6 от Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син

1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

9 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, относно обреците.
ГЛАВА 31

1 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

3 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

6 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със святите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

7 Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

9 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

10 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

11 И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

12 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

13 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

14 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконстват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

18 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

19 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки от вас, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

20 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

21 Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

22 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

25 И Господ говори на Моисея, казвайки:

26 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

27 и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

30 А от половината, която се дава на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

31 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

32 А плячката, тоест, това което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

33 говеда, седемдесет и две хиляди;

34 осли, шестдесет и една хиляда

35 и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

36 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

38 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

39 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

40 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

41 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

42 А половината, която се даде на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

43 тоест, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

44 говеда, тридесет и шест хиляди;

45 осли, тридесет хиляди и петстотин;

46 и човеци - шестнадесет хиляди.

47 От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

48 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

49 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

50 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

51 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си).

54 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.
ГЛАВА 32

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, местото беше место за добитък,

2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

8 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 Защо обезсърчавате сърдцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърдцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до местото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

33 И тъй, Моисей им даде, тоест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които

съградиха.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

1 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си воинства под Моисеева и Ааронова ръка.

2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).

5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот.

6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.

10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.

11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.

12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.

13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.

17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.

18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма.

19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.

20 Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна.

21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.

24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан във Венеякан.

32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.

34 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.

35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.

36 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

37 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.

38 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.

39 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

40 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.

41 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.

42 Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан във Финон.

43 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

44 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.

45 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.

46 Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.

47 Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

48 А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

49 При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.

50 Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

51 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

52 изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

53 И завладейте земята и засадете се в нея: защото на вас съм дал тая земя за наследство.

54 И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

55 Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

56 А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),

3 тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток.

4 Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.

5 И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.

6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.

7 Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор;

8 от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.

9 И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.

10 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.

11 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.

12 И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.

13 Моисей, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.

14 Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.

15 Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

16 И Господ говори на Моисея казвайки:

17 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.

18 Също и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.

19 А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;

20 от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;

21 от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;

22 от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;

23 от Йосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;

24 а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син

25 от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;

26 от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;

27 от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;

28 и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.

29 Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.

1 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 Господ говори още на Моисея казвайки:

10 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника-мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14 Три града да дадете оттатък Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло.

24 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28 защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на местото си преди смъртта на свещеника.

33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.
ГЛАВА 36

1 Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Йосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните, казвайки:

2 Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаада на дъщерите му,

3 Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребието.

4 Даже, когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.

5 Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Йосифовите потомци говори право.

6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат, за който им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от семейството на отеческото си племе.

7 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.

8 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за един от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всеки отеческото си наследство.

9 Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.

10 И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;

11 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;