6 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Бъдещето е толкова черно. Оня ден ген. Стоян Тонев, директор на ВМА, патетично се провикна: "Оправете системата за даване на специалности на лекарите, защото утре и нас няма да има кой да лекува."

Това е един сравнително частен проблем - специалностите на лекарите. По сегашната система младите лекари трябва да си плащат и да не получават заплати, докато специализират. Затова 50% от завършилите медицина в България през последните 5 години са си били камшиците. Нетната загуба за икономиката е около 200 000 лв. от образован емигрант. Толкова би струвало привличането на чужд специалист, който да лекува у нас, плюс разходите за образованието на този, който си е заминал.

Тоест след 20 години у нас няма да има добри лекари, а медицинското обслужване ще е поне пет пъти по скъпо на обществото, измерено по цени без отчитане на инфлацията.

След 20-30 години вероятно няма да има и пенсионери, защото които не са загинали от липсата на специализирани здравни грижи, ще трябва да работят, за да могат да живеят. Пенсионни фондове, които да се пълнят, няма да има, защото младите работници ще са избягали, за да не издържат на гърбовете си растящата маса възрастни и немощни хора.

Щe има огромно количество запустели жилища и разрушена инфраструктура, защото намаляващото население няма да има нужда от толкова имоти, което ще доведе до драстични разлики от около 1000 пъти между цените в затворените благоустроени гета и останалата част на страната.

Земеделската земя ще е скъпа, но отдавна ще е концентрирана в стотина големи собственика.

Леснодостъпните гори ще са изсечени за огрев. Дивечът извън затворените стопанства ще е изтрепан от бракониери или изяден от скитащи кучета. Тях, разбира се, никой няма да закача, защото куче-любците ще ги пазят. Никой няма да пази обаче хората, които ще се придвижват из градовете с дълги тояги, с които да се отбраняват.

Моловете ще са завзети от бездомници и никой няма да

смее да стъпи по горните им етажи.

Надземен градски транспорт едва ли ще има, защото няма да има пари и пътници за поддържането му. Ще върви само метрото, а отгоре ще се чува радостен лай.

На истински големият проблем на сегашното ни общество е демографският, той ни дърпа надолу. И не знам защо никой не го казва ясно. Какво "Белене" щяхме да строим със заеми - на кого ще му трябва толкова ток след 10 години?

Въпросът вече не е кога българското племе ще освободи територията, заета някога от Хан Аспарух, а кой ще я заеме.
УТОЧНЕНИЕ
В броя си от 30.03 "168 часа" съобщи, че шефът на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов е присъствал на купон, организиран от "РОСАТОМ". Истината е, че директорът на Първа атомна не е бил на събитието.

Редакцията се извинява на г-н Александър Николов за неволно допуснатата неточност.

Общинските съветници от политическите опоненти ГЕРБ и БСП действаха като коалиция, назначавайки депутатски син в борд на директори на общинско дружество в Шумен.

Виктор Минчев стана управляващ местния „Индустриален парк" с подкрепата на ГЕРБ и БСП. Кметът в Шумен е от БСП. Именно Красимир Костов е инициаторът на предложението синът на герберския депутат Красимир Минчев да влезе в борда на директорите на предприятието. Това става през февруари.

„Синът ми има необходимата квалификация. Основната задача на „Индустриалния парк" е да се създаде инфраструктура, като комуникационната е един от важните елементи. Той ще се занимава с това.

Вярно е, че няма опит в управлението, но знае три езика, квалифициран е. С изпълнителния директор Николай Тончев се познаваме от деца, живеем в съседни блокове. Той също познава сина ми и знае, че ще свърши работа. Нищо политическо няма в това. Синът ми се опитва

да се развива и не може да бъде спиран заради това, че баща му е депутат. Пишман станах с това. Ако работех стругар, никой нищо нямаше да каже", коментира Красимир Минчев.

„Индустриалният парк" е вид бизнес парк край града с идеята да се оформи индустриална и логистична база около Шумен. Преди две седмици бе дадена

символичната първа копка на новата придобивка

Основаването на дружеството е през 2008 г., като то е на основата на публично-частното партньорство между общината и фирма „Ники-БТ" АД. Капиталът на компанията е близо 10 млн. лв., като шуменската община апортира терен, а частната фирма - парична вноска. Паркът се разполага на 2,4 млн. кв. м. Идеята е там да се разположат различни промишлени предприятия. Засега паркът е обявил само едно място за продан на близо 4 декара земя. Депутатът Красимир Минчев

бе определен от правителството преди месец за посланик в Украйна.

