6 от Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син

1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезъла, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.

3 На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник, на бащините им домове.

4 Положи ги в шатъра за срещане пред плочите на свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.

5 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.

6 Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

7 И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра за плочите на свидетелството.

8 И на следния ден Моисей влезе в шатъра за плочите на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.

9 И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

10 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред плочите на свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.

11 И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.

12 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;

13 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

1 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.

2 А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра за плочите на свидетелството.

3 И левитите ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.

4 Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.

5 Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.

6 И ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.

7 А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и около тях да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.

8 Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани о израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като ваше вечно право поради това, че сте били помазани.

9 От пресвятите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвяти за тебе и за синовете ти.

10 На пресвято место да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; святи да ти бъдат.

11 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.

12 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам.

13 Първите плодове от всичките произведения на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.

14 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.

15 Всяко първородно от всякакъв вид, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземеш откуп.

16 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземеш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

17 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземеш откуп; те са святи; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.

18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

19 Всичките възвишаеми приноси от святите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

20 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.

21 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

22 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.

23 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си: вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните.

24 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.

25 И Господ говори на Моисея, казвайки:

26 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.

27 И тия ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лица.

28 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.

29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, тоест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.

30 За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, останалото ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.

31 Можете да го ядете на всяко место, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.

32 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате святите неща на израилтяните, за да не умрете.
ГЛАВА 19

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда, и да ги хвърли всред горящата юница.

7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

8 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

9 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто место; и пепелта да се пази за обществото израилтяни, за да се направи с нея вода за очищение от грях.

10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришълците, които живеят между тях.

11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена.

12 С тая вода той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния: тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

14 Ето и законът, когато някой умре в шатъра: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

15 и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист.

16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

17 А за очистване на нечистия нека вземат в съд от пепелта на юницата изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист.

20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

21 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

22 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре до това нещо, да бъде нечист до вечерта.
ГЛАВА 20

1 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

3 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

4 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо место, което не е место за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

6 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

7 И Господ говори на Моисея, казвайки:

8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

9 И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда;

10 и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

11 Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

12 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

13 Това е водата на Мерива, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

14 След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

15 как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

16 и как, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

17 Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с нож против тебе.

19 А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

20 А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

21 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

23 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

24 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

25 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.

27 И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И местото се нарече Хорма.

4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защо няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16 А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него:

18 Кладенец изкопаха първенците. Благородните от людете изкопаха. Чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите, ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му: но Сион събра всичките си люде, излезе, та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса, та воюва против Израиля.

24 Но Израил ги порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.

31 Така Израил се засели в земята на аморейците.

32 После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

1 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.

2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене:

6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим и да мога да ги изпъдя из земята: понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята: дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях: но само онова, което ти река, него да направиш.

21 За това Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 Тогава ангел Господен застана на един низък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно место, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила, та ме биеш вече три пъти?

29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 И Валак жертва говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.

1 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.

3 После Валаам рече на Валака: Застани близу при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.

4 И Бог срещна Валаама; а Валаам му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.

5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая дума говори.

6 Върна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

7 Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, и каза ми: Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.

8 Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?

9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!

12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?

13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго место, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

15 Тогава Валаам рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна Господа там.

16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая дума говори.

17 Той, прочее, дойде при него: и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?

18 Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?

20 Ето, аз получих заповед да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.

21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеност в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.

22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.

23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!

24 Ето, людете ще възстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв: Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.

25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.

26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?

27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа още на друго место, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.