50. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки

54. Търговски обезпечения.

Търговските обезпечения са два вида: 1) лични – солидарност, банкова гаранция, авал; 2) реални (условно) – търговски залог и търговско право на задържане.

1. Търговски залог.

1.1. Общи бележки.

1) Определението е в чл. 310. Особеността е, че главното вземане е породено от търговска сделка. Иначе търговският залог е реален и се урежда по общите правила на ЗЗД. Особеност представлява т. 2 на ал. 1: при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора – в тази хипотеза и джирото има реален характер. Заложният кредитор също се удовлетворява по общия съдебен ред.

Според проф. Герджиков поименните ЦК също могат да бъдат предмет на търговски залог, като те следва да се залагат със сключване на договор за залог и предаване на ЦК на кредитора. Предмет на залога на ЦК са правата, които се материализират по тях. Особеност представлява залагането на поименни акции, тъй като в специални закони се съдържат ограничения за това (напр. Законът за приватизационните фондове, който не действа в момента). Предмет на залога на акции не са инкорпорираните в тях права, а самата акция, която има стойност на пазара на ЦК (тази цена би следвало да послужи за удовлетворение на заложния кредитор).

2) Търговският залог може да бъде: 1) договорен и 2) законен (ал. 2), който пък бива: при договора за превоз, публичен склад, комисионен договор, спедиционен договор (функцията на право на задържане и на законния залог в тези хипотези е една и съща).

Според Ал. Кацарски по принцип законният залог е отклонение от общите правила на ГП, където залогът се учредява със сключване на договор и предаване на веща. В областта на ГП единственият случай на законен залог е по Закона за арендата – в полза на арендодателя за обезпечаване на вземането за текущата стопанска година и има за предмет плодовете и внесените от арендатора вещи за обработване. Възникването на право на законен залог в търговското право е елемент от правоотношението (превозно, комисионно и т.н.), то обезпечава всички вземания освен ако няма ограничения (ограничения има само при арендния договор). За да съществува законен залог в търговското право трябва да се осъществява фактическа власт върху вещите, т.е. залогът има реален характер, който се основава на разместване на фактическата власт (при арендата законният залог няма реален характер).

2) Според ал. 3: С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1. Залогът е акцесорен на главното задължение, което обезпечава и с цедиране на главното вземане се прехвърля и заложното право. Особеното е, че става дума “предаване на предмета” на залог на новия кредитор, освен ако старият заложен кредитор не се е съгласил да упражнява фактическата власт за новия заложен кредитор.

1.2. Чл. 311 – търговски реален залог, при който заложният кредитор може да се удовлетвори извънсъдебно. При няколко предпоставки:

1) Договорът за залог са е сключен писмено, с достоверна дата.

2) Страните да са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, кредиторът да се удовлетвори от залога без съдебна намеса.

3) Предметът на залога да има пазарна или борсова цена.

Ако тези условия са налице кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, без да иска разрешение от съда. Няма значение как ще ги продаде. Задължението на заложния кредитор е да уведоми залогодателя и да му предаде остатъкът от цената ако има такъв. Няма ограничения и по отношение на цената, за която се продава стоката. Според проф. Герджиков никаква уговорка не може да доведе до възможността заложния кредитор за стане собственик на залога, тази възможност е изрично изключена от чл. 152 ЗЗД, който действа и в ТП.

Когато възниква законен залог, кредиторът може да се удовлетвори извънсъдебно винаги.

1.3. Залог на бързоразваляща се вещ – чл. 313. Особеното е, че кредиторът може да продаде вещта без съдебна намеса (подобно на 311). Предпоставки за това са:

1) Предметът на заложното право да подлежи на бърза развала.

2) Да има пазарна или борсова цена.

Това също като по чл. 311 е реален залог, но за разлика от чл. 311 тук не е необходимо договорът да има писмена форма и достоверна дата, а не е и необходимо залогодателят да се съгласи кредиторът да продаде вещта. Кредиторът не може да се удовлетвори извънсъдебно, а може само да продаде вещта. Той е длъжен да вложи цената в банка и да уведоми залогодателя. От момента на влагането на получената сума в банката, заложният кредитор придобива заложно право върху това вземане.

1.4. Чл. 314 урежда залог, при който кредиторът има право да събира плодовете (длъжен е, защото упражнява фактическата власт) и да се удовлетвори за сметка на своето вземане, ако това се уговори. Тук проблемът е, че ако задължението и плодовете не са еднородни, по каква стойност да стане прихващането. Това следва да се уговори, иначе правилото е неприложимо.

1.5. Чл. 312 урежда залог, който не е реален (консенсуален) и е уреден в ЗОЗ. В ГП консенсуален е залога на речни и езерни кораби и въздухоплавателни средства. ЗА този залог се изисква форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите. Публичността се постига с вписване в корабния или въздухоплавателния регистър. Ако корабът/самолетът плава/лети под български флаг, но не е вписан в български регистър, вписването се извършва в съответното въздухоплавателно свидетелство.

2. Търговско право на задържане – чл. 315. ТПЗ възниква при предпоставките, уредени в ТЗ и не се включва в някаква по-обща категория право на задържане, т.е. не е разновидност на правото на задържане по чл. 91 ЗЗД или чл. 73 ЗС.

2.1. Елементите на фактическия състав:

1) Възниква за обезпечаване на вземане, което е породено от сделка, сключена между търговци, т.е. става дума за двустранна търговска сделка.

2) Вземането (на задържащият наречен кредитор, макар че е в същото време и длъжник) в полза на кредитора да е изискуемо (не е необходимо вземането да е ликвидно като по чл. 91).

3) Да има фактическа власт. Предмет на ТПЗ могат да бъдат само движими вещи и ЦК. Няма изискване държането да е възникнало по силата на сделката, по която възниква правото на задържане.

4) Вещите или ЦК трябва да са получени със съгласието на насрещната страна (правомерно). ТЗ допуска да възникна ТПЗ и в хипотезите на ал.2, които са по-особени:

а. кредиторът е станал собственик на вещта, но има задължение да я прехвърли обратно – става дума за различни фидуциарни сделки. По начало правото на задържане се поглъща от правото на собственост, т.е. само държателят има право на задържане, не може собственикът да упражни такова право;

б. собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника (има нужда от корективно тълкуване “от длъжника”, а не “за дължника”) - става дума за различни договори за поръчка и най-вече за комисионен договор.

5) Кредиторът да е получил вещта правомерно и без тази вещ да има специално предназначение. Според ал. 4: Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин (напр. ако при комисионен договор комисионерът е поучил вещ, за да я продаде на 3то лице). Това специално предназначение трябва да е уговорено преди предаването на вещта.

2.2. Законът познава известни изключения от тези предпоставки:

1) Има възможност за възникване на ТПЗ за неизискуеми задължения – 2 алтернативни предпоставки (ал.5, т.1 и 2):

а. Ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност, т.е. той е неплатежоспособен или свръхзадължен, но не е обявен в несъстоятелност. Кредиторът с право на задържане е привилегирован и той трябва да може да се удовлетвори.

б. Ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника, не е казано, че е от същия кредитор. Когато вземането стане изискуемо кредиторът по ТПЗ може да не успее да се удовлетвори, защото това означава, че липсват активи и няма защо да се чака да стане изискуемо.

2) Ал. 6: Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта. В този случай ТПЗ възниква дори и вещта да е дадена със специално предназначение.

2.3. Съдържанието на ТПЗ не се отличава принципно от ПЗ по ЗЗД:

1) Кредиторът може да откаже да върне вещта или ЦК до изпълнение от другата страна.

2) Кредиторът е обезпечен, привилегирован кредитор (чл.136, т.4 ЗЗД урежда особената привилегия на кредитора върху вещта; тази разпоредба се прилага изцяло).

3) Кредиторът е привилегирован и при производство по несъстоятелност (чл.722), но тук привилегията е втора по ред и следва залога.

2.4. Има една особеност, която не е в интерес на оборота. Доколко ТПЗ може да се упражни по отношение на трети лица, които са нови собственици? Съществува Тълкувателно постановление №6 от 1974 г., но то се отнася до ПЗ в ГП. ТПЗ не може да се упражни по отношение на тези лица, освен ако кредиторът може да противопостави на тях възражения, които има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта. Следователно третото лице трябва да е длъжник на кредитора, т.е. да встъпи в дълг или да замести в дълг първоначалния длъжник, но на практика това не става. Според Калайджиев това е недостатъкът на закона в ал.3 и режимът сега е по неблагоприятен отколкото в стария ТЗ.

2.5. Според проф. Герджиков приложение намира чл. 91, ал. 4 ЗЗД: Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.