50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”


ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ (1564-1642) – астроном, математик и изобретател, основател на експерименталната физика



страница9/11
Дата22.07.2016
Размер2.39 Mb.
#380
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
    Навигация на страницата:
  • НАУКИ

2. ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ (1564-1642) – астроном, математик и изобретател, основател на експерименталната физика
♦♦♦
1♦ “Главната цел на Библията е преклонението пред Бога и спасението на душите.

И Библията, и природата са сътворени от Бога; Библията е вдъхновена и продиктувана от Светия Дух, а природата е всъщност най-покорната изпълнителка на Божиите Заповеди.

Чрез природните творения Бог разкрива Себе Си по също толкова възхитителен начин, колкото и чрез свещените слова на Библията.” (GALILEO GALILEI, “The Galileo Affair”, Berkeley, University of California Press, 1989, 93).
2♦ “При Господ, пред Когото се прекланям с благодарност

и Който със Своя поглед управлява небесата,

при Него аз се връщам уморен, но пълен с живот.”

(ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).


3♦ “Стотици пасажи от Святата Библия ни учат, че славата и величието на всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения и могат да бъдат прочетени в отворената книга на небесата.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Cantore 1985).
4♦ “Когато размишлявам върху многобройните прекрасни неща, които хората са разбрали, открили и сътворили, аз осъзнавам все по-ясно, че човешкият разум е творение на Бога, и то едно от най-съвършените.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).
5♦ “Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса.” (ГАЛИЛЕЙ 1992, 72).
6♦ “Святата Библия не може да греши и заповедите, които се съдържат в нея, са абсолютно истинни и ненарушими. Склонни да грешат, и то по много начини, са тълкувателите и интерпретаторите на Библията.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Ross 1991, 20).
♦♦♦♦♦♦♦

3. НИКОЛАЙ КОПЕРНИК (1473-1543) – астроном, математик и лекар, създател на хелиоцентричната космология
♦♦♦
1♦ “Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговата мъдрост, величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието.” (КОПЕРНИК, цитиран в “The Glory of the Stars” by Merlin Neff, California, Pacific Press Publishing Association, 1952, 191-192).
2♦ “Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Tе само за онази милост, която подари на разбойника на кръста.” (КОПЕРНИК, цитиран в Trepatschko 1994, Vol. 44).
3♦ Преди да публикува своята прочута Хелиоцентрична теория, Коперник пише:

“Моля се, дано Всемогъщият и Всемилостив Бог да погледне благосклонно към моето дръзко научно начинание и дано Той да ми вдъхне сили да пренеса този труд, който започнах, по правилния път до предначертаната цел.” (NICOLAUS COPERNICUS, “Three Copernican Treatises”, New York, Dover Publications, 2004, 186).


4♦ В своя революционен труд “De revolutionibus orbium caelestium” (“За въртенето на небесните сфери”, 1543), Коперник пише:

“Кой – след като е изследвал с прилежно съзерцание нещата, които са установени по най-съвършения ред и са управлявани от Божието Провидение – не би прогледнал за това, което е наистина добро, и не би се възхитил на Твореца на всички неща, в Когото е цялото щастие и всяко благо?” (COPERNICUS 1873, 10-11).


♦♦♦♦♦♦♦

4. ЙОХАНЕС КЕПЛЕР (1571-1630) – основател на физическата астрономия и на модерната оптика, откривател на законите за движението на планетите
♦♦♦
1♦ “О, Ти, Който чрез светлината на природата усилваш в нас копнежа за светлината на Твоята благодат, за да можем чрез тази благодат да достигнем до светлината на Твоето величие, благодаря Ти, Боже, Създателю мой, че си ми дал тази радост да се наслаждавам на Твоето Творение и да се възхищавам на делата на Твоите ръце.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Kepler: Four Hundred Years” by Arthur Beer and Peter Beer, Oxford, Pergamon Press, 1975, 526).
2♦ “Светът на природата, светът на човека и светът на Бога – всички те са в хармония помежду си. Ние виждаме как Бог, като един архитект, е сътворил света според реда и мярата, и пак според тях е изчислил всичко.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Johannes Kepler” by John Tiner, Michigan, Mott Media, 1977, 172).
3♦ “Велик е нашият Господ, огромна е Неговата сила и неизмерима е Неговата мъдрост. Хвалете Го небеса, хвалете Го и вие слънце, планети и луна.

Хвали Господа – нашият Творец – и ти, моя душа, докато те има; защото от Него, чрез Него и в Него е всичко.

За Него да бъде хвалението, честта и славата во веки веков. Амин.” (КЕПЛЕР, цитиран в Caputo 2000, 87).
4♦ След като открива законите за движението на планетите и по този начин потвърждава Хелиоцентричната теория на Коперник, Кеплер пише през 1595:

“Вярвам, че чрез Божията намеса аз постигнах изведнъж онова, което в миналото не успявах да постигна, въпреки моите огромни усилия. Твърдо вярвам в това, защото не спирах да се моля на Бога да позволи моят план да успее.

Никога няма да мога да опиша с думи радостта, която ми донесе това мое научно откритие.

Още след първите надежди за успех вече не съжалявах за загубеното време; вече никаква работа не можеше да ме изтощи; вече не отлагах нито едно изчисление, колкото и трудно да беше то. Аз прекарвах дни и нощи в безкрайни изчисления до онзи решителен момент, в който най-сетне щеше да се разбере, дали моите резултати са в съгласие с орбитите на Коперник или, напротив, ветровете щяха да отвеят радостта ми.

В края на краищата, когато осъзнах, че съм достигнал до истината за нещата, аз обещах на Всемогъщия и Всемилостив Бог, че веднага ще публикувам това изумително доказателство за Неговата мъдрост.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Kepler” by Max Caspar, New York, Dover Publications, 1993, 62-63).
5♦ “Колко са щастливи тези, на които е дадена възможност чрез тяхната работа и изследвания да се издигат до небето! Те виждат там горе Творението на Бога, и съзерцавайки го, се изпълват с радости и щастие!” (КЕПЛЕР, цитиран в Пеев 1992, 67).
6♦ “Тъй като по отношение на Природата ние астрономите сме свещеници на всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим единствено за славата на Бога.” (КЕПЛЕР, цитиран в Morris 1982, 11).
♦♦♦♦♦♦♦

5. ДЖОРДАНО БРУНО (1548-1600) – астроном и математик, създател на теорията за безкрайната Вселена

Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.


♦♦♦
1♦ “Божията мъдрост е отпечатана най-ясно върху повърхността и телата на всички сътворени неща; и е вярно, че отвсякъде мъдростта се провиква към нас и от всички страни се чува нейният глас. Защото не са ли глас и ехо на мъдростта всички тези красиви неща, които виждаме – звездите, животните и природните обекти? Не са ли те творения на Бога, които изразяват Неговото величествено Провидение, в което като в книга можем да прочетем историята на Божията сила, мъдрост и доброта? Невидимата същност на Бога ни се разкрива посредством видимите и познаваеми Божии творения. И всичко това ние сме научили от Библията.” (БРУНО, цитиран в “Giordano Bruno: His Life and Thought” by Dorothea Singer, New York, Henry Schuman Inc., 1950, 60-61).
2♦ “Единният и безкрайният Творец е абсолютно съвършен в простотата си и сам по себе си; Той не би могъл да бъде по-велик или по-добър.

Той властва над цялото пространство и единствено безкрайността може да бъде Негов съвършен образ или подобие.” (БРУНО, цитиран в Singer 1950, 61).


3♦ “Ние търсим Бога в неизменните и непоклатими закони на природата, и в благоговейното настроение на нашата душа, която се ръководи от тези закони; ние търсим Бога в блясъка на слънцето, в красотата на нещата, произхождащи от лоното на нашата майка земя, в истинския отблясък на Божията същност – безбройните съзвездия, светещи в неизмеримото пространство на единното небе.” (БРУНО 1996).
4♦ “Бог – този всепотенциален Ум – наистина ще ни изпрати мъдрост, но каква? Той ще ни изпрати само такава мъдрост, която е разбираема за нашия човешки ум, който живее тук – в сянката на светлината.” (БРУНО, цитиран в Singer 1950, 59-60).
5♦ “Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява.” (БРУНО, цитиран в Haeckel 1895, 78).
♦♦♦♦♦♦♦

6. ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452-1519) – физик, анатом, математик, изобретател и художник, създател на науката хидравлика

Леонардо да Винчи е един от най-гениалните изобретатели на всички времена. Той е изобретил подводницата, самолета, парашута, хеликоптера и мн. др.


♦♦♦
1♦ “Подчинявам се на Тебе, Боже, преди всичко заради любовта, която аз – с целия си разум – би следвало да Ти даря и същевременно заради това, че Ти си пълновластен господар на нашия живот.” (LEONARDO DA VINCI, “The Notebooks of Leonardo da Vinci”, New York, Dover Publications, 1970, № 1132).
2♦ “Както Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие, така и художникът създава своите картини, които винаги носят отпечатъка на твореца, който ги е създал.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Nardini 1999, 31).
3♦ “Вие мислите, че тялото е едно прекрасно творение. Но в действителност то е нищо в сравнение с душата, която го населява. Душата е творението на Бога.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Caputo 2000, 8).
4♦ “Лъжата е нещо толкова злокобно, че дори ако чрез нея възхваляваме Божествените неща, тя би отнела част от славата на Бога. А истината е толкова съвършена, че ако чрез нея възхваляваме дори и малките неща, те стават величествени и прекрасни.” (DA VINCI 1970, № 1168).
♦♦♦♦♦♦♦

7. ФРАНСИС БЕЙКЪН (1561-1626) – създател на научния индуктивен метод и на първата систематична класификация на науките
♦♦♦
1♦ “Има две книги, които са ни дадени, за да ги изучаваме и за да ни предпазват от грешки: първата книга е Библията, която ни разкрива волята на Бога, а втората е книгата на Природата, която съдържа всички творения на Бога и изразява Неговата сила.” (БЕЙКЪН, цитиран в Morris 1982, 13-14).
2♦ “Вярно е, че една не много задълбочена философия насочва човешкия ум към атеизма, но задълбочаването във философията го връща обратно към религията. Когато човешкият ум разглежда разпръснатите причини на нещата, той може да остане при тях и да не отиде по-надълбоко, но когато види, че те са тясно свързани помежду си и образуват верига, тогава той непременно ще се обърне към Провидението и Бога.” (FRANCIS BACON, “The Essays of Lord Bacon”, London, Longman and Green, 1875, 64).
3♦ “Съществуването на Бога се отрича само от тези, за които е изгодно Той да не съществува. Нищо не показва по-добре, че безбожието е по-скоро на устата, отколкото в душата на хората, от това, че безбожниците постоянно изказват мнението си, сякаш сами не са твърдо убедени в своето безбожие и биха се радвали да бъдат подкрепени от одобрението на други хора.

А ако те наистина смятат, че Бог не съществува, защо тогава се безпокоят?” (BACON 1875, 64-65).


4♦ “Тези, които отричат Бога, убиват благородното у човека; защото безспорно човекът е близо до животните по отношение на своето телесно устройство и ако не е близо до Бога по дух, човекът става едно долно и презряно същество.” (BACON 1875, 65-66).
♦♦♦♦♦♦♦

8. РЕНЕ ДЕКАРТ (1596-1650) – физик, математик и физиолог, създател на аналитичната геометрия и на модерната философия

Декарт е основател на модерната математика; той има значителен принос към развитието на физиката и неврофизиологията. Всепризнат е за един от главните архитекти на съвременната научна епоха.


♦♦♦
1♦ В началото на книгата си “Размишления върху първата философия” Декарт пише:

“Винаги съм смятал, че тези две неща – съществуването на Бога и безсмъртието на душата – са най-важните измежду онези, които трябва да бъдат доказани по-скоро с доводите на философията, отколкото на теологията. Защото, макар за нас, вярващите, да е достатъчно да вярваме, че Бог съществува и че човешката душа съвсем не умира заедно с тялото, без съмнение изглежда невъзможно да убедим някога невярващите в истинността на която и да е религия, нито дори в която и да е морална добродетел, ако преди това не им докажем тези две неща чрез философията.

А понеже в този живот често се предлагат по-големи награди за пороците, отколкото за добродетелите, повечето хора ще предпочетат пороците пред добродетелите, ако в душите им няма страх от Бога и от очакването на един отвъден живот.” (DESCARTES 1901, “Meditations”).
2♦ “Аз разбирам съвършено ясно, че сигурността и истинността на всяка наука зависи единствено от познаването на истинския Бог. Tака че аз не можех да имам съвършено знание за нито едно нещо, преди да опозная Бога.

Но сега, когато Го познавам, аз вече притежавам средството да се сдобия със съвършено знание за безкрайно много неща.” (DESCARTES 1901, Meditation V).


3♦ “Трябва да вярваме във всичко, което Бог ни е открил, макар то да превишава възможностите на нашия ум.” (ДЕКАРТ 1993, № 743).
4♦ “От морална гледна точка, мисълта, че Бог е създал всички неща за нас, е благочестива и добра, понеже ни подтиква да Го обичаме още повече и да Му въздадем благодарност за толкова благодеяния.” (ДЕКАРТ 1993, № 982).
♦♦♦♦♦♦♦

9. БЛЕЗ ПАСКАЛ (1623-1662) – физик, математик и изобретател, основател на хидродинамиката и хидростатиката, създател на теорията на вероятностите

На 13-годишна възраст Блез Паскал, без ничия помощ, открива първите 32 теореми на Евклидовата геометрия. На 16-годишна възраст той доказва една от основните теореми на проективната геометрия – т.нар. “теорема на Паскал”. На 18-годишна възраст изобретява първия цифров калкулатор; след още няколко години доказва съществуването на атмосферното налягане и изобретява барометъра. Паскал умира на 39 години.


♦♦♦
1♦ В своята забележителна книга “Мисли” Паскал пише:

“Хората презират религията, ненавиждат я, дори ако тя почива на истината.

За да се борим срещу това, трябва най-напред да покажем, че религията съвсем не противоречи на разума, че тя заслужава уважение, и да изтъкнем с какво тя го е заслужила.

Трябва да покажем, че религията е достойна за любов, та поне на добрите хора да се прииска тя да отговаря на истината; и чак после трябва да започнем да доказваме нейната истинност.

Религията е достойна за уважение, защото познава истинската същност на човека, и е достойна за любов, защото му обещава истинско щастие. Нека се отнасяме със съжаление спрямо невярващите. Те и без това са нещастни, щом не вярват. Не би трябвало да ги хулим.

Нека поне да научат каква е религията, срещу която се борят, преди да я нападат.” (PASCAL 1910, № 187-189).


2♦ “Ние познаваме Бога единствено чрез Иисус Христос. Без този посредник всяко общуване с Бога ни е отнето; чрез Христос опознаваме Бога. Всички, които са претендирали, че познават Бога, и са доказвали съществуването Му без Иисус Христос, са си служили с неубедителни доводи.

Но за да докажем Божествеността на Христос, ние разполагаме с библейските пророчества, които са солидни и осезаеми доказателства. И тъй като тези пророчества са се сбъднали в живота на Христос и истинността им е потвърдена, те са вън от всяко съмнение и доказват Божествеността на Христос. Следователно в Него и чрез Него ние познаваме Бога.” (PASCAL 1910, № 547).


3♦ “Единствено чрез Иисус Христос познаваме не само Бога, но и себе си. Само чрез Иисус Христос познаваме живота и смъртта. Извън Него не знаем какво представляват животът, смъртта и Бог, не знаем и какво представляваме самите ние.

Без Евангелието, посветено изключително на Иисус Христос, ние не знаем нищо и виждаме само мрак и хаос в природата на Бога и в собствената си природа.” (PASCAL 1910, № 548).


4♦ “Иисус Христос е Бог, до Когото се приближаваме без гордост и пред Когото се смиряваме без отчаяние.” (PASCAL 1910, № 528).
5♦ “Без Иисус Христос човек затъва в пороци и нещастие. Чрез Него човекът се освобождава от пороците и отчаянието. В Иисус Христос е цялата нашата добродетел и цялото наше щастие. Извън Него има само поквара, заблуди, мрак, смърт и отчаяние.” (PASCAL 1910, № 546; виж Паскал 1987).
6♦ “Познаването на Бога, без осъзнаването на собствената ни окаяност, поражда гордост. Осъзнаването на собствената ни окаяност, без познаването на Бога, поражда отчаяние. Познаването на Иисус Христос помирява тези две крайности, защото чрез Него научаваме и за Бога, и за нашата окаяност.” (PASCAL 1910, № 527).
7♦ “Странна е Християнската религия. Тя повелява на човека да осъзнае, че е порочен и дори отвратителен, и същевременно му повелява да се стреми да стане подобен на Бога. Ако пренебрегнем една от тези две повели, тогава възвисяването на човека до Бога би превърнало човека в едно ужасно суетно и високомерно същество, а принизяването му би го превърнало в едно ужасно презряно същество.” (PASCAL 1910, № 537).
♦♦♦♦♦♦♦

10. МАЙКЪЛ ФАРАДЕЙ (1791-1867) – физик и химик, основател на електрониката, откривател на електромагнитната индукция и на законите за електролизата

Сър Майкъл Фарадей е най-знаменитият физик-експериментатор на 19-ти век; той е създател на електромагнитната теория на полето и е изобретател на електромотора, трансформатора и динамото.


♦♦♦
1♦ “Аз се прекланям пред Него, Който е Господ на всички неща и се надявам Той да ме съхрани до деня на възкресението, както е според Неговото Свещено Писание и според великите и скъпоценни обещания, съгласно които Неговите избраници ще станат част от Божията същност.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в “The Life and Letters of Faraday” by Henry Jones, London, Longmans, 1870, 471).
2♦ “И така, братя, ние трябва да ценим привилегията, че познаваме истината за Бога, много повече от всяко друго нещо, което можем да имаме в този свят. Колкото повече осъзнаваме, че съвършенството на Божия закон се осъществява в Христос, толкова повече трябва да благодарим на Бога за Неговите неописуеми дарове.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Eichman 1993, 93-94).
3♦ В едно от последните си писма до един свой приятел Фарадей пише:

“Независимо че моите жизнени сили вече ме напускат, аз съм благодарен, че добрата надежда е все още в мен; затова да съзерцавам смъртта за мен е утеха, а не страх. Този душевен покой е със сигурност дар от Бога и тъй като Бог е Този, Който ни го дава, защо тогава да се страхуваме? Божият неописуем дар – Неговият възлюбен Син – е центърът на тази непоклатима надежда, която е утеха за онези като теб и мен, които се приближават към границата на този живот.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Lindley 2004, 202).


4♦ “Книгата на Природата, която сме длъжни да четем, е написана от ръката на Бога.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Seeger 1983, 101).
5♦ “Въпреки че нашата мисъл за смъртта води след себе си образа на Страшния Съд, а това е образ, който ни плаши много повече от земните житейски проблеми, тази мисъл същевременно води християните и към образа на Онзи, Който умря, беше съден и възкръсна, за да бъдат оправдани всички, които вярват в Него.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Jones 1870, Vol. II, 424).
♦♦♦♦♦♦♦

11. ДЖЕЙМС МАКСУЕЛ (1831-1879) – създател на статистическата термодинамика, откривател на основни закони на електродинамиката

Според Енциклопедия Британика (1997) “Сър Джеймс Максуел е считан от повечето съвременни физици за ученият на 19-ти век, който е оказал най-силно влияние върху физиката на 20-ти век; поради неговия фундаментален принос към модерната наука физиците го смятат за равен на Нютон и Айнщайн.”


♦♦♦
1♦ “Всемогъщи Боже, Ти, Който си сътворил човека по Твой образ и си го направил жива душа, за да може да търси Теб и да властва над Твоите творения, молим Те, научи ни да познаваме делата на Твоите ръце, за да можем да подчиним цялата земя на нашата воля, и подкрепи нашия разум, за да можем да Ти служим; и така, да приемем Твоето благословено Слово, за да вярваме в Онзи, Който Ти изпрати да ни даде знание за спасението и за опрощението на нашите грехове. За всичко това ние Те молим в името на същия Този Иисус Христос – Нашият Господ.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Bowden 1998, 288).
2♦ “Аз мисля, че колкото повече ние заедно участваме в делото на Христос, толкова повече простор се открива пред Него, за да може Той да посее своето слово в нас. Защото Той винаги иска да бъде в единение с нас. Когато се прекланяме пред Бога, ние не сме сами, а сме заедно с нашите братя; и Христос е винаги там, където двама или трима са събрани в Негово име.” (МАКСУЕЛ, цитиран в “The Life of James Clerk Maxwell” by Lewis Campbell, London, Macmillan, 1882, 312).
3♦ В едно писмо до своята жена (декември 1873) Максуел пише:

“Аз съм винаги с теб духом, но има Един, Който е по-близо до теб и до мен, отколкото ние някога можем да бъдем един до друг; и само чрез Него и в Него ние ще можем истински да се опознаем взаимно. Нека се опитаме да изпълним великата тайна, описана в Библията: ‘Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея’ [Ефесяни 5:25]. И едва тогава ние ще намерим нашата правилна позиция спрямо външния свят – спрямо мъжете и жените, които Христос дойде да спаси от греховете им.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Campbell and Garnett 1882, 387).


4♦ В друго писмо до своята жена (23 юни 1864) Максуел пише:

“Помисли за това, което Бог е приготвил за всички онези, които се подчиняват на Неговата правда и искат да приемат Неговия дар. Те трябва да поискат да заприличат на Неговия Син и когато това стане реалност, т.е. когато Бог види, че те приличат на Христос, тогава те вече няма да бъдат съдени и това ще е похвала от самия Бог, чиито присъди са винаги справедливи.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Campbell and Garnett 1882, 338-339).


♦♦♦♦♦♦♦

12. ЛОРД КЕЛВИН (1824-1907) – основател на термодинамиката и енергетиката

Лорд Келвин е формулирал втория закон на термодинамиката; той е създател на термодинамичната температурна скала и на подводната телеграфия.


♦♦♦
1♦ Сър Уилям Томсън (известен като лорд Келвин) завършва своята реч като президент на Британската асоциация за научен напредък с думите:

“Навсякъде около нас ние откриваме изумителни доказателства за съществуването на един интелигентен и добронамерен Божествен замисъл. И дори ако понякога някоя научна или метафизична дилема отклонява временно погледа ни от тези доказателства, те винаги се връщат при нас с неудържима сила и ни показват, че в природата действа една Свободна Воля, и ни учат, че всички живи същества зависят от един вечно съществуващ Творец и Господ.” (KELVIN 1871; виж също Seeger 1985a, 100-101).


2♦ В първата си лекция от своя “Уводен курс в натурфилософията” лорд Келвин казва:

“Ние знаем, че способността да изследваме установените от Бога закони, които поддържат хармонията и стабилността на Неговите творения, е най-благородната привилегия, която Бог е дал на нашия човешки интелект. И колкото по-дълбоки стават нашите прозрения за великолепните дела на Бога, толкова по-силни стават нашите чувства на възхищение и благоговение, когато съзерцаваме тези дела и се опитваме да се доближим до техния Творец.” (КЕЛВИН, цитиран в Seeger 1985a, 99-100).


3♦ В една своя реч пред студентите на Юнивърсити Колидж, Лондон (1 май 1903) лорд Келвин казва:

“Не се страхувайте да бъдете свободомислещи*. Ако се замислите достатъчно задълбочено, вие ще бъдете принудени от науката да се насочите към вярата в Бога, която е фундамент на цялата религия. Тогава ще разберете, че науката е помощник, а не противник на религията.” (КЕЛВИН, цитиран в S. Thompson 1976, 1099).



*Думата свободомислещ (от англ. free-thinker) означава: човек, който по религиозните въпроси отказва да подчини разума си на авторитети.
4♦ “Аз твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление, загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила някакви начини да обясни всички факти в природата, без да се обръща към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено.” (KELVIN 1889).
5♦ “Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с думи.” (КЕЛВИН, цитиран в Bowden 1982, 218).
6♦ “Науката може да помогне твърде малко за осъществяването на целите на нашето общество. Но тя може да направи нещо, което е жизнено важно и фундаментално: тя трябва да покаже, че всичко това, което ние виждаме в света на мъртвата материя и в света на живите организми, не е просто резултат от случайно струпване на атоми.” (KELVIN 1889).
♦♦♦♦♦♦♦

13. РОБЪРТ БОЙЛ (1627-1691) – основател на модерната химия

Сър Робърт Бойл е най-великият учен-експериментатор на 17-ти век; той има фундаментален принос във физиката и пневматиката. Основател е на Кралското научно дружество в Лондон.

Най-значимите религиозни произведения на Робърт Бойл са: “Превъзходството на Теологията в сравнение с Натурфилософията” (1674), “Някои размишления относно стила на Библията” (1661), “Християнският виртуоз” (1690). В своето завещание Бойл оставя финансов фонд за ежегодни научни лекции (които продължават и до днес), посветени “на защитата на Християнската религия и на опровергаването на атеизма”.
♦♦♦
1♦ “Когато с дръзките телескопи аз проучвам старите и новооткритите звезди и планети, когато със съвършените микроскопи наблюдавам неподражаемата изтънченост и невероятното майсторство на природата, когато чрез анатомичните инструменти и чрез светлината на химичните пещи изучавам книгата на природата, тогава аз се виждам принуден да възкликна заедно с Псалмопевеца: ‘Колко многобройни са Твоите дела, Господи! С каква мъдрост си направил всички тях’.” (БОЙЛ, цитиран в Woodall 1997, 32).
2♦ В своята книга “Превъзходството на Теологията в сравнение с Натурфилософията” (1674) Бойл пише:

“Величието, подредеността и красотата на небесните тела, изящната структура на животните и растенията, и всички други природни феномени съвсем справедливо подтикват интелигентния и безпристрастен наблюдател да стигне до извода, че съществува един върховен, всемогъщ и добронамерен Творец.” (БОЙЛ, цитиран в Seeger 1985, 183-184).


3♦ “Ако оставим настрана всички ирационални твърдения, които неоснователно са приписвани на Християнската Религия, ако оставим настрана и всички погрешни мнения, атакуващи Християнството, които неоснователно са приписвани на Науката, тогава привидните противоречия между Религията и истинската Наука ще се окажат малко, а реалните противоречия изобщо ще изчезнат.” (БОЙЛ, цитиран в Woodall 1997, 32).
4♦ “В сравнение с Библията всички човешки книги – дори и най-добрите – приличат на малки планети, които получават целия свой блясък от Слънцето.” (БОЙЛ 1996, VIII).
5♦ “До най-общия и ефективен аргумент, който е убедил философите и другите хора в съществуването на Бога и на Божието Провидение, ние достигаме чрез изследването на видимия свят, в който всички процеси и явления са управлявани с такава прозорливост и добронамереност, че те не могат да бъдат приписани на друг, освен на един мъдър и добър Бог.” (ROBERT BOYLE, “A Free Enquiry into the Vulgarly Received Notion of Nature”, Cambridge University Press, 1996, 63).
♦♦♦♦♦♦♦

14. УИЛЯМ ХАРВИ (1578-1657) – основател на модерната медицина

Сър Уилям Харви е основател на модерната физиология, на ембриологията и кардиологията; той изяснява сложната природа на сърдечната дейност и кръвообращението.


♦♦♦
1♦ В книгата си “Анатомически упражнения върху произхода на животните” (1651) Уилям Харви пише:

“Ние признаваме, че Бог, Върховният и Всемогъщ Творец, участва в създаването на всички живи същества и че самата Божия ръка ни дава знак, че Той съществува във всички Свои творения.

И наистина, всички творения са изобретени и подредени с неподражаема предвидливост, с Божествена мъдрост, с възхитително и неописуемо майсторство. А тези качества не могат да принадлежат на никой друг, освен на Всемогъщия Бог.” (HARVEY 1989, 443).
2♦ “Аз винаги с наслада съм изследвал телата на живите същества и вярвам, че благодарение на тези изследвания е възможно не само да получим прозрение за някои от по-малките тайни на природата, но и да съзрем образа или отражението на самия Всемогъщ Творец.” (ХАРВИ, цитиран в Keynes 1966, 330).
3♦ В книгата си “Натурфилософията на Уилям Харви” (1994) биографът на Харви – Роджър Френч пише:

“Харви не разграничаваше своята религия от своята натурфилософия, защото неговата натурфилософия имаше за свой обект сътворения от Бога физичен свят. Мъдростта, разумността и божествеността на природата са част от метафизиката на Харви и са анализирани в неговата книга за произхода на животните, в която Харви ясно изразява своя Християнски възглед за Бога като Първосъздател. Харви смяташе, че Бог присъства в структурата на всички природни обекти.” (ROGER FRENCH, “William Harvey’s Natural Philosophy”, Cambridge University Press, 1994, 385).


♦♦♦♦♦♦♦

15. ДЖОН РЕЙ (1627-1705) – основател на модерната биология и на Естествената история

Джон Рей е основател на Естествената история – науката, която през 17-ти век е съдържала в себе си следните науки: биология, палеонтология, биохимия, екология, както и части от геологията, астрономията и физиката. Джон Рей е създател и на модерната таксономия – науката за класификацията на биологичните видове.

Най-значимите теологични произведения на Джон Рей са: “Мъдростта на Бога, изявена в делата на Божественото Творение” (1691), “Напътствия за свят живот” (1700) и “Физико-теологични трактати” (3 тома, 1692).
♦♦♦
1♦ В книгата си “Мъдростта на Бога, изявена в делата на Божественото Творение” (1691) Джон Рей пише:

“Няма по-велико, по-осезаемо и по-убедително доказателство за съществуването на Бога от превъзходното изкуство и мъдростта, които разкриват себе си в устройството и изработката, в подредбата и разположението, в целите и функциите на всички части от грандиозната структура на Небето и Земята.” (RAY 1717, Part I).


2♦ “Ние храним телата си, но душите ни също трябва да бъдат нахранени. Храна за душата е знанието и най-вече знанието за Божиите дела, за вечния мир и вечното блаженство. Това е доктрината на Християнството, това е Словото Божие, което ни бе проповядвано. И както е писано в Първото послание на Апостол Петър 2, 2: ‘Пожелавайте като новородени деца чистото мляко на Словото, за да пораснете чрез него към спасение’.” (RAY 1717, 399).
3♦ “За свободния човек няма по-смислено и приятно занимание от това да съзерцава прекрасните творения на природата и да почита безкрайната мъдрост и доброта на Бога.” (RAY, цитиран в Graves 1996, 66; виж също Yahya 2002).
4♦ “Животът на християните е една безспирна война, в която ние имаме срещу себе си много мощни и бдителни врагове: това са Сатаната, Светът и тази покварена плът, която мъкнем със себе си.” (RAY 1717, 401).
5♦ “Този, който със своите християнски доспехи се бори мъжествено и отблъсква изкушенията и атаките на своите духовни врагове; този, който успее да опази доспехите си неосквернени и на чиято съвест не тежат оскърбления спрямо Бога и спрямо човеците, ще се радва на съвършено спокойствие тук на Земята и на сигурните обещания за Вечността.” (RAY 1717, 402).
♦♦♦♦♦♦♦

16. ГОТФРИД ЛАЙБНИЦ (1646-1716) – математик, логик и философ, откривател на диференциалното и интегралното смятане (независимо от Нютон)

Лайбниц има творчески принос към следните научни области: математика, физика, философия, теология, лингвистика, история, медицина и икономика. Затова той е наричан “Аристотел на модерната епоха”.


♦♦♦
1♦ “Сами по себе си силата и знанието са съвършенства, и дотолкова, доколкото принадлежат на Бога, те нямат граници. От това следва, че Бог, Който притежава върховна и безкрайна мъдрост, действа по най-съвършения начин и прави това не само в метафизически, но и в морален смисъл. По отношение на нас самите ние можем да изразим тази истина по следния начин: колкото по-просветени сме относно делата на Бога, толкова по-съвършени и хармонични ще ни изглеждат те.” (GOTTFRIED WILHELM LEIBNIZ, “Philosophical Papers and Letters”, Boston: D. Reidel Publishing Co., 1976, 304).
2♦ “В Бог е Силата, която е източник на всичко, в Него е и Знанието, което съдържа многообразието на идеите, в Него е и Волята, която променя всичко и твори според принципа на най-доброто.” (LEIBNIZ 1898, № 48; “Monadology”).
3♦ “Ние трябва да се отнасяме към Бога не само като към първопричина и първоизточник на всички творения, но и като към Господар на всички личности и на всички разумни същества. Бог е всъщност един абсолютен монарх на най-съвършената държава, каквато е Вселената, обитавана от всички духовни създания; самият Той е най-съвършеният и най-великият Дух сред всички духовни същества.” (LEIBNIZ 1976, 327).
4♦ “Бог е абсолютно съвършен, защото съвършенството не е нищо друго, освен една позитивна реалност, която изключва границите или ограниченията на крайните неща. А там където няма граници, т.е. в Бога, съвършенството е абсолютно безкрайно.

От това следва, че сътворените същества дължат своите съвършенства на влиянието на Бога, а техните несъвършенства произлизат от тяхната собствена природа, която не може да бъде безгранична. Именно по това сътворените същества се различават от Бога.” (LEIBNIZ 1898, № 41-42).


♦♦♦♦♦♦♦

17. ЛЕОНАРД ОЙЛЕР (1707-1783) – математик, физик и астроном, основател на аналитичната механика и на математическия анализ

Ойлер е един от най-великите математици на 18-ти век и е автор на около 850 научни произведения. Той е основател на чистата математика и на теорията на числата. (Енциклопедия Британика, 1997).


♦♦♦
1♦ На въпроса “Вярно ли е, че нашият свят е най-добрият от всички възможни светове?”, Леонард Ойлер отговаря:

“Безспорно е, че нашият свят съвършено отговаря на първоначалния план, който Бог е замислил преди сътворяването на нашата Вселена. Очевидно е, че материалните тела и обекти притежават възможно най-съвършената форма и структура.

Помислете само за прекрасната структура на човешкото око. Вие неизбежно ще признаете, че отделните части на окото са съвършено съгласувани помежду си, за да могат да изпълнят своята цел – ясното разпознаване на външните обекти. Каква прецизност и какви умения са необходими за да бъде сътворено окото, което може да функционира безотказно в продължение на цял един живот!

Не по-малко прекрасна е структурата и на другите части на човешкото тяло; а същото можем да кажем и за телата на всички животни, та дори и за най-дребните насекоми.

Ето защо ни е трудно да повярваме, че все още има хора, които казват, че Вселената е възникнала по случайност, а не чрез един Божествен замисъл. Но в крайна сметка винаги е имало и винаги ще има хора с атеистични възгледи.

Обаче всички онези, които имат солидни научни знания за природата и не се страхуват от справедливостта на Бога, са убедени, заедно с нас, че съществува един Всемогъщ Творец, Който е сътворил цялата Вселена и всички отделни неща по възможно най-съвършения начин.” (LEONHARD EULER, Letters on Different Subjects in Natural Philosophy, New York, Harper & Brothers, 1837, 294-296).


2♦ “Човешката душа може да избере пътя на доброто само чрез един доброволен и свободен избор. Апостолите и другите ученици на Иисус Христос се посветиха на добродетелния мисионерски живот, именно защото усетиха завладяващата сила на учението на нашия Божествен Учител. Те усетиха силата на Неговите чудеса, на Неговите страдания, на Неговата смърт и Неговото възкресение. Учениците на Иисус бяха преки свидетели на всички тези събития.

Тези потресаващи събития, които станаха част от най-благородното религиозно учение, пробудиха в сърцата на учениците най-пламенната любов и най-дълбоката почит към Бога, Когото те обожаваха като свой Небесен Баща и като абсолютен Господар на Вселената. Живите спомени от тези събития със сигурност са потушили всяка зла склонност в душите на учениците и са насочили душите им по пътя на доброто.” (LEONHARD EULER, Letters on Different Subjects in Natural Philosophy, New York, Harper & Brothers, 1837, 381).


♦♦♦♦♦♦♦

18. КАРЛ ГАУС (1777-1855) – основател на диференциалната геометрия, професор по математика и астрономия, един от най-великите математици на 19-ти век

Според Енциклопедия Британика (1997) “Карл Гаус е един от най-великите математици на всички времена заедно с Архимед и Нютон. На твърде ранна възраст Гаус преобърна математическите теории и методи на 18-ти век и чрез своята революционна теория на числата отвори пътя към строгия математически анализ на 19-ти век. Въпреки че неговият главен принос е към чистата математика, той има големи заслуги и за развитието на астрономията, електромагнитната теория и геодезията на 20-ти век.” Гаус е основател на диференциалната геометрия и на висшата алгебра; той има принос и към създаването на неевклидовата геометрия и теорията на числата.


♦♦♦
1♦ В книгата си “Карл Фридрих Гаус – титан на науката” биографът на Гаус – Гай Уолдо Дънингтън пише:

“Гаус вярваше, че един живот, който е смислено изживян тук на Земята, е най-добрата и единствена подготовка за отвъдния живот. За него религията не беше въпрос на думи, а на живеене. Според него Божието Откровение е вечно живо и актуално, а не е застинало върху каменни плочи или свещен пергамент; една книга е вдъхновена, ако може да вдъхновява. Непоклатимата вяра на Гаус в живота след смъртта и твърдата му убеденост в съществуването на един най-висш Владетел на Вселената – един вечен, справедлив, всезнаещ и всемогъщ Бог – формираха същността на неговия религиозен живот, който беше в пълна хармония с неговите научни изследвания.” (GUY WALDO DUNNINGTON, “Carl Friedrich Gauss: Titan of Science”, Washington, D.C., The Mathematical Association of America, 2004, 301).


2♦ Гаус пише: “Съществуват проблеми, чието решаване за мен е безкрайно по-важно, отколкото решаването на математическите проблеми. Това са проблемите, отнасящи се до морала, до нашите взаимоотношения с Бога, както и въпросите, засягащи нашата съдба и нашето бъдеще.” (ГАУС, цитиран в “Carl Friedrich Gauss: Titan of Science” by Guy Waldo Dunnington, Washington, D.C., The Mathematical Association of America, 2004, 298).
3♦ На въпроса, дали психичните явления могат да бъдат описани чрез езика на математиката, Гаус отговаря:

“Аз не вярвам, че в психологията има явления, които могат да бъдат описани чрез математически формули. Но човек не може да знае това със сигурност, без да е правил експерименти. Единствено Бог познава математическата същност на психичните явления.” (ГАУС, цитиран в Dunnington 2004, 306).


♦♦♦♦♦♦♦

19. МИХАИЛ ЛОМОНОСОВ (1711-1765) – основател на физикохимията, откривател на закона за запазване на материята, професор по химия, астроном, геолог и изобретател
♦♦♦
1♦ “Бог е дал на човечеството две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята воля. Първата книга е нашият видим свят. Светът, който е създаден от Бога така, че да може човекът, който наблюдава огромните мащаби, красотата и грациозността на космическите структури, да признае Божието всемогъщество. Втората книга е Святата Библия. В нея е изразено Божието благоволение спрямо нашето спасение.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в “Библия опережает науку на тысячи лет”, В. Губанов, Москва, 1996, 44).
2♦ “Природата е в някакъв смисъл Евангелие, което гръмко проповядва творческата сила, премъдрост и величие на Бога. И не само небесата, но и земните недра проповядват Божията слава.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в Губанов 1996, 44).
3♦ “Тълкувателите и проповедниците на Библията ни сочат пътя към добродетелите; те ни показват какви ще бъдат наградите за праведниците и наказанията за престъпниците; те ни учат, че благополучен е само животът, който е в съгласие с волята на Бога.

Астрономите, от своя страна, ни разкриват храма на Божията сила и великолепие; тези учени – с благоговение и благодарност към Всевишния – търсят пътища към нашето земно временно блаженство.

И проповедниците, и астрономите ни показват, не само че Бог съществува, но и Неговите неописуеми благодеяния за нас.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в Губанов 1996, 44).
4♦ “Изследването на природата е трудно, обаче приятно, полезно и свято. Колкото повече нейни тайни постига разумът, толкова по-силно веселие чувства сърцето. Колкото по-далеч се простира нашето изследване в нея, толкова по-обилно събираме плодовете на житейските ни потребности. Колкото по-дълбоко до самите причини на така чудните дела прониква разсъждението, толкова по-ясно се вижда непостижимият Устроител на цялото битие. Този свят е първият общ, истински, незамлъкващ проповедник на всемогъществото, величието и мъдростта Му. Небесата проповядват славата Божия.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в “Световни мислители за Бога”, Дошков, 1996, 40).
♦♦♦♦♦♦♦

20. АНДРЕ-МАРИ АМПЕР (1775-1836) – физик, химик и математик, създател на електродинамиката

Според Енциклопедия Британика (1997) “Ампер е бил вундеркинд и на 12-годишна възраст е познавал всички математически теории, съществуващи по неговото време. На 26-годишна възраст той става професор по физика и химия”.


♦♦♦
1♦ През 1820 в писмо до един свой приятел – млад учен, Ампер пише:

“Боже мой, какво представляват всъщност всички тези науки, всички тези изследвания, всички тези остроумни експерименти и грандиозни концепции, на които светът се възхищава и върху които нашето алчно любопитство си устройва пиршества?

В действителност, всички тези науки не са нищо друго, освен пълна суета.

Така че продължавай научните си изследвания, но без всякакъв фанатизъм! Насочвай ограничената енергия на твоята душа към по-смислени занимания! Не разпилявай силата си в суетни и празни изследвания!

Не отделяй толкова много време за науките, както правеше в миналото! Работи за духа на твоето религиозно посвещение!

Продължавай да изследваш обектите в този видим свят – като учен ти си длъжен да правиш това – но ги изследвай само с едното си око; нека другото ти око да бъде непрестанно насочено към Вечната светлина!

Слушай учените, но ги слушай само с едното си ухо! Нека другото да бъде винаги готово да долавя нежните тонове на гласа на твоя Небесен приятел!

Пиши с едната ръка, а с другата се хвани здраво за одеждите на Бога, както едно дете се държи за дрехата на баща си!

Без тези предпазни мерки, със сигурност ще разбиеш главата си в стената.” (АМПЕР, цитиран в “Andre-Marie Ampere: Enlightenment and Electrodynamics” by James Hofmann, Cambridge University Press, 1996, 135).
2♦ “Времето, пространството, мисълта и свободната воля са по необходимост безкрайни; те са атрибути на съществото, което аз наричам Бог.” (АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 152).
3♦ През 1817 Ампер пише в своя дневник:

“Днес, 5 октомври, деветнадесетата неделя след празника Петдесетница, Бог ми разкри от какво зависи моето вечно спасение – най-скъпоценният дар за мен. Никога няма да забравя това.

Великият Свети Йосиф, на чиято застъпническа молитва аз дължа тази благодат, и Светата Дева Мария, Божията майка, чието име аз получих при моето кръщение и на която също дължа този неизразим дар, непрестанно се молят на Бога да спаси моята душа и се надяват аз да се окажа достоен за тази награда.” (АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 134).
4♦ “В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме към знанието за Него.” (АМПЕР, цитиран в Губанов 1996).
5♦ През 1804 в една своя лекция, посветена на защитата на Християнската религия, Ампер казва:

“Всички възможни доказателства се сливат в една защита на Християнството. За да осъзнаят тази истина, философите трябва да изследват начина, по който тази Боговдъхновена религия показва едновременно както величието, така и нищожността на човека; същевременно философите трябва да изследват учението – което Християнството ни дава – за отношенията между Бога и Неговите творения и за намеренията на Божественото Провидение.” (АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 93).


♦♦♦♦♦♦♦

21. ДЖЕЙМС ДЖАУЛ (1818–1889) – физик, основател на обратимата термодинамика, откривател на закона за запазване на енергията - т.нар. първи закон на термодинамиката
♦♦♦
1♦ “След като опознаем волята на Бога и след като се подчиним на нея, ние трябва да опознаем характеристиките на Бога, а именно мъдростта, силата и добротата, които са отпечатани в Неговото Творение.” (ДЖАУЛ, цитиран в Lamont 1993, 50).
2♦ “Един ред се поддържа в цялата Вселена – и нищо не може да се разбърка, нищо не може да бъде унищожено; целият природен механизъм, колкото и сложен да е той, работи гладко и хармонично, управляван от върховната воля на Бога.” (ДЖАУЛ, цитиран в Lamont 1993, 48-49).
3♦ “Очевидно е, че опознаването на природните закони не е нищо друго, освен опознаване на ума на Бога, който е въплътен в тях.” (ДЖАУЛ, цитиран в Lamont 1993, 47).
4♦ “Абсурдно е да се смята, че силите, с които Бог е надарил материята, могат да бъдат унищожени от човека. Всъщност това е също толкова абсурдно, колкото и да се смята, че те могат да бъдат сътворени от човека.” (ДЖАУЛ, цитиран в Lamont 1993, 48).
♦♦♦♦♦♦♦

22. ЧАРЛЗ ДАРВИН (1809-1882) – създател на еволюционната теория
♦♦♦
1“Един аргумент, който ме убеждава в съществуването на Бога и който акцентира върху разума, а не върху чувствата, ме впечатлява със своята огромна сила. Този аргумент е свързан с невероятната трудност или по-скоро с невъзможността да си представим, че нашата огромна и прекрасна Вселена, както и човекът с неговата способност да гледа в далечното минало и в необятното бъдеще, са възникнали в резултат на сляпата случайност. Когато обмислям всичко това, аз се чувствам принуден да се обърна към една Първа Причина, която притежава интелигентен ум, който е аналогичен на човешкия ум. Ето защо аз трябва да бъда наричан Теист.” (ДАРВИН, цитиран в “The Life of Charles Darwin” by Francis Darwin, London, Senate, 1995, 60).
2В края на своя революционен научен труд “Произходът на видовете” Дарвин пише, че единственият възможен път за възникването на първата жива клетка е чрез свръхестествената намеса на Бога:

“Има някакво величие в тази еволюционна теория за живота с неговите мощни сили, които Творецът първоначално е вдъхнал в едно или в няколко живи същества; има нещо величаво в това, че докато нашата планета се е въртяла под въздействието на гравитационния закон, от едно толкова просто начало са еволюирали и ще продължават да еволюират безброй най-прекрасни и най-чудесни същества.” (CHARLES DARWIN, “The Origin of Species by Means of Natural Selection”, London: J. M. Dent & Sons, 1928, 463).


3“Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна Вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, е за мен главното доказателство за съществуването на Бога.” (ДАРВИН, цитиран в Bowden 1998, 273).
4Слепите природни процеси и слепият естествен подбор са неспособни да конструират сложни анатомични органи като човешкото око. Окото може да бъде създадено единствено чрез намесата на един Разумен Творец. В тази връзка Дарвин пише в главата “Трудности пред еволюционната теория” в книгата си “Произходът на видовете” следното:

“Да се предполага, че окото, с всичките свои уникални приспособления за фокусиране на различни дистанции, за пропускане на различни количества светлина и за коригиране на светлинното разсейване, би могло да възникне чрез естествен подбор, е според мен – признавам – абсурдно в най-висша степен.” (CHARLES DARWIN, “The Origin of Species”, New York, New American Library, 1964, 168).


5През 1879, три години преди смъртта си, Дарвин пише: “Аз никога не съм бил атеист и никога не съм отричал съществуването на Бога.” (ДАРВИН, цитиран в Bowden 1998, 273).
♦♦♦♦♦♦♦

23. ЕРНСТ ХЕКЕЛ (1834-1919) – професор по зоология, най-влиятелният пропагандатор на еволюционната теория в континентална Европа
♦♦♦
1♦ В своето произведение “Монизмът като връзка между религията и науката: Един учен изповядва своята вяра” (1892) пантеистичният монист* Ернст Хекел пише:

“Монистичното учение за Бога – единственото учение, което е съвместимо с нашето научно познание за природата – признава, че Божият Дух съществува във всички неща.

Бог е навсякъде. И както Джордано Бруно казва: ‘Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява’.” (ERNST HAECKEL, “Monism as Connecting Religion and Science: The Confession of Faith of a Man of Science”, London, Adam and Charles Black, 1895, 78).

*Пантеистите смятат, че Всемогъщият и Всезнаещ Бог съществува във всеки атом, във всяка частица от Вселената. Тяхното философско учение се нарича пантеизъм.

*Монистите смятат, че разнообразните обекти във Вселената са всъщност конструирани от един еднороден градивен материал. Тяхното философско учение се нарича монизъм.

Според пантеистичните монисти този градивен материал е Божият Дух, а според монистите-материалисти този материал е неживата материя.


2♦ “Благодарение на нашите размишления, ние сме принудени да признаем, че Бог не трябва да бъде противопоставян на материалния свят като някакво външно същество, а трябва да бъде мислен като една Божествена сила, като един активен Дух, проявяващ се вътре в самия Космос.” (HAECKEL 1895, 15).
3♦ “За истински образованите наши съвременници е очевидна абсолютната безпочвеност на обвиненията, че нашият пантеизъм и монизмът, който лежи в основата му, са атеистични по своята същност.” (HAECKEL 1895, 80-81).
4♦ “Аз завършвам моята монистична изповед на вярата с думите: ‘Нека Бог, Духът на доброто, красивото и истинното, да бъде с нас’.” (HAECKEL 1895, 89).
♦♦♦♦♦♦♦

24. ЛУИ ПАСТЬОР (1822-1895) – основател на микробиологията и имунологията, един от най-влиятелните учени на 19-ти век

Луи Пастьор доказа, че неживата материя не може да породи живи организми и по този начин опроверга материалистичната теория за произхода на живите същества. Така Пастьор доказа Биогенетичния закон, според който “живите организми могат да възникнат само от други живи организми”. Пастьор е откривател на много ваксини, на пастьоризацията и оптическата изомерия на веществата.


♦♦♦
1♦ “Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога.” (ПАСТЬОР, цитиран в Lamont 1995; виж също Tiner 1990, 75).
2♦ “При първия поглед, който човек хвърля върху Вселената, той открива навсякъде само различие, многообразие и множественост на явленията. Обаче, бъде ли този поглед осветлен от науката – от тази наука, която води човека към Бога – той вижда навсякъде простота и единство.” (ПАСТЬОР, цитиран в “Библия и Космос”, Гешанов 1997, 174).
3♦ “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” (ПАСТЬОР, цитиран в Guitton 1991, 5).
4♦ “Зад предметите на видимия свят – в Безконечността – съществуват невидими времена и необятни величини. Тази идея изпълва цялото естество на човека. Озарен от тази идея, на него не му остава друго, освен благоговейно да преклони глава пред Създателя на Вечността.” (ПАСТЬОР, цитиран в Гешанов 1999а, 30).
5♦ “В добрата философия думата причина трябва да бъде запазена за единствения Божествен импулс, който е сътворил Вселената.” (ПАСТЬОР, цитиран в Geison, 1995, 141-142).
6♦ “Бъдещите поколения един ден ще се смеят на глупостта на съвременната материалистична философия. Колкото повече изследвам природата, толкова повече се смайвам от нейния Творец.” (ПАСТЬОР, цитиран в Castle 2002, 55).
♦♦♦♦♦♦♦

25. ТОМАС ЕДИСОН (1847-1931) – един от най-продуктивните изобретатели на всички времена

Главните му изобретения са в областта на електротехниката, звукозаписната техника и кинопрожекционната техника. До края на своя живот Едисон е регистрирал рекорден брой патенти – 1093.


♦♦♦
1♦ В едно интервю Едисон изразява своите идеи за Бога:

“– Вижте хилядите начини, по които атомите на водорода се комбинират с атомите на другите химични елементи и заедно формират най-различни химични вещества. Нима си мислите, че атомите могат да направят всичко това без интелигентност? В едни случаи те се събират в определени форми и създават животните от по-низшите видове. В други случаи те се комбинират и формират човека, който е въплъщение на общата интелигентност на всички атоми.

Но какъв е изначалният произход на тази интелигентност, г-н Едисон?

– Тя произхожда от някаква Сила, която е по-висша от самите нас.

Вие вярвате ли в съществуването на един интелигентен Творец, на един Бог, който е личност?

– Разбира се. Съществуването на един такъв Бог може да бъде доказано дори чрез науката химия.” (ЕДИСОН, цитиран в “Edison: Inventing the Century” by Neil Baldwin, University of Chicago Press, 2001, 172).


2♦ “Казвам ви, че всеки, който познава отблизо тайните на Природата или се занимава с науката химия, неизбежно ще се убеди, че зад всичко това стои един Всемогъщ Разум.” (ЕДИСОН, цитиран в “The Story of Thomas Alva Edison” by Margaret Cousins, New York, Random House, 1993, 175).
♦♦♦♦♦♦♦

26. ДЖОУЗЕФ ТОМСЪН (1856-1940) – Нобелов лауреат за физика за 1906, откривател на електрона, основател на атомната физика

Професорът по физика в университета в Кембридж Сър Джоузеф Томсън е удостоен с Нобеловата награда за своето уникално откритие на електрона – една от градивните частици на атома; той е създател и на първата теория за структурата на атома.


♦♦♦
1♦ В своята реч като президент на Британската асоциация за научен напредък (публикувана в научното списание “Nature”, 26 август 1909) проф. Томсън казва:

“Завладявайки връх след връх, ние виждаме пред нас региони, пълни с красиви и интересни неща, но не виждаме нашата цел, не виждаме хоризонта. В далечината се издигат други, още по-високи върхове. Тези върхове ще предоставят на учените, които ще ги изкачат, още по-обширни пейзажи и гледки; и същевременно тези върхове ще задълбочат чувството – чиято истинност се подсилва чрез всеки успех в науката – че делата на Господ са велики.” (J.J. THOMSON 1909, “Nature”, Vol. 81, 257).


2♦ В своята биографична статия “Джоузеф Томсън – един член на Англиканската църква” (1986) д-р Реймънд Сийгър пише:

“Професор Джоузеф Томсън винаги посещаваше неделната литургия в църквата на колежа и редовно се причастяваше в Англиканската църква. В своя личен религиозен живот Джоузеф Томсън неизменно всеки ден коленичеше за молитва и четеше своята Библия всяка вечер. Той беше наистина един практикуващ християнин.” (SEEGER 1986, 132).


♦♦♦♦♦♦♦

27. ДЖОУЗЕФ TЕЙЛЪР (род. 1941) – Нобелов лауреат за физика за 1993, професор по физика в университета в Принстън, Ню Джърси

Професор Джоузеф Тейлър получава Нобеловата награда (1993) за своето откритие на първия двоен пулсар (неутронна звезда) и за своя принос към утвърждаването на теорията за Големия взрив.


♦♦♦
1♦ “Всяко научно откритие е същевременно и религиозно откритие. Между науката и религията не съществува конфликт. Нашето знание за Бога става все по-обширно благодарение на всяко откритие, което ние правим, за света около нас.” (ТЕЙЛЪР, цитиран в Brown 2002).
2♦ В едно интервю, публикувано в книгата “Откровената наука: Разговори с известни физици” (2004), на въпроса “Бихте ли казали, какво е Вашето отношение към религията?”, проф. Тейлър отговаря:

“Аз и моята жена сме активни членове на Религиозната общност на квакерите и това е важна част от живота ни.

Срещите ни в тази религиозна общност са една възможност да обсъждаме нашите философски възгледи за живота – защо сме тук на земята и какво можем да направим за другите хора. Квакерите са християни, които вярват, че е възможно едно директно общуване между човека и онзи Дух, който може да бъде наречен Бог. Човек действително може да общува с този Дух чрез размишление и дълбоко вътрешно вглеждане; така човек може да научи повече за себе си и за начина, по който трябва да се държи тук на земята. Нашата религиозна общност безусловно вярва, че не войната е пътят за разрешаване на конфликтите, а мирът. По време на война ние отказваме да участваме във военни действия, но помагаме на нашата нация с всички възможни средства.

Ние вярваме, че има част от Бога във всяка личност и поради това човешкият живот е свещен; ние винаги трябва да търсим дълбочината на духовното присъствие в другите личности – дори и в онези, с които сме в конфликт.” (ТЕЙЛЪР, цитиран в “Candid Science IV: Conversations with Famous Physicists” by Istvan Hargittai, London, Imperial College Press, 2004, 665-666).


♦♦♦♦♦♦♦

28. ВЕРНЕР ФОН БРАУН (1912-1977) – основател на астронавтиката

Ракетният инженер Вернер фон Браун е първият директор на центъра за космически полети на НАСА и е създател на американската програма за космически изследвания.


♦♦♦
1♦ “Двете най-мощни сили, които днес формират нашата цивилизация, са науката и религията.

Чрез науката човекът се стреми да научи повече за тайните на сътворения свят. Чрез религията човекът се опитва да опознае Твореца на света.

Науката и религията са взаимно допълващи се. Аз не мога да разбера учените, които не признават съществуването на Върховния Разум, Който е отвъд Вселената. Но аз не мога да разбера и теолозите, които не признават успехите на науката.

Науката се опитва да контролира силите на природата извън нас, а религията контролира силите на природата вътре в нас.” (VON BRAUN 1963, 2).


2♦ “За мен сътвореният свят е немислим и необясним без Бога. Невъзможно е човек да вижда реда и хармонията във Вселената и да не признае, че зад всичко това стои един Божествен замисъл.

Някои еволюционисти вярват, че всичко във Вселената е възникнало чрез случайно комбиниране на атоми и молекули в продължение на милиарди години. Но кои са тези слепи и случайни процеси, които могат да обяснят едновременното възникване на 1) оптичната система на окото, на 2) зрителния нерв, който свързва окото с мозъка и на 3) зрителния център в самия мозък, където входящите светлинни импулси се превръщат в образ, който може да бъде разпознат от нашия съзнателен ум?” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).


3♦ “Самият Бог прие човешки образ – в лицето на Иисус Христос; но в крайна сметка за Него това преживяване се оказа една абсолютна агония. По стар човешки обичай хората отприщиха целия свой арсенал от оръжия срещу Него: клевети, злословия, фалшиви обвинения.

Тези потресаващи събития нямат паралел в историята на човечеството. Бог дойде при своите деца, а те Го приковаха на кръста!” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).


4♦ “Според съвременната наука материята в природата никога не може да бъде унищожена. Дори и най-малката материална частица не може да изчезне без следа. Природата не познава унищожението, а само трансформацията. Нима Бог би допуснал унищожението на своя шедьовър – човешката душа?” (VON BRAUN 1963, 2).
5♦ “Има хора, които казват, че всичко във Вселената е възникнало чрез някакъв случаен процес. Но кой е този случаен процес, който може да сътвори човешкия мозък или структурата на човешкото око?” (VON BRAUN 1972).
6♦ “Вселената – такава, каквато я виждаме благодарение на научните изследвания – е живото доказателство, че Бог е нейният Творец.” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).
♦♦♦♦♦♦♦

29. ХЕНРИ ШЕФЪР (род. 1944) – откривател на структурата на метилена, 5 пъти номиниран за Нобелова награда за химия

Хенри Шефър е професор по химия в университета в Джорджия; той е защитил докторат по физикохимия в Станфордския университет (1969). Понастоящем Шефър е директор на Центъра за компютърна и квантова химия в университета в Джорджия; той е президент на Световната асоциация на теоретичните химици.


♦♦♦
1♦ “Бог явно притежава грандиозна мъдрост и сила. Мащабите на материята и количествата енергия в нашата Вселена са наистина огромни. Информацията и сложната подреденост, които наблюдаваме във всяка част на Вселената, и особено в живите организми, са отвъд нашата способност за разбиране. Нещо повече, тук става въпрос само за видимите неща, които Бог ни е разкрил в рамките на четирите измерения на пространството и времето; тук не говорим за другите съществуващи невидими реалности!” (HENRY SCHAEFER, “Science and Christianity: Conflict or Coherence?”, Georgia, The Apollos Trust, 2004, 75).
2♦ “Бог ни обича. Простотата, хармонията, редът, елегантността и красотата, които виждаме навсякъде в Божието Творение, са доказателство, че Бог е един любящ Творец, а не някакъв своенравен господар.” (SCHAEFER 2004, 75).
3♦ “Само ако поверим живота си на Спасителя Иисус Христос, ние ще бъдем спасени. Единственият път към нашето спасение е да се откажем от всичките си човешки опити да задоволим Божиите изисквания и да се доверим изцяло на Христос и на избрания от Него спасителен път: Неговата смърт на кръста.” (SCHAEFER 2004, 76).
4♦ На въпроса “Възможно ли е Бог да е сътворен?”, проф. Шефър отговаря:

“Това е един твърде популярен въпрос, който задават всички деца над 3-годишна възраст във всички култури и всички епохи.

Бог никога не е имал нужда да бъде сътворяван, защото Той винаги е съществувал. Преди сътворяването на нашата Вселена Бог е съществувал в едно или повече измерения, които ние дори не можем да си представим. Бог е безграничен и Неговото съществуване е принципно различно от нашето съществуване. Ние сме сътворени, ограничени и крехки, а Бог е вечен, самодостатъчен и всемогъщ, т.е. невъзможно е Той да престане да съществува. Твърде много грешки във философските науки се дължат на факта, че преходността и ограничеността на хората неоснователно се приписват и на Бога.” (SCHAEFER 2004, 138).
♦♦♦♦♦♦♦

30. СТИВЪН ХОКИНГ (род. 1942) – автор на Теорията за квантовата гравитация, професор по математика и физика в университета в Кембридж, всепризнат за най-блестящия физик-теоретик след Айнщайн

Хокинг е автор на всеобхватната Теория за квантовата гравитация, която би трябвало да обедини Теорията на относителността на Айнщайн и Квантовата механика на Хайзенберг.


♦♦♦
1♦ Стивън Хокинг завършва своята забележителна книга “Кратка история на времето” (1988) с думите:

“Досега повечето учени бяха прекалено заети с разработването на нови теории, описващи какво е Вселената, и затова не им остана време да зададат въпроса защо. От друга страна, хората, чиято работа е да питат защо – философите – не бяха в състояние да следят развитието на научните теории. През 18-ти век философите разглеждаха цялото човешко познание, включително и науката, като своя област и разискваха такива въпроси като: ‘Има ли Вселената начало?’. Обаче през 19-ти и 20-ти век науката твърде много се технизира и математизира за философите, както и за всички други, с изключение на малкото специалисти. Философите стесниха обсега на търсенията си до такава степен, че Витгенщайн, най-известният философ на нашия век, каза: ‘Единствената задача, оставаща пред философите, е езиковият анализ’. Какво падение за великите традиции на философията от Аристотел до Кант!

Но ако ние все пак успеем да открием една завършена теория за произхода на Вселената, тя своевременно трябва да стане разбираема по принцип за всеки, а не само за неколцина учени. Тогава всички ние заедно – философи, учени и обикновени хора – ще можем да участваме в обсъждането на въпроса: ‘Защо ние хората и Вселената съществуваме?’. Ако намерим отговор на този въпрос, това ще бъде окончателното тържество на човешкия разум, защото тогава ще знаем намеренията на Бога.” (STEPHEN HAWKING, “A Brief History of Time: From the Big Bang to Black Holes”, New York, Bantam Books, 1988, 190-191; виж Хокинг 1993, 169).
2“Трудно е да се обсъжда произхода на Вселената, без да се спомене идеята за Бога. Моята работа върху произхода на Вселената е на границата между науката и религията, но аз се опитвам да стоя от научната страна на тази граница. Твърде възможно е Бог да действа по такива начини, които не могат да се опишат чрез законите на науката. В такъв случай човек просто трябва да следва личната си вяра.” (ХОКИНГ, цитиран в “Stephen Hawking: A Life in Science” by White and Gribbin, Washington, D.C., Joseph Henry Press, 2002, 166).
3♦ “Изумително малка е вероятността от първичния Голям Взрив да възникне една такава Вселена като нашата. Аз мисля, че когато започнем да дискутираме произхода на Вселената, винаги достигаме до очевидни религиозни изводи. Тези религиозни интерпретации са необходими. Но според мен повечето учени се притесняват от религиозната страна на тази дискусия.” (ХОКИНГ, цитиран в “Stephen Hawking’s Universe” by John Boslough, New York, Avon Books, 1989, 109).
4Когато питат Хокинг дали между религията и науката има конфликт, той отговаря: “Ако те бяха в конфликт, Нютон нямаше да открие закона за гравитацията.” (ХОКИНГ, цитиран в White and Gribbin 2002, 166).
♦♦♦♦♦♦♦

Тази таблица включва модерните науки и техните основатели. Забележително е, че всички те са учени, вярващи в Бога и в Библията. (Виж Енциклопедия Британика и книгата “Men of Science, Men of God”, Henry Morris, Arkansas, Master Books, 1982).




НАУКИ




УЧЕНИ-ХРИСТИЯНИ





1

Аналитична

геометрия

Рене Декарт

2

Анестезиология

Джеймс Симпсън

3

Антисептична

медицина


Джоузеф Листър

4

Астронафтика

Вернер фон Браун

Херман Оберт



5

Атомна физика

Джоузеф Томсън

6

Бактериология

Луи Пастьор

7

Биология

Джон Рей

8

Висша алгебра

Карл Гаус

9

Вълнова

механика


Ервин Шрьодингер

10

Галактическа

астрономия



Уилям Хершел

11

Генетика

Грегор Мендел

12

Геология

Николаус Стено

13

Гинекология

Джеймс Симпсън

14

Глациология

Луи Агаси

15

Динамика

Исак Нютон

16

Диференциална

геометрия



Карл Гаус

17

Диференциално

и интегрално смятане

Исак Нютон

Готфрид Лайбниц



18

Експериментална

физика

Галилео Галилей

19

Електродинамика

Андре-Мари Ампер

20

Електроника

Майкъл Фарадей

21

Електрофизиология

Джон Екълс

22

Ембрилогия

Уилям Харви

23

Енергетика

лорд Келвин

24

Ентомология

Жан-Анри Фабр

25

Естествена история

Джон Рей

26

Имунология

Луи Пастьор

27

Ихтиология

Луи Агаси

28

Кардиология

Уилям Харви

29

Квантова

механика

Вернер Хайзенберг

Макс Планк



30

Компютърни

науки

Чарлз Бабидж

31

Криология

лорд Келвин

32

Лазерни науки

Чарлз Таунс

Артър Шолоу



33

Математически

анализ


Леонард Ойлер

34

Механика на

флуидите


Джордж Стоукс

35

Микробиология

Луи Пастьор

36

Минералогия

Георг Агрикола

37

Модерна

акустика


лорд Рейли

38

Модерна

Медициана

Уилям Харви

39

Небесна

механика


Йоханес Кеплер

40

Неевклидова

геометрия



Бернхард Риман

41

Обратима

термодинамика



Джеймс Джаул

42

Океанография

Матю Мори

43

Оптика

Йоханес Кеплер

44

Оптическа

минералогия



Дейвид Брюстър

45

Палентология

Жорж Кювие

46

Патоанатомия

Джовани Моргани

Рудолф Вирхов



47

Пневматика

Робърт Бойл

48

Систематична

биология

Карл Линей

49

Сравнителна

анатомия


Жорж Кювие

50

Статистическа

термодинамика



Джеймс Максуел

51

Стратиграфия

Николаус Стено

52

Таксономия

Джон Рей

53

Термодинамика

лорд Келвин

54

Термокинетика

Хъмфри Дейви

55

Трансплантология

Алексис Карел

Джоузеф Мъри



56

Физикохимия

Михаил Ломоносов

57

Фисиология

Уилям Харви

58

Физическа

астрономия

Йоханес Кеплер

59

Хелиоцентрична

космология



Николай Коперник

60

Хидравлика

Леонардо да Винчи

61

Хидрография

Матю Мори

62

Хидродинамика

Блез Паскал

63

Хидростатика

Блез Паскал

64

Химия

Робърт Бойл

65

Химия на

изотопите



Уилчм Рамзи

Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Стъпка напред джони ериксон-тада


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница