50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”



страница7/11
Дата22.07.2016
Размер2.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ФРЕДЕРИК ДЕ КЛЕРК


Президентът на Южноафриканската република Фредерик де Клерк (род. 1936) е удостоен с Нобеловата награда за 1993 “за своя принос към премахването на расисткото правителство на ЮАР”. През 1958 Де Клерк завършва право в университета в Потчефструм (ЮАР). През 1972 той ръководи катедрата по административно право в университета в Потчефструм, а през 1973 става депутат в Парламента на ЮАР. Впоследствие Де Клерк става министър на телекомуникациите (1978), министър на вътрешните работи и образованието (1984) и председател на Парламента (1986). На 15 септември 1989 Фредерик де Клерк е избран за Президент на ЮАР. През 1990 той освобождава от затвора Нелсън Мандела и много други политически затворници; същевременно Де Клерк легализира Африканския национален конгрес (АНК) – главната антирасистка политическа организация в ЮАР. През 1991 той отменя почти всички расистки и дискриминационни закони. Неговата автобиография “Последното пътуване – едно ново начало” (St. Martin’s Press) е публикувана през 1999. Понастоящем Фредерик де Клерк живее в Кейптаун, ЮАР.
♦♦♦
1♦ В своята Нобелова лекция (Осло, 10 декември 1993) президентът Фредерик де Клерк казва:

“Аз вярвам, че истинският мир е този, който извличаме от нашата вяра във Всемогъщия Бог и от нашата сигурност, произтичаща от връзката ни с нашия Творец. Винаги е възможно да ни връхлетят кризи, възможно е около нас да бушуват битки, но ако имаме вярата и спокойствието, което тя ни дава, ние ще успеем да се наслаждаваме на Божествения мир, който е отвъд човешката способност за разбиране.” (ДЕ КЛЕРК, цитиран в “Peace!”, Marek Thee – editor, UNESCO Publishing, 1995, 55).


2♦ Фредерик де Клерк завършва своята реч за принципите на прошката и помирението (2 септември 1997, Ковънтри, Великобритания) с думите:

“Като християни ние вярваме, че централното събитие в човешката история е саможертвата, която Бог направи чрез въплъщението и разпъването на кръст на Своя Син – Иисус. Ние вярваме, че чрез тази саможертва Христос пое върху себе си всички грехове на всички хора от всички епохи. Така Иисус даде възможност на хората да получат прошка от Бога. Тази прошка премахна отчуждението между човека и Бога, което беше причинено от първородния грях.

Ние хората трябва да си прощаваме един на друг, защото по този начин ще се освободим от бремето на нашето угнетение.

Ние християните трябва да прощаваме на всички, дори и на нашите врагове, защото това е необходимото условие, за да възтържествува помирението.

Ние християните трябва да се научим да прощаваме на всички, защото такава е заповедта на нашия Господ и само при това условие Той ще опрости нашите грехове.

В края на краищата, в нашите отношения с Бога греховете ни могат да бъдат опростени единствено чрез жертвата и застъпничеството на Неговия Син – Иисус Христос. Именно в това се състои смисълът на прошката и помирението. Тази прошка може да не ни доведе със сигурност до мир в нашия земен свят, но тя със сигурност ще ни доведе до Божествения мир, който е отвъд човешката способност за разбиране.” (DE KLERK 1997).


3♦ “Една от най-важните повели на нашата религия е заповедта да прощаваме на нашите ближни. Един от най-тъжните факти в нашата история е абсолютната неспособност на повечето християни и на повечето християнски държави да изпълнят тази заповед.

Независимо че на думи ние всекидневно признаваме важността на прошката и казваме: ‘Боже, прости ни прегрешенията, както и ние прощаваме на нашите длъжници’, в действителност, ние твърде рядко прощаваме истински.

И все пак, прошката е жизнено важна, не само защото тя е главната заповед на нашия Господ, но и защото тя има огромно значение за нашето духовно щастие и за постигането на траен душевен покой.

Докато не простим истински на нашите врагове, ние ще носим в сърцата си горчивината, която може да отрови целия ни живот.” (DE KLERK 1997, Ковънтри).


4♦ В своята реч “Духовните и морални основи на глобализиращия се свят”, произнесена на конференцията “Форум 2000” (Прага, 17 октомври 2000) Фредерик де Клерк казва:

“Трябва да признаем, че нашият глобализиращ се свят е управляван от Материализма. Материализмът има само един ‘бог’ и изгодата е неговият пророк. Все повече хора смятат, че да успееш в този живот всъщност означава да забогатееш и да натрупаш различни материални придобивки, а не да станеш честен и добър човек.

…Глобализацията ни изправя пред едно голямо предизвикателство – предизвикателството да съхраним нашите духовни ценности в този все по-материалистичен и безличен свят.

Ние знаем, че днешният свят е завладян от безбожието. Много от моралните и религиозните ценности, върху които бяха изградени нашите семейства и нашето общество, днес са разклатени из основи и дори са на прага на унищожението. По целия Западен свят църквите вече са празни и обществото ни навлиза в т.нар. след-християнска епоха.

В Европа огромен процент от младите хора вече не уважават брака като институция. По целия свят традиционното семейство е заплашено от разпад. Появата на контрацептивите през 60-те години на ХХ-ти век, безразборният секс извън брака, толерирането на хомосексуалността – всичко това тотално промени нашето отношение към сексуалността и предизвика революция в общественото съзнание. В резултат на тази революция днес нашите деца са безспирно атакувани от милиони гнусотии и богохулства, излъчвани по всички телевизии и медии. Всички хора от предишните поколения, дори и моряците, биха потънали в земята от срам, ако можеха да видят тези мерзости.” (DE KLERK 2000).
♦♦♦♦♦

НЕЛСЪН МАНДЕЛА


Президентът на Южноафриканската република Нелсън Мандела (род. 1918) получава Нобеловата награда за 1993 “за своята борба срещу расисткия режим в ЮАР”. През 1942 Мандела завършва право в университета в Йоханесбург. От 1942 той е член на Африканския национален конгрес (АНК) – главната антирасистка политическа организация в ЮАР. През 1944 Мандела става основател на Младежката лига на АНК; през 1950 той е вече президент на лигата. През 50-те и 60-те години на ХХ-ти век той е водач на организираната съпротива срещу расисткото правителство на ЮАР. През тези две десетилетия Мандела многократно е бил арестуван и дълго време е бил в затвора. През 1964 той получава доживотна присъда и впоследствие става най-известният политически затворник в света. Мандела е освободен от затвора едва през 1990. От 1991 до 1997 той е президент на АНК. На 10 май 1994 Мандела става първият демократично избран президент на ЮАР. Най-значимите му произведения са: “Няма лесен път към свободата” (1965), “Готов съм за смъртта” (1979) и автобиографичната му книга “Дългият път към свободата” (1994). Той получава почетни докторати от над 50 международни университета. Понастоящем Нелсън Мандела живее със семейството си в Южноафриканската република.
♦♦♦
1♦ В своята Великденска реч в Мория, ЮАР (3 април 1994) Нелсън Мандела казва:

“Днес ние прекланяме главите си в молитва и благодарим на Всемогъщия Бог за щедрите дарове, които Той ни е дал. Ние издигаме нашите гласове, изпълнени със свята радост, за да отпразнуваме победата на възкръсналия Христос над зловещите сили на смъртта.

Великден е празник на радостта, празник на надеждата. Великден е знак за възраждането на живота и за триумфа на светлината на Истината над мрака на Лъжата.

Великден е празник и на човешката солидарност, защото тогава се изпълнява Евангелската Вест.

Евангелската Вест ни бе донесена от нашия възкръснал Спасител, който избра не само една раса, не само една държава, не само един език, не само едно племе, а избра цялото човечество!

Всеки Великден е знак за възраждането на нашата вяра. Той е знак за победата на нашия Спасител над мъките на кръста и над смъртта. Приемайки облика на обикновен смъртен човек, Христос дойде при нас и чрез своето страдание на кръста Той достигна до безсмъртието. Иисус – нашият Месия – беше роден като изгнаник и беше екзекутиран като престъпник.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш беден. Трябва да се срамуват онези, които правят бедни другите.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш преследван. Трябва да се срамуват онези, които преследват другите.

Животът на нашия Месия възхвалява истината, че не е срамно да бъдеш поробен. Трябва да се срамуват онези, които поробват другите.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш измъчван. Трябва да се срамуват онези, които измъчват и ограбват другите.” (MANDELA 1994).


2♦ В една друга Великденска реч (20 април 1992) Нелсън Мандела казва:

“Нека мирът да бъде с вас!

На този Великден ние се присъединяваме към вас в знак на солидарност и с желание за молитва. Ние сме дошли като всички други поклонници, за да се присъединим към вас, да обновим себе си и да се посветим отново.

Великден – денят, който е тясно свързан с празника Пасха, бележи възкресението на нашия Спасител.

Този велик празник на радостта е знак за победата на живота над смъртта и на надеждата над отчаянието.

Ние се молим с вас за благодатта на мира! Ние се молим с вас за благодатта на любовта и свободата!” (NELSON MANDELA, “In His Own Words”, New York, Little Brown and Company, 2003, 332; виж също MANDELA 1992).


3♦ “Ние ще се провикнем от планинските върхове и ще възвестим истината, че всички хора – независимо дали са бели, черни или жълти, богати или бедни, мъдри или глупави – са сътворени по образ и подобие на Бога и са Негови деца!

Онези, които се осмеляват да изхвърлят от човешкото семейство хора с по-тъмен цвят на кожата,

онези, които със своята религиозна нетолерантност се осмеляват да отнемат Божията благодат от хора, които изповядват друга религиозна вяра,

онези, които се опитват насила да изолират своите ближни от Божията щедрост,

онези, които прогонват от олтара на Бога хора, които Той е решил да сътвори различни и уникални,

всички те извършват един грозен грях – грехът, в чиято сърцевина се крие расистката омраза.” (MANDELA 2003, 333).


♦♦♦♦♦♦♦

44. МАРТИН ЛУТЪР КИНГ, Нобелов лауреат за мир

Мартин Лутър Кинг (1929-1968) печели Нобеловата награда за 1964 “за своята борба срещу расизма и расовата дискриминация в САЩ”. Той учи социология в Морхауз Колидж в Атланта, Джорджия. През 1955 той защитава докторат по Систематична теология в Бостънския университет. Впоследствие Мартин Лутър Кинг става един от най-влиятелните лидери на Движението за граждански права в САЩ. Той е бил арестуван над 30 пъти, заради своята радикална, но ненасилствена борба срещу расовата дискриминация. Кинг получава почетни докторати от над 20 международни университета. На 4 април 1968 той организира протестен митинг в Мемфис (Тенеси), където е убит от снайперист.


♦♦♦
1♦ В своята последна реч, часове преди да бъде убит, Мартин Лутър Кинг казва:

“Аз не знам какво ще се случи оттук нататък. Очакват ни трудни дни. Не се плаша за себе си, защото аз вече бях на върха на планината. Като всеки човек и аз бих искал да имам дълъг живот; дълголетието е хубаво нещо, но сега не ме е грижа за това. Аз просто искам да върша Божията воля. А Бог ми позволи да се изкача на планината и оттам аз погледнах към Обещаната Земя. Аз може да не съм с вас, когато навлизате в тази земя, но искам да знаете, че всички ние като народ ще успеем да я покорим. Затова аз съм щастлив и не се страхувам от нищо. Никакви заплахи не могат да ме разколебаят. Моите очи вече виждат славата на идващия Господ.” (MARTIN LUTHER KING, “The Words of Martin Luther King, Jr.”, New York, Newmarket Press, 1983, 94).


2♦ В своята Нобелова реч (11 декември 1964, Осло) Кинг казва:

“Дълбоко врязано във фибрите на нашата религиозна традиция е убеждението, че хората са създадени по образ и подобие на Бога, и че техните души имат безкрайна метафизична ценност и ненакърнимо достойнство. Ако почувстваме дълбочината на това морално убеждение, ние вече никога няма да можем да се примирим с факта, че в този свят все още има страдащи и гладуващи хора.” (КИНГ, цитиран в “Peace!”, Marek Thee - editor, UNESCO Publishing, 1995, 374).


3♦ В своята Вашингтонска реч (17 май 1957) Кинг казва:

“Ние трябва да посрещаме омразата с любов. Трябва да се изправяме срещу физическата сила с нашата духовна сила. Има един глас, който ехти от дълбините на времето, казвайки: ‘Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат и се молете за онези, които ви мразят’. Тогава и само тогава, вие ще можете да постъпите в училището на вечния живот. Същият този глас отеква с космическа сила: ‘Всички, които са хванали меч, от меч ще загинат’. А човешката история е изпълнена с избелелите кости на нации, които са пренебрегвали това предупреждение.

Ето защо ние трябва да се обърнем към принципа на любовта и ненасилието.

Тук аз не говоря за сантименталната и повърхностна любов, не говоря за ‘ерос’, която е някакъв вид естетическа и романтична любов. Аз дори нямам предвид ‘филия’, която е някакъв вид личностна привързаност между близки приятели.

Тук аз говоря за ‘агапе’. Говоря за всеопрощаващата любов на Бога, която е в сърцата на всички хора. Говоря за онази любов, която ни помага да не мразим човека, който е извършил някакво престъпление, и същевременно ни кара да мразим самото престъпление, което този човек е извършил.” (KING 1957a).
4♦ В същата Вашингтонска реч (17 май 1957) Кинг казва:

“Всеки от нас трябва да запази вярата си в бъдещето. Нека да не се отчайваме и да осъзнаем, че в нашата борба за справедливост и свобода ние получаваме помощ, която е с вселенски мащаби. Такава е вечната вяра на юдео-християнската традиция, според която Бог не е някакъв Аристотелов неподвижен Първодвигател, който стои отвъд и просто съзерцава себе си. Той не е просто един самонаблюдаващ се Бог, а е вечно любящ Творец, който непрестанно работи в човешката история за установяването на Божието царство.

А онези от нас, които призовават името на Иисус Христос, ще открият нещо уникално в нашата християнска вяра. Те ще открият повелята: ‘Никога не се отчайвайте, никога не се предавайте, никога не допускайте, че каузата на справедливостта и благочестието е обречена’.” (KING 1957a).
5♦ “Аз все още вярвам, че един ден човечеството ще се поклони пред олтара на Бога, че то ще триумфира над войните и кръвопролитията, и че добрата воля ще управлява света.” (KING 1983, 91).
6♦ “Аз реших да обичам. Ако вие търсите най-висшето благо, можете да го намерите единствено чрез любовта. А най-хубавото е, че ние не можем да сторим никакво зло, когато сме мотивирани от любовта. Апостол Йоан е бил прав, като е казал, че ‘Бог е любов’. Човекът, който мрази, не познава Бога, а човекът, който обича, притежава ключа, който отключва портите към смисъла на цялото ни съществуване.” (KING 1967).
♦♦♦♦♦♦♦

45. ДЕЗМЪНД ТУТУ, Нобелов лауреат за мир

Професорът по теология Дезмънд Туту (род. 1931) получава Нобеловата награда за 1984 “за своята борба срещу расовата дискриминация в ЮАР”. През 1954 Дезмънд Туту завършва университета в Йоханесбург. През 1961 той е ръкоположен за англикански свещеник, a от 1962 до 1966 учи теология в Кингс Колидж в Лондон. През 1978 Дезмънд Туту е избран за генерален секретар на Южноафриканския съвет на църквите. През 1986 той става архиепископ. Понастоящем той живее в Кейптаун (ЮАР) и е професор по теология в университетите в Кембридж (Масачусетс) и Атланта (Джорджия).


♦♦♦
1♦ В своята Нобелова лекция (11 декември 1984, “Les Prix Nobel 1984”) Дезмънд Туту казва:

“Кога най-после ще разберем, че всяко човешко същество е безкрайно ценно, защото е сътворено по образ и подобие на Бога? Кога най-после ще разберем, че е богохулство да се отнасяме с презрение към нашите ближни? Всички ние трябва да осъзнаем, че когато унижаваме другите, самите ние сме всъщност унизените.

Бог ни призовава да бъдем Негови помощници, за да можем да разширяваме Неговото Царство, изпълнено с мир, справедливост, доброта, състрадание, обич, споделяне, смях, радост и помирение, така че всички царства на този свят да се слеят в едно единствено царство – Царството на нашия Бог и на Неговия Син Христос, Който ще господства навеки. Амин.” (TUTU 1985, 246).
2♦ На въпроса “Ако има Бог, защо в нашия свят има толкова много злини, омраза и страдание?” Дезмънд Туту отговаря:

“Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор.

Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост.

Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: ‘Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото’.

Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).
3♦ “Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля.

Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: ‘Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас’.” (TUTU 1998).


4♦ “Богът, на Когото служа, се разкри пред хората чрез Иисус Христос. Иисус е прозорецът към характера на Бога. Той е един жизнеутвърждаващ Бог, Който се противопоставя на всичко, което подкопава добродетелта.” (TUTU 1995).
5♦ На 11 септември 2002, в своята проповед във Вашингтонската катедрала Дезмънд Туту казва:

“Скъпи приятели, в много отношения всички ние сме твърде уязвими и крехки. Уязвимостта е същностна характеристика на всяко сътворено същество. Единствено Бог е абсолютно неуязвим.

Библията съдържа величествени описания за това как Бог удържа водите на бездната, които се опитват да залеят всичко, и как Бог удържа пустинята, която се опитва да погълне плодородната земя. Ние с вас продължаваме да съществуваме, само защото Бог удържа силите на злото.

Според Библията ние хората сме нещо твърде ценно и крехко, което Бог държи и пази в Своите длани. Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002).


