50-години организирана леководолазна дейност



Дата23.07.2016
Размер175.53 Kb.
50-ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАНА ЛЕКОВОДОЛАЗНА ДЕЙНОСТ

В БЪЛГАРИЯ

Подводният спорт е една млада дисциплина. “Родителските” права изглежда принадлежат на Ги Гилпатрик, който още към 1938 г. пръв е имал идеята към очилата за гледане под вода да прибави харпун, направен от заострен железен кол, за подводен риболов, а това вече е спорт. Почти по същото време се появява знаменитата тройка – французите Жак-Ив Кусто, Филип Таийе, Фредерик Дюма. В сътрудничество с инж. Емил Гаян е създаден апарат със сгъстен въздух, който даде основа на нови модификации.

През 50-те години на миналия век по плажовете и курортите на България се появяват първите съоръжения за плуване под вода – плавници, маски, шнорхели и ластични харпуни. До 1955 г., според Цончо Родев практикуващите този спорт се броят на пръсти – 5-6 души. След 1956 г. започва бързото процъфтяване на новата дисциплина. Нейните привържаници скоро нарастнаха на стотина, после на няколко стотици. През 1958 г. Иван Джаков от София и Здравко Ранков от Созопол, независимо един от друг правят от стоманени бутилки и кислородни авиационни дихателни автомати първите български акваланги. Благодарение на тези акваланги през 1958 г. ЦК на ДОСО организира в Созопол първия пробен 10-дневен курс за леководолази.

Малко по-късно, през октомври 1958 г. Иван Джаков пристига във Варна със своите самоделни акваланги ИД-1 и ИД-2. На 09.10.1958 г. на офицерския плаж Иван Джаков спуска под водата първите варненски леководолази. Щастливците са Антон Беджев и капитан III ранг Харалапи Амиорков – първа двойка, престояла под водата 15 минути. Николай Гюров и Юрий Дулски и отново Антон Беджев престояват под водата също 15 минути.

С решение № 12 от 22.10.1958 г. ЦК на ДОСО е прието въвеждането на подводния спорт като учебно-спортна дисциплина и за създаването на секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Учередителното събрание на секцията е проведено на 30.10.1958 г., като за председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове на републиканската секция са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев.

По същото време в Созопол е организирана група за изучаване на леководолазното дело под ръководството на Здравко Ранков. В Русе и Бургас към плувните секции на морските клубове са сформирани секции по подводен спорт. Още през есента на 1958 г. са сформирани към морските клубове в Поморие, Плевен, София, Лом, Пловдив, Бургас, Русе секции по подводен спорт.

През 1960 г. излиза и първото ръководство „Основи на подводния спорт” с автори Цончо Родев, Димитър Доросиев и Михаил Бурдин. С цел създаване на международни връзки и по-нататъшно развитие на подводния спорт на 12.03.1960 г. България е приета за член на Световната конфедерация по подводна дейност (CMAS). През същата година в България се провеждат 7 леководолазни курса. В Бургас е създадена леководолазна работилница, която по-късно се премества в Русе. С голям успех у нас и в чужбина се ползват плавниците тип ”Гигант”. Провежда се и първия пленум на РСПС. През 1962 г. са организирани и първите курсове за леководолазни инструктори и инструктори по гмуркане. Проведени са 8 леководолазни курса.

Леководолазното дело в България се развива в системата на:


  • ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) – до 1968 г.;

  • ДКМС – военно – техническа подготовка на младежта – до 1977 г.;

  • ОВТПН (Организация за военно-техническа подготовка на населението) – до 1983 г.;

  • ОСО (Организация за съдействие на отбраната) – до 1992 г. Леководолазното дело започва да се развива и извън рамките на ОСО – създават се ведомствени клубове и професионални групи.

  • РЦ за ППМС – до 1997 г.

  • Под. 48 230 към МО – до 1999 г.

  • „Войнтех” ЕООД – до 2006 г. Създават се множество частни водолазни клубове и фирми.