От групата на БСП оправдаха гласуването си с мотива, че синът му Виктор е бил предложен от частния инвеститор, а не от общината. Не могли да отклонят идеята, защото фирмата давала немалко пари за развитието на града. Но тогава остава отворен въпросът защо Виктор Минчев се гласува от общинския съвет, а не е назначен от частното дружество.

Изпълнителният директор на „Индустриалния парк" Николай Тончев потвърди, че именно депутатският син е консенсусна фигура. Виктор Минчев е

предложен от предишния член на борда на директорите

и също представител на ГЕРБ Стефан Желев. Той написал в мотивите си, че е в конфликт на интереси като общински съветник и шеф на борда. „Дружеството работи само

със средства на частния инвеститор", каза по този повод изпълнителният директор Николай Тончев. Той познавал лично Виктор Минчев и смятал, че има необходимите качества да управлява предприятието. Депутатският син е с образование по компютърни технологии.

Междувременно става ясно, че това не е единственият общ бизнес между общината и семейството на Красимир Минчев. Фирма, в която синът му и жена му са съсобственици, се настанява в тубдиспансера в града, в който общината има 49%

Това е лаборатория, която ще обслужва медицинското заведение на смени. В „Първа медикодиагностична лаборатория" ООД един от управителите е Румяна Минчева, съпруга на Красимир Минчев.
Снимка на две колони – ИСТОРИЯ: Депутатът Красимир Минчев познавал от дете изпълнителния директор на дружеството.


06-12.04.2012 г., с. 11
3,5 млрд. лв. потънаха в АЕЦ "Белене"
Поне 1,3 млрд. лева сме дали за проваления проект след рестарта
от ИВАН БУТОВСКИ

Явно на "балканския трик" със строителството на АЕЦ "Белене", по израза на премиера Бойко Борисов, официално се сложи край.

В същото време според експерти и общественици точно сега, когато в крайна сметка проектът за Втора атомна пропадна, е редно да се попита за разходите, направени през Националната електрическа компания (НЕК). Най-малкото защото нейните приходи се формират от сметките ни за ток.

По приблизителна оценка излиза, че за 33 години сме платили пари, достатъчни за голяма част от строителството на нова атомна централа, защото като се тегли чертата, се получава, че общо за АЕЦ "Белене" са изразходвани минимум 3,5 млрд. лева.

Само от рестартирането на строителството до момента са платени малко над 1,3 млрд. лв. в изпълнение на всички споразумения, които са сключени, съобщи и министър Делян Добрев.

Цифрата е близка и до неофициална справка за платените средства, с която" 168 часа" разполага. От нея става ясно, че само след последния рестарт за проекта са похарчени

1,381 млрд. лева.

В това число 1,174 млрд. лева са дадени за строителството на АЕЦ "Белене" и още 207 млн. лева са прибрали консултантите по проекта.

От своя страна, самата липса на официална информация затова, какви суми са изплатени, е прикриване на преливането на държавни пари към частни компании, които се опитват да монополизират консултантската и инженеринговата дейност в България, категорични са експерти.

"Всички направени разходи трябва да се ревизират, защото това са пари на данъкоплатците и потребителите на електроенергия", категоричен е Димитър Иванов, главен координатор на Гражданския комитет против АЕЦ "Белене".

"За целта обаче е нужно официално решение на Министерския съвет за прекратяването на проекта, тъй като формално за мене той не е спрян. По този начин трябва да стане ясно и какво сме похарчили и предстои да плащаме за реакторите. Така както за старта имаше решения на две правителства. Впрочем те също трябва да бъдат разгледани, за да се види на кого и с какви аргументи са давани огромните суми за строителството и консултациите, свързани с АЕЦ "Белене", казва още той.

"Най-страшното е, че без основателна причина се допусна да бъде засекретена информацията за обект с национално

значение. Това попречи и да се направят сметките. Според мен една бъдеща проверка трябва да започне още с продаденото оборудване от първата площадка за централата. Със сигурност е важно да се направи разлика и при отделните договори. Едно е да се проверяват споразуменията с руснаците, а съвсем друго е вътрешният одит", смята бившият ни посланик в Русия и енергиен експерт Илиян Василев.

