. - 36 331. Най-много болни са отчетени по 38-а клинична пътека "Инвазивна диагностика при сърдечносъдови заболявания" - 17 254 случая. За всяка такава диагностика касата отпуска 900 лв., или общо са дадени 15.5 млн. лева. А по трите клинични пътеки е платила близо 60 млн. лева.

На друго мнение са от Дружеството по кардиостимулация и електрофизиология. Според председателя му д-р Светослав Йовев в България около 19 000 души се нуждаят от имплантация на кардиостимулатори. Клиничната пътека "Имплантация на постоянен кардиостимулатор" е остойностена на 290 лв., а за самия кардиостимулатор е предвидено отделно финансиране от касата до 2400 лева. В същото време стойността на една имплантация е между 8000 и 20 000 лв., което означава, че пациентът доплаща значителна сума. До миналата година НЗОК е покривала до 2400 лв. за всички видове кардиостимулатори, но от тази вече не поема нищо.

В цялата тази мътилка, меко казано, несериозно звучи записаното в голяма част от клиничните пътеки, че не се покриват "скъпоструващите медикаменти и консумативи", без да е ясно какви точно са цените им и защо един и същ консуматив може да бъде намерен на различни цени. От здравното министерство твърдят, че вече работят по регистър на консумативите и в най-скоро време ще има ясен регламент и за тях. Същото обещаваха и поне още трима бивши здравни министри.

Павлина Живкова
Колко стента може да побере едно сърце

Колко стента* може да побере едно сърце?", пита председателят на Асоциацията на здравно-осигурителните дружества д-р Мими Виткова. И заяви, че има документи за пациент, на когото са поставени 6 стента за 12 000 лева. След няколко медицински интервенции. Стентовете очевидно са били по-скъпи от сумата, която плаща здравната каса, но пациентът имал допълнителна здравна осигуровка и с нея трябвало да се покрие разликата до 12 000 лева. „Ако някой твърди, че е сложил 6 стента, той е бандит или мошеник", каза за „БАНКЕРЬ" проф. Александър Цирков. Топ обясни, че максималният брой стентове, които могат да се поставят на един пациент, е два. С много голям компромис можело да се допусне и трети. Поставянето на повече водело до запушвания и разрушаване на кръвоносните съдове. Случаят с пациента с шест стента е една от абсурдните илюстрации на безумията, които се извършват със скъпоструващите медицински консумативи.



*Стент - изкуствена тръба, която се поставя в артериите, за да предотврати тяхното свиване или запушване. Понякога стентовете се използват и за да осигурят достъп на хирургическите инструменти до орган в тялото по време на операцията
Проф. Генчо Начев: Някой трябва да сложи лимит

Някой трябва да наложи лимит на стентовете. В много страни допустимата норма е три. Ако се сложат ограничения, ще се намалят излишните интервенции", твърди шефът на университетската болница "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. Според него интерес от излишните интервенции имат онези, които ги предлагат на пациентите, а зад това стоят скрити финансови постъпления. Проф. Начев обясни, че „Св. Екатерина" няма дългове. Миналата година със собствени средства били поставени транскатетьрно 16 аортни клапи, всяка от които с устройството за поставяне струва по 50 000 лева. Болницата платила и две изкуствени сърца за по 350 000 лева. „Много ще ни е трудно обаче да продължим високотехнологичните дейности с наши пари", каза още проф. Начев.






Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница