50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”



страница8/11
Дата22.07.2016
Размер2.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

47. КИМ ДЕ-ДЖУНГ, Нобелов лауреат за мир

Президентът на Южна Корея Ким Де-джунг (род. 1925) получава Нобеловата награда за 2000 г. “за своята борба за демокрация и човешки права в Южна Корея и Източна Азия”. Той е избран за депутат от Демократичната партия през 1961 и 1967. През 70-те години на ХХ-ти век Ким Де-джунг става всепризнат лидер в борбата срещу военната диктатура в Южна Корея. Неговите политически врагове многократно правят опити за покушение срещу живота му. Дълги години той лежи в затвора, а през 1980 е осъден на смърт. Благодарение на международните протести от всички демократични държави през 1982 Ким Де-джунг е освободен от затвора и е екстрадиран в САЩ. До 1984 той работи в Центъра по международни отношения в Харвардския университет, а през 1985 се завръща в родината си. През 1997 Ким Де-джунг е избран за Президент на Южна Корея. Понастоящем той живее в родната си страна и се е отдал на благотворителна и хуманитарна дейност.


♦♦♦
1♦ В края на своята Нобелова лекция (Осло, 10 декември 2000; “Les Prix Nobel 2000”) Ким Де-джунг казва:

“Позволете ми да кажа няколко думи за себе си. Пет пъти аз бях на прага на смъртта благодарение на волята на различни диктатори; шест години бях в затвора и четиридесет години бях в изгнание или под домашен арест – под постоянен надзор. Нямаше да мога да устоя на тези трудности без подкрепата на моя народ и на хилядите демократично мислещи хора по целия свят. Аз черпих сили и от дълбоката си религиозна вяра.

Аз живях и продължавам да живея с вярата, че Бог е винаги с мен. Знам това от опит. През август 1973, докато бях в изгнание в Япония, аз бях отвлечен от агентите на тогавашното южно-корейско военно правителство. Новината за това отвличане обиколи целия свят. Агентите ме отведоха на техния кораб, закотвен на пристанището, и там аз бях техен пленник със завързани очи и ръце. И точно в мига, в който те щяха да ме изхвърлят зад борда, Иисус Христос се появи пред мен в цялото си величие. Аз виках към Него и Го умолявах да ме спаси. В същия този момент един самолет долетя отнякъде и аз бях спасен от сигурна смърт.” (KIM DAE-JUNG 2000).
2♦ След като е осъден на смърт от военната диктатура през 1980 г., затворникът Ким Де-джунг пише на своя син:

“Само истински великодушните и силни личности са способни да прощават и да обичат. Нека тогава да бъдем твърди и да се молим на Бог да ни дава сили да обичаме нашите врагове и да им прощаваме. И по този начин, нека ние да станем прощаващите победители.” (KIM DAE-JUNG, “Prison Writings”, Berkeley, University of California Press, 1987, 6).


3♦ В своята реч при приемането на Филаделфийския медал за свобода (4 юли 1999) Ким Де-джунг казва:

“Аз цял живот пътувам към свободата. По време на това пътуване имаше различни сили, които ме поддържаха. Първата сред тях е Христос, в Когото винаги съм вярвал. Той пожертва своя живот на Светия кръст, за да спаси угнетените израелтяни. Той ни учи как да бъдем свободни по дух. Иисус ни учи, че ако искаме да бъдем Негови ученици, ние трябва да Го следваме и да носим своя кръст. Именно кръстът беше моето изпитание по пътя към свободата.” (KIM DAE-JUNG 1999).


4♦ В едно писмо до своя син, писано в затвора през 1980 г., Ким Де-джунг казва:

“Когато говорим за любовта на Бога, ние трябва да помним, че първо Той ни обикна, като сътвори света и го остави на нашите грижи. Впоследствие Бог изпрати при нас своя единороден Син, за да разпространи Евангелието, и в крайна сметка Бог отвори пред нас пътя към спасението от греховете ни чрез саможертвата на Иисус – невинният Божи Син. Чрез възкресението на Иисус, Бог ни даде надеждата за вечен живот. Бог е с теб във всеки един миг. Той те обича и всичко тъмно и светло в твоя живот Той превръща в Добро, когато ти наистина вярваш в Него и Му се подчиняваш.” (KIM DAE-JUNG, “Prison Writings”, Berkeley, University of California Press, 1987).


5♦ “Нашето бъдеще принадлежи на свободата. Когато защитаваме свободата, ние всъщност защитаваме Бога, който е вложил любовта към свободата във всички нас. Когато подкрепяме свободата, ние укрепваме нашето собствено достойнство.” (KIM DAE-JUNG 1999).
♦♦♦♦♦♦♦

48. АДОЛФО ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, Нобелов лауреат за мир

Аржентинският професор по архитектура Адолфо Перес Ескивел (род. 1931) е удостоен с Нобеловата награда за 1980 “за своята борба срещу военната диктатура в Аржентина и за своя принос към борбата за човешки права и демокрация в Латинска Америка”. През 60-те години на ХХ-ти век Перес Ескивел става един от лидерите на Християнското движение за граждански права в Латинска Америка. През 1971 той основава организацията “Служение за мир и справедливост” – обединение на различни католически съюзи в помощ на бедните и репресираните. През 1974 той изоставя своята работа като професор по архитектура и се отдава изцяло на борбата за човешки права. Заради политическата си дейност Перес Ескивел много пъти е арестуван и е подлаган на мъчения в аржентинските затвори. След като получава Нобеловата награда, той дарява сумата от наградата на църкви и агенции за подпомагане на бедните. Понастоящем Адолфо Перес Ескивел живее в Буенос Айрес и все още е начело на организацията “Служение за мир и справедливост”.


♦♦♦
1♦ В своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) проф. Перес Ескивел казва:

“Убеден съм, че християнската сила на ненасилието ни изправя пред един избор, който разкрива пред нас нови и необозрими перспективи. Този избор възвеличава най-значимата християнска ценност – достойнството на всяко човешко същество – святото, трансцендентално и ненакърнимо достойнство, което принадлежи на всеки човек. Защото всеки човек е дете на Бога и брат на Христос, а поради това и наш собствен брат.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).


2♦ На въпроса на “Denver Catholic Register” (2001): “През 1977 Вие се озовахте в затвора заради Вашата борба срещу военната диктатура в Аржентина. Какво Ви даваше сила да понесете мъченията, на които бяхте подложен там?”, Перес Ескивел отговаря:

“За мен жизнено важна беше молитвата. Тогава аз започнах да разбирам своята вяра посредством болката и страданията, които преживях. Обикновено нашето разбиране за вярата е доста абстрактно и нереално, но тогава аз започнах наистина да разбирам своята вяра и да я преживявам реално, именно защото изпитвах страдания и болка, защото бях на ръба. За мен това беше един мъчителен процес.

Тогава ме терзаеха болезнени въпроси, защото хората, които ме измъчваха, също наричаха себе си християни и всички техни престъпления бяха извършени в името на така наречената ‘Западна християнска цивилизация’.

За мен беше изключително трудно и ми беше нужно много време, за да мога да разбера думите на Христос, които Той произнася на кръста: ‘Отче, прости им, защото те не знаят какво правят’. Беше ми нужно много време и много размишления, за да мога да разбера смисъла на тези Христови думи, а именно, че мъчителите не осъзнават, че човекът, когото измъчват, е всъщност техен собствен брат.” (ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, цитиран в Bledsoe 2001).


3♦ “Свободата е една уникална и неприкосновена възможност, която е предоставена на всички хора. Чрез свободата ние можем да изградим една човешка общност, която насърчава хората да общуват пълноценно със света, със своите братя и сестри, и с Бога.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Lecture).
4♦ “Изключително важни за мен са спокойствието и вътрешният мир, които молитвата ми дава, за да мога да се вслушвам в безмълвието на Бога, който ни говори в нашия личен живот и в нашата история, и ни разказва за силата на любовта.

Вярата ни в Христос и в човечеството задължава всички нас да вложим скромните си усилия в изграждането на един по-справедлив и по-хуманен свят. Аз вярвам, че един такъв свят е възможен.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).


5♦ Перес Ескивел завършва своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) с думите:

“Призовавайки силата на Иисус Христос, Нашият Господ, аз бих искал да споделя с вас, с моя народ и с целия свят това, което Христос ни учеше в Своята прочута проповед на планината:



Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен.

Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. [Евангелие от Матей 5: 3-14].” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).
♦♦♦♦♦♦♦

49. НАТАН СЬОДЕРБЛУМ, Нобелов лауреат за мир

Шведският професор по теология Натан Сьодерблум (1866-1931) получава Нобеловата награда за 1930 “за своя принос към световния мир и религиозната толерантност между народите”. През 1892 Сьодерблум завършва университета в Упсала, където учи теология и история на религията. От 1894 до 1901 Сьодерблум служи като свещеник в Шведската лутеранска църква в Париж. През 1901 той защитава докторат по теология в Парижкия университет (Сорбоната). От 1901 до 1914 той е професор по теология и история на религията в университетите в Упсала и Лайпциг. От 1914 до 1931 Сьодерблум е архиепископ на Упсала и е начело на Шведската църква. По време на Първата световна война той организира хуманитарни операции за подпомагане на военнопленниците и бежанците в много държави.


♦♦♦
1♦ “Господи, моля Те

бъди пред нас, за да ни водиш,

бъди зад нас, за да ни вдъхваш смелост,

бъди под нас, за да ни възвисяваш,

бъди над нас, за да ни благославяш,

бъди около нас, за да ни пазиш,

бъди в нас, за да можем с душа и тяло

да Ти служим и да прославяме Твоето име.”

(СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Etchegaray 2000, 4).
2♦ “Претенцията на Християнството за уникалност и за абсолютна истинност се корени в уникалността на самото Библейско Откровение. Християнската религия наследява тази претенция от Юдаизма. Никъде в другите световни религии няма да открием подобна претенция, която е характерна за автентичното Християнство от самото му създаване. Всички други религии са не просто толерантни, те са еклектични и безпринципни, защото съдържат разнородни и противоречиви идеи. Срещу всички подобни идеи Християнството изправя Истината.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Philip 1999).
3♦ “Ние трябва да се борим срещу църковните разколи, срещу влудяващите ни страхове, срещу Мамона – безпощадният бог на парите, срещу озлоблението и несправедливостта; ние трябва да се борим, за да възтържествува мира. Тази борба трябва да бъде насочена преди всичко срещу примитивния човек, живеещ вътре в нас. Нетърпеливите умове може би ще решат, че тази борба е безнадеждна, старомодна и обречена. Но ние трябва да приемем реалността такава, каквато е: мирът ще възтържествува в този свят, едва когато върховенството на Бога завладее сърцата на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Thee 1995, 245).
4♦ “Величието на Христос се състои не само в това, че Той създаде морални правила и доктрини, които не са зависими от конкретните условия на неговата културна епоха и които не могат да станат старомодни и излишни. Неговото истинско величие се състои в това, че Той ни даде Себе Си, Той ни даде Своята личност и повелята да бъдем състрадателни, повеля, която ще бъде вечно валидна и никога няма да бъде осуетена от късогледството на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).
5♦ “Великата мисия на Християнската общност да бъде солта на земята и светлината на света трябва да бъде осъществена от Евангелската църква по един духовен начин, посредством нейните проповеди и нейния личен пример. Църквата е длъжна да бъде будната съвест на човечеството.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).
Основни произведения на Сьодерблум:

- Söderblom, Nathan. Christian Fellowship: The United Life and Work of Christendom. New York, Revell, 1923.

- Söderblom, Nathan. The Church and Peace. Oxford, Clarendon Press, 1929.

- Söderblom, Nathan. The Living God: Basal Forms of Personal Religion. The Gifford Lectures. London, Oxford University Press, 1933.

- Söderblom, Nathan. The Nature of Revelation. Edited by Edgar M. Carlson. Philadelphia, Fortress Press, 1966.
♦♦♦♦♦♦♦

50. ДЖОН МОТ, Нобелов лауреат за мир

Джон Мот (1865-1955) е удостоен с Нобеловата награда за 1946 “за своята хуманитарна дейност по време на Първата и Втората световна война и за своя принос към международното мисионерско движение”. През 1888 Джон Мот завършва Корнелския университет в Ню Йорк, където учи история, политически науки и философия. От 1888 до 1915 Мот е председател на междуколежанския комитет на Младежката християнска асоциация в САЩ и Канада. От 1915 до 1928 той оглавява Студентското доброволно движение за християнски мисии по света. Той е основател на Студентските християнски движения в Индия, Китай, Япония, Австралия, Близкия изток и Европа. От 1926 до 1937 Мот е президент на Световната младежка християнска асоциация. По време на двете световни войни Мот създава финансови фондове за подпомагане на военнопленниците и бежанците в европейските държави.


♦♦♦
1♦ “Библията ни учи, че хората могат да бъдат спасени единствено чрез Иисус Христос. Единствено Христос може да ни спаси от прокобата на греха и неизбежното наказание. Смъртта на Христос направи възможно нашето спасение.

В Библията са описани условията, при които ние можем да бъдем спасени. Бог е избрал да съобщи тези условия на човечеството посредством обикновени хора – християнските проповедници. Ние християните сме длъжни да проповядваме християнските истини на всяко човешко същество.

Следователно най-изгарящият въпрос за всеки християнин е: Ще позволим ли стотици милиони наши съвременници, които се нуждаят от Христос и от Неговата помощ, да си отидат от този свят, без да сме им дали възможност да опознаят Нашия Господ?” (ДЖОН МОТ, цитиран в “Classics of Christian Missions”, Francis DuBose – editor, Nashville, Tennessee, Broadman Press, 1979).
2♦ “Ако вярваме, че Новият Завет е Истината, ние сме длъжни да го разпространяваме сред всички хора. А ако не вярваме, че той е истинен, тогава нека да го захвърлим. Среден път няма. Следователно, или трябва да го проповядваме навсякъде, или трябва да го захвърлим; всичко останало е лицемерие.” (JOHN R. MOTT, “The Pastor and Modern Missions: A Plea for Leadership in World Evangelization”, New York, Student Volunteer Movement, 1904).
3♦ “Всички хора се нуждаят от Христос. Ние познаваме Христос и сме длъжни да запознаем всички хора с Него. Да осъзнаваме нашия дълг и да не го изпълняваме е грях. Ако упорстваме в нашия грях, ще погинем духовно. Нашият дълг е да проповядваме Християнството и ако не го изпълняваме, ние подпомагаме духовната смърт на човечеството.” (MOTT 1904).
4♦ “Главната цел на Християнската Църква и на всяка друга институция, посветила се на Царството Божие, е да увещава хората да отдадат живота си на Христос – нашият Господ и Спасител. Най-плодотворният път към постигането на тази цел е да убедим всеки отделен човек да приеме съзнателно Христос като свой Господ. Най-тежката отговорност, най-висшата привилегия и най-голямата радост за всеки християнин е да може да повлияе на хората да поискат да подражават и да служат на Христос.” (JOHN R. MOTT, “The Larger Evangelism”, New York, Abingdon-Cokesbury Press, 1944).
5♦ “Най-голямото нещастие в историята на Християнската Църква е фактът, че днес християните са се отдали на егоизма, на материалния разкош, на апатията и примитивните идеали. Ако Църквата не успее да насочи християните отново към висшите духовни ценности и идеали, тази парализираща деградация постепенно ще ни унищожи.” (MOTT 1904).
6♦ “Ние християните трябва да сме абсолютно искрени, когато проповядваме учението на Иисус Христос. Атеистите са изключително настървени да открият у нас лицемерна набожност. Ние трябва да говорим само за това, което знаем и за това, в което наистина вярваме. Думите имат сила, само когато отговарят на реалността.

Всички ние знаем простата истина, че за да извадим един човек, който потъва в плаващи пясъци, самите ние трябва да сме стъпили на твърда земя. Ако искаме да насочим някого към Христос, самите ние трябва да сме уверени, че Иисус е наш Спасител и че изкушенията, грехът и страхът вече нямат власт над нас.” (MOTT 1944).


Основни произведения на Джон Мот:

- Mott, John. Liberating the Lay Forces of Christianity. London, Student Christian Movement Press, 1932.

- Mott, John. The Present-Day Summons to the World Mission of Christianity. London, Student Christian Movement Press, 1932.

- Mott, John. Addresses and Papers of John R. Mott. 6 vols. New York, Association Press, 1946-1947.


♦♦♦♦♦♦♦

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА

(16 - 20 ВЕК)
В Част Първа на тази книга бяха представени учени-нобелисти, живели през 20-ти и 21-ви век, а в тази част ще направим една ретроспекция на религиозните възгледи на създателите на модерната наука, живели от 16-ти до 20-ти век.
1. ИСАК НЮТОН (1642-1727) – основател на класическата физика и откривател на диференциалното и интегралното смятане

Според Енциклопедия Британика (1997) “Сър Исак Нютон е кулминационната фигура в Научната революция на 17-ти век”. Нютон има основополагащ принос в теоретичната физика, математиката, оптиката и астрономията; той открива и формулира универсалния закон за гравитацията. Всепризнат е за най-великия учен на всички времена.


♦♦♦
1♦ В края на своя фундаментален научен труд “Philosophiae Naturalis Principia Mathematica” (London, 1687) Нютон пише:

“Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество.

Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.” (NEWTON 1687).
2♦ “Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.” (NEWTON 1687, “Principia Mathematica”).
3♦ “Бог е сътворил този свят и по един невидим начин властва над всичко. Бог изисква от нас да Го обичаме и да се покланяме само на Него и на никой друг. Бог ни е заповядал да почитаме нашите родители и предци, да обичаме нашите ближни както себе си, да бъдем умерени, справедливи и добри, да бъдем милостиви дори и към дивите зверове. И чрез същата сила, чрез която Той е дал живот на всички живи същества, Той ще възкреси всички мъртви, както възкреси нашия Спасител Иисус Христос, Който се възнесе на Небето, за да получи Своето Царство и да подготви място за нас.

Иисус Христос е по величие най-близо до Бога и трябва да бъде обожаван от нас като Агнец Божи. Христос ни изпрати Светия Дух, за да ни утешава тук на земята. Христос накрая ще се върне, за да властва над нас и за да съди всички мъртви. Тогава Той ще предаде Своето Царство на Бог-Отец и ще отнесе спасените на мястото, което е приготвил за тях, а осъдените ще отпрати другаде, за да си получат заслуженото.” (НЮТОН, цитиран в “Memoirs of the Life, Writings, and Discoveries of Sir Isaac Newton” by Sir David Brewster, Edinburgh, Thomas Constable and Co., 1855, Vol. II, 354).


4♦ “Не се страхувайте да проповядвате Християнската истина. Защото ако се страхувате, вие може да станете камък за препъване на другите и да споделите съдбата на онези еврейски водачи, които са повярвали в Христос, но са се страхували да споделят вярата си, за да не бъдат изгонени от Синагогата. Поради това не се срамувайте от истината, а я проповядвайте открито; опитвайте се да убеждавате своите ближни в Християнската истина, за да наследите по време на Възкресението обещанията, описани в книгата на пророк Даниил (12:3), че онези, които обръщат хората към правдата, ще блестят като звездите за вечни времена. И се радвайте, ако се окаже, че сте достойни да пострадате по някакъв начин или ако пострада вашата репутация, заради това, че проповядвате Евангелието, защото тогава ще бъде голяма вашата награда във вечността.” (НЮТОН, цитиран в “The Religion of Sir Isaac Newton”, Frank E. Manuel – editor, London, Oxford University Press, 1974, 110ff).
5♦ “Има ли все още хора, които не се поддават на гнева си и не търсят отмъщение, които не се бунтуват срещу честните владетели и не злословят срещу тях, има ли все още хора, които не постъпват нечестно, не лъжат, не ругаят, не употребяват името на Бога напразно, които не са горделиви и себелюбиви, не са завистливи и покварени? Има ли все още хора, които живеят като първите християни и обичат Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и сила, има ли хора, които обичат ближните си както себе си и не са водени от преходните моди и от светските принципи на мнозинството?

Страхувам се, че съществуват твърде малко такива хора, чиято праведност надминава праведността на книжниците и фарисеите.” (НЮТОН, цитиран в “The Religion of Sir Isaac Newton”, Frank E. Manuel – editor, London, Oxford University Press, 1974, 109ff).


6♦ “Аз намирам много повече сигурни знаци за автентичност в Библията, отколкото в която и да е светска история на човечеството.” (НЮТОН, цитиран в Morris 1982, 26).
7♦ “Бог е дал пророчествата в Стария и Новия Завет, не просто за да задоволи любопитството на хората, като им осигури възможност да знаят нещата предварително, а за да могат хората да разпознаят намесата на Божието Провидение, когато тези пророчества се сбъднат. Защото сбъдването на пророчества, които са написани преди много векове, е неоспорим аргумент, че светът се управлява от Божието Провидение.” (ISAAC NEWTON, “Observations upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypse of St. John”, Montana, USA, Kessinger Publishing, 2003, part 2, ch.1).
8♦ “Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже, и я изследвам всеки ден.” (НЮТОН, цитиран в Tiner 1975).
9♦ “Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи.

Нима е случайно това, че лявата половина и дясната половина на всички птици, животни и хора са оформени симетрично? Нима е случайно това, че всички тези живи същества и вляво, и вдясно, имат по едно око, по едно ухо, но не повече, че имат нос с две симетрични ноздри, че имат по една ръка или крило, и по един крак, но не повече? Нима е възможно тази подреденост и закономерност да възникне без замисъла и изобретателността на един Всемогъщ Творец?

Нима е случайно това, че очите на всички живи същества са прозрачни в своята сърцевина, че всъщност те са единствените прозрачни телесни органи, че са обвити с твърда прозрачна обвивка, че са изпълнени с прозрачна течност, че имат по една кристаловидна леща и една зеница пред нея? И всички тези части на окото са толкова изящно сътворени, че нито един майстор не може да ги направи по-съвършени. Нима сляпата случайност е знаела за съществуването на светлината и на законите за пречупване на светлинните лъчи? Нима сляпата случайност е тази, която е сътворила по най-прецизния начин очите на всички живи същества, за да могат те да използват светлината?

Тези и други подобни размишления винаги ще подтикват човечеството да вярва, че има едно Всемогъщо Същество, което е сътворило всички неща, което господства над всичко и към което трябва да изпитваме страхопочитание.

Ето защо ние трябва да признаем съществуването на един Бог – безкраен, вечен, всеприсъстващ, всезнаещ, всесилен, Творец на всички неща, най-мъдър, най-справедлив, най-благ и най-свят. Ние трябва да Го обичаме, да се страхуваме от Него, да Го почитаме, да Му се доверяваме, да отправяме към Него молитвите си и благодарността си, да Го възхваляваме, да се прекланяме пред Неговото име, да се подчиняваме на Неговите заповеди.” (НЮТОН, цитиран в “Memoirs of the Life, Writings, and Discoveries of Sir Isaac Newton” by Sir David Brewster, Edinburgh, Thomas Constable and Co., 1855, Vol. II, 347-348).
10♦ “Както слепият човек няма никаква представа за цветовете, така и ние нямаме никаква идея за начина, по който всезнаещият Бог възприема и разбира всички неща. Бог е напълно безтелесен; ето защо Той не може да бъде нито видян, нито чут, нито докоснат. Той не бива да бъде почитан и изобразяван чрез някакви телесни образи или идоли. Ние имаме някаква идея за качествата на Бога, но каква е Неговата истинска същност ние не знаем.” (НЮТОН, цитиран в “God - Seen through the Eyes of the Greatest Minds” by Michael Caputo, Louisiana, Howard Publishing, 2000, 89).
11♦ “Ние познаваме Бога единствено посредством Неговите превъзходни и мъдро изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога заради Неговите съвършенства, благоговеем пред Него заради Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги.” (НЮТОН, цитиран в Caputo 2000, 89).
♦♦♦♦♦♦♦

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница