50. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки

53. Неизпълнение на търговски сделки.

Тук също важат общите правила на ЗЗД.

1. Непреодолима сила (НС) - чл. 306.

1.1. Не е вярно твърдението, че извън ТП непреодолима сила няма, и че случайно събитие (СС) има само в ГП, не и в ТП. Уредбата на непреодолимата сила е обща, въпреки че не всички правила по чл. 306 важат за ГП. Институтът на непреодолимата сила възниква исторически най-напред в немското превозно право, визират се рискове, които са извън обичайни за едно търговско предприятие. Следователно от историческа гл. т. непреодолимата сила възниква най-напред в ТП.

1.2. Разлика между непреодолима сила и случайно събитие. Господстващото виждане приема, че НС е квалифициран случай на СС, защото е непреодолима поради нивото на техниката и стопанския живот в определен момент. СС е непреодолимо, защото не е предвидено, ако би било предвидено чрез наличното състояние на техниката би могло да се преодолее (НС дори и предвидена не може да се преодолее). Приложното поле на НС е по отношение на безвиновната отговорност, защото случайното събитие е достатъчно длъжникът да се освободи от отговорност за вреди. Има случаи, в които длъжникът отговаря при СС, но не и при НС – превозно право. Изключение от това правило има при договора за банкова касета, при който банката отговаря и при НС.

1.3. Определението за НС в ал. 2 не е много сполучливо: Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора – “или” трябва да се чете “и”. Определението е съвкупност от 2 теории за непреодолимата сила и според Калайджиев добавката “от извънреден характер” е излишна, тъй като няма значение дали силата е такава или не (според Кацарски определението обединява vis major и case fortu). За да бъде релевантна НС трябва да е причинила невъзможност за изпълнение. Това е обстоятелство, за което длъжникът няма вина, не го е предизвикал, но не го е и предвидил.

1.4. Последици от НС:

1) Длъжникът не отговаря, т.е. не дължи обезщетение за вреди. ТЗ въвежда задължение за длъжника да уведоми писмено кредитора в подходящ срок (ал.3). Уведомлението трябва да се отнася за характера на непреодолимата сила и последиците от нея за договора. Неизпълнението на това задължение води до отговорност за вреди.

2) По общите правила длъжникът не само се освобождава от отговорност, но и нищо не дължи, т.е. освобождава се и от задължението. ТЗ обаче видоизменя това правило в ал. 4 – НС сама по себе си не води до освобождаване от задължението и прекратяване на договора ако е с траен характер. Ако НС е с временен характер то изпълнението на договора спира до края на НС. НС трябва да има траен характер, за да освободи длъжника от договора. Това правило е общо и важи според Калайджиев и за отношенията по ЗЗД.

3) Ал. 5: Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът. Правилото важи само за търговци.

4) Изр. 2 на ал.1 до голяма степен е повторение на чл.85 ЗЗД, но има и разлика – ако длъжникът е в забава, той не може да се позовава на НС, отговаря за забава дори в случай на НС. Това правило е по-тежко от чл. 85 ЗЗД.

2. Стопанска непоносимост – чл. 307. Стопанската непоносимост се различава от правилото установено в чл. 266, ал.2 ЗЗД, което се реализира при твърдо установени предпоставки и от което не може да се изведе общо правило за гражданското право. Според Кацарски в ГП стопанската непоносимост е приравнена на обективна невъзможност.

2.1. ФС, който представлява СН на престацията включва:

1) обстоятелства, настъпили след сключване на договора;

2) те да са непредвидими;

3) за настъпването им не трябва да е виновна някоя от страните по договора.

2.2. Особености:

1) Не е налице невъзможност за изпълнение, длъжникът може да изпълни, но това би довело до разорителност или до твърде сериозни изменения на еквивалентността между престациите на кредитор и длъжник.

2) Критерият за приложение е противоречието със справедливостта (става дума за синоним на еквивалентност, т.е. има правен характер) и добросъвестността (честност, почтеност, лоялност, които са установени в оборота, т.е. този критерий няма правен характер);

3) Причинна връзка между променените икономически условия и нарушението на еквивалентността.

2.3. Последиците са различни от невиновната невъзможност за изпълнение. Всяка от страните може да иска от съда две неща: 1) да прекрати договора и 2) да го измени, така че да възстанови икономическото равновесие, т.е. да измени една от престациите така, че да съответства на другата. Редът, по който съдът може да се намеси в договора по исков ред, не е чрез конститутивен иск. Съдът според Калайджиев не разрешава правен спор, а със своя акт внася изменение в съдържанието на едно облигационно отношение и има характера на административен акт. Производството е спорно административно производство.

СН може да засегне се само паричната престация, но и непаричната.

3. Отметнина – чл. 308.

3.1. Понятието “отметнина” има няколко значения:

1) Уговорка, по силата на която някоя от страните има право да се откаже от договора като губи онова, което е дала или обещала.

2) Парична сума или вещ (която е предмет на уговорката), която една страна дава или се задължава да даде при сключване на договора, за да се запази правото да се откаже от договора.

Отметнината има акцесорен характер, не може да съществува извън договора, по който може да се упражни правото.

3.2. Отлика от задатъка:

1) Във функциите. Задатъкът има обезпечителна и обезщетителна функция, т.е. да осигури изправната страна срещу неизпълнение и да я обезщети чрез предмета на задатъка. Отметнината има друга функция – да се даде възможност на страната да прекрати договора без наличие на други изисквания (напр. вина на другата страна).

2) Отметнината няма реален, вещен характер; задатъкът за да породи действие трябва да има предаване (може да има и уговорка в този смисъл). Задатъкът има вещен характер, т.е. в случай на упражняване на правото се придобиват вещни права, отметнината няма вещно действие. Ако е дадено нещо то е задатък.

Различната функция ограничава и времето, в което може да се упражни правото при отметнината – само до започване на изпълнението, правото което поражда отметнината може да бъде упражнено е това, което е дадено или обещана се губи, но договорът се прекратява. В противен случай според чл. 308, ал. 2: Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.

4. Неустойка - чл. 309: Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, това е изключение е от чл.92 (2) ЗЗД. Според съдебната практика на Арбитражния съд чл. 309 не се прилага при първата хипотезата на чл. 83 ЗЗД. Когато кредиторът е допринесъл за вредите, неустойката може да се намали, което е съмнително.

Според Кацарски правилото на чл. 309 се отнася само до двустранните търговски сделки. Съществуват 3 системи са определяне на неустойката:

1) Англо-американска – неустойката не се намалява;

2) Френска – неустойката се намалява само при частично/лошо изпълнение;

3) Немска – неустойката се намалява само при частично/лошо изпълнение, а и при прекомерност.

Идеята на нашите съдилища е, че може да се обяви частична нищожност на неустойката договорната лихва при определени обстоятелства.

Според проф. Таджер неустойката не може да се намали поради прекомерност, но може да се намали по някои от другите посочени в чл. 92, ал. 2 ЗЗД критерии – когато задължението е изпълнено неправилно или от части.