До 1973 г. в градовете Варна, Русе, Бургас, Полски Тръмбеж, Лом, Созопол, София, Пловдив, Шумен, Казанлък са проведени общо 19 курса. Обучени са около 340 леководолаза. В следващите години, до наши дни, броят на обучените и сертифицирани водолази, заедно с тези обучени във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и във водолазните клубове и центрове нараства на 5820, а инструкторите стават 562.

Успоредно с учебната леководолазна дейност се развива и най-тясно свързания с нея спорт – подводното ориентиране. През 1960 г. е организирано Първото републиканско първенство в Созопол. Републикански шампиони са Агнес Георгиева при жените и Георги Дармонаров при мъжете.

През 1961 г. е първото участие на националния ни отбор по подводно ориентиране в международно съзтезание в СССР. Милен Кънев е на трето място в индивидуалното класиране, а отбора заема второ място.

През 1963 г. се провежда първия курс за съдии по подводен спорт. В периода 1961-63г. са проведени последователно още три републикански първенства в гр. Созопол. През 1963 г. за първи път представителите на РСПС Петър Богданов, Алфонс Димитров и Любен Бараков вземат участие в работата на Асамблеята на КМАС в Генуа-Италия.

През 1964 г. се провеждат първите международни състезания по подводно ориентиране в България, организирани от РСПС в гр. Несебър. През 1965 г. е първото участие на български отбор в международно състезание в Западна Европа – езерото Лаго Маджоре. През 70-те години в страната подводното ориентиране се развива от около 15 клуба с координатор Българската федерация по подводна дейност.

Най – значимите успехи в периода 1967 – 1970 г. са:

- Европейски шампиони за мъже 1977 г. в Холандия;

- Европейски шампиони за жени през 1990 г. в Париж;

- Вицеевропейски шампиони от 1986 г. в България;

- Бронзови медали от световните първенства – 1973 г.-Югославия, 1987 г. – Ленинград, 1989 г. – Югославия;

- носители на купа „Европа” – 1981 г. и 1985 г.;

- Второ място място на купа „Европа” – 1982 г., 1983 г., 1984 г.; Трето място – 1986 и 1988 г.;

- Трето място на световната купа – 1990 г.

Под ръководството на Емил Попов, треньор на националния отбор, се изявяват европейските ни шампионки от 1990 г. за жени – Румяна Боева, Людмила Белчева, Райна Боева, Нела Ангелова и Цветанка Георгиева. Всичките им участия в международни състезания и турнири завършват по правило с призови отличия. Индивидуалните призови отличия са на Румяна Боева – вицесветовен шампион от състезанието в Югославия – 1989 г., бронзов медалист от европейските първенства от 1990 и 1991 г., Людмила Белчева и Нела Ангелова – бронзови медалисти от 1989, 1990 и 1991 г.

Заедно с подводното ориентиране в страната се развиват с различен успех и други спортове, пряко свързани с леководолазната подготовка:


  • скоростно плуване с плавници и апарат в басейн;

  • подводна стрелба по изкуствена цел.

Успоредно с това се провежда и обучение на курсанти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Обучението по леководолазно дело във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” започва през 1962 г. като по предложение на офицерите Емил Станчев и Филип Недялков, началникът на училището контраадмирал Дичо Узунов издава заповед за провеждане на лятна леководолазна практика с курсанти – механици. В продължение на 4 години горепосочените офицери на доброволни начала изпълняват фунциите на леководолазни инструктори и провеждат 4 практически летни курса. През този период периодично се привличат за участие опитните инструктори Агнес Георгиева и Кирил Лясков. Въведено е редовно обучение с нова учебна дисциплина и щатен преподавател по леководолазно дело. От 1965 г. леководолазният инструктор Кирил Лясков поема обучението на курсантите. Оформя се леководолазен кабинет, преобурудван е специализирания полигон за борба за живучест на хората. Тук се намира 4-метрова торпедна тръба, която свързва басейна с отсека, правят се упражнения по аварийно изплуване от подводница. От 1962 г до 2008 г. курс на обучение по леководолазно дело са преминали над 900 курсанта.

