50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”



страница6/11
Дата22.07.2016
Размер2.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ

(20 - 21 ВЕК)




39. АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР, Нобелов лауреат за мир

Немският лекар, философ, музиколог, теолог и мисионер Алберт Швайцер (1875-1965) получава Нобеловата награда за 1952 “за своята мисионерска и хуманитарна дейност”. Швайцер учи философия и теология в университета в Страсбург и в Сорбоната в Париж. Той защитава 4 доктората: през 1899 Швайцер става доктор по философия; през 1901 – доктор по теология; през 1905 – доктор по музикознание; през 1913 – доктор по медицина (със специализация по тропическа медицина и хирургия). През 1904 Швайцер решава да стане лекар-мисионер в най-бедния регион на Африка; затова през 1905 той започва да учи медицина в университета в Страсбург. През 1913 той пристига в Африка и основава своята болница в Ламбарене (Габон). Швайцер посвещава живота си на хилядите болни африканци; той ги лекува и просвещава в продължение на 52 години – до своята смърт. Алберт Швайцер използва средствата от Нобеловата награда, за да създаде колония за прокажени в Ламбарене. Основните му произведения са: “Търсенето на историческия Иисус” (1906), “Християнството и религиите по света” (1922), “Мир или атомна война” (1958), “Същността на вярата: Философия на религията” (1965).


♦♦♦
1♦ В една своя проповед, посветена на Йоан Кръстител, Алберт Швайцер казва:

“Това, че някой е станал цар на целия свят – на Европа, Америка, Азия и Африка, съвсем не означава, че той е най-великият сред човеците. Защото истински велик е само този, който познава сърцето на Бога. Йоан е разбирал думите на Бога и затова е предсказал времето, когато трябва да настъпи Царството Божие. Йоан е бил по-велик от всички пророци, защото сърцето му е било изпълнено с духа на Бога.

О, Боже, ние никога няма да успеем да Ти благодарим достатъчно за този славен проповедник на Царството Божие, който Ти си изпратил – човекът, който ни даде пример и вдъхна сила в сърцата ни, човекът, който беше Твой верен слуга. Дано и ние да успеем да станем Твои слуги. Благодарим Ти за всички богатства, които си вложил в душите ни. Дай ни мъдрост, за да можем да опознаем тези дарове. Дай ни Твоята сила, за да живее тя вътре в нас. Усили у нас копнежа да бъдем Твои деца. Амин!” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “The Africa of Albert Schweitzer” by Charles Joy and Melvin Arnold, Boston, The Beacon Press, 1948).
2♦ “Любовта на Бога говори в нашите сърца и се опитва да проникне чрез нас в света. Ние трябва да слушаме този глас; ние трябва да слушаме тази чиста и далечна мелодия, която достига до нас, въпреки шума на света.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “Albert Schweitzer: The Man and His Mind” by George Seaver, New York, Harper & Brothers, 1947, 133).
3♦ В едно писмо до своя приятел Густав фон Люпке, Алберт Швайцер споделя своето решение да основе болница в Африка:

“Според мен съдбата на религията е заложена на карта. Да си религиозен за мен означава да бъдеш човек, просто човек – по образеца на Иисус.

Във всички колонии в третия свят нещата са напълно безнадеждни и безутешни. Ние – християнските нации – изпращаме там хора, които са утайката на нашето общество; ние мислим само за това какво можем да вземем от местните жители, населяващи колониите. Накратко, там се разиграва една гавра с Християнството и човечността.

Ако това зло може да бъде поправено поне отчасти, ние трябва да изпратим там хора, които ще вършат добрини в името на Иисус – не просто проповедници, а хора, които наистина ще помагат на нуждаещите се, както ни учат проповедите на Иисус.

Сега ние стоим тук и учим Теология, а след това ще се състезаваме за най-добрите църковни постове, ще пишем дебели научни книги, за да станем професори по Теология. А това, което се случва там в колониите, където честта и името на Иисус са заложени на карта, изобщо не ни интересува.

И от мен се очаква да посветя живота си на все по-нови теоретични изследвания, за да мога да се прочуя като теолог и да продължа да обучавам пастори, които също като мен ще си стоят вкъщи? И аз няма да имам право да ги изпращам там, където те са наистина нужни? Аз не мога да се съглася с това!

От години премислям тези неща, и то по хиляди начини. Накрая прозрях, че смисълът на моя живот не се състои в познанието или в изкуството, а просто в това да бъда човек и да върша някакви скромни дела в духа на Иисусовите думи: ‘Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.’ [Матей 25:40].

И точно както вятърът нахлува със своята мощ в огромните празни пространства, така и хората, които познават закона на духа, трябва да отидат там, където те са най-нужни.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “Albert Schweitzer: The Story of His Life” by Jean Pierhal, New York, Philosophical Library Inc., 1957, 59).


4♦ В книгата си “Благоговение пред живота” Швайцер пише:

“Само хората, които са искрено благодарни на Бога, са наистина богати. Така че нашето вътрешно щастие не зависи от добрите или лошите събития, които ни се случват, а от степента на нашата благодарност към Бога.

Нашият живот е нещо непрозрачно и смътно, когато гледаме на него по обикновения човешки начин. Но когато го изправим пред светлината на Божията доброта, той започва да блести и става прозрачен и светъл. И тогава ние се питаме с удивление: ‘Наистина ли това, което виждаме пред себе си, е нашият собствен живот?’(ALBERT SCHWEITZER, “Reverence for Life”, Ulrich Neuenschwander - editor, New York, Harper & Row, 1969, 39-40).
5♦ “Значимостта на Иисус Христос за човечеството не се състои в ритуалите, които хората са създали въз основа на Неговото учение, а в примера на Неговия живот.

Неговата любов и състрадание, Неговото желание да умре, за да може чрез Своята смърт да изкупи греховете на всички хора – това са делата, които ние ще помним вечно.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в Jilek-Aall 1990).


6♦ В своята автобиография “Out of My Life and Thought” Швайцер пише:

“Най-удивителната идея в Християнството – в това Християнство, което е проповядвано от Иисус и е разбираемо за разума – е идеята, че единствено чрез любовта ние можем да постигнем духовна връзка с Бога. Всяко живо знание за Бога почива върху фундаменталната истина, че в нашия живот ние преживяваме Бога като Воля-за-Любов.” (SCHWEITZER 1933, 277).


♦♦♦♦♦♦♦

40. ДЖИМИ КАРТЪР, Нобелов лауреат за мир

39-ят президент на САЩ Джими Картър (род. 1924) получава Нобеловата награда за 2002 “за своя принос към световния мир и към борбата за демокрация и човешки права”. През 1946 Картър завършва Американската военноморска академия в Мериленд. Впоследствие той учи ядрена физика в Юниън Колидж (Ню Йорк). От 1982 Картър е заслужил професор в университета “Емъри” в Атланта (Джорджия). През 1971 той е избран за губернатор на щата Джорджия. На 2 ноември 1976 той става президент на САЩ. Най-значимите му произведения са: “Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра” (1999), “Жива вяра” (1998), “Кръвта на Авраам” (1993), “Преговорите: Алтернатива на враждебността” (2003). Понастоящем Джими Картър живее със семейството си в родния си град Плейнс (Джорджия).


♦♦♦
1♦ В книгата си “Жива вяра” (1998) президентът Картър пише:

“Евангелията разказват, че Иисус, след като е живял един съвършен и непорочен живот, е приел ужасното страдание на кръстната смърт заради всички нас, за да изкупи нашите грехове. Да приема Христос като мой Спасител, за мен означава да вярвам в тези Евангелски текстове и да се обвържа с Бога посредством Христос, така че всичките ми минали и бъдещи грехове да не могат вече да ме отделят от моя Създател.

Когато повярваме във всичко това напълно искрено и сериозно, тогава ние вече сме ‘родени отново’. Когато се осъществи едно съкровено сливане между моя собствен живот и живота на Иисус, тогава аз ставам Негов брат, а Бог става наш общ Баща.” (JIMMY CARTER, “Living Faith”, New York, Times Books/Random House, 1998, 20).
2♦ “Когато се ‘родих отново’, аз започнах един нов живот, изпълнен не със съвършенство, а с борба и търсения, започнах един живот на съкровена близост с Бога чрез Светия Дух. За да можем да се изпълним със Светия Дух, ние първо трябва да очистим себе си.

Ако искаме да опознаем и да разберем същността на Бога, ние трябва да опознаем Иисус. Това познание е едно лично дълбинно преживяване, което става възможно, само ако търсим по-висшите истини за себе си и за Бога.” (CARTER 1998, 20-21).


3♦ “Аз мисля, че не съществуват никакви противоречия между Библейското учение за сътворяването на света от Бога и популярната Теория за Големия взрив, чрез която учените обясняват възникването на Вселената. Така че аз вярвам както в Библията, така и в тези научни теории, които са вече доказани.” (CARTER 1999b).
4♦ “Иисус е Месията – дългоочакваният Спасител – Който дойде при нас, за да ни разкрие характера на Бога и за да излекува разцеплението между Бога и човечеството. Самият Иисус казва на Своите ученици: ‘Който е видял Мен, е видял Бога’. [Йоан 14:9]” (CARTER 1998, 20).
5♦ “Един от най-интересните стихове в Библията е стихът, в който римляните питат апостол Павел: ‘Кои са най-важните и непроменливи неща в живота?’. Той им отговаря, че това са невидимите неща.

Но кои са тези най-важни неща, които са невидими за очите?

За мен това са смирението, истината, справедливостта, служението, състраданието и любовта.” (CARTER 1996).
6♦ В книгата си “Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра” (Глава 1 “Какво означава да бъдеш християнин?”) Джими Картър пише:

“Искам да споделя с вас какъв е според мен Божият план за нашето спасение:

Бог обича всички нас.

Всички ние сме грешници.

Грехът ни отделя от Бога.

Ние не можем сами да спасим себе си. Само Бог може да ни спаси, ако повярваме в Иисус.

Иисус дойде, за да премахне бариерата на греха, която ни отделя от Бога.

Единствено чрез нашата вяра в Иисус Христос, ние можем да получим нашето спасение.

Простият, но удивителен факт е, че ако повярваме в Иисус Христос, нашият живот ще се промени изцяло от този миг нататък.” (CARTER 1999a, ch. 1).
7♦ През 1999-та в едно интервю Джими Картър казва:

“С настъпването на новото хилядолетие хората трябва да се замислят върху някои важни въпроси:

Ето идва две хилядният рожден ден на Иисус Христос, но какво означава това? Защо 2 милиарда души на тази планета смятат, че тяхната вяра в Иисус е най-важното нещо в живота им?

Защо сме сътворени? Каква трябва да бъде нашата връзка с Бога? Как трябва да се отнасяме към ближните си?

Какво означава да имаме успех в живота? Тук аз не говоря за успеха, който се измерва чрез банкови сметки, чрез луксозни къщи или чрез медийна популярност, а за успеха, който се измерва чрез принципите на Бога, които са неизменни.

Аз смятам, че това са въпросите, над които всички ние трябва да се замислим в началото на новото хилядолетие.” (CARTER 1999b).


♦♦♦♦♦♦♦

41. ТЕОДОР РУЗВЕЛТ, Нобелов лауреат за мир

26-ят президент на САЩ Теодор Рузвелт (1858-1919) печели Нобеловата награда за 1906 “за изключителната си роля при подписването на мирния договор, който слага край на войната между Русия и Япония”. През 1880 Рузвелт завършва Харвард Колидж. През 1889 той е избран за губернатор на щата Ню Йорк. През 1901 Рузвелт става президент на САЩ, а през 1904 той е преизбран на същия пост. Основните му произведения са: “Завоюването на Запада” (4 тома, 1889-1896), “Новият национализъм” (1910), “Историята като литература” (1913), “Америка и Световната война” (1915).


♦♦♦
1♦ “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си!

Да се страхуваме от Бога всъщност означава да обичаме Бога, да почитаме Бога, да се прекланяме пред Бога. А всичко това можем да направим, само ако обичаме нашите ближни, ако се отнасяме към тях справедливо и милостиво, и ако по всички начини се опитваме да ги предпазим от несправедливостта и жестокостта. По този начин ние се подчиняваме – доколкото нашата човешка немощ ни позволява – на великия и непоклатим закон за справедливостта.” (THEODORE ROOSEVELT, “The Theodore Roosevelt Treasury”, New York, G.P. Putnam’s Sons, Hermann Hagedorn - editor, 1953, 322).


