№108. Изпълнителни способи. Секвестируемо имущество

№108.
Изпълнителни способи. Секвестируемо имущество.

I. Както доброволното изпълнение се приспособява към предмета на дължимата престация и се постига с различни изпълнителни дейст­вия съобразно с разликата в дължимото, така и изпълнителният процес трябва да се приспособи към различния предмет на неизпълненото за­дължение.

1. Когато задължението е заместимо (парично; за предаване на ве­щи; за заместимо действие), изпълнителният орган вместо длъжника доставя дължимото на кредитора. В такъв случай говорим за пряко при­нудително изпълнение. То е пряко, защото длъжникът се измества и из­пълнителният орган непосредствено удовлетворява кредитора: плаща му дължимата сума; предава му дължимата вещ; овластява го да извър­ши действието вместо длъжника.

Когато задължението е незаместимо (чл. 421 и 422), тогава изпълни­телният орган заставя длъжника лично да изпълни незаместимото задълже­ние, защото само така ще бъде удовлетворено притезанието. В такива слу­чаи говорим за непряко или косвено принудително изпълнение (§ 179-180).

2. Изпълнителният орган не може да действа еднакво, когато тряб­ва да достави парична сума и когато се дължи владението на вещ или пък действие, респ. бездействие. Затова законът предвижда различни изпълнителни способи за осъществяване на различни по своя предмет притезания.

Затова ГПК предвижда различни изпълнителни способи в зависи­мост от това, дали обект на изпълнението е движима, недвижима вещ или пък вземане на длъжника, а именно:

За изпълнение върху вещ (движима или недви­жима), която е в съпружеска имуществена общност, законът въвежда отклонения от общия ред за изпълнение върху движима вещ или недви­жим имот (чл. 389а-389д; § 169-170).

II. Изложеното сочи, че изпълнителният процес представлява съв­купност от различни изпълнителни способи. По своето естество всеки способ е особен изпълнителен процес, който се урежда от важащите са­мо за него особени правила, както и от общите правила относно всички изпълнителни способи (45-69-ОСГК, Сб. 13). За разлика от исковия про­цес, който е общ и особен, общ изпълнителен процес, чрез който да се осъществяват всички видове притезания, няма. Той е юридически така невъзможен, както е невъзможно длъжникът да изпълни различни по предмет задължения с едни и същи свои действия или бездействия (§ 7 V).

III. В уредения от ГПК изпълнителен процес всички изпълнителни способи за осъ­ществяване на парични притезания са форми за индивидуално принудително изпълне­ние.

Изпълнението на парични притезания е индивидуално, когато цели да осъществи отделни парични вземания на отделни кредитори, като осребри не цялото имущество на длъжника, а отделни негови имуществени права. Напротив, изпълнението е универсал­но, когато има за цел да удовлетвори всички налични парични притезания на всички кредитори на длъжника, като осребри всички имуществени права на длъжника. Универ­салното принудително изпълнение се прилага само когато длъжникът е търговец (чл. 607 а, ал. 1 ТЗ), както и за лицата по чл. 609, 610 ТЗ и започва след постановяване­то на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност (чл. 711, ал. 1, т. 5 ТЗ) в производството по несъстоятелност. С него не трябва да се смесва ликвидацията на имуществото на прекратени юридически лица. Тя е способ за доброволно, а не прину­дително изплащане на паричните задължения на прекратената юридическа личност.

IV. Изпълнителният процес е най-важната, но не и единствената форма за принудително осъществяване на граждански права. Той не трябва да се смесва с другите способи за принудително осъществяване на граждански права, които нашето право познава.

1. Не е проява на изпълнителен процес принудителното осъществяване на потестативни права по реда на конститутивния исков процес (§ 42). Правната промяна, чрез която се осъществява потестативното право, настъпва със самото влизане на решение­то в сила, без да има нужда от някакви следващи изпълнителни действия, насочени към нейното пораждане. Такива действия могат да станат необходими, за да се осъществят принудително притезания, породени от конститутивното решение. Относно тях ще сме в типичното приложно поле на изпълнителния процес. Спрямо потестативното право той не е обаче способ за неговото осъществяване.

2. Не е проява на изпълнителен процес като регулирано от ГПК производство и принудителното събиране на граждански вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания (§ 146 III 1 б). В тоя случай има осъществяване на граждански взе­мания по финансовоправен път. Не е изпълнителен процес изземването на държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, което се извършва въз основа на заповед на област­ния управител, която се изпълнява по административен ред със съдействието на орга­ните на Националната полиция (чл. 80 ЗДС). Не са проява на изпълнителен процес и действията на прокурора за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права (чл. 118, т. З ЗСВ).

3. Изпълнителният процес трябва да се различава и от т. нар. изпълняемост в ши­рок смисъл на думата. За такава изпълняемост говорим, когато въз основа на влязло в сила решение трябва да се предприемат държавни актове от служебни лица (заличава­не на ипотека или на вписване в регистър (§ 211 XII); вписване на решение; поправка на регистри за гражданско състояние). Служебните действия, предприемани въз основа на решението, даже когато служат за защита на граждански права (например за защита на собствеността при заличаване на ипотека), не са изпълнителен процес, защото не са су­рогат на липсващо доброволно изпълнение. Без тях целеният с тях резултат не може да бъде постигнат и при най-добра воля на задълженото лице.
§ 157. СЕКВЕСТИРУЕМИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА

I. Хуманизмът на нашия изпълнителен процес (ИП) изключва из-пълнението върху личността на длъжника при събиране на парични притезания (§ 14 III). Единственият обект, върху който може да се насочи ИП за такива притезания, е имуществото на длъжника или на отговарящия за дълга.

1. От гледна точка на ИП имуществото е съвкупност от оценимите в пари (имуществени) права на длъжника.

Чл. 133 ЗЗД и чл. 337 ГПК прогласяват принципа за пълната сек-вестируемост на имуществото на длъжника. Този принцип означава:

а) че за което и да било парично притезание длъжникът отговаря с цялото си имущество, освен ако законът е предвидил ограничена имуществена отговорност (т. II);

б) че паричното притезание може да бъде удовлетворено чрез посягане, върху което и да било имуществено право на длъжника освен тези, които са несеквестируеми (§ 158).

2. Взискателят може да насочи изпълнението не само върху всяко, но и върху всички имуществени права на длъжника. Но с тази възможност той не може да злоупотребява. Тя се съразмерява с нуждата да се удовлетвори взискателят. Когато исканото от взискателя изпълнение надхвърля тази нужда, длъжникът може да предложи да се ограничи изпълнението до един или някои от исканите изпълнителни способи, респ. да се промени обектът на изпълнението (чл. 338).

3. За някои парични притезания законът предвижда, че длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а само с част от него. В тези случаи сме пред ограничена имуществена отговорност - изключение от принципа на чл. 133 ЗЗД.

Друг случай на ограничена отговорност въвежда КТМ (чл. 338-346). Според чл. 343 КТМ корабопритежателят може да се освободи от отговорност за задълженията си по чл. 338 КТМ, ако изостави кораба и другите си имуществени права по чл. 340 КТМ на кредиторите по посочените задължения. Същата ограничена отговорност ползват и лицата, посочени в чл. 346 КТМ. Чрез изоставянето (или, по-точно казано, „пре-доставянето") личното имущество на корабопритежателя, респ. лицето по чл. 346 КТМ, се разделя на две части: една, с която те отговарят, и друга, с която те не отговарят. Тази ограничена отговорност намалява рисковете, произтичащи от фактите, източници на задълженията по чл. 338 КТМ.

II. Принципът на чл. 133 ЗЗД има и отрицателен смисъл: за дълг на длъжника не може да се посегне върху имуществено право, което не принадлежи на длъжника. Иначе ИП би престанал да бъде санкция срещу длъжника и би се превърнал в незаконно посягане върху правната сфера на друго лице, което не отговаря за дълга. Ето защо принадлежността на правото, обект на ИП, към имуществото на длъжника е важна предпоставка за законност на ИП при събиране на парични притезания. За дълг на длъжника може да се посегне само върху негови имуществени права (685-54-1; 384-54-1У). За положението при договор за поръчка и при комисионен договор вж. чл. 292, ал. 2 и чл. 349, ал. 2 ТЗ, както и правото на кредитора да насочи принудително изпълнение.

Изпълнението се насочва върху правата, които длъжникът притежава към деня на възбраната или запора (§ 160 I; 161 I). Върху прехвърлените преди това права ИП не може да бъде насочен освен след успешен иск по чл. 135 ЗЗД. Тук се крие смисълът на обезпечаването на паричните притезания чрез залог, ипотека или чрез мерките за обезпечаване на иска (§ 192 II).

Изключение от принципа, че за дълг на длъжника изпълнението може да се насочи само върху негови права, са: поръчителството, залогът и ипотеката за чужд дълг. Поръчителят отговаря за чуждия дълг с цялото си имущество, но по силата на издаден срещу него изпълнителен лист. Третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг, отговаря за дълга само с тази вещ, и то по силата на изпълнителния лист, издаден срещу длъжника (чл. 326, ал. 3; § 153 II б).

III. По своята правна същност имуществената отговорност или сек-вестируемостта е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася ИП, насочен върху имуществото му. Неин корелат е правото на съдия-изпълнителя да осребри секвестируемото право и да удовлетвори кредитора (§ 158 VI 4).

I. Несеквестируеми са тия имуществени права на длъжника, относно които съдия-изпълнителят не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Две са основанията за Н.

1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява осребряването му. А щом не може да бъде осребрено, то става негоден обект за изпълнение. Изпълнителният процес (ИП) върху такова право е недопустим. Непрехвърляемостта може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законова забрана за прехвърляне (например правото на ползване по чл. 56 ЗС).

Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми поради естеството им са правата, създадени с оглед на личността на техния носител (например издръжка; стипендия: 91-54-ОСГК; правото на заемателя да ползва заетата вещ и др.), както и правата, чието упражнение зависи от строго личната преценка на техния носител (например правото да се развали дарение поради непризнателност - чл. 227, ал. 3 ЗЗД; правото на съпруга на дял от имуществото на другия съпруг - чл. 28 и 29 СК и др.). Н на тия права се извежда от недопустимостта на непрекия иск по чл. 134 ЗЗД спрямо тях.

Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са и имотите:

а) които са в изключителна държавна собственост (чл. 18, ал. 1 на Конституцията, чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС); и

б) които с оглед на своето предназначение - да служат за функциониране на различни държавни или общински служби - представляват публична собственост на държавата и общините (чл. 2, ал. 2, т. 2 и 4 ЗДС). Тук спадат улиците, площадите, парковете в населени места, държавните и общински сгради, в които са настанени и работят различните държавни учреждения, вещите в музеите и т. н. Понеже публичният характер на собствеността зависи от предназначението на съответната вещ, с отпадане на предназначението собствеността ще стане частна и следователно секвестируема. В тази връзка заслужава да се подчертае, че секвестируемостта предпоставя частноправен характер на имуществените права на длъжника.

2. Второто основание за Н е изрична законова забрана да се насочва върху определени права ИП, макар че те са прехвърляеми. Съображения на обществен интерес изискват определени имуществени права да се изключат от ИП, за да се запазят като опора за съществуване на длъжника и на неговото семейство. Социалният облик на даден ИП се определя до голяма степен от кръга на този вид Н (§ 14 III).

II. Правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона, се сочат от чл. 339, 341, както и от разпоредбите на особени закони.

Между правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона, спадат:

а) движимите вещи, необходими за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимият работен добитък (чл. 339, б. „а"); тези вещи са точно изброени в списък, одобрен от МС;

б) жилището на длъжника, ако той или никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, и ако то не надхвърля жилищните нужди на длъжника и на членовете на семейството му (чл. 339, б. „в", вж. по-долу т. 1);

в) възнаграждението за труд в посочените в чл. 341 размери (вж. т. 2);

г) вземането за издръжка (чл. 341, ал. 5);

д) вземането за стипендия (чл. 341 ал. 5);

е) застрахователната сума за застраховка „живот" и „злополука", както и обезщетението по застраховка „гражданска отговорност"; застрахователното обезщетение по имуществените застраховки, ако застрахованото имущество е било несеквестируемо (чл. 393 ТЗ);

ж) що се отнася до предвидената в чл. 339, б. „б" несеквестируемост на земите на земеделските стопани до размера на средния тип частно трудово земеделско стопанство, тя трябва да се счита отменена поради отменянето на ЗТПС (ДВ, бр. 98/1987 г.), към който чл. 339, б. „б" препраща.

Най-важно практическо значение има и най-много правни въпроси поставя обаче Н на жилището и на трудовото възнаграждение.

1. За да обезпечи подслон на длъжника и на неговото семейство, чл. 339, б. „в" обявява жилището на длъжника за несеквестируемо при определени условия.

а. Трябва да се касае за постройка, която е предназначена за жилище. То е несеквестируемо независимо от неговата стойност или вид (къща или апартамент в етажна собственост) даже и да не се обитава от длъжника, защото местожителството му е в друго населено място (314-69-1). Затова е несеквестируема и незавършената жилищна постройка (2586-59-1, Сб. 117). Несеквестируемостта на жилището води до несеквестируемост и на дворното място, върху което то е построено (1583-60-111, Сб. 224). Но сам по себе си незастроеният парцел е секвестируем даже когато още не е отделен, но може да се отдели от дворното място, върху което е несеквестируемото жилище (2170-60-1, Сб. 130).

б. За да бъде обаче жилището несеквестируемо, нужно е нито длъжникът, нито който и да било от членовете на неговото семейство, живеещ заедно с длъжника, да не притежава друго жилище. По смисъла на чл. 339, б. „в" в семейството на длъжника влизат само тия лица, които са свързани с длъжника чрез създадени от него семейни връзки на брак, произход или осиновяване. Затова семейството на длъжника включва неговия съпруг, деца и осиновени. Тези лица трябва да живеят с длъжника. Само тогава притежаваното от тях жилище ще направи секвестируемо жилището на длъжника, тьй като може да послужи за подслон на неговото семейство. Ето защо, ако синът на длъжника има жилище, но се е отделил от баща си, като си е образувал отделно домакинство, жилището на длъжника остава несеквестируемо.

в. Най-после, за да е несеквестируемо, жилището не трябва да надминава жилищните нужди на длъжника, преценени с оглед на чл. 31 ППЗДС във връзка с чл. 22 ЗДС. Тази част от жилището, която надхвърля полагащата се на длъжника жилищна площ, е секвестируема, ако може да се обособи като отделен обект на етажна собственост съобразно с чл. 39, ал. 2 ЗС. Не могат да се изнесат на публична продан две стаи от къщата без сервизни помещения (701-54-ГУ).

2. Според чл. 341 вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение срещу труд, както и за пенсия, чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми. Секвестируемите части се определят съобразно с б. „а"-„д" вкл. на чл. 341, ал. 1. Пенсията с размер под минималното месечно възнаграждение е изцяло несеквестируема.

Несеквестируеми са не само възнагражденията срещу работна сила, предоставена по силата на трудов договор или членство в ТПК (чл. 10, ал. 3 ЗК), но и възнагражденията срещу трудов резултат (авторски, артистични, изобретателски, рационализаторски възнаграждения, както и възнаграждения по договор за изработка). Не само заплатата, но и всички други вземания по трудовото правоотношение, на които работникът или служителят има право (например вземане за обезщетение поради уволнение без предизвестие), се ползват от несеквестируемостта по чл. 341. Сумите, посочени от чл. 341 като критерий за секвестируемата част от вземането, имат предвид не брутния, а чистия негов размер, след като се приспаднат плащаните данъци.

Разгледаните несеквестируемости важат в полза и на едноличен търговец, както и за неограничено отговорния съдружник, за когото е открито производство по несъстоятелност (чл.614,ал.3 ТЗ).

3. Несеквестируемо е вземането на издръжка, а вземането за стипендия е секвестируемо само за удовлетворяване на вземане за издръжка срещу получаващия стипендията (чл. 341, ал. 5).Н на отделни имуществени права е абсолютна или относителна.

III. Н е абсолютна, когато върху несеквестируемото право не може да се посегне за удовлетворяване на което и да било притезание срещу длъжника. Абсолютно несеквестируеми са обикновено правата, чиято Н следва от невъзможността или забраната за тяхното прехвърляне (II). Както се посочи, абсолютно несеквестируемо е например правото на издръжка (чл. 341, ал. 5). Стипендията не е абсолютно несеквестируема, тъй като нейната несеквестируемост отпада спрямо вземането за издръжка.

IV. Н е относителна, когато върху несеквестируемото право може да се посегне, за да бъдат удовлетворени определени, посочени от закона притезания. Спрямо тях Н не важи, докато спрямо другите притезания тя е в сила. Пробивът в Н, допуснат в полза на определени притезания, представлява засилена правна защита в тяхна полза. Тя се проявява в две насоки.

а. Имуществената отговорност на длъжника спрямо тия притезания е по-широка, защото към общо секвестируемите права се прибавят и тия, чиято Н отпада. И те стават обект на ИП.

б. Прибегне ли се до ИП върху тези права, чиято Н е отпаднала, от получената срещу тях сума трябва да се удовлетворят преди всичко притезанията, спрямо които Н е отпаднала. Само ако след тяхното удовлетворяване остане някаква сума, от нея могат да бъдат удовлетворени другите притезания съобразно с общите правила.

Казаното сочи, че по своето правно естество относителната Н е равнозначна на особена привилегия в полза на притезанията, спрямо които Н не важи. Тази привилегия предхожда всички други, освен ако някое от притезанията, спрямо които Н не важи, е привилегировано на собствено основание (например жилището на длъжника според чл. 340 е секвестируемо спрямо вземането, обезпечено с ипотека, и спрямо вземането за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансов начет). Иначе привилегията по чл. 136 ЗЗД е без значение, ако спрямо привилегированото вземане дадено имуществено право на длъжника е несеквестируемо. Сама по себе си привилегията не го прави секвестируемо.

V. Постановената от закона Н отпада спрямо редица притезания.

а. Н на жилището отпада в полза на следните притезания:

аа. притезания, обезпечени с ипотека върху несеквестируемия имот, независимо от това, дали тя е законна, договорна (320-54-1; 134-56-1У) или учредена по реда на чл. 180 и 191 ЗЗД.

бб. притезания за издръжка, без да има значение дали ИП е бил образуван по молба на кредитора за издръжката, или пък той се е присъединил към ИП, образуван по молба на кредитор, за чието вземане Н важи (обратно: 477-61-IV, Сб. 328); вж. чл. 340, б. „б". Когато обаче изпълнението за вземане за издръжка се насочва върху вземане на длъжника спрямо трето лице, жилището на третото лице си остава несеквестируемо, защото него-вото задължение не е за издръжка и не променя характера си (1046-85-П, Б 1986 Ш 30).

вв. притезания за обезщетение поради вреди от непозволено увреждане (чл. 340, б. „б"; 1603-98-1У, БЗ 99 111, с. 81.

гг. притезания за отговорности, удостоверени с актове за финансови начети (чл. 340, б. „б"); за тези притезания вж. § 126 II; отпадането на Н важи даже и начетеното ли-це да е било наказателно оправдано, ако то отговаря граждански (1755-62-1, Сб. 100).

б. Н на вземането срещу труд по чл. 341 отпада спрямо вземането за текуща издръжка (чл. 341, ал. 3). То се изплаща изцяло даже като се посегне и върху несеквестируемата част от вземането срещу труд. Другите вземания, вкл. и вземането за издръжка за времето преди предявяване на иска, се изплащат от остатъка от секвестируемата част на вземането срещу труд, ако такъв остатък има. Ако вземането за текуща издръжка е в полза на тия лица, с оглед на които чл. 341 определя несеквестируемата част от вземането срещу труд (съпруг, деца), вземането за издръжка се изплаща от несеквестируемата част на вземането срещу труд.

в. Н на стипендията отпада спрямо вземанията за издръжка.

VI. Правното значение на Н се проявява в няколко насоки.

1. ИП върху несеквестируемото право е недопустим. Недопустимо е не само осребряването на несеквестируемото право, но и неговото запориране или възбраняване.

Безпредметно е да се обезпечава недопустима продан (69-67-1, Сб. 32). Вж. обаче по-долу т. 3. Ето защо съдия-изпълнителят и съдът са длъжни служебно да проверяват дали правото, обект на ИП, е секвестируемо (821-55-ГУ; 1748-58-Ш, Сб. 265). Достатъчно е правото да е секвестируемо в деня на запора или на възбраната.

Кредиторите, които са се присъединили към ИП, започнат от кредитор, спрямо когото Н не важи, не получават неговото правно положение. Спрямо тях Н важи. Затова, ако длъжникът е спрял въз основа на чл. 348 ИП спрямо взискател по чл. 349, присъединените кредитори не могат да продължат изпълнението под предлог, че длъжникът не е внесъл 20% и от техните вземания.

2. Изпълнителните действия, нарушаващи Н, са унищожаеми. До приключване на ИП длъжникът може да се позове на Н.

Нейното нарушаване не се покрива поради пропускане на срока за обжалване (517-54-1, 102-54-1У; 2199-5б-1У). Но ако в резултат на ИП трети лица са придобили права върху несеквестируемата вещ, техните права се запазват. Публичната продан на несеквестируемото жилище не е нищожна или унищожаема (арг. чл. 330, ал. 3; § 156 III).

3. От процесуалното естество на Н следва, че правилата, които я уреждат, са императивни. Те не могат да се дерогират по съгласие между страните. Недействителен е и предварителният отказ от Н (чл. 342).

4. Все поради процесуалното естество на Н тя е ненаследима и се урежда от процесуалния закон, който е в сила по времето, когато ИП се насочва върху имуществото на длъжника, а не от закона, който е бил в сила към деня, когато изпълняемото право е възникнало.

№109.
Охранително производство.