№71. Гражданския процес като защитна санкция, като производство и правоотношение. Обсег и система на гражданския процес

№86.
Първо заседание на делото.

а) да се провери допустимостта на иска; и

б) да се упражнят в него някои процесуални права, които с приключване на ПЗ се погасяват.

I. ПЗ започва с проверка на допустимостта на иска (т. нар. пред­варителни въпроси по чл. 108, ал. 1).

Тази проверка е наложителна. Съдът няма право да подготвя делото за решаване, ако искът е недопустим. От друга страна, както видяхме (§ 43 IV), преди ПЗ съдът про­верява допустимостта на иска само въз основа на данните на исковата молба, без да из­слушва ответника. Понеже ответникът не е длъжен да подаде отговор на исковата мол­ба, той взема за пръв път становище по иска в ПЗ. В това заседание той трябва да има възможност да упражни процесуалната си защита срещу иска (§ 46 I), като изтъкне ос­нованията за неговата недопустимост.

В ПЗ съдът взема становище по допустимостта на иска, като по от­вод на ответника или служебно проверява дали са налице положителни­те и дали липсват отрицателните процесуални предпоставки (§ 39). Ако се окаже, че правото на иск не съществува или е ненадлежно упражне­но, съдът не пристъпва към действия по подготовка на делото, а пос­тъпва съобразно с естеството на порока, от който е засегнато учредяването на процеса (§ 39 V 3). Установи ли, че процесът е редовно учреден, съдът дава ход на делото по същество, като предприема неговата под­готовка за решаване.

II. Подготовката на делото се състои в попълване на делото с це­лия отнасящ се до него фактически и доказателствен материал.

1. Тя започва с устен доклад на делото. Докладът цели да изясни на страните предмета на делото, като го квалифицира правно (§ 45 11). Яс­нотата по естеството на правото, предмет на делото, ще напъти страни­те да изнесат всички релевантни за неговото съществуване факти. Ето защо докладът не може да се ограничи да възпроизведе накратко съ­държанието на исковата молба. Той трябва да бъде първата стъпка към попълване на делото с всички отнасящи се до него факти.

2. Следващата стъпка се състои в изясняване на фактическата страна на спора (чл. 108, ал. 1). То се постига чрез въпроси, които съ­дът поставя на всяка страна относно фактическите твърдения на друга­та страна (чл. 109, ал. 2). Целта е да се уточнят фактите, от които про­изтича спорното право, да се провери дали те се признават, или отри­чат, какви са възраженията срещу иска и евентуалните реплики или дуплики (§ 46 II). В ПЗ всяка страна трябва да изчерпи своите фактически твърдения, като изнесе всички правнорелевантни и доказателствени факти, които обосновават нейните искания, възражения, реплики или дуплики (чл. 109, ал. 1). В това заседание ответникът заедно с процесу­алната си защита трябва да упражни и защитата си по същество срещу иска.

Същевременно чрез фактическите твърдения на двете страни се постига отделяне на спорното от безспорното, т. е. очертават се фак­тите, които се нуждаят от доказване, и фактите, които не се нуждаят от доказване. За да изключи всякакви съмнения в тази насока, съдът с оп­ределение посочва кои са фактите, които не се нуждаят от доказване, и нарежда те да се впишат в протокола (чл. 109, ал. 4; § 55 III). Отделяне­то на спорното от безспорното съсредоточава доказването само върху спорното и по този начин ускорява процеса и го прави по-икономичен.

3. На неговата основа може да се предприеме опит да се напътят страните доброволно да уредят своя спор, като сключат по него съдеб­на спогодба. Такъв опит съдът е длъжен да предприеме (чл. 109, ал. 1). Желателно е той да не се ограничи в покана за спогодба, но да даде и указания относно възможните способи за доброволно уреждане на спо­ра (6-68-ПП). Постигне ли се спогодба, съдебната намеса се изчерпва и делото се прекратява (§ 98 III 3).

4. Не се ли постигне спогодба, съдът пристъпва към попълване на делото с доказателства. Страните трябва да изчерпят в ПЗ всички свои доказателствени искания, отнасящи се до тия доказателствени средст­ва, които до ПЗ са известни на страната или са могли да й станат извес­тни при полагане на дължимата грижа. Тия доказателства страната е длъжна да посочи в ПЗ под страх на отговорността по чл. 65, ал. 1 за разноските, които ще предизвика чрез събиране на късно посочените доказателствени средства (чл. 110, ал. 1). Освен това всяка страна е длъжна да представи в ПЗ и всичките си писмени доказателства, с кои­то към този момент разполага (§ 63 II), като за неизпълнение на това за­дължение носи отговорността по чл. 65, ал. 1. Във връзка с възражение­то на ответника, ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства (чл. 110, ал. 2).

5. Последното действие на съда по подготовката на делото е пре­ценката на направените доказателствени искания и допускането на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства чрез нарочно определение, което се вписва в съдебния протокол (чл. 111, ал. 1). С допускането на доказателствата ПЗ се приключва и делото се отлага за следващото заседание (§ 63 III).

III. До приключването на ПЗ трябва да бъдат упражнени редица процесуални права на страните, чието по-късно упражняване би спъна­ло бързото решаване на делото. Затова тези права се погасяват, ако не бъдат упражнени до завършването на ПЗ.

До приключването на ПЗ трябва:

• 
  да се оспори цената на иска (чл. 56, ал. 1 и § 43 II 5);
  
• 
  да се предяви отвод за липса на местна подсъд­ност или за договор, предвиждащ отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд (чл. 92, ал. 4, и § 29 II 1; 216);
  
• 
  да се предяви насрещен иск (чл. 104, ал. 1 и § 88 I 1а), както и
  
• 
  да се привлече трето ли­це - помагач, и евентуално да се предяви срещу него обратен иск (чл. 175 и § 82 и I 2).
  

Ако в ПЗ не се постигне решаване на делото, то се отлага за раз­глеждане и решаване в следващо заседание.