2♦ “Ако има някакво място на Земята, където земните различия между хората изчезват, това е Църквата – в присъствието на Бога. Колкото по-близо хората стигат до сърцето на Христос, толкова по-близки стават те помежду си, независимо от всички земни различия.” (THEODORE ROOSEVELT, “The Free Citizen”, New York, The Macmillan Company, Hermann Hagedorn - editor, 1956, 31).
3♦ “Безбожното общество – обществото, в което хората се отричат от своите религиозни потребности и дори се подиграват с тях, е обречено на стремглаво падение.

Затова постоянно търсете пътя към църквата. Да, аз се досещам какви ще бъдат вашите извинения; аз знам, че човек може да се моли на Бога и да се посвещава на добри дела не само в църквата, но и сред природата или в собствения си дом. Но аз знам също и безспорната истина, че човек рядко се сеща за религиозния си дълг извън църквата.

Ако човек избягва църквата, той едва ли ще посвети времето си на добри дела и на възвишени мисли. Обикновено той преглежда цветните страници на вестника, започва да се прозява и накрая търси спасение от своята умствена празнота в кръчмата, където умствената празнота на всички облекчава частично умствената празнота на всеки отделен индивид.” (ROOSEVELT 1956, 26).
4♦ “Аз винаги съм умолявал хората да изучават Библията, и то не само нейните морални и етични послания. Всички сериозни и задълбочено мислещи хора – дори сред нехристияните – са съгласни с това, че животът на Христос, както той е описан в четирите Евангелия, е образец за най-висшата и чиста нравственост на този свят.” (ROOSEVELT 1956, 28).
5♦ “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си!

Да се страхуваме от Бога означава да се отнасяме справедливо към другите и да изискваме справедливост за всички в нашата общност; в противен случай, ние ще изневерим на Божието учение за справедливостта. Ние трябва да бъдем справедливи както към слабите, така и към силните. Ако изпитваме завист и омраза към онези, които са постигнали повече от нас, това означава, че ние не се страхуваме от Бога. А ако се държим пренебрежително и арогантно към онези, които са постигнали по-малко от нас, това означава, че ние се държим пренебрежително и арогантно спрямо самия Бог.” (ROOSEVELT 1953, 322).


♦♦♦♦♦♦♦

42. УДРОУ УИЛСЪН, Нобелов лауреат за мир

28-ят президент на САЩ Томас Удроу Уилсън (1856-1924) е удостоен с Нобеловата награда за 1919 “за своя принос към постигането на траен мир в края на Първата световна война”. През 1879 Уилсън завършва университета в Принстън, а през 1886 той става доктор по политология и история в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор. От 1890 Удроу Уилсън е професор по право и политическа икономия в университета в Принстън, а от 1902 до 1910 той е ректор на същия университет. През 1910 той е избран за губернатор на щата Ню Джърси. През 1912 Уилсън е избран за президент на САЩ, а през 1916 е преизбран на същия пост. Най-значимите му произведения са: “История на американския народ” (5 тома, 1902), “Конституционното правителство в САЩ” (1908), “Новата свобода” (1913), “Да бъдеш човек” (1916).


♦♦♦
1♦ “От законите на Стария и Новия Завет всяка цивилизована нация е извлякла своите собствени закони. Всяка нация би се провалила, ако нейните закони не са основани върху тези вечни библейски принципи за добро и зло, за справедливост, за граждански и религиозни свободи.

Най-съвършените правила за живота, които човешкият ум може да си представи, могат да бъдат открити на страниците на Библията. По-смътно в Стария Завет и изключително ясно в Новия Завет блести повелята да обичаме Бога, която е основа и причина за дълга на човеците към Бога и към техните собствени души.



