50. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки

58. Договор за лизинг.

1. Общи бележки. Правна уредба: чл. 342-347 ТЗ + данъчни закони, които под “лизинг” разбират нещо по различно (напр. чл. 31 ЗКПО).

1.1. Няма специални изисквания за страните, те се наричат лизингодател и лизнгополучател.

1.2. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален, но в ЗОЗ е предвидена възможност за противопоставяне на договора за лизинг на залога, т.е. лизингополучателят може да залага полученото имущество. Тогава може да възникне конфликт в интересите на кредиторите на лизингодателя и лизингополучателя. За да се избегне тази възможност се прави вписване на лизинга, за да се може лизингополучателят да го противопостави на заложния кредитор на лизингодателя.

1.3. Предмет на лизинга са вещи, по начало непотребими. Няма ограничения по отношение на срока, както при наема (до 10 г.). Лизингът издава известна близост с договора за наем, тъй като предмет и на 2та договора е ползването на вещ. Чл. 347, ал.1 допуска прилагане на правилата за наема, но съответно.

2. Разграничения на договора за лизинг.

2.1. Различия с договора за наем. При съпоставка на легалните дефиниции на лизинг и наем разлики не се откриват. Има обаче специални разпоредби в ТЗ и съответно препращане, което изключва определени правила от наема. Базата на изключените разпоредби може да се напари извода за различията:

1) Най-важната разлика не е юридическа – при лизинга срокът на ползването е съобразен с икономически полезния живот на вещта – вещта се ползва докато се извлекат полезните й свойства. Това се свързва счетоводно със срока на амортизацията по ЗСчет. След изтичането на този срок счетоводната стойност на вещта е равна на нула, макар че пазарната стойност може да е по-голяма от нула, което обосновава възможността за закупуване на вещта.

От икономическа гледна точка според Кацарски при договора за лизинг лизингополучателя, поличава нещо много близо да правото на собственост (ползва веща до пълната й амортизация). Амортизират се и недвижимите имоти – сгради (според данъчното право – 2% амортизация годишно), т.е. според Кацарски може да има договор за лизинг и на сгради.

2) При лизинга е възможно собствеността на вещта да премине върху лизингополучателя за разлика от договора за наем. Това е само възможност, а не иманентна характеристика на договора за лизинг. Според проф. Герджиков при договора за лизинг лизингополучателя има потестативното право да изкупи веща по т. нар. остатъчна стойност.

3) При лизинга всички разноски са за лизингополучателя, което не е така при наема. При наема текущите разноски са за наемателя, а останалите за наемодателя.

4) Рискът от случайно погиване може да е за лизингодателя, но житейски в повечето случаи е предвиден за лизингополучателя. При наема винаги е за наемодателя.

5) При лизинга, тъй като срокът на договора е свързани икономически полезния живот на вещта няма горна граница за срока на договора, изключено е едностранното прекратяване с предизвестие и не важи правилото за мълчаливото подновяване. Това води до изводът, че лизингът е винаги срочен договор (ако договорът е безсрочен значи става дума за наем).

2.2. Лизингът много прилича на продажба със запазване на собствеността, но има различия:

1) При продажбата преминаването на собствеността е задължително, а при лизинга – не.

2) При рискът винаги е върху купувача, а при лизинга законодателят урежда диференцирани хипотези.

3. Видове лизинг.

3.1. Според ТЗ съществуват два вида лизинг:

1) Лизинг – определението му е дадено в чл. 342, ал. 1: С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Това определение не се различава от определението за наем.

2) Финансов лизинг – договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Този договор има смесен характер, тъй като включва уговорки за ползване на вещта (характерни за лизинга), но и включва уговорки от договора за поръчка – лизингодателя извършва правни действия за придобиване на вещта. Според Кацарски при финансовия лизинг има мандатно правоотношение и лизингово правоотношение. Мандатното правоотношение има еднократен характер и не съпътства лизинговото. Основната разлика между оперативния и финансовия лизинг е в носенето на риска – при финансовия лизинг лизингополучателя носи риска от случайно погиване (в ТП това е само непреодолима сила). Според проф. Герджиков финансовият лизинг може да се разглежда като форма на кредитиране – става дума за инвестиционен кредит, тъй като се влагат средства с инвестиционна цел.

3.2. Разбирането на данъчния закон:

1) оперативен лизинг, който е чист наем;

2) финансово обвързан лизинг – лизинг по смисъла на ТЗ.

Данъчният закон не урежда финансовия лизинг по смисъла на ТЗ. Чл. 31 на ЗКПО разкрива особености, които не се съдържат в ТЗ: Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, при който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя, както и поне две от следните три условия: 1. прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива; 2. срокът на наемния договор, в това число сроковете, за които се подновява, да покриват пo-голямата част от полезния срок на използване на актива; 3. прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор.

4. Задължения на страните при обикновения лизинг:

4.1. Задължения на лизингодателя:

1) да предаде вещта в състояние, годно за нейното ползване;

2) да монтира, въведе в действие и поддържа вещта в състояние, годно за ползване за сметка на лизингополучателя;

3) да осигури условия за спокойното ползване на вещта. Да се въздържа от извършване на сделки или действия, които пречат за нейното ползване;

4) да прехвърли собствеността върху вещта ако е уговорено.

4.2. Задължения на лизингополучателя:

1) да получи вещта;

2) да я ползва с грижата на добрия търговец за определено от договора ползване, а при липса на такава уговорка, съобразно предназначението. За разлика от наема всички разноски по това ползване (не само текущите) се носят от лизингополучателя. Да съобщава за повредите и посегателствата върху вещта на лизингодателя;

4) да плаща лизинговите вноски. Начинът за това се договаря. По начало (тъй като срокът на договора е съобразен с икономическото ползване на вещта) общият размер на вноските е съобразен с амортизационната й стойност и не може да е по-малък от нея. В практиката лизингът се разглежда като кредитна операция – прехвърлят се активи със забавено плащане. Затова вноските включват не само цената на вещта, но и цената на времето до плащането на последната вноска + разноските и печалбата на лизингодателя;

5) да върне вещта, ако не е уговорено друго.

5. Задължения на страните при финансовия лизинг :

5.1. Задължения на лизингодателя:

1) да избере и придобие вещта при условия, определени от лизингополучателя и да уведоми продавача, че действа за лизингополучателя, макар и да действа от свое име;

Някои от задълженията (общи с тези при обикновения лизинг) може да се изпълнят и от 3то лице (и при обикновения лизинг може), като тук тази възможност е по-приложима.

2) да предаде вещта в състояние годно за ползването й;

3) да монтира, въведе в действие и поддържа вещта в състояние, годно за ползване за сметка на лизингополучателя;

3) да осигури условия за спокойното ползване на вещта;

4) да прехвърли собствеността върху вещта ако е уговорено.

5) да прехвърли на лизингополучателя правата спрямо 3тото лице заедно със собствеността (това задължение е специфично за финансовия лизинг). Това задължение не е уредено разгърнато с правила в закона, но е необходимо, защото няма пряко облигационно отношение между 3тото лице и лизингополучателя (при евикция лизингополучателя трябва да има преки права срещу 3тото лице).

5.2. Задължения на лизингополучателя. По принцип те са същите като при обикновения лизинг. Има една особеност, която съществува по силата на диспозитивно правило на закона. Лизингополучателят носи риска от погиването и повреждането на вещта. Това правило се прилага ако не е уговорено друго. При обикновения лизинг такова правило няма, разбира се то може да се уговори. Тъй като няма толкова голяма разлика в отношенията между лизингодател и лизингополучател при обикновения и финансовия лизинг, Калайджиев смята, че не би следвало да има такава разлика в уредбата им.

Според Кацарски основната разлика между оперативния и финансовия лизинг е в носенето на риска – при финансовия лизинг лизингополучателя носи риска от случайно погиване (в ТП това е само непреодолима сила). При оперативния лизинг рискът се носи от лизингодателя, както е правилото и при наема. Според ЗЗД при погиване на веща договорът се прекратява за в бъдеще. Тъй като обаче според чл. 288 първо се прилага ТЗ, а после ЗЗД се поставя въпроса дали не трябва да се приложи при оперативния лизинг разпоредбата на чл. 306 ТЗ. Чл.3 47, ал. 2 препраща към специалните правила на ЗЗД, т.е. изключва приложението на 306 ТЗ. При погиване на веща при финансовия лизинг лизинговото правоотношение продължава да съществува и лизингополучателят ще трябва да продължи да плаща вноски. Това обяснява и кой е заинтересуван да прави застраховка. Проф. Герджиков обратно смята, че лизингодателят може да упражнява правата си по договора само по отношение на неговия съконтрагент – лизингополучателя.

6. Сублизинг и пренаемане (Ал. Кацарски). Пренаемането е допустимо по ЗЗД, но само за част. При сублизинга правилото е допустимост, в договорът може да се изключи необходимостта от съгласие на лизингодателя. Пренаемането има известно рефлексно действие – пряк иск на наемодателя срещу пренаемателя. Поставя се въпросът може ли лизингодателят да има вземане срещу сублизингополучателя. Рефлексното действие произтича от закона и след като не е изключено се прилага чл. 234, ал. 3 ЗЗД: Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. Предимството на сублизингополучателя е че не може да бъде отстранен от веща след като е допустим сублизинг – той може да противопостави облигационно правоотношение.

7. Лизинг на предприятие (Ал. Кацарски) – допустим е на основание чл. 347, ал.1, като правилата на чл. 15-17 ТЗ не важат тъй като лизингът не е разпоредителна сделка. За какво е допустим лизинг при предприятието: вещни права, фактически положения свързани с вещи, задължения, фактически положения несвързани с вещи (не се знае обаче какво става с правата на интелектуална собственост). Препращането на чл. 347, ал. 1 е крайно недостатъчно – в договора е задължително да се включат клаузи, които уреждат отношенията за елементите от съвкупността, които нямат характера на вещни права, както и фактически състояния, които не са по повод вещи. Може ли договорът да се допълни от съда ако няма такива клаузи, само ако изрично е уговорено. Ако няма такива клаузи лизингът на предприятие може да се разглежда като лизинг на съвкупност от вещи (частична недействителност) или да има пълна недействителност.

8. Прекратяване на договора за лизинг. Няма специални правила, но има отклонение от правилата за прекратяване на наема.

8.1. При лизинга няма максимален 10годишен срок. Срокът може да е по-дълъг и съответно прекратяването да настъпи в по-късен момент.

8.2. Не важи правилото за мълчаливо прекратяване на договора

8.3. Не може да се прекрати с едностранно писмено предизвестие, защото по принцип лизингът е срочен договор.