Роботът Роберта пее на деца аутисти, за да учат по-лесно

Болници ни тъпчат ненужно с антибиотици

В болниците изписват на пациентите антибиотици без нужда, за да не прихванат някоя вътрешноболнична инфекция. Така се процедира с не по-малко от 60% от хоспитализираните от първия до последния ден на клиничната пътека. Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев - директор на Националния център за заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология. Думите му реално означават признание за неправилна свръхупотреба.

От изявлението му стана ясно, че в последните три-четири години цефалоспорините - антибиотици от трета генерация, са поевтинели много и затова те се употребяват дори в случаите, когато трябва да се ползват такива от първа генерация. Пак в победните години в болниците са се появили много щамове, които не са чувствителни, тъй като в хирургиите започна да се прави профилактика точно с цефалоспорините, които са от трета генерация.

Вътрешноболничните инфекции в нашата страна се проявяват обикновено след изписването на пациента, защото клиничните пътеки са кратки и човек, като се прибере вкъщи, развива вътрешноболничната инфекция. Всяка пневмония 15 дни след напускане на болницата е вътрешноболнична инфекция, каза още проф. Тодор Кантарджиев и подчерта, че преди това рядко се правят антибиотикограми, по които се отчита какъв тип точно от въпросния медикамент е необходим за даденото заболяване. Всяка хирургична инфекция месец след излизане от клиниката може да е от болницата, както и всяка уроинфекция, проявена 15 дни след излизане от болницата е вътрешноболнична, допълни той. Констатациите му се потвърждават и от доклад на Европейския център за контрола на заболяванията. Данните в него сочат, че болниците в България изписват с35% повече от по-евтините антибиотици.

Проф. Кантарджиев поясни, че това са единствените лекарства, които предизвикват трайни екологични последици. Освен че той унищожава нормалната бактериална флора в човешкото тяло, отделен от организма на пациента, той действа и на околната среда. Репортерска проверка на "Монитор" установи, че болниците от години не назначават клиничен магистър-фармацевт, какъвто беше задължителен преди време. Задачата на този специалист е да отчита лечебния ефект от терапията с различните медикаменти и да следи за полипрагмазия, както се нарича на медицински език презастраховането с лекарства, а също и за странични неблагоприятни реакции при пациентите. Прекомерната употреба на антибиотици създава резистентност, се скри проф. Кантарджиев. В подкрепа на думите си той приведе факта, че лекуваната пневмония, хваната в болниците, е много по-устойчива и по-трудно се лекува. Не познавам възрастен мъж, излязъл от урологично отделение, да няма урологична инфекция. 25 000 са смъртните случаи в Европейския съюз заради антимикробна резистентност, а в света те са 700 000. Очаква се към 2050 г. смъртността от тази резистентност да бъде по-честа, отколкото рака, предупредиха от Световната здравна организация.

Игра на здрави и болни

Българските болници са измислили една изключително интересна игра - на здрави и болни (виж стр. 5). Приемат човек с ортопедичен проблем например, оперират го и го изписват възстановен, но след петнадесет дни той развива бактериална пневмония.

Как така се случва, могат да кажат само "посветените" в терапията. Защото се оказва, че в не малко от лечебните заведения тъпчат пациентите с антибиотици независимо дали те имат нужда от тях или не. Причината е да не пипнат вътрешноболнична инфекция, докато лежат там. По този начин те се застраховат и изписват човека здрав или в добро състояние, докато не мине време и той бъде хоспитализиран отново, но вече с някакво инфекциозно заболяване.

Това съвсем не е сериал за филм на ужасите, а реална практика, която за съжаление практикуват не по-малко от 60% от българските лечебни заведения. Никой не си дава сметка обаче, че в резултат на такова антибиотично третиране пациентът ще развие резистентност.

Към проблема се прибавя и фактът, че клиниките у нас не назначават болнични фармацевти, каквито имаше преди години. Тези специалисти са хората, които знаят и преценяват необходимостта от един или друг антибиотик. Да се пести от щатовете им, е твърде рисков разкош. Защото без тях се уврежда здравето на хората, а от там неимоверно скачат и разходите на НЗОК. Не е ли по-разумно, а и по-здравословно тези специалисти да бъдат върнати в болницата. Ето нещо, върху което трябва да се замислят техните директори.