Всеки човек, който живее своя всекидневен живот според съвършения образец – животът на Христос, ще спечели вечен живот и ще превърне самия себе си в образец, който никой няма да си позволи да презре.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, Arthur S. Link - editor, Princeton University Press).
2♦ “Нашата цивилизация ще може да оцелее физически, само ако бъде духовно спасена. Тя може да бъде спасена, само ако бъде напоена с Духа на Христос; така тя ще бъде освободена и благословена чрез делата, които извират от този Дух. Само по този начин ще можем да избягаме от нашата неудовлетвореност и да премахнем всички сенки от пътя, който ни очаква.” (УИЛСЪН, цитиран в Collins 1988).
3♦ “Когато прочетеш Библията, ти ще разбереш, че тя е Словото на Бога, защото ще осъзнаеш, че именно тя е ключът към твоето сърце, към твоето щастие и към твоя дълг.” (УИЛСЪН, цитиран в Huling 2000).
4♦ “Библията е най-върховното Божествено откровение за смисъла на живота, за природата на Бога и за духовната същност на човека. Тя е единственият водач в живота; тя насочва духа ни по пътя на мира и спасението.” (УИЛСЪН, цитиран в Ankerberg and Weldon 1997).
5♦ “Най-радикалната грешка на съвременните християни е непостоянството им спрямо Библията – Словото на Бога. Те са твърде склонни да търсят религиозни наставления и знания от други източници. Християните твърде често се поддават на навика си да търсят напътствия от някои непълноценни източници на познание, вместо да отидат при Библията – вечният извор, който е винаги на разположение. Това е една огромна грешка. Дори ако човек чете тази скъпоценна книга през целия си живот, той пак няма да може да извлече даже половината от нейните съкровища.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, А.S. Link – editor, Princeton University Press).
6♦ “Не съществува среден път. Никой от нас не може да бъде неутрален. Всеки човек трябва да се причисли или към последователите на Христос, или към тези на Сатаната. Но колко по-славно е да се бориш на страната на Христос – Принцът на Мира, чиято повеля е ‘Обичай Бога’, защото само тогава ти ще достигнеш до сигурна победа и вечна награда!” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 181, A.S. Link - editor).
7♦ “Аз съжалявам хората, които не четат Библията всеки ден. Чудя се защо те лишават себе си от тази сила и от това удоволствие.” (УИЛСЪН, цитиран в Huling 2000).
8♦ “Като историческа книга Библията е един от най-ценните древни документи, въпреки че тя няма претенции да дава подробна информация за всички исторически периоди. Всеки историк може да се потопи в тези свещени страници, без да се опасява, че ще открие нещо друго, освен истината.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, A.S. Link - editor).
9♦ “Като философско произведение тази чудесна книга – Библията – е ненадмината. На нейните многобройни страници е развита една духовна и морална философска система, която е недостижима по своята простота и задълбоченост, по своята яснота и логичност. Нито един философ – древен или съвременен – не е успял да опише по-висши идеали и подбуди от тези, които са изложени в Библията. В нея се намира ключът към същността и характера на всеки човек, ключът, който толкова дълго и безрезултатно беше търсен от философите.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, A.S. Link - editor).
10♦ “Библията прави нещо, което е безценно за човешкия живот – тя класифицира моралните ценности. Библията ни учи, че хората няма да бъдат съдени според техния интелект, а според техния морален характер. Има толкова много хора, които ние днес смятаме за велики, но същевременно знаем, че те съвсем не са благородни! Човек може да има огромна сила и влияние, и същевременно да е нищожен в морално отношение.” (WILSON 1911).
11♦ Зигмунд Фройд и Уилям Булит описват религиозните убеждения на президента Уилсън в своето биографично-психологическо изследване “Thomas Woodrow Wilson: 28th President of the United States”:

“Уилсън никога не се съмняваше в истинността на Презвитерианското Християнство. През целия си живот той се молеше на колене и всеки ден четеше Библията. Той беше абсолютно убеден в безсмъртието на душата и в силата на молитвата.

Уилсън пише: ‘Аз не виждам как някой може да поддържа себе си в което и да е жизнено начинание без помощта на молитвата. Молитвата е единственият извор, в който човек може да обнови духа си и да пречисти мислите си. Бог е източник на сила за всеки човек и само чрез молитвата човек може да се задържи близо до Бащата на своя дух’.” (FREUD and BULLITT 1967, 7-8).
♦♦♦♦♦♦♦

43. ФРЕДЕРИК ДЕ КЛЕРК И НЕЛСЪН МАНДЕЛА, Нобелови лауреати за мир.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница