50. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки

55. Особени залози.

Уредбата е в специалния Закон за особените залози.

1. Защо са особени?

1.1. ОЗ не е реален (най-важно особеност), т.е няма предаване на имущество, защото предмет на ОЗ могат да са не само вещи. Договорът е консенсуален. Преимуществата на това са, че залогодателят може да използва в своята стопанска дейност заложеното имущество. От друга страна заложният кредитор се освобождава от необходимостта да се грижи за запазването на залога. Това не означава, че ОЗ няма недостатъци: залогодателят може да обезцени вещта или да я прехвърли, т.е. обезпечението не е така сигурно както при реалния залог, но този залог в много по-голяма степен отговаря на нуждите на съвременния оборот.

1.2. Нереалния залог съответства повече на новото време. ОЗ не гарантира 100 % сигурност, а целта му е да се разширят възможностите за обезпечаване, което разширява възможностите за кредитиране, което пък ускорява оборота. Колкото повече обезпечения могат да се дадат, толкова повече кредити могат да се дадат.

2. Особености:

2.1. Не попада точно под родовото понятие “търговски залог” по чл. 310, тъй като обезпечава права по сделка, която може да не е търговска. Изискването на закона е залогодателят да е търговец или лице по чл. 2 ТЗ. Следователно приложното поле на ОЗ е по-широко от приложното поле на търговския залог по ТЗ. В повечето случаи ОЗ се използва за обезпечаване на търговски сделки, но това не е задължително. Според чл. 3 ЗОЗ съдържа някои изключения: (2) Ограничението по ал. 1 не се прилага по отношение на съпруга на едноличния търговец, съответно на лицето по чл. 2 от Търговския закон. (3) Ограничението по ал. 1 не се прилага при залог на безналични ценни книжа, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност. Ограничените по ал. 2 е разбираемо, защото безналичните ЦК не са притежание само на търговци и на лица, които извършват стопанска дейност. Законът позволява и на съдружниците в ТД да са залогодатели, защото ОЗ може да има за предмет дружествени дялове, а не е необходимо съдружниците да са търговци.

2.2. ОЗ може да бъде само договорен, няма ОЗ, който да е законен.

2.3. Договорът не е реален, но е формален – писмената форма е за действителност. Достатъчна е проста писмена, не квалифицирана форма (в някои хипотези е необходима квалифицирана писмена форма – нотариална заверка на подписа при залог на дял от търговско дружество и залог на предприятие), за да възникне заложно право между залогодателя и заложния кредитор, но за да може да се противопостави на трети лица залогът трябва да се впише. Залози, които не са реални са съществували и доста преди ЗОЗ, но не е съществувал регистър за тях. Липсата на регистър усложнява отношенията между заложния кредитор и другите кредитори на залогодателя и заложния кредитор и 3ти лица, придобили вещта. Вписването има значение в следните насоки:

1) Определя поредността на удовлетворяване, т.е. ако има повече от 1 залог, този, който е вписан най-напред има предимство;

2) При прехвърляне на заложеното имущество, вписаният залог следа имуществото и може да се противопостави на 3то лице приобретател. Това и така с известни уговорки. По отношение на 3ти лица, които придобиват самостоятелно права върху вещта, заложното право трябва да се впише и по отношение на тях, т.е. вписва се и продажбата (извършва се вторично вписване) и само заложният кредитор може да се удовлетвори от веща собственост на 3тото лице.

Вписването се извършва в Централен регистър за ОЗ, но има залози, които не се вписват там, когато за съответното имущество по принцип се води друг регистър (безналични ЦК – в Централния депозитар; безналични ДЦК в специален регистър; дялове от ТД и търговски предприятия – продажбата им се вписва в Търговския регистър и залогът се вписва там в специален регистър на ОЗ на дружествени дялове и търговски предприятия, като се води по партидата на съответния търговец, а при залог на дружествени дялове на съответното дружество – Наредба 14). Става дума поначало за движими вещи, за които не се води регистър, системата на вписване в този случай е персонална, не е реална, т.е. вписва се по партидата на залогодателя, а при вторично вписване се открива партида на приобретателя. За да е реален регистъра, трябва да има регистър на всички движими вещи. При залог на вземания или съвкупност от вземания според Кацарски вписването на ОЗ не измества съвсем значението на уведомяването – длъжникът трябва да е уведомен, за да има залога действие спрямо него.

3. Обекти на заложното право, предмет на залога. Законът употребява термина “заложено имущество”, което е по-широко от “вещи”.

3.1. Движими вещи, с изключение на кораби и въздухоплавателни средства, за които има друг ред – “имобилярна ипотека” по КТМ или реда по Закона за гражданското въздухоплаване.

3.2. Вземания.

3.3. Безналични ЦК. Наличните не могат да се залагат по ЗОЗ, а чрез заложно джиро, което е реално. При наличните ЦК заложният кредитор обаче може да използва реда на ЗОЗ за удовлетворяване по извънсъдебен ред.

3.4. Дружествените дялове от всякакви ТД, включително персонални, чиито дялове по дефиниция са винкулирани – не могат да се прехвърлят, строго лични са, т.е. самият дружествен дял не може да е предмет на залога, защото това би означавало, че може да се продаде и друг да стане съдружник, което не е позволено. Следователно залага се ликвидационен дял, т.е. имущество, което би получил – това е парично вземане, срещу което се провежда принудително изпълнение, а не дружествения дял като членствено правоотношение.

3.5. Съвкупности като самостоятелни обекти – законът изброява изчерпателно 4 вида:

1) съвкупност от вземания (напр. 5 вземания към банка Х или вземане по трудово правоотношение към работодател Х);

2) съвкупност от машини и съоръжения (едно лице, което извършва стопанска дейност залага всички машини, с които се извършва стопанска дейност или други);

3) съвкупност от стоки или материали (готова продукция или суровини);

4) безналични ЦК (всички акции от дружеството Х).

Особеността на всички съвкупности е това, че става дума за динамичен обект, в който могат да влизат или излизат елементи. Целта е да се създадат повече обекти за залагане, което да увеличи възможностите за обезпечаване и кредитиране. Динамичният характер не е винаги динамичен, в един момент става статичен – при пристъпване към изпълнение, когато кредиторът започне да се удовлетворява, от тогава насетне съвкупността “замръзва”, т.е. не могат да излизат елементи, но могат да влизат в нея.

3.6. Търговско предприятие, което също е една съвкупност, но по особена и също динамична.

ЗОЗ допуска обект да е родово определено имущество, което не е допустимо при реален залог, защото там има предаване, което неминуемо е свързано с индивидуализиране. Предмет могат да бъде и бъдещо имущество. Бъдеща реколта също се допуска да бъде заложена, защото селските стопани в повечето случаи нямат имущество, което да залагат. Но има ограничение: реколта само за една година може да се залага, т.е. от текущата или следващата година. Целта на това ограничение е да не се заробва селския стопанин. При вземане заложното право се разпростира и върху лихвите, за разлика от ЗЗД.

4. Какво може да бъде главното вземане, което се обезпечава с ОЗ? Границите са много широки – вземането може да е условно или бъдещо; родово или индивидуално определено. Изрично законът предвижда, че се обезпечава както вземането, ката и произтичащите от него акцесорни права (лихви и неустойки), ако друго не е уговорено и то без ограничение за разлика от ЗЗД.

5. Съдържание на заложното право.

5.1. Заложният кредитор не може да упражнява фактическа власт, следователно не разполага и с вещните искове на заложния кредитор по ЗЗД. Може обаче да иска получаване на фактическата власт, но едва след като пристъпи към изпълнение, към удовлетворение. Може да иска да получи държането върху заложеното имущество и в тази насока можа да иска съдействие от съдия-изпълнител по чл. 414 ГПК.

5.2. Най-важното право на заложния кредитор е да се удовлетвори от заложеното имущество, но с известна особеност: чл. 10 и чл. 16 ЗОЗ уреждат 3 алтернативни възможности за това.

1) Първата е от самото заложено имущество и тогава ще има привилегията по чл.136 (1), т.3 ЗЗД и чл.722 (1), т.2 ТЗ, т.е. същата особена привилегия, същия ред както и кредитора по реалния залог.

2) Възможно е заложеното имуществото да е погинало и тогава заложният кредитор има вземане за обезщетение ако е застраховано, което е една заместваща облага, т.е. по пътя на реалната суброгация заложният кредитор може да се удовлетвори по същия начин от това вземане (следователно няма разлика). Възможно е имуществото да е продадено на 3то лице. Според чл. 8, ал. 2, т. 2 залогодателят може да се разпорежда свободно със заложеното имущество, като принципът е, че залогът следва веща. Чл. 78 ЗС не е приложим при ОЗ и 3тите лица могат да проверят в регистъра дали има ОЗ или не. Ако залогодателят се е разпоредил възмездно в патримониума му ще влезе нещо друго в резултат на насрещната престация, върху него заложният кредитор има същата привилегия (няма разлика), защото това пак си е реална суброгация.

3) Най-често ако залогът е погинал и има заместваща облага или насрещна престация при разпореждане, тя не може да се индивидуализира в патримониума на залогодателя. Редът на привилегията се запазва само ако облагата може да се обособи в имуществото на залогодателя. Това обаче в повечето случаи е невъзможно, защото се получават пари. Тогава редът на привилегията се губи, защото няма годен обект. Ако обаче има равностойност, която не може да се обособи, законът предвижда, че заложният кредитор придобива обща привилегия върху цялото имущество за стойността на заместващата облага (насрещната престация), която е първа по ред (след особените привилегии, но преди всички останали). Това е най-често срещаната хипотеза.

7. Удовлетворяването е извънсъдебно, не е чрез съдия-изпълнител, производството е частно. Все пак може да се търси съдействие от съдия-изпълнител за определени действия. Изпълнението се извършва от заложния кредитор. Той трябва:

7.1. Да впише в регистъра пристъпването си към изпълнение по партидата на залогодателя;

7.2. Да уведоми залогодателя и от момента на уведомяването, залогодателят не може да се разпорежда.

Самият кредитор продава имуществото, без да има специален ред за това, както прецени кредитора, но трябва да полага грижата на добрия търговец. Това означава, че упражнява чуждо право от свое име, защото не е собственик. Парите не се получават от кредитора, а от доверено лице на кредитора – “депозитар”, който съхранява парите по сметка и разпределя съразмерно сумата, когато има повече кредитори.

8. Погасяване на заложното право. По принцип заложното право се погасява по класическите основания. Има 2 особености:

8.1. При прехвърляне на заложното право, заложният кредитор можа да противопостави заложното си право на 3тото лице само ако залогът е вписан и спрямо него. Ако залогът не е вписан по отношение на 3тото лице той не може да му се противопостави. Залогът не се погасява – ако прехвърлителния способ е възмезден залогът тежи върху насрещната престация (заместващата облага) или става обща привилегия. Залогът се погасява ако прехвърлянето е безвъзмездно.

8.2. Чл. 7 ЗОЗ е много специална хипотеза, създадена изцяло за нуждите на оборота: Залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложеното право.