50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
АЛЕКСИС КАРЕЛ, Нобелов лауреат за медицина и физиология
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 20. ДЖОУЗЕФ МЪРИ, Нобелов лауреат за медицина и физиология
19. АЛЕКСИС КАРЕЛ, Нобелов лауреат за медицина и физиологияФренският хирург и физиолог Алексис Карел (1873-1944) получава Нобеловата награда за 1912 за своите революционни приноси в хирургията на кръвоносните съдове и в трансплантацията на тъкани и органи. Д-р Карел работи като хирург в Чикагския университет и в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. ♦♦♦ 1♦ В книгата си “Размишления за живота” (New York: Hawthorn Books, 1952) Алексис Карел пише: “Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7). 2♦ “Защо сме тук? Откъде сме дошли? Кои сме ние? Абсурдно ли е да вярваме в безсмъртието на душата? Само религията предлага съвършено решение на тези човешки въпроси. Християнството в най-висша степен дава ясни и точни отговори на търсенията на човешката душа.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 5).
Молитвата ни дава сила да понасяме тревогите и страховете, да се надяваме, когато няма логично основание за надежда, да оставаме непоклатими в центъра на катаклизмите.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7). 4♦ В книгата си “Размишления за живота” (1952) проф. Карел изразява своята вяра в християнския Бог и в християнското учение за любовта: “Ние сме обичани от едно всемогъщо духовно Същество. Това Същество е достъпно за нашите молитви. Ние трябва да Го обичаме много повече, отколкото обичаме Неговите творения. И същевременно ние трябва да се отнасяме с любов към нашите ближни. Една нова ера вече е започнала. Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит. Въпреки това, хората пренебрегнаха важността на този нов принцип в организацията на своя колективен живот. Те не успяха да разберат истината, че единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не успяха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото закона на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки общества.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6). 5♦ “Християнството дава на хората най-съвършения морал; морал, който е много близък на човешката същност. Християнското учение ни представя един Бог, Който може да бъде обожаван, защото Той е достъпен за нас; един Бог, Когото трябва да обичаме.” (CARREL 1952, Chap. 9, Part 4). 6♦ “Разбира се, безсмислено е да говорим на малките деца за теология и за дълг, но ние трябва да последваме съвета на Кант и да им представим Бога като един невидим баща, който ги наблюдава и към когото те могат да отправят молитвите си. Истинският начин да почитаме Бога е да изпълняваме Неговата воля.” (CARREL 1952, Chap. 8, Part 3). 7♦ “Думите на Иисус проникват дълбоко в реалността на живота. Те игнорират човешката философия, те разбиват всички условности, те са толкова изумителни, че дори днес ни изглеждат трудни за разбиране. Именно затова хората, които се подчиняват на закона на джунглата, смятат, че Иисусовата заповед да обичаме ближните си като себе си е абсурдна.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7). 8♦ “Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, Иисус е с нас. Ние можем да Го достигнем, просто като обърнем към Него нашата молитва и нашата любов. Съвсем очевиден е фактът, че дори в нашето общество, основано върху науката и технологиите, тази жажда за Бога е жива.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7). 9♦ “Единственото правило в поведението на модерния човек е постигането на неговото собствено удоволствие. Всеки човек се е затворил в своя собствен егоизъм, както морският рак в своята раковина, и точно като рака, всеки се опитва да погълне своя ближен.” (CARREL 1952, Chap. 1, Part 1). 10♦ “Суетна гордост е да вярваме, че сме способни да усъвършенстваме природата. Защото природата е дело на Бога. За да властваме над природата, ние трябва да й се подчиним.” (CARREL 1952, Chap. 2, Part 6). 11♦ “Аз искам да мога да се подчинявам на Бога така, както димът се подчинява на вятъра.” (CARREL, цитиран в Newton 1989, 202). 12♦ “Нашата цивилизация наистина забрави, че беше родена от кръвта на Христос; тя забрави също и Бога. Но въпреки това, тя все още разбира красотата на Евангелските разкази и Иисусовата проповед на планината. Тя все още може да бъде разчувствана от Иисусовите думи на състрадание и любов, които носят успокоение и радост на съкрушените, огорчените, болните и умиращите.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6). 13♦ “Християнският морал е несравнимо по-силен от нерелигиозния морал. Човек би се подчинил на законите за рационално поведение доброволно и дори с радост, само ако знае, че тези закони са заповеди на един личностен Бог. За нещастие, действията на повечето съвременни хора не са мотивирани от любов към ближните, от любов към Бога или към родината, защото единственото нещо, което нашите съвременници обичат, е себе си.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 2). Виж също книгите на Карел: - “Prayer”, New York, Morehouse-Gorham, 1948. - “The Voyage to Lourdes”, New York, Harper, 1950. - “Man, the Unknown”, New York, Harper, 1935. ♦♦♦♦♦♦♦ 20. ДЖОУЗЕФ МЪРИ, Нобелов лауреат за медицина и физиологияАмериканският хирург Джоузеф Мъри (род. 1919) е удостоен с Нобеловата награда за 1990 “за своите открития в областта на трансплантацията на органи и клетки при лечение на заболяванията на човека”. Мъри е професор по хирургия в Харвардския университет и главен пластичен хирург в няколко Бостънски болници. През 1954 той извършва първата успешна трансплантация на бъбрек при еднояйчни близнаци. С помощта на метода на Мъри днес само в САЩ се извършват над 35 000 бъбречни трансплантации годишно. Понастоящем Джоузеф Мъри живее със семейството си в Масачусетс. ♦♦♦ 1♦ В едно интервю за “National Catholic Register” (декември 1996), проф. Джоузеф Мъри казва: “Питате ме дали църквата е във враждебни отношения с науката. Израствайки като католик и като учен, аз не съм забелязал подобно нещо. Богооткровената истина и научната истина са еднакво валидни. Ако ние действително вярваме, че Божието Творение е добро, заниманията ни с наука не могат да разколебаят вярата ни. Колкото повече научаваме за Творението и за начина, по който то е възникнало, толкова повече прибавяме към славата на Бога. Лично аз никога не съм смятал, че съществува конфликт между науката и религията.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996). 2♦ “Ние просто работим със средствата, които Бог ни е дал. Няма причина, поради която науката и религията да бъдат във враждебни отношения. И науката, и религията произхождат от един и същ извор – единственият извор на истината – Творецът.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996). 3♦ В статията си “Мъри – хирург с душа” (Harvard University Gazette, 4 October 2001) Джон Ленгър пише: “Заглавието на автобиографията на Джоузеф Мъри ‘Хирургия на душата’ (Boston Medical Library, 2001) отразява духовния подход на Мъри към медицината. Въпреки че в миналото Мъри се колебаеше да говори публично за своята религиозна вяра, от страх да не бъде причислен към групата на ТV-евангелистите, той е дълбоко религиозен човек. Мъри често казваше: ‘За мен работата е молитва и аз започвам да работя всяка сутрин, посвещавайки деня си на нашия Творец. Всеки ден за мен е една молитва и аз чувствам това много силно’.” (МЪРИ, цитиран в Lenger 2001). 4♦ “Аз мисля, че най-важното нещо е да осъзнаем колко малко знаем за нещата около нас: как разцъфтяват цветята, как мигрират пеперудите и т.н. Ние не трябва да бъдем арогантни като онези хора, които стоят от двете страни на разцеплението между науката и религията, и си мислят, че разполагат с всички отговори. Ние трябва да се опитваме да използваме нашия интелект със смирение.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996). 5♦ “Моето католическо възпитание ми е помогнало да се справя с огромен брой морални проблеми. В собствената ми съвест аз никога не съм усещал конфликт между моето религиозно възпитание и моята наука.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996). ♦♦♦♦♦♦♦ Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|