"Освен това в Америка ядрените реактори, макар и много по-скъпи, се купуват чрез

кредити, които взема държавата, а у нас се финансират директно от

потребителите чрез увеличените ставки на електроенергията", казва още Василев, който беше в ръководството на една от компаниите, консултирали проекта.

"Става дума за огромно престъпление срещу националната сигурност на България, защото милиарди народна пара са вложени без всякакъв смисъл в този проект", коментира пред "168 часа" Едвин Сугарев.

"Ако у нас имаше нормално съдопроизводство и прокуратура, би трябвало моментално да се заинтересуват кой точно и какви пари е взел. За съжаление, доколкото съм запознат с дейността им, не вярвам това да стане сега, затова оставям този проблем на бъдещето", допълни той.

Всъщност едва ли някога ще узнаем точно колко милиарда потънаха в гьола и тепърва предстои да бъдат правени анализи. Така например първоначално се твърдеше, че между 1981 и 1991 г. са изразходвани над 1 млрд. долара. Сметките обаче са правени на око, тъй като голяма част от разходите по строителството на площадката на АЕЦ "Белене" не са били осчетоводявани точно, но

може да се предположи, че настоящата стойност на тези разходи достига два милиарда лева поради по-високата стойност на долара в началото на 90-те години на миналия век.

От неофициалната информация за разпределението на направените разходи до момента, е видно, че най-много са средствата изплатени на "Атом-стройекспорт" - общо 537 млн. лева. В това число 198 млн. лева за разрушаване на старата площадка. 65 млн. лева са платени "за управление на проекта" и 272 млн. лева за "ключови събития и изготвянето на техническата документация".

Според специалисти е трудно да се разтълкува какво точно се крие зад този термин, но може да се предполага, че поне част от тези средства са отишли за производството на специално оборудване в Русия.

Общо на 194 млн. лева възлизат и капитализираните разходи на предприятието АЕЦ "Белене". От тях 129 млн. лева са отишли за придобиване на дълготрайни активи. Още 63 млн. са дадени за съоръжения на самата площадка, сочи справката.

От самия рестарт на строежа на Втора атомна се дават щедро и милиони за различни консултанти, които да ни убедят в изгодата от проекта. Срещу значителни суми те са уверявали, че

всичко около строителството на АЕЦ "Белене" е в ред, възмущават се правозащитници пред "168 часа". Според справката реално те са прибрали поне 207 млн. лева, но на практика нямат никакви ангажименти относно достоверността на направените проучвания.Така например за консултантите от "Уорли Парсънс" са предвидени 196

млн. лева, като 42 млн. от тях все още не са изплатени, сочат данните. Другият консултант БНП ПАРИБ А е получил за подобни услуги "едва" 5,75 млн. лв., а Делойт - 3,6 млн. лева.

Според запознати само за екологичната оценка са платени между 2 и 4 млн. лева. Твърде голяма сума, защото на практика това е само една писмена обосновка в обем от около 1500 страници. За сравнение подобна оценка за екологична съобразност малко преди това е изготвяна за АЕЦ "Козлодуй" и е струвала само 60 000 лв. При това става въпрос за много по-голям обем от работа, защото се касае за работеща централа.

В момента на спирането течеше и процес на оценка на инвестициите на НЕК, за да може с тях държавното предприятие да участва като дялов капитал в новата проектна компания. Междувременно НЕК е плащала и за поддръжка на площадката и оборудването, като дори са правени допълнителни инвестиции. Тази сума също трудно може да бъде оценена.

че извън машините за 720 млн. евро направата на нищо друго не е било одобрявано.

От цялата тази сметка трябва да се извади сумата, която "Росатом" ще се съгласи да плати за изработеното оборудване за АЕЦ "Белене". За него, руската компания ще има доста силни аргументи. Предполага се, че България може да получи обратно не повече от една трета от вече платеното, тоест около 250 млн. евро.
Снимка на четири колони – НА МЯСТО: Още преди година премиерът Бойко Борисов се чудеше къде са отишли милионите, хвърлени за АЕЦ „Белене”.
Снимка на две колони – РЕСТАРТ: Фирми, близки до президентския спонсор Людмил Стойков участваха в разрушаването на старата площадка.


06-12.04.2012 г., с. 12-13
Залагат ни газов капан
„Газпром" не отстъпва нито за цените, нито за сроковете, нито за количествата
от ПЕТЯ МИНКОВА

Новото ръководство на Министерството на енергетиката е в газов капан.

В Москва не е постигнат никакъв напредък по тайните преговори, които водят "Газпром" и "Булгаргаз" по новия дългосрочен договор от 2013 до 2030 г. "168 часа" вече писа, че тезата на газовото ни дружество е, че вече само политиците могат да извоюват по-изгодни цени, количества и срокове с руснаците.

Не случайно управляващите тези дни започват Обсъждане на мораториума върху проучванията на конвенционален и шистов газ. Засега само те могат да са

някакъв коз в тежките преговори с Русия,

които трябва да приключат до края на април. Причината е, че "Булгаргаз" иска след това да влезе в разговори с индустриалните си партньори у нас и те да имат време да приспособят себестойността на продукцията към новите цени.

Енергийният министър Делян Добрев не иска дългосрочен договор с " Газпром", но може да няма избор, научи "168 часа". Времето за решение изтича, защото от 2013 г. страната няма договор за доставка на газ от Русия. Неговият предшественик Трайчо Трайков и руският му колега Сергей Шматко още през 2010 г. са се договорили такъв да има. Затова на 1 февруари шефът на газовия монополист Медведев напомня на Министерството на икономиката, че е поело подобен ангажимент. Както и че "Газпром" вече е изпратил проектодоговора на

българската страна. От писмото му става ясно, че двете страни вече обсъждат проектодоговора на дългосрочния контракт.

Тези дни премиерът опита да диверсифицира доставките на синьо гориво от Азербайджан по време на обиколките си в

Армения и Грузия. Една от идеите е втечненият газ да стига до Поти и оттам със специални танкери до България. Проблемът е, че тя не е рентабилна, казват експерти. Освен това се разчита през 2017 г. от Азербайджан да потече газ за Турция, а оттам и за България. Затова новата ни позиция е, че не е в наш интерес дългосрочен до-

говор с "Газпром". Проблемът е, че между Турция и Русия има нова стратегическа игра и няма нищо чудно в неотстъпчивостта на "Газпром" спрямо България

Не случайно "Булгаргаз" предлага в бъдещия договор да има възможност да се предоговарят условията на всеки пет години. Основно количествата, защото тогава се очаква да се реализират "Южен поток", "Набуко" и газовите връзки с Гърция, Румъния и Турция. От "Газпром" обяснили, че този по-гъвкав подход има своите недостатъци. Основният е, че те нямат дългосрочен ангажимент за фиксирани количества газ.

"Тоест ние няма да можем напълно да гарантираме доставките на газ за своите потребители за един по-продължителен период. При такъв по-гъвкав подход Тазпром експорт" няма да е в състояние да планира точно и дългосрочно предназначените за "Булгаргаз" количества природен газ", пишат от дружеството до шефовете си.

Освен това от "Газпром" информирали, че ще продължат да доставят газ за смесените си компании. Тоест от газовия монополист държат да запазят посредниците си у нас

От "Булгаргаз" пробвали да договорят дневни количества, които варират в зависимост от нуждите на страната ни. От "Газпром" обаче им обяснили, че в такъв случай санкциите ще са значителни -десетки милиони долара.

След това българските специалисти опитали да постигнат и договаряне иа цените на шестмесечни периоди, но руснаците отказали. Тяхната теза била, че цената трябва да се променя на три месеца или ежемесечно.

От българска страна опитали да извоюват отклонение от договорените количества в рамките на 25 %, но засега от" Газпром" отказват. Идеята е, когато имаме алтернативни доставки, да може да намаляваме покупките от

Русия. Тезата на газовия монополист е, че тяхната практика не го позволява. А дори да имат възможност да осигурят такава гъвкавост на доставките, това ще е свързано с допълнителни плащания, които ще се отразят негативно на цената, предупредили руснаците.

Затова от "Булгаргаз" предупреждават началниците си от Българския енергиен холдинг за неотстъпчивостта на руснаците: "Анализът на условията на предоставения ни проектодоговор потвърди очакванията ни, че

на този етап не се очаква отстъпление

от предложените съществени условия от руската страна, по които " Булгаргаз " е изразил различна позиция. Очертават се кръг от съществени договорни параметри, по които очакваме, че на експертно ниво няма да е възможно постигането на съгласие", пише Гогов.

За него това са цената, годишните количества, срокът на договора и санкциите и глобите.