Тук трябва и да отбележим и историята на професионалната леководолазна дейност. През 1961 г. са извършени първите опреции по язовири от инж. Антон Беджев и Илия Щирков. През 1965 г. се създава първата в соц. лагера професионална подводна инженерна група към ДСО “Водно стопанство” - Варна. Групата е създадена от леководолази-любители, които постепенно придобиват голям опит в подводното дело. Възниква обаче нуждата от професионално леководолазно обучение, което трябва да увеличи и уеднакви критериите за подбор на леководолазни кадри и да създаде единна програма за обучение.

С тази задача през 1973 г. се заемат Антон Беджев, Илия Кръстев и Илия Щирков. Идеята е под егидата на Министерството на транспорта да се организира първия професионален водолазен курс. За негов ръководител е назначен инж. Антон Беджев, който единствен имаше присъдено звание от Републиканската комисия „професионален леководолазен инструктор”. Създадена беше “квалификационна характеристика на професионален водолаз” и програма за обучението. За лектори бяха привлечени утвърдени хидроинженери, корабни специалисти по съдоподем, морски и язовирни специалисти и опитни водолази. В курса участваха само водолази, изпълняващи професионална водолазна дейност в предприятията, в които работеха, а именно: Подводна инженерна група, Строителен и технически флот, Лаборатория „Трансстрой” – Белослав, и Институт по рибни ресурси. Курсът се провежда през 1973 г. във Варна и успешно го завършват 19 души. Издадена е за пръв път от Министерството на транспорта книжка – сертификат за завършен професионален курс. В последствие на тази основа започват научни изследвания, свързани с водолазните технологии в България

Отделни самодейни опити за създаване на образци от водолазна екипировка започват още в края на 50-те години и особено в началото на 60-те години на миналия век. От този период трябва да се споменат успешните разработки на водолазни автомати, започнати от Иван Джаков и продължени от капитан ІІІ ранг Хараламби Амиорков, които приспособиха дихателни автомати, използвани в авиацията, за водолазни спускания. Здравко Ранков от Бургас създаде работилница за водолазна екипировка, където се произвеждаха известните по онова време дихателни автомати “Садала”, плавници, маски, ножове и харпуни с доста прилично качество. По-късно Веселин Недев и Ангел Златанов във Варна в края на 60-те години пуснаха малка пробна серия от водолазни автомати – наустници. На много места – в София, Варна и Бургас отделни ентусиасти пробваха боксове за фото- и кино- снимачна апаратура. Една от най-значимите полусамодейни прояви в подводните научни изследвания е експериментът “Хеброс” с подводен дом, организиран от Гаро Томасян и Иван Иванов от Пловдив.

Първата официална държавна структура, създадена с цел развитието на подводните технологии в България, е основана през 1969 г. в Института по океанография и рибно стопанство, под името “Лаборатория за подводни изследвания” (ЛПИ), с ръководител н.с. инж. Георги Вълчанов. Първия проект на ЛПИ, възложен от Държавния комитет за наука и технически прогрес, е създаването на подводна лаборатория “Шелф” и изпълнението на научна програма с нея. Експериментът е проведен през 1970 г. в района на Маслен нос. Проектът “Подводни лаборатории” продължи в сътрудничество с Института по океанология на Академията на науките на Съветския съюз и през 1973 и 1974 г. бяха проведени два експеримента в района на Маслен нос на дълбочина 22 метра (с подводната лаборатория “Черномор”), с участието на български и съветски акванавти и беше реализирана програма с висока научна стойност.

От 1975 г. ЛПИ (по-късно преименувана в научно-изследователска група “Дълбоководни водолазни системи и технологии” - ДВСТ – от 1973 г. в състава на новосъздадения Институт по океанология към БАН), започва изпълнението на дългосрочна програма за създаване и развитие на технически средства и методи за дълбоководна водолазна работа до дълбочина 200 метра. Изследванията се провеждат по заявка и под наблюдението на Държавния комитет за технически прогрес и Комитета по геология, с цел водолазно осигуряване на бъдещото морско сондиране за нефт и газ в българския шелф. В рамките на програмата за първи път в страната са създадени и изпитани корабни водолазни комплекси – с отворен и затворен водолазен звънец. Извършени са краткотрайни реални водолазни спускания до дълбочини 100 метра (1980 г., 1981 г.) и симулирани водолазни спускания на дълбочина 200 метра (1988 г.) Създадени са алгоритми и методи за изчисляване на декомпресионни режими за дълбоководни водолазни спускания, методи за изготвяне на изкуствени дихателни смеси, както и организационни схеми за водолазни спускания до дълбочина 200 метра.

От научно-изследователското звено ДВСТ са проектирани и въведени в експлоатация водолазни системи с отворен водолазен звънец на ВМС и първата в страната инсталация за оксибаротерапия във Военноморска болница – Варна. През 1990 – 1991 г. една от водолазните системи на Института по океанология участва в експедиция на ВМС на Република Куба за търсене на потънали испански галеони в Карибско море.

Последната разработка на ДВСТ е в областта на нормативните актове. През 2004 г. е изпълнен проект за “Наредба за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при водолазна работа”, поръчан от Министерството на труда и социалната политика.

Научните изследвания, свързани със “Създаване на технически средства и технология за работа на човек под водата на дълбочини до 200 метра” бяха придружени от изключително богата медико–биологична и психо–физиологично програма, целяща регистриране на всякакви, дори и дискретни, отклонения във физиологичните функции на организма, както и вредни влияния с комулативен характер, които могат да доведат до патологични изяви в резултат на въздействието на хипербарната среда и други фактори на околната среда върху водолаза. Бяха разработени специални технически средства и адаптирана методика за извършване на мониторен контрол на жизнено важни функции на организма в хипербарна и подводна среда.

За целта бяха ангажирани колективи от:



  • Институт по хигиена и професионални заболявания – София, с ръководител проф. Харлан Харланов и ст.н.с. д.б.н. Теодора Сачанска;

  • Лаборатория за изследване на мозъка –София, с ръководител ст.н.с. д.м.н. Ирина Стоилова;

  • Военноморска болница –Варна, с ръководител д-р Сергей Пройков и д-р Петър Ганчев;

  • Института по океанология на Руската академия на науките, с ръководители д-р В. Спудин и д-р Б. Хайфец;

  • Транспортна болница – Варна, с ръководител д-р Ст. Янева;

  • Научно-изследователски център към ВМС на Р. България, с ръководител н.с. инж. Пейчо Калоянчев

Трябва да се отбележи и развитието на медицинското водолазно осигуряване в България. Първите водолазни дейности, извършвани у нас при строителството на пристанищата и вълноломите във Варна и Бургас са осигурявани от руски водолазни лекари. Водолазната медицина у нас започва своето развитие в началото на 60-те години, когато се извършват първите непрофесионални учебно-тренировъчни водолазни спускания. Основен източник на теоретични знания са чуждестранни, европейски и руски издания, което дава възможност за използване на постиженията и опита на водещи в света водолазни центрове и специалисти. В периода от 60-те години до преустановяване на дейността на структурите ДОСО, ОСО и „Войнтех” водолазните спускания при учебно-състезателни дейности се провеждат под строг медицински контрол и активно наблюдение на здравословното състояние на водолазите. Медицинското освиделстване на водолазите се извършва под строг контрол, което създава условия за безкомпромисен подбор и недопускане на инциденти.

Първите лекари, осигуряващи водолази, са без специализирана подготовка, ентусиасти, самите те са водолази. С богатия си клиничен опит, професионалната си и човешка всеотдайност д-р Доросиев, д-р Варо, д-р Янко Попов, д-р Йончев, д-р Цанко Янков, д-р Бошев, д-р Томасян, д-р Живко Георгиев и др. се включват не само в подготовката на водолази, а и изпълнението на изследователски програми и подводни експедиции.

За медицинското осигуряване и оказване на специализирана медицинска помощ при водолазни заболявания е организирано взаимодействието с ВМС. За първите непосредствени и делови контакти с ВМС особени заслуги има проф. д-р капитан І ранг Емил Станчев. Първите лекари със специализирана подготовка по водолазна медецина д-р Й. Русев, д-р Петър Ганчев и д-р В. Митев са участвали активно в изследователски програми, подводни експерименти и спортносъстезатилна водолазна дейност. В тези дейности на ВМС активно са участвали д-р Н. Кочев, д-р К. Кръстев и др.

За този период няма статистически данни за специфична водолазна заболяемост и в резултат на добрата организация е въцникнал само един тежък инцидент.

След 1975 г. в Морски клуб – Варна, са провеждани курсове за лекари по подводна медицина. Първите медицински изследвания върху водолази и гмуркачи са извършени в началото на 60-те години от специалисти от Транспортно-медицинския институт.

Извършеният през 1967 г. подводен експеримент с подводен дом „Хеброс – 67” от д-р Гаро Томасян и Иван Пеев позволи страната ни да е сред първите в света с подводна лаборатория. При експериментите с подводен дом „Шелф – 1” през 1970 г. е изпълнена медицинска програма от колектив – д-р Русев, д-р Доросиев, д-р Варо, д-р Димов, д-р Сербезов, д-р Попов. Наши медицински екипи са участвали в в международни експерименти с лабораторията „Черномор”. В подводния експеримент „Хидра” във Франция участва д-р Димов, който специализира подводна медицина във фирмата „Комекс”. При провеждането на първите реални водолазни спускания до сто метра са извършени медицински изследвания от д-р Матеев, д-р Зафиров, д-р Ганчев, д-р Гаврийски и др.

Теоретичните разработки и практическия опит във водолазната медицина позволиха да се развият и други направления в хипербарната медицина - хипербарната оксигенация като метод за лечение. За пръв път у нас този метод се използва във Военномедицинска академия – София през 1967 г. от проф. Ст. Филипов, доц. Л. Георгиев, д-р Тенев. През 1969 г. хипербарна оксигенация се прилага от д-р П. Ганчев в барокамерния комплекс на дивизион подводници на ВМС. Същият за пръв път в страната използва хипербарна оксигенация в условията на многоместна барокамера при тежка производствена авария с масови медицински загуби. От 1992 г. във ВМБ – Варна работи барокамерен комплекс, където от откриването му до сега са лекувани най-много заболели от водолазни заболявания.

От 1975 г. в ИО-БАН работи барокамерен комплекс, където освен експериментална дейност се извършва лечебна рекомпресия и хипербарна оксигенация. В този комплекс д-р П. Ганчев и екип от ИО провеждат за пръв път и единствена до сега лечебна рекомпресия по най-продължителен режим. В ИО – БАН е извършвана и експериментална работа с животни от д-р А. Шмаров и д-р К. Кръстев. От 2005 г. във Варна работи и барокамерен комплекс на фирма „Оксигена”.

През 90-те години рязкото увеличение на случаите на водолазни заболявания и инциденти се утвърди като основен проблем за водолазната общност. Повечето заболявания и инциденти са свързани с рапаноловци, като част от тях нямат водолазна подготовка, а причините основно са нарушение на правилата за водолазна работа и безопасност.
А сега към една доста по-приятна и красива страна на водолазната дейност - подводната фототография. Първият самоделно направен бокс за снимки под водата е изработен през 1962 г. от Ангел Златанов. След това заедно с Веселин Недев правят боксове за фотоапарат “Верра” и за кинокамера “Адмира 16 електрик”. През лятото на 1964 г. Ангел Златанов и Веселин Недев заснемат със съдействието на Археологическия музей Варна филма “Векове на морското дъно”. Следващата година този филм получава първа награда за операторско майсторство на фестивала на любителските филми във Велико Търново и диплом от международния фестивал на любителските филми в Мароко. През 1965 г. Златанов и Недев снимат под вода професионалния филм за живота на средните водолази – “Ден без земя” на режисьора Христо Ковачев. Филмът получава висока оценка от художествения съвет на българската кинематография.

В наши дни със съвременна фото- и кино- техника Стефан Тодоров и Цветелина Атанасова заснеха филми, които с удоволствие гледахме по телевизията. Като изключителен професионалист се проявява през годините леководолазният инструктор Любомир Клисуров, който издаде и великолепен фотоалбум “Живота под водата на Черно море”, след серията подводни филми.


Неделими са връзките между леководолазното дело и подводната археология. Първата подводна археологическа експедиция в България е през 1959 г. Целта е да се направи оглед на дъното около нос Калиакра за останки от морската битка между руската ескадра, предвождана от адмирал Ушаков и турския флот. Организатори на експедицията са ЦК на ДОСО и Военноморският музей – Варна, с ръководител проф. Иван Гълъбов. През 1961 г. във Военноморския музей е сформирана доброволна група за подводни археологически изследвания с ръководител инж. Антон Беджев. Нейните членове участват в почти всички подводни експедиции на Военноморския и Археологическия музей – Варна.

В годините 1961-1964 г. с ръководител Иван Казаков (директор на Военноморския музей) се провеждат подводни археологически експедиции в районите на Галата, Черни нос, Евксиновград, нос Агалина. През 1965-1974 г. с малки прекъсвания е работено в районите на н. Калиакра, потъналото пристанище – н. Шабла, потъналия ветроход в същия район, за първи път е намерена каменна котва с три отвора.

Следват годините на съвместна българо-съветска експедиция с екипажа от “Черномор”, с научен ръководител Вълкан Вълканов. 1976 г. се прави обследване на потънал ветроход в района на Бургаския залив с ръководител капитан І ранг д-р Ради Боев и на яхтата “Колхида” с ръководител капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов.

От страна на Варненския археологически музей през годините 1961-64 г. с научен ръководител Горанка Тончева се обследват извора “Марциана” в Девня, Белославското езеро, канала Езеро – Море, Карантината и Черни нос. С Ара Маргус през 1971 г. се прави обследване на праисторическо селище във Варненското езеро. През 1979-88 г. е извършено картиране на подводния риф, ограждащ басейна на древното пристанище Карон Лимен, обследване района на Поморие и н. Св. Атанас край Бяла. Известното в миналото научно-популярно списание “Космос” в лицето на д-р Светослав Славчев поема финансирането на поредица от експедиции за подводни археологически проучвания. Експедициите “Космос” 1969-83 г. с организатор Цончо Родев и научни ръководители Горанка Тончева, Михаил Лазаров, Велизар Велков работят в район от Ахтопол, Царево, Синеморец, Урдовиза, нос Св. Атанас край Бяла, Каварна. През 90-те години на ХХ век директорът на Историческия музей в Каварна Андрей Салкин организира поредица от експедиции за подводни археологически проучвания в акваторията от н. Чиракман до Шабла с участници от военнослужещи от Леководолазната школа на ВМС и доброволци от варненския леководолазен клуб “Приятели на морето” с ръководител Дарина Иванова.

През годините 1960-73 г. са организирани леководолазни археологически експедиции по южното българско черноморие. Работено е в районите на Маслен нос, Несебър, остров Св. Кирик -Созопол, Поморие, Китен, остров Св. Анастасия, с научни ръководители проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Венедиков, проф. Велизар Велков, Люба Огненова-Маринова, проф. Михаил Лазаров, проф. Иван Карайотов. Извадени са оловни щокове от антични котви, амфори от потънал товар, документирана е каменната гора.

Трябва да добавим събитието, че е открит уникален слитък от сплав на злато, сребро и мед с научен ръководител Горанка Тончева в района на Калиакра. През 1978 г. в Созопол е създадена база за морски проучвания, локализирани са местата на струпването на каменни котви, което говори за древни пристанища. Бъдещата задача на подводната археология в България е изследването на големите дълбочини в Черно море. Първите стъпки в тази насока са вече направени. През 2001 -2002 г. е проведена съвместна българо-американска експедиция за търсене и засичане на потънали обекти на голяма дълбочина. По време на експедицията около н. Калиакра е локализиран потънал римски кораб с изцяло запазен товар от амфори. Участници в експедицията са Института по океанология-Варна и Института за подводни изследвания в САЩ с ръководител д-р Робърт Балард.

Още в началото на 60-те години в България имаше добре подготвени водолази, знаещи чужди езици, обучени по изискванията на CMAS, които извършваха туристически водолазни спускания, но изключително за удоволствие, без комерсиална цел. По това време монопола за обучение на водолази се държеше от ДОСО (ОСО), която беше полувоенна организация и туризма не влизаше в нейните прерогативи.

Едва след 1989 г. в България се създадоха условия за обособяване на най-динамично развиващия се дял от туристическата индустрия – туристическите водолазни услуги. В момента в световен мащаб най-голям обем водолазни спускания, включително за учебни цели, се извършват с туристическа цел.

Българските водолазни туристически оператори бързо разбраха, че най-добрия начин за спечелване на доверието на чуждестранните туристи е да имат лиценз от световно известни водолазни организации като CMAS, PADI, NAUI, SSA и други подобни.

По този начин по нашето крайбрежие започнаха да работят т. нар. водолазни центрове, които са лицензирани от тези организации и издават международно валидни сертификати на завършилите при тях водолазни курсове. Тодор Марков първи в страната получи лиценз от PADI през 1993 г., а Институтът по океанология - от CMAS през 1995 г. Представител на NAUI за първи път стана инж. Иван Иванов през 2002 г. В момента по крайбрежието оперират около 20 туристически водолазни центрове, 10 от които работят по стандартите на CMAS и са в системата на Българската национална асоциация по подводна дейност. Последните обучават всяка година средно 200 водолази, които в зависимост от своята квалификация и опит получават сертификат за различни водолазни или инструкторски степени.

И няколко думи за Българската национална асоциация по подводна дейност.

След 1989г. и разформирането на ДОСО (ОСО) се почувства липсата на достатъчно представителна организация на българските водолази, която да представя форум на многостранните им желания и стремежи, както и да защитава техните права. Мястото на България в Техническия и Научния комитет на CMAS години наред беше незаето. Всичко това предизвика създаването на Българската национална асоциация по подводна дейност през 1999 г. във Варна от 100 учредители. БНАПД е некомерсиална, неправителствена организация, в която може да стане член всеки български гражданин (може и неводолаз), който иска да допринесе за развитието и прогреса на водолазната дейност в страната. Формирани са 6 направления – по учебната дейност и сертифициране, професионална дейност, подводно културно наследство, подводна екология, водолазна и хипербарна медицина и подводна видео и фото дейност. Веднага след учередяването й БНАПД стана и досега е единствената организация от нашата страна с право на глас в Техническия и Научния комитет на CMAS. Представител на страната в Спортния комитет на CMAS е Българската федерация по подводен спорт.

Още в началото, конюнктурата в страната наложи Асоциацията да се включи в създаването на нормативна база за професионалната водолазна дейност. С активното участие на нейни специалисти беше разработен проект за „Наредба за минимални изисквания за безопасни условия на труд при водолазна работа”. По-късно беше основен партньор и опонент на държавните органи при изработването на публикуваната през м. юни 2008 г. „Наредба за извършване на водолазна и друга подводна дейност”. В тази връзка успяхме да отвоюваме необходимите акватории и възможно най-добри условия за практикуване на непрофесионалните водолази.

Асоциацията е инициатор и организатор на форуми за обсъждане актуалните проблеми на водолазната дейност в страната – семинари, симпозиуми, дискусионни кръгли маси, като „Актуални проблеми на безопасността на водолазното дело в България”, „Ще запазим ли подводното културно-историческо наследство в България?” и др.

Един от основните приноси на Асоциацията е организирането и контролирането на учебната водолазна дейност при спазване на стандартите на CMAS и Европейската общност. За изминалите 9 години чрез клубовете на Асоциацията са обучени повече от 1550 водолази и 120 инструктори, които вече прибавихме към общообучените в раздел “Обучение”.

Учебната и спортно-туристическа дейност Асоциацията осъществява чрез водолазните центрове (клубове), които работят по стандартните и програмите на CMAS, PADI, NAUI:



  • Водолазен клуб “Русалка”;

  • Водолазен клуб “Арапя”;

  • “Клуб “Крейзи шарк”;

  • Клуб “Аквасуб”;

  • “Монисуб”

  • Клуб “Лозенец”;

  • Клуб “Средец”;

  • Клуб “Ютекдайвинг”;

  • Клуб “Приятели на морето”;

  • Клуб “Командос”;

  • Клуб “Адвенчърс старс”;

  • Клуб “Реликт 2002”

  • Клуб “Козлодуй”.

По морското крайбрежие дейност развиват още 5-6 клуба за леководолазна подготовка, които не са членове на Асоциацията.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница