8. Административно управление на Широка лъка преди Освобождението, 1878 г



Дата28.02.2018
Размер27.43 Kb.

8. Административно управление на Широка лъка преди Освобождението, 1878 г.


И преди Освобождението Широка лъка административно се управлявала от кмет (мухтарин), бирник (капзималин) и съветници (ази), които се избирали от съселяните по за една година (Узунски, 1947). Турците държали здраво само политическата власт. Населението на Широка лъка и околните махали изпращало представители, които се събирали под ореха, където сега е църквата “Св. Никола” в Широка лъка и оттам на открито се извършвал избора на съветниците. На същото място се разпределяла и султанската вергия (данък). Размерът на данъка се определял (осчетоводявал) за всеки дом поотделно, като се нарязвали “четали”. Четали наричали малки тесни дъсчици, издялани от леска, които били разцепвани по средата на две и върху двете половинки едновременно се нарязвали черти за платени данъци. Едната половинка от четаля оставала у данъкоплатеца като “квитанция” и доказвала за изплатената вергия, а другата половинка “кочанът” оставал у кабзималина.

Според Георги Н. Узунски първи мухтарини-чорбаджии на селото били: Згура чорбаджи, Стоил чорбаджи Сиденкуски, Куркю Балабански, Малака Калайджи Илия чорбаджи и др.

Георги Н. Узунски си спомня и описва следната случка: Когато мухтарин в Широка лъка бил Сиденкуски Стоил чорбаджи, той отишъл в дома на баща му поп Никола и му съобщил:

- Попе, получихме емир (заповед) от турското правителство да му съобщим нашите селяни какъв миллет (народ) са, та дойдох при тебе да те попитам какви да се кажем?

- Чорбаджи, ние какъв език говорим? – го запитал поп Никола, на което Стоил бързо и натъртено отговорил:

- Ахренски говорим, нали знаеш, попе.

Поп Никола тогава му отвърнал:

- Ама ние ахрени ли сме?

Стоил чорбаджи веднага отговорил:



- Не, ние сме християни.

Тогава попът пак го попитал:



- Ние на какъв език говорим – турски ли, гръцки ли, или на друг някой?

- Ние говорим на български език и ще кажа това без страх и стеснение – отсякъл Стоил чорбаджи. – Ще кажа, че ние сме българи – цялото население в село, па ако щат, нека ни изколят.

Такъв е бил отговорът на Стоил чорбаджи на турското запитване, което имало за цел да установи народностната принадлежност на населението от широколъшко в пределите на Отоманската империя.


Кметове на Широка лъка от 1802 до Освобождението са били (Георгиев, 1947):

1. Калин П. Бочуков 1802-1818 г.

2. Згура Чорбаджи 1818-1826 г.

3. Пейко К. Бочуков 1826-1828 г.

4. Згура Чорбаджи 1828-1830 г.

5. Куркю Балабански 1830-1845 г.

6. Стоил Сиденков Чорбаджи 1845-1860 г.

7. Малака от Стойките 1860-1871 г.

8. Калайджи Илия Чорбаджи 1871-1880 г.
Преди Освобождението Рупчос, който обхващал басейните на реките Въча и Чая бил отделна нахия (околия) и част от пловдивската кааза (окръг). От 1795 г. до 1832 г. седалището на Рупчоската нахия е било село Чепеларе. От началото на 1838 г. нахийското седалище било преместено в Тъмраш, откъдето до 1878 г. нахията се управлявала по наследство от тъмрашките първенци Асан ага и Ахмед ага (баща и син). След Освобождението, при административното деление на Южна България Рупчоската нахия, която е включена към Пловдивския окръг, образува отделна околия със същото название и седалище, първоначално в Широка лъка, а след това в с. Чепеларе и с. Хвойна. За пръв околийски началник на Рупчоската околия е назначен видният и влиятелен широколъчанин Григор поп Атанасов. По-късно, при новото административно деление, Рупчоската околия е закрита и присъединена към Станимашката околия, в която също влезли и селищата от широколъшкия край. През 1926 г. Широка лъка и околните села чрез референдум се прехвърлили към днешната Девинска околия, към която спадат географски, още повече, че и стопанските интереси и съобщителните връзки налагат това (Масурски,1947).


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница