№76. Процесуално представителство. Представителство по закон и по пълномощно. Представителство на юр.лица

№76.
Процесуално представителство. Представителство по закон
и по пълномощно. Представителство на юр.лица.

I. Същите нужди (недееспособност, фактическо възпрепятстване или неумение лично да се извърши действието), които налагат предста­вителството в гражданските отношения, правят необходимо и представителството в ГП и по-специално в исковия процес. Но за разлика от представителството в гражданското право процесуалното представи­телство (ППр):

а) може да бъде само пряко; непряко представителство от скрит пълномощник и водене на чужд процес без пълномощие (чл. 60-62 ЗЗД) са недопустими (опр. 43-56-11);

б) ППр по пълномощие мо­же да бъде възложено само на лицата, посочени в чл. 20. Подобно на представителството в гражданското право и ППр е недопустимо относ­но строго лични действия (чл. 114, 164, 259, ал, 1, 275, ал. 3; 267-87-П, Б 1988 IV 19).

1. ППр е тогава налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия. В първия случай ППр е активно (подаване на искова молба, на жалба и т. н.). Във втория то е пасивно (получаване на съобщения, призовки - чл. 42, 48 и § 49 II 3 д).

ППр се отнася до процесуални действия на страната, а те се отпра­вят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, извършва­що действията, участва в процеса не от свое, а от чуждо име. Без та­кова уведомяване предположението е, че действието се извършва от името на лицето, което го предприема.

2. За да е налице ППр, достатъчно е действието да се извършва с изявлението, че то се предприема от чуждо име. Не е нужно предста­вителят да разполага с представителна власт (ПВ). Тя е условие, за да бъде обвързан представляваният от правните последици на действието, и е затова условие съдът да допусне ППр (опр. 106-98-1У, Б 98 УП-УШ, 33). Но ако съдът не е разкрил липсата на ПВ, фактът на ППр не може да бъде заличен. Нещо повече, извършените без ПВ действия могат да бъдат потвърдени и по този начин включени валидно в проце­са (III 3).

3. Участието в процеса от чуждо име е решаващо за ППр. Затова не са представители лицата, които от свое име бранят пред съд чужди права (процесуални субституенти) или от свое име бранят по заведен от страната процес нейните права (контролиращи страни; подпомагащи страни, вж. § 80-82). Тези лица са страни. От водения процес те са об­вързани, докато представителят остава чужд на неговия ефект.

II. Характерно за процесуалното положение на представителя е именно това, че като действа от чуждо име, той отклонява от себе си последиците на водения процес, остава спрямо тях трето лице, а кога­то разполага с ПВ, обвързва с тези последици представлявания. Зато­ва той не става страна даже когато изцяло замества страната във воде­не на делото (при законно представителство на недееспособни или на юридически лица).

Все пак обаче представителят е лицето, което упражнява процесу­алните права и изпълнява процесуалните задължения на страната. Зато­ва спрямо него важат някои от правилата, които важат за страните (чл. З и 114). Качеството на представител е несъвместимо с качествата на вещо лице, помагач или главно встъпило лице по същия процес. В последните два случая то би довело до процес със самия себе си, което е недопустимо (§ 30 V).

III. Значението на представителната власт (ПВ) се проявява в ня­колко насоки:

1. Без да обуславя факта на ППр, тя обуславя неговите последици. Процесуалното действие, извършено или прието въз основа и в преде­лите на налична ПВ, обвързва пряко представлявания. Спрямо него нас­тъпват и последиците на допуснати от представителя процесуални про­пущания. Решението влиза в сила за представлявания, ако представите­лят пропусне да го обжалва (643-52-1У). При липса на представителна власт влязлото в сила решение, ако е неблагоприятно за представлява­ния, подлежи на отмяна по негова молба (чл. 231, б. „е" и § 120 VI).

2. За да се избегне този нежелателен резултат, законът въздига ПВ:

а) в абсолютна предпоставка за допустимост на иск, предявен от пред­ставител - тя обуславя упражнението на правото на иск на представля­вания от представителя;

б) в условие за валидност на извършените от или спрямо представителя процесуални действия (чл. 25; 1120, 120-86-II, Б VIII 87-29).

Затова за наличността на ПВ съдът следи служебно. Въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат по всяко време на делото (чл. 25, ал. 1; 1513-56-П; 2239-95-У, БЗ 96 IX, 9). ПВ трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото. Доказването става с акта, от който ПВ произтича (пълномощно; акт за раждане или за наз­начаване на настойник и т. н.).

3. Липсата на ПВ обаче не е непоправима. За да запази по възмож­ност действията, извършени без ПВ, законът допуска те да бъдат пот­върдени и задължава съда да даде срок за потвърждаването. То може да бъде предприето от представлявания или от овластен негов представи­тел (чл.25).

Потвърждаването може да бъде извършено писмено, устно в съдебното заседание или с конклудентни действия (внасяне на държавна такса от представлявания по иска, предявен от негово име без ПВ: 1065-57-1У), даже след като противната страна се е по­зовала на липсата на ПВ и преди да е бил даден срок за отстраняване на дефекта (опр. 44-70-11, Сб. 148). Потвърждаването е допустимо и относно действия, извършени от ли­це, което не може да бъде упълномощено по чл. 20.

4. Ако в дадения от съда срок извършените без ПВ действия не бъ­дат потвърдени, настъпват последиците от липсата на ПВ.

а. Ако искът е бил предявен без ПВ, делото трябва да бъде прекра­тено - искът е недопустим (871-95-1У, Сб. 98). Съдът няма право да разглежда и да решава делото, тъй като то няма да породи целените с него последици. Но липсата на ПВ не означава, че представляваният може да предяви иск относно същия правен спор, докато делото, образувано чрез иска на представителя без ПВ, не бъде прекратено (чл. 95). Липсата на представителна власт може да е спорна и трябва да се провери и потвърди от съда чрез прекратяване на делото.

б. Когато липсата на ПВ засяга не предявяването на иска, а следва­щите процесуални действия (връчване на препис от исковата молба; призоваване на заседание; участие в него и т. н.), тогава делото не се прекратява, а действията, извършени без ПВ, се третират като неизвършени и съдът не може да ги вземе предвид (чл. 25, ал. 3). За да се пос­тигне целеният с тях ефект, те трябва да бъдат повторно извършени лично от или спрямо представлявания, респ. от или спрямо овластен негов представител (887-53-1-1).

в. Разкрие ли липсата на ПВ, съдът трябва да отстрани от участие в делото представителя (887-53-1-1) и да предприеме своите действия спрямо представлявания, ако искът е предявен редовно. По искане на противната страна представителят без ПВ трябва да бъде осъден да заплати разноските, които е предизвикал със своите действия (арг. чл. 42, ал. 1 ЗЗД). За тези разноски ненадлежно представляваният очевидно не отговаря.

г. Ако съдът постанови решение по спора при иск, предявен без ПВ, или въз основа на процесуални действия, извършени без ПВ, решението му не е нищожно. Напротив, то обвързва представлявания, докато не бъде отменено по негова молба (а не по молба на противната страна -1420-56-1У) въз основа на чл. 231, б. „е". От отмяната той не ще има ин­терес, когато решението е благоприятно за него. Тогава той ще го въз­приеме чрез неатакуването му.

I. Законен представител (ЗП) е лицето, чиято представителна власт (ПВ) не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона или от друг акт. Чрез ЗП участват в исковия процес недееспособните лица, както и дееспособни лица в определени от закона случаи (вж. II).

1. ЗП на процесуално недееспособните граждани са:

а) родителите спрямо малолетните си деца;

б) настойникът спрямо поставения под пълно запрещение.

Родителят на непълнолетния и попечителят на огра­ничено дееспособния не са ЗП. Те нямат право да действат от името на непълнолетния или ограничено запретения, а само одобряват или не личните действия на ограничено дееспособното лице, за чиито интере­си се грижат (чл. 16, ал. 2).

ЗП и попечителство могат да се кумулират: непълнолетен родител предявява от името на малолетното си дете иск с одобрението на своя попечител или родител (3250-73-П, Сб. 152).

2. Когато недееспособният няма надлежно назначен ЗП, а срещу него трябва да бъдат извършени неотложни действия на правна защита, съдът назначава попечител на недееспособния (§ 31 IV). Съдът назначава ЗП на недееспособния и когато между него­вите интереси и тези на неговия родител или настойник има противоречие (чл. 16, ал. 6).

Затова майката, която е ответник по иска за дирене на бащинство, предявен от детето, не може да бъде по този иск ЗП на детето (обратно: 1052-51-П; 355-54-П; 912-56-11). Същото важи, когато майката е ищец по иск за дирене на извънбрачен произход, свър­зан с оспорване на бащинството на детето, родено през брака (106-73-П, Сб. 94; 99-89-ОСГК,Б 19901127).

3. ПВ на родителите и на настойника по обем съвпада (чл. 73 и 118, ал. 1 СК, чл. 17). Всеки от двамата родители поотделно може да пред­ставлява детето. При противоречие в техните действия важи действие­то, което е в интерес на детето (арг. чл. 73 СК). Когато упражнението на родителските права бъде възложено на един от родителите, само той може да представлява детето.

Но ако трябва срещу него да се предяви иск за издръжка на детето, то може да бъ­де представлявано от другия родител въз основа на чл. 16, ал. 6 (срв. 4-54-ПП, СбП 18; 1825-59-П, Сб. 265; 1377-62-П, Сб. 120; 92-71-ОСГК, Сб. 24, които признават на роди­теля ПВ и без да е назначен за представител на детето според чл. 16, ал. 6).

4. ПВ на ЗП (родител или настойник) има следния обем:

а. ЗП може без разрешение на съда да предявява от името на недееспособния всички искове и да отговаря по всички предявени срещу не­го искове независимо от техния предмет.

б. Когато обаче по такива искове ЗП трябва да извърши процесуал­но действие, за което е нужно изрично пълномощно (чл. 22, ал. 2 и § 35 II), действието на ЗП е валидно само ако е одобрено от съда (чл. 17). Одобрението се дава от съда, пред който делото е висящо, ако действи­ето отговаря на интересите на недееспособния.

Обемът на ПВ на назначения от съда представител на недееспособен (чл. 16, ал. 6 и 26) се изчерпва с делото, по което той е назначен (чл. 16, ал. 6), или с кръга на неотложните действия, които са предизви­кали назначаването му (чл. 26). И в двата случая изискването на чл. 17 важи.

5. ПВ на родителя отпада, ако той бъде лишен от родителски права. Спрямо ма­лолетния ПВ на родителя или на настойника отпада от деня, когато той става непълно­летен (802-63-11, Сб. 152). Ако те са продължили представителните си действия, след­ва да се приложат последиците от липса на ПВ (§ 33 III 3-4 и 178-53-ОСГО). Непротивопоставянето на непълнолетния не е равнозначно нито на потвърждаване, нито на упълномощаване.

П. Освен представителството на недееспособни законно е и представителството на дееспособни граждани, когато те са:

а) безвестно изчезнали или отсъстващи (чл. 16, ал. 4);

б) лица с неизвестно местожителство (чл. 16, ал. 5, 50, ал. 2);

в) неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на доказателства (чл. 168);

г) наследници на още не­заето наследство (чл. 59 ЗН).

Обявените за отсъствуващи се представляват от въведени­те във владение техни наследници (чл. 16, ал. 4), а всички останали лица - от назначени от съда представители. Назначението на представител е условие, за да могат да се из­вършват срещу изброените лица или от тяхно име процесуални действия. Извършените процесуални действия без участието на назначен ЗП са невалидни. Решението ще под­лежи на отмяна за ненадлежно представляване (341а-54-1У; 1837-54-1).

ПВ на ЗП на безвестно отсъстващия и на наследниците на незаето наследство е об­ща, а на другите ЗП - специална (само за делото или за процесуалните действия, за ко­ито са били назначени). И за двете категории изискването на чл. 17 важи. ПВ на назна­чения ЗП произтича от акта за назначението и затова важи, макар и условията за изда­ването му да не са били налице, докато назначаването бъде отменено. Решението, пос­тановено с участието на такъв ЗП, не подлежи па отмяна по чл. 231, б. „е" (обратно: 1107-55-1У), освен ако противната страна с била недобросъвестна (арг. чл. 18, б. „б" ЗЛС). В случая на чл. 16, ал. 5 важи чл. 231, б. „е".

Синдикът е законен представител на обявения в несъстоятелност едноличен тър­говец (чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ).

I. За разлика от законния представител пълномощникът (Пм) чер­пи представителната си власт (ПВ) от волята на представлявания. Той учредява ПВ на Пм, определя нейния обем и я прекратява. Затова пред­ставителството от Пм е доброволно за разлика от представителството от законен представител, което е правно наложително.

В основата на представителството от Пм лежи упълномощаването. 1. То изхожда от страната, ако тя е процесуално дееспособна, или от нейния законен представител, ако тя е недееспособна. Упълномоща­ването, изхождащо от ограничено дееспособен, трябва да бъде одобре­но от родителя или попечителя. Пм с общо пълномощно може да преупълномощи друго лице (чл. 22, ал. 1), стига то да отговаря на изисква­нията на чл. 20 (вж. по-долу т. 2). Когато Пм е адвокат, за преупълномощаването е необходимо съгласието на упълномощителя (чл. 17 ЗА).

2. Не всяко лице може да бъде Пм в процеса, а само лице, което от­говаря на изискванията на чл. 20, освен ако се касае за съдебен адресат (чл. 44). Според чл. 20 Пм пред съд може да бъде:

• 
  адвокатът,
  
• 
  родителят,
  
• 
  детето (20 98-92-11, Б VIII 17) или
  
• 
  съпругът на страната;
  
• 
  юристите от социално-правните кабинети при здравните заведения спрямо майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
  
• 
  юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;
  
• 
  областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите на чл. 18,ал. 3 и 4;
  

а) с управителя на етажна собственост по дела, свързани с нея (чл. 47 ЗС);

б) с търговския пълномощник, но при изрично пълномощно (чл. 26, ал. 2 ТЗ; опр. 106-98-1У, Б 98 VII-VIII 33); същото трябва да важи с по-силно основание за прокуриста (арг. чл. 22 ТЗ); на обратно становище е ВС (вж. тълк. р. 1-93-ОСГК Б III 15); синдикалните организации и техните поделения спрямо работници или служители (чл. 20, ал. 2 и чл. 45 КТ). Упълномощаване на лице, което не може да бъде Пм пред съд, е недействително. Извършените от него процесуални действия се считат извършени без ПВ (1166-54-1). За да получи качеството на Пм, лицето трябва да бъде дееспособно.

ЗА (вж. чл. 8, ал. 2) предвижда, що се касае за дела пред ВКС, че само адвокат, кой­то има поне 5 години юридически стаж, може да бъде Пм (§ 115-122).

3. Упълномощаването е едностранно изявление, овластяващо Пм с определена ПВ спрямо лицето, от чието име упълномощаването изхож­да. За да е валидно, упълномощаването трябва да бъде писмено.В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника (чл. 21, ал. 1). Пм се легитимира пред съ­да с писменото пълномощно.

Нотариална заверка на пълномощното не е необходима (1524-59-П, Сб. 236). Изискваната за него писмена форма е спазена, когато упълномощаването е удостовере­но в съдебния протокол или пък в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост, овластяващо нейния управител да предяви иск от името на етажните соб­ственици (1654-62-1, Сб. 94).

Упълномощаването трябва да се отграничава от договора за адво­катска услуга, сключван между клиента и адвоката. За обема на ПВ е ме­родавно пълномощното, а не договорът.

II. Според обема на ПВ упълномощаването може да се отнася:

• 
  до всички граждански дела, които би завел или биха били заведени срещу упълномощителя;
  
• 
  до определено дело;
  
• 
  до отделни негови фази (само за първоинстанционното производство);
  
• 
  до отделни процесуални действия.
  

1. ПВ на Пм с изрично пълномощно за определени дела или проце­суални действия обхваща само посочените в пълномощното дела или процесуални действия (483-54-1; 95-75-П, Сб. 112).

ПВ на Пм с общо пълномощно, отнасящо се до неопределен кръг от дела, включва предявяване на всички искове освен исковете за граж­данско състояние.

Предявяването на такъв иск е свързано с морална преценка от страна на носите­ля на правото на иск. За да обезпечи, че решението да се предяви искът е взето лично от страната, чл. 21, ал. 2 изисква упълномощаването за такъв иск да е изрично. Искове за гражданско състояние са:

• 
  исковете за дирене и оспорване на произход;
  
• 
  за поставяне под запрещение,
  
• 
  за отменяне на осиновяване, както и
  
• 
  всички брачни искове (опр. 44-70-П, Сб. 148). Но ако такъв иск бъде предявен срещу упълномощителя, той може да бъде представляван по него от своя Пм с общо пълномощно.
  

ПВ на такъв Пм обаче не включва процесуални действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Някои от тия действия чл. 22, ал. 2 изброява:

• 
  сключване на спогодба,
  
• 
  намаляване, от­тегляне или отказ от иска,
  
• 
  признаване на исканията на противната стра­на (но не и признание на факти),
  
• 
  получаване на пари или на други цен­ности.
  

3. За процесуалните действия, които Пм с общо пълномощно би из­вършил извън пределите на своята ПВ, важат правилата за действия, из­вършени при липса на ПВ (§ 33 III 3-4).

4. Ако страната е упълномощила няколко Пм за същото действие или за същото дело, прилага се чл. 39, ал. 2 ЗЗД. Това значи, че всеки от Пм може сам да представля­ва страната. При противоречие в действията на няколко Пм смята се, че последното по­ред действие отменя предходните, на които противоречи. Ако се касае за едновременни действия, по аналогия трябва да се приложи чл. 173 (вж. § 78 II 2). Колективното (съв­местно) представляване от няколко Пм е изключение. За него по аналогия ще важи представителството от колективен орган (§ 36 I 3).

5. Упълномощаването не лишава упълномощителя от възможност­та лично да извърши процесуалното действие, включено в ПВ на Пм. При дееспособен упълномощител упълномощаването открива само до­пълнителна възможност да се предприемат процесуални действия, като се замества, но не и измества страната. Нещо повече, тя винаги може да се противопостави на действията, извършени от Пм, като ги оттегли. ПВ на Пм не се натрапва на упълномощителя, а, както видяхме, зависи от неговата воля. Затова той може винаги да я прекрати.

III. Прекратяването на ПВ на Пм я погасява, преди да е била уп­ражнена и поради това изчерпана. След прекратяването Пм не може да извършва никакви представителни действия. Извърши ли такива дейст­вия, за тях важат правилата за представителството без ПВ (§ 33 III 3-4). Фактите, погасяващи ПВ, преди да е била упражнена, са основания за прекратяване на упълномощаването.

1. Най-важното основание за прекратяване на ПВ е оттеглянето на упълномощаването. То е акт, обратен на упълномощаването, защото отнема дадената от него ПВ. Оттеглянето е едностранен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда. Уведомяването са­мо на Пм го задължава да се въздържа от представителни действия, но не го лишава от ПВ (чл. 23). Оттеглянето може да бъде пълно или час­тично (например само относно действията, представляващи разпореж­дане с предмета на делото). То може да се извърши по всяко време от развитието на делото.

2. ПВ на Пм се прекратява и когато упълномощителят (представляваният) почине или бъде поставен под пълно запрещение (чл. 41 ЗЗД). Този резултат е свързан с неси­гурност за процеса, тъй като относно процесуалните действия не може да се приложи чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Желателна е законодателна промяна, която да изключи погасяването на ГПВ на Пм поради тези факти.

3. Прекратява се ПВ на Пм и когато той почине, бъде поставен под пълно запре­щение, откаже се от ПВ, ако е уведомил за отказа съда, а когато е адвокат - ако бъде ли­шен от адвокатски права (чл. 24). При отказ от ПВ отказващият се Пм трябва да уведо­ми упълномощителя, за да може той своевременно да вземе мерки за лично участие в делото или за упълномощаване на друг Пм.

4. Всички процесуални действия, извършени от Пм до прекратява­не на ПВ, запазват своята сила (чл. 23). Прекратяването на ПВ действа занапред.

Прекратяването на ПВ не води до спиране на делото (чл. 23 и 24). При смърт или пълно запрещение на представляваната страна делото се спира поради тези факти, а не поради прекратяване на ПВ и затова настъпва и когато страната не е била представля­вана от Пм (чл. 182, б. „б" и „в").

Когато обаче прекратяването на ПВ се дължи на основания, произтичащи от Пм (по-горе т. 3), упълномощителят може да иска от съда да отложи делото. Съдът е длъ­жен да отложи делото даже служебно, когато фактите, прекратяващи ПВ, не са могли да станат известни на страната до деня на заседанието или тя е узнала за тях толкова къс­но, че не е могла да замести своевременно Пм с друг (чл. 24). По аналогия на чл. 24 и при неговите условия делото трябва да се отложи и при заболяване на Пм (705-52-11).

§ 36. ПРЕДСТАВЛЯВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА И НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

I. Държавата и юридическите лица не могат лично да извършват или да приемат процесуални действия. Затова те участват в процеса чрез свои представители. Такива са преди всичко техните органи.

1. Държавата се представлява пред съдилищата по граждански де­ла от министъра на финансите (чл. 18, ал. 3), а по дела, които се отна­сят до недвижими имоти - държавна собственост - от министъра на ре­гионалното развитие и благоустройството. Неговата представителна власт обхваща исковете за собственост или други вещни права, за гра­ници, както и искове за защита на владение. Това не означава, че те трябва да вземат лично участие по тези дела. Въз основа на своята представителна власт (ПВ) те могат да възложат на юрисконсултите, при ръ­ководеното от тях министерство или на областните управители да пред­ставляват държавата по делата, свързани с района на съответната област (вж. чл. 20, ал. 1, б. „д"), или по конкретно дело.

Общината се представлява по граждански дела от кмета (чл. 44, ал. 1,т. М от ЗМСМА).

2. Държавните учреждения, когато са персонифицирани (срв. § 3112), се представляват еднолично от техния ръководител (министър, дирек­тор, председател и т. н.), определен съобразно от техните устройствени правила (чл. 18, ал. 2). Еднолично е представителството на БНБ (чл. 20 ЗБНБ: представител е управителят на БНБ).

ПВ на ръководителя може да бъде упражнена и от неговия заместник, респ. от ли­це, на което ръководителят е прехвърлил упражнението на ПВ. Главният счетоводител не разполага със законна ПВ спрямо държавното предприятие (6-54-1У, 1241-55-1У, 1273-56-1У), но може при условията на чл. 20, б. „в" да бъде упълномощен да го пред­ставлява (1157-55-1У).

Кооперацията се представлява от нейния председател (а при прек­ратяване - от ликвидатора) (чл. 28, ал. 2 и 46 ЗК). Кооперативното пред­приятие се представлява от неговия ръководител (чл. 57 ЗК).

При спорове между кооперацията и членове на нейния управителен съвет кооперацията се представлява от лице или лица, избрани от ней­ното общо събрание (чл. 52 ЗК).

Еднолично е представителството и на търговските дружества. Ка­то представител действа:

• 
  при събирателно дружество - всеки съдруж­ник (чл. 89 ТЗ);
  
• 
  при командитно дружество - всеки неограничено отго­ворен член (чл. 105 ТЗ);
  
• 
  при ООД - неговият управител (чл. 141, ал. 2 ТЗ).
  
• 
  Само акционерните дружества се представляват, подобно на командитните дружества с акции, колективно, освен ако уставът допуща еднолично представителство (чл. 235, 244 и 256 ТЗ).
  

3. За всички други юридически лица (например обществени органи­зации с нестопанска цел) важи правилото на чл. 18, ал. 1: при липса на друго указание в техните устави те се представляват от поне двама чле­нове на тяхното управление. Това представителство е, както при банки­те, колективно. При него ПВ може валидно да бъде упражнена само ако представителното действие бъде извършено и от двамата членове на управлението, макар и не едновременно. При противоречие в поведени­ето им противоречивите действия взаимно се обезсилват. Но ако се ка­сае за фактически твърдения (чл. 109, ал. 4, 127, ал. 2), по аналогия тряб­ва да се приложи чл. 173 (§ 78 II 2).

4. За ПВ на органите на юридически лица важат редица общи пра­вила. Тяхната ПВ важи за всички дела, заведени от името или срещу представляваното лице, и включва всички процесуални действия по ис­ковия процес. Изискването на чл. 17, ограничаващо ПВ на законните представители на граждани, не важи за законните представители на юридически лица.

5. Когато юридическо лице - търговец, бъде обявено в несъстоя­телност, негов законен представител по граждански дела, в които това лице е страна, става синдикът (чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ).

II. Юридически лица могат да бъдат представлявани по водените от тях или срещу тях граждански дела и от пълномощници (чл. 20).

Според чл. 20 пълномощници на юридически лица могат да бъдат:

а) адвокатите; б) юрисконсултите; в) други техни служители с юриди­ческо образование; г) областните управители в случаите по чл. 18, ал. З и 4 (чл. 20, ал. 1, б. „д"). Тези изисквания целят да се обезпечи квалифи­цирано съдебно представителство на юридическите лица. Други лица извън тези по чл. 20 не могат да се упълномощават. Упълномощаване­то им ще бъде недействително. По изключение от това правило търгов­ските дружества могат по силата на ТЗ да упълномощават като свои Пм прокуристи и търговски пълномощници (вж. § 35 I 2). Упълномощава­нето изхожда от представителния орган на юридическото лице и тряб­ва да бъде писмено (чл. 21, ал. 1). Като пълномощници на юридически­те лица често действат техните юрисконсулти.