6♦ “Силите на мрака и разрушението извършиха най-голямото зло; те погубиха самия Господар на живота – Иисус. Но тази смърт не беше край, а начало. Тя сложи началото на един славен живот – на възкресения живот. Тя беше смърт на самата смърт, защото Иисус Христос ще живее навеки.” (DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 18).
7♦ Любимата молитва на Дезмънд Туту е молитвата на Свети Франциск:

“Господи, помогни ми да разнасям Твоя мир –

и където има омраза, да мога да нося любов,

и където има обида, да мога да нося духа на опрощението,

и където има раздори, да мога да нося спокойствие,

и където има заблуди, да мога да нося истината,

и където има съмнения, да мога да нося вяра,

и където има отчаяние, да мога да нося надежда,

и където има мрак, да мога да нося светлина,

и където има тъга, да мога да нося радост.

Господи, помогни ми

да утешавам, вместо да очаквам утеха,

да разбирам, вместо да очаквам разбиране,

да обичам, вместо да очаквам обич.

Защото

само когато забравяме за себе си, ние намираме себе си,



само когато прощаваме, ние сме простени,

и само когато умираме, ние се раждаме за Вечния живот. Амин.”

(DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 13).
♦♦♦♦♦♦♦

46. ДАГ ХАМАРШЕЛД, Нобелов лауреат за мир

Генералният секретар на ООН, шведският държавник и икономист Даг Хамаршелд (1905-1961) е удостоен посмъртно с Нобеловата награда за 1961 “за своя принос към борбата за мир в света и особено в Близкия Изток и Африка”. Хамаршелд учи икономика и право в университета в Упсала. Той защитава докторат по икономика в университета в Стокхолм през 1934. От 1941 до 1948 той е председател на борда на Шведската национална банка. Хамаршелд е избран за генерален секретар на ООН през 1953 и е преизбран през 1957. Като генерален секретар той лично оглавява много дипломатически мисии в различни горещи точки на света – Пекин (1954), Египет (1956), Ливан и Йордания (1958), Конго (1961). Хамаршелд умира на 18 септември 1961 в Конго при самолетна катастрофа, предизвикана от терористичен акт.


♦♦♦
1♦ “От моите предци – учени и свещеници – аз наследих вярата, че всички хора са равни, че са деца на Бога и че ние трябва да ги посрещаме и да се отнасяме към тях като към господари в Бога – точно както ни учат Евангелията.

Сега аз поддържам и изповядвам безрезервно същата тази вяра, която някога ми беше предадена от моите предци.” (DAG HAMMARSKJÖLD, “Servant of Peace”, New York, Harper & Row, 1962, 23).


2♦ Една молитва на Хамаршелд, публикувана в “Markings”:

“Дай ми чисто сърце, за да мога да виждам Тебе,

смирено сърце, за да мога да чувам Тебе,

сърце, изпълнено с любов, за да мога да служа на Тебе,

сърце, изпълнено с вяра, за да мога да живея в Тебе.”

(DAG HAMMARSKJÖLD, “Markings”, New York, Alfred A. Knopf, 1964, 100).

Markings” (“Жалони”) е заглавието на дневника на Хамаршелд, който е публикуван посмъртно през 1964. Хамаршелд нарича този дневник “една бяла книга, съдържаща моите разговори със себе си и с Бога”.
3♦ “Прошката е едно чудо, чрез което счупеното може отново да стане цяло, омърсеното може отново да стане чисто; прошката е сякаш осъществяване на една детска мечта. На нас ни е нужна прошка, но и ние трябва да прощаваме на другите. В присъствието на Бога нищо не може да застане между Него и нас; ние сме простени.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, New York, Knopf, 1964, 124).
4♦ “Докосването до любовта на Бога е най-дълбокото чувство на радост и пълнота, което едно човешко същество може да изпита; нищо не може да се сравни с него. Всички други докосвания до любовта, колкото и красиви да са те, са като сенки и спомени за истинската реалност.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964).
5♦ “Радвай се, ако Бог е използвал твоя човешки труд за Своите Божествени цели. Радвай се, ако усещаш, че това, което ти си направил, е било полезно, но помни, че ти си само един инструмент, чрез който Бог прибавя едно малко зрънце към Вселената, която Самият Той е сътворил.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 143).
6♦ “Моли се на Бога твоята самота да те подтикне да откриеш нещо, за което си струва да живееш и дори си струва да умреш!” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 72).
7♦ “Твоите низши животински желания не се превръщат в молитва, само защото ти молиш Бог да ги изпълни.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 11).
8♦ “Нашите вярвания относно проблема за смъртта определят нашите отговори на всички въпроси, които животът ни поставя.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 160).
♦♦♦♦♦♦♦

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница